За изборите, които могат да обръщат хода на човешката история. За това как работи системата на практика. За бъдещето на онези, на които им предстои да живеят в свят без ценности, без сигурност и без доходи.
Илън Мъск: Роботите ще вземат вашите работни места, а правителството ще трябва да ви плати заплатите!
Компютрите, интелигентните машини и роботите изглежда ще са работната сила на бъдещето. И тъй като все повече и повече работни места се заместват с технологии, хората ще имат по-малко работа за вършене и в крайна сметка ще бъдат поддържани с плащания от страна на правителството, прогнозира Илън Мъск - емблематичният футурист от Силиконовата долина, основател и главен изпълнителен директор на SolarCity, Tesla и SpaceX.
Според Мъск, наистина няма да има никакви други опции.
"Има един доста добър шанс, който в крайна сметка ще се случи с безусловен Базов доход или нещо подобно, поради автоматизацията", казва Мъск за CNBC. "Да, аз не съм сигурен какво друго може да се направи. Мисля, че това е, което ще се случи."
В страна с безусловен Базов доход, всеки индивид получава редовно плащане от страна на правителството. Швейцария обмисли въвеждането на безусловен Базов доход от 2500 швейцарски франка (4500 лв) на месец това лято. Избирателите в крайна сметка отхвърлиха плана, но това предизвика широк, глобален разговор.
Също така това лято, президентът Обама се обърна към идеята за безусловен Базов доход в интервю с директора на Media Lab на Масачузетския технологичен институт, Джой Ито, и Скот Дадич, главен редактор на списание WIRED: "Дали Базовият доход е правилният модел - ще бъде ли приет от широк кръг от хора - това е дебат, който ще провеждаме през следващите 10 или 20 години".
Докато обществото бавно обмисля идеята за основен човешки доход, технологиите бързо променят глобалната работна сила.
Например, в близкото бъдеще, товарните автомобили ще могат да се управляват сами. И макар, че няма да стане статукво за кратко време, това ще означава, че няма да има нужда от толкова много шофьори на камиони, казва Мъск.
Някои шофьори ще се преместят към транспортните оператори, отговарящи за мониторинга на състоянието на флотилията от товарни автомобили, а не за всеки един камион по отделно. Ако един камион има проблем, тогава операторът на флота ще се включва отдалечено за решаване на проблема.
"Всъщност, това е може би по-интересна работа, отколкото простото шофиране един камион," казва Мъск.
Очевидно е, че тези шофьори на камиони, които вече не са на работа може да видят ситуацията по различен начин.
Но оптимистичният Мъск вижда засилената автоматизация като цялостна полза за обществото, дори възможност.
"Хората ще имат време да правят други неща, по-сложни неща, по-интересни неща," казва Мъск. "Разбира се, с повече свободно време."
Дългият хоризонт на свободното време може да звучи добре, но той също може да бъде намек за перспектива. За много хора, наличието на работа и някъде всеки ден да бъдат "заземени" дава цел в живота.
Всъщност, самият Мъск се задвижва от професионалните си амбиции. Той не е необходимо да работи, за да си плаща сметките вече повече от десетилетие. През 2002 г., Мъск продаде на eBay платформата за онлайн плащания PayPal, на която е съосновател, в сделка, която сложи 165 милиона долара в джоба му. Вместо да се излегне на дивана, той стартира няколко фирми и се опитва да стигне дори до Марс.
Въпреки, че стремежите на Мъск може да надминават тези на повечето американци, вероятно те ще искат също да продължат да извършват някаква работа. Склонността към гледане на Netflix е приятна само за известно време.
Учени тестват уникална технология за съхраняване на произведената зелена енергия
Вземайки решение в дългосрочна перспектива да се откаже от атомната енергия, Швейцария активно търси и внедрява технологии, които биха позволили да се добива електроенергия от възобновяеми източници, които не нанасят вреди на околната среда. Един такъв проект се реализира сега в кантон Тичино. В основата му е особена технология за нагряване на сгъстения въздух и съхраняването му в подземни херметически резервоари.
Съвременният свят полага неимоверни усилия, за да се откаже за в бъдеще от тоталната зависимост от нефт и газ, която е не само проблематична от политическа гледна точка, но се явява заплаха за околната среда. На помощ идват най-новите иновационни разработки. Освен това, въпросът за производство на екологична енергия е само половината от проблема. Другият, не по-малък проблем, е свързан със съхраняването на излишъка от добита енергия.
И, ако при продукти като нефта и газа всичко е ясно, то остава въпросът как да превърнем в запаси излишната енергия, добита от слънчеви и ветрени електростанции? Онзи, който пръв отговори на този въпрос и предложи на пазара технология, както търговски рентабилна, така и относително опростена технически по отношение на ремонти и експлоатация, той ще стане лидер на „зелената енергийна революция”, набираща скорост по целия свят.
Гив Зангане (Giw Zanganeh) – млад инженер, наскоро завършил знаменитата Висша техническа школа в Цюрих (ETH Zürich) – твърди, че той и негови колеги са намерили решение на този проблем. Да, казват те, слънцето и вятърът светят и духат не всеки ден еднакво, но в определени дни те са способни да произведат допълнителна енергия, която не може да бъде оползотворена веднага. Сега тя просто се губи, отива на вятъра, тъй като няма технология, която позволява събирането и съхранението ѝ, за да може да се използва тогава, когато има търсене и необходимост от нея.
