Технологии

18-годишен българин стана световен шампион по информационни технологии

Осемнайсетгодишният Георги Бошев от Несебър стана световен шампион по информационни технологии, след като пребори 400 хиляди конкуренти от над 130 държави, на финалния кръг на състезание в САЩ. Въпреки че се занимава с компютри от няколко години, младежът ще учи медицина във Варна и мечтае да стане хирург.

Преди три месеца Георги се дипломира в Английската гимназия в Бургас и кандидатства за специалността медицина в Медицинския университет във Варна. Междувременно се явява на регионалния и националния кръг от състезанието Microsoft Office World Wide Championship, класира се първи и успява да стигне до финала, който се проведе преди няколко дни в Орландо, Флорида. Отново става първи, в конкуренция с 400 хиляди младежи от цял свят.

„Имаше да се изпълнят команди, да се променят документи в Word, които са много различни от тези, с които хората работят в ежедневието си, и този документ имаше много капани и неща, които са скрити и трябва да знаеш къде се намират точно, за да можеш да ги промениш в Word. Мисля, че това, което ме направи шампион, бяха няколко кратки команди като „Remove Tabs Top" и да променя едни цветове в самата тема. Със сигурност това е нещото, което другите не можаха да се сетят откъде да направят и аз успях да направя".

Веднага след финала на състезанието, Георги получава куп покани за работа и развитие в IT сферата от чужбина, но мечтата му е свързана с България и с друга професия.

„Към медицината имам интерес още от малък и винаги биологията и химията са ми били интересни и намирам медицината за много хуманна професия, и искам да помагам на хората".

Източник: ДАРИК

Учени тестват уникална технология за съхраняване на произведената зелена енергия

Вземайки решение в дългосрочна перспектива да се откаже от атомната енергия, Швейцария активно търси и внедрява технологии, които биха позволили да се добива електроенергия от възобновяеми източници, които не нанасят вреди на околната среда. Един такъв проект се реализира сега в кантон Тичино. В основата му е особена технология за нагряване на сгъстения въздух и съхраняването му в подземни херметически резервоари.

Съвременният свят полага неимоверни усилия, за да се откаже за в бъдеще от тоталната зависимост от нефт и газ, която е не само проблематична от политическа гледна точка, но се явява заплаха за околната среда. На помощ идват най-новите иновационни разработки. Освен това, въпросът за производство на екологична енергия е само половината от проблема. Другият, не по-малък проблем, е свързан със съхраняването на излишъка от добита енергия.

И, ако при продукти като нефта и газа всичко е ясно, то остава въпросът как да превърнем в запаси излишната енергия, добита от слънчеви и ветрени електростанции? Онзи, който пръв отговори на този въпрос и предложи на пазара технология, както търговски рентабилна, така и относително опростена технически по отношение на ремонти и експлоатация, той ще стане лидер на „зелената енергийна революция”, набираща скорост по целия свят.

Гив Зангане (Giw Zanganeh) – млад инженер, наскоро завършил знаменитата Висша техническа школа в Цюрих (ETH Zürich) – твърди, че той и негови колеги са намерили решение на този проблем. Да, казват те, слънцето и вятърът светят и духат не всеки ден еднакво, но в определени дни те са способни да произведат допълнителна енергия, която не може да бъде оползотворена веднага. Сега тя просто се губи, отива на вятъра, тъй като няма технология, която позволява събирането и съхранението ѝ, за да може да се използва тогава, когато има търсене и необходимост от нея.

Как работи проектът може да видите във видеото, което е достъпно на 6 езика: http://www.swissinfo.ch/ger/alacaes-projekt_energiespeicherung-mit-luftdruck/42306096

„Принципът, който лежи в основата на тази технология, е доста прост и тя може да се обясни буквално с две думи”, обяснява Гив Зангане, който оглавява проекта Alacaes, който тръгва благодарение на подкрепата на швейцарското Министерство на енергетиката (Bundesamt für Energie). „Ние получаваме излишък от енергия и с негова помощ пускаме компресор, който изпомпва в подземен резервоар сгъстения въздух. Когато възникне търсене на тази енергия, ние започваме да освобождаваме обратно този въздух, който по пътя си върти и турбината, произвеждаща електричество”.

