Къде остана критерият за достойно политическо поведение? Евроелитът си псува тъпо, безпросветно. Един народ каза своята дума – глас Божи! Но паникьосаната политическа върхушка на Европа скочи да хули, както фарисеите са хулели Христа.
Да вземем обидите срещу британския евроскептик Найджъл Фараж. Дори и да ненавиждаме Брекзита, не може да не признаем, че Найджъл е смел и достоен за уважение политик. Той има кауза и е отдал 2 десетилетия от живота си на нея. 20 години той се бори сам срещу всички. Плува нагоре по водопада. И доведе своето дело до успешен край. Какво по-достойно от това да си подадеш оставката, след като мисията е изпълнена?Така правят истинските демократи! Но вместо да му стиснат ръката и да го поздравят, както правят футболистите, тенисистите или боксьорите, европолитиците го заръфаха като гладни питбули. Например Жан-Клод Юнкер, шефът на Еврокомисията, нарече Найджъл и консерватора Борис Джонсън “непатриотични и малодушни”. Защо са се отказали от борбата? “Славните герои на Брекзита са тъжни герои днес – занарежда той присмехулно пред Европарламента. – Тези, които допринесоха за ситуацията в Обединеното кралство, си подадоха оставката. Оказа се, че те са ретронационалисти, а не патриоти. Патриотите не подават оставка, когато дойдат трудностите, те остават!”
Тъпо, но простолюдието вярва –Да бе, тия баш сега ли намериха да се скрият! Особено се отличиха немските политици, което е нормално – от ЕС и еврозоната просперира предимно Германия. “Първо те лъгаха и събудиха гняв, после те създадоха хаос и сега те бягат позорно – изказа се заместник-лидерът на социалдемократите Аксел Шафер. – Найджъл Фараж и Борис Джонсън показаха какво е важно за тях – не гласуването в тяхната страна, а чистият егоизъм.”Министърът за Европа Михаел Рот също заръфа брекзитаджиите: “Националистите и популистите в Европа си приличат, те са демагози в думите и безчестни в делата.” Лидерът на Народната партия в Европарламента Манфред Вебер се включи в хора на славеите: “Найджъл Фараж си иска живота обратно. По-скоро трябва да помисли за живота на британците, които той отряза от Европа!” Достолепната немска преса показа, че не си поплюва. “Зюддойче цайтунг” сложи заглавието: “Фараж бяга от отговорността”. “Ди Велт”: “Новият лидер предаде британците”. “Цайт онлайн”, сайтът на най-големия германски седмичник, изписа отгоре “Краят на кръчмарския политик” и продължи: “Сега той може да гледа на себе си като победител, след като обяви, че денят на референдума, 23 юни, е неговият личен ден на независимостта. Колко невероятно подло е това! Какъв мошеник!” Мошеник ли? Подлец? Страхливец? Чакайте, та това е най-праволинейният политик в Европа! Той две десетилетия воюва срещу цялата ви върхушка! Тъкмо обратното, лъжата е да твърдиш, че той бяга от отговорност. Каква по-точно е ролята, от която е избягал? Партията на Фараж, UKIP, има един-единствен депутат в парламента на кралството и това не е той. Никакво участие във властта. Как да поведе нацията по пътя на Брекзита? Цялата отговорност е на партията на консерваторите и на лидера, който те си избират след оставката на Камерън. Да си подадеш оставката след дълги години начело на партията, е много достойна постъпка. Особено ако не си се провалил. Тачър, Блеър, а сега и Камерън си подадоха оставките, без да са губили избори. Те просто дадоха път на следващите. Фараж може само да бъде поздравен.
Впрочем не Фараж, а партията на консерваторите предизвика референдума. Направи го по две причини. Първо, защото народът дълги години роптаеше за референдум. И, второ, защото имаше сериозна опасност UKIP да стане втора партия, а може би и първа. Камерън обеща референдума и разби UKIP на изборите. Това е нормално, така работи демокрацията. Немците твърдят, че Фараж излъгал британците? Чакайте малко, Британия е родината на модерната демокрация. Имайте уважение. Този народ е воювал векове наред за всяко свое демократично право. Едно по едно, от век на век. Британците знаят какво искат, а политиците им са възпитани да ги слушат. Същите тези британци през 1975 г. като младежи гласуваха на референдум за влизане в ЕС. А сега, като възрастни, гласуваха за излизане. Те имат много сериозни аргументи и добре осъзнават интересите си.
