Демокрацията в Америка е в криза, видно и от текущата надпревара в изборите за президент. Но според Бенджамин Радклиф и Грегъри Шъфелд има и лъч надежда, който идва с отварянето на възможността за инициативи и референдуми.

Днес 24 американски щата позволяват на гражданите им да гласуват директно по въпроси на политиката. Тази година повече от 42 инициативи вече са одобрени за гласуване в 18 щата. Гласоподавателите в Калифорния ще решават различни въпроси, включително дали да се забранят найлоновите торбички, избирателите ще одобряват щатските разходи по-големи от 2 милиарда долара, ще гласуват относно подобряване на финансирането на училищата, както и за бъдещето на двуезичното образование.

Хората от Колорадо ще гласуват относно смяната на настоящите им медицински застрахователни програми с индивидуални системи за плащане, а в Масачузетс ще обмислят легализиране на марихуаната.

Бащите-основатели на САЩ биха били противоречиви относно толкова много директна демокрация. Въпреки че страната е основана на разбирането, че хората са по-щастливи, когато те имат думата в правителството, основателите не са оптимисти за способността на хората да управляват себе си твърде директно. Джеймс Мадисън - "бащата" на Конституцията – твърди, че "гласът на обществеността, изразен от представителите на народа, ще бъде по-полезен за общественото благо, отколкото ако е постановен от самите хора".

Контрол на богатите и корпорациите

До края на деветнадесети век средните американци се чувстваха изключени от представителната система, която в очите им се превърна в плутокрация. Също както и днес, американците виждаха правителство, контролирано от богатите и корпорациите. През Популистката ера гражданите поискаха правителството да бъде по-отзивчиво към техните нужди. Повечето реформи по това време са разширения на директната демокрация. Примерите включват популярния избор на сенатори, системата за подбор на партийни кандидати, както и избирателни права за жените.

Южна Дакота прие система на "инициатива, референдум, отзоваване" през 1898 г. Орегон и Калифорния бързо я последваха, а системата беше приета в още десетина щата в рамките на 10 години.

Това беше бавен процес до днес. Относително наскоро, Мисисипи позволи на гражданите да проявяват инициатива от 1992 г. Това прави общо 24 щата, плюс окръг Колумбия, които сега признават някаква форма на директна демокрация.

Въпреки това, много от тях посочват проблеми с директната демокрация под формата на избирателни инициативи. Максуел Стърнс от Университета в Мериленд, например, пише, че законодателната власт е по-добра, защото инициативите са инструменти на специални интереси или на малцинства. В края на краищата, инициативите са гласувани от непредставително множество от населението, заключава той.

Други, като Ричард Елис от университета Willamette, твърдят, че процесът на събиране на подписи, който отнема доста време, навежда към нечисти финансови интереси. Някои предполагат, че това би увредило директната демокрация в Калифорния, където автори на професионални петиции и платени събирачи на подписи доминират в процеса. Финансово обезпечените се радват на предимство заради паричните ресурси, с които обикновените хора не разполагат, за да провеждат медийни кампании в подкрепа на своите тесни интереси.

Как да се поправи счупената система?

За да се премахне този проблем, трябва да бъде въведена забрана да се плаща на хората за подписи, която забрана е предложена в много щати, но все още не е облечена в законов вид. Въпреки това, тъй като калифорнийците обичат директната демокрация по принцип, те наскоро промениха процеса, давайки възможност за преглед и редакция, както и изискаха задължителна прозрачност на финансирането и произхода на инициативите.

Накрая, някои казват, че инициативите могат да бъдат объркващи за избирателите, като двете последни предложенията от Охайо, отнасящи се до марихуаната, където едното гласувано предложение по същество отменени другото. По подобен начин, Инициатива 42 в Мисисипи изисква да се маркира бюлетината на две места при положителен вот и само на едно при отрицателен, в резултат на което много от положителните са станали невалидни.

