Участие

"Ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в света" - Мохандас (Махатма) Ганди

Светът, който виждаме не е нищо друго освен сбора от всички нас, а обществото, в което живеем е сбора от всички граждани с техните права и задължения. Преди една година Българският съюз за директна демокрация - БСДД проведе своето учредително събрание и даде ход на финалната процедура за регистрацията на една гражданска организация от нов тип по Закона за политическите партии. Днес в огромното множество от традиционни партии в българското политическо пространство вече има една наистина извънсистемна партия – БСДД.

Днес, ние членовете на БСДД искаме да предложим избор на всички вас. Той не е в планетарен мащаб, но е част от световната политическа революция за връщането на гражданите в процеса на вземане на решенията за техния собствен живот и касае милионите на територията на Република България, както и онези, които я носят в сърцата си, но временно я напуснаха. 

Ако искате промяна в настоящата ситуация, изберете различното, изберете тези, които искат промяна на системата и станете част от нашата организация. Промяната няма да стане веднага, но тя ще се случи, защото всички ние искаме една по-хуманна държава. Искаме да се събуждаме сутрин щастливи пред перспективата, че имаме гарантиран базов доход, който ни гарантира един по-достоен живот, че можем да развием талантите си и да допринесем още повече повишаване стандарта на обществото в което живеем.

Ние вярваме, че при такива условия всеки ще вложи най-доброто от себе си не толкова заради крайния резултат, а заради удоволствието да се чувства полезен на обществото, да се изгражда и самоусъвършенства. Нуждата от развитие е вписана в гените на всяко човешко същество и всеки се стреми да се прояви и да гради общество, в което резултатите са плод от усърдието в труда, а не следствие на натиск, разрушаващ радостта и равновесието на всеки човек. Уважението предразполага към уважение. Доверието тласка този, който го получава, да се покаже достоен.

БСДД осигурява пълна прозрачност на управлението на партията и дава възможност на всеки да се кандидатира за позиция в самата организация и за избирателните кандидатски листи. Ние сме заложили на принципите на истинската демокрация – избори чрез жребий и възможност всеки да се включи в политическия живот на страната. Това е една различна концепция, но само тя ни връща към корените на истинската демокрация – тази, от която имаме нужда днес и не видяхме на практика през 27-те години след премахването на тоталитаризма. Ние знаем, че не можем да променим хората. Можем само да им покажем пътя и да им вдъхнем желание да тръгнат по него.

Изборът ви принадлежи. В края на краищата предстоят нови избори, в които не е нужно да избираме отново представители на олигархията и партократи, които да ни представляват, а можем да изберем организация, която дава възможност на всеки гражданин да вземе участие във важните за него и неговото семейство политически решения. БСДД ви предлага да се включите в една истинска кауза - отвоюването на нашите граждански права и изграждането на едно по-хуманно общество. Сигурни сме, че ако направите този избор в душата ви ще трепти малка искрица на радост, че сте допринесли за изграждането на по-добрата България – онази страна, който ще оставим децата си. 

Платформата на БСДД: www.budd.bg/platform

Станете част от БСДД: www.budd.bg/membership

Кандидатирайте се за координатор сега: www.budd.bg/candidates

Ще участваме ли?

БСДД може, ще намери най-подходящия начин и трябва да участва в изборите за Президент на Република България само и единствено, за да се заговори за възстановяването на Българския национален идеал; за практическото приложение на Българска директна демокрация; за категоричното спиране на демографската катастрофа и изкореняването на бедността с въвеждане на безусловен Базов доход; за промяната в основата на деловата активност и насочването към нова Енергийна икономика.

Организацията има нужда да натрупа и практически опит преди следващите решаващи избори, тези за Народно събрание. Истинската смяна на системата ще бъде възможна, когато активистите и координаторите на БСДД се подготвят добре за участие в Конституционните промени, промяната в Закона за прякото участие на гражданите и съпътстващите закони, откъдето започва смяната на "представителната" с истинска директна демокрация.

Времето дойде!

Развиваме координацията

В Пловдив, Зона Тракия проведе поредната си много силна Тематична среща на БСДД. Бяха обсъдени въпроси на координацията, колегите получиха печатни материали и знаме. Имаше и нови потенциални членове и симпатизанти, които се докоснаха до идеите за свободата на личността, спасението на нацията и новия икономически път на България. Поздравления за организацията и активната позиция на всички присъствали.

Времето дойде!

Възможно ли е това? Политическа организация без субсидии, финансирана доброволно от гражданите?

Забравете за всичко, което ви е познато досега. Забравете за партийните субсидии, за корпоративното финансиране на партиите, което ги държи в зависимост от интересите на различни лобита, забравете за модела, който не само изживя времето си, но и доказа своята порочност.

Истинската демокрация – директната – се нуждае от ясни и точни правила и условия на финансиране на политическите партии и изобщо на политическата дейност. Парите лесно се превръщат в рисков фактор, който може да повлияе на устойчивостта на цялата система на директна демокрация.

Никак не е без значение дали един човек е дарил на партията 1 милион лева или 1 милион граждани са дарили по 1 лев. В политиката, за разлика от математиката, при смяна на местата на събираемите, сборът може да промени коренно цялата картина.

Именно по тази причина БСДД не копира сляпо готови модели на директна демокрация, какъвто е например швейцарският, а разработи и разписа модел, подходящ за условията на България, като също така взе предвид пропуските и недъзите в модела на швейцарците. Швейцария и до ден днешен си остава единствената европейска държава, в която няма изработено законодателство по отношение на финансиране на политическите партии, което води до липса на прозрачност в политическите финанси. Сами по себе си парите в Швейцария не са определящи за изхода от даден референдум, но не може да се отхвърля тяхното значение за успеха на политическата кампания в полза на някой от отговорите „За” или „Против” по поставения въпрос. По-важното е, че неравностойното финансиране на привържениците на конкретна идея, спрямо противниците ѝ например, влияе обезкуражаващо на гражданите и ги лишава от политическа мотивация.

Много от позитивните граждански инициативи (в това число инициативата за Базов доход) са били отхвърлени при гласуването на референдум, именно заради липса на достатъчно средства у инициаторите, за да могат да проведат адекватна и мащабна политическа кампания, докато противниците на инициативата – парламентарно представени партии например - са имали достатъчен ресурс, за да водят кампании в ущърб на идеята.

Политическата гражданска организация Български Съюз за Директна Демокрация е създадена с Устав и структура, напълно различни от досегашния модел в България, както и съобразява правилата на финансиране на своята дейност, отчитайки грешките на държави с отдавна действащ модел на директна демокрация.

