Европейски съюз

"The Guardian" разказва за следващата година в Европа

Европа ще поглежда назад към 2016 като ужасна година - отвращението от атаките в Брюксел, Ница и Берлин, срамът на Кале и земетресението от Брекзит.

Тъжно, но 2017 може да бъде друга.

Или да не бъде. Ако имаше нещо, на което 2016 ни научи, това е, че прогнозите са игра с чаши на „има, няма“, така че тук са двата сценария за следващата година.

Опцията за деня на Страшния съд е този: нова безразборна, смъртоносна атака в началото на годината предвещава болест за един континент, който вече загуби 130 души в терористичните атаки през 2016 г. Това е коз в ръцете на Герт Вилдерс, крайно десният кандидат на холандците в общите избори през март, на които той побеждава.

Едва месец по-късно, точно преди първия кръг от потенциално повратните президентски избори във Франция на 23 април, на все по-авторитарният президент на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, най-накрая му се изчерпва търпението.

В замяна на мерки срещу трафикантите на хора, на Турция бяха обещани 3 млрд Евро от Брюксел (да помогнат тя да се справи с почти 3 милиона бежанци на нейна територия), безвизово пътуване за турските граждани и напредък на членството в ЕС.

Но Европа е ужасена от репресивния отговор на Ердоган на неуспелия преврат през юли, а евродепутатите призоваха европейските столици за замразяване на присъединителните преговори. Нито пък има съгласие по въпроса дали Турция е изпълнила условията за безвизово пътуване.

Така Ердоган сега решава, че би било добър момент Турция да отвори границите си, позволявайки на стотици хиляди отчаяни бежанци и мигранти блокирани в Турция да напуснат в посока ЕС, ако желаят, което много от тях, особено пасващо на младите мъже, ще направят.

Кадри от това ново преселение на мигрантската мизерия светват на телевизионните екрани по целия континент, докато Франция гласува и въпреки публикуваните анкети за консервативния ѝ съперник Франсоа Фийон, че той печели чисто, г-жа Марин Льо Пен, лидер на радикалната десница и анти-имиграционния Национален фронт, буреносно стига до шокираща победа на втория кръг през май.

В предсрочните избори през юни, Движение 5 Звезди в Италия (M5S) вече завършва разгрома на установеното положение с победа в трета страна от шестте оригинални членове на ЕС, а през есента ескалиращата мигрантска криза и продължаващата терористична заплаха разтърсват и четвъртата: лошо отслабена от продължаващите последици от смъртоносната Коледна атака на пазара в Берлин, Ангела Меркел пропада на федералните избори в Германия.

Следвайки примера на Доналд Тръмп, ориентираните към суверенитет нови европейски правителства с нетърпение скъсват многостранните търговски споразумения и затварят границите. В Холандия и Франция, Вилдерс и Льо Пен водят към бързи референдуми за Некзит и Фрекзит, а в Италия се призовава към референдум за връщане на Италианската лира.

Накрая, с длъжници и кредитори на Еврозоната хванати един друг за гърлата и с един нещастен, лутащ се и все по-разкъсан ЕС, изложен на риск, ако не и на открит колапс, а след това най-малкото на радикално преустройство, Гърция, казва още веднъж: "Не можем да платим, няма да платим“, а Берлин и Брюксел отговорят: „Няма повече спасителни планове“.

Всичко това, разбира се, не е задължително да се случи.

Полицейските и разузнавателни служби в Европа биха могли да продължат да осуетяват терористичните намерения, а в Турция Ердоган може да реши, че неговите дългосрочни интереси в крайна сметка са по-добре обслужени от една Европа непопаднала в крайно дълбока криза.

Континентът може просто, както може би показва неотдавнашната неочаквана победа на левицата с независимия Александър Ван дер Белен над Норберт Хофер от крайно десните в президентските избори в Австрия, да е достигнал върха на желанието за промяна.

Разтърсени от привидния хаос на Брекзит, разклатени от дълбоко отрезвяващата поява на Тръмп, гласоподавателите в Европа биха могли да погледнат по-отблизо какво традиционалистите, радикални десни обещават и да изберат друго вместо сигурност.

