БСДД

Гражданинът Казаледжо го няма, но остават идеите му

Джанроберто Казаледжо (Милано 14.08.1954 - Милано 12.04.2016) е италиански предприемач и политик... Така започва разказът за него в Уикипедия и така ще остане за идните поколения, но кой всъщност беше той? Гений на комуникациите, работил за различни корпорации, сред които Olivetti, Telecom Italia, JPMORGAN Chase, PepsiCo, Hewlett Packard, BNP Paribas, IBM, Philip Morris, Best Western, American Financial Group и т.н.

Съветник на Антонио Ди Пиетро, министър на инфраструкурите във второто правителство на Проди. Последният е онзи легендарен съдия, който ръководи операция "Чисти ръце" в началото на 90-те години. След едно посещение в България, в италианското списание Panorama се появяват снимки на Ди Пиетро, седнал на една маса с Ахмед Доган, при което тогавашната опозиция веднага поисква оставката му с вот на недоверие. А на снимката те не са сами и дори не са близо един до друг... Да, дори в ненормална мафиотска държава като Италия, трябва да се избягват лошите компании. Няма данни поне една наша медия да е отразила този факт, но нали вече сме на 113-то място по свобода на словото с постоянно пропадане от тогава.

През 2007 година Казаледжо и комикът Бепе Грило организират огромен митинг срещу Берлускони. Събират се стотици хиляди граждани, обединени от общата ненавист към партокрацията, с което се основава Движение 5 Звезди. Приносът на тези хора е огромен и за създаването на Европа за свобода и директна демокрация (ЕFDD/ЕСДД) - единствената истинска опозиция в европейския парламент, с която си заслужава да се работи.

При положение, че е медиен гении той почти никога не се появява по телевизията, а от сътрудник на едни от най-големите корпорации създава движение, от което лобистите треперят. Като политик никога не е заемал абсолютно никакъв пост и не е получил нито стотинка.

По прякор Гуруто, Казаледжо работи до последния си дъх за едно различно общество, за един по-красив и по-човешки свят. И той успя. Днес, движението, което създаде е най-важната политическа сила в Италия, а тази пролет на кметските избори в Рим всъщност ще се решава съдбата на целия ЕС. Другите партии не искат да спечелят, представяйки най-слабите си кандидати, с което ясно показват, че искат Д5З да спечелят изборите, за да се провалят при управлението на един неуправляем град.

Така през 2018, на изборите за парламент Д5З няма да спечелят и няма да направят правителство, което да откаже да плаща безобразно-неморалния италиански външен дълг, с което да рухне изчадието ЕС. Няма да има референдум за излизане от ЕС и няма вече да има какъвто и да е референдум. Рим всъщност ще бъде политическия Сталинград .

А ако не се провалят?

Скъпи Гуру, лека ти пръст и почивай в мир, за Политическата революция ще мислим ние живите...

Боян Ковачев - координатор на БСДД, Рим.

Априлската епопея - сбъдната мечта за свобода

“Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода
с човешки правдини.”

Драматичните събития от Българската пролет преди 140 години, безспорният български връх в националноосвободителната борба срещу османското робство и вечен символ на героизъм - Априлското въстание, винаги ще предизвиква силни чувства в сърцата ни. 
Много е изписано за него - от участници, от раздирани от състрадание европейски журналисти и съвременници на събитията, от безпристрастни наблюдатели и от злонамерени "изследователи" на историята.

Опитаха се да ни внушат, че героизмът и саможертвата на бунтовниците е излишна, че много невинни са загубили напразно живота си, но пропускат да кажат, че целта е постигната - възстановяването на Българската държава. Внушават ни, че не е имало и робство, че недоволството е било едва ли не неоснователно. Чудно защо тогава изобщо е организиран бунт и защо е потушен с такава жестокост, че предизвиква отзвук в целия свят.

Научиха ни да се мразим взаимно и на тази тема, да подлагаме на съмнение всички събития, които би трябвало да бъдат повод за гордост от саможертвата и мъка заради загиналите. И резултатите не закъсняха - вече се затрудняваме да разпознаваме злото и да му даваме име. Не успяваме да поставим националните цели и приоритети, липсва ни националната стратегия и свързаните с нея планове за развитие.

