Празнуваме нашето духовно раждане с пожелания за здраве, душевна топлина, любов в сърцата и разбирателство между хората.
Честит Празник!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
За мнозина Рождество Христово е празник на трапезата и подаръчните комплекти, но всъщност Човечеството празнува своето раждане. Появата на малкия Син в своя човешки образ и по пътя, по който се раждат хората е символът на хармонията между духовното и телесното, между нетленността и материалния свят.
В България това усещане за устройството на Вселената и вярата в Сина Божий идва преди повече от хиляда години. Има сведения, че още Кан Кубрат е приемал християнството, официално въведено в Българската държава от по-късния му наследник Цар Борис.
Изминалата 2018 г. бе годината на тревожността в българското общество заради задълбоченото усещане за липса на точно тази хармония между духовността и материалното съществуване на българските граждани. За съжаление всичко това бе придружено от вече традиционната липса на реална справедливост, а недостигът на духовни ценности продължи да прогонва хората, наред с дълбоката мизерия и недоимък, последвали крайното материално неравенство.
България е губила много битки в своята дълга история, но българският народ винаги е намирал начин да се изправи. С външна помощ или със свои собствени сили, но най-вече с хилядолетната дълбока мъдрост на своя здрав обществен разум.
Загубихме много приятели през тази година, демографската катастрофа тихо и подло ни ги отне. Други преминаха в лагера на националните предатели, търсейки своето лично спасение. Трети паднаха в плен на самовлюбеността, горделивостта, егото и отчаянието. На този празник ние си даваме сметка за близките ни, които вече ги няма, обгърнати от топлината на онези, които са все още с нас. Това беше наистина трудна година за всички ни.
Но този празник има друго значение. Всяка година ние празнуваме раждането на надеждата за нов живот, по-добър от досегашния. Изпълнен с обич към ближния, с по-добри решения, по-благополучен и с резултати трайно по-добри от досегашните.
През следващата година ще имаме нови поводи за радост с националните празници, с годишнините от рождението на велики личности и герои на Българския народ, с изявите и успехите на най-добрите в своите области сред нас. Но най-вече, през следващата година ще имаме право на избор.
Ще можем да избираме по кой път да поеме българското общество. Към истинската свобода или към още по-дълбок авторитаризъм. Няма да има по-добра възможност през следващите години. Сега, когато установеното положение в целия свят и особено в Европа е неимоверно разклатено, а гражданите най-после имат истинска алтернатива – да вземат нещата в свои ръце.
Този избор винаги е стоял пред всеки от нас, но е бил невъзможен през последните 85 авторитарни години от установяването на едноличния царски режим през комунистическата диктатура на пролетариата до наследилата ги днешна олигархия с нейната партокрация. Настоящата Българска Конституция, макар и несъвършена, все още позволява гражданите да участват, да изработват и решават политическите въпроси, основата на своя собствен живот.
Откъде ще дойде силата за този толкова важен избор? От там, откъдето идва личната хармония и увереност – от семейството, от приятелството, от общото усещане за принадлежност към българското гражданство, подкрепено от собствената вяра.
Днес, в Европа има само една истинска демокрация и тя не е в „съюза“, но през май гражданите на „ЕС“ ще я поискат и за себе си – в Италия вече го правят. Най-малкото ще изпратят хора в Европейския парламент, които да възстановят Европейската гражданска инициатива, както и националните граждански инициативи. Това ще бъде само началото за връщането на гражданите в процеса на вземането на решенията, образецът на който работи вече 170 години в сърцето на Европа, в Алпийската република. Силата на този модел е във връзките на обичта и взаимодействието, които той насърчава и в общото желание да се живее в един по-добър, по-мирен свят.
И най-дълбоките различия могат да бъдат преодолени с уважение към достойнството на човека насреща, а това винаги е добра първа стъпка към по-голямо разбирателство и бъдещо гражданско единение в Република България. Пример за това през следващата година ще бъдат новите по своите цели и вътрешни правила граждански политически организации и обединения, сред които е и нашият Български Съюз за Директна Демокрация – БСДД.
Историята на Рождество Христово е история на реалния живот на всеки един от нас и бива чествана всяка година, не защото дава рецепти за битов успех, а защото дава надежда за нов, по-добър живот на всеки един от нас. Така, както е била дадена на света преди повече от 2000 години с раждането на едно дете – Синът Божий.
Тогава само няколко души знаеха за Раждането, а днес за него се поздравяват милиарди хора по света. Посланието на този ден винаги ще има стойност, докато съществува човешкият вид, докато хората намерят своя път.
Спасителният.
Честито Рождество Христово!
Бог се е родил като човек за спасението на човечеството, за успокоение на терзаещите се и за свидетелство на вечния живот.
Дионисий Малки - (около 470- около 544) римски абат, скит по произход, основоположник от летоброенето от рождението на Христос (или от началото на нашата ера).
Един друг съвсем обикновен човек обаче е изчислил времето на Раждането на Спасителя по поръчение на римския папа папа Йоан I през 525 година, съставяйки така наречените пасхални таблици. Нелеката задача е изпълнена от Дионисий Малки, родом от Добруджа (Малка Скития). Отказвайки се от тогавашното летоброене, започващо от първата година на управлението на жестокия гонител на християните римския император Диоклециан, той предлага нова система за отчитане на годините, започваща от предполагаемото историческо Рождение на Исус Христос.
През цялото това време, а и преди това, българите, както и много други народи са ползвали собствения Български календар като към числото с годината от предишните възприети календари или от този на Дионисий Малки Добруджанеца са добавяли съответното име на животно за годината и числително за месеца.
Едва наскоро след Българското Възраждане сме забравили за нашите традиции, права и вяра под въздействието на идеологиите, защитавани от безпросветни и родоотстъпни "представители". Когато хората са решавали, здравият обществен разум е пазил и дома, и вярата, и народността на българите.
Честит Празник!