България

Христо Ботев

На 6-ти януари отбелязахме 168 години от рождението на поета-революционер, националния български герой, Христо Ботьов Петков - Христо Ботев.

Роден е в семейството на учителя и просветител Ботьо Петков и израства заедно със седемте си братя и своята сестра Ана. Малкият Христо идва на белия свят със символа на предстоящия си живот, в стая на калоферското училище, където е настанено семейството на учителя. По-късно става ученик при баща си, а с порастването си започва да му помага в преподаването.

Христо Ботев е сред най-известните български емигранти, заминава в Румъния, при българските хъшове, където се калява за предстоящата му революционна дейност. През лятото на 1874 г. е избран за един от петимата членове на Българския революционен централен комитет - БРЦК, заедно с Любен Каравелов, Тодор Пеев, Олимпий Панов и Киряк Цанков. В следващата година участва във вземането на решение "за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя".

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Въпреки, че е интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление.

Иронията на неговото време е валидна и днес за състоянието на българския народ в третата национална катастрофа и ролята на псевдо-патриотите:

"ПАТРИОТ

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата."

Времето за истинска промяна дойде!
Присъединете се сега за новата българска "революция" в сърцата и умовете на българите!
http://www.budd.bg/declaration/

Новогодишно послание на БСДД? Да, от българи за българите!

Новогодишното послание на Български Съюз за Директна Демокрация не е писано в нечий лъскав кабинет. Ние попитахме българи с най-различни професии какво пожелават на сънародниците си за Новата 2016 година. И те споделиха истински и човешки неща. Споделиха душата си с всички нас. Нашето послание е от хората за хората. От човеците към човеците. И ще ви докосне много по-силно.

Омръзна ни 70 години да слушаме новогодишни речи от президенти, премиери и политици, лишени от смисъл и душа. Омръзна ни думата „стабилност” в условия на покъртителна бедност.

Думите са само семантична опаковка, когато зад тях няма решение за живота на обикновените хора. Някой им пише словата на неуважаемите. И те излизат с блага усмивка пред телевизионните камери и ги прочитат на онези, които са загубили дома си, живеят във фургони след наводненията, събират пари за лечение с есемеси, ровят в контейнерите за боклук, закриват фирмите си, емигрират, биват пребивани за 30 лева.

Те не са просто лицемери. Те са затлъстели от лицемерие и дебелоочие. Но мъдрият ни Чудомир е казал, че човек, който обича да преяжда, копае своя гроб със зъбите си. Не са ни нужни техните новогодишни пустословия. Нужна е грижа за всеки човек, нужна е спешна промяна в модела на управление.

Те не искат да питат българския народ за нищо. Защото ги е страх да не изгубят привилегиите си. Ние обаче искаме да бъдем питани и сами да вземаме решения за живота си. Те ни възприемат като глупав електорат, потребен само по избори. Ние обаче знаем какво искаме – на първо място искаме тях да ги няма. Искаме да покажем, че България би била прекрасна без тях. Искаме да вземем живота си в свои ръце, защото 70 години стигат. Или казано пак от мъдреца Чудомир „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как да събира мед.”

Ех, Чудомире.., да би ги видял с твоите очи, какви ли слова щеше да наредиш?

Време е за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Време е за хората, а не за политиците.

В тези послания неуважаемите не се вписват. Няма ги. Защото в словото на обикновените българи има и смисъл, и душа, и мечти, и надежда – всичко, което дебелооките не притежават.

Ивайло Иванов (офицер от Военновъздушните сили, понастоящем градинар, Италия): „Прегръдка от всички прокудени извън България на близки и роднини. Аз успях да се върна за празниците, за да видя 88-годишната си баба още веднъж поне. За баща ми не бях успял... Кога ще смогнем да стигнем до идеята, че не се ли обединим, поне заради това, че сме българи, няма да я има България?!”

Марио Трифонов (главен редактор на InLife, журналист): „Според едно старо тяхно поверие, в нощта, когато годините разменят своите места, италианците изхвърлят разни стари и непотребни неща през прозорците си, за да освободят място за нови. Взирайки се през прозореца, в зимната нощ, си пожелавам да имам силата и смелостта да изхвърля всичко старо и непотребно от своята душа и сърцето си, за да мога през следващата година да ги "напълня" с нови, неочаквани и прекрасни "неща"! Пожелавам го и на вас!”

Данила Иванова (богослов): „Пожелавам на всички българи да посрещнат Новата година в една прочистена от боклуците България.”

