Въпроси и отговори за Базовия доход

View fullsize

10 отговора на 10 често задавани въпроса:

Защо всеки би работил?

Има много повече неща, които мотивират човешкия ум, отколкото страхът да останеш гладен и без дом. Например, баскетболистът Майкъл Джордан е бил воден от непоколебимото желание да бъде най-добрият. Изобретателят Стив Джобс представил технология, която промени света, защото е искал да "остави следа в историята." Не е било заради парите. Ако беше така, всеки от тях щеше да се пенсионира повече от богат още в началото на кариерата си.

Постиженията на Майкъл Джордан и Стив Джобс са изключителни, но мотивацията им не е била такава. Дълбоко в себе си всички ние искаме да бъдем възможно най-добрите и да направим света едно по-добро място. A гарантираният базов доход ще предостави на всеки автономията и способността най-накрая да действа според тези мотивации.

Бихте ли искали да имате платена работа, дори и да не се нуждаете от пари? Отговори на изследването, обхванало 19 000 души в 18 европейски страни, показват, че колкото по-щедра е държавата в предоставянето на правителствени средства, толкова по-вероятно хората биха се съгласили да "имат платена работа, дори ако не се нуждаят от пари."

И не са излъгали: страните с по-щедро социално осигуряване имат по-висока заетост (1). Защо ли е така? Отговорът е лесен. Ако хората се чувстват принудени да работят, това предизвиква неприязън (2). Ако пък не се чувстват принуждавани, работата носи по-голямо удовлетворение и е по-приятна.

Какво ще кажете за работата, която никой не иска да върши?

Нежеланите „мръсни” работи вече се автоматизират. В много градове по света камионите за боклук (а не хората) вдигат кофите за смет. Няма боклукчии, има само водач на камиона, който също неминуемо ще бъде сменен с технология (3).

Също така не забравяйте: базовият доход е сума, достатъчна за осигуряването на базовите потребности. Повечето хора не са доволни от абсолютния минимум и продължават да работят. Разликата е в това, че с помощта на базовия доход хората ще работят, за да печелят повече, вместо да работят от страх да не останат без дом.

Няма ли наркоманите просто да използват парите за наркотици?

Наркоманите използват вещества (или алкохол, или цигари, или хазарт, или видео игри, или телевизор, или друго) за бягство от реалността. Но какво ще стане, ако реалността предизвиква радост? Какво става, ако не трябва да се притесняват за покрива над главата на семейството им? Ще имат по-малко желание за бягство от тази реалност (4).

Повечето хора знаят, че научни експерименти показват, че плъхове, веднъж пробвали наркотици, продължават да го избират пред предложената храна, докато не умрат. Експериментът е бил повтарян отново и отново. Но това е само половината от историята.

Брус K. Алекзандър (5) е забелязал, че всички тези експерименти са изучавали изолирани плъхове в тесни клетки. Така че той построил "Парк за плъхове", за да провери какво се случва с наркозависимите плъхове в една по-здравословна среда.

Алекзандър е построил Парка за плъхове с група къщички, като площта му бе 200 пъти по-голяма от тази на стандартните лабораторни клетки. Имало около 16-20 плъха от двата пола, изобилие от храна, топки и колела за игра, както и достатъчно място за чифтосване и увеличаване на потомството.

Наркозависимите плъхове, които са били принудени да приемат морфин 57 последователни дни, са били пуснати в Парка за плъхове, като им е бил предоставен избор между обикновена вода и вода с добавен в нея морфин. Шокиращо но факт, по-голямата част плъхове е избрала обикновената вода.

Базовият доход ще създаде една по-сигурна и благоприятна среда, като ще помогне на всички да се чувстват по-малко като плъхове в клетка. Резултатите от Парка за плъхове предполагат, че базовият доход може да намали нуждата на наркоманите за бягство. Разбира се, няма да помогне на всеки да преодолее психологическите си проблеми. Базовият доход няма да направи света съвършен. Обаче ще го направи по-добър.

Дали базовият доход е комунистически?

Не. Базовият доход не е стъпка от комунизма. Примерно, в комунистическия Съветски съюз на Сталин хората не са имали друг избор. Нямало е свобода. Решенията за професията, работната заплата, и покрива над главата на хората са били вземани вместо тях. Ако хората не бяха правили това, което им беше казано, щяха да бъдат изпратени в затворнически лагер или убити.