Затрудняваме се да разпознаваме тираните, страхуваме се от тях и намираме оправдания за делата им, асоциираме се с тях и приемаме неистините им с безразличие. Оказахме се разединени, както в най-тежките времена за България. Сега, когато държавата продължава безогледно да се разпродава зад кулисите, а животът и достойнството на огромната част от българските граждани все така нямат никаква стойност.

При всички остри въпроси в обществото, светлата дата и споменът за въстанието днес ще бъдат употребени с особена жестокост. От една страна с готвения "бунт", който е с липсваща национална цел и който не е оформил виждането за това какво може да измени днешното установено положение, а от друга страна именно статуквото, утвърждаващо се за пореден път върху националните символи, които всъщност презира.

Призивите за безпартийност и аполитичност от съществуващи или виртуални организации, НПО-та с политически организирани задачи, които силно наподобяват партии или обслужващи партиите групи от хора по интереси, имитиращи опозиция, всъщност закаляват партокрацията.

Малко са онези, които днес казват истината, че преди 26 години ни излъгаха какво всъщност представлява демокрацията. Връчването на властта в ръцете на "представители" и превръщането им в наследници на предишната тоталитарна номенклатура е сърцевината на огромните пропасти и несправедливости в днешното българско общество. Никой не обяснява, че и разрушаването на държавността всъщност представлява потъпкване на заветите на героите от Априлското въстание.

България няма повече нужда от провалената монархия, от човеконенавистния тоталитаризъм, от представителната олигархия и от мрачната анархия. Длъжни сме да покажем, че сме научили историческите си уроци и че имаме сили в себе си да надградим делото на нашите български апостоли.

Държавата и обществото не могат да се управляват повече от отделни групи, наречени експерти, професионалисти, политици, партийци, безпартийни или обикновени олигарси с техните велможи. Обществените интереси могат да бъдат защитени единствено от суверена - БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, когато решенията се взимат от гражданите. Тогава политическите идеи няма как да отстъпват на клиентелизма на НПО-тата, на лобистките професионални организации и на псевдо-експертизите за политическото устройство на държавата.

Време е да осъзнаем окончателно, че пътят на България, нашата мила родина и наш общ дом, минава през осъществяването на идеите, идеалите, мечтите и вижданията точно на онези, които подготвиха и проведоха Априлското въстание преди 140 години. Те го направиха, за да я има България.

Днес тя най-после исторически принадлежи на народа и единствената възможна национална цел е заедно да възстановим справедливостта като бъде върната властта в народните ръце - със сърце и разум, с описваната от героите на Априлската епопея и формулирана днес,‪#‎Българска_директна_демокрация‬.

Времето дойде!
www.budd.bg

Изборен кодекс? Благодарим, но от този няма нужда...

Вчера правната комисия в парламента е сътворила безмерни чудеса – приела е промени в Изборния кодекс, някои от които са пълна безсмислица, а други обслужват интереса на депутатите да могат да фалшифицират изборите, защото им става все по-трудно без “допинг” да участват по нормалния начин и да намерят обществена подкрепа за празните си обещания.

Така например, една от промените е направо смешна - изборният ден да започва в 7.00 ч., а не в 6.00 часа, както досега, и да приключва в 20.00 ч., вместо в 19.00 ч. Местенето на часовия диапазон за изборния ден в тъмната част на деня с нищо не стимулира гласуването на отвратения от безобразия народ. Тъкмо обратното, засилва подозренията за тъмни машинации по кьошета и пресечки.

По-лошото е обаче, че машинното броене на бюлетините в секционните избирателни комисии беше отхвърлено като предложение и се запазва сегашното ръчно броене. Защо ли? Защото е много по-лесно някои бюлетини да се подменят, да изчезнат, да се надраскат, за да бъдат невалидни и т.н. И след това е много по-лесно да затвориш хората от секционните комисии в една „Арена Армеец”, да ги направиш на луди, да ги докараш до припадъци и пак да си опечеш работата с фалшифициране на протоколи - с оправданието, че те не са си свършили работата добре и има много грешки в тях, под зоркото покровителство на удобната част от съда. Перфектно.

Опцията в бюлетината да има място „Не гласувам за никого”, за да бъде все пак „изпълнен гражданския дълг” да се гласува (хахахааа, за кое празно обещание), пък е поредната подигравка с хората. Задължението под заплаха от глоби няма да накара гражданите да вярват. Но пък ще даде възможност на много такива „невярващи” гласовете незнайно как да се окажат прехвърлени към големите партии. Стига да си се подписал в списъците, че си гласувал, а дали си гласувал с тази опция или за някоя партия – ходи доказвай на арменския поп какво си задраскал. Неотдавна получихме сигнал от едно врачанско село, че там са започнали да плашат възрастните хора, че ако не гласуват, ще ги глобяват по 50 лева. При това, ако не гласуват за една определена партия.

