Когато става дума за глобално затопляне, знаем, че истинският проблем не са само изкопаемите горива, а по-скоро логиката на безкраен растеж, която е заложена в нашата икономическа система. Ако световната икономика не нараства с поне 3% на година, тя изпада в криза. Това означава, че трябва да удвояваме размера на икономиката си на всеки 20 години, само за да поддържаме платежоспособността си. Не се изисква много, за да осъзнаем, че този задължителен стремеж към експоненциален растеж противоречи на ограничените ресурси на нашата планета.
Резките климатични промени са най-очевидният симптом на това противоречие, но то се вижда и под формата на обезлесяването, опустиняването и изчезването на видовете. А някои видове умират с обезпокоителни темпове, тъй като, завземайки техния естествен свят, ние унищожаваме местообитанията им. Преди 10 години това беше дори немислимо, но днес, осъзнавайки все по-ясно тези екологични кризи, е очевидно, че нашата икономическа система е несъвместима с живота на тази планета.
Въпросът е какво да предприемем. Как да преструктурираме глобалната икономика, така че да я приведем в съответствие с принципите на екологията? Най-очевидният отговор е да спрем да използваме БВП (брутния вътрешен продукт) за измерване на икономическия напредък и да го заменим с по-добре обмислен критерий - такъв, който да отчита екологичното и социалното въздействие на икономическата активност. Видни икономисти, като носителят на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц, призовават за такива промени в продължение на години и е крайно време да ги чуем.
Но подмяната на БВП е само първоначална стъпка. Тя може да помогне за пренасочването на фокуса на икономическите политики върху това, което е наистина от значение, но няма да помогне да се справим с основния двигател на растежа: дългът. Дългът е причината икономиката да расте, на първо място. Тъй като дългът винаги има лихва, той расте експоненциално - така че ако един човек, бизнес или държава искат да изплащат дълга си в дългосрочен план, то те трябва да достигнат размер, който да е поне равен на размера на техния дълг. Без растеж, дългът се натрупва и в крайна сметка води до икономическа криза.
Един от начините за облекчаване на натиска за безкраен растеж може да бъде частична отмяна на дълга - един вид признаването му за „омразен дълг”. Но това ще бъде само краткосрочно решение, което не би стигнало до същината на проблема: а именно, че глобалната икономическа система функционира с пари, които сами по себе си са дълг.
Това може да звучи малко странно, но е съвсем просто. Когато отидем в банка, за да изтеглим заем, предполагаме, че банката ни заема пари от своя резерв - пари, които тя съхранява някъде в трезор; например, събрани от депозити на други хора. Но всъщност не е така. Банките държат в резерв само около 10% от парите, които отпускат за заеми. С други думи, банките кредитират с 10 пъти повече пари, отколкото в действителност имат. Това е известно като банкиране с частичен резерв.
А откъде идват всичките тези допълнителни пари? Банките ги създават от нищото, когато отпускат заеми – заемането на парите ги прави реални. Такива са около 90% от парите, циркулиращи в икономиката ни в момента. Тези пари не са създадени от правителството, както повечето хора предполагат: създадени са от търговските банки под формата на заеми. С други думи, почти всеки долар, който минава през ръцете ни, представлява нечий дълг. А всеки долар от дълга трябва да се върне обратно с лихва. Тъй като паричната ни система се основава на дълга, тя се крепи на задължителния стремеж към растеж. С други думи, паричната ни система е причината за нарастващото глобално затопляне.
Веднъж осъзнаем ли това, лесно ще видим и решението: по-голямата част от заемите, които банката отпуска, трябва да бъдат от нейния резерв. Това ще е огромна стъпка към намаляване на разточнителния размер на дълга в нашата икономика и ще помогне да се намали натискът за все по-ускорен икономически растеж.
Но има и още по-интересно решение, което можем да обмислим. Бихме могли да премахнем напълно валутата, основаваща се на дълга и да създадем нова парична система, изцяло независима от него. Вместо да позволяваме на търговските банки да създават пари чрез отпускането им под формата на заеми, бихме могли да имаме държава, която създава парите и след това ги прави реални, като ги разходва. Така нови пари ще се вливат директно в реалната икономика, вместо във финансови спекулации, причиняващи огромни балони при цените на активите, от които полза имат само мега богатите.
Отговорността за създаване на нови пари ще бъде поверена на независима агенция, която, за разлика от съществуващите банки, ще бъде демократична, надеждна и прозрачна, така че парите да се превърнат наистина в обществено благо. Търговските банки все още ще могат да отпускат парични заеми с лихви, но ще трябва да гарантират всеки един долар със собствения си резерв. С други думи, ще има изискване за банкиране със стопроцентов резерв.
Това не е новаторско предложение. За първи път идеята се е родила през 30-те години на XX век, когато група икономисти в Чикаго я предложили като начин за ограничаване на безразсъдното кредитиране, довело до Голямата депресия. Т.нар. план „Чикаго” е в медийните заглавия отново през 2012 г., когато прогресивни икономисти от МВФ го предлагат като стратегия за предотвратяване на глобална финансова криза в бъдеще. Те изтъкват, че такава система драстично ще намали както публичния, така и частния дълг и ще направи световната икономика по-стабилна.
Това, което не са забелязали, е, че отпадането на базираната на дълга валута също е и тайната към преодоляване на пристрастеността на нашата система към растеж, а следователно и към забавянето на климатичните промени. Оказва се, че преосмислянето на паричната ни система е от решаващо значение за нашето оцеляване в Антропоцена - поне толкова важно, колкото и отказът от изкопаеми горива. И тази идея вече започва да набира скорост в Обединеното кралство: движението за парична реформа „Чисти пари” е генерирало инерция около идеята, като създава поредица от отлични обяснителни клипове.
Идеята има своите врагове, разбира се. Ако преминем към система на "чисти пари", големите банки вече няма да имат правомощията буквално да правят пари от нищото, а богатите да извличат милиони от спекулативни балони. И не е изненадващо, че нито една от тези две групи не би била доволна от тази перспектива. Но ако искаме да изградим една по-справедлива, екологично устойчива икономика, това е битка, от която не бива да се страхуваме.
Джейсън Хикел
Превод: Таня Димитрова, Преводач на свободна практика
Източник: https://www.theguardian.com/global-development-professionals-network/2016/nov/05/how-a-new-money-system-could-help-stop-climate-change