Базовият доход, от друга страна, просто дава средства за достоен живот на всички. Какво ще правите с тях и с времето си изцяло зависи от вас. Можете да работите върху каквото искате, да печелите толкова допълнителни пари колкото пожелаете, и да избирате коя заплата ви удовлетворява, а коя не. Ако това не е свобода и право на избор, тогава какво е?

Базовият доход ще укрепи здравата част на системата. Силната икономика се нуждае от здравословен поток от предприемачи и търсене от страна на потребителите, които могат да си позволят техните продукти. Базовият доход предвижда и двете. В един момент някой ще може да бъде предприемач и да опита някоя търговска идея, без да рискува да остане без дом или да изпадне в свръхзадлъжнялост.

Защо да се дават пари на всички? Дори и на богатите?

Идеята на базовия е доход е да се дадат достатъчно пари на всеки човек за основните му потребности, които заслужава. Дори и богатите хора. Това звучи малко нередно в началото. Но разберете следното: богатият ще плаща много повече данъци върху своето потребление, отколкото той би получавал като базов доход (с елиминиране на данъчните вратички).

Също така, вместо да се плащат брутни административни разходи на държавните служители, които анализират данните на всички, за да се определи кой каква сума заслужава, всъщност ще спестите пари просто ако на всеки се даде същата сума.

Ще трябва ли да плащам по-високи данъци?

Ключовият компонент на базовия доход е, че той се дава на всички, безусловно, включително и на вас. Така че, освен ако не сте от тези, които печелят най-много, най-вероятно ще направите нетна печалба, и ще получите повече от базовия доход, отколкото всички плащания, свързани с допълнителни данъци.

Откъде ще идват парите?

Базовият доход ще замени сегашната ни система за социално осигуряване. Когато на всеки един гражданин безусловно се дава месечен депозит в брой, по-малко пари отиват за държавна бюрокрация. Те отиват направо при хората.

Вместо да се харчат толкова много пари със съмнителни резултати, както например в САЩ 2/3 от военните джипове „Хъмви”, които са изпратени в Ирак за борба с терористите, са попаднали в ръцете на бойците на „Ислямска държава” (6), тези пари биха могли да бъдат използвани не просто за "борба" с бедността, а за нейното елиминиране. У нас административният бюджет може да бъде намален с 2/3 и пак да има безплатно образование и здравеопазване.

Чрез намаляване на бюрокрацията, съкращаване на прекомерните разходи и опростяване на данъците (7), можем лесно да си позволим базовия доход, без да печатаме нови пари.

Няма ли да доведе базовият доход до хиперинфлация?

Хиперинфлацията означава, че местната валута бързо губи стойността си. Уикипедия обяснява, че "хиперинфлацията обикновено е породена от създаване на пари". Както стана ясно по-рано, не е необходимо да се „създават” пари, за да се финансира базовия доход, така че е малко вероятно той да доведе до хиперинфлация. В действителност, съществуват изненадващи доказателства, че ако на гражданите се дават „свободни” пари инфлацията всъщност намалява.

Кувейт е дал  4000 $ на всеки от своите 1 млн. 155 хиляди граждани (8) през 2011 г. Хората се притесняваха от висока инфлация. Но вместо да се увеличава, инфлацията се намали.

Преди в Аляска инфлация е била по-висока, отколкото в останалата част на САЩ. Но от 1982 г. насам, когато Аляска започва да предоставя частичен базов доход на годишна основа на всички свои жители, инфлацията е станала по-ниска, отколкото в останалата част на САЩ!

Как е възможно това?

Експерименти показват, че базовият доход намалява инфлацията чрез увеличаване на конкуренцията.

В Индия, тези редовните плащания в брой са създали два пъти по-голяма вероятност за по-продуктивна работа от тази в контролните села (9). Хората са инвестирали в семена и пестициди за отглеждане на храна, както и в шевни машини за ушиване и продаване на дрехи.

В Либерия, при получаване на базов доход, 1/3 от хората са започнали собствен бизнес (10).

В Уганда тези, които получили годишен еквивалент на доходите, са инвестирали по-голямата част от тях в "умения и бизнес активи", което означава, че има по-голяма вероятност 65 % от хората да упражняват квалифициран занаят (11).