Да вземем за пример броя на членовете в Националния и Контролния съвет на партията – те са четен брой – десет души представляват Националния съвет и четирима – Контролния. Четният брой съвсем не е случайно въведен, както и представлява точно обратното на модела на всички останали партии у нас, които са с пирамидална структура. Четният брой членове в ръководството на БСДД означава, че няма мнозинства и малцинства, а всички решения се вземат с консенсус, т.е. с активно постигнато единодушие. Това е направено с цел решенията да са плод на обсъждане и обща позиция, а не да се прокарват с лобизъм чрез налагане волята на една група над волята на друга, нито да се налагат еднолично или с екипи, както е при другите съществуващи партии. Няма необходимост от повече индиански вождове –  хората в БСДД решават с дебат, отборно и в единение. Целта е всички да са убедени в правилността на взетите решения, а не да имаме горчив привкус на разочарование и безсилие.

Нещо повече, ПП БСДД е не само против партийните субсидии, но и е разработила свой модел на финансиране на политическата дейност, така че тя да бъде прозрачна и парите да се използват за конкретни кампании, а не за да се плащат и поддържат скъпи офиси, луксозни коли и секретарки, от които няма никаква нужда. БСДД не разполага и никога няма да разполага с такива. Нашият модел се нарича „Групово финансиране” – когато партията има нужда от средства за предизборни кампании, от средства за различни инициативи – тя ще обявява това публично, чрез платформи, които предоставят такава функционалност, и ще призовава гражданите да подпомагат инициативите, като ще знаят за какво конкретно отиват техните пари. Вие знаете ли за какво големите партии харчат нашите пари – партийните субсидии? Не, не знаете и никога няма да ви кажат, ще ви убеждават, че политиката е скъпа дейност и се нуждае от милиони, които отиват в партийните банкови сметки, трупат огромни лихви за наша сметка и някой си живее живота на наш гръб, искаме или не искаме.

Много скептици и поддръжници на установеното положение (статуквото)  ще кажат, че ако няма субсидии депутатите лесно ще бъдат купувани. Особено ако се намали броят им, което е залегнало и в платформата на БСДД – те да станат 100 и да нямат имунитет. Ще ги купят с парцалите, ще кажат някои.

Но не е така, защото при директната демокрация на първо място решенията се вземат директно от гражданите, което означава, че купуването на депутати е безсмислено, освен това съществува система на отзоваване на делегатите, съответно депутатски имунитет е ненужен. Затова в началото споменахме, че забравяме за всичко, познато досега и не може да сравняваме тази нова система с изтърканите и отвратителни модели, които ни внушиха, че са единствено възможни.

В тази връзка много често ни задават и следния въпрос: какво би станало, ако в редиците на партията проникне кариерист, агент, лобист, представител на корпоративни интереси, който иска да стане делегат и да прокарва в парламента интересите, за които му плащат?

Отговорът на този въпрос отново отвежда към структурата на БСДД и правилата, разписани в Устава, както и до правилата, изработени за кандидатиране за позиции в самата партия, така и за изборни позиции в държавата и общините. На първо място, хора с користни цели, дори да попаднат в парламента, могат да бъдат отзовани от избирателите, както посочихме и по-горе. Освен това, ако бъде изработен от делегатите закон, който противоречи на техните интереси, гражданите ще могат да го отменят с референдум. На второ място, за да стигне до избираема позиция, всеки един кандидат, членуващ в БСДД, преминава през процедура с подготвен от специалисти тест за личностни характеристики, трябва да има двама гаранти-членове, които да са го подкрепили лично и явно, а след това участва в избор чрез жребий, когато за позицията има повече от един кандидат – кандидатирането е напълно свободно и може да е по собствена инициатива или с номинация. Единствено, ако е преминал теста, кандидатът има право да участва в жребия за избор на кандидати на партията за народни представители или други избираеми позиции. Жребият е публичен и няма никаква гаранция кой ще попадне в избирателните листи – всички, преминали теста, имат равен шанс, като за всяка обществена сфера (здравеопазване, образование, култура, икономика, право и т.н.) могат да се кандидатират най-добрите и жребият изключва някой да заеме позиция поради нечий личен интерес. По този начин се избягва и лобирането вътре в партията – освен да предлага, никой от Националния и Контролния съвет не може да определя кой ще попадне в избирателните листи, никой не „реди” листи - това се определя само от жребия, т.е. лобистки групички и купуване на депутатски места е напълно невъзможно.

Да се върнем отново на финансирането на БСДД. Директната демокрация като цяло и за да бъде тя въведена като модел на управление на държавата и общините, се нуждае от силна политическа партия, която е в състояние да формулира и отстоява интересите на обществото, да организира дебати, да информира ежедневно гражданите за важните събития у нас и по света. Това е невъзможно да се реализира без финансов ресурс. Но този ресурс не може да идва от лобистки групи, а е нужно да идва директно от гражданите, защото ще бъде насочен към дейности за самите тях, за политическа просвета, за включването им в различни инициативи, за дейности, които да спомогнат по всякакъв начин системата на „представителна“ демокрация да се смени с директна демокрация и гражданите да бъдат включени директно в решенията на всички нива. Това е възможността на всеки един гражданин да участва, да допринесе, да извърши заедно с мнозинството от българските граждани истинската смяна на системата, от която България крайно се нуждае. Демографската катастрофа, обществения разпад у нас могат да бъдат спрени и преобърнати единствено по този справедлив и градивен начин.

По тази причина единственият прозрачен начин за финансиране на каквато и да е политическа дейност е груповото финансиране – гражданите инвестират регулярно малки суми и следят за какво се харчат парите им. Всичко останало, което през последните 27 години се наложи като финансов политически модел, е пошло, непрозрачно и обслужва конкретни политици и политически кръгове, наследили старата номенклатура и превърнали се в партийна аристокрация, а не интересите на гражданите на България.

В крайна сметка, вземайки примери за модела на директна демокрация от други държави, ние създадохме наш модел, отчитайки техните грешки, както и позитивния им опит, което изчиства от недостатъци това, което ще приложим у нас и ни дава възможност да го доразвиваме.

Начинът на финансиране на политиката винаги е чрез гражданите, но справедливостта налага това да става не събирайки принудително от джобовете им пари под формата на партийни субсидии, а когато гражданите действат директно, инвестират средства за конкретни, видими и ясни цели, в собственото си политическо участие.

Системата за финансиране на БСДД стартира!