Надежда Кръстева (адвокат): „Нека през Новата година да станем по-сплотени, да потърсим силно духовността и вярата, да преодолеем зависимостите от чужди интереси и геополитически цели. Пожелавам за всички нас да имаме вярата и силата да открием и да продължим да утвърждаваме българските дух, култура, традиции. Да запазим идентичността си като нация и да се борим с всички сили за по-справедлив социален и икономически живот! Да се погрижим повече за децата на България и за хората в тежко социално положение. Да бъдем повече хора, отколкото рационално мислещи прагматици. Нека всички заедно да постигнем справедлива промяна на нашия живот! Да останем толерантни към различията и към неволно допуснатите грешки от другите, но да останем крайно критични към умишлените несправедливи действия, към лицемерието и към стремежа за лично облагодетелстване, работещи против благополучието на обикновения човек. Пожелавам за всеки от нас да се преборим с религиозния фанатизъм и да не допуснем нови трагедии и разрушаване на лични съдби в национален и в световен аспект!”

Николай Дойчев (бивш служител в МВР): „Скъпи приятели, желая ви здраве и щастие. Нека във всеки български дом да има много топлина, радост и благополучие!”

Слави Петров (печатар): „Толкова малко останахме българите в България, че е дошло време да се запознаем и да променим всичко, което не харесваме.”

Димитрина Живкова (счетоводител): „Скъпи сънародници, независимо от етнос и религия и от всяко кътче по света, настъпи моментът, в който да се обединим за благото на Родината, в която сме родени и милеем да я видим като място, в което да живеем в мир и просперитет за нас, нашите деца и родители. Дойде време, в което ние, Българите, да поемем сами изграждането на Родината, като за целта се изискват адекватни и спешни мерки: първо в мисленето и второ - с противопоставянето на приемане на решения от определени хора, които решения не са съгласувани със суверена.”

Георги Чипов (водолаз): „От много години съм водолаз и при нас има едно пожелание "за равен брой", тоест гмурканията и изплаванията да са равен брой. Моето пожелание е да изравним броя, тоест да преодолеем най-после атмосферното налягане и да изплаваме на повърхността, защото отдавна сме на резерва и скоро ще ни свърши въздухът. Весела Нова година, дано отговори на надеждите ни. Наздраве!”

Георги Неделчев (инженер-икономист): „През новата година българите вече да приемат, че бедността не е тяхната съдба и са достоен европейски народ. Инструментите за промяната на несправедливото унижение на гражданите са налице и е време да бъдат приложени със силата на мнозинството.”

Владислав Пелов (предприемач): „Пожелавам на своите съграждани да четат! Да ценят изкуството, да се интересуват от историята и да се мъчат да контролират съдбата си! В книгите е скрито всичко, което ни е нужно и само чрез силата на литературата имаме шанс да продължим да съществуваме като народ!”

Пламен Димитров (адвокат): „Скъпи приятели, вече близо четвърт век България е управлявана от хора, свързани с олигархията и мафията. Хора, гледащи единствено собствените си интереси, а не и интересите на народа. През този период все повече народът обедняваше, получи се и демографски срив, след като много българи започнаха да търсят късмета си в чужбина. Ние от ПП БСДД не обещаваме, както повечето партии, а сме готови да поемем тежкото бреме на народа и да му върнем вярата в доброто и в живота! През изтичащата 2015 г. държавата се тресеше от скандали в здравеопазването, полицията и съдебната система. Ние категорично заявяваме, че всеки един Българин ще получи гарантиран Базов доход, с което ще се изкорени бедността. Повярвайте ни! Пожелавам ви мирна и щастлива 2016 г.!”

Соня Момчилова (автор и журналист): "Служете, мили хора, и раздавайте онова, което сте получили даром. Талантът и добротата не са за продан.”

Николай Господинов (спортен журналист): „Всичко е в нашите ръце. Да преодолеем себе си. Весели празници!”

Нели Гошева (доброволец и общественик): „В така очертаната ситуация в България и света, това, за което трябва да се пледира неуморно, е българските граждани да не се поддават на манипулации, които всяват омраза към някого, да бъдем обединени срещу престъпленията срещу народа и онези, които ги създават, да творим добро, да работим и да се борим всеотдайно, за да подобрим живота на всички, а не на един или двама. Да се стремим към доброволчество и честен труд, това ще ни изведе към по-добър живот за цяла България. Щастлива и успешна Нова година!”

Виктор Божиков (градинар): „Желая ви Здраве! Щастие и Здраве, и хайде да работим повече за природата, и за себе си, и за другите!”

Димитър Лалев (филмов и телевизионен продуцент): „През изминалата 2015 г. се случиха много политически трусове и нерентабилни икономически инвестиции на политиците. За пореден път се доказа, че правото на човека да живее достойно и свободно е неосъществена мечта. Нека 2016 г. да бъде година на сигурността в социален и финансов план. Да бъде благословена България, за една спокойна и много благодатна и плодородна година. Да бъде годината на Базовия доход и годината на истинската демокрация, и това е Директната Демокрация. Честита Нова 2016 г., братя и сестри!”

