Зелен ли ще бъде район "Младост" в София?

View fullsize

Становище относно: Пряко участие на гражданите в управлението чрез референдум за иницииране на действия от компетентни органи за законосъобразно решаване на въпроси от значение за район „Младост".

Инициативен комитет „За зелен Младост“ внесе предложение до Председателя на Столичния общински съвет за разрешение да се проведе местен референдум за изменение на общия устройствен план и подробните устройствени планове за застрояване в район „Младост“ на междублокови пространства, пространства около детски градини, върху зелени площи. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ референдумът може да се провежда и на местно ниво. Право да гласуват на местния референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответния район през последните 6 месеца преди насрочване на референдума / чл.4,ал. 2 от ЗПУГДВМС/. Местният референдум се провежда в район за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на района и в случая на Столичния общински съвет. /чл.26, ал.1 от ЗПУГДВМС/. Изчерпателно са посочени въпросите, които не могат да се решават чрез местен референдум, а именно: въпроси на общинския бюджет; въпроси относно местните данъци и такси; въпроси на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет /чл.26, ал.2 ЗПУГДВМС/. Съгласно чл. 27, ал.1, т. 3 местен референдум се провежда по предложение на инициативен комитет с подписите на изисквания брой граждани с избирателни права в съответния район, в случая район „Младост“ и не противоречи на ограниченията в чл.26, ал.2 ЗПУГДВМС.

Предложението за провеждане на местен референдум на инициативния комитет „За зелен Младост“ отговаря на условията и реда, предвидени в ЗПУГДВМС и следва да бъде разгледано и прието.

Съгласно чл.27, ал.6 в предложението за местен референдум се включват един или няколко въпроса, на които гласоподавателите отговарят с „да“ или „не“. Въпросите се изписват на точен и ясен общоупотребим български език. Предложението на Инициативния комитет „За зелен Младост“ за местен референдум съдържа два въпроса: Изменение на общия градоустройствен план, изменение на подробните градоустройствени планове и мораториум на строителството до решаване на въпросите с плановете. Гражданите с право на глас ще гласуват за референдум за допускане на разглеждане и преценка от компетентни органи дали застрояването съгласно тези планове трябва да се допуска занапред и да уврежда правата на гражданите за здравословен начин на живот, за благоприятна околна среда, за спокойно обитаване на блоковото пространство, на детските градини, за спокойно пребиваване със зелени площи в район „Младост“. Това са въпроси от местно значение и могат да бъдат предмет на обсъждане от гражданите на местен референдум. Поставените въпроси съвършено ясно позволяват всички граждани от район „Младост“ да взимат участие в обсъждането независимо от възраст, образование и др. подобни критерии, за да се гарантира еднаква възможност за гласуване-вот. Гражданите изразяват волята си за привеждане в съответствие на общия градоустройствен план и подробните устройствени планове с потребностите на населението, на населяващите територията, за устройството на която са приети тези планове, без обаче да се съобразяват условията на здравословен, спокоен, с подходяща околна среда живот. Предложението за референдум няма за предмет самото променяне на плановете и решаването на градоустройствени въпроси на Столична община. Допускането на референдума ще определи волята на гражданите в район „Младост“ компетентните органи, съгласно Закона за устройство на територията да преразгледат действащите планове и по надлежния ред включително и с помощта на експертизи да променят градоустройствените решения в конкретния случай.

Категорично е ясно, че направеното предложение от Инициативния комитет „За зелен Младост“ е от местно значение и не се отнася до решения на градоустройствени въпроси на национално равнище. Референдумът трябва да установи дали компетентните органи трябва да разгледат съществуващото положение с планирането на територията на район „Младост“ и да поставят въпроса за решаване по надлежния ред.

Швейцария също скочи срещу ТПТИ

View fullsize

Дали аргументите, с които Швейцария опонира на подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), важат за всяка една суверенна европейска държава, в това число и за България?

Консултациите за подписването му влизат в своята решаваща фаза. Перспективите за либерализация на условията за търговия между ЕС и САЩ станаха повод за масови протести в различни европейски държави. Швейцария също изпитва безпокойство, тъй като не е член на Европейския съюз и не участва в преговорите с Вашингтон, като в същото време, ако ТПТИ влезе в сила, то това би се отразило пряко и върху швейцарската икономика.

Като правило, мащабните международни договори се сключват, за да се намали остротата на съществуващите проблеми. Такива договори например са тези в областите на разоръжаването и защитата на климата. А споразумението ТПТИ, дори още преди да е подписано (подписването се очаква през ноември 2016 г.), води до съвсем различна ситуация.

Против това споразумение вече се обявиха стотици европейски обществени организации, политически партии и профсъюзи. Най-масов беше протестът срещу ТПТИ през октомври 2015 г. в Берлин, в който участваха над 150 хиляди души. В европейската гражданска инициатива против ТПТИ бяха събрани само за година над 3,2 милиона подписа.

Защо гражданите на Европа се противопоставят на това споразумение?

Гарван гарвану око не вади

На първо място, негативното отношение към този тип споразумения идва от секретността, с която са обградени. Консултациите за ТПТИ бяха започнати при закрити врата, без да се обясни на обществото как текат преговорите и кой, при какви условия и с каква цел е изпратен да ги води. Нищо не се знаеше и за експертността на делегациите, обсъждащи бъдещото партньорство. Т.е. директната демокрация и гражданският глас бяха натикани в миша дупка и преговорите се водеха зад гърба на хората.

В това именно беше най-голямата грешка. Потапяйки преговорите в тайна, организаторите им не взеха предвид, че става дума не просто за икономика, но и за живи хора и влияние на това споразумение върху повече от 800 милиона души от двете страни на Атлантическия океан. Още повече, че това споразумение касае важни теми като защита правата на потребителите, здравеопазване, опазване на околната среда, битови въпроси, трудово законодателство.

Изключваме различните виждания на любителите на конспиративни теории, но не можем да пренебрегнем мнението на Хералд Ебнер – депутат от Зелената партия в Бундестага, който по време на визитата си в Швейцария посочи неоспоримия факт, че на практика парламентите на суверенните европейски държави са напълно изключени от процеса на преговори относно ТПТИ. Неслучайно именно германските депутати изискаха и получиха първи възможността да се запознаят с работните документи по преговорите.

