България

18-годишен българин стана световен шампион по информационни технологии

Осемнайсетгодишният Георги Бошев от Несебър стана световен шампион по информационни технологии, след като пребори 400 хиляди конкуренти от над 130 държави, на финалния кръг на състезание в САЩ. Въпреки че се занимава с компютри от няколко години, младежът ще учи медицина във Варна и мечтае да стане хирург.

Преди три месеца Георги се дипломира в Английската гимназия в Бургас и кандидатства за специалността медицина в Медицинския университет във Варна. Междувременно се явява на регионалния и националния кръг от състезанието Microsoft Office World Wide Championship, класира се първи и успява да стигне до финала, който се проведе преди няколко дни в Орландо, Флорида. Отново става първи, в конкуренция с 400 хиляди младежи от цял свят.

„Имаше да се изпълнят команди, да се променят документи в Word, които са много различни от тези, с които хората работят в ежедневието си, и този документ имаше много капани и неща, които са скрити и трябва да знаеш къде се намират точно, за да можеш да ги промениш в Word. Мисля, че това, което ме направи шампион, бяха няколко кратки команди като „Remove Tabs Top" и да променя едни цветове в самата тема. Със сигурност това е нещото, което другите не можаха да се сетят откъде да направят и аз успях да направя".

Веднага след финала на състезанието, Георги получава куп покани за работа и развитие в IT сферата от чужбина, но мечтата му е свързана с България и с друга професия.

„Към медицината имам интерес още от малък и винаги биологията и химията са ми били интересни и намирам медицината за много хуманна професия, и искам да помагам на хората".

Източник: ДАРИК

Честваме 113 години от Илинденско-Преображенското въстание

Охридската чета на Петър Чаулев

Една от най-героичните прояви на българското население в Тракия в борбата му срещу османските поробители е несъмнено избухналото през 1903 г. въстание, като част от общото въстание и наречено в Одринско Преображенско. Това въстание представлява връхната точка на неотразимия стремеж на тракийците да се освободят от непоносимия политически и икономически гнет на турските феодали. Илинденско-Преображенското въстание е светла страница в историята на освободителните борби на българското население в Тракия и е ярък израз на неговите непрестанни усилия, заедно със своите братя в Македония, за отхвърляне на османското потисничество и за завоюване на свобода и независимост.

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско.

На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция.

Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат.

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.

И ако в днешния ден за новите поколения това е отдалечено време, погледнато с много романтичен или скептичен поглед, нека се върнат към него със стиховете и дневниците на Пейо Яворов. А тетралогията на Димитър Талев винаги ще бъде не само звън на Преспанските камбани или Гласовете, които звучат, а и най-възвишеният паметник за Илинден, каквото може да бъде само писменото слово.

Знаме на Главния щаб на Битолския революционен окръг

Кой уби "референдума на Слави Трифонов"?

Колко лесно е в потока от медийна информация да се объркаме, да бъдем манипулирани или просто да спрем да възприемаме и да се изключим от мрежата. Това е така, не само защото никой не казва нещата в прав текст и, ако искаме да знаем, постоянно се налага да изравяме истината от подтекста, но и защото объркването се цели умишлено. Обърканият човек спира да разсъждава, защото е изтощен.

Поднасянето на една новина трябва да става на достъпен език и директно. Това обаче е характерно само за свободните журналисти и медии, каквито у нас почти не останаха.

С този кратък анализ ви предлагаме истината без подтекст. Хладнокръвно и откровено, за да направи всеки мислещ човек своите изводи.

Референдумът на Слави изначално беше опорочен, тъй като се организира по правилата на сега действащия Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Няма отново да обясняваме какви са причините за това, тъй като сме го правили многократно във времето.

По-интересно е защо вчера Конституционният съд (с Решение № 9 от 28.07.2016 г., прието с 12 гласа) отхвърли три от въпросите в списъка на Слави, а именно:

1. Подкрепяте ли броя на народните представители да бъде намален на 120?

2. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

3. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Конституционният съд, дори да приемем, че в него има политически зависимости, няма как да излезе с решение, противоречащо на законите. Точно затова, много аргументирано, той се позовава именно на Конституцията.