В Намибия жителите използвали парите, за да започнат свой собствен малък бизнес, включително производство на тухли, печене на хляб и шиене на рокли. Нивото на самонаетите скочи до 301% (12).

В Кения, когато бедните хора получили безвъзмездните пари, 90% от тях го използвали, за стартиране на собствен бизнес или закупуване на добитък (13).

Паричните преводи дават възможност на хората да инвестират в себе си и да създават свой собствен бизнес. Повече конкуренция  → по-ниски цени → по-голяма стойност на парите.

Какво спира наемодателите от повишаване на наемите?

Споменахме по-рано за основния принцип - конкуренцията. Базовият доход ще доведе до по-конкурентен пазар на недвижимите имоти. Когато не са заковани за едно място заради местоработата си, хората могат да се преместят в различен квартал/град с по-конкурентни цени. Също така е много по-лесно да се местите, ако получавате сума в банковата си сметка всеки месец. Това ще принуди пазара на недвижимите имоти да предлага по-конкурентни цени. Всеки, който вдига цената, когато предлагането е в изобилие, а търсенето е постоянно, рискува да загуби от конкуренцията, която предлага по-добра цена.

А с такова изобилие на жилища в България определено ще има конкуренция.

Превод: Александра Арбекова

Редакция: БСДД

https://medium.com/basic-income/basic-income-q-a-5c85b8214664#.f4qpf4cjm  

Идва ли краят на несправедливата система у нас?

Времето дойде! Присъединете се сега за истинската смяна на системата:

 http://www.budd.bg/declaration/
Разкажете на човека до вас. Очакваме ви.

Поздравления за Китай

View fullsize

Тази година ще затвори 1000 въглищни мини и спира развитието на проектите за отваряне на нови. Отваря се път за драматично намаляване на вредните емисии и прахови замърсявания. Скоро и у нас.

http://www.bloomberg.com/…/china-to-suspend-new-coal-mine-a…

Христо Ботев

View fullsize

На 6-ти януари отбелязахме 168 години от рождението на поета-революционер, националния български герой, Христо Ботьов Петков - Христо Ботев.

Роден е в семейството на учителя и просветител Ботьо Петков и израства заедно със седемте си братя и своята сестра Ана. Малкият Христо идва на белия свят със символа на предстоящия си живот, в стая на калоферското училище, където е настанено семейството на учителя. По-късно става ученик при баща си, а с порастването си започва да му помага в преподаването.

Христо Ботев е сред най-известните български емигранти, заминава в Румъния, при българските хъшове, където се калява за предстоящата му революционна дейност. През лятото на 1874 г. е избран за един от петимата членове на Българския революционен централен комитет - БРЦК, заедно с Любен Каравелов, Тодор Пеев, Олимпий Панов и Киряк Цанков. В следващата година участва във вземането на решение "за организиране на въстание в най-кратък срок, за да се използва кризата в Османската империя".

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Въпреки, че е интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление.

Иронията на неговото време е валидна и днес за състоянието на българския народ в третата национална катастрофа и ролята на псевдо-патриотите:

"ПАТРИОТ

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата."

Времето за истинска промяна дойде!
Присъединете се сега за новата българска "революция" в сърцата и умовете на българите!
http://www.budd.bg/declaration/

Директната демокрация – процес, започващ още в детството

View fullsize

Директната демокрация не възниква от само себе си. В политиката, както и в живота, има традиции, които се предават от поколение на поколение. В Швейцария, където традициите играят много важна роля, подрастващото поколение има възможност, още преди завършване на училище, да научи чрез собствен опит какво именно е директната демокрация, как работи тя, както и да опознае другите политически механизми в страната. И всичко това благодарение на проекта „Всички училища – в Берн!”

През 2015 година, в сградата на Федералния дворец или Бундесхаус-а, както наричат работното място на правителството и парламента в Швейцария, всичко беше сякаш обичайно и делнично. Парламентът обсъждаше важни въпроси, само че председателката си оправяше кичурите от време на време, а някои депутати леко заекваха от вълнение, пък и по възрастта на парламентаристите личеше, че това не са мъдри политици с колосален опит.

