НОВИНИ — БСДД

Човешки права

Гражданинът Казаледжо го няма, но остават идеите му

Джанроберто Казаледжо (Милано 14.08.1954 - Милано 12.04.2016) е италиански предприемач и политик... Така започва разказът за него в Уикипедия и така ще остане за идните поколения, но кой всъщност беше той? Гений на комуникациите, работил за различни корпорации, сред които Olivetti, Telecom Italia, JPMORGAN Chase, PepsiCo, Hewlett Packard, BNP Paribas, IBM, Philip Morris, Best Western, American Financial Group и т.н.

Съветник на Антонио Ди Пиетро, министър на инфраструкурите във второто правителство на Проди. Последният е онзи легендарен съдия, който ръководи операция "Чисти ръце" в началото на 90-те години. След едно посещение в България, в италианското списание Panorama се появяват снимки на Ди Пиетро, седнал на една маса с Ахмед Доган, при което тогавашната опозиция веднага поисква оставката му с вот на недоверие. А на снимката те не са сами и дори не са близо един до друг... Да, дори в ненормална мафиотска държава като Италия, трябва да се избягват лошите компании. Няма данни поне една наша медия да е отразила този факт, но нали вече сме на 113-то място по свобода на словото с постоянно пропадане от тогава.

През 2007 година Казаледжо и комикът Бепе Грило организират огромен митинг срещу Берлускони. Събират се стотици хиляди граждани, обединени от общата ненавист към партокрацията, с което се основава Движение 5 Звезди. Приносът на тези хора е огромен и за създаването на Европа за свобода и директна демокрация (ЕFDD/ЕСДД) - единствената истинска опозиция в европейския парламент, с която си заслужава да се работи.

При положение, че е медиен гении той почти никога не се появява по телевизията, а от сътрудник на едни от най-големите корпорации създава движение, от което лобистите треперят. Като политик никога не е заемал абсолютно никакъв пост и не е получил нито стотинка.

По прякор Гуруто, Казаледжо работи до последния си дъх за едно различно общество, за един по-красив и по-човешки свят. И той успя. Днес, движението, което създаде е най-важната политическа сила в Италия, а тази пролет на кметските избори в Рим всъщност ще се решава съдбата на целия ЕС. Другите партии не искат да спечелят, представяйки най-слабите си кандидати, с което ясно показват, че искат Д5З да спечелят изборите, за да се провалят при управлението на един неуправляем град.

Така през 2018, на изборите за парламент Д5З няма да спечелят и няма да направят правителство, което да откаже да плаща безобразно-неморалния италиански външен дълг, с което да рухне изчадието ЕС. Няма да има референдум за излизане от ЕС и няма вече да има какъвто и да е референдум. Рим всъщност ще бъде политическия Сталинград .

А ако не се провалят?

Скъпи Гуру, лека ти пръст и почивай в мир, за Политическата революция ще мислим ние живите...

Боян Ковачев - координатор на БСДД, Рим.

Изборен кодекс? Благодарим, но от този няма нужда...

Вчера правната комисия в парламента е сътворила безмерни чудеса – приела е промени в Изборния кодекс, някои от които са пълна безсмислица, а други обслужват интереса на депутатите да могат да фалшифицират изборите, защото им става все по-трудно без “допинг” да участват по нормалния начин и да намерят обществена подкрепа за празните си обещания.

Така например, една от промените е направо смешна - изборният ден да започва в 7.00 ч., а не в 6.00 часа, както досега, и да приключва в 20.00 ч., вместо в 19.00 ч. Местенето на часовия диапазон за изборния ден в тъмната част на деня с нищо не стимулира гласуването на отвратения от безобразия народ. Тъкмо обратното, засилва подозренията за тъмни машинации по кьошета и пресечки.

По-лошото е обаче, че машинното броене на бюлетините в секционните избирателни комисии беше отхвърлено като предложение и се запазва сегашното ръчно броене. Защо ли? Защото е много по-лесно някои бюлетини да се подменят, да изчезнат, да се надраскат, за да бъдат невалидни и т.н. И след това е много по-лесно да затвориш хората от секционните комисии в една „Арена Армеец”, да ги направиш на луди, да ги докараш до припадъци и пак да си опечеш работата с фалшифициране на протоколи - с оправданието, че те не са си свършили работата добре и има много грешки в тях, под зоркото покровителство на удобната част от съда. Перфектно.

Опцията в бюлетината да има място „Не гласувам за никого”, за да бъде все пак „изпълнен гражданския дълг” да се гласува (хахахааа, за кое празно обещание), пък е поредната подигравка с хората. Задължението под заплаха от глоби няма да накара гражданите да вярват. Но пък ще даде възможност на много такива „невярващи” гласовете незнайно как да се окажат прехвърлени към големите партии. Стига да си се подписал в списъците, че си гласувал, а дали си гласувал с тази опция или за някоя партия – ходи доказвай на арменския поп какво си задраскал. Неотдавна получихме сигнал от едно врачанско село, че там са започнали да плашат възрастните хора, че ако не гласуват, ще ги глобяват по 50 лева. При това, ако не гласуват за една определена партия.

