На дневна светлина излиза Италия. С над 2.2 трилиона външен дълг. Сега в Брюксел най-после ще им се наложи да вземат сериозни решения, а не да заобикалят и да отлагат проблемите в "ЕС" и Еврозоната.
http://bgnes.com/biznes/banki/4443821/
http://www.nationaldebtclocks.org/debtclock/italy
Времето дойде!
www.budd.bg
Времето дойде! Присъединете се сега за истинската смяна на системата:
http://www.budd.bg/declaration/
Разкажете на човека до вас. Очакваме ви.
Гледахте ли Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" по Нова тв тази сутрин? Манолов, очаквано, отключи кутията на Пандора, за да ни покаже тъмната страна и да пусне на свобода нещастията, сиреч съмненията.
Съжалявам, че ще разочаровам някои екзалтирани зрители и партийни подсказвачи, но Димитър Манолов няма нищо общо с инициативата за Базов доход - нито е участвал в подписката, с която България се присъедини към европейската инициатива, при това на челна позиция, нито е анализирал откъде ще се финансира Базовият доход. Напротив, наричаше тази идея утопична.
Сега, когато видя, че други държави вече го правят и България няма как да бъде изключена, обърна плочата и запя на нов глас, но фалшиво. Фалшиво, защото говори с колебания и полуистини. Няма да коментирам по какви причини - всеки може сам да си отговори. Така подредено, словото му умишлено оставя съмнения у зрителя - не за неговата компетентност, а за идеята като цяло. Нима българинът заслужава? Ама, дали пък не е мързелив? Какъв е българинът? Трета категория? Осма?
Така се прави, когато искаш да съсипеш нещо още в зародиш, нещо, което ще изведе България от бедността.
Но има и още - Манолов обиди младите хора, като каза "Имаме цяло поколение, което не иска да работи". Да, Манолов, не иска да работи. Не иска да работи за жълтите стотинки, които му подават, колкото да може да оцелее, но не и да живее пълноценно. Не иска да работи за кефа и богатството на онези, които ограбиха родителите му, бабите и дядовците му. Младите хора не са слепци и не са глупаци. Те учат много, светът е в шепите им, интересуват се и говорят повече чужди езици от родителите си. Имат амбиции, мечти и стремежи. Не са грохнали от умора и безплодна борба.
Да, младите хора НЕ ЖЕЛАЯТ да бъхтят като нас, а искат трудът им да бъде оценен, както трябва. Затова емигрират, веднага след напускането на университетите. Емигрират заради такива като Вас, г-н Манолов, които ги обиждат, но в същото време през целия си живот заемат постове, без да правят нищичко, за да се промени България, да има работа и достойно заплащане.
Хайде, г-н Манолов, останете със здраве. И по всички телевизии да се пробвате, нито разбирате, нито Ви пука. Това го знам със сигурност. Надявам се искрено хората да не Ви слушат и да не Ви вярват.
И не забравяйте, мосю Синдикална звезда, че на дъното на кутията на Пандора винаги се крие надеждата. Надеждата е наша - на младите и старите, на работещите и безработните, на децата и на родителите - жива е. Казва се Български Съюз за Директна Демокрация.
www.budd.bg
Автор: Лидия Делирадева
"Как и откъде се финансира България? И защо това се случва по един слаб и непрозрачен начин, който напомня по-скоро действията на държава от третия свят, отколкото на членка на Европейския съюз.
Още по-страшен е друг въпрос, който крещи за отговор – защо бе нужно да се взима нов дълг при такива неизгодни условия?
Това може да постави много опасен прецедент за държавата, особено като се има предвид, че правителството се подготвя да вземе нов международен заем от 2 млрд. евро, а и ще създаде проблеми и за държавни и частни фирми, които търсят международно финансиране на капиталовите пазари.
Тези тактики на самонамаляване от цената на облигация, и то специално на частните дългови пазари, могат да пометат години усилия за изграждане на финансова репутация и инфраструктура. А с това, очевидно, се ощетява и държавната хазна с още милиони и то в евро.
Първият анализ на пласирането на новата емисия показва самонамалението на цената. Вторият поглед създава впечатление за отчаяние, даже за трагично финансово състояние."
https://www.klinklin.bg/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%…/
Какво ще е необходимо, за да бъде победен Даеш, известен също като ИДИЛ, както и другите терористични групи?
Обединено, съвместно мислене и действие - не само от държавите, които споделят интереса от победата над тази група, но също сред частния сектор и гражданското общество.
Даеш няма да може да бъде победен само от въздушни удари с дронове.
