Финанси

Финансовата - част от общата култура на нацията

"Само 35% от българите са финансово грамотни, според проучване на рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" ( Standard & Poor’s Ratings Services" за финансовата грамотност по света, представено в сряда вечерта.

Само 20% от българите знаят какво е диверсификация на риска, 58% са наясно с инфлацията, 60% са отговорили правилно на въпроса за лихвата, и 40% - за сложната лихва.

В световен мащаб България попада по средата на класацията на 72-ро място от 144 държави в компанията на страни като Шри Ланка, Доминиканска република, Коста Рика, Малави, Габон, Кот Д'Ивоар, Бразилия и Кипър. С това равнище страната ни е под средното ниво за Европейския съюз и сред последните в него по този показател.

Нивата на финансова грамотност варират значително между различните страни членки на Европейския съюз. Средно 52 на сто от гражданите на ЕС са финансово грамотни, като най-добре се представят тези в Северна Европа. Дания, Германия, Холандия и Швеция са с най-висока финансова грамотност в Евросъюза – поне 65 на сто от пълнолетните им граждани са финансово грамотни.

В Южна Европа нивата са значително по-ниски. В Гърция и Испания например нивото е съответно 45% и 49%. В Италия и Португалия също се наблюдават ниски равнища.

Финансовата грамотност е слаба и сред страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., и след това. В Кипър нивото е същото като в България – 35%, а в Румъния е регистрирано най-ниското равнище в рамките на ЕС - 22 на сто. Това отрежда на северната ни съседка 124-о място. Зад нея на 125-о място е Македония с 21% финансово грамотни. В същата група на 120-о място и с 24% е Турция.

На Балканите не се представят убедително и Босна и Херцеговина (25% и 104-то място) и особено Албания (14% и 143-то място - една степен по-зле от Афганистан).

Резултатите от проучването са обезпокоителни. В световен мащаб едва един от всеки трима души е финансово грамотен. Финансовата неграмотност е не само силно разпространена, но съществуват и драстични различия по държави и групи. Например жените, бедните и хората с по-ниско образование имат по-големи пропуски във финансовите си познания и това важи не само за развиващите се икономики, но и за страните с добре развити финансови пазари.

Хората с относително висока финансова грамотност имат няколко общи характеристики, независимо от това къде живеят. По принцип хората, които ползват финансови услуги като банкови сметки и кредитни карти, имат повече познания в областта, независимо от доходите им.

В България, Хърватска, Чехия, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Словакия и Испания 50% или по-малко от хората, които имат кредит от банка или друга финансова институция, са отговорили правилно на въпроса за сложната лихва."

http://www.mediapool.bg/dve-treti-ot-balgarite-sa-finansovo…

Въвеждането на система за гарантиране на доходите рязко ще повиши финансовата грамотност и култура на българите.

‪#‎Базов_доход‬

Времето дойде!
Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/

Енергията е в основата на всяко човешко начинание

"За енергийна бедност се приема, когато повече от 10% от доходите на домакинствата отиват за плащането на електричеството. В България обикновено този процент е много по-висок. Също така друг фактор за енергийна бедност е това, че много родни домакинства в 21 век се отопляват на дърва и въглища, с което допринасят и за влошаването на екологичния фон. В доклада се отбелязва, че липсата на реформи в енергийния сектор задълбочават проблемите в него и подкопават финансовата му стабилност, която и без това не е цветуща. Сред проблемите са посочени бързото увеличаване на броя на ВЕИ-централите, чийто ток се изкупува на преференциални и високи цени, както и дългосрочните договори с фиксирани цени, които имат някои производители."

Прочети още на: http://www.bgnes.com/biznes/energetika/4387361/

‪#‎Енергийна_икономика‬

Времето дойде!
Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/

"ЧИСТИ ПАРИ" съобщава:

Парадоксът на Количествените облекчения (Марио Драги, ЕЦБ) е, че се смятат за временна мярка, но съдържащият се в тази парична политика провал я прави постоянно необходима. Това може да бъде поправено, когато тя се насочи към реалната икономика:www.qe4people.eu

Присъединяването на България към еврозоната - игра с огъня или корпоративен купон?

На фона на икономическата криза развитието на еврозоната трябва да се раздели на две фази: от 1999 до 2007 (приемането на България в ЕС) и след това. Въпреки стремежа да се направят икономиките по-еднородни, еврото донесе на страните-основателки напълно различни резултати. От самото си създаване еврозоната имаше такава главна цел: сближаването на пазарите, от които тя бе изградена. Но след няколко успешни години, когато повечето страни-членки можеха да се похвалят с устойчив растеж и намаляване на безработицата, всичко тръгна наопаки.