С тези промени се намалява шансът на всички да се борят с фалшификациите. Затова за избори ще са ни нужни хора във всяка една секция. Нямаме ли тази подкрепа и тези зорки очи, нямаме и шанс. Защото неслучайно се правят еквилибристики с Изборния кодекс СЕГА, месеци преди изборите. Знаят, че без фалшификации и купени гласове нямат никакви реални изгледи за успех.

И не на последно място – кому е нужно да се разиграват хората, които не са гласували, като ги заличават от избирателните списъци за следващи избори, освен ако не представят „уважителна” причина? Кому е нужно после да доказваш гражданското си право да гласуваш – с пълномощни или молби до кметството? Повече от ясно - нужно е на тези, които искат в списъците да остане само техният верен електорат. Така ли ще се избавим от мъртвите души в избирателните списъци – като затрием и живите? Една своеобразна химиотерапия? Да се затрием съвсем?

Накрая неуважаемите са решили да съкратят и срока за предизборна кампания – от 30 на 21 дни. Вероятно защото на тях им е достатъчно това време да си купят гласовете и предварително организират всичко. Но партиите извън статуквото по този начин също се ограничават във времето за достъп до хората. А те нямат средства от субсидии (т.е. принудително събрани пари от джобовете на всички граждани, своеобразен данък партии), а и не желаят да играят по този начин. Изключително “удобно” е срокът за кампания да е по-кратък с оправданието, че било скъпо. Дългите кампании досега обаче не им попречиха да кътат по банките милиони от парите на същите тези хора , да си купуват незнайно защо бронирани лимузини и да харчат за пълни безумия като чорапи с лик на кандидата.

Предстои гласуване на тези промени в пленарна зала. Според нас нещата са предрешени и, както е видно по-горе, неслучайно тези промени се правят преди тези избори. Не, те не са умствени недоносчета. Те са морално уродливи хитреци, в чиито ръце е всичко, включително това дали утре ще ни има в някой списък или не и това как сме гласували също.

Да, старото е отвратително!

Призоваваме всички, които ни подкрепят, да се свържат с нас, за да съберем достатъчно членове и хора, които да следят какво се случва в избирателните секции в цялата страна. Нямаме друг шанс да пробием системата и да опазим гласовете, дадени за реалната промяна в живота на българите, освен с подкрепата на всеки един от вас.

Присъединете се към БСДД сега за истинска смяна на системата!

Времето дойде!

http://www.budd.bg/take-action/

БСДД на хоризонта

И гръмовержецът Илия запали облаците, за да ни подскаже, че време е дошло за велики дела и голям огън... Да накладем вярата, да посеем семето, да напишем словото, да покажем пътя...

Да, новото е неудържимо!
www.budd.bg/faq

Снимка и текст: БСДД

Как да реагираме в случай, че сме безпомощни?

Ще е много полезно да прочетете и коментирате това, тъй като чрез примерите достатъчно ясно се илюстрира действието на системата на директната демокрация. Още повече, че примерите са от последните дни и касаят протеста на мотористите, както и поскъпването на билета за градски транспорт в София.

Каквито и протести да правят гражданите и по какъвто и да било повод, едно е ясно: след това друг решава вместо тях. Днес сутринта един бивш министър се оправдаваше, че подкрепя исканията на мотористите, но не зависело от него как ще гласуват останалите народни представители. Става въпрос за съвсем справедливото искане на мотористите в Кодекса за застраховане да отпадне задължението да плащаш целогодишна застраховка „Гражданска отговорност”, ако не ползваш возилото си или то е със сезонен характер.

Естествено, с тези промени депутатите защитават интереса на застрахователите, а не на обикновените граждани.

Другият пример е от днес Столичният общински съвет, който гласува цената на билета за столичния градски транспорт да стане 1.60 лв, - огромно увеличение с цели 60% при спаднала цена на горивата.

Как обаче биха изглеждали нещата, ако у нас работеше не "представителна", а директна демокрация?