Тълкуването му за отпадането на първия въпрос е, че промяната в броя на депутатите е нещо, което може да бъде решено само и единствено от Велико Народно събрание, защото представлявало промяна на формата на държавно управление. Това не е вярно според текстовете в Конституцията, но означава, че за да се намали броят на депутатите, трябва да се стигне до промяна първо в Конституцията. Естествено, при тази законова уредба, няма как с референдум да се иска подобна промяна. Което води до логичния и елементарен извод: съществуващата система на представителна демокрация и сега действащата Конституция не позволяват на гражданите чрез референдум да правят промени в самата Конституция, както това е възможно в Швейцария, например.

За да се промени Конституцията и да стане възможно с референдуми да се правят поправки в основния закон, трябва да има парламентарна политическа сила или група, която с 2/3 мнозинство първо да постигне тази промяна и по този начин да разчисти пътя на гражданите, така че те да имат реална законодателна власт по отношение на всички закони и на самата Конституция.

Именно затова Български Съюз за Директна Демокрация е заложил в политическата си платформа намаляване броя на депутатите дори не на 120, а на 100 (10 зони с по 10 региона във всяка), само че предлагайки система за тяхното отзоваване, т.е. депутатите стават делегати, които ще изпълняват волята на народа и ще обличат в законова форма неговите решения, като във всеки един момент, в който хората не са доволни от своя народен представител, могат да го отзоват. По този начин дори представителността е запазена, но пък безсмислените разходи се намаляват драстично.

Само и единствено при тези условия има смисъл да се намали броят на депутатите (делегати), тъй като се гарантира, че един делегат ще работи в полза на избирателите и ще бъде невъзможно той да бъде купен или корумпиран, тъй като това ще е краят на политическото му действие. Освен това по принцип е безсмислено да се купува човек, който не е упълномощен да взима решение, защото това право е върнато на гражданите като цяло, на народа-суверен.

Вторият въпрос от референдума на Слави Трифонов отпадна с мотив, че вече е провеждан референдум по темата за електронно и дистанционно гласуване и според закона в срок до две години не може да има допитване до народа със същия въпрос.

Тук отново Конституционният съд спазва закона в решението си. Слави Трифонов, който има достатъчни възможности да се консултира с високообразовани юристи, би трябвало да е наясно, че този въпрос ще отпадне и можеше да поиска с референдум първо да се промени Законът за прякото участие на гражданите, така че нашият глас да има задължителен характер за приемане от Народното събрание, а не да зависи от броя гласували на референдума, което автоматично изпраща решението на народа за „пререшаване” от депутатите. Резултатът от проведените по сегашната система референдуми на всички ни е ясен – отново нищо не зависи от нас.

Много интересно е решението на Конституционния съд по третия въпрос от референдума, касаещ прекия избор на полицейски шефове. Той е отхвърлен с мотив, че с пряк избор на полицейски началници, ще се промени конституционния модел на изпълнителната власт. МВР се ръководи от министър, който провежда държавната политика, нейните приоритети, стратегии, програми, цели и задачи, свързани с дейността на МВР и отговаря за изпълнението им. В негова изключителна компетентност е възложено и създаването на районните управления в областните дирекции на МВР", казва Конституционният съд, като уточнява, че "Конституцията не допуска възможността лица, избрани пряко от народа, да бъдат част от структурата на изпълнителната власт.”

Съдът съвсем правилно е постановил решението си. Защо това е така? Просто е: министърът на вътрешните работи се избира сред депутатите от Народното събрание. Ако избираме полицейските шефове по начина, по който Слави Трифонов предлага, то те така или иначе, в своята работа, ще са подчинени на министъра и ще трябва да изпълняват нарежданията му, което напълно обезсмисля прекия им избор от народа. В същото време обаче, ако министърът е не депутат, а делегат и няма имунитет, както и носи риска по всяко време да бъде отзован от избирателите, то тогава и неговата дейност, както и назначенията, които прави в районните управления, ще бъдат прозрачни за гражданите и единствено в техен интерес, тъй като при обратния вариант, министърът просто ще си тръгне, принуден да изпълни волята ни, а заедно с него и цялата свита полицейски шефове. Това е системата на директната демокрация - с пряк контрол от гражданите и възможност за отзоваване, която Български Съюз за Директна Демокрация твърдо отстоява в платформата си.

В този смисъл, решението на Конституционния съд е напълно разбираемо и в чисто човешки, не само юридически аспект – няма никакъв смисъл пряко да избираме подчинените на министър от представителната демокрация, т.е. от сегашната система, който така или иначе ще им нарежда неща, за които ние не знаем или не одобряваме, но нямаме законов инструмент, с който да ги спрем.