„Дори днес ние имаме право да се запознаваме с тези документи в специално пригодена за целта стая, в която нямаме право да влизаме с телефони или друга снимачна техника, да не говорим, че да изнасяме информация за прочетеното ни е строго забранено”, казва Ебнер. Европейската комисия прави някакви жалки опити да излезе от тази ситуация, публикувайки на сайта си само кратки резюмета от засегнатите в преговорите теми.

Скандалът избухна през май 2015 г., когато организацията «Greenpeace» публикува цели 240 страници секретни документи и предизвика истински „ТПТИ-гейт”, показвайки недвусмислено на гражданите до каква степен те са изключени от вземането на решения, касаещи важни сфери от живота им и как големите транснационални корпорации, независимо от конкуренцията помежду им, се обединяват около съществени за техния бизнес решения, напълно игнорирайки интересите на обикновените хора.

Европейски антиамериканизъм?

Независимо от всички уверения от страна на Европейската комисия и правителствата на държави като Франция и Германия, противниците на ТПТИ се страхуват не без основания от отслабване на европейските стандарти и деградацията им до нивото на твърде либералните американски норми, особено що се касае до производството на хранителни продукти, защитата на потребителите и околната среда. Хората се страхуват, че европейският пазар ще бъде залят от птиче месо, инжектирано с хлор и хормони, експертите се опасяват от опасности за околната среда, свързани с агресивни технологии за добив на полезни изкопаеми (методът фракинг). И не на последно място витаят опасенията около наводняване на пазара с ГМО продукти.

В Швейцария също са обезпокоени от това приближаващо споразумение, макар и мотивите им да са малко по-различни. Притесненията им относно ГМО храните са по-малки, но пък е голяма опасността Швейцария да се окаже зад борда на задаващия се гигантски пазар. Министърът на икономиката на Швейцария и президент за 2016 г. (в Конфедерация Швейцария президентът се сменя всяка година, бел.ред.) Йохан Шнайдер Амман вече обяви, че правителството се подготвя да се присъедини оперативно към ТПТИ, за да не се озоват швейцарските компании извън зоната на свободна търговия, с всичките ѝ данъчни и финансови предимства.

„Тези опасения са напълно основателни, вземайки предвид, че САЩ са изключително заинтересовани от това да легализират в Европа своите стандарти и да започнат да снабдяват европейския пазар със свои продукти”, отбелязва Сара Щалдер – изпълнителен директор на швейцарския Фонд за защита на потребителите (Stiftung für Konsumentenschutz — SKS). Но според нея приемането на стандартите на САЩ по-скоро ще окаже силно влияние върху потребителите на другите европейски държави, тъй като законодателството на Швейцария в това отношение е по-малко строго в сравнение с останалите.

Заплаха за селското стопанство

„Ние искаме свободна търговия с ЕС и САЩ, тъй като очевидно сме зависими от тези огромни икономически партньори. Но от моя гледна точка, не би трябвало да се сравняват хранителните продукти с автомобилите или битовата техника. От нашето хранене зависи изцяло и нашето здраве, условията, при които се отглеждат животните, състоянието на околната среда и наличието на важни природни ресурси. Затова ние настояваме хранителните продукти да бъдат изключени от бъдещото споразумение”, казва Мая Граф – депутат от швейцарската партия на „Зелените” и член на швейцарския комитет против ТПТИ.

Присъединяването на Швейцария към споразумението изключително силно тревожи и фермерите, които се страхуват от масовото навлизане на пазара на евтини американски продукти. Преди 10 години именно натискът на фермерското лоби принуди правителството на Конфедерацията да се откаже от преговори за сключване със САЩ на споразумение за свободна търговия.

„Ние сме крайно обезпокоени, тъй като се намираме в съвсем различна категория в сравнение със САЩ. Нашето селско стопанство не може да се конкурира с огромните американски аграрни компании. Споразумението, сключено през 2013 г. с Китай обаче, показа, че е напълно възможно в такива договори да се предвидят ограничителни митнически бариери, действащи в случаите, когато обемът на внос на определени категории селскостопански продукти надхвърли дадени критични показатели”, обяснява Жак Буржуа – директор на Обединението на швейцарските фермери (Schweizer Bauernverband).

Важната договореност

Икономическите кръгове в Швейцария се опасяват не само от влизането на ТПТИ в сила, но и от варианта, в който Швейцария няма веднага да може да се присъедини към споразумението, в резултат на което швейцарските компании ще изпаднат в твърде неблагоприятна позиция на световния пазар.

„Това споразумение играе едва ли не решаваща роля за нашата икономика, особено за промишления сектор, преживяващ в момента редица усложнения, свързани с  преоценката на националната валута и с и без това високото заплащане на труда в Швейцария. Към това следва да добавим и митническите ограничения: Германия например, бидейки участник в споразумението ТПТИ, веднага ще се озове в сравнение с швейцарските си конкуренти в по-изгодна позиция по отношение на износа за САЩ”, споделя Щефан Ванони – заместник главен икономист на Швейцарското обединение на работодателите Economiesuisse.

На ЕС и САЩ се падат три четвърти от целия швейцарски износ, напомня същият експерт, според когото, рано или късно, швейцарският селскостопански пазар все пак ще трябва да се отвори за стоките на американските и европейските производители.

В заключение на изказаното дотук, можем ли да приемем, че тези опасения са валидни и за България? Как ще се отрази споразумението ТПТИ на българските производители и ще бъдат ли те конкурентни, независимо от това, че България е част от ЕС?

Защо никой не попита гражданите на суверенните европейски държави съгласни ли са Европейският съюз да сключи такова споразумение със САЩ?

А вие как бихте гласували, ако у нас се проведе референдум за или против това споразумение?

Източник: http://www.swissinfo.ch/ger/freihandel-zwischen-eu-und-usa_ttip--das-abkommen--das-auch-in-der-schweiz-aengste-ausloest/42376882

Германци бягат в Унгария заради калпава бежанска политика

View fullsize

Мнозина германци вземат решение да се установят трайно в Унгария заради необмислената бежанска политика на Германия.