С тези промени се намалява шансът на всички да се борят с фалшификациите. Затова за избори ще са ни нужни хора във всяка една секция. Нямаме ли тази подкрепа и тези зорки очи, нямаме и шанс. Защото неслучайно се правят еквилибристики с Изборния кодекс СЕГА, месеци преди изборите. Знаят, че без фалшификации и купени гласове нямат никакви реални изгледи за успех.

И не на последно място – кому е нужно да се разиграват хората, които не са гласували, като ги заличават от избирателните списъци за следващи избори, освен ако не представят „уважителна” причина? Кому е нужно после да доказваш гражданското си право да гласуваш – с пълномощни или молби до кметството? Повече от ясно - нужно е на тези, които искат в списъците да остане само техният верен електорат. Така ли ще се избавим от мъртвите души в избирателните списъци – като затрием и живите? Една своеобразна химиотерапия? Да се затрием съвсем?

Накрая неуважаемите са решили да съкратят и срока за предизборна кампания – от 30 на 21 дни. Вероятно защото на тях им е достатъчно това време да си купят гласовете и предварително организират всичко. Но партиите извън статуквото по този начин също се ограничават във времето за достъп до хората. А те нямат средства от субсидии (т.е. принудително събрани пари от джобовете на всички граждани, своеобразен данък партии), а и не желаят да играят по този начин. Изключително “удобно” е срокът за кампания да е по-кратък с оправданието, че било скъпо. Дългите кампании досега обаче не им попречиха да кътат по банките милиони от парите на същите тези хора , да си купуват незнайно защо бронирани лимузини и да харчат за пълни безумия като чорапи с лик на кандидата.

Предстои гласуване на тези промени в пленарна зала. Според нас нещата са предрешени и, както е видно по-горе, неслучайно тези промени се правят преди тези избори. Не, те не са умствени недоносчета. Те са морално уродливи хитреци, в чиито ръце е всичко, включително това дали утре ще ни има в някой списък или не и това как сме гласували също.

Да, старото е отвратително!

Призоваваме всички, които ни подкрепят, да се свържат с нас, за да съберем достатъчно членове и хора, които да следят какво се случва в избирателните секции в цялата страна. Нямаме друг шанс да пробием системата и да опазим гласовете, дадени за реалната промяна в живота на българите, освен с подкрепата на всеки един от вас.

Присъединете се към БСДД сега за истинска смяна на системата!

Времето дойде!

http://www.budd.bg/take-action/

Щатът Ню Йорк на исторически изпит

Два дни преди гражданите-демократи от щата Ню Йорк да решат дали да подкрепят политическата революция или установеното положение, можем да чуем думите на Оливър Стоун за тежкия избор в този исторически момент.

„Мъжете от моето поколение носехме Испания в сърцата си. Там научихме, че човек може да е прав и пак да бъде победен, че силата пречупва духа и че има времена, в които куражът не бива възнаграден.” Това пише Албер Камю за обречената Гражданска война в Испания през 30-те години. Вярно е, че светлината на Иберийския полуостров угасна за десетилетия. Америка спеше, но в крайна сметка постъпи правилно и отиде на война с фашизма. Вярвам, че фашизмът все още е най-големия ни враг и образът му постоянно изскача от нашите т.нар. „демокрации”. Властта винаги следва интересите на богатите. Това е фашизмът и това е опасността, надвиснала над нас и сега. Сандърс говори за пари, слушайте го. Той говори убедително за парите и силата им да развращават. Той е единственият, който издигна глас срещу корупцията в нашата политика. Клинтън прегърна тази корупция.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4424141/

Как да реагираме в случай, че сме безпомощни?

Ще е много полезно да прочетете и коментирате това, тъй като чрез примерите достатъчно ясно се илюстрира действието на системата на директната демокрация. Още повече, че примерите са от последните дни и касаят протеста на мотористите, както и поскъпването на билета за градски транспорт в София.

Каквито и протести да правят гражданите и по какъвто и да било повод, едно е ясно: след това друг решава вместо тях. Днес сутринта един бивш министър се оправдаваше, че подкрепя исканията на мотористите, но не зависело от него как ще гласуват останалите народни представители. Става въпрос за съвсем справедливото искане на мотористите в Кодекса за застраховане да отпадне задължението да плащаш целогодишна застраховка „Гражданска отговорност”, ако не ползваш возилото си или то е със сезонен характер.

Естествено, с тези промени депутатите защитават интереса на застрахователите, а не на обикновените граждани.

Другият пример е от днес Столичният общински съвет, който гласува цената на билета за столичния градски транспорт да стане 1.60 лв, - огромно увеличение с цели 60% при спаднала цена на горивата.

Как обаче биха изглеждали нещата, ако у нас работеше не "представителна", а директна демокрация?

В първия случай мотористите можеха да съберат подписи и да спрат промените в Кодекса за застраховане, докато не се удовлетворят исканията им. Тогава никакво застрахователно лоби няма шанс да си прокара интереса в парламента. Такива граждански инициативи за вето трябва да са разписани като процедура в Конституцията, както е в Швейцария.

