Свят

Швейцария също скочи срещу ТПТИ

Дали аргументите, с които Швейцария опонира на подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), важат за всяка една суверенна европейска държава, в това число и за България?

Консултациите за подписването му влизат в своята решаваща фаза. Перспективите за либерализация на условията за търговия между ЕС и САЩ станаха повод за масови протести в различни европейски държави. Швейцария също изпитва безпокойство, тъй като не е член на Европейския съюз и не участва в преговорите с Вашингтон, като в същото време, ако ТПТИ влезе в сила, то това би се отразило пряко и върху швейцарската икономика.

Като правило, мащабните международни договори се сключват, за да се намали остротата на съществуващите проблеми. Такива договори например са тези в областите на разоръжаването и защитата на климата. А споразумението ТПТИ, дори още преди да е подписано (подписването се очаква през ноември 2016 г.), води до съвсем различна ситуация.

Против това споразумение вече се обявиха стотици европейски обществени организации, политически партии и профсъюзи. Най-масов беше протестът срещу ТПТИ през октомври 2015 г. в Берлин, в който участваха над 150 хиляди души. В европейската гражданска инициатива против ТПТИ бяха събрани само за година над 3,2 милиона подписа.

Защо гражданите на Европа се противопоставят на това споразумение?

Гарван гарвану око не вади

На първо място, негативното отношение към този тип споразумения идва от секретността, с която са обградени. Консултациите за ТПТИ бяха започнати при закрити врата, без да се обясни на обществото как текат преговорите и кой, при какви условия и с каква цел е изпратен да ги води. Нищо не се знаеше и за експертността на делегациите, обсъждащи бъдещото партньорство. Т.е. директната демокрация и гражданският глас бяха натикани в миша дупка и преговорите се водеха зад гърба на хората.

В това именно беше най-голямата грешка. Потапяйки преговорите в тайна, организаторите им не взеха предвид, че става дума не просто за икономика, но и за живи хора и влияние на това споразумение върху повече от 800 милиона души от двете страни на Атлантическия океан. Още повече, че това споразумение касае важни теми като защита правата на потребителите, здравеопазване, опазване на околната среда, битови въпроси, трудово законодателство.

Изключваме различните виждания на любителите на конспиративни теории, но не можем да пренебрегнем мнението на Хералд Ебнер – депутат от Зелената партия в Бундестага, който по време на визитата си в Швейцария посочи неоспоримия факт, че на практика парламентите на суверенните европейски държави са напълно изключени от процеса на преговори относно ТПТИ. Неслучайно именно германските депутати изискаха и получиха първи възможността да се запознаят с работните документи по преговорите.

„Дори днес ние имаме право да се запознаваме с тези документи в специално пригодена за целта стая, в която нямаме право да влизаме с телефони или друга снимачна техника, да не говорим, че да изнасяме информация за прочетеното ни е строго забранено”, казва Ебнер. Европейската комисия прави някакви жалки опити да излезе от тази ситуация, публикувайки на сайта си само кратки резюмета от засегнатите в преговорите теми.

Скандалът избухна през май 2015 г., когато организацията «Greenpeace» публикува цели 240 страници секретни документи и предизвика истински „ТПТИ-гейт”, показвайки недвусмислено на гражданите до каква степен те са изключени от вземането на решения, касаещи важни сфери от живота им и как големите транснационални корпорации, независимо от конкуренцията помежду им, се обединяват около съществени за техния бизнес решения, напълно игнорирайки интересите на обикновените хора.

Европейски антиамериканизъм?

Независимо от всички уверения от страна на Европейската комисия и правителствата на държави като Франция и Германия, противниците на ТПТИ се страхуват не без основания от отслабване на европейските стандарти и деградацията им до нивото на твърде либералните американски норми, особено що се касае до производството на хранителни продукти, защитата на потребителите и околната среда. Хората се страхуват, че европейският пазар ще бъде залят от птиче месо, инжектирано с хлор и хормони, експертите се опасяват от опасности за околната среда, свързани с агресивни технологии за добив на полезни изкопаеми (методът фракинг). И не на последно място витаят опасенията около наводняване на пазара с ГМО продукти.

