Тексас забрани забраните за фракинг.

Губернаторът на щата Тексас, Грег Абът, подписа закон, който забранява да се забранява на корпорациите да дупчат Земята!!!

Потресаващото решение, в ущърб на гражданите, които гласуваха с допитване в директен демократичен процес на междинните избори в САЩ, фракингът да бъде забранен, демонстрира надмощието на "представителната" демокрация. Всъщност това е решението на истинските управляващи - корпорациите, незачитащи мнението на хората и действащи открито в тяхна вреда.

Представителната демокрация отдавна е изродена и всъщност не е нищо друго освен властване на партийната аристокрация, узурпирала властта на суверена. Модел, вреден, описан още от Марк Тулий Цицерон, нямащ нищо общо с истинските демократични ценности. Точно този модел, с който днес в Америка се борят хиляди американци, беше донесен у нас преди години, цъфтя, върза и сега дава своите плодове - материална бедност, духовна нищета, крещящо неравенство. Вече 25 години не можем да живеем в истинска демокрация, но е време да я поискаме и въведем за децата си и гражданите на България. Още тук!

Времето дойде! 
Българите могат да откажат да участват в днешния партократичен вид държавна организация още на следващите парламентарни избори и да поемат властта над своя живот в ръцете си. 
Ние сме за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономка.

Присъединете се!

Българите – бежанци без война.

Над ДВА МИЛИОНА българи се превърнаха в невъзвращенци за последните 25 години. Два милиона бежанци без война. Демографската картина на България е гротеска на политическия идиотизъм, който доведе отчаянието и неверието във всеки български дом, с изключение на домовете на онези, които сега ги снимат с дронове от птичи поглед.

Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг – един от най големите енциклопедисти на 20 век – казва: „Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.”

Изгубихме смисъла, защото приказката е грозна, а идиотите – все още на власт.

Да, крайна съм в оценките си. Цифрата два милиона обаче също е крайна. Но, за жалост, не е краят. Всеки ден млади хора, цели семейства продължават да избират терминалите на българските летища и завинаги напускат България.

И никой не дава решение, напротив – роят се нови партийки, патерици, както и откровени бастуни, убеждавайки уморения от бедност българин, че със старите методи и икономически модели, тихо и спокойно, со кротце и со благо ще ни „оправят”, пазейки “стабилността”.

Не вярвайте. Не слушайте. МИСЛЕТЕ!

Изходът от глобалната криза, в която се давим, се нарича Базов доход. Скептиците на тази новаторска и революционна система са два вида:

• неразбиращите, които въпреки неразбирането си искат промяна;

• разбиращите, но уплашените да не загубят властта си, защото угнетен от бедност народ се управлява лесно, тъй като е втренчен единствено в оцеляването си.

Базовият доход е революция не само в социалната система, но и в мисленето на хората. Милиони европейци подкрепят идеята и очакват тя да заработи. Затова във втората част на поредицата ще дам отговори на още няколко въпроса относно Базовия доход.

Получаваме много въпроси какво ще стане с пенсиите на хората, ако се въведе системата с Базов доход?

Отговор: Нормално е всеки пенсионер, който получава пенсия да се тревожи дали ще я запази, ако тя надвишава сумата, която е определена за Базов доход. Място за тревога няма, защото всички пенсионери, които са работили години наред и получават пенсия днес, ще я запазят изцяло – в размера, в който е, заедно с Базовия доход. Няма да я има обаче унизителната социална пенсия, която преди дни правителството увеличи с 2 лева, което е не само гавра с неосигурените по някаква причина хора, но и ясен знак, че никаква смислена пенсионна реформа не можем да очакваме, нито да се надяваме на достойни старини.

Властта няма формула за борба с бедността. Бедните и възрастни хора у нас са оставени на доизживяване.

Питате ни, какво ще стане за в бъдеще с пенсиите на хората?

Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход, на практика не хората, а сегашния пенсионен модел ще бъде спрян в задължителната си част и оставен на доизживяване. Занапредосновната сигурност, гарантирана от държавата, ще се нарича Базов доход, а допълнителното пенсионно осигуряване ще е добра възможност, както и досега – по желание и по преценка на работещия – дали иска или не да се осигурява в частни пенсионни фондове или застрахователни компании, за да получи след пенсионирането си допълнителни средства. Натрупаните осигурителни средства по партиди от задължителното осигуряване не се губят и ще се ползват от осигурените като с промяната на съответния пакет закони ще се отпадне задължителното, но ще остане доброволното действие.

