България

Важни въпроси с вдъхновяващи отговори

Скъпи приятели!

Призоваваме всеки от вас, който все още не е запознат със справедливата гражданска инициатива, която предприехме преди около две години или се колебае, да отвори формата в прикачения линк и да ни попита за всичко, което го интересува. Шансът на няколко български поколения за живот в по-добрата демократична система, е точно сега.

Времето дойде! Наистина!

http://fmworld.us6.list-manage.com/subscribe…

Енергетика за начинаещи – възможна ли е енергийна независимост?

Да, 100% възможна. Разбира се, ако мнозинството от българските граждани истински го пожелае на следващите избори за Народно събрание със съответната политическа воля и реални планове за такова действие.

‪#‎Енергийна_икономика‬

Времето дойде!
Присъединете се сега за истинска смяна на системата:http://www.budd.bg/declaration/

https://www.klinklin.bg/energetics-for-dummies/

Една безусловно точна идея в точния момент

Някъде във втората половина на 20 век Оскар Уайлд споделя крилатата си мисъл, че „Една идея, която не е опасна, не си струва да бъде наречена „идея“. Повече от 100 години по-късно, в дебат през есента на миналата година, швейцарски парламентарист нарече вероятността Базовият доход да бъде въведен веднага в страната на точните часовници – „бомба в сърцето“ на системата. Бомбата в сърцето на крайното неравенство, мизерията, духовния упадък, загубата на човешкия облик, злоупотребата с политическо влияние, корупцията и престъпността вече е заложена – целият свят научи, че изход има с тази голяма идея. Да, вероятно не под формата на лекарство за всички и всичко, но крачката към спасение в настъпващата Четвърта индустриална революция вече е известна – Базов доход за всички граждани.

Две години по-рано, в своята първа реч, новият холандският монарх крал Вилем-Александър обяви „социалната“ държава на 20 век за мъртва и обърна погледите към новото „общество на участието“ – една спасителна мрежа, в която държавата намалява драстично своята намеса, освобождавайки инициативата на гражданите, запазвайки правовия ред и своите присъщи функции за грижа към всеки отделен гражданин. Това прозвуча като оглушителен начален сигнал за хората в холандските градове и села. Днес, месеци по-късно, там започнаха пилотни проекти в няколко населени места, начело с Утрехт, за въвеждане на система с Базов доход. Още повече, в холандския парламент започна дискусия за отнемането на правото за създаване на парите от частните банки и прехвърлянето му върху национален орган с участието на гражданите.

Въпросът на въпросите – ОТКЪДЕ ИДВАТ ПАРИТЕ?

Този, на който корумпираната върхушка в ЕС е дала простичък отговор в днешната несправедлива система: с предоставеното на Марио Драги право да създава по 60 милиарда евро на месец от въздуха и да го раздава на практически фалирали частни банки и задлъжнели с откраднати обществени пари правителства, купувайки техните дългове. Какво щеше да стане, ако тези пари не бяха давани за замазване на вече консумирана корупция, а бяха предоставени директно на европейските граждани, които да решат със своите портфейли съдбата на една или друга политика и финансово-икономическо поведение? Тогава всеки един гражданин на Еврозоната щеше да получава по 175 евро всеки месец или всеки в ЕС по 120 евро – пари, които неминуемо щяха вече да са задвижили отново европейската икономика. В замяна на това играта на Марио донесе обезценяване на европейската политическа валута, заблатяване на европейската икономика и потъване в бедността и мизерията на огромната част от населението, особено у нас.

Какво обаче представлява Базовият доход?

Това е част от националния доход, измерен през Брутния вътрешен продукт и разпределен като инвестиция във всеки един гражданин. Накратко: парична сума, получавана всеки месец от рождението до смъртта, която замества почти цялата досегашна социална система и драстично намалява приходната администрация. Стъпва върху развитите системи за дистрибуция на стоки и услуги. Не позволява на криминалната дейност да се разраства и премахва основните мотиви за битовата престъпност. Разделя понятията за доход и труд, като разширява възприемането на труда извън наемния – с признаването на личния, доброволния, семейния, надомния и самоорганизирания. Отчита настоящата автоматизация на производството и бъдещата интелигентна роботизация, заедно с нуждата от развитие на образованието, културата, здравословните храни, ефикасната енергия, спорта, запазването на традициите и занаятите.

Толкова хубаво, че не може да е истина?