В Швейцария също са обезпокоени от това приближаващо споразумение, макар и мотивите им да са малко по-различни. Притесненията им относно ГМО храните са по-малки, но пък е голяма опасността Швейцария да се окаже зад борда на задаващия се гигантски пазар. Министърът на икономиката на Швейцария и президент за 2016 г. (в Конфедерация Швейцария президентът се сменя всяка година, бел.ред.) Йохан Шнайдер Амман вече обяви, че правителството се подготвя да се присъедини оперативно към ТПТИ, за да не се озоват швейцарските компании извън зоната на свободна търговия, с всичките ѝ данъчни и финансови предимства.

„Тези опасения са напълно основателни, вземайки предвид, че САЩ са изключително заинтересовани от това да легализират в Европа своите стандарти и да започнат да снабдяват европейския пазар със свои продукти”, отбелязва Сара Щалдер – изпълнителен директор на швейцарския Фонд за защита на потребителите (Stiftung für Konsumentenschutz — SKS). Но според нея приемането на стандартите на САЩ по-скоро ще окаже силно влияние върху потребителите на другите европейски държави, тъй като законодателството на Швейцария в това отношение е по-малко строго в сравнение с останалите.

Заплаха за селското стопанство

„Ние искаме свободна търговия с ЕС и САЩ, тъй като очевидно сме зависими от тези огромни икономически партньори. Но от моя гледна точка, не би трябвало да се сравняват хранителните продукти с автомобилите или битовата техника. От нашето хранене зависи изцяло и нашето здраве, условията, при които се отглеждат животните, състоянието на околната среда и наличието на важни природни ресурси. Затова ние настояваме хранителните продукти да бъдат изключени от бъдещото споразумение”, казва Мая Граф – депутат от швейцарската партия на „Зелените” и член на швейцарския комитет против ТПТИ.

Присъединяването на Швейцария към споразумението изключително силно тревожи и фермерите, които се страхуват от масовото навлизане на пазара на евтини американски продукти. Преди 10 години именно натискът на фермерското лоби принуди правителството на Конфедерацията да се откаже от преговори за сключване със САЩ на споразумение за свободна търговия.

„Ние сме крайно обезпокоени, тъй като се намираме в съвсем различна категория в сравнение със САЩ. Нашето селско стопанство не може да се конкурира с огромните американски аграрни компании. Споразумението, сключено през 2013 г. с Китай обаче, показа, че е напълно възможно в такива договори да се предвидят ограничителни митнически бариери, действащи в случаите, когато обемът на внос на определени категории селскостопански продукти надхвърли дадени критични показатели”, обяснява Жак Буржуа – директор на Обединението на швейцарските фермери (Schweizer Bauernverband).

Важната договореност

Икономическите кръгове в Швейцария се опасяват не само от влизането на ТПТИ в сила, но и от варианта, в който Швейцария няма веднага да може да се присъедини към споразумението, в резултат на което швейцарските компании ще изпаднат в твърде неблагоприятна позиция на световния пазар.

„Това споразумение играе едва ли не решаваща роля за нашата икономика, особено за промишления сектор, преживяващ в момента редица усложнения, свързани с  преоценката на националната валута и с и без това високото заплащане на труда в Швейцария. Към това следва да добавим и митническите ограничения: Германия например, бидейки участник в споразумението ТПТИ, веднага ще се озове в сравнение с швейцарските си конкуренти в по-изгодна позиция по отношение на износа за САЩ”, споделя Щефан Ванони – заместник главен икономист на Швейцарското обединение на работодателите Economiesuisse.

На ЕС и САЩ се падат три четвърти от целия швейцарски износ, напомня същият експерт, според когото, рано или късно, швейцарският селскостопански пазар все пак ще трябва да се отвори за стоките на американските и европейските производители.

В заключение на изказаното дотук, можем ли да приемем, че тези опасения са валидни и за България? Как ще се отрази споразумението ТПТИ на българските производители и ще бъдат ли те конкурентни, независимо от това, че България е част от ЕС?

Защо никой не попита гражданите на суверенните европейски държави съгласни ли са Европейският съюз да сключи такова споразумение със САЩ?