Но всичко си идва на мястото, ако се вземе предвид, че пред нас не е „възрастен” парламент, а участници в уникален образователен проект „Всички училища – в Берн!” («Die Schulen nach Bern»), в рамките на който ученици от различни кантони на Конфедерацията получават възможност да дойдат в политическата столица на Швейцария и един ден да бъдат истински депутати – да се изказват от трибуната, да дискутират, да отстояват своята гледна точка.

На дневен ред в този ден беше обсъждането на законодателната инициатива „Разработване на програма за създаване на работни места и осигуряване на заетост на живеещите в община Ригисберг лица, подали документи за получаване на статут на бежанци”. И всичко върви по своя нормален парламентарен ред: парламентарната фракция, издигнала инициативата, излага своите аргументи, следват контрапредложения от опоненти, после започват обсъждането и гласуването.

Но работният ден е дълъг и младите парламентаристи трябва да обсъдят още четири съвсем различни законопроекта: „За повишаване качеството на обслужване и осигуряване на достъпни услуги в обществения пътнически транспорт”, „За забрана на опитите върху животни”, „За осигуряване на равнопоставеност на съпрузите в семейството” и „За възможност за получаване на младежко свидетелство за управление на МПС от 16-годишна възраст”.

Да събудиш интерес към политиката

Що за проект е това и защо изобщо е необходимо учениците да се запознават с основите на директната демокрация? Обединението „Всички училища – в Берн!” е основано през 2008 г. То е политически неутрално, независимо и не преследва никаква комерсиална цел. „Нашата задача е да събудим у учениците интерес към същността на политическите процеси и към устройството на политическите институции в страната ни”, – казва Дора Андрес – ръководител на това обществено-просветителско обединение.

Този проект е преди всичко образователен. Координирайки междукантоналното сътрудничество на училищата и получавайки подкрепа от страна на Федералната канцелария (апарат на швейцарското федерално правителство, структура, в чиито ангажименти влиза също и осъществяването на връзка между Федералния съвет и парламента), проектът си поставя задачата в достъпна, интересна и най-главното в максимално приближена до реалността форма, да запознае учениците с особеностите на функционирането на политическите структури и институции в Швейцария.

Задачата е много важна и от гледна точка на резултатите от допитването, проведено от авторитетния швейцарски Институт за изследване на общественото мнение gfs.bern, които показват, че болшинството граждани биха одобрили усилията за повишаване качеството на училищната политическа просвета.

Участниците в проекта бяха приветствани от Филип Шваб (Philippe Schwab) – генерален секретар на федералния парламент. Своето обръщение към младите депутати той започна с думите на Уинстън Чърчил за това, че демокрацията е политическа система за всички и се създава от всички заедно и от всеки поотделно. „Същото е и с директната демокрация в Швейцария – това не е някаква даденост, паднала при нас от небето. Това е важно и много ценно завоевание, което изисква ежедневна грижа и внимание, и колкото повече хората участват в демократичните процеси, толкова по-добре е за цялото общество.”

През 2015 г., в рамките на проекта „Всички училища – в Берн!”, в политическата столица на Швейцария пристигнаха ученици от четири немско- и френскоговорящи кантони. Те бяха започнали да се готвят за участието си още през септември 2014 г. Още тогава децата се разделиха на фракции и партии, избраха председател на парламента, започнаха да съставят списъци със законопроекти за обсъждане в Берн.

„Всичко правехме сами: изучавахме документи, гледахме статистики, четяхме глави от Конституцията, за да можем след това да имаме възможност аргументирано да отстояваме мнението си, да обосноваваме важността на един или друг законопроект или напротив – да доказваме защо е нужно той да бъде отхвърлен. Това ни отне доста време” – казва Алън Йос от град Бил, който е представител на „Образователен център за ученици в горните класове от регион Мет-Бьонцинген” («OSZ Mett-Bönzingen»).

Участниците в проекта сами са писали и своите речи за парламента, а възможността да се изкажат е била предвидена за всеки от тях. Самите изказвания в рамките на дебатите по различните инициативи за референдуми – това именно е главния епизод в целия проект.

Място за дискусии

След тази дълга и сериозна подготовка, младите депутати пристигат за една седмица в Берн, където провеждат съвместни предварителни дискусии. Срещат се с политици и дипломати, например този път ги приемат в посолството на САЩ. След това започват и същинските дебати в парламента.