В Холандия, Вилдерс, реещ се високо в социологическите проучвания доскоро може да види своята подкрепа пропадаща в деня за гласуване. Дори, ако партията му е най-голямата в парламента, той вероятно ще открие, че е много трудно да се образува мнозинство.

Във Франция също, никой все още сериозно не мисли, че цифрите могат да се добавят за Льо Пен, а Фийон, особено, ако той укроти яростните си предложения за свободния пазар, може добре да докаже предизборните проучвания и да доплува до комфортна победа.

Планираните избирателни реформи в Италия трябваше да променят пропорционалната система на представителство, което означава, че отново ще бъде почти невъзможно за една партия да състави правителство, а така или иначе Д5З винаги е отказвало да участва в някаква форма на коалиция.

Меркел може да убеди избирателите в Германия, че тя е техният най-безопасен избор. Гърция - както винаги, може по някакъв начин да се справи, а ЕС може най-накрая да действа с прозрението, че ако иска да оцелее, той трябва да предложи конкретни отговори на нуждите и опасенията на гражданите.

Към всичко това, все пак, могат да се добавят много "ако", "може би", "но" и "би могло".

Вятърът на промяната, изпълнен с тревожност, негодувание, отказ от „политика, както досега“, духа в цяла Европа. Би било изненадващо, ако той не донесе най-малкото още няколко жертви от установеното политическо положение.

https://www.theguardian.com/world/2016/dec/27/whats-in-store-for-europe-in-2017-a-look-at-possible-scenarios

Огромна победа в Италия!

Италианците избраха директната демокрация. Това е огромна сила, много по-голяма, отколкото си представят някои. Победа с "не" в почти всички региони. Сега Движение 5 звезди, което водеше действията за гласуване с "не" и чийто висш представител в лицето на Давид Борели беше на посещение в София по покана на БСДД, отново е в работен режим. Идеята на управляващите и специално на Матео Ренци за бетониране на установеното положение беше категорично отхвърлена от гражданите с висока избирателна активност и сега Движението вече се фокусира върху програмата за бъдещото управление и нуждите на самите граждани.

Швейцария също скочи срещу ТПТИ

Дали аргументите, с които Швейцария опонира на подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), важат за всяка една суверенна европейска държава, в това число и за България?

Консултациите за подписването му влизат в своята решаваща фаза. Перспективите за либерализация на условията за търговия между ЕС и САЩ станаха повод за масови протести в различни европейски държави. Швейцария също изпитва безпокойство, тъй като не е член на Европейския съюз и не участва в преговорите с Вашингтон, като в същото време, ако ТПТИ влезе в сила, то това би се отразило пряко и върху швейцарската икономика.

Като правило, мащабните международни договори се сключват, за да се намали остротата на съществуващите проблеми. Такива договори например са тези в областите на разоръжаването и защитата на климата. А споразумението ТПТИ, дори още преди да е подписано (подписването се очаква през ноември 2016 г.), води до съвсем различна ситуация.

Против това споразумение вече се обявиха стотици европейски обществени организации, политически партии и профсъюзи. Най-масов беше протестът срещу ТПТИ през октомври 2015 г. в Берлин, в който участваха над 150 хиляди души. В европейската гражданска инициатива против ТПТИ бяха събрани само за година над 3,2 милиона подписа.

Защо гражданите на Европа се противопоставят на това споразумение?

Гарван гарвану око не вади

На първо място, негативното отношение към този тип споразумения идва от секретността, с която са обградени. Консултациите за ТПТИ бяха започнати при закрити врата, без да се обясни на обществото как текат преговорите и кой, при какви условия и с каква цел е изпратен да ги води. Нищо не се знаеше и за експертността на делегациите, обсъждащи бъдещото партньорство. Т.е. директната демокрация и гражданският глас бяха натикани в миша дупка и преговорите се водеха зад гърба на хората.

