Забравете за всичко, което ви е познато досега. Забравете за партийните субсидии, за корпоративното финансиране на партиите, което ги държи в зависимост от интересите на различни лобита, забравете за модела, който не само изживя времето си, но и доказа своята порочност.
Истинската демокрация – директната – се нуждае от ясни и точни правила и условия на финансиране на политическите партии и изобщо на политическата дейност. Парите лесно се превръщат в рисков фактор, който може да повлияе на устойчивостта на цялата система на директна демокрация.
Никак не е без значение дали един човек е дарил на партията 1 милион лева или 1 милион граждани са дарили по 1 лев. В политиката, за разлика от математиката, при смяна на местата на събираемите, сборът може да промени коренно цялата картина.
Именно по тази причина БСДД не копира сляпо готови модели на директна демокрация, какъвто е например швейцарският, а разработи и разписа модел, подходящ за условията на България, като също така взе предвид пропуските и недъзите в модела на швейцарците. Швейцария и до ден днешен си остава единствената европейска държава, в която няма изработено законодателство по отношение на финансиране на политическите партии, което води до липса на прозрачност в политическите финанси. Сами по себе си парите в Швейцария не са определящи за изхода от даден референдум, но не може да се отхвърля тяхното значение за успеха на политическата кампания в полза на някой от отговорите „За” или „Против” по поставения въпрос. По-важното е, че неравностойното финансиране на привържениците на конкретна идея, спрямо противниците ѝ например, влияе обезкуражаващо на гражданите и ги лишава от политическа мотивация.
Много от позитивните граждански инициативи (в това число инициативата за Базов доход) са били отхвърлени при гласуването на референдум, именно заради липса на достатъчно средства у инициаторите, за да могат да проведат адекватна и мащабна политическа кампания, докато противниците на инициативата – парламентарно представени партии например - са имали достатъчен ресурс, за да водят кампании в ущърб на идеята.
Политическата гражданска организация Български Съюз за Директна Демокрация е създадена с Устав и структура, напълно различни от досегашния модел в България, както и съобразява правилата на финансиране на своята дейност, отчитайки грешките на държави с отдавна действащ модел на директна демокрация.
Да вземем за пример броя на членовете в Националния и Контролния съвет на партията – те са четен брой – десет души представляват Националния съвет и четирима – Контролния. Четният брой съвсем не е случайно въведен, както и представлява точно обратното на модела на всички останали партии у нас, които са с пирамидална структура. Четният брой членове в ръководството на БСДД означава, че няма мнозинства и малцинства, а всички решения се вземат с консенсус, т.е. с активно постигнато единодушие. Това е направено с цел решенията да са плод на обсъждане и обща позиция, а не да се прокарват с лобизъм чрез налагане волята на една група над волята на друга, нито да се налагат еднолично или с екипи, както е при другите съществуващи партии. Няма необходимост от повече индиански вождове – хората в БСДД решават с дебат, отборно и в единение. Целта е всички да са убедени в правилността на взетите решения, а не да имаме горчив привкус на разочарование и безсилие.
Нещо повече, ПП БСДД е не само против партийните субсидии, но и е разработила свой модел на финансиране на политическата дейност, така че тя да бъде прозрачна и парите да се използват за конкретни кампании, а не за да се плащат и поддържат скъпи офиси, луксозни коли и секретарки, от които няма никаква нужда. БСДД не разполага и никога няма да разполага с такива. Нашият модел се нарича „Групово финансиране” – когато партията има нужда от средства за предизборни кампании, от средства за различни инициативи – тя ще обявява това публично, чрез платформи, които предоставят такава функционалност, и ще призовава гражданите да подпомагат инициативите, като ще знаят за какво конкретно отиват техните пари. Вие знаете ли за какво големите партии харчат нашите пари – партийните субсидии? Не, не знаете и никога няма да ви кажат, ще ви убеждават, че политиката е скъпа дейност и се нуждае от милиони, които отиват в партийните банкови сметки, трупат огромни лихви за наша сметка и някой си живее живота на наш гръб, искаме или не искаме.
Много скептици и поддръжници на установеното положение (статуквото) ще кажат, че ако няма субсидии депутатите лесно ще бъдат купувани. Особено ако се намали броят им, което е залегнало и в платформата на БСДД – те да станат 100 и да нямат имунитет. Ще ги купят с парцалите, ще кажат някои.