Тук е мястото да подчертая, че ние не се борим за равенство. Тази отживелица на социалистическия мираж нито е възможна, нито е полезна. Напротив, ние искаме да въведем модел, който ще остави бедността в миналото, като в същото време ще осигури спокойствие и база за развитие на всеки, който желае да подобрява своите умения и да сбъдва мечтите си.

Третият въпрос, който е пряко свързан с демографския срив, емиграцията и бедността, е въпросът за родителството, семейството и отглеждането на деца.

Отговор: С въвеждане на системата с Базов доход отпадат всички социални помощи, детски надбавки и други подобни, коитодоказаха във времето своята несъстоятелност и безполезност,особено като се вземат предвид огромните страхове на родителите за това дали ще могат да издържат повече от едно дете.

Базовият доход се полага на всеки един член на семейството, както и на всяко дете, от самото му раждане. Това е единственият модел, който гарантира на родителите спокойствие при отглеждане на децата, гарантира и на самите деца по-добра грижа и възможност родителите да прекарват повече време с тях.

При тази система не съществува понятието „добавки” за първо, второ или трето дете. Никое дете не е ощетено за сметка на своите братя и сестри. Например, всеки от родителите получава Базов доход в размер на 500 лв. Всяко дете в семейството, до навършване на неговото пълнолетие, получава по 250 лв, с които разполага майката или законният настойник.

По този начин Базовият доход се превръща и в мощен инструмент за решаване на демографската катастрофа, като с въвеждането му се стимулират раждаемостта и активното родителство. Нещо повече – Базовият доход ще пресече завинаги злоупотребите със социални помощи от малцинствата, както и абсурда да се получават майчински от хора, чиито деца вече имат свои деца.

И в заключение на втората част ще кажа, все пак, на скептиците:

Нима художникът ще спре да рисува, пианистът да свири или лекарят да спасява живот? Не, свободата, която Базовият доход ще даде на всеки от нас, ще премахне неволята от страха от бедност, която сега ни кара да просим живот, а не да го творим и обичаме.

Аз няма да спра да работя, ако имам Базов доход. Напротив, ще се чувствам окрилена за нови инициативи и идеи.

Като вземем предвид и безспорните предимства на Директната демокрация и възможността хората чрез гласуване да определят правилата и промените, няма друга идея, която да е по-силна от тази на Българското Сдружение за Директна Демокрация.

Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум

Допитване? Как и какво?

Р Е Ф Е Р Е Н Д У М Ъ Т

Ако вземем енциклопедичното обяснение, той означава взимане на решение чрез директно задаване на въпрос към народа.

Референдумът е най-силното оръжие на Директната демокрация, затова се среща твърде рядко. При референдумно управление партийният модел би намалил драстично своето вредно влияние, което за партократите би означавало да загубят лостовете за доминиране над обществото – безпрекословната власт и корумпиращите фондове. За обществените делегати остава възможността да служат на народа-суверен според своите способности.

М Е Х А Н И З М Ъ Т

Механизмът е много прост: задава се въпрос – получават се отговори. По-големият брой гласували по някоя точка са всъщност онези, които определят посоката на действие. Звучи чудесно, защото не някой несменяемо „избиран” взима това решение, а всеки гражданин на републиката решава.

С Ъ Щ И Н А Т А

Същината или сърцевината на работещият референдумен модел еИНФОРМИРАНОСТТА, ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ и УЧАСТИЕТО ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЕ или с други думи да следва стъпките:

1. Подготвителен етап, който да информира гражданите за темата и да отвори форуми за дискусия, в която да се оформят, ако не всички, то поне повечето гледни точки. В днешния век на високите информационни технологии това би било крайно лесно за изпълнение.

2. Добре зададен въпрос/тема, за която да се гласува.

3. Предложените възможни отговори да предопределят консенсус или категоричност.

С Ъ С Т А В И Т Е Л Я Т

От горното става ясно, че онези, които създават въпросите и отговорите са едни от най-важните хора в управлението. Това би трябвало да са народните избранници, поименно назначени от хората.

