При машинното гласуване нямаше нито една невалидна бюлетина - срещу 400 000 при хартиеното
Първото машинно гласуване с реално броене на гласовете премина успешно, като може да се подчертаят няколко основни според нас положителни резултата:
Няма гласоподаватели, оплакали се от някаква сложност или неяснота при работа с устройството.
Няма нито един технически проблем, възникнал при работа с машините.
Няма невалидни бюлетини, на фона на 400 000 невалидни при хартиеното гласуване. При машинното гласуване е невъзможно да се генерира невалидна бюлетина.
Протоколите с резултатите от Машинното гласуване бяха готови в момента на приключване на изборите.
Процесът на машинното гласуване се прие еднакво добре както от гласоподавателите, така и от хората, ангажирани с изпълнението на изборният процес (членовете на секционните избирателни комисии).
Основният проблем беше свързан с краткият срок, който имахме, за да организираме машинното гласуване – за тези избори това беше 1 седмица. Справихме се, благодарение на добрите практики, които вече имаме, както и благодарение на добре обученият екип, който участва в дейностите по осъществяване на машинно гласуване вече за трети път.
Машинно гласуване се прилага в следните държави:
Филипините /3 избора – два национални, един регионален през съответно 2010 г., 2013 г. и 2015 г./ Над 70 милиона подадени, преброени и отчетени гласове в архипелаг с над 7 хиляди острова и с много предизвикателни комуникационни и логистични пречки.
Замбия (2010 г. – 2012 г.) Включително и Е-биометрични регистрационни комплекта с регистрация на 2,5 милиона гласоподаватели.
Съединените американски щати (2005 г.-2008 г.) Над 50 изборни събития в повече от 100 области в 16 щата плюс окръг Колумбия.
Белгия (от 2012 г.) Машинното гласуване е планирано да се извършва в Белгия през следващите 15 години.
Бразилия - Тестване на над 500 000 електронни машини за гласуване за изборите през 2012 г.
Аржентина (2006 г. и 2008 г.) 2 пилотни проекта за машинно гласуване в две различни провинции.
Венецуела (15 избори от 2004 г. до 2013 г.). Над 150 милиона подадени и преброени гласове и над 55 милиона гласоподаватели.
При повечето от тези гласувания е използвана система за гласуване на базата на електронната машина за гласуване SAES-3377 – използвана и в България при провеждане на трите машинни гласувания.
Развиващите се страни са тези, които с най-малък процент доверие от избирателите, провеждат своите демократични избори. В развиващите се страни има по-голяма чувствителност към манипулирането на вота или други форми на компрометиране на изборния процес.
Затова и в тези държави се търсят решения, които да намалят в най-голяма степен човешката намеса и персонална зависимост при процеса, което удачно решение в случая се явява машинното гласуване.
В развитите държави нямат такава необходимост. Там приемат вот, подаден дори по пощата или чрез представител – там никой не се притеснява, че вота му ще бъде купен или манипулиран.
Машинното гласуване от своя страна контролира процеса чрез различни процедури за сигурност, има различни методи за предотвратяване например на манипулиране на машината при гласуване от страна на гласоподавателите, предотвратяване на „двойното“ гласуване, предотвратяване на евентуално манипулиране на машината за гласуване от членовете на изборната комисия и др.
Това, което се е случило в Германия е, че са отбелязани грешки и непълноти във Федералната Наредба за Машини за Гласуване, както и относно одобреният модел машина (и софтуер) за конкретните избори и самият подбор и изисквания към машините, като цяло.
За провеждане на изборите в Германия са били избрани машини на компанията Nedap, след което е решено, че машините на Nedap не отговарят на изискванията на Федералната Наредба за Машини за Гласуване.
Важно е да се отбележи, че машинното гласуване е заложено в чл. 35 от Федералният изборен закон, а именно:
Гласуването с машини за гласуване
(1) машини за гласуване могат да се използват на мястото на фишовете за гласуване и урните, с цел улесняване на подаването и преброяването на гласове.
Така че машинното гласуване не е отменено в Германия, това, което се е случило е един неуспешен пилотен проект.
Скенерите би трябвало да облекчат процеса по преброяване на бюлетините и оформяне на протоколите. Но това, което трябва да се отчете преди това, са няколко определени недостатъка и проблеми, които те ще породят:
Скенерите като цяло са бавни устройства (по-бързите са доста скъпи) и едва ли ще съкратят времетраенето на процеса.
