Конституция

Приоритет на националното право пред международното – следващ предизвикателен референдум на швейцарците

Дясноконсервативната швейцарска народна партия (SVP) официално регистрира на 12 август народна законодателна инициатива (референдум) „Швейцарското право вместо чуждите съдии” («Schweizer Recht statt fremde Richter»). Второто име на този референдум е „Инициатива в защита на суверенитета” («Selbstbestimmungsinitiative»). В основата ѝ стои предложението да се въведе във федералната конституция принципа на приоритет на националното право пред международното. За какво става въпрос? И какво всъщност означава терминът „чужди съдии”?

Както е известно, в Швейцария работи директната демокрация. Това означава, че избирателите имат право да подлагат на съмнение и да изнасят на всенародно гласуване закони, дори вече одобрени и приети от парламента, да предлагат собствени законопроекти, а също и да правят поправки в конституцията. Една такава конституционна промяна предлага да се направи Швейцарската народна партия. Конкретното предложение е да се запише в конституцията принципа на приоритет (върховенство) на националното право пред международното законодателство, като аргумент за това е укрепването на позициите на швейцарската директна демокрация и затвърждаването на политическите права на народа.

В Швейцария нерядко законите, одобрени от народа на референдум, попадат в противоречие с действащото международно право. Така се случи, например, с резултатите от референдума, проведен на 14 февруари 2014 г., на който народът одобри предложението  за възможност рязко да се регулира (в случай на необходимост) процеса на трудова миграция от страните на ЕС, което противоречеше на принципа на свободното придвижване, разписан в съответното международно споразумение между ЕС и Швейцария. Реализацията на това народно решение се превърна буквално в търсене на „квадратура на кръга”: т.е. как да се направи така, че ограничаването на имиграцията да не влиза в противоречие със забраната за такова ограничение?

Отговорът на този въпрос все още стои отворен, а през това време Швейцарската народна партия реши да направи така, че в бъдеще да не възникват такива правови колизии. И вчера (12 август 2016 г.) тя официално внесе във Федералната канцелария (Bundeskanzlei – парламентарен и правителствен апарат, който се занимава и със регистрацията на народни законодателни инициативи) законопроект със звучното име „Швейцарско право вместо чужди съдии”.

Законопроектът, който ще бъде подложен на референдум, се състои в следното:

-        Правилата, разписани във федералната конституция на Швейцария, трябва да имат приоритет пред международното право, с изключение на нормите на така нареченото „задължително за изпълнение международно право” (забрана за изтезания, робство, забрана за военна агресия);

-        Органите на властта на федерално ниво, а също и кантоните, които са субекти на федерацията, нямат право да сключват международни споразумения и да поемат съответстващите им ангажименти, които биха били в противоречие с федералната конституция;

-        В случай на възникнало противоречие между нормите на федералната конституция и нормите на международното право (международните договорености) Швейцария е длъжна или да промени (модифицира) международно-правните документи, или да ги денонсира.

Авторите на инициативата отделят особено внимание на демократичната легитимация: според тях международните споразумения, които са минали на референдум и са получили еднозначното одобрение на народа, трябва да съхранят приоритетното си действие от гледна точка на съдебната и правоприлагащата практика.

Имиджови загуби или правна определеност?

Какво конкретно означава дадената инициатива за Швейцария? Противниците на инициативата посочват, че Швейцарската народна партия възнамерява да прекрати по този начин действието на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, известна и с името Европейска конвенция за защита правата на човека. Те казват, че денонсацията на този документ от страна на Швейцария би нанесла унищожителен удар по имиджа и международната репутация на страната.

Освен това, тази стъпка би довела до невъзможността швейцарските граждани да подават жалби до Европейския съд по правата на човека. Накрая, казват противниците на тази инициатива, ако народът гласува на референдума в полза на предлаганите промени, Швейцария би се явила като вероломна страна по отношение на своите международни партньори, което би било вече не просто удар по имиджа ѝ, но и по стабилните международно-правни рамки, в които Конфедерацията съществува сега.

Швейцарската народна партия обаче не е съгласна с подобни аргументи. Според нея инициативата, която предстои да мине на всенародно гласуване, напротив, даже създава необходимата правна определеност и стабилност, веднъж завинаги фиксирайки яснота между нормите на националното и международното право. Що се отнася до денонсацията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, то такава цел никой никога не си е поставял, казват още инициаторите. Инициативата е насочена към укрепване правата на народа и към усилване позициите на директната демокрация в Швейцария, та нали в случай на провеждане на референдум по въпроса основен и единствен източник на правото в страната ще бъде народът и парламентът, а не задграничните структури и институти като Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека.  

Кои са така наречените „чужди съдии”?