Как работи проектът може да видите във видеото, което е достъпно на 6 езика: http://www.swissinfo.ch/ger/alacaes-projekt_energiespeicherung-mit-luftdruck/42306096
„Принципът, който лежи в основата на тази технология, е доста прост и тя може да се обясни буквално с две думи”, обяснява Гив Зангане, който оглавява проекта Alacaes, който тръгва благодарение на подкрепата на швейцарското Министерство на енергетиката (Bundesamt für Energie). „Ние получаваме излишък от енергия и с негова помощ пускаме компресор, който изпомпва в подземен резервоар сгъстения въздух. Когато възникне търсене на тази енергия, ние започваме да освобождаваме обратно този въздух, който по пътя си върти и турбината, произвеждаща електричество”.
Използвайки изоставен тунел
За изпитване на тестовия модел, построен за 4 милиона франка в съответствие с технологията Alacaes, беше избран изоставен тунел, разположен на север от град Биаска (Biasca) в кантон Тичино. До неотдавна през него са превозвали скален материал, добит за строителството на скоро пуснатия в експлоатация най-дълъг тунел в света Готард.
„Ние заварихме тунела така, както го бяха оставили строителите”, разказва Гив Зангане. „През него ние днес възнамеряваме да надникнем в „дълбините” на Тичино и да видим как вървят изпитанията на новата необичайна технология за получаване на енергия буквално от въздуха. Ние минаваме с колата примерно около 700 метра в пълен мрак, след това на пътя ни се изпречват два едрогабаритни компресора, които се използват за „впръскване” на въздуха в изкуствен резервоар (пещера).
Пред нас са не какви да е компресори. Това е съвършено нова технология”, подчертава инженерът, който има ирански корени. „Отиваме по-навътре и стигаме до резервоара за съхраняване на въздух. При необходимост, той може да се обезопаси херметически с помощта на стоманен люк. На този фон вратите, защитаващи атомните бункери, могат да ни се сторят като играчки, което не е учудващо, защото налягането в тези резервоари ще е много силно – до 33 бара – което съответства на налягането на водата на дълбочина 300 метра. Да се работи при такива екстремни условия никак не е лесно” – отбелязва Гив Зангане.
За да се контролира работата на всички системи и механизми, е било необходимо, например, да се монтират специални телекамери, които обичайно се използват за работа под вода на големи и свръхголеми дълбочини. Целта на провежданите в момента тестове е да се установи реакцията на планината спрямо високото налягане. Проверява се степента на водонепроницаемост на скалните видове, а също и вероятността от възникване на вибрации. „За разлика от геотермалните модели, рискът от предизвикване на земетръси е равен на нула, тъй като в случая планината не се подлага на перфорация”, казва Зангане.
Топлина от камъка
Самата технология за акумулиране на енергия от сгъстен въздух (Compressed Air Energy Storage, CAES) не е нова. За пръв път тя минава изпитания в Германия, през 1978 г., а САЩ започват да я използват в началото на 1990 г. Но пилотният проект, който в момента се реализира в Биаска, прави значителна крачка напред. Това твърди Гив Зангане, който споделя, че преди не се е замислял над това какво да правим с топлината, възникнала в резултат на сгъстяване на въздуха.
За да разберем за какво става въпрос в случая, е достатъчно да имаме основни училищни познания по физика. В действителност, когато въздухът се сгъстява, то неговата температура достига до +550°C. Не е безопасно такъв въздух да се съхранява под земята. В Германия И САЩ тази топлина постепенно се разсейва и се губи, без да донесе никаква полза. Затова Зангане се замисля над това как може да се използва и този енергиен потенциал. В крайна сметка, в основата на проекта Alacaes стои система за съхраняване на тази енергия чрез загряване на специални каменни гранули.
Как работи технологията за акумулиране на топлинна енергия, може да видите във видеото, достъпно на 9 езика: http://www.swissinfo.ch/eng/renewable-energy_how-the-thermal-energy-system-works/42260256
„Впръскаваният въздух влиза нагрят до температура от 500-600°C, но да се съхранява въздух с такава температура не е безопасно, затова той трябва първо да бъде охладен. Това става с помощта на въздушен топлоакумулатор, в който, в качеството на работно тяло, се използват специални гранули от природен камък. Потокът от въздух загрява гранулите, въздухът се сгъстява и вече охладен се събира в подземния резервоар”, разказва Гив Зангане.
„При необходимост, охладеният сгъстен въздух може да бъде пуснат обратно през въздушния топлоакумулатор. Поемайки топлинна енергия от каменните гранули, въздухът се загрява и задвижва турбината, която произвежда електроенергия. Благодарение на това, коефициентът на полезно действие в нашия проект може да бъде увеличен до 72%, в сравнение с 45-50%, които се осигуряват от сега действащите технологии”, подчертава ученият. „По показателя КПД ние практически вече се доближаваме до ГЕС, но в същото време харчим по-малко средства, освен това сме по-екологични, защото не ни се налага да строим язовирни стени и водохранилища”.
Перспективна технология
„Използването на сгъстен въздух е не само екологично, но в бъдеще може да се превърне във важен фактор, осигуряващ стабилното функциониране на европейския енергиен пазар. Тази потребност ще се увеличава занапред все повече”, - обяснява Маурицио Барбато (Maurizio Barbato) – професор от Института за иновационно развитие при Висшия технически университет в италианска Швейцария (SUPSI).
Има ли бъдеще тази технология? Гледайте клипа, достъпен на 7 езика: http://www.swissinfo.ch/eng/renewable-energy_the-future-of-the-alacaes-storage-technology/42258504
„Към днешна дата такава технология все още се нуждае от сериозно доработване”, уточнява Барбато, който внимателно следи експеримента в Биаска, осъществяван в рамките на Програмата за подкрепа на иновационни проекти на швейцарския рисков Национален фонд (SNF, PNR70). По негово мнение, швейцарските земни и скални пластове по своите физически свойства не гарантират възможността въздухът на входа и изхода от резервоарите да се поддържа на една и съща температура, а това се явява като необходимо условие за осигуряване на стабилното функциониране на енергийните турбини.
