Ще е много полезно да прочетете и коментирате това, тъй като чрез примерите достатъчно ясно се илюстрира действието на системата на директната демокрация. Още повече, че примерите са от последните дни и касаят протеста на мотористите, както и поскъпването на билета за градски транспорт в София.
Каквито и протести да правят гражданите и по какъвто и да било повод, едно е ясно: след това друг решава вместо тях. Днес сутринта един бивш министър се оправдаваше, че подкрепя исканията на мотористите, но не зависело от него как ще гласуват останалите народни представители. Става въпрос за съвсем справедливото искане на мотористите в Кодекса за застраховане да отпадне задължението да плащаш целогодишна застраховка „Гражданска отговорност”, ако не ползваш возилото си или то е със сезонен характер.
Естествено, с тези промени депутатите защитават интереса на застрахователите, а не на обикновените граждани.
Другият пример е от днес Столичният общински съвет, който гласува цената на билета за столичния градски транспорт да стане 1.60 лв, - огромно увеличение с цели 60% при спаднала цена на горивата.
Как обаче биха изглеждали нещата, ако у нас работеше не "представителна", а директна демокрация?
В първия случай мотористите можеха да съберат подписи и да спрат промените в Кодекса за застраховане, докато не се удовлетворят исканията им. Тогава никакво застрахователно лоби няма шанс да си прокара интереса в парламента. Такива граждански инициативи за вето трябва да са разписани като процедура в Конституцията, както е в Швейцария.
Във втория случай, с поскъпването на билета за градски транспорт, ако имахме директна демокрация, общината щеше да има задължението да проведе референдум дали хората в София са съгласни на това поскъпване, като задължително преди това проведе информационна кампания защо е необходимо такова поскъпване и как ще се харчат събраните от увеличението пари. Излишно е да припомняме за град Тун, отново в Швейцария, където неотдавна гражданите гласуваха на референдум да си вдигнат данъците. Идиоти ли са? Не. Просто много ясно знаят къде отива всяка, платена от тях стотинка.
Информационното затъмнение не е най-големият проблем обаче. И в двата случая безпомощността на гражданите е очевидна – решенията не са в ръцете им, а в ръцете на шепа странно подбрани хора. За гражданите остава само да протестират и да размахват плакати. Дали гласът им ще бъде чут и отразен в решенията, в "представителната" демокрация е въпрос на късмет или на голяма масовост при протеста, като второто вече не се случва, защото хората изгубиха вяра в себе си и в силата си с вкарването на платени елементи сред тях. И как иначе да бъде, щом като единственият коз е да се мятат домати по парламента, без гаранция, че истинската цел ще бъде улучена.
Да помислим как биха изглеждали нещата, ако Столична община беше провела референдум. Първо, протести нямаше да има. Второ, щеше да е ясно къде отиват парите на гражданите и, ако не отиват там, където е заявено, можеше да се спре действието на това решение и да се потърси сметка на общинарите, дори и чрез отзоваване.
Така работи директната демокрация. Протестите при нея са безсмислени, защото решенията са в ръцете на гражданите.
В България има една политическа организация, която работи за смяна на системата от "представителна" към директна демокрация – справедливият и прозрачен начин гражданите да управляват държавата и общините, а те да изпълняват волята на суверена – БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
Български Съюз за Директна Демокрация - БСДД
www.budd.bg/faq