Да, почти като времето, в което някои са казвали, че Земята е кръгла, а властимащите са се мъчили да ги изгорят или поне да ги убият мъчително за назидание. „И все пак тя се върти!“ – икономиката, заедно с родната ни планета е в кръговрат, както и нашата скромна, поробена, но хубава държава. Утопия или химера? А защо не и просто мечта? Като онези на дедите ни за Освобождение, Съединение и Независимост или на едни други за Ренесанса? А защо не и като разделението на труда, премахването на детския труд, задължителното образование, платеният отпуск, признаването на майчинството, че дори откриването на топлата вода и вътрешните тоалетни.

Къде сме ние и кой е водещ в този процес?

България беше на първо място по събрани подписи в Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) за въвеждане на Безусловен базов доход в ЕС. Една инициатива, стартирана и успяла у нас с доброволчеството на трима обикновени българи, която цялостно не покри общите изисквания, поставени преди всичко, за да затруднят или изключат гражданското участие в ЕС. Само три ЕГИ са успели от 2012 година досега да преодолеят измислените, но явно добре изчислени от Европейската комисия (ЕК) критерии. Дори тази, която наскоро покри неколкократно всички параметри – за спиране на Трансатлантическото споразумение – беше обявена от ЕК без основание просто за невалидна и сега трябва съдът да се произнесе дали да бъде уважена. През декември миналата година у нас беше учредена и сега събира своите членове първата българска политическа партия, която включва в програмата си въвеждане на Базов доход за всеки български гражданин. Нарича се Български Съюз за Директна Демокрация (БСДД, www.budd.bg).

На европейския континент Финландия започна разработване на финансов модел за въвеждане на Базов доход, който трябва да е готов до ноември тази година. Идеята за въвеждане на Базов доход среща подкрепата на над 70% от финландците и почти 2/3 от парламентарните им представители. В Швейцария тази година ще се разрази съдбоносна битка в така наречената от политиците „най-опасна гражданска инициатива за всички времена“ в Конфедерацията. Гражданите от алпийската държава в центъра на Западна Европа, без да са членове на загубилия ориентацията си Европейски съюз, ще решат сами дали да бъде въведен Базовият доход, като засега одобрението е 49%, отхвърля се от 43%, а 8% заявяват, че решението им ще зависи от размера на сумата. Във Франция представител от Социалистическата партия поиска промяна в закон, който да задължи правителството да направи проучване на системата с Базов доход и нейното икономическо приложение на практика, а самата държавна агенция, отговаряща за закона, препоръча да се направят пилотни проекти. Във Великобритания за пръв път въпросът може да влезе за обсъждане в Парламента чрез инициатива на представител от Зелената партия, подкрепена с подписи и от Шотландската национална партия. На съседния остров Ирландската републиканска партия включи идеята в своя изборен манифест и вече е определила сумата от 188 евро на седмица за всеки ирландски гражданин, като експертна група ще разработи необходимите промени в данъчната система на страната. В Испания все още не е съставено правителство след изборите през декември, но една от ключовите парламентарни партии – „Подемос” – е поставила в своята програма сериозна разработка за въвеждане на Базов доход. Какво ли ще се случи, ако рулетката на изборите се завърти отново там?

Обсъжданията на системата с Базов доход достигнаха дори до инвестиционните банки и икономическите форуми, като коментарът на френския икономист Кристофер Дембик беше включен в годишните шокиращи предположения на датската „Саксо Банк“ по отношение на стряскащото неравенство в Европа и бъдещия колапс на луксозния сектор. На срещата в Давос пък, Базовият доход за пръв път беше тема на обсъждане, на фона на фрапиращите данни за световното неравенство, поднесени навреме от организацията „Оксфам”, разработваща този въпрос. Причината за влизането му в дневния ред на толкова висок световен форум е неговата универсалност: с решението, което е приложимо на всеки континент и за всяка форма на държавно устройство и управление.

Ще се разпадне ли обществото тогава? Ще работят ли хората? Какво ще стане с нашия вътрешен пазар?

Тези и още десетки въпроси изникват в мига, в който хората чуят за пръв път немислимото досега словосъчетание. Освободителната мисия на Базовия доход изглежда на пръв поглед разрушително анархистична, но всъщност е една много рационална система, базирана върху данъчната политика на държавата.

Съответно, без върховенството на правовия ред – основа на държавността – тя няма как да просъществува. Изисква крайно опростена, но много точна приходна администрация и строга система за вътрешна и външна сигурност. Огромният ефект се проявява върху вътрешното потребление, което на практика у нас е почти унищожено.