В първия случай мотористите можеха да съберат подписи и да спрат промените в Кодекса за застраховане, докато не се удовлетворят исканията им. Тогава никакво застрахователно лоби няма шанс да си прокара интереса в парламента. Такива граждански инициативи за вето трябва да са разписани като процедура в Конституцията, както е в Швейцария.

Във втория случай, с поскъпването на билета за градски транспорт, ако имахме директна демокрация, общината щеше да има задължението да проведе референдум дали хората в София са съгласни на това поскъпване, като задължително преди това проведе информационна кампания защо е необходимо такова поскъпване и как ще се харчат събраните от увеличението пари. Излишно е да припомняме за град Тун, отново в Швейцария, където неотдавна гражданите гласуваха на референдум да си вдигнат данъците. Идиоти ли са? Не. Просто много ясно знаят къде отива всяка, платена от тях стотинка.

Информационното затъмнение не е най-големият проблем обаче. И в двата случая безпомощността на гражданите е очевидна – решенията не са в ръцете им, а в ръцете на шепа странно подбрани хора. За гражданите остава само да протестират и да размахват плакати. Дали гласът им ще бъде чут и отразен в решенията, в "представителната" демокрация е въпрос на късмет или на голяма масовост при протеста, като второто вече не се случва, защото хората изгубиха вяра в себе си и в силата си с вкарването на платени елементи сред тях. И как иначе да бъде, щом като единственият коз е да се мятат домати по парламента, без гаранция, че истинската цел ще бъде улучена.

Да помислим как биха изглеждали нещата, ако Столична община беше провела референдум. Първо, протести нямаше да има. Второ, щеше да е ясно къде отиват парите на гражданите и, ако не отиват там, където е заявено, можеше да се спре действието на това решение и да се потърси сметка на общинарите, дори и чрез отзоваване.

Така работи директната демокрация. Протестите при нея са безсмислени, защото решенията са в ръцете на гражданите.

В България има една политическа организация, която работи за смяна на системата от "представителна" към директна демокрация – справедливият и прозрачен начин гражданите да управляват държавата и общините, а те да изпълняват волята на суверена – БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Български Съюз за Директна Демокрация - БСДД
www.budd.bg/faq

Да спрем разграбването и замърсяването от въглищните централи!

След Кипър, Люксембург, Малта и балтийските държави, Белгия става седмата евросъюзна държава, която прекратява мръсната си енергетика с изгаряне на въглища. У нас дори не е поставен този въпрос за обсъждане, вменено ни е, че се пазят някакви важни работни места без да се обясни, че те могат лесно да бъдат запазени при добра държавническа воля. Технологиите отдавна са достатъчно развити, за да може да се запази енергийния баланс на България без да се замърсява природата и да се застрашава живота на българските граждани.

‪#‎Енергийна_икономика‬

Времето дойде!
www.budd.bg/faq

http://www.greenpeace.org/…/belgium-kicks-the-…/blog/56044/…

Георги Стойков Раковски - 195 години от рождението!

Обществената българска национална телевизия отбеляза в своя програма 195-ата годишнина от рождението на архитекта на българското национално-освободително движение, Георги Стойков Раковски. Той е човекът, който точно формулира нуждата от самостоятелни действия на българите за освобождението на земите с българско население и възстановяването на Българската държава.

Днес нуждата от заявяване на собствените исторически и обществени интереси на България са наложителни повече от всякога и възстановяването на Българския национален идеал отново е на дневен ред, особено на фона на тежката идейна криза в отношенията между великите сили. Не е нужно българите да продължават да бъдат заложници на търговете за чуждо влияние на Балканите.

http://bnt.bg/…/i…/195-godini-ot-rozhdenieto-na-g-s-rakovski

Времето за ‪#‎Българска_директна_демокрация‬ дойде!
www.budd.bg/faq

Срокът е спазен!

На 11.03.2016г., една количка за документи в Софийски градски съд приюти 4040-те декларации за членство на хората, които вече знаят, че има алтернатива на днешното установено положение. 
В срок бяха подадени всички документи, необходими за откриване на съдебна процедура за вписване на БСДД в регистъра на политическите организации, които могат да се явяват равноправно на избори и да участват в истинската промяна за по-добър живот на българския народ.

Благодарим ви, приятели, съмишленици, активисти и критици на БСДД!

Времето дойде!
http://www.budd.bg/bulgarian/

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

Възстановяването на Третата Българска държава започва на 3-ти март 1878 година с подписването на Санстефанския мирен договор, който слага край на последната самостоятелна Руско-Турска война. Територията на най-новата Българска държава обхваща земите населени с българи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Освобождението на българите възстановява справедливостта за нашия народ попаднал под игото на османските султани за почти 500 години.