„Днес, съвместно с висшите технически учебни заведения в Цюрих (ETH Zürich) и Лозана (EPFL), ние изучаваме възможностите тази система да се усъвършенства”, пояснява М. Барбато.
Софи Хаусенер (Sophie Haussener), която е научен сътрудник в Инженерната лаборатория за възобновяеми енергийни източници към Висшия технически университет в Лозана, подчертава, че технологията Alacaes в действителност е много интересна и перспективна. Но за неин недостатък тя счита относително малкото количество енергия, което може да бъде акумулирано на едница обем въздух. Засега, по този показател, новата технология отстъпва 5-6 пъти, в сравнение с обикновената акумулаторна батерия.
Европейският акумулатор
Голям потенциал такива технологии биха имали в Северна Европа, където сега с бързи темпове се развива добивът на енергия от вятър. „Идеално би било въздушният „мегаакумулатор” да се намира в непосредствена близост до вятърната станция. Но за обекти, разположени в равнинни местности, както е например в северна Германия, да се осигури подобна близост е доста сложно. В този случай ще се наложи да монтираме оборудване на дълбочина от стотици метри или да строим скъпоструващи надземни съоръжения. В Швейцария има планини, в тях дори има и бункери, някои от които се използват за съхраняване на информация. По тези причини Швейцария спокойно би могла да поеме ролята на лидер в това отношение”.
Гив Зангане се отнася скептично към тунелите и старите военни бункери. „Те са доста малки в повечето случаи и не са подходящи от гледна точка минимализиране на загубите на енергия. По-подходящи са пространства във формата на куб или сфера, защото имат оптимално съотношение между площ на повърхността и обем. „Подземен куб с дължина на страната от 48 метра би ни позволил да натрупаме и съхраняваме енергия от 500 МВт/ч, което е напълно достатъчно за 12 часа на цял град като Лугано (а той е с около 70 хиляди жители)” - подчертава Зангане.
„Ако крайните резултати на проекта Alacaes са добри, то Швейцария в бъдеще спокойно може да разчита да се превърне в истински акумулатор на Европа, внасяйки неоценим принос в стабилността на европейската електромрежа, изравнявайки колебанията в търсенето и предлагането на енергия по сезонен или дневен/нощен принцип”, резюмира младият учен.
Източник: http://www.swissinfo.ch/eng/energy-in-the-mountains_a-huge-battery-made-of-air/42362400
Директната демокрация като инструмент срещу екстремизма и разделението
Швейцарският вътрешен министър Ален Берсет споделя, че участието на гражданите в политиката е помогнало в страната да се избегне крайна поляризация на обществото, въпреки противоречивите мнения при гласуването.
"Нашето общество не е разделено на два лагера, като в много други страни. Това е благодарение на федерализма и по-специално на нашата директна демокрация ", казва Берсет пред вестник Sonntags Blick.
Той смята, че швейцарските граждани много добре познават правилата на публичните дебати и кога те свършат. Помага също фактът, че допитванията се провеждат няколко пъти през годината и невинаги печели една и съща страна в дебата.
Въпреки това, Берсет казва, че много хора са забравили значението и важността на гражданските инициативи.
"Гражданската инициатива не е проучване на общественото мнение, за да се изрази някакво недоволство. Това е политическо решение. "
Берсет е убеден, че Европейският съюз би могъл да се възползва от директната демокрация, дори ако процесът на научаване как да използваме и усъвършенстваме политическите инструменти за директно гражданско участие продължи по-дълго.
Първите права за директно участие в Швейцария са залегнали в конституцията от 1848 г., но реалните реформи бяха направени чак след политическите кризи в края на 19 век или след общата стачка през 1919 г.
Как е в България? У нас все още не съществува реално участие на гражданите в политическите решения. Това е така, защото действа друг модел на демокрация, която ние не считаме за истинска и работеща, тъй като решенията се вземат от шепа чиновници, самоизбрали се и самопровъзгласили се за наши ментори.
Никак не е трудно да преминем към директна демокрация, ползвайки опита на Швейцария, но и отчитайки някои недостатъци. Имаме нагледен пример, на базата на който сме изградили наша, българска система за директна демокрация, като вземаме предвид не само позитивния опит на вече развитата и действаща швейцарска система, но и нейните пропуски.
Обществото в България ще бъде разделено, гневно, неудовлетворено и неспокойно, докато не вземе политиката в свои ръце. Това е възможно, само ако сменим системата от представителна към директна демокрация. Две мнения по въпроса няма.
Да дойдат гражданите, не танковете!
Комиците ли изтикват политиците или на сцената излязоха обикновените хора? Добре организирани и напълно различни от псевдо-елитите.
Който плаши мнозина, от мнозина се плаши.*
Къде остана критерият за достойно политическо поведение? Евроелитът си псува тъпо, безпросветно. Един народ каза своята дума – глас Божи! Но паникьосаната политическа върхушка на Европа скочи да хули, както фарисеите са хулели Христа.
