Автор: Джон Пилджър, легендарен австралийски журналист, който живее и работи дълги години във Великобритания. Двукратен носител на британската награда "Журналист на годината"
"Вотът на мнозинството от британците за напускане на Европейския съюз беше акт на сурова демокрация. Милиони обикновени хора са отказаха да бъдат тормозени, заплашвани и пренебрегвани с открито презрение от претендиращите да са по-добри тях в големите партии, бизнес лидерите, банковата олигархия и медиите.
Това в голяма степен беше вот на разгневените и деморализираните от огромната арогантност на апологетите на кампанията в подкрепа на оставането в ЕС и от разпадането на социалната справедливост във Великобритания. Последният бастион на историческите реформи от 1945 г., Националната здравна служба, беше толкова подкопан от торите и подкрепяните от лейбъристите приватизатори, че сега се бори за оцеляване.
Като предварително предупреждение дойде изявлението на финансовият министър Джордж Осбърн, човек въплъщение едновременно на стария режим и на банковата мафия в Европа, в което той заплаши да отреже 30 милиарда лири от бюджета за обществени услуги, ако хората гласуват по грешен начин; това беше изнудване с шокиращи мащаби.
Имиграцията бе използвана в кампанията с ненадминат цинизъм, не само от популистки политици от екстремното дясно, но и от лейбъристите в духа на собствената им вековна традиция за насърчаване и подхранване на расизъм - симптом на развала на самия връх, а не сред масите. Причината, поради която милиони бежанци избягаха от Близкия изток - първо от Ирак, сега от Сирия - са инвазията и имперските удари, нанасяни от Великобритания, САЩ, Франция, Европейския съюз и НАТО. Преди това беше умишленото унищожаване на Югославия. А преди него - кражбата на Палестина и налагането на Израел.
Колониалните коркови шлемове може да са отживелица, но кръвта никога не е изсъхвала. Присъщото за деветнадесети век презрение към страните и народите, зависещо от степента им на колониална полезност, остава в центъра на модерната "глобализация" със своята извратена система на социализъм за богатите и капитализъм за бедните: със свободата за капитала и отричане на свободата на труда; със своите коварни политици и политизирани държавни служители.
Всичко това сега се завърна у дома в Европа, обогатявайки подобните на Тони Блеър и ощетявайки, и обезвластявайки милионите хора. На 23 юни, британците казаха - стига толкова.
Най-ефективните пропагандатори на "европейския идеал" не са от десницата, а онази непоносима патрицианска класа, за която Лондон е Обединеното кралство. Нейните водещи представители възприемат себе си като либерални, просветени, култивирани трибуни на духа на времето на 21-ви век, мислят се дори за "готини". Това, което те са наистина е една буржоазия с ненаситно консуматорство и стари инстинкти за превъзходство. В техния орган, в. "Гардиън", ден след ден се изсипваха злорадства срещу тези, които дръзват да мислят за ЕС като дълбоко недемократичен, източник на социална несправедливост и пълен с омраза екстремизъм, известен като "неолиберализъм".
Целта на този екстремизъм е да се инсталира за постоянно една капиталистическа теокрация, която ни осигурява общество, в което две трети от обществото са разделени и задлъжнели работещи бедни, а управлява корпоративна класа. Във Великобритания днес, 63 на сто от бедните деца растат в семейства, в които само един от членовете на семейството има работа. За тях, капанът е щракнал. Повече от 600 000 жители на втория по големина град във Великобритания, Манчестър, според едно изследване "изпитват последиците от крайна бедност", а 1,6 милиона се свличат към недоимъка.
Малко от тази социална катастрофа се признава от буржоазията, която контролира медиите, особено от БиБиСи, доминирана от Оксбридж. По време на кампанията за референдума не беше допуснат почти никакъв смислен анализ, който да оспори клишетата за "напускането на Европа", според които сякаш Великобритания е на път да бъде изтласкана от враждебни течения някъде на север от Исландия.
На сутринта след гласуването, един радио репортер на БиБиСи приветства политиците в студиото си като стари дружки. "Е," каза той на "Лорд" Питър Манделсън, опозорения архитект на "блеъризма", "защо тези хора искат да стане толкова зле?" А "тези хора" са по-голямата част от британците.
Богатият военнопрестъпник Тони Блеър си остава герой на "европейската класа" на Манделсън, макар че малцина биха го изрекли в днешно време. "Гардиън" веднъж описа Блеър като "мистичен" и беше прав за неговия "проект" за грабителска война. В деня след гласуването, колумнистът Мартин Кетъл предложи брехтово решение на неправилната употреба на демокрацията от масите. "Сега със сигурност можем да се съгласим, че референдумите са лоши за Великобритания", казва заглавието на публикувана на цяла страница негова статия. "Ние" в случая не беше обяснено, но се разбира така, както се разбира и израза "тези хора". "Референдумът даде по-малко легитимност на политиката, не повече", пише Кетъл. "... Присъдата за референдумите трябва да бъде безмилостна. Никога повече."
Безпощадността, за която копнее Кетъл, се открива в Гърция. Там имашe референдум и резултатът беше пренебрегнат. Подобно на Лейбъристката партия във Великобритания, членовете на правителството на СИРИЗА в Атина са продукт на заможна, силно привилегирована, образована средна класа, възпитани във фалша и политическото предателство на постмодернизма. Гръцкият народ смело използва референдума, за да поиска от правителството си да търси "по-добри условия" с Брюксел, който смачква живота страната им. Те бяха предадени, тъй както британците биха били предадени.
В петък от БиБиСи попитаха лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин дали ще каже нещо за подалия оставка Камерън, неговият другар в кампанията за оставане в ЕС. Корбин похвали "достойнството" на Камерън и отбеляза неговата подкрепа за гей браковете и извинението му към семействата на жертвите на Кървавата неделя в Ирландия. Той не каза нищо за бруталните политики на Камерън за ограничения, за неговите лъжи за здравеопазването. Нито пък напомни на хората за военолюбивите действия на Камерън: изпращането на британски специални сили в Либия и британски въоръжения на Саудитска Арабия и, преди всичко, за тласкането на света към Трета световна война.
В седмицата на референдума никой британски политик и, доколкото ми е известно, нито един журналист, не спомена речта на Владимир Путин в Санкт Петербург, посветена на седемдесет и петата годишнина от нахлуването нацистка Германия в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Съветската победа, с цената на 27 милиона съветски живота и загубата на по-голямата част от германските сили, спечели Втората световна война.
Путин оприличи текущото неистово струпване на войски и въоръжения на НАТО на западните граници на Русия като Операция "Барбароса" на Третия райх. Военните учения на НАТО в Полша бяха най-големите след нацистката агресия; Операция "Анаконда" симулира атака срещу Русия, вероятно с ядрено оръжие. В навечерието на референдума генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предупреди британците, че щели да застрашат "мира и сигурността", ако гласуват за напускане на ЕС. Милионите граждани, които игнорираха Столтенлберг, Камерън, Осбърн, Корбин, Обама и управителя на Бенк оф Инглънд може би, просто може би, тласнаха процеса в полза на истинския мир и демокрация в Европа."
Източник: johnpilger.com
Превод: Хаштаг-BG
Редакция: БСДД