„Много ми хареса да се изказвам. Струва ми се, че колкото по-често и по-добре се изказваш, толкова повече те разбират, толкова по-лесно е посланието ти да достигне до хората” – споделя своя опит Жан-Мишел Карел - участник в проекта. На Алън Йос също му е харесало да се изказва, въпреки че по думите му обстановката е „непривична, даже специфична, стоиш в старинната зала на парламента, а пред теб е огромна аудитория.” Но всичко се оказало не толкова плашещо, както е мислел в началото.

Проектът „Всички училища – в Берн!” може да бъде наречен уникален и заради това, че се осъществява паралелно на два езика – на немски и френски. По този начин учениците получават възможност да се запознаят по-добре с културните, политическите и менталните особености на своите съотечественици от другата страна на „картофения ров”, както швейцарците наричат условната граница между немските и френските кантони.

Директната демокрация е на само в Бундесхаус-а

Филип Шваб подкрепя проекта и се надява, че участниците в него един ден ще се занимават с политика. „Демокрацията присъства навсякъде, а не само зад стените на Бундесхаус-а”, – споделя той. Но било ли им е на учениците интересно? Какво ново са извлекли за себе си от този проект?

„За бъдеще в политиката още ми е рано да мисля, но в този проект през цялото време ми беше много интересно. Готвихме се почти половин година за него, избрахме си име – Социално-икономическа партия (SWP — Sozial-wirtschaftliche Partei), учехме се как да водим преговори с лобистите, как да контактуваме с другите партии. Аз, разбира се, и преди участието си знаех как възникват законопроектите и инициативите за референдуми, но не знаех всичко това в детайли. А сега знам”, - разказва Жан Мишел Карел.

Много неща е научил и Алън Йос – не само какво е федерализъм и директна демокрация. „Когато се провеждат референдуми, всичко като че ли е ясно: хората отиват да гласуват по този или онзи въпрос. Но не знаех, че процедурата на подготовка за референдум може да продължи две години и не знаех, че толкова прецизно я подготвят”, - казва той.

„Някои неща разбрах и лично за себе си: обичам да импровизирам, но сега ми е ясно, че има случаи, когато за изказването си трябва да се готвиш отрано и по-старателно. Не мисля да се захващам с политика в бъдеще. Все пак, някои теми и обсъждания са доста скучни”, - смее се 14-годишен юноша. „Но със сигурност ще ходя да гласувам на референдуми и избори” – със сериозен тон добавя той.

www.budd.bg

Има спасение и за българската икономика

View fullsize

"Демокрацията не е фиксиран модел на управление и затова ми отне толкова много време, след като научих за "Семко", да измисля как да го въведа при нас", казва Дамянов. И така до онзи слънчев ден на кубинския плаж, когато парчетата от пъзела започнали да се нареждат в съзнанието му. "Нахвърлих основните принципи и ги нарекох демокрация", спомня си той. Няма търпение да се върне в София, за да сподели откритието с колегите си.

Стандартите, върху които се основава идеята му, са описани в своеобразна конституция, към която служителите в организацията трябва да се придържат. "Става въпрос за базови правила, които позволяват на екипите да се самоуправляват като самостоятелни бизнес единици", обяснява Дамянов.

http://www.capital.bg/…/2675619_neposilnata_lekota_na_fir…/….

‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Времето дойде с Новата 2016-та година!
http://www.budd.bg/news-portal/

Швейцарците внесоха искане за референдум срещу Трансатлантическото търговско споразумение

View fullsize

Зелената партия на Швейцария е предоставила на правителството повече от 100 000 подписа, необходими да се проведе национално гласуване, касаещо вноса на храни.

През ноември партията е внесла 105 631 подписа на федералното канцлерство в Берн, в подкрепа на инициативата, настоявайки, че вносът на храни трябва да бъде социално справедлив и екологично отговорен.

"Това е единствената конкретна реакция на новото споразумение за свободна търговия със САЩ", заявяват от Зелената партия в изявление, отнасящо се до пакта, известен като Транс-тихоокеанско партньорство, който може да има сериозни последици за световната търговия и търговските преговори между Европейския съюз и Вашингтон.