Основната маса от хора в България е с ограничена или напълно липсваща платежоспособност. Осигуряването ѝ с част от националния доход дава възможност за рязко увеличаване на предприемачеството и допълване на липсващата част от родната икономика – малкия и среден бизнес. Опасност от скриване на паричните средства под дюшеци и в буркани не съществува, тъй като средствата от Базовия доход са в електронна форма по карта, не могат да се теглят в брой и са ограничени за плащания в чужбина. За съхранението им в банката се плаща такса, не се олихвяват, а пожизненият характер на Базовия доход го прави ненужен за дългосрочно спестяване.

Да не забравяме, че покриването на базовите нужди е всекидневен въпрос и повечето от тях не могат да бъдат отлагани дълго във времето. Така, както и залавянето с полезна дейност не може да бъде отбягвано до безкрай. За сметка на това се променя отношението към труда, като към наемния се добавят доброволния, надомния, самонаетия, семейния, личния труд. Освен това, размерът е такъв, че всеки, който иска нещо повече от покриването на базовите си нужди, ще има възможността да преговаря с работодател на по-добра основа (това обезсмисля днешната роля на профсъюзите), да работи мечтаната работа или да предприеме нещо свое.

Трудът на майката в отглеждането на детето най-после ще бъде признат от едно общество в демографска катастрофа като нашето. Базовият доход на детето е половината от това на възрастен човек и майката разполага с него. Това освобождава жената от зависимостта в семейството или двойката и дава реална възможност тя да откаже да се превръща в машина за раждане на деца с цел злоупотреба. Тъй като системата не е социална помощ, която да се натрупва корупционно, родителството в различните обществени групи по-скоро се изравнява поради универсалната основа, създадена от Базовия доход.

Освен това, за да го получи, всеки гражданин трябва да има българско гражданство и валидна, активна българска адресна регистрация. Това решава редица обществени въпроси, свързани с изборния процес, регионалното развитие, устройството на територията, престъпността и други.

Какво значение има за младите хора? А за техните баби и дядовци? Какво ще кажем на бизнеса?

Държавата, чрез правовия ред, създава условията за успешна икономическа дейност на гражданите, а те от своя страна допринасят със своите данъци държавата непрекъснато да развива тези условия. Базовият доход днес е възможен благодарение на усилията и труда, положени от нашите предци – онези, които са създали и изградили съвременната българска държава.

Въвеждането на технологиите ден след ден е облекчавало човешкия труд и днес производителността на машините, заедно с възможността за предприемачество, позволяват оформянето на националния доход. Част от него може да създаде условия младите българи да влязат в живота директно, без натрупване на дългове, отделяйки време за своето образование – едно своеобразно полагане на труд. Онези, които навлизат в живота след завършването си, ще имат свободата да избират, както и да се занимават с изкуство, култура, спорт, социална и доброволческа дейности. Все направления от обществената активност, силно подценявани и директно отхвърляни от системата у нас като непечеливши, но с безкрайно важна роля в оформянето на националната ни идентичност и запазването на българската народност.

Онези, които пожелаят да станат работодатели, както и тези, които вече са такива, ще получат истинска подкрепа, тъй като част от заплащането на работещите вече ще се поема от системата с Базов доход.

Освен това, по програмата, която ще се настоява да се въведе в България, преките данъци отпадат, за да бъде драстично стимулирана икономиката, а новата платежоспособност на населението осигурява потребление, което и днес се явява основата на приходната част в държавния бюджет. Това е изцяло в полза на бизнеса, но запазва справедливостта в отношенията работник-работодател под арбитража на държавата. По този начин няма да се налага младите да подпомагат финансово възрастните си родители, баби и дядовци, както отпада и ужасният парадокс – пенсионери да издържат с мизерните си пенсии безработните си деца и внуци.

Вече пенсионираните българи ще добавят Базовия доход към настоящата си пенсия, онези които са се осигурявали ще получат държавни ценни книжа срещу партидите си, а които нямат нито едното от двете ще разчитат и помагат Базовият доход да се увеличава с ръста на икономиката. Разбира се, работещите ще имат възможност доброволно да продължат да се осигуряват, а понятието „безработица“ изчезва, като на негово място се отчита заетостта, но с включване на всички нейни форми. Това ще стимулира развитието на технологиите у нас, което всъщност ще подготви нашата държава за участието ни в споменатата в началото Четвърта индустриална революция – интелигентната роботизация.