Използвайки изоставен тунел

За изпитване на тестовия модел, построен за 4 милиона франка в съответствие с технологията Alacaes, беше избран изоставен тунел, разположен на север от град Биаска (Biasca) в кантон Тичино. До неотдавна през него са превозвали скален материал, добит за строителството на скоро пуснатия в експлоатация най-дълъг тунел в света Готард.

„Ние заварихме тунела така, както го бяха оставили строителите”, разказва Гив Зангане. „През него ние днес възнамеряваме да надникнем в „дълбините” на Тичино и да видим как вървят изпитанията на новата необичайна технология за получаване на енергия буквално от въздуха. Ние минаваме с колата примерно около 700 метра в пълен мрак, след това на пътя ни се изпречват два едрогабаритни компресора, които се използват за „впръскване” на въздуха в изкуствен резервоар (пещера).

Пред нас са не какви да е компресори. Това е съвършено нова технология”, подчертава инженерът, който има ирански корени. „Отиваме по-навътре и стигаме до резервоара за съхраняване на въздух. При необходимост, той може да се обезопаси херметически с помощта на стоманен люк. На този фон вратите, защитаващи атомните бункери, могат да ни се сторят като играчки, което не е учудващо, защото налягането в тези резервоари ще е много силно – до 33 бара – което съответства на налягането на водата на дълбочина 300 метра. Да се работи при такива екстремни условия никак не е лесно” – отбелязва Гив Зангане. 

За да се контролира работата на всички системи и механизми, е било необходимо, например, да се монтират специални телекамери, които обичайно се използват за работа под вода на големи и свръхголеми дълбочини. Целта на провежданите в момента тестове е да се установи реакцията на планината спрямо високото налягане. Проверява се степента на водонепроницаемост на скалните видове, а също и вероятността от възникване на вибрации. „За разлика от геотермалните модели, рискът от предизвикване на земетръси е равен на нула, тъй като в случая планината не се подлага на перфорация”, казва Зангане.

Топлина от камъка

Самата технология за акумулиране на енергия от сгъстен въздух (Compressed Air Energy Storage, CAES) не е нова. За пръв път тя минава изпитания в Германия, през 1978 г., а САЩ започват да я използват в началото на 1990 г. Но пилотният проект, който в момента се реализира в Биаска, прави значителна крачка напред. Това твърди Гив Зангане, който споделя, че преди не се е замислял над това какво да правим с топлината, възникнала в резултат на сгъстяване на въздуха.

За да разберем за какво става въпрос в случая, е достатъчно да имаме основни училищни познания по физика. В действителност, когато въздухът се сгъстява, то неговата температура достига до +550°C. Не е безопасно такъв въздух да се съхранява под земята. В Германия И САЩ тази топлина постепенно се разсейва и се губи, без да донесе никаква полза. Затова Зангане се замисля над това как може да се използва и този енергиен потенциал. В крайна сметка, в основата на проекта Alacaes стои система за съхраняване на тази енергия чрез загряване на специални каменни гранули.

Как работи технологията за акумулиране на топлинна енергия, може да видите във видеото, достъпно на 9 езика: http://www.swissinfo.ch/eng/renewable-energy_how-the-thermal-energy-system-works/42260256

„Впръскаваният въздух влиза нагрят до температура от 500-600°C, но да се съхранява въздух с такава температура не е безопасно, затова той трябва първо да бъде охладен. Това става с помощта на въздушен топлоакумулатор, в който, в качеството на работно тяло, се използват специални гранули от природен камък. Потокът от въздух загрява гранулите, въздухът се сгъстява и вече охладен се събира в подземния резервоар”, разказва Гив Зангане.

„При необходимост,  охладеният сгъстен въздух може да бъде пуснат обратно през въздушния топлоакумулатор. Поемайки топлинна енергия от каменните гранули, въздухът се загрява и задвижва турбината, която произвежда електроенергия. Благодарение на това, коефициентът на полезно действие в нашия проект може да бъде увеличен до 72%, в сравнение с 45-50%, които се осигуряват от сега действащите технологии”, подчертава ученият. „По показателя КПД ние практически вече се доближаваме до ГЕС, но в същото време харчим по-малко средства, освен това сме по-екологични, защото не ни се налага да строим язовирни стени и водохранилища”.