Да вземем обидите срещу британския евроскептик Найджъл Фараж. Дори и да ненавиждаме Брекзита, не може да не признаем, че Найджъл е смел и достоен за уважение политик. Той има кауза и е отдал 2 десетилетия от живота си на нея. 20 години той се бори сам срещу всички. Плува нагоре по водопада. И доведе своето дело до успешен край. Какво по-достойно от това да си подадеш оставката, след като мисията е изпълнена?Така правят истинските демократи! Но вместо да му стиснат ръката и да го поздравят, както правят футболистите, тенисистите или боксьорите, европолитиците го заръфаха като гладни питбули. Например Жан-Клод Юнкер, шефът на Еврокомисията, нарече Найджъл и консерватора Борис Джонсън “непатриотични и малодушни”. Защо са се отказали от борбата? “Славните герои на Брекзита са тъжни герои днес – занарежда той присмехулно пред Европарламента. – Тези, които допринесоха за ситуацията в Обединеното кралство, си подадоха оставката. Оказа се, че те са ретронационалисти, а не патриоти. Патриотите не подават оставка, когато дойдат трудностите, те остават!”
Тъпо, но простолюдието вярва –Да бе, тия баш сега ли намериха да се скрият! Особено се отличиха немските политици, което е нормално – от ЕС и еврозоната просперира предимно Германия. “Първо те лъгаха и събудиха гняв, после те създадоха хаос и сега те бягат позорно – изказа се заместник-лидерът на социалдемократите Аксел Шафер. – Найджъл Фараж и Борис Джонсън показаха какво е важно за тях – не гласуването в тяхната страна, а чистият егоизъм.”Министърът за Европа Михаел Рот също заръфа брекзитаджиите: “Националистите и популистите в Европа си приличат, те са демагози в думите и безчестни в делата.” Лидерът на Народната партия в Европарламента Манфред Вебер се включи в хора на славеите: “Найджъл Фараж си иска живота обратно. По-скоро трябва да помисли за живота на британците, които той отряза от Европа!” Достолепната немска преса показа, че не си поплюва. “Зюддойче цайтунг” сложи заглавието: “Фараж бяга от отговорността”. “Ди Велт”: “Новият лидер предаде британците”. “Цайт онлайн”, сайтът на най-големия германски седмичник, изписа отгоре “Краят на кръчмарския политик” и продължи: “Сега той може да гледа на себе си като победител, след като обяви, че денят на референдума, 23 юни, е неговият личен ден на независимостта. Колко невероятно подло е това! Какъв мошеник!” Мошеник ли? Подлец? Страхливец? Чакайте, та това е най-праволинейният политик в Европа! Той две десетилетия воюва срещу цялата ви върхушка! Тъкмо обратното, лъжата е да твърдиш, че той бяга от отговорност. Каква по-точно е ролята, от която е избягал? Партията на Фараж, UKIP, има един-единствен депутат в парламента на кралството и това не е той. Никакво участие във властта. Как да поведе нацията по пътя на Брекзита? Цялата отговорност е на партията на консерваторите и на лидера, който те си избират след оставката на Камерън. Да си подадеш оставката след дълги години начело на партията, е много достойна постъпка. Особено ако не си се провалил. Тачър, Блеър, а сега и Камерън си подадоха оставките, без да са губили избори. Те просто дадоха път на следващите. Фараж може само да бъде поздравен.
Впрочем не Фараж, а партията на консерваторите предизвика референдума. Направи го по две причини. Първо, защото народът дълги години роптаеше за референдум. И, второ, защото имаше сериозна опасност UKIP да стане втора партия, а може би и първа. Камерън обеща референдума и разби UKIP на изборите. Това е нормално, така работи демокрацията. Немците твърдят, че Фараж излъгал британците? Чакайте малко, Британия е родината на модерната демокрация. Имайте уважение. Този народ е воювал векове наред за всяко свое демократично право. Едно по едно, от век на век. Британците знаят какво искат, а политиците им са възпитани да ги слушат. Същите тези британци през 1975 г. като младежи гласуваха на референдум за влизане в ЕС. А сега, като възрастни, гласуваха за излизане. Те имат много сериозни аргументи и добре осъзнават интересите си.
За разлика от Германия Британия не прави стратегически грешки. И обратното, в Германия демокрацията идва много късно. И не е местно производство, а е внесена отвън. Първият сериозен опит е Ваймарската република след Първата световна война. Пълен провал. Спорно е дали изобщо може да се нарече демокрация, тъй като през цялото време е имало друго, по-силно правителство – германския генералитет. Вторият опит за демокрация в Германия започва след Втората световна война, когато англичани и американци директно й спускат правилата. Например днешната немска избирателна система е измислена и изпробвана първо в британската окупационна зона. Така че - повече уважение към британците! Не искам да кажа, че ние, българите, сме по-напред с материала от немците. Но дори, когато си на края на опашката, не е зле да знаеш кой е пръв и кой – по средата, за да се учиш от първия. Сега, когато Берлин и Брюксел дадоха тон да се хули Британия и нейният Брекзит, ние тук направо изпаднахме в транс. Фараж е злодеят на века, прероденият Хитлер, даже още по-лош, защото си е подал оставката, а Хитлер - не. Хитлер е достоен човек, поел е отговорността и е довел нещата докрай за разлика от Фараж, който подло се измъкна по терлици.
Дали всъщност Фараж не е Джак Изкормвача?
Разбира се, има и светли моменти, които показват, че народът ни не е лишен от елегантност на мисълта. Например водещата Лора Крумова е взела интервю с Фараж и му забила следния исторически и медицински факт: “Ако не бяха емигрантите, вашите жени във Великобритания щяха да имат по-спретнати мустаци от мъжете, защото са сключвали брак с първите си братовчеди!” Той остана с отворена уста. А така, бий Фараж с цялата мощ на родния интелект! Но да обясня и за“страхливеца” Борис Джонсън, бившия кмет на Лондон с буйната руса коса. Вярно, той агитираше за Брекзита за разлика от лидера Камерън. После реши да се кандидатира за шеф на Консервативната партия и премиер. Обаче хората, на които разчиташе, не го подкрепиха. Джонсън просто преброи кой би гласувал за него, видя, че няма никакви шансове и от своя страна подкрепи вътрешния министър Тереза Мей. Тя пък беше против Брекзита, но след референдума заяви: “Брекзит значи Брекзит. Аз ще изпълнявам волята на народа.”