Кога ще се случи това у нас?

В годината след онези избори за Народно събрание, в които хората изберат с мнозинство политическата организация или коалиция от такива, включили въвеждането на системата с Базов доход в своите програми.

Да се надяваме, че на следващите избори това ще направи Българският Съюз за Директна Демокрация, защото също за решение чака и въпросът за прякото участие на българските граждани във вземането на решенията: с въвеждане на Българска директна демокрация и запазването на системата с Базов доход завинаги чрез Конституцията.

От трета страна, нуждата от съществени ръстове за рязка положителна промяна на демографското развитие изисква преразглеждане и на основата на обществените отношения в една нова Енергийна икономика – с евтина, ефикасна и достъпна енергия.

Имаме ли останали национални сили за такова „прераждане“?

Да, знам, че можем и искрено вярвам в това!

https://www.klinklin.bg/naj-opasnata-initsiativa/

Автор: Георги Неделчев

Нови идеи с нови форми на финансиране

Най-прогресивната, но още малка българска медия, отразява работата на хората от БСДД. Характерно за усилията на младежите от КлинКлин е системата за директно финансиране на свободната журналистика с малки суми от обикновени граждани, наречена "групово финансиране". Позната в България от благотворителните акции, системата се оказва най-добрата възможност за работа в чувствителни сфери като политиката и обществените дейности, избягвайки напълно корупцията и търговията с влияние като свързва пряко гражданите с хората посветили се на активност в обществена полза. По този начин отпада нуждата от субсидиране, което е доказало своята несправедливост и корупционен характер, както и напълно вредното корпоративно финансиране изискващо "музиката да върви с плащането". Да живее свободната журналистика, подкрепена с директното участие и в полза на българските граждани.

Времето дойде!
Присъединете се за истинската смяна на системата сега:http://www.budd.bg/declaration/

https://www.klinklin.bg/naj-opasnata-initsiativa/

БНР - Програма "Христо Ботев" представя:

Директната демокрация - право на гражданите или задължение на държавата? Защо сега съществуващият Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не работи в полза на гражданите? По какъв начин Базовият доход гарантира правото на гражданите на достоен живот? Какво е Енергийна икономика и как тя освобождава гражданите от закрепостяването им към монополите? Директната демокрация и представителната демокрация. Имат ли власт гражданите в България и защитени ли са правата им? Лидия Делирадева – директор на отдел „Гражданска инициатива” в Центъра за човешки права и Георги Неделчев, инженер-икономист, експерт по „Право на интелектуалната собственост”. (чуйте звуковия файл)

http://bnr.bg/…/10065…/narushen-li-e-pravovia-red-v-balgaria

Времето дойде!
Сега е моментът да променим това, което се случва у нас. Присъединете се тук: http://www.budd.bg/declaration/

Електронно гласуване? Някога, но не сега, не и скоро.

"Минути преди гласуването вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов призова колегите си да подкрепят електронното гласуване. Той успокои депутатите, че, ако бъде прието, предложението няма да значи въвеждане от утре. То ще се случи, когато имаме гаранциите за техниката, за прозрачността, за сигурността, обеща Цветанов.

Ще подкрепим проекта, но при стриктна техническа обезпеченост - това може да стане след 10, 20, 30 години, допусна той."

https://news.bg/…/elektronno-glasuvane-shte-ima-koga-ne-se-…

В нормалната директна демокрация волята на гражданите е задължителна за прилагане от политическите лица. ВЕДНАГА!

Единственият законен начин за смяна на системата е на следващите избори за Народно събрание с гласуване за организация, която предлага преминаване от фалшивата "представителна" демокрация към истинска Българска директна демокрация.

Времето дойде!
Присъединете се сега: http://www.budd.bg/declaration/

Въпроси и отговори за Базовия доход

10 отговора на 10 често задавани въпроса:

Защо всеки би работил?

Има много повече неща, които мотивират човешкия ум, отколкото страхът да останеш гладен и без дом. Например, баскетболистът Майкъл Джордан е бил воден от непоколебимото желание да бъде най-добрият. Изобретателят Стив Джобс представил технология, която промени света, защото е искал да "остави следа в историята." Не е било заради парите. Ако беше така, всеки от тях щеше да се пенсионира повече от богат още в началото на кариерата си.