Георги Величков (спортист, треньор и предприемач): „Пожелавам на всички наши приятели, симпатизанти, членове, критици, противници, Българи, на първо място вяра, защото вярата дава стимул за живот, смелост, защото свободен е този, който не познава страха, и време, защото когато човек има време, той има здраве, щастие, любов и всичко, което пожелае. Бог да пази България!”

Нилгюн Юдаиева (учителка): „Нека през новата 2016 година всички ние -българският народ - да се издигнем над религиозните си различия- християни, мюсюлмани, евреи и т.н. - и да гледаме един на друг като равни в убеждението на Всемирната Любов и Всемирната Интелигентна Закрила - в мир със себе си, един с друг и с онези, които са решени да се борят докрай.”

Иван Николов (монтажник): „Исая, 9 глава: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.”

Емил Кимов (оператор в завод за пластика, Чехия): „Пожелавам на всички българи много здраве и щастие, нека бъдем по-толерантни и обичливи към хората около нас и успешна 2016 година! Бог да пази България!”

Асен Габровски (супервайзър на обект, Великобритания): „Моето послание към българският народ е най-вече здраве и благополучие, постигнати с успеха в обединението на нацията, запазване националната памет и историческото ни наследство. Искам България да бъде решаващ фактор в Европейското семейство. Преуспяване на българина във вътрешния пазар на потребление в страната. Да излезем с чест и достойнство пред света, за постигане на мир и любов с вяра, че България ще остане и за поколенията.”

Асен Асенов (собственик на фирма): „Морал и отговорност за бъдещето на нацията, да следваме заветите на дедите ни, за да запазим България за децата ни. Да възродим духа и достойнството на един древен НАРОД чрез обединение на ценностите и културата, завещани от предците и основополагателите на територията България!”

Любимо Минков (художник): „Уважаеми сънародници, все повече са примерите за малки държави, които успяват да поставят условията за нормално съществувание в новите реалности на глобалност. Защо да продължаваме да вярваме на назначените фигуранти, вместо да поискаме да ни управляват най-достойните хора на нацията. Няма граници! Нито за парите, нито за информацията, нито за търговията, нито за културата, нито за благата и сме длъжни да надскочим архаизми, съществуващи от векове и да заживеем в днешното време. Апелирам за разум и човечност към всички онези, които все още се чувстват не само българи, а и живи, за да спасим това, което имаме от векове. Да открием хората около нас!“

Таня Тодорова (психолог и специалист в подбора на персонал, Германия): "По Коледа ставаме добри - правим си равносметка на изминалата година, срещаме се и звъним на близки, за които не сме намерили време през цялата година, включваме се в благотворителни инициативи, за да направим индулгенция на душата си. За съжаление, Коледа трае само ден и после всичко се връща в старото русло. По Коледа, казват, ставали и чудеса, и на мен ми се иска вместо да бъдем добри един ден в годината, да направим обратното: да сме такива през цялата година - отговорни към постъпките си, готови да променим себе си, да учим нови неща, за да бъдем полезни на себе си, на близките си и на обществото. А какво ще правим на Коледа тогава? Ще празнуваме новата си идентичност и това, че сме имали куража да се променим."

Златина Кралева (адвокат): „Искам българите в 2016 г. да осъзнаят силата на единството и обединението! Да спрем да се делим на красиви и грозни, умни и глупави, бедни и богати, комунисти и некомунисти, на живеещи в България и емигранти и т.н.! Да последваме завета на дедите ни и да му придадем нов смисъл и съдържание - "Съединението прави силата"! Нека да застанем със сърцата си зад светлия идеал "България" и нищо да не е в състояние да ни отдръпне от следването му! Нека се изпълним с чистота и любов преди да започнем да говорим или пишем за България, нека казаното от нас да е резултат на любов и вяра, а не на омраза, алчност, злоба, завист и страх! Да разберем, че защитавайки България ние защитаваме себе си! Всеки един от нас не е защитен, ако не е защитена България и затова ние трябва да я пазим, за да запазим и себе си и да осигурим бъдеще на следващото поколение!”

Костадин Иванов (машинен инженер): „Здраве - за да имаме Силата! Разум - за да имаме Вярата! Воля - за да осъществяваме Мечтите си! Малко Късмет и много Любов!”

Илия Илиев (икономист): „Новата година да е мирна, плодовита, весела честита! Да бъдем повече състрадателни и услужливо разбираеми, подпомагайки бедните и тежкоболните съседи и познати. Да бъдем повече добри и злобата, и завистта от нас да се изпарят. Да започнем най-сетне да изграждаме и плодотворно да творим, и държавата да подредим!”