От всичко, казано дотук, се налагат два безспорни извода:

1. Конституционният съд прилага настоящия Правов ред буквално, хвърляйки срещу нас камъните на "представителната" демокрация и използвайки съществуващата система, като ни показва ясно, че докато не преминем към директна демокрация, променяйки Конституцията и законите, всичките ни усилия ще са безплодни.

2. Слави Трифонов самоуби собствения си референдум. Дали това се случи поради неговото неразбиране и незнание или е резултат от стратегия, целяща чрез общественото възмущение от орязания референдум да му проправи път към политическа кариера, времето ще покаже. Да не забравяме, че това ще е кариера, част от сегашната система на "представителна" демокрация - олигархия с партокрация.

Цялото решение на конституционния съд може да прочетете като кликнете и тук.

Времето за истинска промяна на системата дойде с БСДД! 

www.budd.bg

Български "Град на Слънцето" откриха археолози край община „Минерални бани”

Най-голямото тракийско скално светилище в Хасковска област, включващо скална гробница, подобна на тази при Татул, олтари, жертвеници, шарапни и множество скални ниши се намира в местността „Хасара" в община Минерални бани. То датира от II-I хилядолетие преди Христа, а след приемането на християнството там функционира мощен религиозен център. Екипът на доц. Здравко Димитров разкри забележителна църква и крепост от раннохристиянския период.

„Древният култов комплекс е своеобразен "Град на Слънцето". Той е умалено копие на комплекса в Татул, около пет пъти е по-малък. Свързан е с културата на скалните хора, които са обитавали Източните Родопи. Между "градът на Слънцето" култовите комплекси в Перперикон и Татул определено е имало връзка", съобщи след приключване на първоначалния етап от археологическите разкопки в местността „Хасара" известният археолог и изследовател проф. Николай Овчаров.

Местните хора вече наричат мястото „Градът на Слънцето". „Имам усещането за дежавю, все едно сме преди 20 години на Перперикон, когато започнахме проучванията там", каза проф. Овчаров. Според него, култовият комплекс има огромен туристически потенциал и е откритие от европейска и световна величина.

"Сега най-важното е комплексът в „Хасара" да стане общинска собственост и да получи статут на паметник на културата. Имаме подкрепата на държавата и областния управител на Хасково Станислав Дечев в тази насока", коментира кметът на Минерални бани Мюмюн Искендер. Едва след като това се случи, общината ще има възможност да кандидатства за еврофинансиране, за да можем да започнем истинско изследване и да развием огромния туристически потенциал на този уникален обект, посочи още той.

Източник: ДАРИК

Да дойдат гражданите, не танковете!

Комиците ли изтикват политиците или на сцената излязоха обикновените хора? Добре организирани и напълно различни от псевдо-елитите. 

Замърсени и изоставени

Преминаването към нова ‪#‎Енергийна_икономика‬ е свързано с отказването от въглищните електроцентрали и дизеловото гориво като основни причинители на смъртност от замърсяване на въздуха в България. Да, новото е животоспасяващо! www.budd.bg

Ще участваме ли?

БСДД може, ще намери най-подходящия начин и трябва да участва в изборите за Президент на Република България само и единствено, за да се заговори за възстановяването на Българския национален идеал; за практическото приложение на Българска директна демокрация; за категоричното спиране на демографската катастрофа и изкореняването на бедността с въвеждане на безусловен Базов доход; за промяната в основата на деловата активност и насочването към нова Енергийна икономика.

Организацията има нужда да натрупа и практически опит преди следващите решаващи избори, тези за Народно събрание. Истинската смяна на системата ще бъде възможна, когато активистите и координаторите на БСДД се подготвят добре за участие в Конституционните промени, промяната в Закона за прякото участие на гражданите и съпътстващите закони, откъдето започва смяната на "представителната" с истинска директна демокрация.

Времето дойде!

Развиваме координацията

В Пловдив, Зона Тракия проведе поредната си много силна Тематична среща на БСДД. Бяха обсъдени въпроси на координацията, колегите получиха печатни материали и знаме. Имаше и нови потенциални членове и симпатизанти, които се докоснаха до идеите за свободата на личността, спасението на нацията и новия икономически път на България. Поздравления за организацията и активната позиция на всички присъствали.

Времето дойде!

Публичният регистър на БСДД е налице!