Във втория случай, с поскъпването на билета за градски транспорт, ако имахме директна демокрация, общината щеше да има задължението да проведе референдум дали хората в София са съгласни на това поскъпване, като задължително преди това проведе информационна кампания защо е необходимо такова поскъпване и как ще се харчат събраните от увеличението пари. Излишно е да припомняме за град Тун, отново в Швейцария, където неотдавна гражданите гласуваха на референдум да си вдигнат данъците. Идиоти ли са? Не. Просто много ясно знаят къде отива всяка, платена от тях стотинка.

Информационното затъмнение не е най-големият проблем обаче. И в двата случая безпомощността на гражданите е очевидна – решенията не са в ръцете им, а в ръцете на шепа странно подбрани хора. За гражданите остава само да протестират и да размахват плакати. Дали гласът им ще бъде чут и отразен в решенията, в "представителната" демокрация е въпрос на късмет или на голяма масовост при протеста, като второто вече не се случва, защото хората изгубиха вяра в себе си и в силата си с вкарването на платени елементи сред тях. И как иначе да бъде, щом като единственият коз е да се мятат домати по парламента, без гаранция, че истинската цел ще бъде улучена.

Да помислим как биха изглеждали нещата, ако Столична община беше провела референдум. Първо, протести нямаше да има. Второ, щеше да е ясно къде отиват парите на гражданите и, ако не отиват там, където е заявено, можеше да се спре действието на това решение и да се потърси сметка на общинарите, дори и чрез отзоваване.

Така работи директната демокрация. Протестите при нея са безсмислени, защото решенията са в ръцете на гражданите.

В България има една политическа организация, която работи за смяна на системата от "представителна" към директна демокрация – справедливият и прозрачен начин гражданите да управляват държавата и общините, а те да изпълняват волята на суверена – БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Български Съюз за Директна Демокрация - БСДД
www.budd.bg/faq

Имате въпроси за директната демокрация? Отговорите са тук.

Директната демокрация е двустранен процес: от една страна отношение на държавата към нейните граждани и от друга – отговорност на гражданите към изграждането и функционирането на тяхната държава.

Този процес включва в себе си натрупването и разпространяването на експертни знания, а също така разработването на конкретни инструменти за намиране на най-добрите демократични решения, почиващи на основополагащия принцип на политическа справедливост.

Гражданите имат пълното право да участват и да се намесват в решенията, които ги засягат пряко. Привържениците на директната демокрация се увеличават в световен мащаб, тъй като на хората вече не им е достатъчно веднъж на четири години да отидат на избори и търсят възможности за по-активно участие в политическия живот.

Защо в България гражданите се чувстват безсилни да влияят на властовите решения?

Според изследователите на директната демокрация съществуват няколко форми на непосредствено участие на гражданите в процеса на приемане на политически решения. На първо място това е гражданската активност на местно ниво, която представлява участие на гражданите в обединения и съюзи, създадени с цел повишаване стандарта и качеството на живот в конкретна община. На второ място е гражданското участие – активно или пасивно – в изборите за парламент, кметове и общински съветници. На трето място е участието на гражданите в социални движения с някаква кауза. И на четвърто, но най-важно място, стои така нареченото гражданско «съучастие» в текущите управленски процеси, когато гражданите, заедно с държавния апарат, търсят решения на конкретни актуални проблеми.

Теоретично погледнато, с изключение на последната форма, в България съществуват първите три. Защо обаче, при действието им, нашето общество страда от липса на справедливост, от чувство за безпомощност, водещо до гняв и чести протести? Защо в последните 26 години живеем от протест до протест и същевременно нищо не се променя? Това е така, защото първите три форми са само част от цялостния процес на директната демокрация, следствие от нейното прилагане първо на държавно ниво, допълнителни инструменти за обществено влияние. Всички сме свидетели, че в България развиват дейност най-ралични неправителствени организации. Успехът на дейността им, независимо с каква кауза е свързана тя, рано или късно опира до вземането на управленски решения. Именно тогава се къса връзката между общество и държава, тъй като решението в крайна сметка се намира в ръцете на депутати и кметове, които обаче действат под влияние на различни лобита или за по-лесно «награждават» гражданите с гробно мълчание. От друга страна, вследствие на тези уродливи взаимотношения граждани – власт, в България се развиха немалко организации, които под маската на правозащитници, всъщност изпълняват поръчки на властта, узурпират протести, започнали с чиста кауза, прехранват се от грантове, което ги поставя в зависимост от чужди интереси.

Изборите за местна и държавна власт, които са също част от директната демокрация, в България се превърнаха във фарс, в грозен пазарлък за субсидии и евросредства, в разпределяне между участниците в изборите на цели региони от страната на принципа «Аз ти давам Симитли, ти ми дай Тутракан». В този порнографски спектакъл влиза и умишленото държане в бедност и зависимост на цели етноси, така че хората от тези етноси, докарани до просешка тояга и духовно оскотяване, да бъдат лесно манипулирани, купени и, което е крайната форма на политическия цинизъм, противопоставени на българския етнос с бездействието на държавата спрямо битовата престъпност (която е следствие от чувството за безисходност), спрямо незаконните постройки и с аргумента, че нищо не може да се направи, защото като хора те имат права, което от своя страна насажда у нас усещането и убеждението, че едни остават безправни за сметка на други. Перфектен сценарий на политическите играчи за запазване на властта и статуквото чрез разделение и насаждане на омраза.