Следователно развитието на еврозоната може да се раздели на две ясно изразени фази: щастливите години от 1999 до 2007 и продължаващият до ден-днешен черен период. Днес европейският валутен съюз включва 19 страни, които въобще не са еднородни. Всяка една от тях има различна съдба, а Германия, според общото мнение, е получила най-много изгоди от еврото. Най-голямата страна в еврозоната се превърна в пътеводна звезда, превръщайки своя успех в свидетелство за това, че еврозоната означава процъфтяване. Различията между успешната Германия и останалите страни само потвърждават, че „изостаналите“ могат да постигнат това, което е направил Берлин. Но тяхната неспособност да прокарат „правилните реформи“ се превърна в присъда за икономиките им.

Въпреки това, ако внимателно се вгледаме в ситуацията в отделните страни, които от самото начало се впуснаха в евро приключението (Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Финландия, Ирландия, Испания, Португалия, Австрия през 1999 и Гърция през 2001) резултатите могат да ни учудят. Преди всичко това е икономическият растеж. Ако не взимаме предвид двете страни безусловни лидерки по този показател, Люксембург и Ирландия (те са обединени от многото прилики в данъчната система), средните цифри в еврозоната са между 20-28% за 15 години, което ни дава доста посредствените 1,2-1,7% годишно. А три държави се оказаха на практика в пълна стагнация: Португалия, Италия и Гърция. Що се отнася до последния случай, Гърция успя да постигне главозамайващ растеж през първия период, но вторият период я лиши от всички натрупани богатства.

Следва безработицата. Тук резултатите никак не са приятни. Като изключим Германия и Финландия, безработицата в страните от еврозоната за периода 1999 до 2014 нарасна. Стремежът към икономическо сближаване даде удовлетворителни резултати през първия период, но кризата от 2008 г. направи всичко това на пух и прах. Случаите с Гърция и Испания са симптоматични за цяла Европа.

Сериозни разлики се наблюдават и при растежа на средните заплати. Средната заплата в Португалия се съкрати с 4% за 15 години, но нарасна с 34% в Ирландия. Струва си да се отбележи, че в Германия средната заплата са повиши с 8,24%, което не се отличава много от показателите на Гърция, Италия и Испания и е на половината, отколкото във Франция. По ниво на заплати през 2014 г. Ирландия и Люксембург отново са първенците, изпреварвайки всички останали.

Накрая, нека да разгледаме неравенството. Тук всичко е прозрачно. Най-силно коефициентът Джини за последните 15 години е нараснал в Германия. Преди нейното влизане в еврозоната тя демонстрираше едни от най-добрите показатели, през 2014 г. тя се срина почти до нивото на Южна Европа. Германия – най-силната икономически държава в Европа. Тя постигна това, плащайки цената с ниски заплати и високо неравенство.

Доброто положение на Германия не може да скрие обаче реалността. За периода от 1999 до 2007 г. 12-те страни основателки на еврозоната показаха среден годишен ръст от 2,18%, който се пада на светлите времена на еврозоната със съществен спад на безработицата – рекордният минимум бе достигнат през март 2008 г. - 7,2%. Следващите 7 години дори не трябва да наричаме стагнация, защото БВП през 2014 е по-нисък, отколкото бе нивото през 2008 г. А това повлече след себе си голяма безработица в цялата еврозона, достигаща 10,8%. Излиза, че тя днес е по-висока, отколкото преди въвеждането на еврото през 1999 г., когато бе 10%.

Никола Гецман, икономически експерт на „Атлантико“.

Прочети още на: http://bgnes.com/analizi-i-interviu…/analizi-i-interviuta/…/

Кой произвежда парите?

В случай, че все още не е станало ясно, ето какво каза Президентът на Европейската централна банка, Марио Драги, в последната си реч на банков форум в Лондон:

"...ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ПАРИТЕ СА ИЗДАДЕНИ ОТ ЧАСТНИТЕ БАНКИ..."

По-любознателните могат да открият съкровено изпуснатата фраза в точка 3 от неговото слово, наречена "Уроците от кризата при управлението на трансграничния пазар.": 
http://www.ecb.europa.eu/…/…/date/2015/html/sp151111.en.html

На печелившите, ЧЕСТИТО! Останалите да се стягат...

Парична реформа? Да, време е

"Империите се провалят, когато загубят финансовата си сила. Така е от древността до наши дни. Финансовата сила на една империя се крие в това, че благодарение на големия пазар и контрола върху търговските пътища, тя може да взима заеми в собствената си валута.

Суверенът, който печата пари използвани от другите, получава лост за намаляване на дълговата тежест и за стимулиране на икономиката. Историята обаче показва, че това никога не свършва добре. Дали пък САЩ няма да са голямото изключение?"

Отговорът е - не!