Перспективна технология

„Използването на сгъстен въздух е не само екологично, но в бъдеще може да се превърне във важен фактор, осигуряващ стабилното функциониране на европейския енергиен пазар. Тази потребност ще се увеличава занапред все повече”, - обяснява Маурицио Барбато (Maurizio Barbato) – професор от Института за иновационно развитие при Висшия технически университет в италианска Швейцария (SUPSI).

Има ли бъдеще тази технология? Гледайте клипа, достъпен на 7 езика: http://www.swissinfo.ch/eng/renewable-energy_the-future-of-the-alacaes-storage-technology/42258504

„Към днешна дата такава технология все още се нуждае от сериозно доработване”, уточнява Барбато, който внимателно следи експеримента в Биаска, осъществяван в рамките на Програмата за подкрепа на иновационни проекти на швейцарския рисков Национален фонд (SNF, PNR70). По негово мнение, швейцарските земни и скални пластове по своите физически свойства  не гарантират възможността въздухът на входа и изхода от резервоарите да се поддържа на една и съща температура, а това се явява като необходимо условие за осигуряване на стабилното функциониране на енергийните турбини.

„Днес, съвместно с висшите технически учебни заведения в Цюрих (ETH Zürich) и Лозана (EPFL), ние изучаваме възможностите тази система да се усъвършенства”, пояснява М. Барбато.

Софи Хаусенер (Sophie Haussener), която е научен сътрудник в Инженерната лаборатория за възобновяеми енергийни източници към Висшия технически университет в Лозана, подчертава, че технологията Alacaes в действителност е много интересна и перспективна. Но за неин недостатък тя счита относително малкото количество енергия, което може да бъде акумулирано на едница обем въздух. Засега, по този показател, новата технология отстъпва 5-6 пъти, в сравнение с обикновената акумулаторна батерия.

Европейският акумулатор

Голям потенциал такива технологии биха имали в Северна Европа, където сега с бързи темпове се развива добивът на енергия от вятър. „Идеално би било въздушният „мегаакумулатор” да се намира в непосредствена близост до вятърната станция. Но за обекти, разположени в равнинни местности, както е например в северна Германия, да се осигури подобна близост е доста сложно. В този случай ще се наложи да монтираме оборудване на дълбочина от стотици метри или да строим скъпоструващи надземни съоръжения. В Швейцария има планини, в тях дори има и бункери, някои от които се използват за съхраняване на информация. По тези причини Швейцария спокойно би могла да поеме ролята на лидер в това отношение”.

Гив Зангане  се отнася скептично към тунелите и старите военни бункери. „Те са доста малки в повечето случаи и не са подходящи от гледна точка минимализиране на загубите на енергия. По-подходящи са пространства във формата на куб или сфера, защото имат оптимално съотношение между площ на повърхността и обем. „Подземен куб с дължина на страната от 48 метра би ни позволил да натрупаме и съхраняваме енергия от 500 МВт/ч, което е напълно достатъчно за 12 часа на цял град като Лугано (а той е с около 70 хиляди жители)” - подчертава Зангане.

„Ако крайните резултати на проекта Alacaes са добри, то Швейцария в бъдеще спокойно може да разчита да се превърне в истински акумулатор на Европа, внасяйки неоценим принос в стабилността на европейската електромрежа, изравнявайки колебанията в търсенето и предлагането на енергия по сезонен или дневен/нощен принцип”, резюмира младият учен.

Източник: http://www.swissinfo.ch/eng/energy-in-the-mountains_a-huge-battery-made-of-air/42362400

Сбогом на въглеводородите?

Докато върви хвалене за някакви хипотетични хъбове, кръстени на колела и моторетки от добрия стар соц, както и за дупчене на красивото ни Черноморие, 90% от въведените в експлоатация енергийни мощности в света през последната година са ВЪЗОБНОВЯЕМИ.

