Дали аргументите, с които Швейцария опонира на подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), важат за всяка една суверенна европейска държава, в това число и за България?
Консултациите за подписването му влизат в своята решаваща фаза. Перспективите за либерализация на условията за търговия между ЕС и САЩ станаха повод за масови протести в различни европейски държави. Швейцария също изпитва безпокойство, тъй като не е член на Европейския съюз и не участва в преговорите с Вашингтон, като в същото време, ако ТПТИ влезе в сила, то това би се отразило пряко и върху швейцарската икономика.
Като правило, мащабните международни договори се сключват, за да се намали остротата на съществуващите проблеми. Такива договори например са тези в областите на разоръжаването и защитата на климата. А споразумението ТПТИ, дори още преди да е подписано (подписването се очаква през ноември 2016 г.), води до съвсем различна ситуация.
Против това споразумение вече се обявиха стотици европейски обществени организации, политически партии и профсъюзи. Най-масов беше протестът срещу ТПТИ през октомври 2015 г. в Берлин, в който участваха над 150 хиляди души. В европейската гражданска инициатива против ТПТИ бяха събрани само за година над 3,2 милиона подписа.
Защо гражданите на Европа се противопоставят на това споразумение?
Гарван гарвану око не вади
На първо място, негативното отношение към този тип споразумения идва от секретността, с която са обградени. Консултациите за ТПТИ бяха започнати при закрити врата, без да се обясни на обществото как текат преговорите и кой, при какви условия и с каква цел е изпратен да ги води. Нищо не се знаеше и за експертността на делегациите, обсъждащи бъдещото партньорство. Т.е. директната демокрация и гражданският глас бяха натикани в миша дупка и преговорите се водеха зад гърба на хората.
В това именно беше най-голямата грешка. Потапяйки преговорите в тайна, организаторите им не взеха предвид, че става дума не просто за икономика, но и за живи хора и влияние на това споразумение върху повече от 800 милиона души от двете страни на Атлантическия океан. Още повече, че това споразумение касае важни теми като защита правата на потребителите, здравеопазване, опазване на околната среда, битови въпроси, трудово законодателство.
Изключваме различните виждания на любителите на конспиративни теории, но не можем да пренебрегнем мнението на Хералд Ебнер – депутат от Зелената партия в Бундестага, който по време на визитата си в Швейцария посочи неоспоримия факт, че на практика парламентите на суверенните европейски държави са напълно изключени от процеса на преговори относно ТПТИ. Неслучайно именно германските депутати изискаха и получиха първи възможността да се запознаят с работните документи по преговорите.
„Дори днес ние имаме право да се запознаваме с тези документи в специално пригодена за целта стая, в която нямаме право да влизаме с телефони или друга снимачна техника, да не говорим, че да изнасяме информация за прочетеното ни е строго забранено”, казва Ебнер. Европейската комисия прави някакви жалки опити да излезе от тази ситуация, публикувайки на сайта си само кратки резюмета от засегнатите в преговорите теми.
Скандалът избухна през май 2015 г., когато организацията «Greenpeace» публикува цели 240 страници секретни документи и предизвика истински „ТПТИ-гейт”, показвайки недвусмислено на гражданите до каква степен те са изключени от вземането на решения, касаещи важни сфери от живота им и как големите транснационални корпорации, независимо от конкуренцията помежду им, се обединяват около съществени за техния бизнес решения, напълно игнорирайки интересите на обикновените хора.
Европейски антиамериканизъм?
Независимо от всички уверения от страна на Европейската комисия и правителствата на държави като Франция и Германия, противниците на ТПТИ се страхуват не без основания от отслабване на европейските стандарти и деградацията им до нивото на твърде либералните американски норми, особено що се касае до производството на хранителни продукти, защитата на потребителите и околната среда. Хората се страхуват, че европейският пазар ще бъде залят от птиче месо, инжектирано с хлор и хормони, експертите се опасяват от опасности за околната среда, свързани с агресивни технологии за добив на полезни изкопаеми (методът фракинг). И не на последно място витаят опасенията около наводняване на пазара с ГМО продукти.