А вие как бихте гласували, ако у нас се проведе референдум за или против това споразумение?

Източник: http://www.swissinfo.ch/ger/freihandel-zwischen-eu-und-usa_ttip--das-abkommen--das-auch-in-der-schweiz-aengste-ausloest/42376882

Германци бягат в Унгария заради калпава бежанска политика

Мнозина германци вземат решение да се установят трайно в Унгария заради необмислената бежанска политика на Германия.

Премиерът Виктор Орбан обяви по-рано тази година обяви, че правителството на Унгария ще инициира референдум относно задължителните квоти за прием на бежанци. „Искате ли ЕС да предвиди задължителното въвеждане на неунгарски граждани в страната без съгласието на парламента?", гласи въпросът на планираното допитване. След това унгарският президент Янош Адер обяви датата на планирания в страната референдум за приемането на бежанци според задължителните квоти на ЕС, а именно 2 октомври 2016 г.

В Германия обаче, където кризата с мигрантите не само не стихва, но и се задълбочава, не е проведено всенародно допитване относно миграционната политиката. Което иде да рече, че е отнето правото на гражданите да определят съдбата на собствената им държава.

Като следствие от отнетото им право на глас се явява и изборът на много от тях да се преместят да живеят в държавата, където директната демокрация, макар и още в зародиш, все пак започва да работи.

Дженифър и Валентин Дуредер, млада германска двойка от селските райони на Бавария, си търсят къща на унгарска земя. Мотивът им: да избягат от страна, зарекла се да държи отворени границите си за бежанците, които са предимно мюсюлмани, пише Фридерике Хайне за ДПА.

"Получават подслон, безплатна храна - на практика им дават парите даром, а ние, германците, трябва да затягаме коланите", каза Дженифър Дуредер след оглед на малка селска къща близо до живописното унгарско езеро Балатон.

Според обществената телевизия ZDF двойката е част от вълната от германци, които са потърсили убежище в Унгария почти година, след като в Германия дойдоха стотици хиляди мигранти, предимно мюсюлмани, в резултат на обещанието на канцлера Ангела Меркел, че тези които бягат от война, ще получат закрила.

"На тези хора им е дошло до гуша от Германия. Искат да живеят спокойно. Казват ми, че става все по-зле", заяви Отмар Хайде, брокерът на двойката, и добавя, че 80 процента от заявките, които получава, са от германци, неодобряващи миграционния наплив.
Той посочи, че много от клиентите му приветстват позицията на унгарския премиер Виктор Орбан, който много ясно заяви, че страната му не желае да приема бежанци.

Управляващата партия на министър-председателя "Фидес" издигна ограда с бодлива тел по границата на Унгария със Сърбия срещу мигрантите, които са предимно мюсюлмани от страни като Сирия, Ирак и Афганистан, и се обоснова с нуждата да защити християнската цивилизация в Европа.

"Клиентите се чувстват по-добре тук - по-спокойни. Приветстват политиката на Орбан, това, че построи оградата, както и изказването му, че не може да изхрани собствения си народ и затова не може да приеме бежанци", заяви Хайде.

Като доказателство за "новия феномен" телевизия ZDF и баварското радио приведоха думите на брокери на недвижими имоти, работещи в района на езерото Балатон, но в подкрепа на твърденията им засега няма никакви статистически данни.

Пенсионерите Дорис и Георг Кирш били интервюирани от Баварското радио малко след като сключили договор за покупката на къща в село южно от Балатон през май. "По телевизията виждаме само шепа семейства, а останалото са маси от млади мъже", посочи Кирш пред ZDF, като имаше предвид мигрантите, пристигащи в Австрия и Германия по западнобалканския маршрут. "Тук мюсюлманите са много малко, 1-2 процента", каза той.

Но липсата на мюсюлмани не е единственото нещо, което привлича германците в Западна Унгария, която до края на Втората световна война е част от Третия райх. Приятният климат, евтините къщи и голямата германска общност засилват тази привлекателност.