Лидия Делирадева (правозащитник и автор): „През 2016 г. се навършват 1851 години от началото на българската държавност в Европа и 1335 години от създаването на Дунавска България от кан Аспарух. България е най-старата европейска държава с непроменено име, която е създадена преди повече от 18 века. Пожелавам на древния и горд български народ да провиди отвъд злочестината на днешното отчаяние, отвъд бедността, отвъд политическата перверзия. Скъпи братя и сестри, дошло е време за щастие. Желая ви смелостта да го отстоявате заедно с нас от БСДД, желая ви сила, за да го сбъднем всички заедно. Щастието започва с това да бъдем отговорни и да вземаме решения, да бъдем освободени от страха от бедност, за да бъдем пълноценни и предприемчиви. Щастието е толкова възможно и постижимо. Не му обръщайте гръб. Да живее и да пребъде България!”

Венцислав Николов (машинен оператор): „Нека новата година донесе нещо ново - повече позитивизъм, здраве и късмет!”

Боян Ковачев (водопроводчик, Италия): „Днес, всички ние сме се събрали с близки и приятели за да отпразнуваме отминаващата година и за да посрещнем новата с надежда. Не, не вярвам на това. Ние се събираме защото сме самотни. Този ден е един от последните случаи които ни оставиха, за да се виждаме. Виждаме се, за да празнуваме и празнуваме, защото се виждаме. Някои идваме отдалеч, за да си отидем отново, други са близо, ама все ги няма. Всички в смъртна хватка с това престъпно ежедневие, което ни отне мечтите в замяна на “правото” ни на трудов стаж. И така до следващия празник. Да се веселим до зори и майната му, да, ама да не забравяме че сме по-щастливи, по-свободни и по-малко егоисти, защото сме заедно. И това е моето обръщение към моите съграждани: ЗАЕДНО Е ПО-ДОБРЕ.“

За #Българска_директна_демокрация с #Базов_доход и #Енергийна_икономика

Времето дойде!

Очакваме ви, заедно, за истинската смяна на системата: http://www.budd.bg/declaration/

Има спасение и за българската икономика

"Демокрацията не е фиксиран модел на управление и затова ми отне толкова много време, след като научих за "Семко", да измисля как да го въведа при нас", казва Дамянов. И така до онзи слънчев ден на кубинския плаж, когато парчетата от пъзела започнали да се нареждат в съзнанието му. "Нахвърлих основните принципи и ги нарекох демокрация", спомня си той. Няма търпение да се върне в София, за да сподели откритието с колегите си.

Стандартите, върху които се основава идеята му, са описани в своеобразна конституция, към която служителите в организацията трябва да се придържат. "Става въпрос за базови правила, които позволяват на екипите да се самоуправляват като самостоятелни бизнес единици", обяснява Дамянов.

http://www.capital.bg/…/2675619_neposilnata_lekota_na_fir…/….

‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Времето дойде с Новата 2016-та година!
http://www.budd.bg/news-portal/

Мосю Синдикална звезда, ние отдавна не пасем трева!

Гледахте ли Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" по Нова тв тази сутрин? Манолов, очаквано, отключи кутията на Пандора, за да ни покаже тъмната страна и да пусне на свобода нещастията, сиреч съмненията.

Съжалявам, че ще разочаровам някои екзалтирани зрители и партийни подсказвачи,  но Димитър Манолов няма нищо общо с инициативата за Базов доход - нито е участвал в подписката, с която България се присъедини към европейската инициатива, при това на челна позиция, нито е анализирал откъде ще се финансира Базовият доход. Напротив, наричаше тази идея утопична.

Сега, когато видя, че други държави вече го правят и България няма как да бъде изключена, обърна плочата и запя на нов глас, но фалшиво. Фалшиво, защото говори с колебания и полуистини. Няма да коментирам по какви причини - всеки може сам да си отговори. Така подредено, словото му умишлено оставя съмнения у зрителя - не за неговата компетентност, а за идеята като цяло. Нима българинът заслужава? Ама, дали пък не е мързелив? Какъв е българинът? Трета категория? Осма?

Така се прави, когато искаш да съсипеш нещо още в зародиш, нещо, което ще изведе България от бедността.

Но има и още - Манолов обиди младите хора, като каза "Имаме цяло поколение, което не иска да работи". Да, Манолов, не иска да работи. Не иска да работи за жълтите стотинки, които му подават, колкото да може да оцелее, но не и да живее пълноценно. Не иска да работи за кефа и богатството на онези, които ограбиха родителите му, бабите и дядовците му. Младите хора не са слепци и не са глупаци. Те учат много, светът е в шепите им, интересуват се и говорят повече чужди езици от родителите си. Имат амбиции, мечти и стремежи. Не са грохнали от умора и безплодна борба.