Постиженията на Майкъл Джордан и Стив Джобс са изключителни, но мотивацията им не е била такава. Дълбоко в себе си всички ние искаме да бъдем възможно най-добрите и да направим света едно по-добро място. A гарантираният базов доход ще предостави на всеки автономията и способността най-накрая да действа според тези мотивации.

Бихте ли искали да имате платена работа, дори и да не се нуждаете от пари? Отговори на изследването, обхванало 19 000 души в 18 европейски страни, показват, че колкото по-щедра е държавата в предоставянето на правителствени средства, толкова по-вероятно хората биха се съгласили да "имат платена работа, дори ако не се нуждаят от пари."

И не са излъгали: страните с по-щедро социално осигуряване имат по-висока заетост (1). Защо ли е така? Отговорът е лесен. Ако хората се чувстват принудени да работят, това предизвиква неприязън (2). Ако пък не се чувстват принуждавани, работата носи по-голямо удовлетворение и е по-приятна.

Какво ще кажете за работата, която никой не иска да върши?

Нежеланите „мръсни” работи вече се автоматизират. В много градове по света камионите за боклук (а не хората) вдигат кофите за смет. Няма боклукчии, има само водач на камиона, който също неминуемо ще бъде сменен с технология (3).

Също така не забравяйте: базовият доход е сума, достатъчна за осигуряването на базовите потребности. Повечето хора не са доволни от абсолютния минимум и продължават да работят. Разликата е в това, че с помощта на базовия доход хората ще работят, за да печелят повече, вместо да работят от страх да не останат без дом.

Няма ли наркоманите просто да използват парите за наркотици?

Наркоманите използват вещества (или алкохол, или цигари, или хазарт, или видео игри, или телевизор, или друго) за бягство от реалността. Но какво ще стане, ако реалността предизвиква радост? Какво става, ако не трябва да се притесняват за покрива над главата на семейството им? Ще имат по-малко желание за бягство от тази реалност (4).

Повечето хора знаят, че научни експерименти показват, че плъхове, веднъж пробвали наркотици, продължават да го избират пред предложената храна, докато не умрат. Експериментът е бил повтарян отново и отново. Но това е само половината от историята.

Брус K. Алекзандър (5) е забелязал, че всички тези експерименти са изучавали изолирани плъхове в тесни клетки. Така че той построил "Парк за плъхове", за да провери какво се случва с наркозависимите плъхове в една по-здравословна среда.

Алекзандър е построил Парка за плъхове с група къщички, като площта му бе 200 пъти по-голяма от тази на стандартните лабораторни клетки. Имало около 16-20 плъха от двата пола, изобилие от храна, топки и колела за игра, както и достатъчно място за чифтосване и увеличаване на потомството.

Наркозависимите плъхове, които са били принудени да приемат морфин 57 последователни дни, са били пуснати в Парка за плъхове, като им е бил предоставен избор между обикновена вода и вода с добавен в нея морфин. Шокиращо но факт, по-голямата част плъхове е избрала обикновената вода.

Базовият доход ще създаде една по-сигурна и благоприятна среда, като ще помогне на всички да се чувстват по-малко като плъхове в клетка. Резултатите от Парка за плъхове предполагат, че базовият доход може да намали нуждата на наркоманите за бягство. Разбира се, няма да помогне на всеки да преодолее психологическите си проблеми. Базовият доход няма да направи света съвършен. Обаче ще го направи по-добър.

Дали базовият доход е комунистически?

Не. Базовият доход не е стъпка от комунизма. Примерно, в комунистическия Съветски съюз на Сталин хората не са имали друг избор. Нямало е свобода. Решенията за професията, работната заплата, и покрива над главата на хората са били вземани вместо тях. Ако хората не бяха правили това, което им беше казано, щяха да бъдат изпратени в затворнически лагер или убити.

Базовият доход, от друга страна, просто дава средства за достоен живот на всички. Какво ще правите с тях и с времето си изцяло зависи от вас. Можете да работите върху каквото искате, да печелите толкова допълнителни пари колкото пожелаете, и да избирате коя заплата ви удовлетворява, а коя не. Ако това не е свобода и право на избор, тогава какво е?

Базовият доход ще укрепи здравата част на системата. Силната икономика се нуждае от здравословен поток от предприемачи и търсене от страна на потребителите, които могат да си позволят техните продукти. Базовият доход предвижда и двете. В един момент някой ще може да бъде предприемач и да опита някоя търговска идея, без да рискува да остане без дом или да изпадне в свръхзадлъжнялост.