Кои са причините европейските народи да се обединяват все повече около идеята за директна демокрация?

Изправени сме пред драматичен парадокс – никога преди не е имало толкова демокрация, но и толкова недоверие и отрицание на представителната демокрация. Сред причините за това отричане на този вид демокрация можем да посочим следните:

1. Прекаленото неравенство, богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни.

2. Кризата на държавата и на обществените отношения, атакувани от неолибералните теории, които проповядват „минимална държавност“.

3. Липсата на солидна демократична култура.

4. Лошото влияние на корупцията в политическите среди.

5. Затрудненото или пълната липса на общуване между партиите и гражданското общество.

6. Подчиненост на политиката по отношение на фактическата власт – медийна, икономическа, финансова.

7. Подчиненост на правителствата спрямо решенията на наднационални, недемократични организации, като Европейската централна банка, Г-20, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Световната търговска организация и т.н.

8. Разрастване на сблъсъците между гражданското общество и правителствата.

9. Дискриминация и отхвърляне на някои категории хора по социален и полов признак – хомосексуалисти, хора без документи, жени, цигани, мюсюлмани и т.н.

10. Идеологическо господство на медийни групировки, които поемат ролята на опозиция, но в защита не на гражданите, а на собствените си интереси.

Има ли смисъл да се провеждат референдуми в България при сега действащата система?

Избирателите в България отдавна са престанали да бъдат граждани, които следва да бъдат убедени, и са се превърнали в потребители, които трябва да бъдат прелъстени. Представителната демокрация престава да бъде дейност, изпълнена със смисъл, и се превръща в очите на гражданите в зрелище, устройвано от една чужда „каста“, в което те не участват реално.

По тези причини с директната демокрация трябва да се започне от върха на държавата, а след това да се прилагат и допълнителните инструменти за гражданско влияние. За да се случи това обаче трябва да се смени системата – рязко и завинаги – да се премине от представителна демокрация към директна, което може да стане само чрез осигуряване на мнозинство в парламента на политическа организация като Български Съюз за Директна Демокрация (БСДД), чиито основни принципи почиват именно на широкото и свободно участие на гражданите във властта.

Преди 26 години никой не ни каза, че има и друг вид демокрация, освен представителната. Демокрацията ни беше наложена като форма на свобода, а за времето на целия ни уродлив преход, ние се убедихме, че тази свобода е преоценена и фалшива.

Партокрацията в България се опитва да поддържа заблудата, че прави референдуми и иска да се чуе гласа на народа. Нищо подобно обаче не се случва, нали? Един умишлено създаден ялов закон провали референдума за електронното гласуване, проведен паралелно с местните избори. Народният вот беше изпратен за „разглеждане” в парламента и представителите „великодушно“ се произнесоха в тон с една известна песен: „Електронно гласуване ще има някога, но не сега…“. Нашите мнения вече нямат никакво значение. Според закона не се събраха толкова гласове на референдума, колкото и на последните парламентарни избори и по тази причина всичко е в ръцете на онези с опорните точки. Неуважаемите. Отново. Да не говорим, че още в зародиш този референдум беше осакатен с орязването на две от точките, залегнали в първоначалния му вариант.

Какъв е изводът от ограниченията в българския закон? Елементарно – поради умишленото въвеждане на тези ограничения (чл. 23, ал. 1,2,3), за да не се допусне прекалено влияние на гражданския глас в държавната и местната власти, не се стимулира гласуването. Помислете, какво би било, ако гражданите знаеха, че няма законови ограничения за приемане на техния вот. Дали не биха били много по-активни в гласуването, в случай че гласът им ще бъде приет за окончателно решение, без допълнителни обструкции? Дали при липса на тези ограничения не биха приели въпроса на референдума като своя лична отговорност? Именно по този начин – с премахването на изискването за брой гласували, отговарящ на участвалите в последните избори за парламент, ще се стимулира и гражданската активност при гласуването – хората ще знаят, че няма връщане назад, ако не са дали гласа си.

По същите причини има основание за сериозни съмнения, че референдумът на Слави Трифонов ще бъде провален и няма да доведе до промяна, тъй като се провежда по правилата на представителната демокрация. Цялата тази „игра на референдуми“ в последните години има една единствена цел – да отврати хората от референдумите и да им покаже, че няма смисъл от провеждането им. Изключително хитър и добре обмислен ход.

Как тогава?

В швейцарския модел, например, вотът на гражданите е окончателен и не зависи по никакъв начин от броя гласували на последните парламентарни избори.

Нещо повече, общините там провеждат референдуми относно инвестициите, които възнамеряват да направят. Ето един пресен пример от лятото на 2015 г.: в кантон Берн, община Муртен (община с общо 900 жители) общината организира референдум. Предварително изпраща на всички граждани информационни материали, че ще има допитване дали с парите на данъкоплатците да закупи къмпинга край езерото, който е обявен за продажба от частен собственик.

Изпраща материалите и след това насрочва дата за обществено обсъждане и гласуване. Всичко става на живо и всеки изказва мнение и задава въпроси, а не като тук - безплодни обсъждания на хартия и след това пак решението се взема от общините, а не от гражданите.