Според изискването на ЗПП е готова и новата секция с регистър в сайта: http://www.budd.bg/register/

Поздрави на всички с пожелание за едно весело и пълноценно лято.

Времето дойде!

Възможно ли е това? Политическа организация без субсидии, финансирана доброволно от гражданите?

Забравете за всичко, което ви е познато досега. Забравете за партийните субсидии, за корпоративното финансиране на партиите, което ги държи в зависимост от интересите на различни лобита, забравете за модела, който не само изживя времето си, но и доказа своята порочност.

Истинската демокрация – директната – се нуждае от ясни и точни правила и условия на финансиране на политическите партии и изобщо на политическата дейност. Парите лесно се превръщат в рисков фактор, който може да повлияе на устойчивостта на цялата система на директна демокрация.

Никак не е без значение дали един човек е дарил на партията 1 милион лева или 1 милион граждани са дарили по 1 лев. В политиката, за разлика от математиката, при смяна на местата на събираемите, сборът може да промени коренно цялата картина.

Именно по тази причина БСДД не копира сляпо готови модели на директна демокрация, какъвто е например швейцарският, а разработи и разписа модел, подходящ за условията на България, като също така взе предвид пропуските и недъзите в модела на швейцарците. Швейцария и до ден днешен си остава единствената европейска държава, в която няма изработено законодателство по отношение на финансиране на политическите партии, което води до липса на прозрачност в политическите финанси. Сами по себе си парите в Швейцария не са определящи за изхода от даден референдум, но не може да се отхвърля тяхното значение за успеха на политическата кампания в полза на някой от отговорите „За” или „Против” по поставения въпрос. По-важното е, че неравностойното финансиране на привържениците на конкретна идея, спрямо противниците ѝ например, влияе обезкуражаващо на гражданите и ги лишава от политическа мотивация.

Много от позитивните граждански инициативи (в това число инициативата за Базов доход) са били отхвърлени при гласуването на референдум, именно заради липса на достатъчно средства у инициаторите, за да могат да проведат адекватна и мащабна политическа кампания, докато противниците на инициативата – парламентарно представени партии например - са имали достатъчен ресурс, за да водят кампании в ущърб на идеята.

Политическата гражданска организация Български Съюз за Директна Демокрация е създадена с Устав и структура, напълно различни от досегашния модел в България, както и съобразява правилата на финансиране на своята дейност, отчитайки грешките на държави с отдавна действащ модел на директна демокрация.

Да вземем за пример броя на членовете в Националния и Контролния съвет на партията – те са четен брой – десет души представляват Националния съвет и четирима – Контролния. Четният брой съвсем не е случайно въведен, както и представлява точно обратното на модела на всички останали партии у нас, които са с пирамидална структура. Четният брой членове в ръководството на БСДД означава, че няма мнозинства и малцинства, а всички решения се вземат с консенсус, т.е. с активно постигнато единодушие. Това е направено с цел решенията да са плод на обсъждане и обща позиция, а не да се прокарват с лобизъм чрез налагане волята на една група над волята на друга, нито да се налагат еднолично или с екипи, както е при другите съществуващи партии. Няма необходимост от повече индиански вождове –  хората в БСДД решават с дебат, отборно и в единение. Целта е всички да са убедени в правилността на взетите решения, а не да имаме горчив привкус на разочарование и безсилие.

Нещо повече, ПП БСДД е не само против партийните субсидии, но и е разработила свой модел на финансиране на политическата дейност, така че тя да бъде прозрачна и парите да се използват за конкретни кампании, а не за да се плащат и поддържат скъпи офиси, луксозни коли и секретарки, от които няма никаква нужда. БСДД не разполага и никога няма да разполага с такива. Нашият модел се нарича „Групово финансиране” – когато партията има нужда от средства за предизборни кампании, от средства за различни инициативи – тя ще обявява това публично, чрез платформи, които предоставят такава функционалност, и ще призовава гражданите да подпомагат инициативите, като ще знаят за какво конкретно отиват техните пари. Вие знаете ли за какво големите партии харчат нашите пари – партийните субсидии? Не, не знаете и никога няма да ви кажат, ще ви убеждават, че политиката е скъпа дейност и се нуждае от милиони, които отиват в партийните банкови сметки, трупат огромни лихви за наша сметка и някой си живее живота на наш гръб, искаме или не искаме.