Защо да се дават пари на всички? Дори и на богатите?

Идеята на базовия е доход е да се дадат достатъчно пари на всеки човек за основните му потребности, които заслужава. Дори и богатите хора. Това звучи малко нередно в началото. Но разберете следното: богатият ще плаща много повече данъци върху своето потребление, отколкото той би получавал като базов доход (с елиминиране на данъчните вратички).

Също така, вместо да се плащат брутни административни разходи на държавните служители, които анализират данните на всички, за да се определи кой каква сума заслужава, всъщност ще спестите пари просто ако на всеки се даде същата сума.

Ще трябва ли да плащам по-високи данъци?

Ключовият компонент на базовия доход е, че той се дава на всички, безусловно, включително и на вас. Така че, освен ако не сте от тези, които печелят най-много, най-вероятно ще направите нетна печалба, и ще получите повече от базовия доход, отколкото всички плащания, свързани с допълнителни данъци.

Откъде ще идват парите?

Базовият доход ще замени сегашната ни система за социално осигуряване. Когато на всеки един гражданин безусловно се дава месечен депозит в брой, по-малко пари отиват за държавна бюрокрация. Те отиват направо при хората.

Вместо да се харчат толкова много пари със съмнителни резултати, както например в САЩ 2/3 от военните джипове „Хъмви”, които са изпратени в Ирак за борба с терористите, са попаднали в ръцете на бойците на „Ислямска държава” (6), тези пари биха могли да бъдат използвани не просто за "борба" с бедността, а за нейното елиминиране. У нас административният бюджет може да бъде намален с 2/3 и пак да има безплатно образование и здравеопазване.

Чрез намаляване на бюрокрацията, съкращаване на прекомерните разходи и опростяване на данъците (7), можем лесно да си позволим базовия доход, без да печатаме нови пари.

Няма ли да доведе базовият доход до хиперинфлация?

Хиперинфлацията означава, че местната валута бързо губи стойността си. Уикипедия обяснява, че "хиперинфлацията обикновено е породена от създаване на пари". Както стана ясно по-рано, не е необходимо да се „създават” пари, за да се финансира базовия доход, така че е малко вероятно той да доведе до хиперинфлация. В действителност, съществуват изненадващи доказателства, че ако на гражданите се дават „свободни” пари инфлацията всъщност намалява.

Кувейт е дал  4000 $ на всеки от своите 1 млн. 155 хиляди граждани (8) през 2011 г. Хората се притесняваха от висока инфлация. Но вместо да се увеличава, инфлацията се намали.

Преди в Аляска инфлация е била по-висока, отколкото в останалата част на САЩ. Но от 1982 г. насам, когато Аляска започва да предоставя частичен базов доход на годишна основа на всички свои жители, инфлацията е станала по-ниска, отколкото в останалата част на САЩ!

Как е възможно това?

Експерименти показват, че базовият доход намалява инфлацията чрез увеличаване на конкуренцията.

В Индия, тези редовните плащания в брой са създали два пъти по-голяма вероятност за по-продуктивна работа от тази в контролните села (9). Хората са инвестирали в семена и пестициди за отглеждане на храна, както и в шевни машини за ушиване и продаване на дрехи.

В Либерия, при получаване на базов доход, 1/3 от хората са започнали собствен бизнес (10).

В Уганда тези, които получили годишен еквивалент на доходите, са инвестирали по-голямата част от тях в "умения и бизнес активи", което означава, че има по-голяма вероятност 65 % от хората да упражняват квалифициран занаят (11).

В Намибия жителите използвали парите, за да започнат свой собствен малък бизнес, включително производство на тухли, печене на хляб и шиене на рокли. Нивото на самонаетите скочи до 301% (12).

В Кения, когато бедните хора получили безвъзмездните пари, 90% от тях го използвали, за стартиране на собствен бизнес или закупуване на добитък (13).

Паричните преводи дават възможност на хората да инвестират в себе си и да създават свой собствен бизнес. Повече конкуренция  → по-ниски цени → по-голяма стойност на парите.

Какво спира наемодателите от повишаване на наемите?

