Мнозина германци вземат решение да се установят трайно в Унгария заради необмислената бежанска политика на Германия.
Премиерът Виктор Орбан обяви по-рано тази година обяви, че правителството на Унгария ще инициира референдум относно задължителните квоти за прием на бежанци. „Искате ли ЕС да предвиди задължителното въвеждане на неунгарски граждани в страната без съгласието на парламента?", гласи въпросът на планираното допитване. След това унгарският президент Янош Адер обяви датата на планирания в страната референдум за приемането на бежанци според задължителните квоти на ЕС, а именно 2 октомври 2016 г.
В Германия обаче, където кризата с мигрантите не само не стихва, но и се задълбочава, не е проведено всенародно допитване относно миграционната политиката. Което иде да рече, че е отнето правото на гражданите да определят съдбата на собствената им държава.
Като следствие от отнетото им право на глас се явява и изборът на много от тях да се преместят да живеят в държавата, където директната демокрация, макар и още в зародиш, все пак започва да работи.
Дженифър и Валентин Дуредер, млада германска двойка от селските райони на Бавария, си търсят къща на унгарска земя. Мотивът им: да избягат от страна, зарекла се да държи отворени границите си за бежанците, които са предимно мюсюлмани, пише Фридерике Хайне за ДПА.
"Получават подслон, безплатна храна - на практика им дават парите даром, а ние, германците, трябва да затягаме коланите", каза Дженифър Дуредер след оглед на малка селска къща близо до живописното унгарско езеро Балатон.
Според обществената телевизия ZDF двойката е част от вълната от германци, които са потърсили убежище в Унгария почти година, след като в Германия дойдоха стотици хиляди мигранти, предимно мюсюлмани, в резултат на обещанието на канцлера Ангела Меркел, че тези които бягат от война, ще получат закрила.
"На тези хора им е дошло до гуша от Германия. Искат да живеят спокойно. Казват ми, че става все по-зле", заяви Отмар Хайде, брокерът на двойката, и добавя, че 80 процента от заявките, които получава, са от германци, неодобряващи миграционния наплив.
Той посочи, че много от клиентите му приветстват позицията на унгарския премиер Виктор Орбан, който много ясно заяви, че страната му не желае да приема бежанци.
Управляващата партия на министър-председателя "Фидес" издигна ограда с бодлива тел по границата на Унгария със Сърбия срещу мигрантите, които са предимно мюсюлмани от страни като Сирия, Ирак и Афганистан, и се обоснова с нуждата да защити християнската цивилизация в Европа.
"Клиентите се чувстват по-добре тук - по-спокойни. Приветстват политиката на Орбан, това, че построи оградата, както и изказването му, че не може да изхрани собствения си народ и затова не може да приеме бежанци", заяви Хайде.
Като доказателство за "новия феномен" телевизия ZDF и баварското радио приведоха думите на брокери на недвижими имоти, работещи в района на езерото Балатон, но в подкрепа на твърденията им засега няма никакви статистически данни.
Пенсионерите Дорис и Георг Кирш били интервюирани от Баварското радио малко след като сключили договор за покупката на къща в село южно от Балатон през май. "По телевизията виждаме само шепа семейства, а останалото са маси от млади мъже", посочи Кирш пред ZDF, като имаше предвид мигрантите, пристигащи в Австрия и Германия по западнобалканския маршрут. "Тук мюсюлманите са много малко, 1-2 процента", каза той.
Но липсата на мюсюлмани не е единственото нещо, което привлича германците в Западна Унгария, която до края на Втората световна война е част от Третия райх. Приятният климат, евтините къщи и голямата германска общност засилват тази привлекателност.
Макар и четвърт милион етнически германци да са принудени да напуснат Унгария след края на Втората световна война, германското малцинство там не е подложено на брутално преследване като в Полша, Чехословакия и бивша Югославия.
Много етнически германци избират унгарското гражданство по време на войната и след нея, което прави трудно да се прецени какъв е точният им брой в съвременна Унгария. Данните на Унгарската статистическа служба сочат, че над 62 хиляди души са се определили като германци през 2001 г., а 88 хиляди са заявили, че имат германска връзка в рода си.
Михаел Мюлер, привърженик на дясната партия "Алтернатива за Германия", заяви пред Баварското радио, че обмисля да се премести за постоянно в Унгария, защото в родния му град "почти не можеш да чуеш едно правилно изречение на немски". "За мен това показва, че чужденците са проникнали дори и в малките градове", каза той.
Партията, която в момента има подкрепа от 12 процента според социологическите проучвания и при това положение ще влезе с лекота в следващия парламент на общите избори догодина, се изказа в сходен дух за бежанския наплив, който според нея е създал проблем за националната сигурност. Ръководството на партията отстоява тезата, че Германия е под риск "да бъде инфилтрирана от чужденци" и че "ислямът не е част от Германия".
Симоне Лутер, германка, която се е преместила на брега на Балатон преди няколко месеца, споделя тези опасения. "Не знаем кои са тези хора", заяви тя пред Баварското радио. "Не искам да правя нищо лошо на никого, но е нещо чуждо и се усеща паника за това, което предстои, когато започнат да строят джамии."