Същият остговор ще получи и вече получава кампанията в ЕС с Количествени облекчения (форма на "печатане" на пари) предприета от Марио Драги, шеф на ЕЦБ. Времето за следващата световна, решителна парична реформа е дошло с напредването на технологиите и превръщането на почти 100% от парите от материален в електронен вид. За съжаление правото за тяхното създаване нагласно се е прехвърлило от суверена към частни банки, които следват единствено личните интереси на своите собственици и акционери.

Тази несправедливост е в основатта на всички съвременни проблеми в националните държави и тежките кризи, в които се люшка световната икономка. Радостното е, че хората научават все повече за този основен обществен проблем, а в страната на директната демокрация и най-добре развития финансов сектор в света, Швейцария, ще се провежда референдум по този въпрос. Хората, суверенът на държавата, ще решат кой да има правото да създава парите, за да се избегнат негативите, натрупани в обществото.

http://www.vesti.bg/pari/koga-shte-padne-dolaryt-6044878

ЕС си гласува увеличение на бюджета с още 4 МИЛИАРДА евро

На фона на ужасяващата мигрантска криза, замръзналата европейска икономика и бедността у нас, повечето евродепутати са гласували хранилката на ЕС да се увеличи драстично.

Парите ще отиват предимно за популяризиране на ползите от еврочленството (явно има нужда), както и за някои свръхекзотични начинания като поставяне на сензори за наблюдение в земята, водата, въздуха и космоса. Всичко друго, но не и за гражданите, дори и за онези бездомници, които спят на дюшеци по ъглите на фасадата на Европарламента.

На този ненормален и неморален подход са се противопоставили делегатите от парламентарната група Европа за свобода и директна демокрация (EFDD) със 142 предложения за орязване или премахване на безумните разходи. Разбира се, тези инициативи са били отхвърлени.

По тази причина британските колеги от групата са отправили въпроса към Дейвид Камерън, който предизборно беше обещал на Великобритания да постигне намаление на разходите на ЕС, но явно нищо не е свършил. Някои хора справедливо вече го наричат лъжец.

Да, политическата реторика и практическата реалност понякога се разминават, но това което става сега в ЕС е нелепо.

http://www.breitbart.com/…/meps-take-ivory-tower-approve-m…/

Време е за ‪#‎Българска_директна_демокрация‬
www.budd.bg

Голямата новина дойде от Швейцария

ВЕЛИКО!!!
Инициативата за парична реформа в Швейцария събра необходимите 100 000 подписа за предизвикване на референдум. "Въпросът на въпросите", кой да притежава правото за създаване на парите - частните банки или национален орган влиза в дневния ред на обществото.

http://www.blick.ch/news/politik/105000-beglaubigte-unterschriften-vollgeld-initiative-kommt-zustande-id4310875.html?utm_source=blick&utm_medium=teaser&utm_campaign=benchmark

Истинската промяна в света започва така! Времето дойде!
www.budd.bg

Бюджетът на блатото

"Така без особена изненада, след убедително спечелените избори този първи бюджет показва, че управляващите са доволни от ситуацията, чувстват се комфортно и не виждат нужда от съществена промяна. Дори този най-прост механизъм за контрол над общините - намалените капиталови разходи, които след 2009 г. бяха орязани максимално, също остава непроменен. С този бюджет те се вдигат с около 40 млн. лв. (само парите, които общините могат да използват по собствена преценка), което е смешно малка сума за огромните нужди по места. Това е порочен механизъм, защото не значи, че местната власт няма да получава допълнителни пари. Просто ще ги получава както и досега - на тъмно, след разговор с правилните хора, на подпис от МС, без яснота кой и защо получава допълнителни трансфери.

Ако сте очаквали нещо друго, ще трябва да почакате."

http://www.capital.bg/…/…/30/2639875_bjudjetno_otstuplenie/…

Блатото остава, само някои ще плуват по повърхността с раздаден "на тъмно, на подпис и от правилните хора" доход. Останалите да мислят дали и колко могат да почакат.

Времето дойде!
www.budd.bg
Присъединете се сега!

ЕНП вече не вярва на Драги?

Управляващата европейска организация се пропуква, отчитайки инфлация, която започва да смачква европейската икономика. Ирландски депутат от ЕНП критикува политиката и намеренията на Марио Драги да дозалее финансовите и имотни спекуланти с нови "въздушни" пари.

"Количествените облекчения (QE) на Европейската централна банка ще заработят само тогава, когато домакинствата и бизнесите взимат заеми в достатъчна степен. Обаче в този момент хората и фирмите в Еврозоната (у нас също, заради валутния борд) са заети в опити да изплатят сегашните си дългове и не са в състояние да вземат нови заеми."

‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Да, новото е неудържимо!
http://www.budd.bg/manifesto/