Да, младите хора НЕ ЖЕЛАЯТ да бъхтят като нас, а искат трудът им да бъде оценен, както трябва. Затова емигрират, веднага след напускането на университетите. Емигрират заради такива като Вас, г-н Манолов, които ги обиждат, но в същото време през целия си живот заемат постове, без да правят нищичко, за да се промени България, да има работа и достойно заплащане.

Хайде, г-н Манолов, останете със здраве. И по всички телевизии да се пробвате, нито разбирате, нито Ви пука. Това го знам със сигурност. Надявам се искрено хората да не Ви слушат и да не Ви вярват.

И не забравяйте, мосю Синдикална звезда, че на дъното на кутията на Пандора винаги се крие надеждата. Надеждата е наша - на младите и старите, на работещите и безработните, на децата и на родителите - жива е. Казва се Български Съюз за Директна Демокрация.

www.budd.bg

Автор: Лидия Делирадева

След заблатяването Еврозоната замръзва

Чудесна новина за българските граждани. Ще имаме възможност да възстановим родната валута - Българския лев, заедно с парична реформа с отнемането на правото на частните банки да създават парите с проста счетоводна операция. На следващите избори за Народно събрание, със смяна на системата.

http://news.bnt.bg/bg/a/bez-razshirenie-na-evrozonata

‪#‎Българска_директна_демокрация‬ с ‪#‎Базов_доход‬ и‪#‎Енергийна_икономика‬

Да, новото е завладяващо!
Очакваме ви заедно на: http://www.budd.bg/declaration/

Базовият доход може да дойде в Европа по-скоро, отколкото си представяме

Няколко европейски държави се движат в приемането на системи за универсални основни доходи през следващите няколко години. Ако някоя от тях се приложи най-после можем да получим отговор на един от най-вълнуващите въпроси в областта на икономиката: дали Базовият доход е най-добрият начин да се сложи край на бедността и "социалната" държава в едни нови социални отношения:

През януари 2016 г., холандския град Утрехт ще направи експеримент, в който населението му ще бъде разпределено в различни групи, които получават различни равнища от благосъстоянието, включително и един под формата на безусловен базов доход. Плащанията ще варират от € 900, до € 1,300.http://qz.com/437088/utrecht-will-give-money-for-free-to-its-citizens-will-it-make-them-lazier/

По-късно през 2016 г. Швейцария ще проведе референдум за създаване на универсален базов доход (нейният парламент се противопоставя).
http://www.basicincome.org/news/2015/10/swiss-parliament-opposes-popular-initiative/

През 2017 г., Финландия ще приеме експериментална система, която плаща на всеки € 800 на месец. Прочетете повече за това тук:http://yle.fi/uutiset/kela_to_prepare_basic_income_proposal/8422295

Теорията зад системата за Базов доход е, че правителството до голяма степен премахва скъпата, сложна, бюрократична "социална" държава, в която плащания и преводи се базират на статус, лични обстоятелства, или квалификацията на кандидата. Тогава сумата от събраните в държавата средства просто се разпределя равномерно между цялото население, без бюрократичните и корумпиращи условия. Консерваторите харесват идеята, защото тя свива ролята на държавата и премахва микро намесата на правителството в живота на бедните. Левичарите също я одобряват, защото тя осигурява защитна жизнена мрежа за хората с по-ниски доходи и дава на работниците по-голям избор за това какви видове работа да приемат.

Излишно е да казваме, че Базовият доход има своите критици. Канада многократно е флиртувала с него, но никога не го прилага правилно. Ето критиката на Кевин Милиган, професор по икономика в UBC Vancouver School of Economics, http://www.theglobeandmail.com/report-on-business/rob-commentary/everyone-talks-about-basic-income-heres-why-they-dont-implement-it/article27723204/:

"Финландският пример е типичен за фискална глупост. Финландците предлагат месечен трансфер на € 800 на лице, което звучи хубаво, докато направите математиката и разберете, че това ще изисква удвояване на съществуващите данъци за финансиране на програмата. Този трансфер едва ще замени това, което финландците с ниски доходи вече получават в рамките на съществуващата система за социално подпомагане, така раздутата схема просто би дала голям чек на тези, които не се нуждаят от него и прави малко, за да помогне на тези, които страдат. Не само, че този план би бил невъобразимо скъп, но е трудно да се види дали би имало такава социална печалба, която ще започне да покрива разходите." (за България повечето изчисления се базират на развитие във вътрешното платежоспособно потребление, генерирано от Базовия доход и почти същата данъчна тежест).