Днес, в официалната страница на БСДД, в секция "Прозрачност", бяха активирани бутоните към двете най-разпространени системи за разплащания в България и по света - PayPal и ePay. С това поставяме началото на груповото финансиране на БСДД, наречено по света crowdfunding (краудфъндинг), характерен белег за новите демократични граждански движения за връщане на участието на обикновените хора в процеса на вземането на решенията. По този начин изпълняваме на практика един от основните поети ангажименти към обществото и членовете на БСДД за отказ и обещание за отмяна на субсидиите в обществено-политическите дейности и забрана за корпоративното финансиране на политическите партии. Разбира се, според програмата на БСДД, това преминава през създаване на законодателство, което да регламентира прякото гражданско финансиране като част от общата реална борба с корупцията, отразена в истински Антикорупционен закон за премахване на нерегламентираното, незаконно и неморално финансиране на политическия живот в България - извор на корупцията у нас.

Времето дойде! 

http://www.budd.bg/transparency/

Европа ще бъде друга!

Гражданите побеждават в Италия, системата никога повече няма да бъде същата!!!

Браво Рим!!! Браво Торино!!!

СКОРО И У НАС!!!

С БСДД - www.budd.bg

 

Избираме Национален координатор на БСДД!

Скъпи колеги, Български Съюз за Директна Демокрация открива своята процедура сред членовете за избор чрез жребий на координатори на политическата организация, съгласно описаната в Устава структура - Национален, Зонални, Регионални и Местни координатори. Тук очакваме вашите кандидатури или номинации, съобразно населените места и тяхното разпределение, описано в секцията ЗА НАС.

Въвеждайки тази процедура в организацията на БСДД, се дава равен шанс на всички да се включат и да участват във вземането на решенията. Впоследствие тук ще бъдат добавени и всички други избираеми позиции, които предстои да бъдат предмет на участие в изборите, съгласно Конституцията и законите на Република България. 

Вижте повече информация тук:

http://www.budd.bg/candidatures/

http://www.budd.bg/candidates/

Ключът за щастието е участието

Демокрацията в Америка е в криза, видно и от текущата надпревара в изборите за президент. Но според Бенджамин Радклиф и Грегъри Шъфелд има и лъч надежда, който идва с отварянето на възможността за инициативи и референдуми.

Днес 24 американски щата позволяват на гражданите им да гласуват директно по въпроси на политиката. Тази година повече от 42 инициативи вече са одобрени за гласуване в 18 щата. Гласоподавателите в Калифорния ще решават различни въпроси, включително дали да се забранят найлоновите торбички, избирателите ще одобряват щатските разходи по-големи от 2 милиарда долара, ще гласуват относно подобряване на финансирането на училищата, както и за бъдещето на двуезичното образование.

Хората от Колорадо ще гласуват относно смяната на настоящите им медицински застрахователни програми с индивидуални системи за плащане, а в Масачузетс ще обмислят легализиране на марихуаната.

Бащите-основатели на САЩ биха били противоречиви относно толкова много директна демокрация. Въпреки че страната е основана на разбирането, че хората са по-щастливи, когато те имат думата в правителството, основателите не са оптимисти за способността на хората да управляват себе си твърде директно. Джеймс Мадисън - "бащата" на Конституцията – твърди, че "гласът на обществеността, изразен от представителите на народа, ще бъде по-полезен за общественото благо, отколкото ако е постановен от самите хора".

Контрол на богатите и корпорациите

До края на деветнадесети век средните американци се чувстваха изключени от представителната система, която в очите им се превърна в плутокрация. Също както и днес, американците виждаха правителство, контролирано от богатите и корпорациите. През Популистката ера гражданите поискаха правителството да бъде по-отзивчиво към техните нужди. Повечето реформи по това време са разширения на директната демокрация. Примерите включват популярния избор на сенатори, системата за подбор на партийни кандидати, както и избирателни права за жените.

Южна Дакота прие система на "инициатива, референдум, отзоваване" през 1898 г. Орегон и Калифорния бързо я последваха, а системата беше приета в още десетина щата в рамките на 10 години.

Това беше бавен процес до днес. Относително наскоро, Мисисипи позволи на гражданите да проявяват инициатива от 1992 г. Това прави общо 24 щата, плюс окръг Колумбия, които сега признават някаква форма на директна демокрация.

Въпреки това, много от тях посочват проблеми с директната демокрация под формата на избирателни инициативи. Максуел Стърнс от Университета в Мериленд, например, пише, че законодателната власт е по-добра, защото инициативите са инструменти на специални интереси или на малцинства. В края на краищата, инициативите са гласувани от непредставително множество от населението, заключава той.

Други, като Ричард Елис от университета Willamette, твърдят, че процесът на събиране на подписи, който отнема доста време, навежда към нечисти финансови интереси. Някои предполагат, че това би увредило директната демокрация в Калифорния, където автори на професионални петиции и платени събирачи на подписи доминират в процеса. Финансово обезпечените се радват на предимство заради паричните ресурси, с които обикновените хора не разполагат, за да провеждат медийни кампании в подкрепа на своите тесни интереси.

Как да се поправи счупената система?

За да се премахне този проблем, трябва да бъде въведена забрана да се плаща на хората за подписи, която забрана е предложена в много щати, но все още не е облечена в законов вид. Въпреки това, тъй като калифорнийците обичат директната демокрация по принцип, те наскоро промениха процеса, давайки възможност за преглед и редакция, както и изискаха задължителна прозрачност на финансирането и произхода на инициативите.

Накрая, някои казват, че инициативите могат да бъдат объркващи за избирателите, като двете последни предложенията от Охайо, отнасящи се до марихуаната, където едното гласувано предложение по същество отменени  другото. По подобен начин, Инициатива 42 в Мисисипи изисква да се маркира бюлетината на две места при положителен вот и само на едно при отрицателен, в резултат на което много от положителните са станали невалидни.

Въпреки тези недостатъци, нашето изследване показва, че директната демокрация може да ни накара да се чувстваме щастливи по два начина. Един от тях е чрез своя психологически ефект върху избирателите, карайки ги да чувстват, че имат пряко въздействие върху резултатите от политиката. Това важи, дори ако те не харесват дадено предложение и гласуват против него. Вторият е, че тя наистина може да произведе политики, по-съвместими с човешкото благосъстояние.

Маршрути към щастието

Психологическите предимствата на директната демокрация са очевидни. Като позволява на хората буквално да бъдат правителството, точно както в древна Атина, те развиват по-високи нива на политическа ефикасност. Накратко, те чувстват, че имат някакъв контрол над живота си. Директната демокрация може да даде на хората политически капитал, защото тя предлага средствата, чрез които гражданите могат да поставят своите въпроси върху бюлетината за гласуване, като им дава възможност както да определят дневния ред, така и да гласуват за резултата. Ние смятаме, че е важно днес да се даде тази възможност на Америка, където доверието в правителството намалява. Като цяло, понастоящем само 19% от американците смятат, че правителството работи за всички граждани. Същият малък процент вярват, че правителството може да направи онова, което е правилно. А бедните и работническата класа са още по-отчуждени.

