Зелен ли ще бъде район "Младост" в София?

View fullsize

Становище относно: Пряко участие на гражданите в управлението чрез референдум за иницииране на действия от компетентни органи за законосъобразно решаване на въпроси от значение за район „Младост".

Инициативен комитет „За зелен Младост“ внесе предложение до Председателя на Столичния общински съвет за разрешение да се проведе местен референдум за изменение на общия устройствен план и подробните устройствени планове за застрояване в район „Младост“ на междублокови пространства, пространства около детски градини, върху зелени площи. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ референдумът може да се провежда и на местно ниво. Право да гласуват на местния референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответния район през последните 6 месеца преди насрочване на референдума / чл.4,ал. 2 от ЗПУГДВМС/. Местният референдум се провежда в район за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на района и в случая на Столичния общински съвет. /чл.26, ал.1 от ЗПУГДВМС/. Изчерпателно са посочени въпросите, които не могат да се решават чрез местен референдум, а именно: въпроси на общинския бюджет; въпроси относно местните данъци и такси; въпроси на правилата на вътрешната организация и дейност на общинския съвет /чл.26, ал.2 ЗПУГДВМС/. Съгласно чл. 27, ал.1, т. 3 местен референдум се провежда по предложение на инициативен комитет с подписите на изисквания брой граждани с избирателни права в съответния район, в случая район „Младост“ и не противоречи на ограниченията в чл.26, ал.2 ЗПУГДВМС.

Предложението за провеждане на местен референдум на инициативния комитет „За зелен Младост“ отговаря на условията и реда, предвидени в ЗПУГДВМС и следва да бъде разгледано и прието.

Съгласно чл.27, ал.6 в предложението за местен референдум се включват един или няколко въпроса, на които гласоподавателите отговарят с „да“ или „не“. Въпросите се изписват на точен и ясен общоупотребим български език. Предложението на Инициативния комитет „За зелен Младост“ за местен референдум съдържа два въпроса: Изменение на общия градоустройствен план, изменение на подробните градоустройствени планове и мораториум на строителството до решаване на въпросите с плановете. Гражданите с право на глас ще гласуват за референдум за допускане на разглеждане и преценка от компетентни органи дали застрояването съгласно тези планове трябва да се допуска занапред и да уврежда правата на гражданите за здравословен начин на живот, за благоприятна околна среда, за спокойно обитаване на блоковото пространство, на детските градини, за спокойно пребиваване със зелени площи в район „Младост“. Това са въпроси от местно значение и могат да бъдат предмет на обсъждане от гражданите на местен референдум. Поставените въпроси съвършено ясно позволяват всички граждани от район „Младост“ да взимат участие в обсъждането независимо от възраст, образование и др. подобни критерии, за да се гарантира еднаква възможност за гласуване-вот. Гражданите изразяват волята си за привеждане в съответствие на общия градоустройствен план и подробните устройствени планове с потребностите на населението, на населяващите територията, за устройството на която са приети тези планове, без обаче да се съобразяват условията на здравословен, спокоен, с подходяща околна среда живот. Предложението за референдум няма за предмет самото променяне на плановете и решаването на градоустройствени въпроси на Столична община. Допускането на референдума ще определи волята на гражданите в район „Младост“ компетентните органи, съгласно Закона за устройство на територията да преразгледат действащите планове и по надлежния ред включително и с помощта на експертизи да променят градоустройствените решения в конкретния случай.

Категорично е ясно, че направеното предложение от Инициативния комитет „За зелен Младост“ е от местно значение и не се отнася до решения на градоустройствени въпроси на национално равнище. Референдумът трябва да установи дали компетентните органи трябва да разгледат съществуващото положение с планирането на територията на район „Младост“ и да поставят въпроса за решаване по надлежния ред.

София може да се отоплява изцяло с възобновяема енергия – без горивни процеси

View fullsize

Блок 35 в Студентски град, София.

от Мария Малцева на 12/12/2016

Всички сгради в София биха могли да се отопляват изцяло от възобновяема енергия, най-вече слънчева, без да са необходими каквито и да било горивни процеси. Това е постижимо чрез съчетание от мерки за повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на интелигентни топлофикационни мрежи. Потенциалът за соларно топлозахранване на града е толкова голям, че надхвърля сега действащия капацитет на Топлофикация София.

