Европа ще поглежда назад към 2016 като ужасна година - отвращението от атаките в Брюксел, Ница и Берлин, срамът на Кале и земетресението от Брекзит.
Тъжно, но 2017 може да бъде друга.
Или да не бъде. Ако имаше нещо, на което 2016 ни научи, това е, че прогнозите са игра с чаши на „има, няма“, така че тук са двата сценария за следващата година.
Опцията за деня на Страшния съд е този: нова безразборна, смъртоносна атака в началото на годината предвещава болест за един континент, който вече загуби 130 души в терористичните атаки през 2016 г. Това е коз в ръцете на Герт Вилдерс, крайно десният кандидат на холандците в общите избори през март, на които той побеждава.
Едва месец по-късно, точно преди първия кръг от потенциално повратните президентски избори във Франция на 23 април, на все по-авторитарният президент на Турция, Реджеп Тайип Ердоган, най-накрая му се изчерпва търпението.
В замяна на мерки срещу трафикантите на хора, на Турция бяха обещани 3 млрд Евро от Брюксел (да помогнат тя да се справи с почти 3 милиона бежанци на нейна територия), безвизово пътуване за турските граждани и напредък на членството в ЕС.
Но Европа е ужасена от репресивния отговор на Ердоган на неуспелия преврат през юли, а евродепутатите призоваха европейските столици за замразяване на присъединителните преговори. Нито пък има съгласие по въпроса дали Турция е изпълнила условията за безвизово пътуване.
Така Ердоган сега решава, че би било добър момент Турция да отвори границите си, позволявайки на стотици хиляди отчаяни бежанци и мигранти блокирани в Турция да напуснат в посока ЕС, ако желаят, което много от тях, особено пасващо на младите мъже, ще направят.
Кадри от това ново преселение на мигрантската мизерия светват на телевизионните екрани по целия континент, докато Франция гласува и въпреки публикуваните анкети за консервативния ѝ съперник Франсоа Фийон, че той печели чисто, г-жа Марин Льо Пен, лидер на радикалната десница и анти-имиграционния Национален фронт, буреносно стига до шокираща победа на втория кръг през май.
В предсрочните избори през юни, Движение 5 Звезди в Италия (M5S) вече завършва разгрома на установеното положение с победа в трета страна от шестте оригинални членове на ЕС, а през есента ескалиращата мигрантска криза и продължаващата терористична заплаха разтърсват и четвъртата: лошо отслабена от продължаващите последици от смъртоносната Коледна атака на пазара в Берлин, Ангела Меркел пропада на федералните избори в Германия.
Следвайки примера на Доналд Тръмп, ориентираните към суверенитет нови европейски правителства с нетърпение скъсват многостранните търговски споразумения и затварят границите. В Холандия и Франция, Вилдерс и Льо Пен водят към бързи референдуми за Некзит и Фрекзит, а в Италия се призовава към референдум за връщане на Италианската лира.
Накрая, с длъжници и кредитори на Еврозоната хванати един друг за гърлата и с един нещастен, лутащ се и все по-разкъсан ЕС, изложен на риск, ако не и на открит колапс, а след това най-малкото на радикално преустройство, Гърция, казва още веднъж: "Не можем да платим, няма да платим“, а Берлин и Брюксел отговорят: „Няма повече спасителни планове“.
Всичко това, разбира се, не е задължително да се случи.
Полицейските и разузнавателни служби в Европа биха могли да продължат да осуетяват терористичните намерения, а в Турция Ердоган може да реши, че неговите дългосрочни интереси в крайна сметка са по-добре обслужени от една Европа непопаднала в крайно дълбока криза.
Континентът може просто, както може би показва неотдавнашната неочаквана победа на левицата с независимия Александър Ван дер Белен над Норберт Хофер от крайно десните в президентските избори в Австрия, да е достигнал върха на желанието за промяна.
Разтърсени от привидния хаос на Брекзит, разклатени от дълбоко отрезвяващата поява на Тръмп, гласоподавателите в Европа биха могли да погледнат по-отблизо какво традиционалистите, радикални десни обещават и да изберат друго вместо сигурност.
В Холандия, Вилдерс, реещ се високо в социологическите проучвания доскоро може да види своята подкрепа пропадаща в деня за гласуване. Дори, ако партията му е най-голямата в парламента, той вероятно ще открие, че е много трудно да се образува мнозинство.
Във Франция също, никой все още сериозно не мисли, че цифрите могат да се добавят за Льо Пен, а Фийон, особено, ако той укроти яростните си предложения за свободния пазар, може добре да докаже предизборните проучвания и да доплува до комфортна победа.
Планираните избирателни реформи в Италия трябваше да променят пропорционалната система на представителство, което означава, че отново ще бъде почти невъзможно за една партия да състави правителство, а така или иначе Д5З винаги е отказвало да участва в някаква форма на коалиция.
Меркел може да убеди избирателите в Германия, че тя е техният най-безопасен избор. Гърция - както винаги, може по някакъв начин да се справи, а ЕС може най-накрая да действа с прозрението, че ако иска да оцелее, той трябва да предложи конкретни отговори на нуждите и опасенията на гражданите.
Към всичко това, все пак, могат да се добавят много "ако", "може би", "но" и "би могло".
Вятърът на промяната, изпълнен с тревожност, негодувание, отказ от „политика, както досега“, духа в цяла Европа. Би било изненадващо, ако той не донесе най-малкото още няколко жертви от установеното политическо положение.
https://www.theguardian.com/world/2016/dec/27/whats-in-store-for-europe-in-2017-a-look-at-possible-scenarios