Бомбардировките от въздуха без последователна стратегия за дългосрочна стабилност просто създават вакуум, в който терористичните групи могат да процъфтяват. Дори ако битката може да бъде спечелена на територията, която контролира Даеш, бойното поле вече се простира от Бейрут, през Анкара до Париж и до над стоте държави, в които се смята, че Даеш има наети бойци, виртуално или физически.
Техният възход може да остави някого да се чуди дали те могат да бъдат победени, да могат, и следващите три стъпки показват как можем да започнем.
Единство сред съюзниците.
Държавите трябва да поведат и да дадат пример. Даеш няма да бъде победен, докато бушува гражданската война в Сирия и тя ще продължи да бушува в Сирия за толкова дълго, колкото на силите, които могат да я приключат отнеме време, за да решат какъв точно би трябвало да е краят.
Даеш се осланя на интересите на Русия, САЩ, Турция, Иран и Саудитска Арабия, които не са в състояние да оставят настрана различията си и прагматично да намерят политическо решение, така че всички предпочитат да стоят в статуквото. Досега това отчитане на дипломатическа неефективност изглежда добре обосновано.
Дори да се постигне разбирателство, дипломатическите и военни решения могат да свършат работа само до тук. Даеш също така трябва да бъде задушен икономически и социално. И за да го предотврати, или нещо подобно, тя се появява отново в друг облик, с призива си към значителен брой млади мъже и жени по целия свят, който трябва да бъде разбран и подкопан.
Координирани икономически мерки.
Да вземем икономическото задушаване най-напред. Даеш може да предлага кръвожадна средновековна теология, но се управлява като съвършена модерна корпорация. Разполага с високо адаптивна ръководна структура, ясно икономически ефективно решение и усъвършенстван маркетингов отдел, който е опитен в използване на нова технология за опаковане на призива си и достигне до потенциални „клиенти“. Както и всяка друга модерна корпорация, разчита на международните вериги за доставка, финансовите потоци и комуникационни платформи.
Някои участници от частния сектор вече дават своя принос за отрязване на тези жизнени функции. Но може да се направи много повече. Даеш получава доходите си не само от грабеж, незаконен трафик и изнудване на местното население, но и чрез по-организирани бизнес дейности в области като земеделие, петрол и производство.
Нарушаването на снабдяването им и веригата за доставки ще изисква широкообхватен съюз от мултинационални и регионални компании, много от които по разбираеми причини са загрижени от липсата на ангажираност и на платформа за координирано сътрудничество.
Повечето фирми гледат на тероризма като въпрос на тактическо управление на риска, а не въпрос на стратегическо сътрудничество. И все пак всички фирми проявяват интерес към стабилна работна среда. Светът се нуждае от нови механизми за участниците от частния сектор, за да си сътрудничат с военните и разузнавателни агенции, за да разберат и да се противопоставят на заплахите за международната сигурност.
Изграждане на убедителна конкурентна оферта за „потребителите“.
В крайна сметка, поражението на Даеш ще се постигне само, когато тя се обръща към незначителни брой хора. За да се подбият призивите ѝ, първо трябва да се разбере как Даеш предлага смисъл и геройски прочит за младите хора, които са разочаровани от всичко друго, което животът може да предложи.
Докато повечето мюсюлмани се противопоставят на Даеш, групата маркетира сама себе си като ислямска, дори като най-истинската форма на исляма. Западните правителства могат и трябва да се стремят да се противопоставят на нарастващите повърхностни анти-мюсюлмански настроения, като подчертаят разликата между исляма и ислямизма. Но задачата да се убедят потенциалните новобранци, че Даеш не е наистина Ислямска е онази, която може да бъде постигната само чрез други мюсюлмани.
За да се направи това, ние се нуждаем от коренно противоположно говорене и платформи - алтернативни начини за младите мюсюлмани да се стремят да бъдат героични и ангажирани.
Всяко въвличане на западните правителства в тези усилия в региона може да има обратен ефект. Но правителствата и бизнеса могат да си сътрудничат, за да отговорят на някои от причините, поради които героичното говорене на Даеш в момента намира такава широка аудитория в регионален и световен мащаб.
Ние живеем в един свят на зейнало неравенство не само на богатството, но и на възможностите; младите хора са изправени пред високи равнища на безработица, често в страни с корумпирани елити и слаби институции. Даеш го направи свой бизнес модел, за да се възползва от негодуванието и разочарованието, предлагайки силни усещания и кауза против установеното положение.