Споменахме по-рано за основния принцип - конкуренцията. Базовият доход ще доведе до по-конкурентен пазар на недвижимите имоти. Когато не са заковани за едно място заради местоработата си, хората могат да се преместят в различен квартал/град с по-конкурентни цени. Също така е много по-лесно да се местите, ако получавате сума в банковата си сметка всеки месец. Това ще принуди пазара на недвижимите имоти да предлага по-конкурентни цени. Всеки, който вдига цената, когато предлагането е в изобилие, а търсенето е постоянно, рискува да загуби от конкуренцията, която предлага по-добра цена.

А с такова изобилие на жилища в България определено ще има конкуренция.

 

Превод: Александра Арбекова

Редакция: БСДД

https://medium.com/basic-income/basic-income-q-a-5c85b8214664#.f4qpf4cjm  

 

Идва ли краят на несправедливата система у нас?

Времето дойде! Присъединете се сега за истинската смяна на системата:

 http://www.budd.bg/declaration/
Разкажете на човека до вас. Очакваме ви.

Успяха ли гражданите да спрат корпоративния лобистки валяк?

Вече минаха 10 преговорни кръга между САЩ и ЕС по споразумението ТПТИ, в които ние сме “на тъмно”, независимо от гражданския натиск за прозрачност.

Протести срещу него имаше не само на европейски терен, но и в България, независимо, че нашите медии неглижират темата. До обикновените граждани по темата не достига информация какво се случва на европейско ниво и какви решения се вземат от наше име, касаещи не само нашия живот, но този на нашите деца и внуци. Става все по-ясно, че ТПТИ има повече геополитически характер, че отдавна проблематиката е напуснала рамките на търговията и паричните потоци.

Рисковете от ТПТИ обхващат всяка човешка сфера - най-общо те легитимират властта на корпорациите над правителствата, при съпътстваща загуба на суверенитет и човешки права в националните държави. Става дума за дерегулация, за загуба на права, за които ние сме се борили и сме воювали, за блага, които са станали част от нашето ежедневие. С ТПТИ на практика все едно ни карат да подпишем бял лист, който дава право на компаниите да разполагат авансово с всяка бъдеща дейност, която би била в интерес на държавата и на нейните граждани в ЕС.

Приоритет в ТПТИ са целите на мегакорпорациите - постиженията на трудовото законодателство за държавите се разглеждат като търговски бариери и като че ли в един момент за България ще се окажат безполезни, подписаните 8 трудови стандарта с Международната организация на труда, от които САЩ са приели само 2. С влизането в сила на ТПТИ всичко това ще изчезне и ние ще загубим всички тези демократични придобивки.

Ще стане така, че при делата за поражения от отровни храни, ГМО или фракинг, които гражданите ще бъдат принудени да водят, те няма да имат необходимата законова защита, защото ще бъде заобиколен т.нар. принцип за предпазливост /компаниите доказват, че продуктът им е безвреден - бел.р./, валиден в момента в ЕС.

Не дай си боже при конфликтни ситуации, свързани с вреди от концесия или от фракинг, примерно, на наша територия, да влезем в арбитражен съд - прословутото ISDS, чийто клаузи са най-неприемливите от цялото споразумение. Той ще осъди България да плаща на добивната компания сума, равняваща се на 35 годишен потенциален добив. Съдебните разноски на наш гръб ще бъдат космически - попадаме в непрозрачното съдилище, осъждат ни корпоративни адвокати, повишени в статус съдии, които обикновено лобират за корпорациите. Целият този механизъм е изключително непрозрачен - особено, когато у нас навлиза непрозрачна технология, след което ние като граждани или държава ще се наложи да доказваме вредните последици от нея. Това е непосилно. И, за съжаление, корпорациите са еднакво агресивни към хората и от двете страни на океана.

Ако към всичко това прибавим и секретността, в която се водят преговорите по ТПТИ, силно ме озадачават изявленията на наши представители на властта, че споразумението било нещо много полезно при положение, че те дори не могат да се запознаят основно с него.

Един от нашите евродепутати сподели наскоро, че за да влезе и да чете договорите по ТПТИ е трябвало да подпише един куп документи, да остави извън залата всичките си електронни устройства, да поеме ангажимент да не разпространява абсолютно нищо от видяното и прочетеното. И след като е изпълнил това не са му дали да прочете пълния материал. Да си представим, че евродепутатите се сблъскат с проблеми при четенето, те нямат право нито да ползват експерти, нито да поучат специализирана помощ, защото те самите са само политици и нямат нужната компетентност.

