Православие

Христос воскресе! Воистину воскресе! Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

vozkresenie.jpg

Какво се e случило през тази свята нощ, та тя създава толкова голяма радост?

Отново сме в радостта на Възкресението. Сякаш отново се чува благовестието на ангела към жените мироносци: "Зная, че търсите разпнатия Иисуса, няма Го тук: Той възкръсна!".

Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялото християнство. Целият смисъл на християнството е неразривно свързан с Христовото Възкресение: "Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви."

Защо празнуваме Възкресение Христово различно от други християни? Иисус Христос е възкръснал след еврейския Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет. На Първия вселенски събор през 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.

Светлината на Възкресението да ни води по пътя с любовта между хората.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИЯ!

Честито Рождество Христово!

Бог се е родил като човек за спасението на човечеството, за успокоение на терзаещите се и за свидетелство на вечния живот.

Дионисий Малки - (около 470- около 544) римски абат, скит по произход, основоположник от летоброенето от рождението на Христос (или от началото на нашата ера).

Един друг съвсем обикновен човек обаче е изчислил времето на Раждането на Спасителя по поръчение на римския папа папа Йоан I през 525 година, съставяйки така наречените пасхални таблици. Нелеката задача е изпълнена от Дионисий Малки, родом от Добруджа (Малка Скития). Отказвайки се от тогавашното летоброене, започващо от първата година на управлението на жестокия гонител на християните римския император Диоклециан, той предлага нова система за отчитане на годините, започваща от предполагаемото историческо Рождение на Исус Христос.

През цялото това време, а и преди това, българите, както и много други народи са ползвали собствения Български календар като към числото с годината от предишните възприети календари или от този на Дионисий Малки Добруджанеца са добавяли съответното име на животно за годината и числително за месеца.

Едва наскоро след Българското Възраждане сме забравили за нашите традиции, права и вяра под въздействието на идеологиите, защитавани от безпросветни и родоотстъпни "представители". Когато хората са решавали, здравият обществен разум е пазил и дома, и вярата, и народността на българите.

Честит Празник!

Вече е Никулден!

Днес е празникът, в който си спомняме за Чудотвореца, Св.Николай, известен със своето милосърдие, щедрост и милост към нуждаещите се, нахранил много гладни, облякъл много голи и откупил множество хора от заемодавците. Грешно свързван днес с банкерите, защото е раздавал милостиня, а не кредити, помагал е тайно на хората, а не чрез обявяване на делата си.

В една молитва Св. Николай е наречен защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.

Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол - Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо - момче, което кръстили Николай (от гръцки "победител на народи").

Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки), а като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого... Юношата прекарвал почти цялото си време в храма, където служел чичо му, епископ на Патра, на име също Николай и скоро чичо му го въвел в чин презвитер.

Св. Николай притежавал една от добродетелите - пазител на целомъдрието, за която авва Маркел Скитиоп казва, че "нищо не приближава към Бога, както целомъдрената и благородна чистота".

Св. Николай помогнал на един твърде богат жител на Патра, изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към охолен живот, той решил да пожертва честта на дъщерите си, като ги заставил да отидат в един дом за блудници, за да препечелят нещо. Като узнал за това Божият угодник Николай му подхвърлил голяма кесия със злато. С тази помощ клетият баща успял да омъжи по-голямата си дъщеря. След известно време светецът подхвърлил в дома на бившия богаташ и втора кесия. Наредена била честно и втората дъщеря. Зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност: "Милостиви Боже, който си ни изкупил със своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молел се той, - покажи ми тоя, който служи за оръдие на Твоята благодарност; покажи ни твоя земен ангел, който ни спаси от грях и освобождава от порочни замисли!". Това му желание се изпълнило и той се срещнал с благодетеля, когато му била подхвърлена кесия и за третата дъщеря..

Светецът е и покровител на плаващите и патрон на всички моряци. Знае се историята по пътя за Божия гроб на Св. Николай, който тогава извършил чудеса - с молитва укротил разразилата се буря, възкресил един моряк, паднал от корабната мачта. Светителят помагал и на хора, които не познавал. Веднъж един кораб, плаващ от Египет за Ликия, бил застигнат от страхотна буря. Никакви човешки сили не можели да го спасят, но моряците горещо се молили на Св. Николай, - и ето, той се появил на палубата, влязъл в кабината, взел кормилото в свои ръце и управлявайки кораба благополучно стигнал ликийското пристанище.

В Църквата имало не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлил Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин свикал в 325 г. в гр. Никея събор, в който взели участие епископи от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата. Има предание, че кроткият по нрав Св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тази постъпка светите Отци го лишили от архиепископски сан и го затворили в тъмницата на една кула (тази кула и до днес се съхранява от местните турци, като голяма светиня). Но някои от най-достойните отци на Събора имали чудно видение: видели как Сам Господ Иисус Христос и Божията Майка връчват на светеца отнетите от него епископски символи - Евангелието и омофора. Тогава Св. Николай бил освободен и реабилитиран в епископски сан и достойнство.