В това именно беше най-голямата грешка. Потапяйки преговорите в тайна, организаторите им не взеха предвид, че става дума не просто за икономика, но и за живи хора и влияние на това споразумение върху повече от 800 милиона души от двете страни на Атлантическия океан. Още повече, че това споразумение касае важни теми като защита правата на потребителите, здравеопазване, опазване на околната среда, битови въпроси, трудово законодателство.

Изключваме различните виждания на любителите на конспиративни теории, но не можем да пренебрегнем мнението на Хералд Ебнер – депутат от Зелената партия в Бундестага, който по време на визитата си в Швейцария посочи неоспоримия факт, че на практика парламентите на суверенните европейски държави са напълно изключени от процеса на преговори относно ТПТИ. Неслучайно именно германските депутати изискаха и получиха първи възможността да се запознаят с работните документи по преговорите.

„Дори днес ние имаме право да се запознаваме с тези документи в специално пригодена за целта стая, в която нямаме право да влизаме с телефони или друга снимачна техника, да не говорим, че да изнасяме информация за прочетеното ни е строго забранено”, казва Ебнер. Европейската комисия прави някакви жалки опити да излезе от тази ситуация, публикувайки на сайта си само кратки резюмета от засегнатите в преговорите теми.

Скандалът избухна през май 2015 г., когато организацията «Greenpeace» публикува цели 240 страници секретни документи и предизвика истински „ТПТИ-гейт”, показвайки недвусмислено на гражданите до каква степен те са изключени от вземането на решения, касаещи важни сфери от живота им и как големите транснационални корпорации, независимо от конкуренцията помежду им, се обединяват около съществени за техния бизнес решения, напълно игнорирайки интересите на обикновените хора.

Европейски антиамериканизъм?

Независимо от всички уверения от страна на Европейската комисия и правителствата на държави като Франция и Германия, противниците на ТПТИ се страхуват не без основания от отслабване на европейските стандарти и деградацията им до нивото на твърде либералните американски норми, особено що се касае до производството на хранителни продукти, защитата на потребителите и околната среда. Хората се страхуват, че европейският пазар ще бъде залят от птиче месо, инжектирано с хлор и хормони, експертите се опасяват от опасности за околната среда, свързани с агресивни технологии за добив на полезни изкопаеми (методът фракинг). И не на последно място витаят опасенията около наводняване на пазара с ГМО продукти.

В Швейцария също са обезпокоени от това приближаващо споразумение, макар и мотивите им да са малко по-различни. Притесненията им относно ГМО храните са по-малки, но пък е голяма опасността Швейцария да се окаже зад борда на задаващия се гигантски пазар. Министърът на икономиката на Швейцария и президент за 2016 г. (в Конфедерация Швейцария президентът се сменя всяка година, бел.ред.) Йохан Шнайдер Амман вече обяви, че правителството се подготвя да се присъедини оперативно към ТПТИ, за да не се озоват швейцарските компании извън зоната на свободна търговия, с всичките ѝ данъчни и финансови предимства.

„Тези опасения са напълно основателни, вземайки предвид, че САЩ са изключително заинтересовани от това да легализират в Европа своите стандарти и да започнат да снабдяват европейския пазар със свои продукти”, отбелязва Сара Щалдер – изпълнителен директор на швейцарския Фонд за защита на потребителите (Stiftung für Konsumentenschutz — SKS). Но според нея приемането на стандартите на САЩ по-скоро ще окаже силно влияние върху потребителите на другите европейски държави, тъй като законодателството на Швейцария в това отношение е по-малко строго в сравнение с останалите.

Заплаха за селското стопанство

„Ние искаме свободна търговия с ЕС и САЩ, тъй като очевидно сме зависими от тези огромни икономически партньори. Но от моя гледна точка, не би трябвало да се сравняват хранителните продукти с автомобилите или битовата техника. От нашето хранене зависи изцяло и нашето здраве, условията, при които се отглеждат животните, състоянието на околната среда и наличието на важни природни ресурси. Затова ние настояваме хранителните продукти да бъдат изключени от бъдещото споразумение”, казва Мая Граф – депутат от швейцарската партия на „Зелените” и член на швейцарския комитет против ТПТИ.