Скенерът прави цифрово копие, преобразувайки документа или изображението в електронна форма, която по-късно може да се редактира или обработва. Крайният резултат от сканирането (броенето) трябва да бъде протокола с резултатите. Ако се използват скенерите, с помощта на софтуер за оптично разпознаване на символи (OCR-Optic Character Recognize), който върви със скенера, ще се конвертира сканираното изображение на документа до текст.
Но как тази информация (вече цифровизирана) ще бъде защитена от манипулация. При машинното гласуване например имаме дублиране на информацията в електронен вид на 2 независими носителя, като този, до който имат достъп членовете на СИК е криптирана и не подлежи на манипулация. Проверка на протокола, който се разпечатва от машината за гласуване може да се направи както с ръчно броене, така и чрез броене с бар-код четец (като се сканира бар-код, намиращ се на всяка от разпечатаните разписки).
Освен това сканирането няма да промени броя на невалидните бюлетини, а най-много да ги увеличи, като отчете като недействителни, всъщност редовни бюлетини. Всеки, който е сканирал и разпознавал текст знае колко грешки се появяват при разпознаването.
Скенерите няма да повлияят и на другите паразитни процеси – „двойното“ гласуване, гласуването на „мъртви“ души и др.
Според нас машинното и електронното гласуване идеално се допълват.
Машинното гласуване може да замени „хартиеното“ гласуване, тъй като е негов аналог. При него гласоподавателя се явява в избирателната секция и вместо да попълва на хартия своя избор, го прави с помощта на устройство - машината за гласуване. Изборния процес на машинното гласуване се отличава от хартиеното предимно с това, че при приключване на изборите, не е необходимо да се броят бюлетини, протоколите автоматично се генерират, резултатите могат да се получат веднага.
Електронното (дистанционно) гласуване е гласуване през интернет. То е изключително удачно за секциите извън страната, както и е избор за голяма част от населението, което потвърди и референдума.
Разликата при двата вида гласуване е в процедурите за сигурност, които се прилагат, в различните методи за идентификация, мерките за предотвратяване манипулирането на вота. Има вече създадени добри практики за дистанционното гласуване в световният опит – например Естония, Канада, Швейцария.
Днес пречките пред електронното гласуване според нас не са технически, а по-скоро законодателни. Най-добрия вариант би бил за в бъдеще да се предвидят определен брой експериментални гласувания през интернет, като междувременно преминем и към машинно гласуване.
Предвидено е машинното гласуване да се въведе в цялата страна след президентските избори догодина.
За изборите през 2016 година в Изборният кодекс е записано да бъде проведено още едно машинно гласуване с реално броене на гласовете в до 500 секции. За всички следващи избори би трябвало да се въведе машинното гласуване в цялата страна.
Електронното гласуване през интернет засега е само желание на гласоподавателите, заявено на референдума. Тъй като положителният вот мина 20%, то въпросът ще бъде поставен на обсъждане и гласуване в Народното събрание.
Въпреки безспорните ползи, стартирането на един такъв новаторски процес, може да се случва частично, с други думи, може да се проведе на етапи, за да позволи адаптиране на законодателството, процедурите, процесите и практиките по контролиран начин. Първият етап от този процес на преминаване обикновено се изпълнява чрез пилотно дистанционно гласуване. Ако се вземе решение то да бъде въведено, ще бъдат заложени няколко експериментални гласувания, както и може би първи такива с реален вот за секциите извън страната. Т.е. ако се предприемат действия по въвеждането на дистанционното гласуване сега, то би могло да бъде факт след не по-рано от 5-6 години.
Много са разликите, които може да откриете от сегашното положение:
В една секция ще могат да бъдат разположени повече от една машини, което ще ускори изборния процес и хората няма да чакат на опашки.
Няма да има необходимост от допълнителни устройства – принтери, скенери и др. за изборния процес.
Няма да има невалидни бюлетини.
Обобщените протоколи ще са попълнени автоматично в края на изборния ден и задачата на членовете на комисията ще е единствено да ги завери.
Данните от протоколите на електронен носител ще постъпват на едно централно място, където автоматично ще се обработват и дават крайният резултат веднага. Напълно възможно е резултатите да бъдат обявени в деня на изборите.
Българите в чужбина ще могат да отразяват своя вот, без значение от коя точка на света.
Избирателите в България ще могат да упражнят своя вот дистанционно, без да се съобразяват със своето местонахождение – бързо, лесно и удобно.
Елеонора Вълова е ръководител отдел "Проекти" в СИЕЛА НОРМА АД, която организира машинното гласуване на местните избори.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5106913