Какво по-естествено от това? Консерваторите си следват нормалните процедури, а според Юнкер те са в пълен хаос. Ако нещо е в хаос в момента, това е ЕС. Албионът е един остров на спокойствието сред бушуващите стихии. Много правилно Камерън отложи внасянето на заявление за напускане на ЕС – нека първо партията избере нов лидер, нека изработи стратегията за преговорите и тогава. Това е нормално, естествено и разумно. Според Юнкер и Шулц обаче това е безобразие и скандал. “Вие защо сте още тук? – провикна се Юнкер срещу Фараж в Европарламента. – Махайте се! Нали Брекзитът победи!” Помислете си само – всички сериозни партии във Великобритания бяха против Брекзита. Сериозните медии – също. Световните лидери дойдоха да агитират. Дойде лично Обама, за да каже – не правете тази грешка. Обади се и шефката на МВФ Лагард. И така нататък, и така нататък. И въпреки това Брекзитът победи с 52 на сто от вота. Ами ако политическите и медийните сили бяха разделени поравно? Тогава Брекзитът спокойно можеше да бие със 70-80 на сто. Британците знаят какво искат. Европейците също и точно това изнервя евробюрократите.
А, и кралицата няма да си подава оставката.
Автор: Валери Найденов
*Крилата мисъл на Солон - реформатор в Древна Атина. По-важните от неговите реформи се отнасят до създаване на народното събрание и на съд от заклети съдии; мерките и теглилките били унифицирани по негово време. След като завършил реформите си, Солон върнал предоставените му извънредни пълномощия и напуснал Атина достойно. Заглавието е от редакторите на бъдещия свободен информационен портал DEBAT.BG
Материалът е публикуван в 168 часа: http://www.168chasa.bg/article/5630...
Честит празник, България!
Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.
Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.
Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.
Защо британците казаха НЕ на ЕС?
Автор: Джон Пилджър, легендарен австралийски журналист, който живее и работи дълги години във Великобритания. Двукратен носител на британската награда "Журналист на годината"
"Вотът на мнозинството от британците за напускане на Европейския съюз беше акт на сурова демокрация. Милиони обикновени хора са отказаха да бъдат тормозени, заплашвани и пренебрегвани с открито презрение от претендиращите да са по-добри тях в големите партии, бизнес лидерите, банковата олигархия и медиите.
Това в голяма степен беше вот на разгневените и деморализираните от огромната арогантност на апологетите на кампанията в подкрепа на оставането в ЕС и от разпадането на социалната справедливост във Великобритания. Последният бастион на историческите реформи от 1945 г., Националната здравна служба, беше толкова подкопан от торите и подкрепяните от лейбъристите приватизатори, че сега се бори за оцеляване.
Като предварително предупреждение дойде изявлението на финансовият министър Джордж Осбърн, човек въплъщение едновременно на стария режим и на банковата мафия в Европа, в което той заплаши да отреже 30 милиарда лири от бюджета за обществени услуги, ако хората гласуват по грешен начин; това беше изнудване с шокиращи мащаби.
Имиграцията бе използвана в кампанията с ненадминат цинизъм, не само от популистки политици от екстремното дясно, но и от лейбъристите в духа на собствената им вековна традиция за насърчаване и подхранване на расизъм - симптом на развала на самия връх, а не сред масите. Причината, поради която милиони бежанци избягаха от Близкия изток - първо от Ирак, сега от Сирия - са инвазията и имперските удари, нанасяни от Великобритания, САЩ, Франция, Европейския съюз и НАТО. Преди това беше умишленото унищожаване на Югославия. А преди него - кражбата на Палестина и налагането на Израел.
Колониалните коркови шлемове може да са отживелица, но кръвта никога не е изсъхвала. Присъщото за деветнадесети век презрение към страните и народите, зависещо от степента им на колониална полезност, остава в центъра на модерната "глобализация" със своята извратена система на социализъм за богатите и капитализъм за бедните: със свободата за капитала и отричане на свободата на труда; със своите коварни политици и политизирани държавни служители.
Всичко това сега се завърна у дома в Европа, обогатявайки подобните на Тони Блеър и ощетявайки, и обезвластявайки милионите хора. На 23 юни, британците казаха - стига толкова.
Най-ефективните пропагандатори на "европейския идеал" не са от десницата, а онази непоносима патрицианска класа, за която Лондон е Обединеното кралство. Нейните водещи представители възприемат себе си като либерални, просветени, култивирани трибуни на духа на времето на 21-ви век, мислят се дори за "готини". Това, което те са наистина е една буржоазия с ненаситно консуматорство и стари инстинкти за превъзходство. В техния орган, в. "Гардиън", ден след ден се изсипваха злорадства срещу тези, които дръзват да мислят за ЕС като дълбоко недемократичен, източник на социална несправедливост и пълен с омраза екстремизъм, известен като "неолиберализъм".
Целта на този екстремизъм е да се инсталира за постоянно една капиталистическа теокрация, която ни осигурява общество, в което две трети от обществото са разделени и задлъжнели работещи бедни, а управлява корпоративна класа. Във Великобритания днес, 63 на сто от бедните деца растат в семейства, в които само един от членовете на семейството има работа. За тях, капанът е щракнал. Повече от 600 000 жители на втория по големина град във Великобритания, Манчестър, според едно изследване "изпитват последиците от крайна бедност", а 1,6 милиона се свличат към недоимъка.