Макар и четвърт милион етнически германци да са принудени да напуснат Унгария след края на Втората световна война, германското малцинство там не е подложено на брутално преследване като в Полша, Чехословакия и бивша Югославия.

Много етнически германци избират унгарското гражданство по време на войната и след нея, което прави трудно да се прецени какъв е точният им брой в съвременна Унгария. Данните на Унгарската статистическа служба сочат, че над 62 хиляди души са се определили като германци през 2001 г., а 88 хиляди са заявили, че имат германска връзка в рода си.

Михаел Мюлер, привърженик на дясната партия "Алтернатива за Германия", заяви пред Баварското радио, че обмисля да се премести за постоянно в Унгария, защото в родния му град "почти не можеш да чуеш едно правилно изречение на немски". "За мен това показва, че чужденците са проникнали дори и в малките градове", каза той.

Партията, която в момента има подкрепа от 12 процента според социологическите проучвания и при това положение ще влезе с лекота в следващия парламент на общите избори догодина, се изказа в сходен дух за бежанския наплив, който според нея е създал проблем за националната сигурност. Ръководството на партията отстоява тезата, че Германия е под риск "да бъде инфилтрирана от чужденци" и че "ислямът не е част от Германия".

Симоне Лутер, германка, която се е преместила на брега на Балатон преди няколко месеца, споделя тези опасения. "Не знаем кои са тези хора", заяви тя пред Баварското радио. "Не искам да правя нищо лошо на никого, но е нещо чуждо и се усеща паника за това, което предстои, когато започнат да строят джамии."

Източник: http://www.banker.bg/sviat/read/germanci-otivat-da-jiveiat-v-ungariia-zaradi-bejanskata-politika-na-merkel

Да бъде ли светлина?

Малкото селце Зурайн се намира в кантон Граубюнден, на около 44 км. източно от град Андермат, където извира река Рейн. Но селцето не е известно с местоположението си, а с упорития си отказ да има улично осветление. Повече от 40 години жителите му са отхвърляли всякакви проекти за осветление, аргументирайки отказа си в това число и с борбата срещу така нареченото „светлинно замърсяване”. Но времената се менят…

Неотдавна нещо се промени в настроенията на местните жители и те все пак взеха решение да имат съвременно улично осветление, но продължавайки да изпитват носталгия заради загубата на своето „късче уникалност”. Засега всичко е постарому. През нощта по улиците на Зурайн е непрогледен мрак. Освен това, цари и абсолютна тишина.

Човек, свикнал с постоянния градски шум, през първите дни на пребиваването си тук изпитва истински „акустичен шок”, защото не чува нищо друго, освен шума на кръвта си и далечния шум на водата, препускаща по камъните: Това е река Рейн, която тук все още не е точно река, а по-скоро малък планински поток. Добавяме и тоталната тъмнина нощем.

В Зурайн живеят общо 250 човека и това навярно е последното селце в Швейцария, където няма система на улично осветление.

Но днес, особено нощем, вече можем да видим първите признаци на настъпващите промени, а именно червените мигащи предупредителни светлини, които маркират участъците от пътищата, където вървят строителни дейности. Не, това не е решение на кмета на селото да обнови настилките, а практическо решение, взето от жителите на референдум, да се изгради пътно и улично осветление,.

Започва изграждането на уличното осветление в Зурайн

В момента се реализира първият етап от проекта, в рамките на който се полагат подземните електромрежи, които ще захранват уличните лампи. Планира се този етап да бъде завършен през 2017 г. и заедно с това много от уличките в селото ще се сдобият и с нова асфалтова настилка, а също така и със собствени… имена. Колкото и парадоксално да звучи, но досега много от улиците тук бяха без имена. Местните жители смятаха, че няма нужда от тях, защото така или иначе знаят кое къде се намира. Но съвременният живот диктува своите правила.

Улиците трябва да имат своите наименования, най-малкото, за да бъдат отбелязани в електронните навигационни и картографски платформи. И съвсем скоро безименните улички ще се сдобият със свои имена: Via Planatsch, Via Encarden, Via Plazzas, Via Giachengina и Via Reids. И всички до една ще имат най-модерно улично осветление – за пръв път през вековната си история.