Изводът е резултат от анализ на Института за нулевоенергийни сгради, базиран на конкретни изчисления за ВЕИ производството на инсталация върху типов панелен блок в столицата.

Интелигентни отоплителни системи

Топлофикационните системи на бъдещето могат да осигурят комфорт на градските обитатели благодарение на изцяло екологични източници.

Важен аспект в този преход е повишаването на енергийната ефективност на сградите. Привеждането им в съответствие с нормите за т. нар. нулевоенергийни сгради – или „близко до нулевоенергйини“ – успешно се съчетава с тенденцията за нискотемпературно отопление. При него носителят на топлината се подгрява не до обичайните около 80-95 градуса, а до около 60 градуса, и вместо „радиатори“ в помещенията се използват тръбни системи („серпентини“), вградени в подовете или стените на жилищата.

Също толкова важно за новото поколение отоплителни системи е наличието на преносни мрежи с ниски загуби на топлина.

Рециклирането на нискотемпературните ресурси е друга предпоставка за постигане а енергийна ефективност и преход към чисти енергийни източници.

При наличието на тези фактори екологично чистото отопление става съвсем жизнеспособен сценарий. Неговата осъществимост се допълва от все по-голямото разнообразие на т. нар. сградно-интегирани възобновяеми източици: фасадни фотоволтаични модули, хибридни слънчеви колектори и др.

Закономерен завършек в изграждането на интелигентните отоплителни системи са бързоразвиващите се умни (смарт) технологии за управление, за които е логично да се очаква да обхванат всички аспекти на енергийното управление в сградите – мониторинга, осветлението, сензорните системи и др.

Примерът на Блок 35 в Студентски град

Блок 35 в Студентски град в момента консумира 1.3 GWh топлинна и 0.5 GWh електрическа енергия, посочват от Института за нулевоенергийни сгради. Ако блокът бъде подложен на качествено изпълнено саниране, може да се очаква, че това ще намали потреблението с около 60%.

Чрез инсталирането на хибридни слънчеви панели върху покрива и фасадата на блока енергията, която сградата ще е в състояние да произвежда, ще възлиза на 0.5 GWh във вид на топлина и 0.2 GWh във вид на електрoенергия, посочват от ИНЕС, които са реализирали анализа в рамките на проект SDHp2m, финансиран по програмата на ЕС “Хоризонт 2020”.

Проблемът с излишната енергия

Класически проблем на възобновяемата енергия е фактът, че пикът на екологично чистата генерация обичайно се разминава с пиковото потребление. В случая с Блок 35 в Студентски град разминаването е най-очевидно: най-много топлинна и електрическа енергия от слънцето ще се добива през август, точно когато студентите са във ваканция и отсъстват:

Конвертирането на топлинната енергия в електричество и подаването му към електропреносната мрежа е едно възможно решение. Това би подпомогнало в известна степен и без друго натоварената електропреносна система, която в пика на лятната жега се натоварва заради нарастващия брой климатични системи в града. А те, от своя страна, стават все по-търсени, принос за което има и така нареченият ефект на топлинния остров – в централната част на града температурите са с няколко градуса по-високи от тези в периферията.

Всяка форма на преобразуване на енергията обаче води до загуби. Затова по-добър подход би бил излишната енергия да се съхранява в термален буфер като този:

Това би могъл да бъде добре изолиран буферен резервоар, „скрит“ под градинка зад блока или дори в подземната му част.

Практиката показва, че колкото по-мащабна е дадена системата за термално съхранение, толкова по-малко са загубите и по-големи са икономическите ползи. Затова по-доброто решение са съхранение топлинната енергия да се складира в един общ сезонен „буфер“ от няколко блока с хибридни слънчеви инсталации.

Ползи от мащаба

Ако се приеме, че в столицата има около 10 хиляди панелни сгради, то инсталираните върху тях соларни системи биха произвеждали около 7 000 GWh топлинна и 2 000 GWh електрическа енергия годишно. С това производството само от ВЕИ системи върху панелните сгради в столицата може да покрие сегашното производство на Топлофикация София.

