НОВИНИ — БСДД

Празник

,

Честита да е Независима България!

,

Провъзгласяването на Независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 година е безспорен голям успех и смел навременен ход на българската дипломация.

Въпреки, че в съвременната ни история събитието е обявено за официален празник чак през 1998 година поради политическите противоречия в изминалия от тогава период, значението на тази паметна дата е голямо. България спира да бъде васално княжество на Османската империя и се появява на политическата карта на света като независима държава, а тогавашният суверен след стотици години отново се титулува Цар.

Длъжни сме да помним тази дата и да разбираме значението ѝ като национален празник днес, когато апетитите към българската земя са очевидни, както и амбициите да бъдем отново подчинени и зависими; когато са явни и националните предателства заедно с разрушителната корупция сред олигархичната партокрация. Под зоркия поглед на новия диктатор, който дори НЕ Е ЦАР.

Ние, свободните граждани в БСДД, приветстваме с този празник всички честни български граждани и желаем благоденствие и скорошна промяна на установеното положение, което ни въвлече в поредната, Трета национална катастрофа - демографската.

Времето за #Българска_директна_демокрация дойде!
Да живее свободна и независима #България!
Да живее Българският народ!

,

Честит празник, България!

,

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.

Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.

,

Гергьовден!

,

 

Един от прекрасните ни празници - древен, наситен с пролетни емоции, надежди, ден на храбростта и на Българската армия.

Честит да е на всеки български гражданин, който се стреми с нови сили, борейки се с несправедливостта, да допринесе за благоденствието на семейството и родината си. Честит празник на всички именници, на военнослужещите, на православните християни!

Символиката в красивата легенда е недвусмислена - побеждавайки змея, Свети Георги освобождава изворите и дарява пролетните блага на жителите на град Кирена. Смелостта му е възнаградена с благодарност и почит; химни, молитви и храмове ще възхваляват вечно победата над злото, тържеството на храбростта и волята за нов живот.

Дано съумеем да претворим и осмислим посланието на стария празник в нашето съвремие; дано самият светия ни дари с част от неговите сили, за да осъзнаем своята мощ като народ, понесъл толкова страдания!

Като народ, обединен от идеята да пребори злото със силата на храбростта, да насочи зреещия справедлив гняв срещу днешните тирани, да осъзнае истинските причини за своите нещастия и точно да използва слабото място на днешната крайно несправедлива система у нас. За спасението на изстрадалата ни родина и за връщането на достойството на българския народ!

Дано осъзнаем как можем да преборим Змея днес - с копието, символ на новата политическа революция в умовете и сърцата на българите у нас и по света. Да станем отново господари на собствената си съдба със системата, която гарантира възможността на всеки български гражданин да участва във вземането на решенията.

За ‪#‎Българска_директна_демокрация‬!

Времето дойде!
www.budd.bg

,

Честито Възкресение Христово!

,

Христос воскресе из мертвих, 
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.

Христос възкръсна от мъртвите, 
със смъртта си смъртта победи 
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!

Нека светлината на Възкресението ни води по правия път за спасението на България!

Честит празник, приятели!
http://www.budd.bg/bulgarian/

Трифон Зарезан, има ли яснота, кой обича повече виното?

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.

Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".

Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан".

На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.

След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон".

След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното "зарязване" на лозите в средата на месеца. Поради липса на църковно съзнание, някои апелират днес Българската православна църква да "разреши проблема" с честването на "Трифон Зарезан".

http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm

,

Събуждане или будна кома - изборът днес

,

Денят на Будителите, е много специален празник за нас хората, които ни обединява идеята за възстановяването на Българския национален идеал.

Будителят, онзи човек, българин, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух, е жив. В наши дни той е невидим, незнаен, неизвестен, но е сред нас, българите, останали в Родината или прокудени по широкия свят.

Днес е моментът да си и спомним за онези, които познаваме, известните български народни будители: Свети Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Иван Вазов, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, Иван Селимински, Иларион Макариополски, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.

Първоначално "будители" са наричани просветните, религиозните и революционните дейци от Българското възраждане XVIII - XIX век. В по-широк смисъл към категорията на будителите вече отнесяме всички бивши и настоящи училищни, книжовни, читалищни, театрални, музикални и др. културни дейци, които, макар и неизвестни за широката общественост, допринасят с делото си за духовното израстване на българина.

Стоян Омарчевски казва при установяването на този празник: „...първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество.

Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот...

...празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.“

Времето дойде!
http://www.budd.bg/idea/