За някои е „светлинно замърсяване”…

За пръв път предложението да има улично осветление в селцето Зурайн бе направено през 1977 г. Но тогава жителите гласуваха категорично против, с аргумента, че ще имат много високи разходи за електричество, както и немалки разходи за изграждането, а след това и за поддържането на осветителната система, които, разбира се, натоварват общинския бюджет. Не им хареса и външният облик на уличното осветление.

Второ такова обсъждане беше проведено през 90-те години. Аргументите против бяха същите, както и резултатът от референдума. А нощите в Зурайн останаха непрогледни, както и преди. В началото на 21 век, когато беше организиран трети референдум по темата, аргументите на противниците бяха допълнени с модерния тогава аргумент „светлинен смог”.

Напомняме, че понятията „светлинен смог” или „светлинно замърсяване” означават процес на осветяване на нощното небе чрез изкуствени източници на светлина. Изкуствената светлина се разсейва в низките слоеве на атмосферата, пречейки например на провеждането на астрономически наблюдения и изменяйки биоритъма на живите същества. Именно астрономическия аргумент на това явление използваха тогава противниците на уличното осветление, подчертавайки, че един от културните елементи на този регион от кантон Граубюнден е именно небивалата красота на нощното небе, което ще „помръкне” в светлината на уличните лампи и това ще нанесе непоправими щети.

Ото Деплацес във фирмата си, произвеждаща отоплителни уреди

Този аргумент намери своите привърженици, така че и третото гласуване завърши с отрицателен вот. Но ето че сега, след 40 години, настроението на жителите се промени и на общинското събрание, проведено през пролетта на 2016 г. бе проведено гласуване, на което народът одобри проекта за улично осветление. Какво се промени? „Просто всички разбраха, че е дошло време за промени”, казва Ото Деплацес - председател на „Специално общинско образование на Зурайн” и привърженик на изграждането на уличното осветление.

Разговаряме с него в изложбено-презентационната зала на неговата собствена фирма, произвеждаща печки, камини и друго отоплително оборудване. До нас се намира автомат за продажба на напитки и закуски. Ото пъха в прореза на автомата няколко монети, взема си шише лимонада и отпива няколко глътки. „Става дума за прогрес и модернизация”, разсъждава той на глас. „Да, ние сме в истинско затънтено място, но това не означава, че трябва вечно да живеем с остарели понятия”.

А тъмнината? „Какво за тъмнината?”, свива рамене Ото. „за мен това е най-елементарният начин да се покажем оригинални, вижте ги тези, тук още си светят с факли! Аз лично не се нуждая от това, особено когато се налага през зимата, когато се стъмва рано, да си осветяваш пътя за вкъщи с фенерче, рискувайки да си строшиш врата. Така че, кой както иска, но аз гласувам за това да има улично осветление!”

… за други „звездно небе над главите ни!”

И, ако по-рано против монтирането на улични лампи са гласували повече възрастните хора, то сега очевидно демографската структура на Зурайн се е променила и предимство имат младите и прогресивните. Между другото, порасналите деца на Ото Деплацес също бяха гласували против уличното осветление. Но този път те и други като тях просто не участваха в референдума. Всички тези фактори доведоха до позитивен вот и решението да се изгради осветителна улична мрежа бе прието с 84 гласа „За” и само 3 гласа „Против”.

Художникът и дизайнер Симон Джакоме

Един от тримата, гласували „Против”, е Симон Джакоме – художник, дизайнер на ски, живеещ на края на селото, който строи вече втора къща. Първата къща, която е построил и сега принадлежи на майка му, се беше прочула в цяла Швейцария със своята необичайна архитектурна конструкция, с уникалното съчетаване на дърво и метални елементи. И сега Симон сам си бърка бетона, сам изработва дограмите, вратите и други важни детайли. За него е важно не само сам да построи къщата си, но и да има възможност да се любува на панорамата наоколо от прозорците ѝ.