Малко от тази социална катастрофа се признава от буржоазията, която контролира медиите, особено от БиБиСи, доминирана от Оксбридж. По време на кампанията за референдума не беше допуснат почти никакъв смислен анализ, който да оспори клишетата за "напускането на Европа", според които сякаш Великобритания е на път да бъде изтласкана от враждебни течения някъде на север от Исландия.
На сутринта след гласуването, един радио репортер на БиБиСи приветства политиците в студиото си като стари дружки. "Е," каза той на "Лорд" Питър Манделсън, опозорения архитект на "блеъризма", "защо тези хора искат да стане толкова зле?" А "тези хора" са по-голямата част от британците.
Богатият военнопрестъпник Тони Блеър си остава герой на "европейската класа" на Манделсън, макар че малцина биха го изрекли в днешно време. "Гардиън" веднъж описа Блеър като "мистичен" и беше прав за неговия "проект" за грабителска война. В деня след гласуването, колумнистът Мартин Кетъл предложи брехтово решение на неправилната употреба на демокрацията от масите. "Сега със сигурност можем да се съгласим, че референдумите са лоши за Великобритания", казва заглавието на публикувана на цяла страница негова статия. "Ние" в случая не беше обяснено, но се разбира така, както се разбира и израза "тези хора". "Референдумът даде по-малко легитимност на политиката, не повече", пише Кетъл. "... Присъдата за референдумите трябва да бъде безмилостна. Никога повече."
Безпощадността, за която копнее Кетъл, се открива в Гърция. Там имашe референдум и резултатът беше пренебрегнат. Подобно на Лейбъристката партия във Великобритания, членовете на правителството на СИРИЗА в Атина са продукт на заможна, силно привилегирована, образована средна класа, възпитани във фалша и политическото предателство на постмодернизма. Гръцкият народ смело използва референдума, за да поиска от правителството си да търси "по-добри условия" с Брюксел, който смачква живота страната им. Те бяха предадени, тъй както британците биха били предадени.
В петък от БиБиСи попитаха лидера на Лейбъристката партия Джереми Корбин дали ще каже нещо за подалия оставка Камерън, неговият другар в кампанията за оставане в ЕС. Корбин похвали "достойнството" на Камерън и отбеляза неговата подкрепа за гей браковете и извинението му към семействата на жертвите на Кървавата неделя в Ирландия. Той не каза нищо за бруталните политики на Камерън за ограничения, за неговите лъжи за здравеопазването. Нито пък напомни на хората за военолюбивите действия на Камерън: изпращането на британски специални сили в Либия и британски въоръжения на Саудитска Арабия и, преди всичко, за тласкането на света към Трета световна война.
В седмицата на референдума никой британски политик и, доколкото ми е известно, нито един журналист, не спомена речта на Владимир Путин в Санкт Петербург, посветена на седемдесет и петата годишнина от нахлуването нацистка Германия в Съветския съюз на 22 юни 1941 г. Съветската победа, с цената на 27 милиона съветски живота и загубата на по-голямата част от германските сили, спечели Втората световна война.
Путин оприличи текущото неистово струпване на войски и въоръжения на НАТО на западните граници на Русия като Операция "Барбароса" на Третия райх. Военните учения на НАТО в Полша бяха най-големите след нацистката агресия; Операция "Анаконда" симулира атака срещу Русия, вероятно с ядрено оръжие. В навечерието на референдума генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, предупреди британците, че щели да застрашат "мира и сигурността", ако гласуват за напускане на ЕС. Милионите граждани, които игнорираха Столтенлберг, Камерън, Осбърн, Корбин, Обама и управителя на Бенк оф Инглънд може би, просто може би, тласнаха процеса в полза на истинския мир и демокрация в Европа."
Източник: johnpilger.com
Превод: Хаштаг-BG
Редакция: БСДД
Възможен ли е базовият доход в България? В-к Банкер разкрива подробностите
Едно интервю на Ивайло Станчев от 24 юни 2016г.
Г-н Неделчев, откъде дойде идеята ви за въвеждането безусловен базов доход в България?
- Ако трябва да сме съвсем точни, тази идея се е появила още преди няколкостотин години. Така че темата никак не е нова, но придоби ново измерение, след като в Швейцария бе проведен референдум по въпроса дали да бъде въведен базов доход за гражданите на конфедерацията. Искам обаче да обърна внимание на информационната кампания, защото без да се обясни ясно за какво точно става дума, няма как да очакваме ефективно гласуване. Това е типично за българските референдуми, но се видя, че подобен проблем съществува и в Швейцария. Тамошната кампания започна с една грешка или дори мога да кажа – с лъжа. Още в началото бе казано, че евентуалното въвеждане на базов доход за населението ще струва 153 млрд. франка на година, докато месец преди референдума правителството публикува разчети и призна, че са сбъркали в сметките. Оказа се, че подобна стъпка би струвала само 25 млрд. швейцарски франка. За съжаление в съзнанието на гражданите останаха предишните числа и те не успяха да вникнат в основната идея на тази реформа. Но ще имат възможност да гласуват отново и вече цифрите ще са ясни, съответно шансът да го приемат – по-голям.
Швейцария обаче няма нищо общо с България. Как при това положение темата за базовия доход се появи и у нас?
- Швейцарският референдум предизвика истинска вълна от коментари на всевъзможни експерти в България, които едва ли не ликуваха от провала на това допитване до швейцарците и прокламираха, че “комунизмът не се е състоял”.