Хората в Муртен са дали своя глас и общината е закупила този прекрасен къмпинг, с условието нищо да не променя, а да го запази такъв, какъвто хората го обичат.

Да сте чули българска община да пита гражданите как да инвестира парите им?

Също така, през 2016 г.,както и през 2017 г. предстоят два нови референдума в Швейцария на национално ниво – това лято референдум за въвеждането на базов доход, а за 2017 г. са събрани и внесени 105 хиляди подписа, за да се попита народът иска ли да бъде проведена парична реформа, а именно – да се отнеме правото на частните банки да правят пари от въздуха, без да се трудят и да произвеждат нещо полезно.

Ако тези референдуми срещнат подкрепата на повече от 50% от гласувалите, Швейцария ще предизвика истинска финансова революция.

Тук е мястото да добавим и задължението на държавата, разписано в швейцарската конституция, да се допитва до гражданите относно членството в международни организации и съюзи, например. А нас някой попита ли ни дали искаме да станем част от Европейския съюз? Утре дали ще ни попитат искаме ли да въведем еврото?

И не на последно място, както и за да подчертаем още веднъж как българските депутати се подиграват с правото на гражданите на глас, чрез въвеждане в закона на невъзможни за изпълнение изисквания като събирането на 400 000 подписа (бяха 500 хил.) за провеждането на национален референдум, ще цитирам дял от швейцарската конституция: Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138:

100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива

и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция

100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект.

Всичко това – при едно и също население в Швейцария и България – около 7 милиона души.

Какво бихме могли да направим при системата на директната демокрация, ако решенията в парламента не отговарят на нашите желания и нарушават правата ни?

Така наречените инициативи са възможността гражданите да предложат конституционна или законодателна промяна. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 хиляди подписа. Ако успеят да го направят, държавата е длъжна да организира референдум. За инициативите на кантонално и общинско равнище, естествено, се изискват по-малко подписи – пропорционално на броя на населението.

Друга разновидност референдуми дава на гражданите силата да оспорят всяко, вече взето, решение на парламента или другите органи на властта. Като за това вече се изискват по-малко подписи – само 50 хиляди на национално равнище или пропорционално на броя на населението на местно ниво, събрани в рамките на 100 дни след публикуването на оспорваното решение. Този вид референдум е нещо като вето, което, ако не ги отмени, най-малкото може да отложи влизането в сила на властовите решения, поради което се оприличава на спирачка, натисната от избирателите. Пример е референдумът от май 2014 г., с който е отменено взетото преди това от парламента решение за закупуване на нови бойни самолети за швейцарската армия. Ако у нас системата бъде сменена с директна демокрация, отдавна щеше да бъде решен проблемът с чл. 417 от ГПК, например, който ощетява хиляди граждани и нарушава правото им на участие в справедлив съдебен процес, както и дава огромни привилегии на банките за сметка на обикновените хора.

Какви са ползите от директната демокрация за младите хора?

Професорът по политология от университета в Цюрих Даниел Бокслер споделя, че системата за пряко въздействие на гражданите означава много по-силен контрол върху политиците. Подложени на изпитания не само веднъж на 4 години (както в България, например), а по няколко пъти годишно, те са принудени да бъдат постоянно нащрек, да бъдат много по-прозрачни и предпазливи в действията си. Затова да правиш политика в Швейцария е изключително сложно.

На фона на българския политически цинизъм е съвсем нормално като граждани да престанем да се интересуваме от политика, както показва броят на негласувалите, а също и превърнатото в национална мантра изречение „Няма държава!“. От друга страна, ние искаме да контролираме  действията на държавата и да участваме в проектите, които ни засягат пряко. И с право. Защото НИЕ сме държавата и трябва да направим така, че животът ни да зависи от нашите решения. Както по-горе вече споменахме, това може да стане не с протести и редуване на едни и същи омаскарени субекти в пазвата на представителната демокрация, а със смяна на системата с директна демокрация. Система, която да създаде традиции, предаващи се от поколение на поколение. В Швейцария, където традициите играят много важна роля, подрастващото поколение има възможност, още преди завършване на училище, да научи чрез собствен опит какво именно е директната демокрация, как работи тя, както и да опознае другите политически механизми в страната.

През 2015 година, в сградата на Федералния дворец или Бундесхаус-а, както наричат работното място на правителството и парламента в Швейцария, пристигнаха участници в уникален образователен проект „Всички училища – в Берн!” («Die Schulen nach Bern»), в рамките на който ученици от различни кантони на Конфедерацията получават възможност да дойдат в политическата столица на Швейцария и един ден да бъдат истински депутати – да се изказват от трибуната, да дискутират, да отстояват своята гледна точка.

Участниците в проекта бяха приветствани от Филип Шваб (Philippe Schwab) – генерален секретар на федералния парламент. Своето обръщение към младите депутати той започна с думите на Уинстън Чърчил за това, че демокрацията е политическа система за всички и се създава от всички заедно и от всеки поотделно. „Същото е и с директната демокрация в Швейцария“ – казва Шваб. „Това не е някаква даденост, паднала при нас от небето. Това е важно и много ценно завоевание, което изисква ежедневна грижа и внимание, и колкото повече хората участват в демократичните процеси, толкова по-добре е за цялото общество.”