На практика новото поколение топлофикационни системи, базирани на слънчева енергия, биха могли да осигурят с топлинна енергия целия столичен град, заключават от ИНЕС.

Топлофикация без горивни процеси

Изводът от направените анализи сочи, че енергийна структура от ново поколение в София, базирана на изцяло на слънчева енергия, е в състояние да покрие 100% от нуждите на столичните сгради. По този начин топлината, нужна на големия град в зимните месеци, може да бъде осигурена изцяло без каквито и да е горивни процеси.

При наличието на 1200-1600 kWh/m2 слънчева радиация, потенциалът на слънчевата енергия в София не е далечна алтернатива, а най-логичен път към високоефективна, нулевовъглеродна енергетика.

Графики и снимки: ИНЕС, Greentech.bg

Защо и конкурсът за главен архитект на София няма да промени нищо?

View fullsize

В края на миналата година г-н Петър Диков, главният архитект на София подаде оставка. Тя бе дълго чакана, както от професионалните среди, така и от гражданите. Мотивите за оставката на г-н Диков бяха лични. Според думите му, десетте години на поста е нормално да го доведат до омръзване на всички. Правилно, това "омръзване" можеше пък да доведе до истинска промяна в София - лицето на европейска България. Доведе ли? Не. За години напред.

Споменът на гражданите за него ще бъде като за спорна личност. Спорна предимно с начина на взимане и предлагане на решенията, свързани с развитието на града. Недолюбван и критикуван от професионалното съсловие. Оставящ след себе си много незавършени проекти, не особено претенциозни, направо безлични реализации на знакови градски пространства, много провалени  конкурси и хаос в приоритетите на общия устройствен план.

На 27 януари 2016 г. Столична община обяви конкурс за нов главен архитект на града. (http://www.sofia.bg/Glaven-arhitekt-Sofia_Obyava.asp). Актът на местния парламент бе дълго очакван, но за жалост няма да доведе до търсената ПРОМЯНА. Защо? Защото подмяната на едно лице с друго няма да доведе до реформи. Защото системата ще продължава да си работи по стария начин. Ще минимизира, на практика напълно ще изключва участието на гражданите и професионалните организации в дейностите по определянето на приоритетите за развитието на града. Всичко отново ще е съсредоточено в една личност, зад която ще стои зоркият поглед на кмета, респективно на партията-кърмилница, раздаваща евтините "работни" места.

Кратката историческа справка за позицията „главен архитект” в обществата показва развитието на длъжността от авторитарна към демократична. В монархическите системи архитектът е изпълнявал волята на своя сюзерен (владетел на васалите), с дадената му власт „от бога”. 

При последвалата съвременна представителна демокрацията главният архитект изпълнява нарежданията на своя началник – кмета, издигнат от някоя партия, избран от хората. Главният архитект разполага със значителна професионална самостоятелност, но действията му не може да се отклоняват от приоритетите в кметската платформа за управлението на града. Отделно, моделът наложен от представителната демокрация в България не задължава представителите да се вслушват в мненията на гражданите. Така предпоставен главният архитект е в правото си да налага свои решения като единственото им съобразяване е с партийните "стратегически" планове. У нас това е извратена работа при положение, че знаем как се подготвят и "избират" представителите, включително и кмета.

В днешно време все повече граждански и професионални организации желаят  ДА БЪДАТ ЧУТИ.  Хората искат да бъде осъществена ПРОМЯНА в управлението, в облика на града и във взимането на решения за развитието му. Поради тази причина  конкурсът  за главен аритект на София трябваше да е предшестван от АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА, предполагаща по-голямо участие на граждани и външни специалисти във взимането на решения.

Такава реформа, разбира се, е нежелана от представителния ни политически елит, тъй като би осуетила възможностите им за лобиране. Логично конкурсът за главен архитект на София не бе предшестван нито от административна, нито от нормативна реформа. Новият чиновник – главен архитект ще се предполага да е послушен и да направлява строителните и урбанистичните процеси в посоки, удобни на партийните лобита, на скритите бизнесинтереси и на корпоративните договорки.