А не бяхме ли свидетели точно на това – провал на една комунистическа утопия?
- Не. Базовият доход няма нищо общо с комунизма, защото не отнема собственост, а преразпределя резултат от националния доход. Както е и днес, но по-справедливо. Той всъщност е една инвестиция на държавата във всеки един гражданин и може да се случи съобразно данъчната система и спецификата на държавните бюджети. Затова в България моделът не може да бъде като този в Швейцария, във Финалндия, САЩ или, ако искате, в Намибия. В целия свят хората говорят и експериментират на тази тема, но истината е, че всяка една практическа система трябва да се основава на конкретиката в съответната държава. Ние от Българския съюз за директна демокрация сме разработили такава система, която смятаме за удачна – предвид условията в страната: недобре развита социалната държава, трудно работеща данъчна система и съществуването на паричния съвет.
И какво представлява тази система?
- Истината е, че с една промяна в данъчните режими може да се постигнат чудеса. Говоря за това общата данъчна тежест да се запази, или дори леко да се увеличи, но да се премине от преки към косвени данъци. Ако се замислите, преките данъци са именно тези, които хората избягват да плащат, крият се от тях. Дори от малкия плосък налог в размер на 10 процента. И статистиката е категорична в това отношение – преките данъци не пълнят хазната. Другият проблем са т. нар. осигуровки, които в същината си пак са пряк данък. Дали “труд”, дали “здраве” – те са процент от трудовото възнаграждение и много често се укриват или просто не се плащат. Парите в бюджета идват основно от косвените данъци – ДДС и акцизи.
При ниска платежоспособност на населението, каквато имаме у нас, пренасянето на тежестта върху потреблението, чрез косвените данъци, не е ли рестриктивна мярка?
- Ако всичко остане постарому, вероятно ще е така. Но ако се приложи и едно ново преразпределение на бюджета, при което държавата инвестира в платежоспособността на гражданите – чрез въвеждането на базов доход, ситуацията коренно се променя. По този начин държавата ще има възможност да изисква след това гражданите да харчат парите си “на светло”, тъй като именно от това ще се финансира базовият им доход.
За какъв размер на базовия доход говорим в случая?
- Според нашите разчети, които са правени на базата на моментните реалности на българския брутен вътрешен продукт, всеки пълнолетен гражданин ще може да получава по 500 лв. на месец. Децата до 18 години пък ще взимат по 250 лв., като тези пари ще се насочват към майката. Тези сметки стъпват върху конкретните резултати, които обществото реализира, и така трябва да бъде и занапред. Защото по този начин хората ще имат стимул за по-добри постижения и съответно за увеличаването на базовия си доход.
Всеки човек ли ще може да получава тези суми, или има някакви изключения?
- Абсолютно всеки гражданин на България, работещ – неработещ, богат или беден, ще получава такъв доход, стига да има валидна и активна адресна регистрация.
Но откъде ще дойдат тези пари в крайна сметка? Тук говорим за много милиарди всяка година.
- Не е точно така. Идеята на базовия доход е да замени всички социални плащания, които прави сега държавата. Това са помощи, добавки и какво ли още не. Дори издръжката на затворниците, които ще се издържат със своя базов доход. Получава се едно заместване на разходите. В Швейцария именно от това бе дошло голямото разминаване в числата – просто в началото някой умишлено бе пропуснал да приспадне останалите разходи, които базовият доход ще замести.
Нека се опитам да обобщя. Искате всички социални плащания, които прави сега държавата – за деца, инвалиди, самотни майки, за отопление, за първокласници и други такива, да отпаднат и да се заменят от базов доход за всеки. В същото време предлагате отпадането и на всички преки данъци, както и на осигуровките, за да се стимулира потреблението и оттам да се повишат постъпленията от косвените данъци като ДДС и акцизите. Бизнесът също ще спре да плаща данък печалба и осигуровки и по този начин ще разполага с повече средства за инвестиции.
- Звучи революционно, дори крайно, но не и невъзможно. А и трябва да си даваме сметка, че България в момента е в изключително тежко състояние – най-вече заради демографската катастрофа. Според изследване на ООН ние сме на първо място по изчезване на нацията. И за да бъде спрян този процес веднага са необходими такива крайни мерки. Всичко това може да се случи, ако държавата преразпределя около 50-60% държавни разходи от БВП, като само за базовия доход биха били нужни 30 на сто държавни разходи спрямо от брутния продукт, около 12% за администрация и 8% за други или резерв.
В момента това съотношение е под 50 процента.
- Да, така е. Но със запушването на някои дупки това е лесно постижимо.
Само че контрабандата и схемите за източване на ДДС днес работят изключително добре. Какво ще принуди тези хора да зарежат атрактивните си печалби? Базовият доход за тях не би означавал нищо.
- Истината е, че косвените данъци не могат да се избегнат, освен ако не се прилагат определени незаконни схеми. За да ги няма тези порочни практики, обществото трябва да премине от представителна към по-директна демокрация, тъй като днес именно представителната власт се грижи за това голяма част от приходите да не влизат въобще в хазната. Просто е нужна политическа воля, която да приложи например обратното начисление на ДДС, за да спрат кражбите. Всъщност базовият доход дава възможност за съкращаване на данъчната администрация, защото цялата дузина данъци, които сега съществуват у нас, ще се сведат до един, два или три и съответно няма да има необходимост от толкова много чиновници, които да следят отделните пера. А тази промяна на свой ред ще концентрира агенциите и ще им даде възможност да работят много по-ефективно. Драматично ще се намали държавната и общинската администрация, която е заета със социалните и приходните дейности, тъй като, както казах, те ще бъдат заменени от базовия доход. Като цяло базовият доход е една мярка за изсветляване на икономиката, за насърчаване на предприемчивостта и всъщност дава възможност на хората да спрат да се крият от системата, а да я изграждат.