Ние в България от опит знаем какво означава недостатъчно квалифицирани политици да подписват договори от наше име. У нас българските браншови организации изобщо не знаят за ТПТИ и не са подготвени за последиците от него. А 10-тия преговорен кръг вече е минал. След приключването на тези преговори споразумението влиза в ЕП за гласуване само с „да” или „не”. Корекции върху него не могат да бъдат налагани. А след това идва ратифицирането му в отделните държави на ЕС, където отново всяка от тях може да каже „да” или „не”.

Има и още един „капан” в този вид договори. Тъй като вече ЕП прие договора CETA, който обвързва Канада с Европа и е с всички негативи на арбитражните съдилища, с бъдещи тежки последици не само за нашата локална икономика, всеки един от договорите включва клауза, която се нарича „фаворизирана нация”. Това е както в нашите търговски вериги - когато се договарят с производителя той е длъжен да дава винаги най-изгодните условия, които е давал някога някъде. Това означава, че дори да бъдат отстранени някои проблеми по ТПТИ в момента на влизане в действие на CETA Трансатлантическото споразумение със същата тази клауза получава абсолютно всички бонуси и става бенефициент на тези предимства, които вече някога са подписвани от името на ЕС.

Да не говорим за заложените „зомби клаузи” в ТПТИ, които позволяват договорът да работи дори след като отдавна е изтекъл неговия срок. Те са обикновено скрити и удължават действието му с между 35-60 г. Тази сложна конструкция от термини, за жалост, пряко рефлектира върху живота ни - в здравеопазването, при развалянето на концесии във водоснабдяването, при енергийните мрежи, транспортните , пощенските услуги и др.

Възможността такива неизгодни за държавите концесии да бъдат разваляни след подписването на ТПТИ вече няма да може да се случи. Държавите няма да имат право да си приберат обратно секторите, в които услугата вече не е в интерес на обществото. А след подписването на ТПТИ се позволява дори миграция на чужди работници от външна компания у нас, които да бъдат поставени при специални условия. Така се получава вид офшорка, която ще заобикаля локалното законодателство и местните правила.

САЩ не желаят да променят дори фитосанитарните си изисквания, правилата, по които определят качеството на храните, а тепърва идва още едно споразумение, наречено TISA и касае конкретно самите сфери в обслужването.

Наистина не сме в състояние като правителство, като граждански сектор да се предпазим от всички споменати „капани”. Но де факто тези договори и клаузи са т.нар. „тихи убийци”, които подмолно ни превземат, докато ние се борим явно на медийния фронт или срещу горещата война. Идват нови времена с опасни последствия , които като че ли нямаме необходимия ресурс да неутрализираме. Но сме длъжни да опитаме.

---------

Мариана Христова, граждански активист.

Стоян Михайловски

На 7-ми януари, през 1856 г. в град Елена е роден видният наш политик, общественик, писател, ерудит и радетел за единението на българите Стоян Михайловски.

Син на Никола Михайловски и племенник на Иларион Макариополски, той успява да завърши лицей в Цариград и право във Франция. След завръщането си се захваща активно с просветителска, обществена и литературна дейност; скоро след това става народен представител в Третото ВНС.
Като активен участник в Македоно-одринската организация (впоследствие и председател на Върховния комитет) Стоян Михайловски остро и неуморно напада своите политически врагове и всички онези, които разклащат устоите на българското общество.

С чистите си идеи и намерения не успява да намери съюзници в подкрепа на еволюционистката стратегия, която поддържа и въпреки активната си политическа дейност (три пъти депутат в НС) чрез машинации бива отстранен и после дори осъден условно през 1904 г.

Въпреки ранното му оттегляне от политическия живот, Стоян Михайловски ще бъде запомнен освен с текста на една от най- българските песни - "Върви, народе възродени!" и не само като майстор на баснята, поезията и политическия памфлет, а и като автор на сериозна философска проза:

"БОГ И ДОБРОДEТЕЛТА

Яви се Добродeтелта
пред Бога
и каза му: 
– Напразно ходя, Боже, по света,
напразно проповядвам обновление; не мога
души заспали да пробудя, мрачни умове
да осветля! И мойте трудове,
за да не сгинат без следа, на мене
е нужно мощно подкрепление!
– Върни се между земни племена и родове –
Отвърна Господ... 
– Давам ти другар. Той се зове
търпение!"

Времето за истинска промяна дойде!
Присъединете се сега и разкажете на човека до вас!
http://www.budd.bg/declaration/