Но не е така, защото при директната демокрация на първо място решенията се вземат директно от гражданите, което означава, че купуването на депутати е безсмислено, освен това съществува система на отзоваване на делегатите, съответно депутатски имунитет е ненужен. Затова в началото споменахме, че забравяме за всичко, познато досега и не може да сравняваме тази нова система с изтърканите и отвратителни модели, които ни внушиха, че са единствено възможни.
В тази връзка много често ни задават и следния въпрос: какво би станало, ако в редиците на партията проникне кариерист, агент, лобист, представител на корпоративни интереси, който иска да стане делегат и да прокарва в парламента интересите, за които му плащат?
Отговорът на този въпрос отново отвежда към структурата на БСДД и правилата, разписани в Устава, както и до правилата, изработени за кандидатиране за позиции в самата партия, така и за изборни позиции в държавата и общините. На първо място, хора с користни цели, дори да попаднат в парламента, могат да бъдат отзовани от избирателите, както посочихме и по-горе. Освен това, ако бъде изработен от делегатите закон, който противоречи на техните интереси, гражданите ще могат да го отменят с референдум. На второ място, за да стигне до избираема позиция, всеки един кандидат, членуващ в БСДД, преминава през процедура с подготвен от специалисти тест за личностни характеристики, трябва да има двама гаранти-членове, които да са го подкрепили лично и явно, а след това участва в избор чрез жребий, когато за позицията има повече от един кандидат – кандидатирането е напълно свободно и може да е по собствена инициатива или с номинация. Единствено, ако е преминал теста, кандидатът има право да участва в жребия за избор на кандидати на партията за народни представители или други избираеми позиции. Жребият е публичен и няма никаква гаранция кой ще попадне в избирателните листи – всички, преминали теста, имат равен шанс, като за всяка обществена сфера (здравеопазване, образование, култура, икономика, право и т.н.) могат да се кандидатират най-добрите и жребият изключва някой да заеме позиция поради нечий личен интерес. По този начин се избягва и лобирането вътре в партията – освен да предлага, никой от Националния и Контролния съвет не може да определя кой ще попадне в избирателните листи, никой не „реди” листи - това се определя само от жребия, т.е. лобистки групички и купуване на депутатски места е напълно невъзможно.
Да се върнем отново на финансирането на БСДД. Директната демокрация като цяло и за да бъде тя въведена като модел на управление на държавата и общините, се нуждае от силна политическа партия, която е в състояние да формулира и отстоява интересите на обществото, да организира дебати, да информира ежедневно гражданите за важните събития у нас и по света. Това е невъзможно да се реализира без финансов ресурс. Но този ресурс не може да идва от лобистки групи, а е нужно да идва директно от гражданите, защото ще бъде насочен към дейности за самите тях, за политическа просвета, за включването им в различни инициативи, за дейности, които да спомогнат по всякакъв начин системата на „представителна“ демокрация да се смени с директна демокрация и гражданите да бъдат включени директно в решенията на всички нива. Това е възможността на всеки един гражданин да участва, да допринесе, да извърши заедно с мнозинството от българските граждани истинската смяна на системата, от която България крайно се нуждае. Демографската катастрофа, обществения разпад у нас могат да бъдат спрени и преобърнати единствено по този справедлив и градивен начин.
По тази причина единственият прозрачен начин за финансиране на каквато и да е политическа дейност е груповото финансиране – гражданите инвестират регулярно малки суми и следят за какво се харчат парите им. Всичко останало, което през последните 27 години се наложи като финансов политически модел, е пошло, непрозрачно и обслужва конкретни политици и политически кръгове, наследили старата номенклатура и превърнали се в партийна аристокрация, а не интересите на гражданите на България.
В крайна сметка, вземайки примери за модела на директна демокрация от други държави, ние създадохме наш модел, отчитайки техните грешки, както и позитивния им опит, което изчиства от недостатъци това, което ще приложим у нас и ни дава възможност да го доразвиваме.
Начинът на финансиране на политиката винаги е чрез гражданите, но справедливостта налага това да става не събирайки принудително от джобовете им пари под формата на партийни субсидии, а когато гражданите действат директно, инвестират средства за конкретни, видими и ясни цели, в собственото си политическо участие.