Точно тук възниква въпросът за „чуждите съдии”. Откъде идва този термин? За да разберем това, нужно е да се обърнем към основополагащия документ на швейцарската история, а именно към така наречената Съюзна грамота от 1291 г. («Bundesbrief»). Да обърнем внимание на пункт 4 от този документ, в който се казва следното:

„На основание съвместния съвет и единодушното съгласие, ние (жителите на долината Ури, на общината от долина Швиц и съобществото граждани на Унтервалден, влизащи в състава на Нидвалден – бел.ред.) приехме, че в горепосочените долини никога няма да признаем и да приемем в качеството на съдия онзи, който е получил своя пост или благодарение на някакви услуги, или на основание платена парична сума и не се явява наш съотечественик.”

Повече за документа може да видите тук: https://www.admin.ch/gov/de/start/bundesrat/geschichte-des-bundesrats/bundesbrief-von-1291.html

Понятието „чужди съдии” («fremde Richter») е било използвано от авторите на инициативата с директна препратка към посочения пасаж, въпреки че в документа той присъства в различна форма – в образите на корумпирани съдии, получили „своя пост или благодарение на някакви услуги, или на основание платена парична сума”, а също така съдии от чужбина („не се явява наш съотечественик”), които в прекия смисъл на думата си навират устава в чужд манастир.

По този начин, давайки начало на своята инициатива „Швейцарското право вместо чужди съдии”, Швейцарската народна партия претендира за ролята на пазител на изконните швейцарски ценности, сред които, на едно от първите места, стои националния суверенитет. Инициаторите сякаш ни казват: „Вижте, ние, швейцарците, отколе не признаваме властта на „чужди съдии” над себе си, било то юридическата власт на императора в средните векове, било то и решенията на Европейския съд по правата на човека”. Оттук идва и второто название на законопроекта: „Инициатива в защита на суверенитета” («Selbstbestimmungsinitiative»).

Народът или „чуждите съдии” – това е въпросът!

Непосредствен повод за дадената инициатива става „спорното” според Швейцарската народна партия решение на Швейцарския федерален съд в Лозана, в съответствие с което приоритет пред националното право на Швейцария има всяко международно споразумение и всеки международно-правен акт, а не само нормите и положенията на „задължителното международно право”. Според народната партия това решение на съда е изключително важно за определяне както на вътрешния, така и на външния политически курс на страната, но народът не е имал досега възможност да се произнесе по въпроса на референдум и да изкаже своето суверенно мнение.

„За мен най-проблематична се явява заложената в основата на инициативата „Швейцарското право вместо чужди съдии” базова идея, че която и да е правна норма може да се счита за „демократична”, само в случай, че е получила „зелена светлина” на референдум”, казва Оливър Дигелман – експерт в областта на международното право, професор от Цюрихския университет. Между другото, от негова гледна точка е „много важно съдилищата и органите на властта да имат определено пространство за маневриране, определяйки кое във всеки ю конкретен случай има приоритет – международното право или националното”.

Как ще гласуват швейцарците на този референдум предстои да разберем.

А вие как мислите – в кои случаи с приоритет е международното право и в кои – националното? Как бихте гласували на един такъв референдум?

На снимката: Кристоф Блохер (Christoph Blocher) – бивш министър на правосъдието на Швейцария, главен стратег и „кръстник” на Швейцарската народна партия, информира медиите за началото на събиране на подписи за провеждане на национален референдум  „Швейцарското право вместо чужди съдии”, март 2015 г.

Източник: http://www.swissinfo.ch/ger/-selbstbestimmungsinitiative-_angriff-auf-menschenrechte-oder-staerkung-der-demokratie-/42367744

Кой уби "референдума на Слави Трифонов"?

Колко лесно е в потока от медийна информация да се объркаме, да бъдем манипулирани или просто да спрем да възприемаме и да се изключим от мрежата. Това е така, не само защото никой не казва нещата в прав текст и, ако искаме да знаем, постоянно се налага да изравяме истината от подтекста, но и защото объркването се цели умишлено. Обърканият човек спира да разсъждава, защото е изтощен.

Поднасянето на една новина трябва да става на достъпен език и директно. Това обаче е характерно само за свободните журналисти и медии, каквито у нас почти не останаха.

С този кратък анализ ви предлагаме истината без подтекст. Хладнокръвно и откровено, за да направи всеки мислещ човек своите изводи.

Референдумът на Слави изначално беше опорочен, тъй като се организира по правилата на сега действащия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Няма отново да обясняваме какви са причините за това, тъй като сме го правили многократно във времето.

По-интересно е защо вчера Конституционният съд (с Решение № 9 от 28.07.2016 г., прието с 12 гласа) отхвърли три от въпросите в списъка на Слави, а именно:

1. Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120?

2. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Конституционният съд, дори да приемем, че в него има политически зависимости, няма как да излезе с решение, противоречащо на законите. Точно затова, много аргументирано, той се позовава именно на Конституцията.

Тълкуването му за отпадането на първия въпрос е, че промяната в броя на депутатите е нещо, което може да бъде решено само и единствено от Велико Народно събрание, защото представлявало промяна на формата на държавно управление. Това не е вярно според текстовете в Конституцията, но означава, че за да се намали броят на депутатите, трябва да се стигне до промяна първо в Конституцията. Естествено, при тази законова уредба, няма как с референдум да се иска подобна промяна. Което води до логичния и елементарен извод: съществуващата система на представителна демокрация и сега действащата Конституция не позволяват на гражданите чрез референдум да правят промени в самата Конституция, както това е възможно в Швейцария, например.