Решаването на тези проблеми с нови модели на управление е много по-трудно, отколкото хвърлянето на бомби. Няма да бъде достатъчно само, за да бъде победен Даеш, но може да се наложи като част от по-голяма картина, в която много от заинтересованите страни имат да изиграят своята роля.
Автор: Аня Касперсен, Световен икономически форум
Превод: Асен Габровски, редакция - БСДД
В нашата страна, в която не могат да се наложат дори правилата за тютюнопушене, пра-праплеменника на Христо Ботев "и негови прители са купили продукти за зеленчукова супа, кипнали са вода и са тръгнали да сготвят яденето, което после да раздадат на бедни хора, но били спрени от пристигналата полиция. Оказало се, че те не са взели разрешение от общината или Българската агенция по храните, които възпряха благородната им постъпка, арестуваха Ботьов и глобиха с 2000 лв. негов приятел, дошъл да помага.
От БАБХ изтъкнаха, че няма гаранция, че храната, която са искали да раздават, е качествена."
http://offnews.bg/…/MVR-arestuva-rodnina-na-Botev-razdaval-…
Тази система е тотално сбъркана. От наличието на бедни хора, които се нуждаят от супа, до органите, които разрешават ежедневното тровене на българските граждани, но не разрешават готвенето на супа за бедните.
Времето за смяна на системата дойде!
Присъединете се на http://www.budd.bg/registration/
Световната банка провежда нова кампания за изкореняване на енергийната бедност. След получените критики за обявения ужасяващо нисък праг на бедност, експертите на тази важна институция започват да напипват верния пулс на времето, в което живеем. В основата на човешката дейност стои енергията и човечеството има право на достъп до евтини и ефикасни технологии и енергоносители.
http://www.worldbank.org/en/topic/energy
Да, новото е забележително!
http://www.budd.bg/new-energy-economy/
ЗА ПРЪВ ПЪТ работниците от България и Румъния във Великобритания надхвърлят 200 000!!!
Защо бягат българите? Какво стана с "видимите" резултати???
http://www.telegraph.co.uk/…/Romanian-and-Bulgarian-workers…
"Никой вече не пита за теб. А може би някой те чака все още, в старата къща. И не заспива. Или те сънува. Сменят се сезони, бурените прорастват и скриват цветята, а ти все не идваш. Защото си емигрант. Тук държавата не те е обичала и не се е грижила за теб. Затова си избрала онзи свят, където си вярвала, че живее надеждата. Но тя е съществувала само във въжделенията ти. Като бяла магьосница. Магьосниците обаче понякога грешат. И всичко в живота ти започва отначало...
Снежинките се трупат по запотеното стъкло на таванската стая, сякаш за да скрият самотата. Уличната лампа протяга студената си светлина и рисува с изкуствени лъчи дантелени нишки върху снега.
Ти си една от многото, живеещи вечерите си сами. Сякаш за да потърсиш в това насилствено уединение спомена за едно далечно българско лято – босоного и горещо като детство.
Видяхме се в случайно средностатистическо кафене в София. Слабичка и крехка като утринна тишина, която всеки миг може да рухне под напиращия шум на разбуждащия се делник. Но смела и корава. Обичаща. Българка. Разказа ми как си живяла в лодка в Германия, защото в началото не си имала работа и дом. Представих си тази илюзорна свобода, а всъщност тегоба, тъй като е спътница на оцеляването. Затова си заминала. Защото борбата ти за оцеляване тук е била безплодна и обречена.
Никой не пита за емигрантите, когато заминат. Превръщат се в митологема на добруването, в общ знаменател и спорадична статистика, ако някой поръча такава.
Два и половина милиона българи днес работят зад граница. И само 2 милиона у нас. Общо три и половина милиона българи живеят в различни диаспори по света, като всяка година между 13 и 24 хиляди сънародници напускат родината ни завинаги.
Тези сухи цифри на Националния статистически институт са оповестени при откриването на Световната среща на българските медии в Атина. За последните 11 години само 230 хиляди българи, работещи в чужбина, са се завърнали в България. Може би защото трудностите там са по-поносими от трудностите тук.
Нашите сънародници зад граница изпращат всяка година в България около 1,7 милиарда лева. Тези пари са спасение за хиляди български семейства.
За живота на българите зад граница обаче, за техните съдби и неволи, почти няма информация. За българската власт тези хора - наши братя, сестри, деца, приятели - са само статистика.
А в Пловдив, на Главната, поставиха хладилник за бедни. В София пък правят картонени къщички за бездомници. Поради липса на всякаква национална стратегия, някой проявява самоинициатива. И държавата приветства тези жалки къшеи благотворителност, които не са нищо повече от фабрикуването на фалшиво упование, че съществува загриженост.