В Швейцария също са обезпокоени от това приближаващо споразумение, макар и мотивите им да са малко по-различни. Притесненията им относно ГМО храните са по-малки, но пък е голяма опасността Швейцария да се окаже зад борда на задаващия се гигантски пазар. Министърът на икономиката на Швейцария и президент за 2016 г. (в Конфедерация Швейцария президентът се сменя всяка година, бел.ред.) Йохан Шнайдер Амман вече обяви, че правителството се подготвя да се присъедини оперативно към ТПТИ, за да не се озоват швейцарските компании извън зоната на свободна търговия, с всичките ѝ данъчни и финансови предимства.
„Тези опасения са напълно основателни, вземайки предвид, че САЩ са изключително заинтересовани от това да легализират в Европа своите стандарти и да започнат да снабдяват европейския пазар със свои продукти”, отбелязва Сара Щалдер – изпълнителен директор на швейцарския Фонд за защита на потребителите (Stiftung für Konsumentenschutz — SKS). Но според нея приемането на стандартите на САЩ по-скоро ще окаже силно влияние върху потребителите на другите европейски държави, тъй като законодателството на Швейцария в това отношение е по-малко строго в сравнение с останалите.
Заплаха за селското стопанство
„Ние искаме свободна търговия с ЕС и САЩ, тъй като очевидно сме зависими от тези огромни икономически партньори. Но от моя гледна точка, не би трябвало да се сравняват хранителните продукти с автомобилите или битовата техника. От нашето хранене зависи изцяло и нашето здраве, условията, при които се отглеждат животните, състоянието на околната среда и наличието на важни природни ресурси. Затова ние настояваме хранителните продукти да бъдат изключени от бъдещото споразумение”, казва Мая Граф – депутат от швейцарската партия на „Зелените” и член на швейцарския комитет против ТПТИ.
Присъединяването на Швейцария към споразумението изключително силно тревожи и фермерите, които се страхуват от масовото навлизане на пазара на евтини американски продукти. Преди 10 години именно натискът на фермерското лоби принуди правителството на Конфедерацията да се откаже от преговори за сключване със САЩ на споразумение за свободна търговия.
„Ние сме крайно обезпокоени, тъй като се намираме в съвсем различна категория в сравнение със САЩ. Нашето селско стопанство не може да се конкурира с огромните американски аграрни компании. Споразумението, сключено през 2013 г. с Китай обаче, показа, че е напълно възможно в такива договори да се предвидят ограничителни митнически бариери, действащи в случаите, когато обемът на внос на определени категории селскостопански продукти надхвърли дадени критични показатели”, обяснява Жак Буржуа – директор на Обединението на швейцарските фермери (Schweizer Bauernverband).
Важната договореност
Икономическите кръгове в Швейцария се опасяват не само от влизането на ТПТИ в сила, но и от варианта, в който Швейцария няма веднага да може да се присъедини към споразумението, в резултат на което швейцарските компании ще изпаднат в твърде неблагоприятна позиция на световния пазар.
„Това споразумение играе едва ли не решаваща роля за нашата икономика, особено за промишления сектор, преживяващ в момента редица усложнения, свързани с преоценката на националната валута и с и без това високото заплащане на труда в Швейцария. Към това следва да добавим и митническите ограничения: Германия например, бидейки участник в споразумението ТПТИ, веднага ще се озове в сравнение с швейцарските си конкуренти в по-изгодна позиция по отношение на износа за САЩ”, споделя Щефан Ванони – заместник главен икономист на Швейцарското обединение на работодателите Economiesuisse.
На ЕС и САЩ се падат три четвърти от целия швейцарски износ, напомня същият експерт, според когото, рано или късно, швейцарският селскостопански пазар все пак ще трябва да се отвори за стоките на американските и европейските производители.
В заключение на изказаното дотук, можем ли да приемем, че тези опасения са валидни и за България? Как ще се отрази споразумението ТПТИ на българските производители и ще бъдат ли те конкурентни, независимо от това, че България е част от ЕС?
Защо никой не попита гражданите на суверенните европейски държави съгласни ли са Европейският съюз да сключи такова споразумение със САЩ?
А вие как бихте гласували, ако у нас се проведе референдум за или против това споразумение?