Присъединяването на Швейцария към споразумението изключително силно тревожи и фермерите, които се страхуват от масовото навлизане на пазара на евтини американски продукти. Преди 10 години именно натискът на фермерското лоби принуди правителството на Конфедерацията да се откаже от преговори за сключване със САЩ на споразумение за свободна търговия.

„Ние сме крайно обезпокоени, тъй като се намираме в съвсем различна категория в сравнение със САЩ. Нашето селско стопанство не може да се конкурира с огромните американски аграрни компании. Споразумението, сключено през 2013 г. с Китай обаче, показа, че е напълно възможно в такива договори да се предвидят ограничителни митнически бариери, действащи в случаите, когато обемът на внос на определени категории селскостопански продукти надхвърли дадени критични показатели”, обяснява Жак Буржуа – директор на Обединението на швейцарските фермери (Schweizer Bauernverband).

Важната договореност

Икономическите кръгове в Швейцария се опасяват не само от влизането на ТПТИ в сила, но и от варианта, в който Швейцария няма веднага да може да се присъедини към споразумението, в резултат на което швейцарските компании ще изпаднат в твърде неблагоприятна позиция на световния пазар.

„Това споразумение играе едва ли не решаваща роля за нашата икономика, особено за промишления сектор, преживяващ в момента редица усложнения, свързани с  преоценката на националната валута и с и без това високото заплащане на труда в Швейцария. Към това следва да добавим и митническите ограничения: Германия например, бидейки участник в споразумението ТПТИ, веднага ще се озове в сравнение с швейцарските си конкуренти в по-изгодна позиция по отношение на износа за САЩ”, споделя Щефан Ванони – заместник главен икономист на Швейцарското обединение на работодателите Economiesuisse.

На ЕС и САЩ се падат три четвърти от целия швейцарски износ, напомня същият експерт, според когото, рано или късно, швейцарският селскостопански пазар все пак ще трябва да се отвори за стоките на американските и европейските производители.

В заключение на изказаното дотук, можем ли да приемем, че тези опасения са валидни и за България? Как ще се отрази споразумението ТПТИ на българските производители и ще бъдат ли те конкурентни, независимо от това, че България е част от ЕС?

Защо никой не попита гражданите на суверенните европейски държави съгласни ли са Европейският съюз да сключи такова споразумение със САЩ?

А вие как бихте гласували, ако у нас се проведе референдум за или против това споразумение?

Източник: http://www.swissinfo.ch/ger/freihandel-zwischen-eu-und-usa_ttip--das-abkommen--das-auch-in-der-schweiz-aengste-ausloest/42376882

Директната демокрация като инструмент срещу екстремизма и разделението

Швейцарският вътрешен министър Ален Берсет споделя, че участието на гражданите в политиката е помогнало в страната да се избегне крайна поляризация на обществото, въпреки противоречивите мнения при гласуването.

"Нашето общество не е разделено на два лагера, като в много други страни. Това е благодарение на федерализма и по-специално на нашата директна демокрация ", казва Берсет пред вестник Sonntags Blick.

Той смята, че швейцарските граждани много добре познават правилата на публичните дебати и кога те свършат. Помага също фактът, че допитванията се провеждат няколко пъти през годината и невинаги печели една и съща страна в дебата.

Въпреки това, Берсет казва, че много хора са забравили значението и важността на гражданските инициативи.

"Гражданската инициатива не е проучване на общественото мнение, за да се изрази някакво недоволство. Това е политическо решение. "

Берсет е убеден, че Европейският съюз би могъл да се възползва от директната демокрация, дори ако процесът на научаване как да използваме и усъвършенстваме политическите инструменти за директно гражданско участие продължи по-дълго.

Първите права за директно участие в Швейцария са залегнали в конституцията от 1848 г., но реалните реформи бяха направени чак след политическите кризи в края на 19 век или след общата стачка през 1919 г.

Как е в България? У нас все още не съществува реално участие на гражданите в политическите решения. Това е така, защото действа друг модел на демокрация, която ние не считаме за истинска и работеща, тъй като решенията се вземат от шепа чиновници, самоизбрали се и самопровъзгласили се за наши ментори.