Тези доказателства идват от изследвания на достатъчно големи групи от американското общество, за да се позволи сравнение между отделните щати. Конкретно, ние използвахме изследването на комуникационната агенция DDB-Needham - Advertising’s Lifestyle Studies. Започвайки от 1975 г., това проучване годишно обхваща голям брой американци, изследвайки тенденциите, поведението, очакванията и мненията им. Изследването се прави сред широка обществена маса, за да може директно да се проучи въздействието на инициативите върху удовлетворението на хората, въпреки влиянието на множество други регионални и индивидуални фактори. Статистическите доказателства са ясни.

Висока удовлетвореност от повече участие

Удовлетворението от живота е измеримо по-високо в щатите, които позволяват на гражданите да вземат решения чрез референдуми и инициативи, отколкото в тези, които не го правят. Това важи дори при влиянието на голям набор от други фактори, включително доходи, образование, раса, възраст, пол, статус в заетостта, лично здраве, семейно положение, ходене на църква.

Ние открихме, че с течение на времето удовлетвореността на хората се увеличава при използване на гражданските инициативи. С други думи, колкото по-често държавата използва инициативи за създаване на настоящите си политики, толкова по-щастливи са хората. Въпреки, че е трудно да се определи количественото увеличаване на щастието, поради сложността на статистическите модели, можем да кажем, че да живееш в щат, който позволява инициативи, се отразява върху чувството за щастие, така както половите белези, но има по-малко влияние, отколкото брака или заетостта, например. Щатите, които използват инициативата като инструмент, са склонни да провеждат политики, подпомагащи защитата на гражданското благоденствие, здраве и сигурност, както и на всичко, допринасящо за по-голямо щастие.

Това може би се дължи на факта, че самите граждани използват процеса на инициативата за прилагане на закони, които пряко им помагат. Или може да е, защото законодателите са по-внимателни към гражданското благосъстояние в щатите, които използват механизмите за инициативи, референдуми и отзоваване. Така или иначе, нетното въздействие върху удовлетвореността, както и върху благосъстоянието, е положително.

Може би по-важното е, че чрез проучването се установи, че хората с ниски и средни доходи се възползват най-много от инициативите. Казано по-просто, щастието на богатите и силните в щата се увеличава по-малко (или дори намалява леко), съотнесено към тласъка нагоре в щастието, което обикновените граждани получават. С други думи, най-голямото увеличение има при онези, които са най-малко щастливи, а също така ефективно се намалява  "неравенството на удовлетворението" между богатите и бедните.

Автори:

Benjamin Radcliff is Professor of Political Science, University of Notre Dame. Michael Krassa Chair, Human Dimensions of Environmental Systems and Professor Emeritus of Political Science, University of Illinois at Urbana-Champaign. This piece was originally published at the conversation.

http://people2power.info/input/direct-democracy-key-to-happiness-in-america/

Времето за по-щастлив живот дойде!

www.budd.bg

Имате въпроси за директната демокрация? Отговорите са тук.

Директната демокрация е двустранен процес: от една страна отношение на държавата към нейните граждани и от друга – отговорност на гражданите към изграждането и функционирането на тяхната държава.

Този процес включва в себе си натрупването и разпространяването на експертни знания, а също така разработването на конкретни инструменти за намиране на най-добрите демократични решения, почиващи на основополагащия принцип на политическа справедливост.

Гражданите имат пълното право да участват и да се намесват в решенията, които ги засягат пряко. Привържениците на директната демокрация се увеличават в световен мащаб, тъй като на хората вече не им е достатъчно веднъж на четири години да отидат на избори и търсят възможности за по-активно участие в политическия живот.

Защо в България гражданите се чувстват безсилни да влияят на властовите решения?

Според изследователите на директната демокрация съществуват няколко форми на непосредствено участие на гражданите в процеса на приемане на политически решения. На първо място това е гражданската активност на местно ниво, която представлява участие на гражданите в обединения и съюзи, създадени с цел повишаване стандарта и качеството на живот в конкретна община. На второ място е гражданското участие – активно или пасивно – в изборите за парламент, кметове и общински съветници. На трето място е участието на гражданите в социални движения с някаква кауза. И на четвърто, но най-важно място, стои така нареченото гражданско «съучастие» в текущите управленски процеси, когато гражданите, заедно с държавния апарат, търсят решения на конкретни актуални проблеми.

Теоретично погледнато, с изключение на последната форма, в България съществуват първите три. Защо обаче, при действието им, нашето общество страда от липса на справедливост, от чувство за безпомощност, водещо до гняв и чести протести? Защо в последните 26 години живеем от протест до протест и същевременно нищо не се променя? Това е така, защото първите три форми са само част от цялостния процес на директната демокрация, следствие от нейното прилагане първо на държавно ниво, допълнителни инструменти за обществено влияние. Всички сме свидетели, че в България развиват дейност най-ралични неправителствени организации. Успехът на дейността им, независимо с каква кауза е свързана тя, рано или късно опира до вземането на управленски решения. Именно тогава се къса връзката между общество и държава, тъй като решението в крайна сметка се намира в ръцете на депутати и кметове, които обаче действат под влияние на различни лобита или за по-лесно «награждават» гражданите с гробно мълчание. От друга страна, вследствие на тези уродливи взаимотношения граждани – власт, в България се развиха немалко организации, които под маската на правозащитници, всъщност изпълняват поръчки на властта, узурпират протести, започнали с чиста кауза, прехранват се от грантове, което ги поставя в зависимост от чужди интереси.

Изборите за местна и държавна власт, които са също част от директната демокрация, в България се превърнаха във фарс, в грозен пазарлък за субсидии и евросредства, в разпределяне между участниците в изборите на цели региони от страната на принципа «Аз ти давам Симитли, ти ми дай Тутракан». В този порнографски спектакъл влиза и умишленото държане в бедност и зависимост на цели етноси, така че хората от тези етноси, докарани до просешка тояга и духовно оскотяване, да бъдат лесно манипулирани, купени и, което е крайната форма на политическия цинизъм, противопоставени на българския етнос с бездействието на държавата спрямо битовата престъпност (която е следствие от чувството за безисходност), спрямо незаконните постройки и с аргумента, че нищо не може да се направи, защото като хора те имат права, което от своя страна насажда у нас усещането и убеждението, че едни остават безправни за сметка на други. Перфектен сценарий на политическите играчи за запазване на властта и статуквото чрез разделение и насаждане на омраза.