Въпреки тези недостатъци, нашето изследване показва, че директната демокрация може да ни накара да се чувстваме щастливи по два начина. Един от тях е чрез своя психологически ефект върху избирателите, карайки ги да чувстват, че имат пряко въздействие върху резултатите от политиката. Това важи, дори ако те не харесват дадено предложение и гласуват против него. Вторият е, че тя наистина може да произведе политики, по-съвместими с човешкото благосъстояние.

Маршрути към щастието

Психологическите предимствата на директната демокрация са очевидни. Като позволява на хората буквално да бъдат правителството, точно както в древна Атина, те развиват по-високи нива на политическа ефикасност. Накратко, те чувстват, че имат някакъв контрол над живота си. Директната демокрация може да даде на хората политически капитал, защото тя предлага средствата, чрез които гражданите могат да поставят своите въпроси върху бюлетината за гласуване, като им дава възможност както да определят дневния ред, така и да гласуват за резултата. Ние смятаме, че е важно днес да се даде тази възможност на Америка, където доверието в правителството намалява. Като цяло, понастоящем само 19% от американците смятат, че правителството работи за всички граждани. Същият малък процент вярват, че правителството може да направи онова, което е правилно. А бедните и работническата класа са още по-отчуждени.

Тези доказателства идват от изследвания на достатъчно големи групи от американското общество, за да се позволи сравнение между отделните щати. Конкретно, ние използвахме изследването на комуникационната агенция DDB-Needham - Advertising’s Lifestyle Studies. Започвайки от 1975 г., това проучване годишно обхваща голям брой американци, изследвайки тенденциите, поведението, очакванията и мненията им. Изследването се прави сред широка обществена маса, за да може директно да се проучи въздействието на инициативите върху удовлетворението на хората, въпреки влиянието на множество други регионални и индивидуални фактори. Статистическите доказателства са ясни.

Висока удовлетвореност от повече участие

Удовлетворението от живота е измеримо по-високо в щатите, които позволяват на гражданите да вземат решения чрез референдуми и инициативи, отколкото в тези, които не го правят. Това важи дори при влиянието на голям набор от други фактори, включително доходи, образование, раса, възраст, пол, статус в заетостта, лично здраве, семейно положение, ходене на църква.

Ние открихме, че с течение на времето удовлетвореността на хората се увеличава при използване на гражданските инициативи. С други думи, колкото по-често държавата използва инициативи за създаване на настоящите си политики, толкова по-щастливи са хората. Въпреки, че е трудно да се определи количественото увеличаване на щастието, поради сложността на статистическите модели, можем да кажем, че да живееш в щат, който позволява инициативи, се отразява върху чувството за щастие, така както половите белези, но има по-малко влияние, отколкото брака или заетостта, например. Щатите, които използват инициативата като инструмент, са склонни да провеждат политики, подпомагащи защитата на гражданското благоденствие, здраве и сигурност, както и на всичко, допринасящо за по-голямо щастие.

Това може би се дължи на факта, че самите граждани използват процеса на инициативата за прилагане на закони, които пряко им помагат. Или може да е, защото законодателите са по-внимателни към гражданското благосъстояние в щатите, които използват механизмите за инициативи, референдуми и отзоваване. Така или иначе, нетното въздействие върху удовлетвореността, както и върху благосъстоянието, е положително.

Може би по-важното е, че чрез проучването се установи, че хората с ниски и средни доходи се възползват най-много от инициативите. Казано по-просто, щастието на богатите и силните в щата се увеличава по-малко (или дори намалява леко), съотнесено към тласъка нагоре в щастието, което обикновените граждани получават. С други думи, най-голямото увеличение има при онези, които са най-малко щастливи, а също така ефективно се намалява "неравенството на удовлетворението" между богатите и бедните.

Автори:

Benjamin Radcliff is Professor of Political Science, University of Notre Dame. Michael Krassa Chair, Human Dimensions of Environmental Systems and Professor Emeritus of Political Science, University of Illinois at Urbana-Champaign. This piece was originally published at the conversation.

http://people2power.info/input/direct-democracy-key-to-happiness-in-america/

Времето за по-щастлив живот дойде!