Честит 3-ти март, скъпи сънародници, честито Освобождение на България!

Времето дойде! Присъединете се за възстановяването на Българския национален идеал и Българската държавност!

www.budd.bg

Десет добри причини за Парична реформа

Как настоящата парична система влияе върху икономиката и обществото и защо не оправдава очакванията? Ще обобщим проблемните аспекти на сегашната ни парична система в десет точки. Всяка една от тези точки представлява добра причина за провеждането на парична реформа.

1. Парите се създават като дълг.

Днес парите са продукт на създаването на дълг, когато търговските банки заемат от централни банки и правителства, когато производителите или потребителите заемат от търговските банки. По този начин, снабдяването на икономиката с пари може да се поддържа само, ако частните или публичните икономически участници са изпаднали в задлъжнялост. Икономическият растеж изисква пропорционално увеличение на паричното предлагане с цел да се избегне дефлация, която би парализирала бизнеса, обаче количественото увеличаване на парите включва и едновременно увеличаване на дълга. По този начин, икономическите субекти могат да се окажат в опасно положение на прекомерна задлъжнялост и несъстоятелност. Не е необходимо да се споменава, че прекомерната задлъжнялост води до сериозни проблеми за обществото и гражданите в лицето на една истинска дългова криза. Всичко започна като дългова криза на частните собственици в САЩ, като след това вече се трансформира в дългова криза на търговски банки и застрахователни компании, преди да бъде погълната от национални хазни и така се превърна в криза с държавния дълг. Намаляването на националните разходи (остерити), изискващо изплащането на държавния дълг, често води до социално напрежение и това е крайно несправедливо, защото представлява бреме за гражданите, които не печелят в еднаква степен от създаването на тази задлъжнялост.

2. Паричното предлагане се намира под частен контрол.

Само малка част от парите, циркулиращи в публичното пространство, е създадена от централните банки. Централните банки издават банкноти и монети, които в повечето държави представляват само от 3% до 15% от паричното предлагане. Останалото се създава от търговските банки в електронна форма, като пари по сметка, когато се предоставят кредити на клиенти или се закупуват ценни книжа и стоки. В действителност, всички пари, независимо дали са в брой или по сметка, се въвеждат в обращение от търговските банки. И така, търговските банки де факто контролират паричното предлагане. Преди всичко търговските банки носят кредитния риск за заемите, които отпускат, което трябва да ги стимулира внимателно да проучват кредитоспособността на своите клиенти. Въпреки това, търговските банки решават на кои клиенти се отпускат заеми и кои инвестиции се осъществяват в съответствие с техния интерес за повишаване на собствените си печалби. Дали една инвестиция е социално желателна или не, това не е решаващият критерий за търговските банки. По този начин, инвестициите, които обслужват общото благо, обаче не са достатъчно печеливши, не се подкрепят от банковата система и трябва да бъдат финансирани от държавните разходи, които зависят от данъчните приходи и създаването на публичен дълг. Вместо да финансират дългосрочни инвестиции в интерес на обществото като цяло, търговските банки с тяхната кредитната дейност подкрепят краткосрочни финансови спекулации, като по този начин през последните две десетилетия са създали гигантско световно "казино" извън всякакъв обществен контрол.

3. Банковите депозити не са сигурни.

Банковите депозити се отнасят до парите по сметка, които за разлика от парите в брой не представляват законно платежно средство, въпреки че се борави с тях, като че ли са такова. Парите по сметка са един заместител на парите, само едно обещание от страна на банката да изплати съответната сума пари в законно платежно средство при поискване от страна на клиента. В настоящата частично резервирана банкова система, обикновено само една много малка част от парите по сметките е подкрепена от законни платежни средства. Само няколко процента от банковите депозити са в парични средства и резерви в централната банка. Поради тази причина, банките са зависими от доверието на своите клиенти. В случай на масово теглене на депозити, когато твърде много клиенти искат пари в брой по едно и също време, банката ще свърши парите в брой, като такъв недостиг на ликвидност може да доведе до внезапен фалит. Следователно, за да се избегне загубата на банковите депозити са били създадени системи за застраховане на депозитите. В случай на верижни реакции и мащабен фалит, което се случи през 2008 г., обаче, могат да бъдат необходими мерки за държавно спасяване на търговските банки, като в крайна сметка кредитор от последна инстанция ще е централната банка.