Кои са причините европейските народи да се обединяват все повече около идеята за директна демокрация?

Изправени сме пред драматичен парадокс – никога преди не е имало толкова демокрация, но и толкова недоверие и отрицание на представителната демокрация. Сред причините за това отричане на този вид демокрация можем да посочим следните:

1. Прекаленото неравенство, богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни.

2. Кризата на държавата и на обществените отношения, атакувани от неолибералните теории, които проповядват „минимална държавност“.

3. Липсата на солидна демократична култура.

4. Лошото влияние на корупцията в политическите среди.

5. Затрудненото или пълната липса на общуване между партиите и гражданското общество.

6. Подчиненост на политиката по отношение на фактическата власт – медийна, икономическа, финансова.

7. Подчиненост на правителствата спрямо решенията на наднационални, недемократични организации, като Европейската централна банка, Г-20, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация и т.н.

8. Разрастване на сблъсъците между гражданското общество и правителствата.

9. Дискриминация и отхвърляне на някои категории хора по социален и полов признак – хомосексуалисти, хора без документи, жени, цигани, мюсюлмани и т.н.

10. Идеологическо господство на медийни групировки, които поемат ролята на опозиция, но в защита не на гражданите, а на собствените си интереси.

Има ли смисъл да се провеждат референдуми в България при сега действащата система?

Избирателите в България отдавна са престанали да бъдат граждани, които следва да бъдат убедени, и са се превърнали в потребители, които трябва да бъдат прелъстени. Представителната демокрация престава да бъде дейност, изпълнена със смисъл, и се превръща в очите на гражданите в зрелище, устройвано от една чужда „каста“, в което те не участват реално.

По тези причини с директната демокрация трябва да се започне от върха на държавата, а след това да се прилагат и допълнителните инструменти за гражданско влияние. За да се случи това обаче трябва да се смени системата – рязко и завинаги – да се премине от представителна демокрация към директна, което може да стане само чрез осигуряване на мнозинство в парламента на политическа организация като Български Съюз за Директна Демокрация (БСДД), чиито основни принципи почиват именно на широкото и свободно участие на гражданите във властта.

Преди 26 години никой не ни каза, че има и друг вид демокрация, освен представителната. Демокрацията ни беше наложена като форма на свобода, а за времето на целия ни уродлив преход, ние се убедихме, че тази свобода е преоценена и фалшива.

Партокрацията в България се опитва да поддържа заблудата, че прави референдуми и иска да се чуе гласа на народа. Нищо подобно обаче не се случва, нали? Един умишлено създаден ялов закон провали референдума за електронното гласуване, проведен паралелно с местните избори. Народният вот беше изпратен за „разглеждане” в парламента и представителите „великодушно“ се произнесоха в тон с една известна песен: „Електронно гласуване ще има някога, но не сега…“. Нашите мнения вече нямат никакво значение. Според закона не се събраха толкова гласове на референдума, колкото и на последните парламентарни избори и по тази причина всичко е в ръцете на онези с опорните точки. Неуважаемите. Отново. Да не говорим, че още в зародиш този референдум беше осакатен с орязването на две от точките, залегнали в първоначалния му вариант.

Какъв е изводът от ограниченията в българския закон? Елементарно – поради умишленото въвеждане на тези ограничения (чл. 23, ал. 1,2,3), за да не се допусне прекалено влияние на гражданския глас в държавната и местната власти, не се стимулира гласуването. Помислете, какво би било, ако гражданите знаеха, че няма законови ограничения за приемане на техния вот. Дали не биха били много по-активни в гласуването, в случай че гласът им ще бъде приет за окончателно решение, без допълнителни обструкции? Дали при липса на тези ограничения не биха приели въпроса на референдума като своя лична отговорност? Именно по този начин – с премахването на изискването за брой гласували, отговарящ на участвалите в последните избори за парламент, ще се стимулира и гражданската активност при гласуването – хората ще знаят, че няма връщане назад, ако не са дали гласа си.

По същите причини има основание за сериозни съмнения, че референдумът на Слави Трифонов ще бъде провален и няма да доведе до промяна, тъй като се провежда по правилата на представителната демокрация. Цялата тази „игра на референдуми“ в последните години има една единствена цел – да отврати хората от референдумите и да им покаже, че няма смисъл от провеждането им. Изключително хитър и добре обмислен ход.

Как тогава?

В швейцарския модел, например, вотът на гражданите е окончателен и не зависи по никакъв начин от броя гласували на последните парламентарни избори.

Нещо повече, общините там провеждат референдуми относно инвестициите, които възнамеряват да направят. Ето един пресен пример от лятото на 2015 г.: в кантон Берн, община Муртен (община с общо 900 жители) общината организира референдум. Предварително изпраща на всички граждани информационни материали, че ще има допитване дали с парите на данъкоплатците да закупи къмпинга край езерото, който е обявен за продажба от частен собственик.

Изпраща материалите и след това насрочва дата за обществено обсъждане и гласуване. Всичко става на живо и всеки изказва мнение и задава въпроси, а не като тук - безплодни обсъждания на хартия и след това пак решението се взема от общините, а не от гражданите.

Хората в Муртен са дали своя глас и общината е закупила този прекрасен къмпинг, с условието нищо да не променя, а да го запази такъв, какъвто хората го обичат.

Да сте чули българска община да пита гражданите как да инвестира парите им?

Също така, през 2016 г.,както и през 2017 г. предстоят два нови референдума в Швейцария на национално ниво – това лято референдум за въвеждането на базов доход, а за 2017 г. са събрани и внесени 105 хиляди подписа, за да се попита народът иска ли да бъде проведена парична реформа, а именно – да се отнеме правото на частните банки да правят пари от въздуха, без да се трудят и да произвеждат нещо полезно.

Ако тези референдуми срещнат подкрепата на повече от 50% от гласувалите, Швейцария ще предизвика истинска финансова революция.

Тук е мястото да добавим и задължението на държавата, разписано в швейцарската конституция, да се допитва до гражданите относно членството в международни организации и съюзи, например. А нас някой попита ли ни дали искаме да станем част от Европейския съюз? Утре дали ще ни попитат искаме ли да въведем еврото?