Дали е необходимо да са 240? Не.

Всъщност до тези днешни 240 „места” има и огромен брой държавни служители в държавната и общинска администрация, на които са вменени “творчески” привилегии.

Р Е А Л Н О С Т Т А

Днес официални референдуми не се провеждат. Не ни е такова управлението. Имаме „представителна“ демокрация с елит, който е узурпирал властта, забравяйки, че в Републиката суверенната собственост е на народа.

Въпреки това много граждани и граждански сдружения опитват чрез различни електронни платформи за пряко гласуване да сведат до властта ВОЛЯТА на народа.

Чудесно е, че въпреки неформалния облик на такова гласуване, все пак се научава какво е мнението на хората по определени теми и все пак това би накарало политиците да благоволят да се замислят.

В Ъ П Р О С И Т Е

Хората се вълнуват от различни въпроси и в електронното пространство често излизат петиции по болни теми. Тези днешни допитвания са своего рода подготовка на гражданите за преминаване към референдумен начин на управление и е редно да се подкрепят силно от всички ни.

Все още при определянето и структурирането на темите се вижда малката ни опитност в това дело. Особено много това си личи в два от случаите, разгледани по-долу.

Въпроси с предопределен отговор (затворени въпроси):
ПРИМЕР: „Да се спре ли изсичането на горите?” Такъв тип въпроси с предопределен отговор дават еднопосочен път за отговорящия и на практика не създават дебат в обществото по темата, нито информираност, нито алтернативи.

Структура на запитване с предопределен  отговор:

1. ВЪПРОС.
2. ОТГОВОРИ:

2.1. ДА

2.2. НЕ

2.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

Възможен резултат: Схема 1.

Анализ на резултата: 

Резултатите са близки до 100%. Такава категоричност би означавала твърде ограничена аудитория, към която е отправен въпросът и, че той е твърде изначален и е с установен по принцип отговор.

Ефекти: Води до затягане на редиците в някоя група. Напомня за някои установени истини или правила.

СХЕМА 1Вероятен  резултат:

Въпроси предопределящи  противопоставяне (често поставяни): ПРИМЕР: „Да съборим ли стадиона на ЦСКА в Борисовата градина?” Такъв тип въпроси дават отговор за силата на поляризирането в обществото, която сила е по-често деструктивна.

Структура на запитване предопределящо  противопоставяне:

1. ВЪПРОС.
2. ОТГОВОРИ:

4.1. ДА

4.2. НЕ

4.3. НЕ МОГА ДА ПРЕЦЕНЯ

Възможен резултат: Схема 2.

Анализ на резултата:

Твърде често резултатите са близки до 50% х 50%. Това близко съотношение на две противоположни мнения води до натрупване на напрежение между две почти равностойни в съотношение позиции. Такова голямо събиране на противоположни мнения би довело до открит конфликт.
Точката „Не мога да преценя” няма смисъл.

Ефект: Разединение на хората. Колебаещите се не гласуват.

СХЕМА 2Възможен резултат:

В Ъ З М О Ж Н О С Т Т А

Референдумите не трябва да разединяват  хората. Твърде крайните позиции ДА / НЕ не водят до конструктивни решения.

Как може да се избегне това?

Възможен вариант би бил вместо безсмисленото „не мога да преценя” да има повече отговори с условности, т.е. увеличаване на възможните отговори. Така референдумът би постигнал по-добра директна информираност

Въпроси предопределящи  условности в отговорите.

ПРИМЕР: „България да се ориентира ли към енергия произведена предимно от възобновяеми източници?”

Структурата на запитване в информиран референдум:

1. ВЪПРОС.
2. ОТГОВОРИ:

2.1. ДА

2.2. ДА, ОБАЧЕ – 1

2.3. ДА, ОБАЧЕ – 2

2.4. НЕ, ОБАЧЕ – 1

2.5. НЕ, ОБАЧЕ – 2

2.6. НЕ

Възможен резултат: Схема 3.

Анализ на резултата:

Аргументирано изразяване на общественото мнение.
Точката „Не мога да преценя” изобщо не съществува, а е трансформирана в отговори с допълнителни условия. Резултатите биха довели до превес на определено аргументирано мнение.