Прозорците в тази къща ще са нарочно направени с височина от няколко метра – това ще позволи безпрепятствено да се виждат планинските върхове, спящи в нощната мъгла. Между другото, за „нощната мъгла”! Лампите, които скоро ще осветят улиците на Зурайн, ще унищожат и мъглата и наистина невероятното звездно небе над селото. И именно това обстоятелство потиска Симон повече от всичко. „Млечният път, съзвездията, цялата тази грандиозна звездна панорама – всичко това ще изчезне”, казва той. „Хора, някъде в Цюрих например, биха плащали немалко пари, за да видят това, което на нас ни е дадено безвъзмездно”.

Според него, вземайки решение да се монтира улично осветление, хората навярно са се ръководели от понятия като престиж и прогрес. Подведоха ни и медиите. „Ако те добре и навреме бяха ни информирали за особеностите на нашата ситуация, атмосферата щеше да е различна и резултатите от гласуването съвсем други, защото хората щяха да разберат, че тъмнината означава покой и отдих, и съвсем не е ретроградно да окажеш да си в крак с времето”, добавя Симон Джакоме.

Сега селцето очаква своите..., не, не бели нощи. Но при всички случаи по улиците ще стане по-светло. Лампите, които ще бъдат монтирани, ще бъдат светодиодни, иновативни и изключително икономични. Иновативността им се състои в особения режим на работа: нощем те ще са в режим на изчакване и едва ще мъждукат. Само когато някой се приближи, тогава лампите ще се запалват, а след като човекът се отдалечи, ще изгасват отново.

А вие какво бихте предпочели - звездни нощи или улично осветление?

 

Източник: http://www.swissinfo.ch/directdemocracy/dark-sky-no-more_and-the-people-voted--let-there-be-light/42373316

Членство в ЕС или рамков договор по швейцарски?

При директната демокрация просперитетът на една държава изцяло зависи от решенията на нейните граждани. Политиците дебатират, спорят, настояват, но в крайна сметка решава народът. Швейцарците отхвърлиха още през 1992 г. на референдум влизането им в Европейския съюз. Но политическият дебат относно отношенията между Швейцария и ЕС продължава и до днес.

Ако днес имаше референдум, то малко вероятно е икономическата рамка на съгласие с Европейския съюз да бъде одобрена. Това е мнението на швейцарския външен министър Дидие Буркхалтер. Но все пак това е разумна идея.

В интервю за неделния брой на вестник NZZ (Neue Zürcher Zeitung) Буркхалтер заяви, че е "благодарен" на дясното крило на Швейцарската народна партия в лицето на Кристоф Блохер за разпалване на дебата в петък.

"Благодарение на кампанията на г-н Блохер, хората обсъждат същността на споразумението", каза Буркхалтер, който е член на дясноцентристката радикална партия. "Това ще покаже, че имаме нужда от такава рамка, за да се запазят двустранните споразумения на Швейцария с ЕС."

В петък, бившия член на кабинета Блохер поведе кампания срещу планирания договор. Неговата комисия твърди, че нищо не може да оправдае привеждането на швейцарските закони в синхрон с договорите на Европейския съюз, нито пък Брюксел да налага задължителни правила и разпоредби на Швейцария, като след това оставя на съдилищата на ЕС да уреждат споровете.

Швейцарският външен министър обаче защитава основната идея за рамково споразумение: "Ако ние имаме достъп до пазара на ЕС, то не можем да прилагаме нашите закони. Необходимо е да има общи правила за всички. В такъв случай, швейцарските закони ще трябва да бъдат адаптирани. Ако г-н Блохер оспорва това споразумение, той ще застраши двустранното договаряне."

Както Дидие Буркхалтер каза пред NZZ, Швейцария е в сравнително изгодна позиция, каквато е била идеята на споразумението с ЕС от 2008 г. Едва през 2014 г. Швейцария се съгласява със споразумението. Също така, за Швейцария не съществуват спешни за решаване проблеми или въпроси относно достъпа до европейския пазар.

А вие какво мислите по темата? Смятате ли, че двустранните търговски споразумения са по-добрият начин, в сравнение с членството в ЕС? Бихте ли гласували, ако в България се проведе такъв референдум?

Снимка: Дидие Буркхалтер говори по време на Конгреса на швейцарците зад граница, Берн, 5 август 2016 г.