И не на последно място, както и за да подчертаем още веднъж как българските депутати се подиграват с правото на гражданите на глас, чрез въвеждане в закона на невъзможни за изпълнение изисквания като събирането на 400 000 подписа (бяха 500 хил.) за провеждането на национален референдум, ще цитирам дял от швейцарската конституция: Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138:

100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива

и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция

100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект.

Всичко това – при едно и също население в Швейцария и България – около 7 милиона души.

Какво бихме могли да направим при системата на директната демокрация, ако решенията в парламента не отговарят на нашите желания и нарушават правата ни?

Така наречените инициативи са възможността гражданите да предложат конституционна или законодателна промяна. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 хиляди подписа. Ако успеят да го направят, държавата е длъжна да организира референдум. За инициативите на кантонално и общинско равнище, естествено, се изискват по-малко подписи – пропорционално на броя на населението.

Друга разновидност референдуми дава на гражданите силата да оспорят всяко, вече взето, решение на парламента или другите органи на властта. Като за това вече се изискват по-малко подписи – само 50 хиляди на национално равнище или пропорционално на броя на населението на местно ниво, събрани в рамките на 100 дни след публикуването на оспорваното решение. Този вид референдум е нещо като вето, което, ако не ги отмени, най-малкото може да отложи влизането в сила на властовите решения, поради което се оприличава на спирачка, натисната от избирателите. Пример е референдумът от май 2014 г., с който е отменено взетото преди това от парламента решение за закупуване на нови бойни самолети за швейцарската армия. Ако у нас системата бъде сменена с директна демокрация, отдавна щеше да бъде решен проблемът с чл. 417 от ГПК, например, който ощетява хиляди граждани и нарушава правото им на участие в справедлив съдебен процес, както и дава огромни привилегии на банките за сметка на обикновените хора.

Какви са ползите от директната демокрация за младите хора?

Професорът по политология от университета в Цюрих Даниел Бокслер споделя, че системата за пряко въздействие на гражданите означава много по-силен контрол върху политиците. Подложени на изпитания не само веднъж на 4 години (както в България, например), а по няколко пъти годишно, те са принудени да бъдат постоянно нащрек, да бъдат много по-прозрачни и предпазливи в действията си. Затова да правиш политика в Швейцария е изключително сложно.

На фона на българския политически цинизъм е съвсем нормално като граждани да престанем да се интересуваме от политика, както показва броят на негласувалите, а също и превърнатото в национална мантра изречение „Няма държава!“. От друга страна, ние искаме да контролираме  действията на държавата и да участваме в проектите, които ни засягат пряко. И с право. Защото НИЕ сме държавата и трябва да направим така, че животът ни да зависи от нашите решения. Както по-горе вече споменахме, това може да стане не с протести и редуване на едни и същи омаскарени субекти в пазвата на представителната демокрация, а със смяна на системата с директна демокрация. Система, която да създаде традиции, предаващи се от поколение на поколение. В Швейцария, където традициите играят много важна роля, подрастващото поколение има възможност, още преди завършване на училище, да научи чрез собствен опит какво именно е директната демокрация, как работи тя, както и да опознае другите политически механизми в страната.

През 2015 година, в сградата на Федералния дворец или Бундесхаус-а, както наричат работното място на правителството и парламента в Швейцария, пристигнаха участници в уникален образователен проект „Всички училища – в Берн!” («Die Schulen nach Bern»), в рамките на който ученици от различни кантони на Конфедерацията получават възможност да дойдат в политическата столица на Швейцария и един ден да бъдат истински депутати – да се изказват от трибуната, да дискутират, да отстояват своята гледна точка.

Участниците в проекта бяха приветствани от Филип Шваб (Philippe Schwab) – генерален секретар на федералния парламент. Своето обръщение към младите депутати той започна с думите на Уинстън Чърчил за това, че демокрацията е политическа система за всички и се създава от всички заедно и от всеки поотделно. „Същото е и с директната демокрация в Швейцария“ – казва Шваб. „Това не е някаква даденост, паднала при нас от небето. Това е важно и много ценно завоевание, което изисква ежедневна грижа и внимание, и колкото повече хората участват в демократичните процеси, толкова по-добре е за цялото общество.”

Вече 20 години в Швейцария (и княжество Лихтенщайн) съществува Междурегионалното обединение на така наречените „Младежки парламенти“, общо 63 в цялата страна (с 1500 членове), които представляват не само начин младите хора да добият политическа култура, но и се явяват на практика място за подготовка на политически кадри. На 18 декември 2015 г., на проведените парламентарни избори в Швейцария, именно възпитаничка на такъв младежки парламент (Лиза Мазоне от Женева) става най-младата депутатка в страната, само на 27 години. Тя представлява женевската организация на „Зелените“ и е една от първите организаторки на младежките парламенти, като е направила началните си стъпки в такъв парламент в своята родна община Версуа.

Младежките парламенти осигуряват на младите хора, проявяващи интерес към политиката, реална възможност да изучат на практика как работят швейцарските политически структури и институции. Освен това, бидейки членове на такъв парламент, младежите и девойките имат възможност да участват в решаването на истински, реално съществуващи проблеми, актуални за дадена община или кантон, казва Маурус Блументал, който вече три години е изпълнителен директор на Междурегионалното обединение на младежките парламенти.

В своята знаменита реч «В нашите ръце», произнесена през 1958 г. по случай десетата годишнина от създаването на Всеобщата декларация за правата на човека, Елеонора Рузвелт посочва, че основите на гражданските права се полагат в света на «отделния човек», на всеки индивид, и че огромно значение в този смисъл има «средата, в която той живее; училището, университетът…» Тоест, «истинският гражданин», според нея, е цел и смисъл на всяко възпитание.

Как директната демокрация възпитава в отговорност? Защо при нея и най-ниско образованите хора могат да вземат решения? Защо при директната демокрация по-малко се укриват данъци?

Съгласни сме, че традициите в директната демокрация възпитават всяко следващо поколение в отговорност и политическа култура. Но не можем да се съгласи с твърдението на някои отегчени и с право отвратени от политиката в България индивиди, че директна демокрация може да има там, но не и у нас, само защото Швейцария е богата държава. Нашето мнение е напълно противоположно – Швейцария е богата и независима, именно заради съществуването на директната демокрация, а не вследствие на нея.

Нейният пример доказва, че дори най-обикновените и ниско образовани граждани могат да вземат правилни политически решения, при условие че имат достатъчно количество информация и време, за да анализират тази информация. Информационните кампании, предшестващи всеки референдум, са изключително важна, основна част от демократичния процес. Всеки, имащ право на глас гражданин на Швейцария, получава по пощата достатъчно количество информационни материали преди провеждането на даден референдум, за да може да се запознае с темата, да обмисли участието си или отказа си да участва в допитването.