Вече 20 години в Швейцария (и княжество Лихтенщайн) съществува Междурегионалното обединение на така наречените „Младежки парламенти“, общо 63 в цялата страна (с 1500 членове), които представляват не само начин младите хора да добият политическа култура, но и се явяват на практика място за подготовка на политически кадри. На 18 декември 2015 г., на проведените парламентарни избори в Швейцария, именно възпитаничка на такъв младежки парламент (Лиза Мазоне от Женева) става най-младата депутатка в страната, само на 27 години. Тя представлява женевската организация на „Зелените“ и е една от първите организаторки на младежките парламенти, като е направила началните си стъпки в такъв парламент в своята родна община Версуа.

Младежките парламенти осигуряват на младите хора, проявяващи интерес към политиката, реална възможност да изучат на практика как работят швейцарските политически структури и институции. Освен това, бидейки членове на такъв парламент, младежите и девойките имат възможност да участват в решаването на истински, реално съществуващи проблеми, актуални за дадена община или кантон, казва Маурус Блументал, който вече три години е изпълнителен директор на Междурегионалното обединение на младежките парламенти.

В своята знаменита реч «В нашите ръце», произнесена през 1958 г. по случай десетата годишнина от създаването на Всеобщата декларация за правата на човека, Елеонора Рузвелт посочва, че основите на гражданските права се полагат в света на «отделния човек», на всеки индивид, и че огромно значение в този смисъл има «средата, в която той живее; училището, университетът…» Тоест, «истинският гражданин», според нея, е цел и смисъл на всяко възпитание.

Как директната демокрация възпитава в отговорност? Защо при нея и най-ниско образованите хора могат да вземат решения? Защо при директната демокрация по-малко се укриват данъци?

Съгласни сме, че традициите в директната демокрация възпитават всяко следващо поколение в отговорност и политическа култура. Но не можем да се съгласи с твърдението на някои отегчени и с право отвратени от политиката в България индивиди, че директна демокрация може да има там, но не и у нас, само защото Швейцария е богата държава. Нашето мнение е напълно противоположно – Швейцария е богата и независима, именно заради съществуването на директната демокрация, а не вследствие на нея.

Нейният пример доказва, че дори най-обикновените и ниско образовани граждани могат да вземат правилни политически решения, при условие че имат достатъчно количество информация и време, за да анализират тази информация. Информационните кампании, предшестващи всеки референдум, са изключително важна, основна част от демократичния процес. Всеки, имащ право на глас гражданин на Швейцария, получава по пощата достатъчно количество информационни материали преди провеждането на даден референдум, за да може да се запознае с темата, да обмисли участието си или отказа си да участва в допитването.

Именно вследствие на работещите принципи на директната демокрация, хората в Швейцария не само пускат бюлетина по пощата или в урната, но и се учат на отговорност. Така например, в кантоните, които се открояват с висока гражданска активност на референдумите и изборите, проблемът с укриването или неплащането на данъци е най-слабо изразен. Причината за тази обратна зависимост е именно доверието. Гражданите виждат и усещат, че властта се съобразява с тяхното мнение, взема предвид техните интереси, че имат възможност да вземат директно участие в политическия и обществен живот, а оттам идва и мотивацията им да бъдат коректни данъкоплатци.

Защо само гражданската активност не е достатъчна, за да реализира властта желанията на хората?

Този въпрос има един единствен простичък и логичен отговор под формата на контравъпрос. Някои граждани споделят, че вследствие на техни усилия и преговори с местната власт са постигнали това, че предложенията им са били приети. При това, по причина, че кметът, както те се изразяват, е „готин” и се е вслушал в гласа на хората от общината. И тук, съвсем естествено, идва и отговорът под формата на контравъпрос: Ами ако кметът не беше „готин” и не беше обърнал никакво внимание на гражданските искания, какви са възможностите ни да наложим гражданската си воля? С протести? С блокади на пътища? Или ще чакаме да му изтече мандатът и да дойде следващият подобен? Не, разбира се. Както и по-горе посочихме, директната демокрация е инструментът за решаване на проблемите – от самите граждани и в полза на гражданите.

Разбира се, директната демокрация сама по себе си не е панацея за всички проблеми в едно общество. Затова платформата на Български Съюз за Директна Демокрация включва и други мерки, като въвеждането на Базов доход, например, т.е. грижа и инвестиция на държавата за развитието на всеки български гражданин и слагане край на покъртителната бедност и демографската катастрофа, в която се намираме.

Какви са проблемите при вече работещите модели на директна демокрация?

Участието на гражданите чрез законодателни инициативи в изграждането на държавата също има своите проблеми.  

Да вземем за пример референдума от 9 февруари 2014 г., който предизвика истински политически земетръс в Швейцария. Болшинството от гласувалите приеха предложението на консервативната Швейцарска народна партия (SVP/UDC) в конституцията да се въведе чл. 121а, според който Конфедерацията получава право самостоятелно, без оглед на други действащи в тази сфера законови актове, да регулира трудовата миграция от страните на Европейския съюз. Трябва да напомня, че принципът на свободно придвижване на хора и капитали между Швейцария и Евросъюза, е залегнал в цял комплекс от съглашения между Берн и Брюксел, и те могат да действат само всички заедно, което означава, че чрез тази гражданска инициатива и резултата на референдума се нарушава свободата на придвижване, както и стават недействителни всички останали договори от «втория пакет» на тези съглашения. Което може да се отрази сериозно на икономическите интереси на Швейцария.