Източник:  http://www.swissinfo.ch/eng/eu-relations_swiss-foreign-minister-defends-eu-treaty-idea/42357430

Учени от ЦЕРН създадоха програма, с която лесно можем да шифрираме електронната си поща

Отдавна вече не можем да си представим живота без електронна поща. Писмата в мрежата станаха стандарт за съвременна комуникация и, разбира се, мнозина биха искали да хакнат имейлите ни и да надникнат в кореспонденцията ни. Как можем да опазим личната си електронна поща от любопитните очи на държавата и спецслужбите? Има начин и той не е толкова сложен, колкото изглежда.

Звездният час на Анди Йен настъпва през 2013 г., когато Едуард Сноудън прави общодостъпна информацията за това как американските спецслужби имат достъп и следят електронната поща не само на американските граждани, но и на чужденци.

Редно е да отбележим, че с такова тайно следене се занимават не само щатските, но и руските спецслужби. Преди няколко години последните хакнаха IT системата на германския бундестаг, а неотдавна стана ясно, че руските хакери дълго време са шпионирали и швейцарския военно-промишлен концерн RUAG. И в самата Русия проблемът с безнаказаното посегателство върху електронната кореспонденция става все по-актуален.

Така или иначе, при всички случаи остава въпросът: как да опазим своята частна информация от неправомерен достъп? Именно този въпрос си е задал Анди Йен – физик, работещ в ЦЕРН. Създавайки екип с няколко свои колеги, той предизвиква „мозъчна атака”, за да се опита да разработи „по детски прост” начин да защити електронните си писма от нерегламентиран достъп на трети лица.

Заедно с колегите си Анди Йен разработва програма – приложение, чийто хостинг се осъществява изключително и само в Швейцария.

Програмата - приложение „ProtonMail”, опирайки се на принципите на end-to-end шифроването, е способна и дава възможност надеждно да се обезопаси електронната кореспонденция не само на хората с висока компютърна грамотност, но и на онези, които са абсолютни лаици в програмирането. Напомняме, че end-to-end шифроването означава, че ключовете, необходими за прочитане на изпращаните съобщения, се съхраняват само при участниците в дадена кореспонденция. Електронните писма и всички прикачени файлове могат да минават през неограничено количество странични сървъри, запазвайки при това нечетимия си вид, а изпратеното писмо може да бъде прочетено само от посочения получател.

Както вече споменахме по-горе, хостингът на програмата „ProtonMail” се осъществява само в Швейцария. Това означава, че ползвателите на програмата могат да са напълно сигурни, че тяхната частна информация ще се намира на швейцарски сървъри, които никога няма да я предоставят на трети лица, освен в случаите, еднозначно посочени в международното законодателство.

Нещо повече, информацията от тези сървъри никога няма да бъде пренасяна в други държави, по искания, отправени от техните власти.

Освен програмата „ProtonMail”, в Швейцария, по-точно в Женева, беше създадена подобна програма с наименование „Silent Circle”, която ни позволява да шифрираме телефонните си разговори и съобщенията в чатове и месинджъри.

Програмата ProtonMail може да намерите на https://protonmail.com/

 

Автор: Карло Пизани

Превод: Лидия Делирадева

Източник: http://www.swissinfo.ch

Да дойдат гражданите, не танковете!

Комиците ли изтикват политиците или на сцената излязоха обикновените хора? Добре организирани и напълно различни от псевдо-елитите. 

Номинацията на Хилъри е резултат от манипулации

На 25 юли във Филаделфия започва Националната конвенция на Демократическата партия. В чест на това събитие, на което ще бъде потвърдена кандидатурата на корумпираната Хилъри Клинтън,"Уикилийкс"публикува кореспонденция между представители на Демократическата партия.