Премиерът Виктор Орбан обяви по-рано тази година обяви, че правителството на Унгария ще инициира референдум относно задължителните квоти за прием на бежанци. „Искате ли ЕС да предвиди задължителното въвеждане на неунгарски граждани в страната без съгласието на парламента?", гласи въпросът на планираното допитване. След това унгарският президент Янош Адер обяви датата на планирания в страната референдум за приемането на бежанци според задължителните квоти на ЕС, а именно 2 октомври 2016 г.

В Германия обаче, където кризата с мигрантите не само не стихва, но и се задълбочава, не е проведено всенародно допитване относно миграционната политиката. Което иде да рече, че е отнето правото на гражданите да определят съдбата на собствената им държава.

Като следствие от отнетото им право на глас се явява и изборът на много от тях да се преместят да живеят в държавата, където директната демокрация, макар и още в зародиш, все пак започва да работи.

Дженифър и Валентин Дуредер, млада германска двойка от селските райони на Бавария, си търсят къща на унгарска земя. Мотивът им: да избягат от страна, зарекла се да държи отворени границите си за бежанците, които са предимно мюсюлмани, пише Фридерике Хайне за ДПА.

"Получават подслон, безплатна храна - на практика им дават парите даром, а ние, германците, трябва да затягаме коланите", каза Дженифър Дуредер след оглед на малка селска къща близо до живописното унгарско езеро Балатон.

Според обществената телевизия ZDF двойката е част от вълната от германци, които са потърсили убежище в Унгария почти година, след като в Германия дойдоха стотици хиляди мигранти, предимно мюсюлмани, в резултат на обещанието на канцлера Ангела Меркел, че тези които бягат от война, ще получат закрила.

"На тези хора им е дошло до гуша от Германия. Искат да живеят спокойно. Казват ми, че става все по-зле", заяви Отмар Хайде, брокерът на двойката, и добавя, че 80 процента от заявките, които получава, са от германци, неодобряващи миграционния наплив.
Той посочи, че много от клиентите му приветстват позицията на унгарския премиер Виктор Орбан, който много ясно заяви, че страната му не желае да приема бежанци.

Управляващата партия на министър-председателя "Фидес" издигна ограда с бодлива тел по границата на Унгария със Сърбия срещу мигрантите, които са предимно мюсюлмани от страни като Сирия, Ирак и Афганистан, и се обоснова с нуждата да защити християнската цивилизация в Европа.

"Клиентите се чувстват по-добре тук - по-спокойни. Приветстват политиката на Орбан, това, че построи оградата, както и изказването му, че не може да изхрани собствения си народ и затова не може да приеме бежанци", заяви Хайде.

Като доказателство за "новия феномен" телевизия ZDF и баварското радио приведоха думите на брокери на недвижими имоти, работещи в района на езерото Балатон, но в подкрепа на твърденията им засега няма никакви статистически данни.

Пенсионерите Дорис и Георг Кирш били интервюирани от Баварското радио малко след като сключили договор за покупката на къща в село южно от Балатон през май. "По телевизията виждаме само шепа семейства, а останалото са маси от млади мъже", посочи Кирш пред ZDF, като имаше предвид мигрантите, пристигащи в Австрия и Германия по западнобалканския маршрут. "Тук мюсюлманите са много малко, 1-2 процента", каза той.

Но липсата на мюсюлмани не е единственото нещо, което привлича германците в Западна Унгария, която до края на Втората световна война е част от Третия райх. Приятният климат, евтините къщи и голямата германска общност засилват тази привлекателност.

Макар и четвърт милион етнически германци да са принудени да напуснат Унгария след края на Втората световна война, германското малцинство там не е подложено на брутално преследване като в Полша, Чехословакия и бивша Югославия.

Много етнически германци избират унгарското гражданство по време на войната и след нея, което прави трудно да се прецени какъв е точният им брой в съвременна Унгария. Данните на Унгарската статистическа служба сочат, че над 62 хиляди души са се определили като германци през 2001 г., а 88 хиляди са заявили, че имат германска връзка в рода си.

Михаел Мюлер, привърженик на дясната партия "Алтернатива за Германия", заяви пред Баварското радио, че обмисля да се премести за постоянно в Унгария, защото в родния му град "почти не можеш да чуеш едно правилно изречение на немски". "За мен това показва, че чужденците са проникнали дори и в малките градове", каза той.

Партията, която в момента има подкрепа от 12 процента според социологическите проучвания и при това положение ще влезе с лекота в следващия парламент на общите избори догодина, се изказа в сходен дух за бежанския наплив, който според нея е създал проблем за националната сигурност. Ръководството на партията отстоява тезата, че Германия е под риск "да бъде инфилтрирана от чужденци" и че "ислямът не е част от Германия".

Симоне Лутер, германка, която се е преместила на брега на Балатон преди няколко месеца, споделя тези опасения. "Не знаем кои са тези хора", заяви тя пред Баварското радио. "Не искам да правя нищо лошо на никого, но е нещо чуждо и се усеща паника за това, което предстои, когато започнат да строят джамии."

Източник: http://www.banker.bg/sviat/read/germanci-otivat-da-jiveiat-v-ungariia-zaradi-bejanskata-politika-na-merkel

Да бъде ли светлина?

View fullsize

Малкото селце Зурайн се намира в кантон Граубюнден, на около 44 км. източно от град Андермат, където извира река Рейн. Но селцето не е известно с местоположението си, а с упорития си отказ да има улично осветление. Повече от 40 години жителите му са отхвърляли всякакви проекти за осветление, аргументирайки отказа си в това число и с борбата срещу така нареченото „светлинно замърсяване”. Но времената се менят…

Неотдавна нещо се промени в настроенията на местните жители и те все пак взеха решение да имат съвременно улично осветление, но продължавайки да изпитват носталгия заради загубата на своето „късче уникалност”. Засега всичко е постарому. През нощта по улиците на Зурайн е непрогледен мрак. Освен това, цари и абсолютна тишина.