Именно вследствие на работещите принципи на директната демокрация, хората в Швейцария не само пускат бюлетина по пощата или в урната, но и се учат на отговорност. Така например, в кантоните, които се открояват с висока гражданска активност на референдумите и изборите, проблемът с укриването или неплащането на данъци е най-слабо изразен. Причината за тази обратна зависимост е именно доверието. Гражданите виждат и усещат, че властта се съобразява с тяхното мнение, взема предвид техните интереси, че имат възможност да вземат директно участие в политическия и обществен живот, а оттам идва и мотивацията им да бъдат коректни данъкоплатци.

Защо само гражданската активност не е достатъчна, за да реализира властта желанията на хората?

Този въпрос има един единствен простичък и логичен отговор под формата на контравъпрос. Някои граждани споделят, че вследствие на техни усилия и преговори с местната власт са постигнали това, че предложенията им са били приети. При това, по причина, че кметът, както те се изразяват, е „готин” и се е вслушал в гласа на хората от общината. И тук, съвсем естествено, идва и отговорът под формата на контравъпрос: Ами ако кметът не беше „готин” и не беше обърнал никакво внимание на гражданските искания, какви са възможностите ни да наложим гражданската си воля? С протести? С блокади на пътища? Или ще чакаме да му изтече мандатът и да дойде следващият подобен? Не, разбира се. Както и по-горе посочихме, директната демокрация е инструментът за решаване на проблемите – от самите граждани и в полза на гражданите.

Разбира се, директната демокрация сама по себе си не е панацея за всички проблеми в едно общество. Затова платформата на Български Съюз за Директна Демокрация включва и други мерки, като въвеждането на Базов доход, например, т.е. грижа и инвестиция на държавата за развитието на всеки български гражданин и слагане край на покъртителната бедност и демографската катастрофа, в която се намираме.

Какви са проблемите при вече работещите модели на директна демокрация?

Участието на гражданите чрез законодателни инициативи в изграждането на държавата също има своите проблеми.  

Да вземем за пример референдума от 9 февруари 2014 г., който предизвика истински политически земетръс в Швейцария. Болшинството от гласувалите приеха предложението на консервативната Швейцарска народна партия (SVP/UDC) в конституцията да се въведе чл. 121а, според който Конфедерацията получава право самостоятелно, без оглед на други действащи в тази сфера законови актове, да регулира трудовата миграция от страните на Европейския съюз. Трябва да напомня, че принципът на свободно придвижване на хора и капитали между Швейцария и Евросъюза, е залегнал в цял комплекс от съглашения между Берн и Брюксел, и те могат да действат само всички заедно, което означава, че чрез тази гражданска инициатива и резултата на референдума се нарушава свободата на придвижване, както и стават недействителни всички останали договори от «втория пакет» на тези съглашения. Което може да се отрази сериозно на икономическите интереси на Швейцария.

Тук е мястото на депутатите и експертите по право в парламента да приложат народната воля по такъв начин, че да не нарушат международното и държавното право, но също и да се съобразят с резултатите от референдума. По мнението на Астрид Епине  - професор по международно, европейско и частно право и преподавател в Университета в град Фрибург,  решението от референдума — това не е в чист вид волята на народа, но действителен законодателен акт. Следователно, да се реализира трябва не «волята», а законодателното изражение на тази воля в лицето на същия член 121а. Което е и най-сложната част от системата на директната демокрация – да се облече в закон решението на хората, но така, че да не нарушава съществуващото законодателство или изконни човешки права. От друга страна, това са и рисковете на директната демокрация – да се приемат от народа решения, които могат да нарушат в бъдеще интересите на същия този народ. Именно затова е изключително важно нивото на информираност на гражданите. Но решението накрая е изцяло в техни ръце, затова казваме, че директната демокрация е не само право, но и огромна отговорност.

В тази посока са интересни разсъжденията на Алън Грифел – професор по конституционо и административно право от Цюрихския университет. Той припомня, че народната законодателна инициатива може да бъде формулирана и в по-гъвкав формат или иначе казано като «общо предложение» («allgemeine Anregung»). Според него тази форма е неизвестна или по-точно е забравената «перла» в арсенала от инструменти на директната демокрация, която може да бъде използвана именно на федерално ниво. Грифел е изчислил, че от всички 300 законодателни инициативи в историята на Швейцария, от 1891 г. насам или откакто инициативата съществува като институт, само 11 са били оформени като «общо предложение», а от тях само 3 стигат до референдум. Всички останали са били пуснати във формат на «разработен проект» («ausformulierter Entwurf»), т.е. готов член от конституцията. Според професор Грифел, ако в Швейцария, в рамките на всекидневната политическа практика има възможност да излезе на преден план именно форматът на «общото предложение», то тогава могат да се избегнат много проблеми при реализацията на резултатите от даден референдум, т.е. такива одобрени законопроекти не биха били «неприкосновени» членове и алинеи на конституцията и по тях биха могли да работят юристи, приспособявайки ги към действащото право.

И в заключение отправяме въпроси към читателите, на които те сами да отговорят:

Трябва ли да имаме право на глас само веднъж на 4 години, което също е опорочено, тъй като депутатите вече се самоизбират чрез манипулации и фалшификация на изборите или желаем реално да участваме в построяването на държавата и живота ни?

Какво ни пречи – комплексът, че сме непълноценни интелектуално и морално или страхът, че ще носим отговорност за собствените си решения?

Лидия Делирадева - БСДД

 

 

 

 

 

Директната демокрация – процес, започващ още в детството

Директната демокрация не възниква от само себе си. В политиката, както и в живота, има традиции, които се предават от поколение на поколение. В Швейцария, където традициите играят много важна роля, подрастващото поколение има възможност, още преди завършване на училище, да научи чрез собствен опит какво именно е директната демокрация, как работи тя, както и да опознае другите политически механизми в страната. И всичко това благодарение на проекта „Всички училища – в Берн!”

През 2015 година, в сградата на Федералния дворец или Бундесхаус-а, както наричат работното място на правителството и парламента в Швейцария, всичко беше сякаш обичайно и делнично. Парламентът обсъждаше важни въпроси, само че председателката си оправяше кичурите от време на време, а някои депутати леко заекваха от вълнение, пък и по възрастта на парламентаристите личеше, че това не са мъдри политици с колосален опит.