4. Паричното предлагане засилва цикличните колебания.

Търговските банки отпускат заеми чрез издаване на електронни пари, за да увеличат лихвени си приходи. Колкото повече пари издават, толкова са по-високи печалбите им - докато длъжниците са в състояние да плащат. Във времена на икономически растеж, банките най-охотно предоставят заеми, така че да се възползват от бума, а в периоди на икономически спад те ограничават отпускането на кредити с цел намаляване на рисковете от тях. Ето как търговските банки предизвикват свръхпредлагане на пари при икономически растеж и недостиг на пари в рецесия, като по този начин засилват икономическите цикли, както и колебанията на финансовите пазари, и създават балони на активи в сферата на недвижимите имоти и суровините. Такива балони могат да нанесат сериозни щети на обществото и на самата банкова система, когато се спукат. Отново, банковата криза от 2008 г., задействана от ипотечните заеми, след спукването на американския балон на недвижими имоти, е най-показателен пример.

5. Паричното предлагане стимулира инфлацията

Освен процикличния си характер в краткосрочен план, в дългосрочен план „създаването” на пари от търговските банки предизвиква свръхпредлагане на пари, което води до инфлация на потребителските цени, както и до инфлация в цените на активите. Свръхпредлагането на пари се получава, ако увеличението на количеството пари в обращение надхвърля ръста на производството на стоки и услуги. Дългосрочното свръхпредлагане на пари е резултат не само от традиционното предоставяне на кредити на правителства, корпорации и частни лица, но също така и от финансирани за сметката на кредити финансови спекулации на хедж фондове и инвестиционни банки. Поради инфлацията, потребителите обикновено се сблъскват с годишно намаляване на покупателната способност, което означава, че те трябва да увеличат номиналните си доходи, за да поддържат своето ниво на потребление. Тъй като способността да получат обезщетение при загуба на покупателна способност чрез увеличаване на номиналният доход варира между индивидите, инфлацията причинява преразпределение на покупателната способност в ущърб на онези лица, които не са в състояние ефективно да защитят собствените си интереси.

6. Привилегията да се „създават” пари субсидира банковия сектор.

Тъй като парите представляват задължение, те носят лихви. Ето защо лихвите трябва да се платят върху всички пари в обращение и на практика никой не може да избегне плащането на лихви. Лихвата се изплаща основно от клиенти, които вземат заеми от търговски банки, като по този начин се гарантира паричният ресурс. Второ, всеки, който плаща данъци и купува стоки и услуги, допринася за плащането на лихви на самия кредитополучател, тъй като данъците следва отчасти да се повишат с цел финансиране на лихвените плащания по държавния дълг. Освен това, компаниите и частните лица, предоставящи стоки и услуги, трябва да включват разходите за заемите си в цените на своите продукти. По този начин, използвайки парите, обществото плаща огромна субсидия на търговските банки, макар банките и да прехвърлят част от тази субсидия на своите клиенти във вид на лихвени плащания по депозитите. Лихвата представлява субсидия на банките, защото с парите издавани по сметка се борави като със законно платежно средство. Величината на субсидиите, които обществото плаща на банките, се отразява в непропорционално високите заплати и премии на банкерите, както и в несъразмерно развития банков сектор.

7. Парите като задължение допринасят за затруднен растеж.

Парите, създадени като задължение, носят лихви и по този начин двойно затрудняват растежа на паричната система и реалната икономика. Когато клиентите погасяват кредитите си към търговските банки, банките отписват върнатата сума пари и обема на парите в обращение съответно намалява. Въпреки това, на длъжниците им трябват повече пари, отколкото са взели назаем, защото също така трябва да плащат лихви по кредитите си. Дори ако длъжниците заменят старите си заеми с нови, те се нуждаят от допълнителен доход за лихвените плащания и затова трябва да получават печалби. Като цяло бизнесът не може да бъде печеливш, освен ако количеството пари не се увеличава непрекъснато. Това води до динамика на растежа, който е основна характеристика на нашата икономическа система. Увеличаването на обема пари, които носят доходност, затруднява растежа на паричната маса в реалната икономика, а растежът на реалната икономика едновременно оказва анти-дефлационен натиск върху увеличаването на паричното предлагане. Като следствие от този двойствен натиск върху растежа, икономиката представлява един вид схема на Понци, тъй като тя не може да работи правилно, без да расте и следователно многократно изпада в кризи. Освен това, растежът на реалната икономика, която до голяма степен се повлиява от паричната система, включва прекомерна експлоатация на природните ресурси и представлява пречка за едно устойчиво развитие. Така финансовата задлъжнялост води до екологична задлъжнялост към природата, която обеднява човечеството. Сегашната ни парична система просто не е съвместима с един свят с ограничени ресурси.