Човек, свикнал с постоянния градски шум, през първите дни на пребиваването си тук изпитва истински „акустичен шок”, защото не чува нищо друго, освен шума на кръвта си и далечния шум на водата, препускаща по камъните: Това е река Рейн, която тук все още не е точно река, а по-скоро малък планински поток. Добавяме и тоталната тъмнина нощем.

В Зурайн живеят общо 250 човека и това навярно е последното селце в Швейцария, където няма система на улично осветление.

Но днес, особено нощем, вече можем да видим първите признаци на настъпващите промени, а именно червените мигащи предупредителни светлини, които маркират участъците от пътищата, където вървят строителни дейности. Не, това не е решение на кмета на селото да обнови настилките, а практическо решение, взето от жителите на референдум, да се изгради пътно и улично осветление,.

View fullsize

Започва изграждането на уличното осветление в Зурайн

В момента се реализира първият етап от проекта, в рамките на който се полагат подземните електромрежи, които ще захранват уличните лампи. Планира се този етап да бъде завършен през 2017 г. и заедно с това много от уличките в селото ще се сдобият и с нова асфалтова настилка, а също така и със собствени… имена. Колкото и парадоксално да звучи, но досега много от улиците тук бяха без имена. Местните жители смятаха, че няма нужда от тях, защото така или иначе знаят кое къде се намира. Но съвременният живот диктува своите правила.

Улиците трябва да имат своите наименования, най-малкото, за да бъдат отбелязани в електронните навигационни и картографски платформи. И съвсем скоро безименните улички ще се сдобият със свои имена: Via Planatsch, Via Encarden, Via Plazzas, Via Giachengina и Via Reids. И всички до една ще имат най-модерно улично осветление – за пръв път през вековната си история.

За някои е „светлинно замърсяване”…

За пръв път предложението да има улично осветление в селцето Зурайн бе направено през 1977 г. Но тогава жителите гласуваха категорично против, с аргумента, че ще имат много високи разходи за електричество, както и немалки разходи за изграждането, а след това и за поддържането на осветителната система, които, разбира се, натоварват общинския бюджет. Не им хареса и външният облик на уличното осветление.

Второ такова обсъждане беше проведено през 90-те години. Аргументите против бяха същите, както и резултатът от референдума. А нощите в Зурайн останаха непрогледни, както и преди. В началото на 21 век, когато беше организиран трети референдум по темата, аргументите на противниците бяха допълнени с модерния тогава аргумент „светлинен смог”.

Напомняме, че понятията „светлинен смог” или „светлинно замърсяване” означават процес на осветяване на нощното небе чрез изкуствени източници на светлина. Изкуствената светлина се разсейва в низките слоеве на атмосферата, пречейки например на провеждането на астрономически наблюдения и изменяйки биоритъма на живите същества. Именно астрономическия аргумент на това явление използваха тогава противниците на уличното осветление, подчертавайки, че един от културните елементи на този регион от кантон Граубюнден е именно небивалата красота на нощното небе, което ще „помръкне” в светлината на уличните лампи и това ще нанесе непоправими щети.

View fullsize

Ото Деплацес във фирмата си, произвеждаща отоплителни уреди

Този аргумент намери своите привърженици, така че и третото гласуване завърши с отрицателен вот. Но ето че сега, след 40 години, настроението на жителите се промени и на общинското събрание, проведено през пролетта на 2016 г. бе проведено гласуване, на което народът одобри проекта за улично осветление. Какво се промени? „Просто всички разбраха, че е дошло време за промени”, казва Ото Деплацес - председател на „Специално общинско образование на Зурайн” и привърженик на изграждането на уличното осветление.

Разговаряме с него в изложбено-презентационната зала на неговата собствена фирма, произвеждаща печки, камини и друго отоплително оборудване. До нас се намира автомат за продажба на напитки и закуски. Ото пъха в прореза на автомата няколко монети, взема си шише лимонада и отпива няколко глътки. „Става дума за прогрес и модернизация”, разсъждава той на глас. „Да, ние сме в истинско затънтено място, но това не означава, че трябва вечно да живеем с остарели понятия”.

А тъмнината? „Какво за тъмнината?”, свива рамене Ото. „за мен това е най-елементарният начин да се покажем оригинални, вижте ги тези, тук още си светят с факли! Аз лично не се нуждая от това, особено когато се налага през зимата, когато се стъмва рано, да си осветяваш пътя за вкъщи с фенерче, рискувайки да си строшиш врата. Така че, кой както иска, но аз гласувам за това да има улично осветление!”

… за други „звездно небе над главите ни!”

И, ако по-рано против монтирането на улични лампи са гласували повече възрастните хора, то сега очевидно демографската структура на Зурайн се е променила и предимство имат младите и прогресивните. Между другото, порасналите деца на Ото Деплацес също бяха гласували против уличното осветление. Но този път те и други като тях просто не участваха в референдума. Всички тези фактори доведоха до позитивен вот и решението да се изгради осветителна улична мрежа бе прието с 84 гласа „За” и само 3 гласа „Против”.

View fullsize

Художникът и дизайнер Симон Джакоме

Един от тримата, гласували „Против”, е Симон Джакоме – художник, дизайнер на ски, живеещ на края на селото, който строи вече втора къща. Първата къща, която е построил и сега принадлежи на майка му, се беше прочула в цяла Швейцария със своята необичайна архитектурна конструкция, с уникалното съчетаване на дърво и метални елементи. И сега Симон сам си бърка бетона, сам изработва дограмите, вратите и други важни детайли. За него е важно не само сам да построи къщата си, но и да има възможност да се любува на панорамата наоколо от прозорците ѝ.

Прозорците в тази къща ще са нарочно направени с височина от няколко метра – това ще позволи безпрепятствено да се виждат планинските върхове, спящи в нощната мъгла. Между другото, за „нощната мъгла”! Лампите, които скоро ще осветят улиците на Зурайн, ще унищожат и мъглата и наистина невероятното звездно небе над селото. И именно това обстоятелство потиска Симон повече от всичко. „Млечният път, съзвездията, цялата тази грандиозна звездна панорама – всичко това ще изчезне”, казва той. „Хора, някъде в Цюрих например, биха плащали немалко пари, за да видят това, което на нас ни е дадено безвъзмездно”.