Много скептици и поддръжници на установеното положение (статуквото)  ще кажат, че ако няма субсидии депутатите лесно ще бъдат купувани. Особено ако се намали броят им, което е залегнало и в платформата на БСДД – те да станат 100 и да нямат имунитет. Ще ги купят с парцалите, ще кажат някои.

Но не е така, защото при директната демокрация на първо място решенията се вземат директно от гражданите, което означава, че купуването на депутати е безсмислено, освен това съществува система на отзоваване на делегатите, съответно депутатски имунитет е ненужен. Затова в началото споменахме, че забравяме за всичко, познато досега и не може да сравняваме тази нова система с изтърканите и отвратителни модели, които ни внушиха, че са единствено възможни.

В тази връзка много често ни задават и следния въпрос: какво би станало, ако в редиците на партията проникне кариерист, агент, лобист, представител на корпоративни интереси, който иска да стане делегат и да прокарва в парламента интересите, за които му плащат?

Отговорът на този въпрос отново отвежда към структурата на БСДД и правилата, разписани в Устава, както и до правилата, изработени за кандидатиране за позиции в самата партия, така и за изборни позиции в държавата и общините. На първо място, хора с користни цели, дори да попаднат в парламента, могат да бъдат отзовани от избирателите, както посочихме и по-горе. Освен това, ако бъде изработен от делегатите закон, който противоречи на техните интереси, гражданите ще могат да го отменят с референдум. На второ място, за да стигне до избираема позиция, всеки един кандидат, членуващ в БСДД, преминава през процедура с подготвен от специалисти тест за личностни характеристики, трябва да има двама гаранти-членове, които да са го подкрепили лично и явно, а след това участва в избор чрез жребий, когато за позицията има повече от един кандидат – кандидатирането е напълно свободно и може да е по собствена инициатива или с номинация. Единствено, ако е преминал теста, кандидатът има право да участва в жребия за избор на кандидати на партията за народни представители или други избираеми позиции. Жребият е публичен и няма никаква гаранция кой ще попадне в избирателните листи – всички, преминали теста, имат равен шанс, като за всяка обществена сфера (здравеопазване, образование, култура, икономика, право и т.н.) могат да се кандидатират най-добрите и жребият изключва някой да заеме позиция поради нечий личен интерес. По този начин се избягва и лобирането вътре в партията – освен да предлага, никой от Националния и Контролния съвет не може да определя кой ще попадне в избирателните листи, никой не „реди” листи - това се определя само от жребия, т.е. лобистки групички и купуване на депутатски места е напълно невъзможно.

Да се върнем отново на финансирането на БСДД. Директната демокрация като цяло и за да бъде тя въведена като модел на управление на държавата и общините, се нуждае от силна политическа партия, която е в състояние да формулира и отстоява интересите на обществото, да организира дебати, да информира ежедневно гражданите за важните събития у нас и по света. Това е невъзможно да се реализира без финансов ресурс. Но този ресурс не може да идва от лобистки групи, а е нужно да идва директно от гражданите, защото ще бъде насочен към дейности за самите тях, за политическа просвета, за включването им в различни инициативи, за дейности, които да спомогнат по всякакъв начин системата на „представителна“ демокрация да се смени с директна демокрация и гражданите да бъдат включени директно в решенията на всички нива. Това е възможността на всеки един гражданин да участва, да допринесе, да извърши заедно с мнозинството от българските граждани истинската смяна на системата, от която България крайно се нуждае. Демографската катастрофа, обществения разпад у нас могат да бъдат спрени и преобърнати единствено по този справедлив и градивен начин.

По тази причина единственият прозрачен начин за финансиране на каквато и да е политическа дейност е груповото финансиране – гражданите инвестират регулярно малки суми и следят за какво се харчат парите им. Всичко останало, което през последните 27 години се наложи като финансов политически модел, е пошло, непрозрачно и обслужва конкретни политици и политически кръгове, наследили старата номенклатура и превърнали се в партийна аристокрация, а не интересите на гражданите на България.

В крайна сметка, вземайки примери за модела на директна демокрация от други държави, ние създадохме наш модел, отчитайки техните грешки, както и позитивния им опит, което изчиства от недостатъци това, което ще приложим у нас и ни дава възможност да го доразвиваме.

Начинът на финансиране на политиката винаги е чрез гражданите, но справедливостта налага това да става не събирайки принудително от джобовете им пари под формата на партийни субсидии, а когато гражданите действат директно, инвестират средства за конкретни, видими и ясни цели, в собственото си политическо участие.