8. Лихвите, начислявани върху новосъздадени пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека.

Лихвите обикновено се разглеждат като такса за кредитиране при използване на чужди пари. Не само клиентите, които заемат пари от банките, но и банките, които държат депозитите на клиентите си, плащат лихви. Когато търговските банки „създават” пари чрез предоставяне на заеми, те кредитират сметките на клиентите си и по този начин увеличават общата сума на банковите депозити. Тъй като парите по сметките обикновено носят лихви, банките използват част от лихвените си приходи за лихвените плащания на титулярите на сметките. Сега, банковите депозити и кредити са неравномерно разпределени сред клиентите. Някои от тях имат основно заеми, по които плащат лихви, а други имат депозити, които им носят лихви. Тъй като общо взето по-бедните хора имат повече кредити отколкото депозити, а по-богатите хора имат повече депозити от заеми, лихвените плащания най-общо представляват трансфер на пари от по-бедните към по-богатите хора, особено на някои от супер-богатите. По този начин, лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари, стимулират концентрацията на богатството в ръцете на няколко човека. Тази концентрация на богатството до голяма степен облагодетелства търговските банки, които едновременно извършват инвестиции и също така печелят от сумата, която е резултат от значителната разлика между получените и изплащаните лихви. Освен това, редовно се добавя лихва на първоначалната инвестиция и по този начин тя сама носи лихва, като се превръща в сложна лихва и поражда експоненциален растеж на паричните активи. Въпреки това, стойността на паричните активи не нараства от само себе си, тъй като по същество те не са продуктивни. Лихвите, увеличаващи стойността на паричните активи, могат да бъдат генерирани само чрез човешки труд; а човешкият труд постоянно се намира под паричен натиск за увеличаване на продуктивността си и намаляване на разходите си, така че да отговаря на изискванията на експоненциално (променливо) растящата сложна лихва. Следователно лихвите, начислявани върху „новосъздадени” пари са един вид трансфер на стойност, която облагодетелства капиталовите инвестиции в ущърб на трудовите доходи.

9. Паричната система е нестабилна.

Налице е едно ясно емпирично доказателство, което показва, че паричната система страда от структурна нестабилност, произтичаща от механизмите, описани по-горе. Финансовата криза, която започна през 2008 г. и все още продължава, ако не и влошава, не е уникално явление. През последните десетилетия е имало множество кризи, свързани с паричната система, при това по целия свят. Между 1970 и 2010 г. официално са били регистрирани общо 425 финансови кризи, засягащи страните-членки на Международния валутен фонд: 145 банкови кризи, 208 валутни кризи и 72 кризи с държавния дълг. Множеството финансови кризи и техният заразен ефект върху различни национални икономики ясно демонстрират своят структурно-системен характер. Настоящата парична система неминуемо предизвиква кризи в областта на финансите и съответно в реалната икономика.

10. Паричната система нарушава етичните ценности.

Етичната ценност е нещо, което се смята за стойностно от обща гледна точка след внимателно обмисляне. Етичните ценности въплъщават най-рационалните и най-важните ценности на обществото. Следователно, обществото не е организирано по добър начин, ако стойността на парите се намира в неразривен конфликт с неговите етични ценности, както и ако тези етични ценности са постоянно потиснати поради стойността на парите. Тъй като паричната система до голяма степен оформя икономиката, а икономиката като цяло формира обществото, фактът че етичните ценности не допринасят за рентабилността на капитала систематично е пренебрегван от днешната политика. По този начин, действащата ни парична система нарушава нашите етични ценности, такива като стабилност, справедливост и устойчивост - ценности, които са от съществено значение за добруването на обществото. A парична система, която нарушава тези ценности е доста неразумна и следва да бъде сменена възможно най-скоро.

Автор: Марк Йооб

Превод: Александра Арбекова

http://positivemoney.org/2013/07/10-good-reasons-for-monetary-reform/#_ftn1