Според него, вземайки решение да се монтира улично осветление, хората навярно са се ръководели от понятия като престиж и прогрес. Подведоха ни и медиите. „Ако те добре и навреме бяха ни информирали за особеностите на нашата ситуация, атмосферата щеше да е различна и резултатите от гласуването съвсем други, защото хората щяха да разберат, че тъмнината означава покой и отдих, и съвсем не е ретроградно да окажеш да си в крак с времето”, добавя Симон Джакоме.

Сега селцето очаква своите..., не, не бели нощи. Но при всички случаи по улиците ще стане по-светло. Лампите, които ще бъдат монтирани, ще бъдат светодиодни, иновативни и изключително икономични. Иновативността им се състои в особения режим на работа: нощем те ще са в режим на изчакване и едва ще мъждукат. Само когато някой се приближи, тогава лампите ще се запалват, а след като човекът се отдалечи, ще изгасват отново.

А вие какво бихте предпочели - звездни нощи или улично осветление?

Източник: http://www.swissinfo.ch/directdemocracy/dark-sky-no-more_and-the-people-voted--let-there-be-light/42373316

Приоритет на националното право пред международното – следващ предизвикателен референдум на швейцарците

View fullsize

Дясноконсервативната швейцарска народна партия (SVP) официално регистрира на 12 август народна законодателна инициатива (референдум) „Швейцарското право вместо чуждите съдии” («Schweizer Recht statt fremde Richter»). Второто име на този референдум е „Инициатива в защита на суверенитета” («Selbstbestimmungsinitiative»). В основата ѝ стои предложението да се въведе във федералната конституция принципа на приоритет на националното право пред международното. За какво става въпрос? И какво всъщност означава терминът „чужди съдии”?

Както е известно, в Швейцария работи директната демокрация. Това означава, че избирателите имат право да подлагат на съмнение и да изнасят на всенародно гласуване закони, дори вече одобрени и приети от парламента, да предлагат собствени законопроекти, а също и да правят поправки в конституцията. Една такава конституционна промяна предлага да се направи Швейцарската народна партия. Конкретното предложение е да се запише в конституцията принципа на приоритет (върховенство) на националното право пред международното законодателство, като аргумент за това е укрепването на позициите на швейцарската директна демокрация и затвърждаването на политическите права на народа.

В Швейцария нерядко законите, одобрени от народа на референдум, попадат в противоречие с действащото международно право. Така се случи, например, с резултатите от референдума, проведен на 14 февруари 2014 г., на който народът одобри предложението  за възможност рязко да се регулира (в случай на необходимост) процеса на трудова миграция от страните на ЕС, което противоречеше на принципа на свободното придвижване, разписан в съответното международно споразумение между ЕС и Швейцария. Реализацията на това народно решение се превърна буквално в търсене на „квадратура на кръга”: т.е. как да се направи така, че ограничаването на имиграцията да не влиза в противоречие със забраната за такова ограничение?

Отговорът на този въпрос все още стои отворен, а през това време Швейцарската народна партия реши да направи така, че в бъдеще да не възникват такива правови колизии. И вчера (12 август 2016 г.) тя официално внесе във Федералната канцелария (Bundeskanzlei – парламентарен и правителствен апарат, който се занимава и със регистрацията на народни законодателни инициативи) законопроект със звучното име „Швейцарско право вместо чужди съдии”.

Законопроектът, който ще бъде подложен на референдум, се състои в следното:

-        Правилата, разписани във федералната конституция на Швейцария, трябва да имат приоритет пред международното право, с изключение на нормите на така нареченото „задължително за изпълнение международно право” (забрана за изтезания, робство, забрана за военна агресия);

-        Органите на властта на федерално ниво, а също и кантоните, които са субекти на федерацията, нямат право да сключват международни споразумения и да поемат съответстващите им ангажименти, които биха били в противоречие с федералната конституция;

-        В случай на възникнало противоречие между нормите на федералната конституция и нормите на международното право (международните договорености) Швейцария е длъжна или да промени (модифицира) международно-правните документи, или да ги денонсира.

Авторите на инициативата отделят особено внимание на демократичната легитимация: според тях международните споразумения, които са минали на референдум и са получили еднозначното одобрение на народа, трябва да съхранят приоритетното си действие от гледна точка на съдебната и правоприлагащата практика.

Имиджови загуби или правна определеност?

Какво конкретно означава дадената инициатива за Швейцария? Противниците на инициативата посочват, че Швейцарската народна партия възнамерява да прекрати по този начин действието на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, известна и с името Европейска конвенция за защита правата на човека. Те казват, че денонсацията на този документ от страна на Швейцария би нанесла унищожителен удар по имиджа и международната репутация на страната.

Освен това, тази стъпка би довела до невъзможността швейцарските граждани да подават жалби до Европейския съд по правата на човека. Накрая, казват противниците на тази инициатива, ако народът гласува на референдума в полза на предлаганите промени, Швейцария би се явила като вероломна страна по отношение на своите международни партньори, което би било вече не просто удар по имиджа ѝ, но и по стабилните международно-правни рамки, в които Конфедерацията съществува сега.

Швейцарската народна партия обаче не е съгласна с подобни аргументи. Според нея инициативата, която предстои да мине на всенародно гласуване, напротив, даже създава необходимата правна определеност и стабилност, веднъж завинаги фиксирайки яснота между нормите на националното и международното право. Що се отнася до денонсацията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, то такава цел никой никога не си е поставял, казват още инициаторите. Инициативата е насочена към укрепване правата на народа и към усилване позициите на директната демокрация в Швейцария, та нали в случай на провеждане на референдум по въпроса основен и единствен източник на правото в страната ще бъде народът и парламентът, а не задграничните структури и институти като Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека.  

Кои са така наречените „чужди съдии”?