Тук е мястото на депутатите и експертите по право в парламента да приложат народната воля по такъв начин, че да не нарушат международното и държавното право, но също и да се съобразят с резултатите от референдума. По мнението на Астрид Епине  - професор по международно, европейско и частно право и преподавател в Университета в град Фрибург,  решението от референдума — това не е в чист вид волята на народа, но действителен законодателен акт. Следователно, да се реализира трябва не «волята», а законодателното изражение на тази воля в лицето на същия член 121а. Което е и най-сложната част от системата на директната демокрация – да се облече в закон решението на хората, но така, че да не нарушава съществуващото законодателство или изконни човешки права. От друга страна, това са и рисковете на директната демокрация – да се приемат от народа решения, които могат да нарушат в бъдеще интересите на същия този народ. Именно затова е изключително важно нивото на информираност на гражданите. Но решението накрая е изцяло в техни ръце, затова казваме, че директната демокрация е не само право, но и огромна отговорност.

В тази посока са интересни разсъжденията на Алън Грифел – професор по конституционо и административно право от Цюрихския университет. Той припомня, че народната законодателна инициатива може да бъде формулирана и в по-гъвкав формат или иначе казано като «общо предложение» («allgemeine Anregung»). Според него тази форма е неизвестна или по-точно е забравената «перла» в арсенала от инструменти на директната демокрация, която може да бъде използвана именно на федерално ниво. Грифел е изчислил, че от всички 300 законодателни инициативи в историята на Швейцария, от 1891 г. насам или откакто инициативата съществува като институт, само 11 са били оформени като «общо предложение», а от тях само 3 стигат до референдум. Всички останали са били пуснати във формат на «разработен проект» («ausformulierter Entwurf»), т.е. готов член от конституцията. Според професор Грифел, ако в Швейцария, в рамките на всекидневната политическа практика има възможност да излезе на преден план именно форматът на «общото предложение», то тогава могат да се избегнат много проблеми при реализацията на резултатите от даден референдум, т.е. такива одобрени законопроекти не биха били «неприкосновени» членове и алинеи на конституцията и по тях биха могли да работят юристи, приспособявайки ги към действащото право.

И в заключение отправяме въпроси към читателите, на които те сами да отговорят:

Трябва ли да имаме право на глас само веднъж на 4 години, което също е опорочено, тъй като депутатите вече се самоизбират чрез манипулации и фалшификация на изборите или желаем реално да участваме в построяването на държавата и живота ни?

Какво ни пречи – комплексът, че сме непълноценни интелектуално и морално или страхът, че ще носим отговорност за собствените си решения?

Лидия Делирадева - БСДД

 

 

 

 

 

Позиция по въпроса за Безусловния базов доход у нас

Камен Попов задава своите въпроси за Базовия доход на Лидия Делирадева - съпредседател на Български Съюз за Директна Демокрация и на Тони Баждаров - активист и предприемач.

Новата система със справедливо споделяне на благата, създадени благодарение на правовия ред в държавата идва!

Да, новото е забележително!
Присъединете се сега: http://www.budd.bg/declaration/

Безусловен базов доход с Тони Баждаров.

Какво представлява Безусловен базов доход? Дали не си трият ръцете неолибералистите, от поредна възможност за спасяването на капиталистическата система, чрез декоративни поправки? Поредна утопия ли? Революция може би? Форма на комунистическо общество, където всички сме почти равни, но пък се произвеждат ...мързеливи хора?

Поздравления за Тони Баждаров и за водещия Мавракис. Ясен и достатъчно задълбочен разговор по темата за Базовия доход.

БНР - Програма "Христо Ботев" представя:

Директната демокрация - право на гражданите или задължение на държавата? Защо сега съществуващият Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не работи в полза на гражданите? По какъв начин Базовият доход гарантира правото на гражданите на достоен живот? Какво е Енергийна икономика и как тя освобождава гражданите от закрепостяването им към монополите? Директната демокрация и представителната демокрация. Имат ли власт гражданите в България и защитени ли са правата им? Лидия Делирадева – директор на отдел „Гражданска инициатива” в Центъра за човешки права и Георги Неделчев, инженер-икономист, експерт по „Право на интелектуалната собственост”. (чуйте звуковия файл)

http://bnr.bg/…/10065…/narushen-li-e-pravovia-red-v-balgaria

Времето дойде!
Сега е моментът да променим това, което се случва у нас. Присъединете се тук: http://www.budd.bg/declaration/

Базовият доход може да дойде в Европа по-скоро, отколкото си представяме

Няколко европейски държави се движат в приемането на системи за универсални основни доходи през следващите няколко години. Ако някоя от тях се приложи най-после можем да получим отговор на един от най-вълнуващите въпроси в областта на икономиката: дали Базовият доход е най-добрият начин да се сложи край на бедността и "социалната" държава в едни нови социални отношения:

През януари 2016 г., холандския град Утрехт ще направи експеримент, в който населението му ще бъде разпределено в различни групи, които получават различни равнища от благосъстоянието, включително и един под формата на безусловен базов доход. Плащанията ще варират от € 900, до € 1,300.http://qz.com/437088/utrecht-will-give-money-for-free-to-its-citizens-will-it-make-them-lazier/

По-късно през 2016 г. Швейцария ще проведе референдум за създаване на универсален базов доход (нейният парламент се противопоставя).
http://www.basicincome.org/news/2015/10/swiss-parliament-opposes-popular-initiative/

През 2017 г., Финландия ще приеме експериментална система, която плаща на всеки € 800 на месец. Прочетете повече за това тук:http://yle.fi/uutiset/kela_to_prepare_basic_income_proposal/8422295

Теорията зад системата за Базов доход е, че правителството до голяма степен премахва скъпата, сложна, бюрократична "социална" държава, в която плащания и преводи се базират на статус, лични обстоятелства, или квалификацията на кандидата. Тогава сумата от събраните в държавата средства просто се разпределя равномерно между цялото население, без бюрократичните и корумпиращи условия. Консерваторите харесват идеята, защото тя свива ролята на държавата и премахва микро намесата на правителството в живота на бедните. Левичарите също я одобряват, защото тя осигурява защитна жизнена мрежа за хората с по-ниски доходи и дава на работниците по-голям избор за това какви видове работа да приемат.

Излишно е да казваме, че Базовият доход има своите критици. Канада многократно е флиртувала с него, но никога не го прилага правилно. Ето критиката на Кевин Милиган, професор по икономика в UBC Vancouver School of Economics, http://www.theglobeandmail.com/report-on-business/rob-commentary/everyone-talks-about-basic-income-heres-why-they-dont-implement-it/article27723204/:

"Финландският пример е типичен за фискална глупост. Финландците предлагат месечен трансфер на € 800 на лице, което звучи хубаво, докато направите математиката и разберете, че това ще изисква удвояване на съществуващите данъци за финансиране на програмата. Този трансфер едва ще замени това, което финландците с ниски доходи вече получават в рамките на съществуващата система за социално подпомагане, така раздутата схема просто би дала голям чек на тези, които не се нуждаят от него и прави малко, за да помогне на тези, които страдат. Не само, че този план би бил невъобразимо скъп, но е трудно да се види дали би имало такава социална печалба, която ще започне да покрива разходите." (за България повечето изчисления се базират на развитие във вътрешното платежоспособно потребление, генерирано от Базовия доход и почти същата данъчна тежест).

Business Insider наскоро разбра какво е нивото на Базовия доход, което може да осигури Великобритания, ако всички социални плащания бяха просто заделени за всички, равномерно, без увеличение на данъци или разходи. Достига € 584 само за възрастните. Не е достатъчен, за да се оцелее, без да се работи. Но може би това е достатъчно, за да запази повечето хора от глад или бездомност. http://uk.businessinsider.com/universal-basic-income-scheme-for-the-uk-2015-12?_ga=1.4098096.1040784075.1451132525

Изненадващото е, че САЩ са могли да бъдат десетилетия напред от Европа по този въпрос, ако един експеримент по времето на бившия президент Ричард Никсън не се е объркал в края на '60-те. Администрацията на Никсън определила 8500 души в Ню Джърси, Денвър, Сиатъл, и на други места и заменила всички социални плащания с Базов доход, наречен "План за семейно подпомагане", между 1968 и 1978. http://nixonfoundation.org/nixontv.php?videoid=259

След това наблюдавали какво се случва с тях. Когато данните се върнали, било отчетено видимо увеличение в броя на разводите сред тези, които са получили плащанията. Така планът бил изоставен (свободата на избора не била отчетена като положителен ефект).
http://basicincome-europe.org/ubie/brief-history-basic-income-ideas/

За съжаление, по-късно се оказало, че данните за разводите са грешни и не е имало разлика между получателите на средства по плана с тези, които не са участвали в него. Кои са двамата министри, които отговаряли за тази програма? Доналд Ръмсфелд и Дик Чейни (двама видни американски партократи).

Можете да прочетете повече за пропуснатата възможност в едно отлично документално изследване на проф. Евелин Форже от Университета на Манитоба.
http://public.econ.duke.edu/~erw/197/forget-cea%20(2).pdf

http://www.businessinsider.de/adoption-of-basic-income-in-europe-2015-12?r=UK&IR=T

#Базов_доход

Да, новото е забележително!
Разкажете на човека до вас! Присъединете се сега: http://www.budd.bg/declaration/

 

 

 

Франция поглежда към единствената демокрация - директната

"И наистина ми се струва, че единственото останало ни решение е внимателно да се движим към директната демокрация - единствената форма на реалната демокрация.", това пише френският писател Мишел Уелбек в коментар за "Ню Йорк таймс" под заглавие "Как френските лидери предадоха народа си".

http://www.dnevnik.bg/…/2653244_mishel_uelbek_zee_propast_…/

‪#‎Българска_директна_демокрация‬

Времето дойде!
Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/