Business Insider наскоро разбра какво е нивото на Базовия доход, което може да осигури Великобритания, ако всички социални плащания бяха просто заделени за всички, равномерно, без увеличение на данъци или разходи. Достига € 584 само за възрастните. Не е достатъчен, за да се оцелее, без да се работи. Но може би това е достатъчно, за да запази повечето хора от глад или бездомност. http://uk.businessinsider.com/universal-basic-income-scheme-for-the-uk-2015-12?_ga=1.4098096.1040784075.1451132525

Изненадващото е, че САЩ са могли да бъдат десетилетия напред от Европа по този въпрос, ако един експеримент по времето на бившия президент Ричард Никсън не се е объркал в края на '60-те. Администрацията на Никсън определила 8500 души в Ню Джърси, Денвър, Сиатъл, и на други места и заменила всички социални плащания с Базов доход, наречен "План за семейно подпомагане", между 1968 и 1978. http://nixonfoundation.org/nixontv.php?videoid=259

След това наблюдавали какво се случва с тях. Когато данните се върнали, било отчетено видимо увеличение в броя на разводите сред тези, които са получили плащанията. Така планът бил изоставен (свободата на избора не била отчетена като положителен ефект).
http://basicincome-europe.org/ubie/brief-history-basic-income-ideas/

За съжаление, по-късно се оказало, че данните за разводите са грешни и не е имало разлика между получателите на средства по плана с тези, които не са участвали в него. Кои са двамата министри, които отговаряли за тази програма? Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни (двама видни американски партократи).

Можете да прочетете повече за пропуснатата възможност в едно отлично документално изследване на проф. Евелин Форже от Университета на Манитоба.
http://public.econ.duke.edu/~erw/197/forget-cea%20(2).pdf

http://www.businessinsider.de/adoption-of-basic-income-in-europe-2015-12?r=UK&IR=T

#Базов_доход

Да, новото е забележително!
Разкажете на човека до вас! Присъединете се сега: http://www.budd.bg/declaration/

 

 

 

Бъдете здрави и силни!

Пожелаваме от все сърце на всеки един български гражданин весели празници, изпълнени с топлина и надежда.

Нека в това време, в което сме със своите семейства и близки хора да си припомним това, което се отнася до всеки един от нас и очаква първите ни съдбоносни стъпки през новата година:

"Българският национален идеал – възстановяване на българското национално самосъзнание в интеграцията на европейските народи, възстановяване на ролята на единния говорим книжовен български език за обединението на нацията, преоткриване на вътрешния пазар на потребление за възвръщане на националната инициатива на българските предприятия и трудолюбието на българите, гражданска политическа свобода и справедливост за всеки български гражданин, грижа за националната памет, чест, достойнство и връщането на нацията в ролята на решаващ европейски фактор."

www.budd.bg

Да демократизираме демокрацията

от Игнасио Рамоне

В РАМКИТЕ на икономическата глобализация демократичната система се сблъсква с един парадокс – гражданите престават да се интересуват от политиката, както показва броят на негласувалите. От друга страна, същите тези граждани искат да контролират по-добре действията на държавата и да участват в проектите, които ги засягат пряко. Как да се съгласуват двете тенденции?

За първи път на планетата съществуват толкова демократични системи и демократични редувания на правителства. Преди 40 години, по време на прехода в Испания, имаше около 30 демократични държави. Днес според ООН те са 85, макар и в различна степен на консолидация. Т.е. демократичната система на управление има най-висока легитимност в глобализирания свят. Никога обаче не сме били толкова недоволни от демокрацията. Признаците на това недоволство стават все по-явни. Броят на негласувалите се увеличава непрекъснато. Според анкета на „Галъп интернейшънал“, проведена в 60 „демократични страни“, само един на десет души смята, че „правителството се подчинява на волята на народа“.

В много демократични страни се забелязва възраждане или възникване на партии с антипарламентарна традиция, главно популистки и крайно десни. Страни с неоспорима демократична традиция, като Швейцария, Дания, Финландия, днес се управляват от партии на крайната десница (или с тяхна подкрепа), които поставят под въпрос легитимността на днешната демокрацията. Също така много обикновени граждани, ударени безмилостно от кризата, не приемат подчинението на демократичната система на новата финансова и медийна мегавласт. С други думи, начинът, по който функционира днес демокрацията, се отрича. Изчезва доверието в политиците и партиите. Представителната демокрация изглежда неспособна да отговори на новите политически реалности. Голяма част от населението вече не се задоволява с това да гласува през определен брой години, а иска да участва в решенията.

При това положение става все по-трудно да се провеждат реформи или да се взимат политически решения с по-широк обхват. Интересите на могъщи лобита и групи, медийните кампании и също така защитата на легитимни права на определени слоеве от населението затрудняват промените. Политиката вече не смее да се докосне до някои теми, и ако го прави, трябва понякога да преодолява силна съпротива или да отстъпи.