Казала го е още през март Международната агенция по енергетика. Другото говорене е напоследък от Министерския ни съвет и една Комисия от лобисти на въглеводородите (ЕК). Новост е напускането на поредните "големи" компании от Западна Гренландия (Арктика), като можем скоро да ги очакваме да получат от новия закон по някоя безкрайна още по-евтина концесийка у нас, както вече направиха и тук, и в Африка.

Комисарите прилежно ще си затворят очите за бъдещия Закон за концесиите, нали формално една безсмислена Директива ще е спазена, а за съдържанието евентуално ще ни глобяват някога. Ако ни "хванат", но пък няма кой да гони. Докога ли?

http://www.theguardian.com/…/surge-in-renewable-energy-stal…

‪#‎Енергийна_икономика‬

Времето дойде!
www.budd.bg/new-energy-economy/

Да се координираме добре!

Скъпи членове, приятели, симпатизанти и съмишленици. Дойде времето за всеки един от нас, който желае да участва в истинската смяна на системата да се присъедини с декларация за членство, ако все още не го е направил и да се кандидатира за зонален, регионален и местен координатор на БСДД.

Разгледайте разпределението, потърсете своето населено място и преценете в какъв периметър бихте могли да организирате и да се срещате с хора за споделяне на идеите от програмата на БСДД.

Цялата информация за процедурата, документите и бъдещата активност са публикувани на официалната интернет страница като можете да ни пишете на координационния ни имейл адрес budd@budd.bg. Допълнително може да зададете своите въпроси чрез съобщение тук или към вече обявените активисти от Националния и Контролен съвет на БСДД.

Времето дойде!
www.budd.bg/candidates/

2000 W на човек на час - енергия за ефикасно използване

Възможно ли е да съкратим наполовина потребяването на енергия и при това да не се отказваме от обичайния си комфорт? Оказва се, че е възможно. В Швейцария вече се създават първите селища от градски тип, които напълно отговарят на така нареченото „2000-ватово общество“*, което мнозина възприемат като перспективен формат, позволяващ на човечеството да премине към използването на екологично чисти технологии за добив на енергия и освен това да започне реално да пести енергийните ресурси, с които разполага.

В покрайнините на град Берн, но в удобна близост до железопътната линия и автомагистралата, се строи нов жилищен квартал с името «Stöckacker Süd». Сам по себе си този този строителен проект не е нищо особено, в последните години подобни квартали масово се строят почти навсякъде в страната. Основата на квартала представляват три жилищни блока с височина от по 5-6 етажа, с непрекъсната линия от балкони откъм фасадата. Въвеждането на обекта в експлоатация се предвижда за 2017 г., след което градът ще се сдобие с още 146 нови жилища.

В Берн, както и в прилежащите му райони наоколо, според различни оценки, живеят около 300 хиляди души, така че 146 нови жилища за местния пазар на недвижими имоти ще бъдат доста забележимо допълнение. Но най-важното не се състои в това, тъй като в Берн, за разлика от Цюрих, да не говорим за Женева, ситуацията с пазара на имоти е добра. Историческото, можем да го наречем, значение на новия жилищен квартал се състои в това, че в Берн той ще представлява първия район, който отговаря изцяло на критериите на така нареченото „2000-ватово общество“. Най-вероятно в бъдеще тези критерии по отношение на жилищното строителство ще се превърнат в световен стандарт.

За какво става дума в случая и какво е необичайното тук? На първо място, при строежа на сградите строителите използват най-модерни технологии. Така например, за приготвянето на бетоновата смес се използва цимент, произведен от преработени отпадъци (т.нар. строителен боклук). На второ място, сградите имат почти идеална термоизолация, така че загубите на топлина в жилищата да бъдат минимални, в съответствие с въведения наскоро в Швейцария енергиен стандарт «Minergie-P-Eco». Сградите, получаващи такъв сертификат, още сега се отличават с много нисък разход на енергия, с използване на съвременни системи за пречистване и циркулация на въздуха, както и с използването на материали с естествено нисък радиационен фон.