Никак не е трудно да преминем към директна демокрация, ползвайки опита на Швейцария, но и отчитайки някои недостатъци. Имаме нагледен пример, на базата на който сме изградили наша, българска система за директна демокрация, като вземаме предвид не само позитивния опит на вече развитата и действаща швейцарска система, но и нейните пропуски.

Обществото в България ще бъде разделено, гневно, неудовлетворено и неспокойно, докато не вземе политиката в свои ръце. Това е възможно, само ако сменим системата от представителна към директна демокрация. Две мнения по въпроса няма.

 

Източник: http://www.swissinfo.ch/eng/interior-minister-berset_direct-democracy-as-safeguard-against-extremism/42357538

Сбогом на въглеводородите?

Докато върви хвалене за някакви хипотетични хъбове, кръстени на колела и моторетки от добрия стар соц, както и за дупчене на красивото ни Черноморие, 90% от въведените в експлоатация енергийни мощности в света през последната година са ВЪЗОБНОВЯЕМИ.

Казала го е още през март Международната агенция по енергетика. Другото говорене е напоследък от Министерския ни съвет и една Комисия от лобисти на въглеводородите (ЕК). Новост е напускането на поредните "големи" компании от Западна Гренландия (Арктика), като можем скоро да ги очакваме да получат от новия закон по някоя безкрайна още по-евтина концесийка у нас, както вече направиха и тук, и в Африка.

Комисарите прилежно ще си затворят очите за бъдещия Закон за концесиите, нали формално една безсмислена Директива ще е спазена, а за съдържанието евентуално ще ни глобяват някога. Ако ни "хванат", но пък няма кой да гони. Докога ли?

http://www.theguardian.com/…/surge-in-renewable-energy-stal…

‪#‎Енергийна_икономика‬

Времето дойде!
www.budd.bg/new-energy-economy/

EU 4EVA...

Непознатата и укривана гледна точка. Какво се случи с "ЕС", за да се появи този филм?

Присъединете се и се кандидатирайте за истинската смяна на системата: www.budd.bg/candidates/

Европа се освободи от фракинга

"Мариана Христова:
Честито на Европа! Горките шистоваци smile emoticon Последните им надежди излитат през комина. Обръщам се назад и съм горда, че бяхме от първите и че съм била част от "пиянството на един народ" smile emoticon Гордея се с това, че привлякохме вниманието на Европа върху проблема, че накарахме хората да четат, а истината е, че човек прогледне ли веднъж няма кой и как да му затвори очите повече. За толкова години изчетох толкова много по въпроса и не съм намерила дори едно едничко нещо, което да ме разколебае и да ме накара да си задам въпроса: дали не сгрешихме - напротив - научих толкова много и за все по-големи проблеми. Благодаря Ти Господи и за подкрепата, и за шансовете, и за напътствията...

Днес Европейският парламент призова страните-членки на ЕС да наложат мораториум върху фракинга и да не допускат нови сондажи за неконвенционални въглеводороди (шистов газ, въглищен газ и др.). В свое решение, прието с мнозинство на пленарната сесия в Страсбург, ЕП одобри следния текст:
"88. Urges the Member States – on the basis of the precautionary principle and the principle that preventive action should be taken, and taking into account the risks and the negative climate, environmental and biodiversity impacts involved in hydraulic fracturing for the extraction of unconventional hydrocarbons, and the gaps identified in the EU regulatory regime for shale gas activities – not to authorise any new hydraulic fracturing operations in the EU;"

Това е огромна победа за гражданското общество и зеленото движение, които от години притискат институциите за такива решения. В някои страни като България, Франция, Холандия, Шотландия, Уелс и др. такива решения вече бяха приети. Сега се очаква същото да сторят и останалите, като фокуса е най-вече върху онези, които има такива проекти - Англия, Испания, Германия.

Днес е един важен ден за природата и хората в Европа."

‪#‎Енергийна_икономика‬

Поздравяваме от все сърце всички, които се бориха за спасяването на българската природа и предпазването на здравето на много български граждани. При други обстоятелства, ако гражданите бяха информирани и попитани, а и решението им окончателно, тази борба щеше да е много кратка и със същия резултат. Да си пожелаем гражданите да участват пряко във вземането на разумните решения за собствения си живот.