Истинската промяна в тази посока може да се случи единствено при налагане принципите на директната демокрация. Остава онзи, който бъде избран сред 15-те кандидати за поста сам да се пребори за въвеждането им. Гражданите със сигурност ще го подкрепят, ако реши да го направи.

Време е за промяна!

Време е за директна демокрация и в държавата, и в общините!

Време е позицията на главен архитект да има за свой началник гражданите - НАРОДЪТ-СУВЕРЕН!

арх. Георги Цапков - координатор БСДД

Главният архитект на София подаде оставка. И какво от това?

View fullsize

Следва отново избор на главен архитект в контекста на партийните и лични интереси на управляващите.

Имат ли гражданите интерес от това? Ще бъдат ли защитени нуждите на обществото? Ще спрат ли броженията поради съмнения в корупционни практики? Ще бъде ли подобрена градската среда? Ще бъде ли утвърдено конкурсното начало в избора на важни за града проекти? Ще бъдат ли чути приоритетите на софиянци? Ще могат ли столичани да изразяват несъгласието си с „политиката” на новия главен архитект и съответно тя да бъде променена?

Колкото и да ни се иска тези въпроси да получат положителен отговор, по-вероятно е нищо да не се промени. За да се случи истинската промяна е нужно избора на длъжността главен архитект да бъде извадена от партийния кръговрат и да бъда предадена на волята на хората. Необходима е реформа. Реформа, която да промени начина, по който се назначава една знакова фигура в градското управление, може би втората по значимост след кмета - фигурата на главния архитект.

Главният архитект преди всичко е професионалист и не трябва да се влияе от ежедневните интереси на политиците. Единствения начин да се стигне до истинска промяна в назначаването му е това да се превърне в изборно дело на гражданите, а не да се извършва от кмет, подчинен на нечие политическо лоби.

Главният архитект контролира и управлява сложния мултидисциплинарен процес на инвестиционното проектиране в цяла една община. Твърде непосилна задача за сам човек, поради което необходимостта от допълнителна експертност е повече от задължителна.

Нужно е заедно с главния архитект да се назначават и експерти в дадени области, но не назначения на политически обременени личности, а на истински професионалисти. В общинските управления главния архитект трябва да е председател на съвет, съставен от експерти.

В този смисъл, БСДД предлага две нива на компетентност за избор на тези специалисти:
1. Първо ниво на компетентност - граждански избор на главен архитект:
- Личността, кандидатираща се за длъжността главен архитект трябва да бъде избирана от гражданите. Всеки кандидат трябва да представя концепция за развитието на града, приоритети и/или конкретни теми за подобряване на градската среда в контекста на предходните устройствени разработки или за тяхната промяна, ако е изчерпана актуалността им. Изложението да е под формата на материали за архитектурен конкурс, изготвен за представяне пред съответната аудитория – гражданите на града. 
- Гражданите определят кой да бъде главен архитект чрез пряко гласуване, машинно и по електронен път.
- Главният архитект се отчита на всеки 18 месеца и чрез пряко гласуване, машинно и по електронен път, гражданите се произнасят дали си върши работата или трябва да бъде отзован.
- Главният архитект да се избира за 5 години, като има право на два мандата.

2. Второ ниво на компетентност – професионален избор на експерти:
- Експертите в съвета са главната движеща сила в управлението и контрола на процесите свързани с инвестиционното проектиране. 
- Експертите се избират от общите събрания на професионални и граждански сдружения, на научни и образователни учреждения и т.н. непартийни организации.
- Експертите подчиняват работата си в експертния съвет на избраната от гражданите концепция, представена при избора на главен архитект, която концепция се счита за задание при осъществяване на дейността им.
- Експертите се избират за до 5 години и имат право на един мандат през 5 години.
- При отзоваване на главния архитект вследствие на отрицателен вот на гражданите, съветът се разпуска и мандатът на всеки от експертите се счита за приключил.

Необходима е коренна промяна в управлението и вяра у нас, гражданите, че всичко зависи от нас!

арх.Георги Цапков - БСДД, направление регионално развитие

‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Времето дойде!
Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/