Тя произвежда икономически бежанци, потърсили спасение от родната мизерия.
Защо правителството трябва да одобрява квоти, които някой друг определя вместо нас, а не се занимае с въпроса как да върне българите в България и да им осигури работа и достоен живот?
Докато старата госпожа Европа го раздава дърта парантия, съдържателка на престижен публичен дом, в който клиентите са влиятелни представители на различни корпорации и си плащат за удоволствието техните интереси и сексуални фантазии да бъдат щедро задоволени, българското правителство, като част от общия вертеп, също се предлага според уменията си на стара блудница, само че от ниско платените. Пепеляшката на европейския секс салон, която е готова на всичко, за да задоволи мераците на богатите котараци, ако изобщо й обърнат внимание, докато мете пепелта от огнището.
Нашата Пепеляшка не е като онази от приказката и не се превръща в принцеса, а си остава кучката от изтока - послушна и омазана в сажди, оставила цървула си на европейското стълбище, в очакване някой принц да го намери. Но принцовете не си падат по цървули и ги заобикалят. Заобикалят ги дори бежанците от Сирия.
Малко се отклоних...
Та, думата ми беше за теб. Нашето правителство се занимава с въпроса как да изхранва натресените ни квоти и как да ги интегрира, а не как да създаде икономически условия, така че българите да се върнат в родината си.
Иначе казано, ти не си от онези, които ги показват по телевизията. Ти си от другите - невидимите, за които никой не говори, само от време на време попадат в някоя суха статистика. Не тропаш с крак и не прескачаш гранични огради.
Живееш някъде, зад милионите германски прозорци. Една от многото. Снежинките затрупват таванското ти прозорче. В стаята гори плахо огънче. Българско огънче.
Малкият принц ни казваше, че пустинята е хубава, защото нейде в нея се крие кладенец. Големите български принцове пресушиха кладенците и ги превърнаха в сух пясък. Когато Големият принц не е бил никога Малък принц, той вижда само с очите си. Което иде да рече, че същественото винаги му убягва... Тъй както болката на милиони избягали българи се представя само като носталгия, защото поради късогледството на душата си виждаме съдбата им наполовина.
Влизам в църквата и се замислям, че тя приема принцовете по-добре от обикновените хора. Принцовете са винаги в първите редици на големите църковни празници.
На масивната дървена врата на храма виждам надпис „Добрият християнин купува свещи от храма, а не ги внася отвън. Храмът се издържа от продажбата на свещи”.
Аз не съм добра християнка. Не нося свещи отвън и не си купих от храма. Не целунах и ръката на попа. Нито му се поклоних.
Дойдох да ти кажа, Господи, че те обичам. Аз съм онази непоправима грешница, която не се страхува от теб и те търси, за да те прегърне и да ти разкаже за прегрешенията си. Да се бунтува и да ти задава неудобни въпроси.
Дойдох да те моля, Господи, да бдиш над онези, които са някъде там – зад чужди прозорци... И от време на време попадат в статистиката."
Автор: Лидия Делирадева
http://www.bgreferendum.bg/publication/doidoh-da-ti-kaza-gospodi/
"Империите се провалят, когато загубят финансовата си сила. Така е от древността до наши дни. Финансовата сила на една империя се крие в това, че благодарение на големия пазар и контрола върху търговските пътища, тя може да взима заеми в собствената си валута.
Суверенът, който печата пари използвани от другите, получава лост за намаляване на дълговата тежест и за стимулиране на икономиката. Историята обаче показва, че това никога не свършва добре. Дали пък САЩ няма да са голямото изключение?"
Отговорът е - не!
Същият остговор ще получи и вече получава кампанията в ЕС с Количествени облекчения (форма на "печатане" на пари) предприета от Марио Драги, шеф на ЕЦБ. Времето за следващата световна, решителна парична реформа е дошло с напредването на технологиите и превръщането на почти 100% от парите от материален в електронен вид. За съжаление правото за тяхното създаване нагласно се е прехвърлило от суверена към частни банки, които следват единствено личните интереси на своите собственици и акционери.
Тази несправедливост е в основатта на всички съвременни проблеми в националните държави и тежките кризи, в които се люшка световната икономка. Радостното е, че хората научават все повече за този основен обществен проблем, а в страната на директната демокрация и най-добре развития финансов сектор в света, Швейцария, ще се провежда референдум по този въпрос. Хората, суверенът на държавата, ще решат кой да има правото да създава парите, за да се избегнат негативите, натрупани в обществото.