Времето за нови енергийни технологии дойде!
Присъединете се за следващата стъпка - смяна на системата:http://www.budd.bg/declaration/

Честно и открито управление? Да, в Италия. Скоро и у нас.

Колегите от Движение 5 Звезди, единствените, които увеличават своята популярност, се готвят за управлението на Италия така:

Изтегляне на войските от Афганистан.
Подкрепа на правото на самоопределение на гражданите.
Противопоставяне на Трансатлантическото споразумение между Европа и САЩ.
Назначаване на 15000 току-що завършили висше образование за подсилване на териториалните комисии работещи с бежанците.
Признаване на Държавата Палестина.
Увеличаване на средствата за службите по сигурността за заздравяване на държавата. 
Предоговаряне на ролята на страната в структурата на НАТО.
Забрана на продажбите на оръжие за страни, които директно или индиректно поддържат тероризма.
Използване на армията само за защита на собствената територия.
Приемане само на бежанците, които притежават такъв статус.
Отмяна на санкциите срещу Русия.
Изискване за сертификати Антимафия от сдруженията, работещи в центровете за бежанци.
Инвестиране на средствата, спестени от международните мисии, за сътрудничество и развитие.
Засилване на дипломатическите и икономически отношения с държавите от Боливарския съюз.
Създаване на алианс на Южноевропейските държави за излизане от Еврозоната.

Лудите отварят пътищата, по които мъдрите вървят….Честито Рождество и добре дошла съдбовна 2016-та година.

За нас, хората от БСДД, Новата година ще принадлежи на онези, които променят света и не приемат установеното положение.

‪#‎Българска_директна_демокрация‬ с ‪#‎Базов_доход‬ и‪#‎Енергийна_икономика‬

Очакваме ви, последвайте истинската промяна на системата:http://www.budd.bg/declaration/

 

Да демократизираме демокрацията

от Игнасио Рамоне

В РАМКИТЕ на икономическата глобализация демократичната система се сблъсква с един парадокс – гражданите престават да се интересуват от политиката, както показва броят на негласувалите. От друга страна, същите тези граждани искат да контролират по-добре действията на държавата и да участват в проектите, които ги засягат пряко. Как да се съгласуват двете тенденции?

За първи път на планетата съществуват толкова демократични системи и демократични редувания на правителства. Преди 40 години, по време на прехода в Испания, имаше около 30 демократични държави. Днес според ООН те са 85, макар и в различна степен на консолидация. Т.е. демократичната система на управление има най-висока легитимност в глобализирания свят. Никога обаче не сме били толкова недоволни от демокрацията. Признаците на това недоволство стават все по-явни. Броят на негласувалите се увеличава непрекъснато. Според анкета на „Галъп интернейшънал“, проведена в 60 „демократични страни“, само един на десет души смята, че „правителството се подчинява на волята на народа“.

В много демократични страни се забелязва възраждане или възникване на партии с антипарламентарна традиция, главно популистки и крайно десни. Страни с неоспорима демократична традиция, като Швейцария, Дания, Финландия, днес се управляват от партии на крайната десница (или с тяхна подкрепа), които поставят под въпрос легитимността на днешната демокрацията. Също така много обикновени граждани, ударени безмилостно от кризата, не приемат подчинението на демократичната система на новата финансова и медийна мегавласт. С други думи, начинът, по който функционира днес демокрацията, се отрича. Изчезва доверието в политиците и партиите. Представителната демокрация изглежда неспособна да отговори на новите политически реалности. Голяма част от населението вече не се задоволява с това да гласува през определен брой години, а иска да участва в решенията.

При това положение става все по-трудно да се провеждат реформи или да се взимат политически решения с по-широк обхват. Интересите на могъщи лобита и групи, медийните кампании и също така защитата на легитимни права на определени слоеве от населението затрудняват промените. Политиката вече не смее да се докосне до някои теми, и ако го прави, трябва понякога да преодолява силна съпротива или да отстъпи.