Точно тук възниква въпросът за „чуждите съдии”. Откъде идва този термин? За да разберем това, нужно е да се обърнем към основополагащия документ на швейцарската история, а именно към така наречената Съюзна грамота от 1291 г. («Bundesbrief»). Да обърнем внимание на пункт 4 от този документ, в който се казва следното:

„На основание съвместния съвет и единодушното съгласие, ние (жителите на долината Ури, на общината от долина Швиц и съобществото граждани на Унтервалден, влизащи в състава на Нидвалден – бел.ред.) приехме, че в горепосочените долини никога няма да признаем и да приемем в качеството на съдия онзи, който е получил своя пост или благодарение на някакви услуги, или на основание платена парична сума и не се явява наш съотечественик.”

View fullsize

Повече за документа може да видите тук: https://www.admin.ch/gov/de/start/bundesrat/geschichte-des-bundesrats/bundesbrief-von-1291.html

Понятието „чужди съдии” («fremde Richter») е било използвано от авторите на инициативата с директна препратка към посочения пасаж, въпреки че в документа той присъства в различна форма – в образите на корумпирани съдии, получили „своя пост или благодарение на някакви услуги, или на основание платена парична сума”, а също така съдии от чужбина („не се явява наш съотечественик”), които в прекия смисъл на думата си навират устава в чужд манастир.

По този начин, давайки начало на своята инициатива „Швейцарското право вместо чужди съдии”, Швейцарската народна партия претендира за ролята на пазител на изконните швейцарски ценности, сред които, на едно от първите места, стои националния суверенитет. Инициаторите сякаш ни казват: „Вижте, ние, швейцарците, отколе не признаваме властта на „чужди съдии” над себе си, било то юридическата власт на императора в средните векове, било то и решенията на Европейския съд по правата на човека”. Оттук идва и второто название на законопроекта: „Инициатива в защита на суверенитета” («Selbstbestimmungsinitiative»).

Народът или „чуждите съдии” – това е въпросът!

Непосредствен повод за дадената инициатива става „спорното” според Швейцарската народна партия решение на Швейцарския федерален съд в Лозана, в съответствие с което приоритет пред националното право на Швейцария има всяко международно споразумение и всеки международно-правен акт, а не само нормите и положенията на „задължителното международно право”. Според народната партия това решение на съда е изключително важно за определяне както на вътрешния, така и на външния политически курс на страната, но народът не е имал досега възможност да се произнесе по въпроса на референдум и да изкаже своето суверенно мнение.

„За мен най-проблематична се явява заложената в основата на инициативата „Швейцарското право вместо чужди съдии” базова идея, че която и да е правна норма може да се счита за „демократична”, само в случай, че е получила „зелена светлина” на референдум”, казва Оливър Дигелман – експерт в областта на международното право, професор от Цюрихския университет. Между другото, от негова гледна точка е „много важно съдилищата и органите на властта да имат определено пространство за маневриране, определяйки кое във всеки ю конкретен случай има приоритет – международното право или националното”.

Как ще гласуват швейцарците на този референдум предстои да разберем.

А вие как мислите – в кои случаи с приоритет е международното право и в кои – националното? Как бихте гласували на един такъв референдум?

На снимката: Кристоф Блохер (Christoph Blocher) – бивш министър на правосъдието на Швейцария, главен стратег и „кръстник” на Швейцарската народна партия, информира медиите за началото на събиране на подписи за провеждане на национален референдум  „Швейцарското право вместо чужди съдии”, март 2015 г.

Източник: http://www.swissinfo.ch/ger/-selbstbestimmungsinitiative-_angriff-auf-menschenrechte-oder-staerkung-der-demokratie-/42367744

Членство в ЕС или рамков договор по швейцарски?

View fullsize

При директната демокрация просперитетът на една държава изцяло зависи от решенията на нейните граждани. Политиците дебатират, спорят, настояват, но в крайна сметка решава народът. Швейцарците отхвърлиха още през 1992 г. на референдум влизането им в Европейския съюз. Но политическият дебат относно отношенията между Швейцария и ЕС продължава и до днес.

Ако днес имаше референдум, то малко вероятно е икономическата рамка на съгласие с Европейския съюз да бъде одобрена. Това е мнението на швейцарския външен министър Дидие Буркхалтер. Но все пак това е разумна идея.

В интервю за неделния брой на вестник NZZ (Neue Zürcher Zeitung) Буркхалтер заяви, че е "благодарен" на дясното крило на Швейцарската народна партия в лицето на Кристоф Блохер за разпалване на дебата в петък.

"Благодарение на кампанията на г-н Блохер, хората обсъждат същността на споразумението", каза Буркхалтер, който е член на дясноцентристката радикална партия. "Това ще покаже, че имаме нужда от такава рамка, за да се запазят двустранните споразумения на Швейцария с ЕС."

В петък, бившия член на кабинета Блохер поведе кампания срещу планирания договор. Неговата комисия твърди, че нищо не може да оправдае привеждането на швейцарските закони в синхрон с договорите на Европейския съюз, нито пък Брюксел да налага задължителни правила и разпоредби на Швейцария, като след това оставя на съдилищата на ЕС да уреждат споровете.

Швейцарският външен министър обаче защитава основната идея за рамково споразумение: "Ако ние имаме достъп до пазара на ЕС, то не можем да прилагаме нашите закони. Необходимо е да има общи правила за всички. В такъв случай, швейцарските закони ще трябва да бъдат адаптирани. Ако г-н Блохер оспорва това споразумение, той ще застраши двустранното договаряне."

Както Дидие Буркхалтер каза пред NZZ, Швейцария е в сравнително изгодна позиция, каквато е била идеята на споразумението с ЕС от 2008 г. Едва през 2014 г. Швейцария се съгласява със споразумението. Също така, за Швейцария не съществуват спешни за решаване проблеми или въпроси относно достъпа до европейския пазар.

А вие какво мислите по темата? Смятате ли, че двустранните търговски споразумения са по-добрият начин, в сравнение с членството в ЕС? Бихте ли гласували, ако в България се проведе такъв референдум?

Снимка: Дидие Буркхалтер говори по време на Конгреса на швейцарците зад граница, Берн, 5 август 2016 г.

Източник:  http://www.swissinfo.ch/eng/eu-relations_swiss-foreign-minister-defends-eu-treaty-idea/42357430

Кой уби "референдума на Слави Трифонов"?