През октомври, след пет години преговори, дванадесет тихоокеанските страни, включително Австралия, Канада, Япония, САЩ и Виетнам са подписали споразумението за търговия, известно като ТТИП. То обхваща около 40 процента от световната икономика, но все още среща трудности пред ратификация му в Конгреса на САЩ.

Поддръжниците казват, че то ще помогне на компаниите да разширят пазарите си сред азиатски потребители, които търсят високо качество и безопасни хранителни продукти.

В същото време, такава сделка се предвижда и между ЕС и САЩ, наречена Трансатлантическа търговия и инвестиционно партньорство или TТИП. Въпреки че Швейцария не е част от Европейския съюз, голяма част от храната, която жителите й консумират, идва от други европейски страни.

Швейцарските стандарти

Зелената партия на Швейцария, в сътрудничество с организации за подпомагане на развитието, заедно с потребители, както и с групи за правата на животните, заявява, че иска храните, внесени от други страни, да отговарят на същите стандарти, които са наложени на швейцарски фермери.

По-специално, поддръжниците на инициативата искат швейцарците да гласуват против вноса на храни, получени от монокултури, промишлено земеделие и от това, което те описват като либерално използване на химикали.

Според тях, евтиният внос от чужбина също е форма на нелоялна конкуренция, защото представлява пренебрегване на швейцарските разпоредби относно хуманното отношение към животните, опазването на биологичното разнообразие и на изискванията за минимални заплати.

Ставката на самозадоволяване с хранителни продукти на Швейцария е около 64%. Нетният коефициент на храните от самоиздръжка е 56%, след като е отчетен вносът на фуражи за животни.

През 2014 г. бяха стартирани две други инициативи, насочени към храненето и селското стопанство. Асоциацията на швейцарските земеделски производители подаде инициативата "Продоволствена сигурност", призовавайки властите към подобряване на предлагането на локално отглежданата храна чрез "устойчиви и диверсифицирани източници".

През септември движението на фермери пък започна инициатива, предназначена за повишаване на предлагането на "здравословна храна от разнообразна селскостопанска система", която покрива собствените си разходи и в съответствие със социалните и екологичните очакванията на хората.

Автор: Лидия Делирадева

Мосю Синдикална звезда, ние отдавна не пасем трева!

View fullsize

Гледахте ли Димитър Манолов от КТ "Подкрепа" по Нова тв тази сутрин? Манолов, очаквано, отключи кутията на Пандора, за да ни покаже тъмната страна и да пусне на свобода нещастията, сиреч съмненията.

Съжалявам, че ще разочаровам някои екзалтирани зрители и партийни подсказвачи,  но Димитър Манолов няма нищо общо с инициативата за Базов доход - нито е участвал в подписката, с която България се присъедини към европейската инициатива, при това на челна позиция, нито е анализирал откъде ще се финансира Базовият доход. Напротив, наричаше тази идея утопична.

Сега, когато видя, че други държави вече го правят и България няма как да бъде изключена, обърна плочата и запя на нов глас, но фалшиво. Фалшиво, защото говори с колебания и полуистини. Няма да коментирам по какви причини - всеки може сам да си отговори. Така подредено, словото му умишлено оставя съмнения у зрителя - не за неговата компетентност, а за идеята като цяло. Нима българинът заслужава? Ама, дали пък не е мързелив? Какъв е българинът? Трета категория? Осма?

Така се прави, когато искаш да съсипеш нещо още в зародиш, нещо, което ще изведе България от бедността.

Но има и още - Манолов обиди младите хора, като каза "Имаме цяло поколение, което не иска да работи". Да, Манолов, не иска да работи. Не иска да работи за жълтите стотинки, които му подават, колкото да може да оцелее, но не и да живее пълноценно. Не иска да работи за кефа и богатството на онези, които ограбиха родителите му, бабите и дядовците му. Младите хора не са слепци и не са глупаци. Те учат много, светът е в шепите им, интересуват се и говорят повече чужди езици от родителите си. Имат амбиции, мечти и стремежи. Не са грохнали от умора и безплодна борба.

Да, младите хора НЕ ЖЕЛАЯТ да бъхтят като нас, а искат трудът им да бъде оценен, както трябва. Затова емигрират, веднага след напускането на университетите. Емигрират заради такива като Вас, г-н Манолов, които ги обиждат, но в същото време през целия си живот заемат постове, без да правят нищичко, за да се промени България, да има работа и достойно заплащане.