Мнозинството от гражданите са убедени, че демокрацията е най-добрата форма на управление. От друга страна обаче, същото това мнозинство няма доверие на политиците и партиите. Да си припомним какво казваше големият писател Жозе Сарамаго: „Вярно е, че можем да гласуваме. Вярно е, че можем чрез тази частичка суверенитет, който ни дават като граждани, да изберем, обикновено чрез някоя партия, наши представители в парламента. Вярно е също, че тези представители и разните политически комбинации, наложени от необходимостта да има парламентарно мнозинство, позволяват винаги да се състави едно правителство. Всичко това е вярно, но е вярно също, че възможността за демократични действия започва и свършва с това. Избирателите могат да свалят едно правителство, което не им харесва, и да го заменят с друго, но гласовете им никога не са имали, нямат и няма да имат някакъв видим ефект върху истинските сили, които управляват света, страната и самите тях. Говоря очевидно за нарастващата икономическа власт на многонационалните компании, които въобще не се интересуват от общото благо, към което по принцип се стреми демокрацията“.

Накратко, изправени сме пред драматичен парадокс – никога преди не е имало толкова демокрация, но и толкова недоверие и отрицание на представителната демокрация. Сред причините за това отричане на този вид демокрация можем да посочим следните: 1. Прекаленото неравенство, богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни. 2. Кризата на държавата и на обществените отношения, атакувани от неолибералните теории, които проповядват „минимална държавност“. 3. Липсата на солидна демократична култура. 4. Лошото влияние на корупцията в политическите среди. 5. Затрудненото общуване между партиите и гражданското общество. 6. Подчиненост на политиката по отношение на фактическата власт – медийна, икономическа, финансова. 7. Подчиненост на правителствата спрямо решенията на наднационални, недемократични организации, като Европейската централна банка, Г-20, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация и т.н. 8. Разрастване на сблъсъците между гражданското общество и правителствата. 9. Дискриминация и отхвърляне на някои категории хора по социален и полов признак – имигранти, хомосексуалисти, хора без документи, жени, цигани, мюсюлмани и т.н. 10. Идеологическо господство на медийни групировки, които поемат ролята на опозиция, но в защита не на гражданите, а на собствените си интереси.

В много страни макроикономическото развитие не означава, че животът на хората със скромни доходи се подобрява, а това създава социално недоволство. Съществуват обезпокоителни данни. Според изследване, проведено от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), 45% от латиноамериканците предпочитат да живеят в диктатура, която им гарантира работа и достатъчно средства за нормален живот, отколкото в една демокрация, която не ги извежда от мизерията...

Това означава, че голяма част от предизвикателствата произхождат от бедността и неравенството. Така навлизаме в ядрото на модерната демократическа мисъл. Жан-Жак Русо казваше в „Общественият договор“, че „социалната държава е за предпочитане, когато всички притежават по нещо и никой няма прекалено много“.

От друга страна, в рамките на неолибералната глобализация държавата губи регулиращата си функция спрямо пазара, който от своя страна вече не е национален. Многонационалните компании и финансовите пазари не се нуждаят вече от държавата като опора. Характерно е днес отстъплението на държавата. Ерата на националните държави и най-вече ерата на демократичната държава достигна върха си с появата на политически реалности от рода на масовите партии, масовата култура и колективното убеждение, че хората престават да бъдат поданици, на които се заповядва, а се превръщат в граждани, които трябва да бъдат убедени.

Днес националната държава отстъпва част от властта си на наднационални институции, като Европейския съюз например, и също така на местни инстанции, като автономните области в Испания. Така е, защото глобализацията и децентрализацията настъпват в световен мащаб като два успоредни процеса. Глобализацията се връща към най-слабо изразената демокрация, тъй като все по-малко стават важните решения, вземани от националните държави. „Действително съществуващата демокрация“ претърпява по този начин серия превъплъщения, които я поставят много далеч от трите основополагащи модела: британската парламентарна реформа от 1689 г., Американската революция от 1776 г. и Френската революция от 1789 г. Избирателите престават да бъдат граждани, които следва да бъдат убедени, и се превръщат в потребители, които трябва да бъдат прелъстени. В тази културна панорама упражняването на представителната демокрация престава да бъде дейност, изпълнена със смисъл, и се превръща в очите на гражданите в зрелище, устройвано от една чужда „каста“, в което те не участват реално.

Така се получава една двойна трансформация. От една страна, глобализацията намалява тежестта на националната Държава и значението на демократичния политически живот. От друга, културната трансформация, която води към една „видео-телевизионна политика“, прояжда връзките между гражданите и обществения живот.