Това гарантира повишаване нивото на комфорт за обитателите. Но, естествено, всичко има своята цена. Затова бъдещите жители на район «Stöckacker Süd» трябва да приемат, че на човек се полагат не повече от 60 кв.м. жилищна площ, че в подземните гаражи ще има само по 27 паркоместа, от които под наем ще се дават само 15. И като цяло, при сключване на договорите за наем в този квартал, приоритет за собствениците ще бъде да отдават жилищата на хора, които не са зависими или не ползват лични автомобили.

От друга страна, район «Stöckacker Süd» има амбицията да стане пионер в Берн в развитието на така наречената «устойчива мобилност». Сградите ще са разположени в непосредствена близост до спирки на обществения транспорт, който в Швейцария е бърз, удобен и комфортен. Към сградите са предвидени и 510 места за паркиране на велосипеди – според броя на стаите във всяка отделна сграда.

«Когато представяхме нашия проект, мнозина казваха, че няма да можем да намерим наематели и купувачи. Но само няколко месеца след старта на продажбата, интересът към жилища в този квартал надхвърли многократно предлагането», с удовлетворение споделя Ренато Бомио – директор на отдел «Недвижими имоти» в община Берн и предприемач в този проект.

Магическата граница от 2000 вата

«Stöckacker Süd» се явява един от деветте строителни обекта в Швейцария, които се реализират по стандарта на «2000-ватовия град», разработен от учени от Висшата техническа школа в Цюрих (ETH Zurich), с подкрепата на Федералното ведомство на енергетиката в Швейцария (Bundesamt für Energie) и на фонда «Trägerverein Energiestadt», издаващ сертификатите за съответствие.

В основата на концепцията на «2000-ватовия град» лежи идеята, че устойчивото използване и справедливото разпределение на глобалните енергийни ресурси е възможно, само в случай че потреблението на енергия на глава от населението не надхвърля показателя от 2000 вата на час, което на практика би съответствало на средните за Швейцария нива отпреди половин век.

Според цюрихските изследователи, без да се понижава обичайното ниво на комфорт, тази цел може да бъде постигната преди всичко благодарение на иновативните технически решения и прилагането на истински мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Днес Швейцария е все още далеч от тази цел. Към настоящия момент само 2% от населението на страната живее с разход на енергия под 2000 вата/ч. Средният показател на енергопотребление в страната на човек сега е около 5000 вата/ч. Това е значително по-малко, отколкото в САЩ, където потреблението на глава от населението надхвърля 10 000 вата, но пък е доста повече от средните нива в страните от Африка (500 вата на час на човек).

Тоест, видно е, че ако промишлено развитите страни в бъдеще ще са принудени да вземат мерки за ограничаване потреблението на енергия, то при развиващите се има определени запаси за растеж на потреблението.

Остава само въпросът: откъде пък идва цифрата 2000 вата? Ако вярваме на учените от Цюрих, именно такъв размер на енергопотребление осигурява балансирано и комфортно живеене, а превишаването на тази граница не води до кой знае каква промяна в стандарта на живот.

Идеята на 2000-ватовото общество печели все повече привърженици и на международно ниво. Що се отнася до Швейцария, то в последните години този модел постепенно се превръща в ориентир и става отправна точка както за органите на федералната власт, така и за почти всички кантони. Към днешна дата повече от 100 швейцарски общини са включили този модел под една или друга форма в свои стратегии и планове в областта на прехода към устойчиво развитие в енергетиката, а в някои градове като Цюрих, Цуг и Аарау, този модел е получил одобрение от населението под формата на резултати от проведени референдуми.

Предимства за инвеститорите

Както се оказва, такъв тип проекти за развитие могат да са доста привлекателни и за частните инвеститори. Най-малкото защото всички девет жилищни комплекса, претендиращи за получаване на сертификата за съответствие с «2000-ватовото общество», се реализират на основата именно на публично-частното партньорство. Възниква въпросът, с какво такива «етикети» са привлекателни за инвеститорите?

«Един от факторите за това е перспективата за улесняване получаването на всички необходими за строителството разрешителни и други, изискуеми от държавата документи. Освен това, такива проекти срещат много по-малка съпротива от страна на местните жители и в случай, че такъв проект бъде подложен на референдум, то е почти сигурно, че ще срещне подкрепата на хората», подчертава Хенрих Гугерли – длъжностно лице от Федералната служба за енергетика, отговарящ за надзора на проектите, свързани с «2000-ватовите селища».