Като архиепископ Св. Николай се прославил и като омиротворител на враждуващите и освободител на пленниците и невинно осъдените. Св. Николай е също хранител на гладните. Когато в Ликия настъпил страшен глад, добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил голям кораб с храни и в навечерието на отплуването, нейде на Запад, видял в сън Св. Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува всичките му храни и като предплата му дава три големи златни монети. Търговецът разбрал, че е получил заповед свише и изпълнен с послушание отплувал за Ликия.

На 6 декември 342 година великият светител се представил Господу на преклонна възраст. Бил погребан в храма на гр. Мир. Тялото му останало нетленно, и до днес то източва целебно миро.

Честит празник!

Андреев ден е!

Днес празнуваме Св. ап. Андрей Първозвани, повикан пръв от апостолите да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден. Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия. Усърдността на Светия апостол в проповядването на Христовата вяра, мъките и страданията, които е изтърпял при обхождането на огромни територии са истински подвиг, който служи за пример на всеки, който се захваща с просветителска дейност и засява вяра и надежда за спасение в душите на хората. Честит празник на всички, носещи прекрасното име и дано поне частичка от силите на Апостол Андрей Първозвани намери място у всеки!

Днес е Въведение Богородично!

Божията Майка била въведена в Йерусалимския храм от родителите си св. Йоаким и Анна, когато навършила 3 години. И това било не еднократно въвеждане "за една свещ само", както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.

Въвеждането в храма е събитие. Въведението - състояние. Веднъж въведена в Светая Светих, малката Мариам се възпитавала в любов към Бога и достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица, сиреч сама да бъде пречист дом за Божието Слово, въплътило се и станало Човек.

Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм - не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги. И нещо повече - сам да стане дом Христов чрез св. Причастие и чрез всяка духовна благодат.

За едни въведението във вярата и Църквата става още в младенческа възраст. За други - в юношеска, а за мнозина - дори в напреднала. За нас, християните, то се осъществява чрез св. Кръщение, но не само. Освен Кръщението необходимо е и наставление, предаване на вяра и опит, обучение. И ако духовното възпитание е необходимо и за възрастните, то какво остава за децата!

За мнозина от нас въведението в храма се свежда до едно въвеждане. "Кръстихме го - готово!" - гордо и самодоволно възкликват щастливите родители. И толкоз. С това завършва духовното обгрижване, в това се ограничава фактът, че "сме християнско семейство и по традиция - православно". От тук нататък продължават единствено грижите за телесното доволство, често пъти и в излишък. Продължават и стремежите за добро образование - престижно училище, компютър... Бедата, разбира се, не е в това, а във факта, че неписаната табела "християнски дом" остава самотна, прашна и забравена въображаемо да виси над блиндираната входна врата с модерни ключалки и алармени системи...

Така един ден единственото, което си спомня от своето "въведение в храма" порасналият християнин, е чуваното понякога: "ти си кръстен". Защото той сам не може да помни този миг. Съзнанието, че някога си бил кръстен, обаче съвсем не е достатъчно. Още повече, че междувременно животът (за да не бъдат обвинени родителите) широко е отворил и други двери - към материализма или към "алтернативната духовност", сиреч секти, наркомания, заблуди. Съвременните интелектуални ариадни, освен че са в духовен лабиринт, пред себе си имат и заплетена мрежа от десетки нишки. Коя да избереш?

Божият храм също стои отворен и чака въведения. В него влизат доста хора, всеки пали свещ, всеки си казва молитвата - лошо няма. Мнозина се венчават - вече почти всички минали през "съвета". Кръщенета също не липсват. И това добре.

Ала въведенията са малко.

 

Благовест Ангелов

1998 г.

Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили

"Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, 
моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!"

Честит празник, приятели. Честит Архангеловден. Да се свети името на всички именици днес.

Димитровден е! Честит празник!

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През  1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели  борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

Днес почитаме Иван Рилски

Свети преподобни Иван Рилски е български духовник, най-великият български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патронът на българските будители, още приживе наричан земен ангел и небесен жител.

Роден е според житиеписците в бобошевското село Скрино, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927 – 969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес.

Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. Според Иван Гошев Заветът е близък до съставения от Теодор Студит Устав на Студийския манастир в Цариград. Някои учени обаче подлагат на съмнение автентичността му и смятат, че той е бил написан след XVII век.

След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от тогава на този ден се чества неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII-ти век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Свети Синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.

Честит празник, българи!

#България

Честит празник, България!

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.

Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.

Честито Възкресение Христово!

Христос воскресе из мертвих, 
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.

Христос възкръсна от мъртвите, 
със смъртта си смъртта победи 
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!

Нека светлината на Възкресението ни води по правия път за спасението на България!

Честит празник, приятели!
http://www.budd.bg/bulgarian/