Можем да кажем, че се намираме в ситуация, в която изковаваните в продължение на два века инструменти на демокрацията вече не са ефикасни. И макар да изглежда, че демокрацията е победила в световен мащаб, по-скоро наблюдаваме залеза на успехите ѝ, защото преобладава ясно изразено изключване на по-голямата част от населението от процеса на взимане на решения по държавните дела. Така общото съгласие, консенсусът, се свежда до „кастата“, до някои малцинства, които не са представителни за многообразието на интересите в едно общество.

Стигна се до необходимостта от „пряка демокрация“ и гражданско участие в публичните дела. Те могат да се разглеждат като двете лица на демокрацията с участието на народа („демокрация на участието“). Нейната главна изява е „гражданското участие“, индивидуално и колективно, в процеса на взимане на решенията и контрола над обществените дела.

Гражданското общество и някои социални движения виждат в партиите основната причина за неприязънта към демокрацията. Това обаче е безплодно разискване. Няма демокрация без партии, злините вътре в партиите са донякъде същите, които вредят и на други обществени сектори. Партиите обаче трябва да приемат, че сами по себе си не са достатъчни, за да се реализира демокрацията. Те следва да възстановят своята легитимност чрез прозрачност и вътрешна демокрация. Да приемат, че хората вече не се задоволяват с това да пускат по една бюлетина на всеки 4-5 години. И не са съгласни ролята им в публичните дискусии да се свежда единствено до гласуването.

Конституциите на Венецуела от 1999 г., на Еквадор от 2008 г. и на Боливия от 2009 г. са сред най-прогресивните в света по този въпрос. Те говорят за демокрация с участието на народа, а не за представителна демокрация. Защото възнамеряват да демократизират демокрацията. Общо взето, има съгласие, че представителната демокрация трябва да се запази, но ясно се вижда необходимостта да се засилят в нея механизмите на народното участието, за да се преодолее разривът между политиката и гражданите.

Да припомним, че механизмите на пряката демокрация, като народната законодателна инициатива и допитването до народа чрез референдум или плебисцит, не подкопават представителната демокрация. Доказва го фактът, че тези механизми съществуват, например, в Швейцария, Италия, САЩ и все по-често в Европейския съюз. Само във Венецуела съществува процедура, при която чрез национално допитване може да се отнеме мандатът дори на президента на републиката. Венецуела е единствената страна в света, в която се проведе референдум за отнемане на президентския мандат, и вотът беше спечелен от Уго Чавес. На местно ниво – за регионални и общински органи, тази процедура съществува и в други латиноамерикански страни, като Аржентина, Колумбия, Еквадор, Боливия, Перу и т.н. И накрая трябва да е ясно, че нашите демокрации се нуждаят от нов социален и конституционен договор, за да бъде изградена една не само изборна, а гражданска демокрация, в която да няма отхвърлени от обществото хора. Моделът на представителната демокрация не се справя освен това и с актуални проблеми като околната среда, опасностите за биологичното многообразие, затоплянето на климата, безработицата, застаряването на населението в Европа, масовото шпиониране, миграциите и бедността в света.

Дори ако допуснем, че демокрацията продължава да бъде моделът, който най-добре стимулира разискванията и диалога като средства за решаване на социалните конфликти, трябва все пак да подчертаем, че представителната система не позволява реално и ефикасно участие на гражданите. Явно е, че в дългосрочна перспектива защитата на общите блага е възможна само заедно със социалните и гражданските движения, а не против тях. Затова именно трябва спешно да се демократизира демокрацията.

LE MONDE DIPLOMATIQUE – испанско издание 
- Превод Венко Кънев

http://bg.mondediplo.com/article1452.html

Една истински нова политическа партия - БСДД

Скъпи приятели, последователи, колеги и симпатизанти, на 13-ти декември 2015 г. беше учредена първата българска политическа партия за включване на българските граждани в процеса на взимане на решенията за техния живот - Български Съюз за Директна Демокрация. За Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика.

www.budd.bg

Благодарим на всеки един от онези смели български мъже и жени, които днес взеха участие и станаха учредители на една справедлива политическа организация, която може да защити и възвърне достойнството на българския народ.

Времето дойде!
Присъединете се сега! Разкажете на човека до вас!

http://www.budd.bg/declaration/

Коя система бихте избрали?

В паричната система днес частните банки създават почти всички пари, когато раздават заеми и взимат лихва от тях. В новата парична система, която вече е предложена за обсъждане, парите се създават от прозрачен обществен орган или институция и се инвестират без дълг. Всички новосъздадени пари се използват за финансиране на публични разходи, за намаляване на данъците и дори за директно разпределение между гражданите.

http://www.positivemoney.org/our-proposals/

Времето за промяна дойде!

www.budd.bg