На същото мнение е и Масимо Гулиелмети - директор на департамента по недвижими имоти и капитално строителство в швейцарския национален железопътен концерн SBB.

Понастоящем този концерн изгражда, недалеч от централната гара в Люцерн, жилищен комплекс «Village Rösslimatt». По думите на Гулиелмети «от гледна точка на маркетинга сертификатът за съответствие с критериите на «2000-ватовото общество» се оказва доста полезен, както за рекламата на проекта в града, а така също и за привличане на състоятелни клиенти, в чието съзнание този сертификат означава признак и доказателство за престиж и високо качество на живот.

Впрочем, всеки проект по различен начин подхожда към достигането на това качество.

За разлика от бернския жилищен комплекс «Stöckacker Süd», който ще бъде оборудван със собствени слънчеви батерии и термопомпи, енергоснабдяването в квартал «Village Rösslimatt» ще се осъществява по тръби на разположената недалеч топлоелектроцентрала, която използва топлинната енергия на водите на Фирвалдщетското езеро. Инвеститорите от швейцарския национален железопътен концерн SBB не се ограничават само с този проект обаче.

През следващите 20 години, в самия център на Люцерн, на площ от 4 хектара, те планират да изградят истински «град в града» - с жилища, офиси, магазини, ресторанти и хотели. Изначално тук се планират малко паркоместа, но пък и жителите няма да зависят от личните си автомобили, тъй като жилищата ще са в непосредствена близост до централната гара в Люцерн и до спирките на градския транспорт. В съседство ще се разположи и офис на компания, предлагаща автомобили под наем, с възможност за поминутно или почасово наемане за кратки вътрешноградски дестинации.

Нов стил на живот

В крайна сметка, перспективите за успешна реализация на идеята «2000-ватово общество» ще зависят от това доколко позитивно ще ги възприемат гражданите и доколко ще са готови да променят своя обичаен начин на живот. «Идеята не е да накараме всички да се превърнат в архитектурни вегани и изцяло да прекроят навиците си по новите стандарти. За нас е много по-важно да стимулираме хората активно да разсъждават относно възможните пътища за понижаване на енергопотреблението: например, чрез използване на домакинска техника с по-висок клас на енергийна ефективност», казва Ренато Бомио. «Индивидуалното поведение на всеки човек не може да бъде фиксирано в договор. На хората може да се влияе само чрез косвени стимули – например, чрез предоставяне на стимули за ползване на обществен транспорт. Разбираемо е, че да се реализира концепцията «2000-ватово общество» е невъзможно, ако постоянно пилеем енергията, оставяме телевизора да работи денонощно или вземаме душ по шест пъти на ден. От друга страна, да изискваме от хората да бъдат светци също не можем», - завършва Хенрих Гугерли.

*«Общество 2000 вата»

През декември 2015 г. 195 държави, взели участие в «21-вата Конференция  на Страните от рамковата конвенция на ООН за измененията на климата», съгласуваха текст от ново всеобхватно и юридически задължително съглашение относно климата за периода след 2020 година.

Централно място в този документ заема идеята за внимателното, иновативно и екологически неутрално използване на енергийните ресурси, с оглед необходимостта от преминаване на икономиката на Земята към устойчиво развитие. По този начин глобалното затопляне трябва да се ограничи до максимум 2 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха.

Достигането на тази цел би било възможно, само при условие, че се намали количеството изхвърлен в атмосферата СО2 до 1 тон годишно на глава от населението. Както показват сметките на учените от Висшата техническа школа в Цюрих (ETH Zürich), този показател е еквивалентен на нивото на потребление на първична енергия в час и на човек в обем от 2000 Вата или 17 хиляди кВт. Часа електроенергия годишно на човек или 1 700 литра нефт годишно на човек. В днешно време средно човек потребява 2 500 Вата енергия/час.

http://www.swissinfo.ch/eng/energy-efficiency_2000-watt-society--when-the-future-becomes-a-reality/41958718

 Времето за нова #Енергийна_икономика дойде!

www.budd.bg