Хайде, г-н Манолов, останете със здраве. И по всички телевизии да се пробвате, нито разбирате, нито Ви пука. Това го знам със сигурност. Надявам се искрено хората да не Ви слушат и да не Ви вярват.

И не забравяйте, мосю Синдикална звезда, че на дъното на кутията на Пандора винаги се крие надеждата. Надеждата е наша - на младите и старите, на работещите и безработните, на децата и на родителите - жива е. Казва се Български Съюз за Директна Демокрация.

www.budd.bg

Автор: Лидия Делирадева

Възможна ли е днес енергийната независимост? Да, разбира се!

View fullsize

Световните лидери прекараха голяма част от парижката среща на върха на изменението на климата в препирни над условията по сделката за „борба с глобалното затопляне“. Но, ако една малка нация като Уругвай е някакъв показател, преминаването ѝ към нисковъглероден начин на живот се оказва не толкова трудно, колкото изглежда.

The Guardian (Гардиън) съобщава, че възобновяемите източници сега захранват 95% от електроенергията в Уругвай. Страната разчита на смес от енергийни ресурси, включително вятърни турбини, слънчева енергия, водноелектрическа енергия, и биомаса. Взети заедно, възобновяемата енергия сега съставлява 55% от енергийния микс на Уругвай, далеч надминавайки средната стойност от 12% в световен мащаб, според Гардиън.

Постиженията на Уругвай са още по-впечатляващи, защото се случват в забележително кратък период от време. Неговото правителство одобрява всеобхватна 25-годишна енергийна политика за нова енергийна икономика през 2008 г. Нещо повече, страната е доказала, че преминаването към чиста енергия не трябва да довежда до по-високи цени за потребителите. Цените на електроенергията коригирани с инфлацията днес всъщност са по-ниски, отколкото са били преди, според отговарящия за държавната политика по изменението на климата, Рамон Мендез.

И така, каква е тайната на успеха на Уругвай? Мендез посочва няколко фактора.

Един от тях е силното партньорство между публичните и частни компании в Уругвай. Държавната Национална електрическа компания на Уругвай насърчава възобновяемата енергия чрез търгове със споразумения за изкупуване на енергията от частните фирми, според доклада за 2015 на междуправителствената организация Международна агенция за възобновяема енергия (IRENA).

Подкрепата на всички политически партии, един национален консенсус, е от решаващо значение за постигането на чиста енергийна политика на Уругвай на практика. Тя бе подкрепена от всички политически партии в Конгреса през 2010 г., според IRENA.

Мендез допълнително изтъква, че успехът на Уругвай се дължи на факта, че инвеститорите са открили, че чистата енергия е добър бизнес. Държавното електроразпределение на Уругвай предлага фиксирани цени на енергията в продължение на 20 години, които насърчават чуждестранните компании като германската вятърна енергийна фирма Enercon за изграждане на инсталации.

"Това, което съм научил е, че възобновяемите енергийни източници са само финансов бизнес", казва Мендес пред Гардиън. "Разходите за изграждане и поддръжка са ниски, така че стига да се даде на инвеститорите сигурна среда, възобновяемата енергия става много привлекателна."

http://qz.com/566773/uruguay-is-now-generating-95-of-its-electricity-from-renewable-energy/

#Енергийна_икономика

Да, новото е очарователно!

Присъединете се с декларация за членство сега: http://www.budd.bg/declaration/

Базовият доход може да дойде в Европа по-скоро, отколкото си представяме

View fullsize

Няколко европейски държави се движат в приемането на системи за универсални основни доходи през следващите няколко години. Ако някоя от тях се приложи най-после можем да получим отговор на един от най-вълнуващите въпроси в областта на икономиката: дали Базовият доход е най-добрият начин да се сложи край на бедността и "социалната" държава в едни нови социални отношения:

През януари 2016 г., холандския град Утрехт ще направи експеримент, в който населението му ще бъде разпределено в различни групи, които получават различни равнища от благосъстоянието, включително и един под формата на безусловен базов доход. Плащанията ще варират от € 900, до € 1,300.http://qz.com/437088/utrecht-will-give-money-for-free-to-its-citizens-will-it-make-them-lazier/