View fullsize

Колко лесно е в потока от медийна информация да се объркаме, да бъдем манипулирани или просто да спрем да възприемаме и да се изключим от мрежата. Това е така, не само защото никой не казва нещата в прав текст и, ако искаме да знаем, постоянно се налага да изравяме истината от подтекста, но и защото объркването се цели умишлено. Обърканият човек спира да разсъждава, защото е изтощен.

Поднасянето на една новина трябва да става на достъпен език и директно. Това обаче е характерно само за свободните журналисти и медии, каквито у нас почти не останаха.

С този кратък анализ ви предлагаме истината без подтекст. Хладнокръвно и откровено, за да направи всеки мислещ човек своите изводи.

Референдумът на Слави изначално беше опорочен, тъй като се организира по правилата на сега действащия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Няма отново да обясняваме какви са причините за това, тъй като сме го правили многократно във времето.

По-интересно е защо вчера Конституционният съд (с Решение № 9 от 28.07.2016 г., прието с 12 гласа) отхвърли три от въпросите в списъка на Слави, а именно:

1. Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120?

2. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Конституционният съд, дори да приемем, че в него има политически зависимости, няма как да излезе с решение, противоречащо на законите. Точно затова, много аргументирано, той се позовава именно на Конституцията.

Тълкуването му за отпадането на първия въпрос е, че промяната в броя на депутатите е нещо, което може да бъде решено само и единствено от Велико Народно събрание, защото представлявало промяна на формата на държавно управление. Това не е вярно според текстовете в Конституцията, но означава, че за да се намали броят на депутатите, трябва да се стигне до промяна първо в Конституцията. Естествено, при тази законова уредба, няма как с референдум да се иска подобна промяна. Което води до логичния и елементарен извод: съществуващата система на представителна демокрация и сега действащата Конституция не позволяват на гражданите чрез референдум да правят промени в самата Конституция, както това е възможно в Швейцария, например.

За да се промени Конституцията и да стане възможно с референдуми да се правят поправки в основния закон, трябва да има парламентарна политическа сила или група, която с 2/3 мнозинство първо да постигне тази промяна и по този начин да разчисти пътя на гражданите, така че те да имат реална законодателна власт по отношение на всички закони и на самата Конституция.

Именно затова Български Съюз за Директна Демокрация е заложил в политическата си платформа намаляване броя на депутатите дори не на 120, а на 100 (10 зони с по 10 региона във всяка), само че предлагайки система за тяхното отзоваване, т.е. депутатите стават делегати, които ще изпълняват волята на народа и ще обличат в законова форма неговите решения, като във всеки един момент, в който хората не са доволни от своя народен представител, могат да го отзоват. По този начин дори представителността е запазена, но пък безсмислените разходи се намаляват драстично.

Само и единствено при тези условия има смисъл да се намали броят на депутатите (делегати), тъй като се гарантира, че един делегат ще работи в полза на избирателите и ще бъде невъзможно той да бъде купен или корумпиран, тъй като това ще е краят на политическото му действие. Освен това по принцип е безсмислено да се купува човек, който не е упълномощен да взима решение, защото това право е върнато на гражданите като цяло, на народа-суверен.

Вторият въпрос от референдума на Слави Трифонов отпадна с мотив, че вече е провеждан референдум по темата за електронно и дистанционно гласуване и според закона в срок до две години не може да има допитване до народа със същия въпрос.

Тук отново Конституционният съд спазва закона в решението си. Слави Трифонов, който има достатъчни възможности да се консултира с високообразовани юристи, би трябвало да е наясно, че този въпрос ще отпадне и можеше да поиска с референдум първо да се промени Законът за прякото участие на гражданите, така че нашият глас да има задължителен характер за приемане от Народното събрание, а не да зависи от броя гласували на референдума, което автоматично изпраща решението на народа за „пререшаване” от депутатите. Резултатът от проведените по сегашната система референдуми на всички ни е ясен – отново нищо не зависи от нас.

Много интересно е решението на Конституционния съд по третия въпрос от референдума, касаещ прекия избор на полицейски шефове. Той е отхвърлен с мотив, че с пряк избор на полицейски началници, ще се промени конституционния модел на изпълнителната власт. МВР се ръководи от министър, който провежда държавната политика, нейните приоритети, стратегии, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР и отговаря за изпълнението им. В негова изключителна компетентност е възложено и създаването на районните управления в областните дирекции на МВР", казва Конституционният съд, като уточнява, че "Конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт.”

Съдът съвсем правилно е постановил решението си. Защо това е така? Просто е: министърът на вътрешните работи се избира сред депутатите от Народното събрание. Ако избираме полицейските шефове по начина, по който Слави Трифонов предлага, то те така или иначе, в своята работа, ще са подчинени на министъра и ще трябва да изпълняват нарежданията му, което напълно обезсмисля прекия им избор от народа. В същото време обаче, ако министърът е не депутат, а делегат и няма имунитет, както и носи риска по всяко време да бъде отзован от избирателите, то тогава и неговата дейност, както и назначенията, които прави в районните управления, ще бъдат прозрачни за гражданите и единствено в техен интерес, тъй като при обратния вариант, министърът просто ще си тръгне, принуден да изпълни волята ни, а заедно с него и цялата свита полицейски шефове. Това е системата на директната демокрация - с пряк контрол от гражданите и възможност за отзоваване, която Български Съюз за Директна Демокрация твърдо отстоява в платформата си.

В този смисъл, решението на Конституционния съд е напълно разбираемо и в чисто човешки, не само юридически аспект – няма никакъв смисъл пряко да избираме подчинените на министър от представителната демокрация, т.е. от сегашната система, който така или иначе ще им нарежда неща, за които ние не знаем или не одобряваме, но нямаме законов инструмент, с който да ги спрем.

От всичко, казано дотук, се налагат два безспорни извода:

1. Конституционният съд прилага настоящия Правов ред буквално, хвърляйки срещу нас камъните на "представителната" демокрация и използвайки съществуващата система, като ни показва ясно, че докато не преминем към директна демокрация, променяйки Конституцията и законите, всичките ни усилия ще са безплодни.