От изтеклите 20 000 имейла от периода януари 2015 г. – май 2016 г. става ясно, че служители на Демократическата партия са обсъждали как да се справят с Бърни Сандърс, който би могъл да се превърне в пречка за кандидатурата на Хилъри КлинтънВместо да гледат на Сандърс като на обещаващ кандидат, демократите са работили активно срещу него и кампанията му, за да осигурят номинацията на Хилъри. В имейл до служители на партията, изпратен от един от нейните говорители се цитират две новинарски публикации, според които Сандърс има преднина в Род Айлънд, и се споменава малкия брой на местата за гласуване в щата: „Ако Хилъри се представи по-добре на гласуването там, щабът на Бърни ще обвини партията в измяна. Но те и без това сигурно ще се оплакват“.

Вместо да гледа на Бърни Сандърс безпристрастно, Демократическата партия е проявила обидно пренебрежение към него и хилядите допълнителни избиратели, извън твърдия електорат на партията, които той можеше да привлече.

В кореспонденция между двама от говорителите на партията единият пише:„Чудя се, дали има начин да представим Бърни като ненадежден кандидат, чиято кампания е пълна бъркотия“. Тези имейли се разменят по повод реакциите на хора от щаба на Бърни Сандърс, заради отказа да им бъде предоставен достъп до партийната база данни на гласоподавателите. В друга кореспонденция се обсъжда как журналистката Мика Бжежински от MSNBC да бъде дискредитирана, заради това че е поискала оставката на председателката на националния комитет на демократите Деби Васерман Шулц. По-голямата част от изтеклата кореспонденция е между няколко високопоставени представители на Демократическата партия.

Оповестените имейли предоставят допълнителни доказателства, че Демократическата партия е нарушила собствените си правила, фаворизирайки Клинтън като кандидат за президентските избори още преди предварителните избори.

От друга партида документи, изтекли в последните седмици става ясно, че още от март 2015 г. служители на партията заговорничат как да осигурят номинацията на Клинтън. Въз основа на изтеклите документи, през юни 2016 г.  адвокатската кантора от Флорида Beck & Lee заведе колективен иск срещу Васерман Шулц и Демократическата партия.

Други имейли разкриват как служители на партията са се опитвали да ограничат вредните последствия от излизането на доклад, уличаващ Комитета за набиране на средства за президентската кампания на демократите в насочване на пари към кампанията на Клинтън.

Изтичането на документите е идеалният завършек на процедурата по номинация на кандидат на Демократическата партия, която използва всички възможности да наруши демократичните принципи. Правилата на партията, включително използването на суперделегатите, заявили подкрепата си за Клинтън още преди началото на първичните избори, имат за цел да предоставят на партийната върхушка механизъм за контрол над процеса на номинация. Очевидно е, че в хода на вътрешнопартийните избори са вземани решения от някои представители на Демократическата партия, целящи да осигурят преднина на Хилъри пред Бърни Сандърс.

Хилъри Клинтън действително получи повече гласове. Но това се случи по волята на Демократическата партия, която до такава степен омаловажи недостатъците й пред публиката, че Бърни Сандърс трябваше да се бори не само с Клинтън, но и със самия истаблишмънт на демократите. В навечерието на предстоящата конвенция на Демократическата партия, избирателите осъзнават, че техните гласове нямат никаква стойност пред ръководството на партията.

Източник: observer.comавтор: a-specto.bg

Замърсени и изоставени

Преминаването към нова ‪#‎Енергийна_икономика‬ е свързано с отказването от въглищните електроцентрали и дизеловото гориво като основни причинители на смъртност от замърсяване на въздуха в България. Да, новото е животоспасяващо! www.budd.bg

Ще участваме ли?

БСДД може, ще намери най-подходящия начин и трябва да участва в изборите за Президент на Република България само и единствено, за да се заговори за възстановяването на Българския национален идеал; за практическото приложение на Българска директна демокрация; за категоричното спиране на демографската катастрофа и изкореняването на бедността с въвеждане на безусловен Базов доход; за промяната в основата на деловата активност и насочването към нова Енергийна икономика.

Организацията има нужда да натрупа и практически опит преди следващите решаващи избори, тези за Народно събрание. Истинската смяна на системата ще бъде възможна, когато активистите и координаторите на БСДД се подготвят добре за участие в Конституционните промени, промяната в Закона за прякото участие на гражданите и съпътстващите закони, откъдето започва смяната на "представителната" с истинска директна демокрация.

Времето дойде!