По-късно през 2016 г. Швейцария ще проведе референдум за създаване на универсален базов доход (нейният парламент се противопоставя).
http://www.basicincome.org/news/2015/10/swiss-parliament-opposes-popular-initiative/

През 2017 г., Финландия ще приеме експериментална система, която плаща на всеки € 800 на месец. Прочетете повече за това тук:http://yle.fi/uutiset/kela_to_prepare_basic_income_proposal/8422295

Теорията зад системата за Базов доход е, че правителството до голяма степен премахва скъпата, сложна, бюрократична "социална" държава, в която плащания и преводи се базират на статус, лични обстоятелства, или квалификацията на кандидата. Тогава сумата от събраните в държавата средства просто се разпределя равномерно между цялото население, без бюрократичните и корумпиращи условия. Консерваторите харесват идеята, защото тя свива ролята на държавата и премахва микро намесата на правителството в живота на бедните. Левичарите също я одобряват, защото тя осигурява защитна жизнена мрежа за хората с по-ниски доходи и дава на работниците по-голям избор за това какви видове работа да приемат.

Излишно е да казваме, че Базовият доход има своите критици. Канада многократно е флиртувала с него, но никога не го прилага правилно. Ето критиката на Кевин Милиган, професор по икономика в UBC Vancouver School of Economics, http://www.theglobeandmail.com/report-on-business/rob-commentary/everyone-talks-about-basic-income-heres-why-they-dont-implement-it/article27723204/:

"Финландският пример е типичен за фискална глупост. Финландците предлагат месечен трансфер на € 800 на лице, което звучи хубаво, докато направите математиката и разберете, че това ще изисква удвояване на съществуващите данъци за финансиране на програмата. Този трансфер едва ще замени това, което финландците с ниски доходи вече получават в рамките на съществуващата система за социално подпомагане, така раздутата схема просто би дала голям чек на тези, които не се нуждаят от него и прави малко, за да помогне на тези, които страдат. Не само, че този план би бил невъобразимо скъп, но е трудно да се види дали би имало такава социална печалба, която ще започне да покрива разходите." (за България повечето изчисления се базират на развитие във вътрешното платежоспособно потребление, генерирано от Базовия доход и почти същата данъчна тежест).

Business Insider наскоро разбра какво е нивото на Базовия доход, което може да осигури Великобритания, ако всички социални плащания бяха просто заделени за всички, равномерно, без увеличение на данъци или разходи. Достига € 584 само за възрастните. Не е достатъчен, за да се оцелее, без да се работи. Но може би това е достатъчно, за да запази повечето хора от глад или бездомност. http://uk.businessinsider.com/universal-basic-income-scheme-for-the-uk-2015-12?_ga=1.4098096.1040784075.1451132525

Изненадващото е, че САЩ са могли да бъдат десетилетия напред от Европа по този въпрос, ако един експеримент по времето на бившия президент Ричард Никсън не се е объркал в края на '60-те. Администрацията на Никсън определила 8500 души в Ню Джърси, Денвър, Сиатъл, и на други места и заменила всички социални плащания с Базов доход, наречен "План за семейно подпомагане", между 1968 и 1978. http://nixonfoundation.org/nixontv.php?videoid=259

След това наблюдавали какво се случва с тях. Когато данните се върнали, било отчетено видимо увеличение в броя на разводите сред тези, които са получили плащанията. Така планът бил изоставен (свободата на избора не била отчетена като положителен ефект).
http://basicincome-europe.org/ubie/brief-history-basic-income-ideas/

За съжаление, по-късно се оказало, че данните за разводите са грешни и не е имало разлика между получателите на средства по плана с тези, които не са участвали в него. Кои са двамата министри, които отговаряли за тази програма? Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни (двама видни американски партократи).

Можете да прочетете повече за пропуснатата възможност в едно отлично документално изследване на проф. Евелин Форже от Университета на Манитоба.
http://public.econ.duke.edu/~erw/197/forget-cea%20(2).pdf

http://www.businessinsider.de/adoption-of-basic-income-in-europe-2015-12?r=UK&IR=T

#Базов_доход

Да, новото е забележително!
Разкажете на човека до вас! Присъединете се сега: http://www.budd.bg/declaration/