Но всичко си идва на мястото, ако се вземе предвид, че пред нас не е „възрастен” парламент, а участници в уникален образователен проект „Всички училища – в Берн!” («Die Schulen nach Bern»), в рамките на който ученици от различни кантони на Конфедерацията получават възможност да дойдат в политическата столица на Швейцария и един ден да бъдат истински депутати – да се изказват от трибуната, да дискутират, да отстояват своята гледна точка.

На дневен ред в този ден беше обсъждането на законодателната инициатива „Разработване на програма за създаване на работни места и осигуряване на заетост на живеещите в община Ригисберг лица, подали документи за получаване на статут на бежанци”. И всичко върви по своя нормален парламентарен ред: парламентарната фракция, издигнала инициативата, излага своите аргументи, следват контрапредложения от опоненти, после започват обсъждането и гласуването.

Но работният ден е дълъг и младите парламентаристи трябва да обсъдят още четири съвсем различни законопроекта: „За повишаване качеството на обслужване и осигуряване на достъпни услуги в обществения пътнически транспорт”, „За забрана на опитите върху животни”, „За осигуряване на равнопоставеност на съпрузите в семейството” и „За възможност за получаване на младежко свидетелство за управление на МПС от 16-годишна възраст”.

Да събудиш интерес към политиката

Що за проект е това и защо изобщо е необходимо учениците да се запознават с основите на директната демокрация? Обединението „Всички училища – в Берн!” е основано през 2008 г. То е политически неутрално, независимо и не преследва никаква комерсиална цел. „Нашата задача е да събудим у учениците интерес към същността на политическите процеси и към устройството на политическите институции в страната ни”, – казва Дора Андрес – ръководител на това обществено-просветителско обединение.

Този проект е преди всичко образователен. Координирайки междукантоналното сътрудничество на училищата и получавайки подкрепа от страна на Федералната канцелария (апарат на швейцарското федерално правителство, структура, в чиито ангажименти влиза също и осъществяването на връзка между Федералния съвет и парламента), проектът си поставя задачата в достъпна, интересна и най-главното в максимално приближена до реалността форма, да запознае учениците с особеностите на функционирането на политическите структури и институции в Швейцария.

Задачата е много важна и от гледна точка на резултатите от допитването, проведено от авторитетния швейцарски Институт за изследване на общественото мнение gfs.bern, които показват, че болшинството граждани биха одобрили усилията за повишаване качеството на училищната политическа просвета.

Участниците в проекта бяха приветствани от Филип Шваб (Philippe Schwab) – генерален секретар на федералния парламент. Своето обръщение към младите депутати той започна с думите на Уинстън Чърчил за това, че демокрацията е политическа система за всички и се създава от всички заедно и от всеки поотделно. „Същото е и с директната демокрация в Швейцария – това не е някаква даденост, паднала при нас от небето. Това е важно и много ценно завоевание, което изисква ежедневна грижа и внимание, и колкото повече хората участват в демократичните процеси, толкова по-добре е за цялото общество.”

През 2015 г., в рамките на проекта „Всички училища – в Берн!”, в политическата столица на Швейцария пристигнаха ученици от четири немско- и френскоговорящи кантони. Те бяха започнали да се готвят за участието си още през септември 2014 г. Още тогава децата се разделиха на фракции и партии, избраха председател на парламента, започнаха да съставят списъци със законопроекти за обсъждане в Берн.

„Всичко правехме сами: изучавахме документи, гледахме статистики, четяхме глави от Конституцията, за да можем след това да имаме възможност аргументирано да отстояваме мнението си, да обосноваваме важността на един или друг законопроект или напротив – да доказваме защо е нужно той да бъде отхвърлен. Това ни отне доста време” – казва Алън Йос от град Бил, който е представител на „Образователен център за ученици в горните класове от регион Мет-Бьонцинген” («OSZ Mett-Bönzingen»).

Участниците в проекта сами са писали и своите речи за парламента, а възможността да се изкажат е била предвидена за всеки от тях. Самите изказвания в рамките на дебатите по различните инициативи за референдуми – това именно е главния епизод в целия проект.

Място за дискусии

След тази дълга и сериозна подготовка, младите депутати пристигат за една седмица в Берн, където провеждат съвместни предварителни дискусии. Срещат се с политици и дипломати, например този път ги приемат в посолството на САЩ. След това започват и същинските дебати в парламента.

„Много ми хареса да се изказвам. Струва ми се, че колкото по-често и по-добре се изказваш, толкова повече те разбират, толкова по-лесно е посланието ти да достигне до хората” – споделя своя опит Жан-Мишел Карел - участник в проекта. На Алън Йос също му е харесало да се изказва, въпреки че по думите му обстановката е „непривична, даже специфична, стоиш в старинната зала на парламента, а пред теб е огромна аудитория.” Но всичко се оказало не толкова плашещо, както е мислел в началото.

Проектът „Всички училища – в Берн!” може да бъде наречен уникален и заради това, че се осъществява паралелно на два езика – на немски и френски. По този начин учениците получават възможност да се запознаят по-добре с културните, политическите и менталните особености на своите съотечественици от другата страна на „картофения ров”, както швейцарците наричат условната граница между немските и френските кантони.

Директната демокрация е на само в Бундесхаус-а

Филип Шваб подкрепя проекта и се надява, че участниците в него един ден ще се занимават с политика. „Демокрацията присъства навсякъде, а не само зад стените на Бундесхаус-а”, – споделя той. Но било ли им е на учениците интересно? Какво ново са извлекли за себе си от този проект?

„За бъдеще в политиката още ми е рано да мисля, но в този проект през цялото време ми беше много интересно. Готвихме се почти половин година за него, избрахме си име – Социално-икономическа партия (SWP — Sozial-wirtschaftliche Partei), учехме се как да водим преговори с лобистите, как да контактуваме с другите партии. Аз, разбира се, и преди участието си знаех как възникват законопроектите и инициативите за референдуми, но не знаех всичко това в детайли. А сега знам”, - разказва Жан Мишел Карел.

Много неща е научил и Алън Йос – не само какво е федерализъм и директна демокрация. „Когато се провеждат референдуми, всичко като че ли е ясно: хората отиват да гласуват по този или онзи въпрос. Но не знаех, че процедурата на подготовка за референдум може да продължи две години и не знаех, че толкова прецизно я подготвят”, - казва той.

„Някои неща разбрах и лично за себе си: обичам да импровизирам, но сега ми е ясно, че има случаи, когато за изказването си трябва да се готвиш отрано и по-старателно. Не мисля да се захващам с политика в бъдеще. Все пак, някои теми и обсъждания са доста скучни”, - смее се 14-годишен юноша. „Но със сигурност ще ходя да гласувам на референдуми и избори” – със сериозен тон добавя той.

www.budd.bg