За разлика от Германия Британия не прави стратегически грешки. И обратното, в Германия демокрацията идва много късно. И не е местно производство, а е внесена отвън. Първият сериозен опит е Ваймарската република след Първата световна война. Пълен провал. Спорно е дали изобщо може да се нарече демокрация, тъй като през цялото време е имало друго, по-силно правителство – германския генералитет. Вторият опит за демокрация в Германия започва след Втората световна война, когато англичани и американци директно й спускат правилата. Например днешната немска избирателна система е измислена и изпробвана първо в британската окупационна зона. Така че - повече уважение към британците! Не искам да кажа, че ние, българите, сме по-напред с материала от немците. Но дори, когато си на края на опашката, не е зле да знаеш кой е пръв и кой – по средата, за да се учиш от първия. Сега, когато Берлин и Брюксел дадоха тон да се хули Британия и нейният Брекзит, ние тук направо изпаднахме в транс. Фараж е злодеят на века, прероденият Хитлер, даже още по-лош, защото си е подал оставката, а Хитлер - не. Хитлер е достоен човек, поел е отговорността и е довел нещата докрай за разлика от Фараж, който подло се измъкна по терлици.
Дали всъщност Фараж не е Джак Изкормвача?
Разбира се, има и светли моменти, които показват, че народът ни не е лишен от елегантност на мисълта. Например водещата Лора Крумова е взела интервю с Фараж и му забила следния исторически и медицински факт: “Ако не бяха емигрантите, вашите жени във Великобритания щяха да имат по-спретнати мустаци от мъжете, защото са сключвали брак с първите си братовчеди!” Той остана с отворена уста. А така, бий Фараж с цялата мощ на родния интелект! Но да обясня и за“страхливеца” Борис Джонсън, бившия кмет на Лондон с буйната руса коса. Вярно, той агитираше за Брекзита за разлика от лидера Камерън. После реши да се кандидатира за шеф на Консервативната партия и премиер. Обаче хората, на които разчиташе, не го подкрепиха. Джонсън просто преброи кой би гласувал за него, видя, че няма никакви шансове и от своя страна подкрепи вътрешния министър Тереза Мей. Тя пък беше против Брекзита, но след референдума заяви: “Брекзит значи Брекзит. Аз ще изпълнявам волята на народа.”
Какво по-естествено от това? Консерваторите си следват нормалните процедури, а според Юнкер те са в пълен хаос. Ако нещо е в хаос в момента, това е ЕС. Албионът е един остров на спокойствието сред бушуващите стихии. Много правилно Камерън отложи внасянето на заявление за напускане на ЕС – нека първо партията избере нов лидер, нека изработи стратегията за преговорите и тогава. Това е нормално, естествено и разумно. Според Юнкер и Шулц обаче това е безобразие и скандал. “Вие защо сте още тук? – провикна се Юнкер срещу Фараж в Европарламента. – Махайте се! Нали Брекзитът победи!” Помислете си само – всички сериозни партии във Великобритания бяха против Брекзита. Сериозните медии – също. Световните лидери дойдоха да агитират. Дойде лично Обама, за да каже – не правете тази грешка. Обади се и шефката на МВФ Лагард. И така нататък, и така нататък. И въпреки това Брекзитът победи с 52 на сто от вота. Ами ако политическите и медийните сили бяха разделени поравно? Тогава Брекзитът спокойно можеше да бие със 70-80 на сто. Британците знаят какво искат. Европейците също и точно това изнервя евробюрократите.
А, и кралицата няма да си подава оставката.
Автор: Валери Найденов
*Крилата мисъл на Солон - реформатор в Древна Атина. По-важните от неговите реформи се отнасят до създаване на народното събрание и на съд от заклети съдии; мерките и теглилките били унифицирани по негово време. След като завършил реформите си, Солон върнал предоставените му извънредни пълномощия и напуснал Атина достойно. Заглавието е от редакторите на бъдещия свободен информационен портал DEBAT.BG
Материалът е публикуван в 168 часа: http://www.168chasa.bg/article/5630...