Мнозинството от гражданите са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на управление. От друга страна обаче, същото това мнозинство няма доверие на политиците и партиите. Да си припомним какво казваше големият писател Жозе Сарамаго: „Вярно е, че можем да гласуваме. Вярно е, че можем чрез тази частичка суверенитет, който ни дават като граждани, да изберем, обикновено чрез някоя партия, наши представители в парламента. Вярно е също, че тези представители и разните политически комбинации, наложени от необходимостта да има парламентарно мнозинство, позволяват винаги да се състави едно правителство. Всичко това е вярно, но е вярно също, че възможността за демократични действия започва и свършва с това. Избирателите могат да свалят едно правителство, което не им харесва, и да го заменят с друго, но гласовете им никога не са имали, нямат и няма да имат някакъв видим ефект върху истинските сили, които управляват света, страната и самите тях. Говоря очевидно за нарастващата икономическа власт на многонационалните компании, които въобще не се интересуват от общото благо, към което по принцип се стреми демокрацията“.

Накратко, изправени сме пред драматичен парадокс – никога преди не е имало толкова демокрация, но и толкова недоверие и отрицание на представителната демокрация. Сред причините за това отричане на този вид демокрация можем да посочим следните: 1. Прекаленото неравенство, богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. 2. Кризата на държавата и на обществените отношения, атакувани от неолибералните теории, които проповядват „минимална държавност“. 3. Липсата на солидна демократична култура. 4. Лошото влияние на корупцията в политическите среди. 5. Затрудненото общуване между партиите и гражданското общество. 6. Подчиненост на политиката по отношение на фактическата власт – медийна, икономическа, финансова. 7. Подчиненост на правителствата спрямо решенията на наднационални, недемократични организации, като Европейската централна банка, Г-20, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация и т.н. 8. Разрастване на сблъсъците между гражданското общество и правителствата. 9. Дискриминация и отхвърляне на някои категории хора по социален и полов признак – имигранти, хомосексуалисти, хора без документи, жени, цигани, мюсюлмани и т.н. 10. Идеологическо господство на медийни групировки, които поемат ролята на опозиция, но в защита не на гражданите, а на собствените си интереси.

В много страни макроикономическото развитие не означава, че животът на хората със скромни доходи се подобрява, а това създава социално недоволство. Съществуват обезпокоителни данни. Според изследване, проведено от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), 45% от латиноамериканците предпочитат да живеят в диктатура, която им гарантира работа и достатъчно средства за нормален живот, отколкото в една демокрация, която не ги извежда от мизерията...

Това означава, че голяма част от предизвикателствата произхождат от бедността и неравенството. Така навлизаме в ядрото на модерната демократическа мисъл. Жан-Жак Русо казваше в „Общественият договор“, че „социалната държава е за предпочитане, когато всички притежават по нещо и никой няма прекалено много“.

От друга страна, в рамките на неолибералната глобализация държавата губи регулиращата си функция спрямо пазара, който от своя страна вече не е национален. Многонационалните компании и финансовите пазари не се нуждаят вече от държавата като опора. Характерно е днес отстъплението на държавата. Ерата на националните държави и най-вече ерата на демократичната държава достигна върха си с появата на политически реалности от рода на масовите партии, масовата култура и колективното убеждение, че хората престават да бъдат поданици, на които се заповядва, а се превръщат в граждани, които трябва да бъдат убедени.

Днес националната държава отстъпва част от властта си на наднационални институции, като Европейския съюз например, и също така на местни инстанции, като автономните области в Испания. Така е, защото глобализацията и децентрализацията настъпват в световен мащаб като два успоредни процеса. Глобализацията се връща към най-слабо изразената демокрация, тъй като все по-малко стават важните решения, вземани от националните държави. „Действително съществуващата демокрация“ претърпява по този начин серия превъплъщения, които я поставят много далеч от трите основополагащи модела: британската парламентарна реформа от 1689 г., Американската революция от 1776 г. и Френската революция от 1789 г. Избирателите престават да бъдат граждани, които следва да бъдат убедени, и се превръщат в потребители, които трябва да бъдат прелъстени. В тази културна панорама упражняването на представителната демокрация престава да бъде дейност, изпълнена със смисъл, и се превръща в очите на гражданите в зрелище, устройвано от една чужда „каста“, в което те не участват реално.