За да се промени Конституцията и да стане възможно с референдуми да се правят поправки в основния закон, трябва да има парламентарна политическа сила или група, която с 2/3 мнозинство първо да постигне тази промяна и по този начин да разчисти пътя на гражданите, така че те да имат реална законодателна власт по отношение на всички закони и на самата Конституция.

Именно затова Български Съюз за Директна Демокрация е заложил в политическата си платформа намаляване броя на депутатите дори не на 120, а на 100 (10 зони с по 10 региона във всяка), само че предлагайки система за тяхното отзоваване, т.е. депутатите стават делегати, които ще изпълняват волята на народа и ще обличат в законова форма неговите решения, като във всеки един момент, в който хората не са доволни от своя народен представител, могат да го отзоват. По този начин дори представителността е запазена, но пък безсмислените разходи се намаляват драстично.

Само и единствено при тези условия има смисъл да се намали броят на депутатите (делегати), тъй като се гарантира, че един делегат ще работи в полза на избирателите и ще бъде невъзможно той да бъде купен или корумпиран, тъй като това ще е краят на политическото му действие. Освен това по принцип е безсмислено да се купува човек, който не е упълномощен да взима решение, защото това право е върнато на гражданите като цяло, на народа-суверен.

Вторият въпрос от референдума на Слави Трифонов отпадна с мотив, че вече е провеждан референдум по темата за електронно и дистанционно гласуване и според закона в срок до две години не може да има допитване до народа със същия въпрос.

Тук отново Конституционният съд спазва закона в решението си. Слави Трифонов, който има достатъчни възможности да се консултира с високообразовани юристи, би трябвало да е наясно, че този въпрос ще отпадне и можеше да поиска с референдум първо да се промени Законът за прякото участие на гражданите, така че нашият глас да има задължителен характер за приемане от Народното събрание, а не да зависи от броя гласували на референдума, което автоматично изпраща решението на народа за „пререшаване” от депутатите. Резултатът от проведените по сегашната система референдуми на всички ни е ясен – отново нищо не зависи от нас.

Много интересно е решението на Конституционния съд по третия въпрос от референдума, касаещ прекия избор на полицейски шефове. Той е отхвърлен с мотив, че с пряк избор на полицейски началници, ще се промени конституционния модел на изпълнителната власт. МВР се ръководи от министър, който провежда държавната политика, нейните приоритети, стратегии, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР и отговаря за изпълнението им. В негова изключителна компетентност е възложено и създаването на районните управления в областните дирекции на МВР", казва Конституционният съд, като уточнява, че "Конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт.”

Съдът съвсем правилно е постановил решението си. Защо това е така? Просто е: министърът на вътрешните работи се избира сред депутатите от Народното събрание. Ако избираме полицейските шефове по начина, по който Слави Трифонов предлага, то те така или иначе, в своята работа, ще са подчинени на министъра и ще трябва да изпълняват нарежданията му, което напълно обезсмисля прекия им избор от народа. В същото време обаче, ако министърът е не депутат, а делегат и няма имунитет, както и носи риска по всяко време да бъде отзован от избирателите, то тогава и неговата дейност, както и назначенията, които прави в районните управления, ще бъдат прозрачни за гражданите и единствено в техен интерес, тъй като при обратния вариант, министърът просто ще си тръгне, принуден да изпълни волята ни, а заедно с него и цялата свита полицейски шефове. Това е системата на директната демокрация - с пряк контрол от гражданите и възможност за отзоваване, която Български Съюз за Директна Демокрация твърдо отстоява в платформата си.

В този смисъл, решението на Конституционния съд е напълно разбираемо и в чисто човешки, не само юридически аспект – няма никакъв смисъл пряко да избираме подчинените на министър от представителната демокрация, т.е. от сегашната система, който така или иначе ще им нарежда неща, за които ние не знаем или не одобряваме, но нямаме законов инструмент, с който да ги спрем.

От всичко, казано дотук, се налагат два безспорни извода:

1. Конституционният съд прилага настоящия Правов ред буквално, хвърляйки срещу нас камъните на "представителната" демокрация и използвайки съществуващата система, като ни показва ясно, че докато не преминем към директна демокрация, променяйки Конституцията и законите, всичките ни усилия ще са безплодни.

2. Слави Трифонов самоуби собствения си референдум. Дали това се случи поради неговото неразбиране и незнание или е резултат от стратегия, целяща чрез общественото възмущение от орязания референдум да му проправи път към политическа кариера, времето ще покаже. Да не забравяме, че това ще е кариера, част от сегашната система на "представителна" демокрация - олигархия с партокрация.

Цялото решение на конституционния съд може да прочетете като кликнете и тук.

Времето за истинска промяна на системата дойде с БСДД! 

www.budd.bg