А няма ли наличието на базов доход да надуе инфлацията? Когато търговците знаят, че хората имат по 500 лв. в джоба, неминуемо ще вдигнат цените.
- В никакъв случай. Все пак не става дума за печатането на пари, а за нов модел на преразпределение на сегашната парична маса. Ръстът на цените не е много вероятен, тъй като част от разходите на търговците ще изчезнат заради промяната в данъчното законодателство. Освен това никой няма да търси от тях данък печалба. Ще се съкратят и харчовете за администриране на компаниите.
Как всъщност си представяте, че ще става даването на тези пари? На ръка, по банкова сметка, чрез ваучер…
- Разпределянето на базовия доход ще се случва чрез специално издадена банкова карта, например от Българската банка за развитие. Най-важното е, че тези средства няма да могат да се теглят в брой от банкомати или банкови клонове. С тези карти няма да могат да се правят плащания и в чужбина. Целта е парите да се харчат директно при българските търговци, при това на светло – чрез ПОС терминали или през интернет, за да е сигурно, че ще се платят косвените данъци.
Добре, но при това положение ще има ли въобще кой да работи? Много хора и сега не виждат смисъл да полагат такива усилия, а какво остава при сигурни 500 лв. на месец.
- Хората няма да спрат да работят, защото едва ли ще са доволни да живеят само с тази сума.
Някои сигурно ще са доволни…
- Нека. И днес има такива и ги търпим. Но в другата система те все пак ще допринасят към държавните приходи, поне със сумата от потребителския данък, който ще се плати с харченето на базовата сума от 500 лева. Също така мнозина могат да решат да заживеят в малките населени места и селата и да се занимават със земеделие или просто да живеят по-спокойно, както и да се грижат за близките си. Със сигурния базов доход е много по-лесно да се направи една такава крачка.
Питам се и друго – сега работещите плащат данъци и осигуровки и често се казва, че с тези пари се издържат неработещите. Какво ще се случи обаче при въвеждането на базов доход?
- Тъй като няма да има преки данъци, приносът ще бъде на абсолютно всеки, който потребява. Дори доходът на човек да е с неясен източник, както често се случва сега и заради което не се плащат преките данъци, крайното потребление в повечето случаи е “на светло”. Да, някои ще харчат повече и съответно ще имат по-голям принос в държавните приходи, но ако се замислите, така се получава една естествена прогресивна данъчна система. Това ще помогне много и за онези дейности и професии, които не носят пряк финансово-икономически резултат като култура, образование, изкуства, наука, спорт, доброволчество и т.н.
Как би повлиял базовият доход на малцинствата? Едно ромско семейство с четири деца ще взима 2000 лв. на месец.
- Те и днес не взимат по-малко – с натрупването на детски, майчински, помощи за храна, за отопление и т.н. Но голяма част от тези пари потъват в сивата икономика, докато с базовия доход и специалната дебитна карта това няма да е възможно. Изключително важно е това, че базовият доход на практика изравнява обществените групи и няма вече едни да издържат други, едни да получават, а други – не. Също така вече няма да има оправдание за криминална дейност, както и валидната и активна адресна регистрация решава множество други въпроси.
А какво би станало с пенсионния модел?
- През последните години осигуровките никога не са покривали разходите за пенсии, а това е ставало чрез прехвърлянето на средства от косвените данъци. Иначе базовият доход ще замести всички социални пенсии. Трудовите пенсии ще се изплащат в последния им размер, докато има граждани, които ги получават вследствие задължителното осигуряване. Партидите на тези, които са се осигурявали така също не се загубват. А работещите, които ще спрат да внасят осигуровки в НОИ, могат да правят отчисления към доброволни фондове, за да не останат след време само с базовия си доход. Запазват се и някои специални грижи. Например, държавата може да доплаща до 90% от средната 12-месечна заплата на работилите майки за период от 12 месеца във връзка с преодоляването на демографската катастрофа.
София, в-к Банкер
http://www.banker.bg/upravlenie-i-biznes/read/triabva-da-se-premine-ot-preki-kum-kosveni-danuci
Политическата революция в Европа получи своя начален сигнал
Гражданите на на Великобритания сътвориха немислимото чудо. Новата съветска империя, наречена "ЕС" ще се разпадне по волята на обикновените хора, които бяха забравени от псевдо-елитите. Корупцията, лобизмът, злоупотребите, политическото мракобесие ще се наложи да отстъпят място на ДИРЕКТНАТА ДЕМОКРАЦИЯ и човешкото право на достоен живот.
Днес, в деня на новата независимост на Великобритания, гражданите изнесоха открит урок по ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ! Със 72% избирателна активност без да е задължителна, с 4% разлика, което е обратното на всички предплатени социологически проучвания от последните часове, с преодоляване на финтовете на правителството с ужким счупената система за регистрация на гласоподавателите, с гарантирано светкавично преброяване и с ясното съзнание, че собственият им живот занапред ще бъде в собствените им ръце.
Добре дошла Нова Европа, ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ТЕ ОЧАКВАТ!
ЧЕСТИТО ЕВРОПЕЙЦИ„ ЧЕСТИТО БЪЛГАРИ!
ПЪТЯТ ЗА ИСТИНСКА СМЯНА НА СИСТЕМАТА Е ОТКРИТ!
Да, новото е неудържимо!
WWW.BUDD.BG