2. Слави Трифонов самоуби собствения си референдум. Дали това се случи поради неговото неразбиране и незнание или е резултат от стратегия, целяща чрез общественото възмущение от орязания референдум да му проправи път към политическа кариера, времето ще покаже. Да не забравяме, че това ще е кариера, част от сегашната система на "представителна" демокрация - олигархия с партокрация.

Цялото решение на конституционния съд може да прочетете като кликнете и тук.

Времето за истинска промяна на системата дойде с БСДД! 

www.budd.bg

Политическата революция в Европа получи своя начален сигнал

View fullsize

Гражданите на на Великобритания сътвориха немислимото чудо. Новата съветска империя, наречена "ЕС" ще се разпадне по волята на обикновените хора, които бяха забравени от псевдо-елитите. Корупцията, лобизмът, злоупотребите, политическото мракобесие ще се наложи да отстъпят място на ДИРЕКТНАТА ДЕМОКРАЦИЯ и човешкото право на достоен живот.

Днес, в деня на новата независимост на Великобритания, гражданите изнесоха открит урок по ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ! Със 72% избирателна активност без да е задължителна, с 4% разлика, което е обратното на всички предплатени социологически проучвания от последните часове, с преодоляване на финтовете на правителството с ужким счупената система за регистрация на гласоподавателите, с гарантирано светкавично преброяване и с ясното съзнание, че собственият им живот занапред ще бъде в собствените им ръце.

Добре дошла Нова Европа, ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ТЕ ОЧАКВАТ!

ЧЕСТИТО ЕВРОПЕЙЦИ„ ЧЕСТИТО БЪЛГАРИ! 
ПЪТЯТ ЗА ИСТИНСКА СМЯНА НА СИСТЕМАТА Е ОТКРИТ!

Да, новото е неудържимо!
WWW.BUDD.BG

ЗАПОЧВАМЕ!

„Само защото ти не се интересуваш от политиката, не означава, че политиката не се интересува от теб“, е казал преди 2500 години един от бащите на истинската директна демокрация с участие на гражданите. Днес това послание кънти със страшна сила в цяла Европа и може да напомни на всеки един от нас, че спасението на България и българската народност е в ръцете на мнозинството от българските граждани в нова политическа система с тяхно участие във вземането на решенията - Българска директна демокрация!

ДА, ВРЕМЕТО НАИСТИНА ДОЙДЕ!

На 26 април 2016 година, влезе в сила решението на Софийски градски съд за вписване в Регистъра на политическите партии на Българския Съюз за Директна Демокрация - БСДД. С този съдебен акт пътят за участие на българите в нова, свободна, широка и напълно различна гражданска политическа организация с модерни и решителни идеи за истинска промяна е открит. За участие в изборите за Народно събрание, за спечелването на мнозинство, което трайно да промени правилата за функционирането на българското общество - Конституцията и законите на българската държава.

Благодарим на всички, които участваха в това изключително трудно начало и очакваме занапред още много други да се включат в българската политическа революция, която е нужна на целия български народ - суверена на Република България.

ДА, НОВОТО Е НЕУДЪРЖИМО!
WWW.BUDD.BG

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ СЕГА!

Швейцарците внесоха искане за референдум срещу Трансатлантическото търговско споразумение

View fullsize

Зелената партия на Швейцария е предоставила на правителството повече от 100 000 подписа, необходими да се проведе национално гласуване, касаещо вноса на храни.

През ноември партията е внесла 105 631 подписа на федералното канцлерство в Берн, в подкрепа на инициативата, настоявайки, че вносът на храни трябва да бъде социално справедлив и екологично отговорен.

"Това е единствената конкретна реакция на новото споразумение за свободна търговия със САЩ", заявяват от Зелената партия в изявление, отнасящо се до пакта, известен като Транс-тихоокеанско партньорство, който може да има сериозни последици за световната търговия и търговските преговори между Европейския съюз и Вашингтон.

През октомври, след пет години преговори, дванадесет тихоокеанските страни, включително Австралия, Канада, Япония, САЩ и Виетнам са подписали споразумението за търговия, известно като ТТИП. То обхваща около 40 процента от световната икономика, но все още среща трудности пред ратификация му в Конгреса на САЩ.

Поддръжниците казват, че то ще помогне на компаниите да разширят пазарите си сред азиатски потребители, които търсят високо качество и безопасни хранителни продукти.

В същото време, такава сделка се предвижда и между ЕС и САЩ, наречена Трансатлантическа търговия и инвестиционно партньорство или TТИП. Въпреки че Швейцария не е част от Европейския съюз, голяма част от храната, която жителите й консумират, идва от други европейски страни.

Швейцарските стандарти

Зелената партия на Швейцария, в сътрудничество с организации за подпомагане на развитието, заедно с потребители, както и с групи за правата на животните, заявява, че иска храните, внесени от други страни, да отговарят на същите стандарти, които са наложени на швейцарски фермери.

По-специално, поддръжниците на инициативата искат швейцарците да гласуват против вноса на храни, получени от монокултури, промишлено земеделие и от това, което те описват като либерално използване на химикали.

Според тях, евтиният внос от чужбина също е форма на нелоялна конкуренция, защото представлява пренебрегване на швейцарските разпоредби относно хуманното отношение към животните, опазването на биологичното разнообразие и на изискванията за минимални заплати.

Ставката на самозадоволяване с хранителни продукти на Швейцария е около 64%. Нетният коефициент на храните от самоиздръжка е 56%, след като е отчетен вносът на фуражи за животни.

През 2014 г. бяха стартирани две други инициативи, насочени към храненето и селското стопанство. Асоциацията на швейцарските земеделски производители подаде инициативата "Продоволствена сигурност", призовавайки властите към подобряване на предлагането на локално отглежданата храна чрез "устойчиви и диверсифицирани източници".

През септември движението на фермери пък започна инициатива, предназначена за повишаване на предлагането на "здравословна храна от разнообразна селскостопанска система", която покрива собствените си разходи и в съответствие със социалните и екологичните очакванията на хората.

Автор: Лидия Делирадева