Така се получава една двойна трансформация. От една страна, глобализацията намалява тежестта на националната Държава и значението на демократичния политически живот. От друга, културната трансформация, която води към една „видео-телевизионна политика“, прояжда връзките между гражданите и обществения живот.

Можем да кажем, че се намираме в ситуация, в която изковаваните в продължение на два века инструменти на демокрацията вече не са ефикасни. И макар да изглежда, че демокрацията е победила в световен мащаб, по-скоро наблюдаваме залеза на успехите ѝ, защото преобладава ясно изразено изключване на по-голямата част от населението от процеса на взимане на решения по държавните дела. Така общото съгласие, консенсусът, се свежда до „кастата“, до някои малцинства, които не са представителни за многообразието на интересите в едно общество.

Стигна се до необходимостта от „пряка демокрация“ и гражданско участие в публичните дела. Те могат да се разглеждат като двете лица на демокрацията с участието на народа („демокрация на участието“). Нейната главна изява е „гражданското участие“, индивидуално и колективно, в процеса на взимане на решенията и контрола над обществените дела.

Гражданското общество и някои социални движения виждат в партиите основната причина за неприязънта към демокрацията. Това обаче е безплодно разискване. Няма демокрация без партии, злините вътре в партиите са донякъде същите, които вредят и на други обществени сектори. Партиите обаче трябва да приемат, че сами по себе си не са достатъчни, за да се реализира демокрацията. Те следва да възстановят своята легитимност чрез прозрачност и вътрешна демокрация. Да приемат, че хората вече не се задоволяват с това да пускат по една бюлетина на всеки 4-5 години. И не са съгласни ролята им в публичните дискусии да се свежда единствено до гласуването.

Конституциите на Венецуела от 1999 г., на Еквадор от 2008 г. и на Боливия от 2009 г. са сред най-прогресивните в света по този въпрос. Те говорят за демокрация с участието на народа, а не за представителна демокрация. Защото възнамеряват да демократизират демокрацията. Общо взето, има съгласие, че представителната демокрация трябва да се запази, но ясно се вижда необходимостта да се засилят в нея механизмите на народното участието, за да се преодолее разривът между политиката и гражданите.

Да припомним, че механизмите на пряката демокрация, като народната законодателна инициатива и допитването до народа чрез референдум или плебисцит, не подкопават представителната демокрация. Доказва го фактът, че тези механизми съществуват, например, в Швейцария, Италия, САЩ и все по-често в Европейския съюз. Само във Венецуела съществува процедура, при която чрез национално допитване може да се отнеме мандатът дори на президента на републиката. Венецуела е единствената страна в света, в която се проведе референдум за отнемане на президентския мандат, и вотът беше спечелен от Уго Чавес. На местно ниво – за регионални и общински органи, тази процедура съществува и в други латиноамерикански страни, като Аржентина, Колумбия, Еквадор, Боливия, Перу и т.н. И накрая трябва да е ясно, че нашите демокрации се нуждаят от нов социален и конституционен договор, за да бъде изградена една не само изборна, а гражданска демокрация, в която да няма отхвърлени от обществото хора. Моделът на представителната демокрация не се справя освен това и с актуални проблеми като околната среда, опасностите за биологичното многообразие, затоплянето на климата, безработицата, застаряването на населението в Европа, масовото шпиониране, миграциите и бедността в света.

Дори ако допуснем, че демокрацията продължава да бъде моделът, който най-добре стимулира разискванията и диалога като средства за решаване на социалните конфликти, трябва все пак да подчертаем, че представителната система не позволява реално и ефикасно участие на гражданите. Явно е, че в дългосрочна перспектива защитата на общите блага е възможна само заедно със социалните и гражданските движения, а не против тях. Затова именно трябва спешно да се демократизира демокрацията.

LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание 
- Превод Венко Кънев

http://bg.mondediplo.com/article1452.html