Ефект: Доминиране на гласовете с въведен компромис в отговора. Колебаещите се е по-вероятно да гласуват.

СХЕМА 3Възможен резултат:

Референдумното управление трябва да има за основна цел да обединява хората, а не да ги разединява.

Важна роля ще играят хората създаващи въпросите и отговорите. Те ще трябва да имат изключително висока култура на общуване, познания и умения в политиката и отношенията между хората.

Автор: Георги Цапков

Редакция: БСДД

Присъединете се!

През турските проливи минават танкери с петрол. Защо ня"КОЙ" казва, че с природен газ не може?

Днес много важни хора договаряха доставки на природен газ от Персийския залив и отново излъгаха, че през Проливите в Турция не могат да минават танкери с втечнен природен газ. Твърдят, че това е причината да не се строят регазификационни терминали в нашите пристанища, а да ползваме гръцките или турските. Истинската причина е, че подготвят своя контрол над бъдещите "митници" за газ, т.нар. презграничен капацитет. Подготвено е енергийно робство за години напред. Радващото е, че ако оцелеем, докато това се случи, технологиите толкова ще напреднат, че този план за монопол върху живота на българите няма да сработи. В крайна сметка слънцето грее за всеки жител на Земята.

Всеки, който попита транспортните агенти в Турция за правилата за преминаване на танкери с втечнен газ през проливите ще получи следния отговор:

Restrictions for LNG tankers passing Turkish straits
>
> Dardanelles Strait:
> Tankers up to 199,9 Meters Loa: No daylight restriction (usually passing 
> in night time)
> Tankers Over 199,9 Meters Loa: Daylight restricted
> Pilotage: Still optional but strongly recommended
>
> Bosphorous Strait:
> Tankers Up To 199,9 Meters Loa: No daylight restriction (usually passing 
> in night time)
> Tankers Over 199,9 Meters Loa: Daylight restricted / One way traffic
> Pilotage: Still optional but strongly recommended
> Escord Tug For Tankers Loa over 249,99 meters: Obligatory.

Решението би било политическо и няма нищо общо с безопасността, която е по-добра от тази на петролните продукти с пропан-бутана, тъй като количествата за нас са нищожни. България е член на НАТО и може да извоюва енергийната си свобода пред своите партньори.

Времето дойде! 
За нова Енергийна икономика и енергийна свобода за България! 
Присъединете се!

Потреблението на ток доказва застоя у нас.

Според Електроенергийния системен оператор (ЕСО) към момента от енергийната система на страната са спрени мощности на ТЕЦ-ове, а 5-ти блок на АЕЦ Козлодуй не работи с пълен капацитет. Вътрешното потребление е много ниско 4-5 гигавата, а износът не върви - продадени са само около 600 мегавата. Хората масово намаляват потреблението си, което не е особено изненадващо на фона на потресаващо ниските доходи години наред и непрекъснатото грабителско увеличение на цените на енергията у нас.

С данните, гарантиращи застоя, дойде и новината, че пакетите Tesla Powerwall и Powerpack за автономно захранване вече са разпродадени до средата на 2016-та, а Елън Мъск ще удвои производството им. Тази технология, заедно с още няколко други, ще остави в историята нискоефективната ни национална електропреносна мрежа и остарелите замърсяващи ТЕЦ-ове, касички на партокрацията.

Промяната с нова Енергийна икономика е неизбежна! Присъединете се сега!

Трудът в България е най-лошо платен в ЕС.

Това показва изследване на Евростат, коментирано по БНТ1. Работещите в една от най-красивите и богати природно държави в Европа взимат 4 евро за един час труд, а колегите им в ЕС – 24 евро, което е разлика от 6 пъти!!! Експерти обясняват фрапиращата разлика с факта, че основните отрасли в икономиката ни произвеждат стоки и услуги с ниска добавена стойност, което води и до ниски заплати. Нещо, което показва и що за "експерти" облъчват общественото мнение у нас.

Най-много пари за труд дават работодателите в Дания – 40 евро на час. Следват Белгия и Швеция – съответно с по 39 и 37 евро на час. България е на дъното на класацията – с 3 евро и 80 цента за час. Работодателите в Европа отделят 24% от общите разходи за труд за социални плащания. Това са например безплатни карти за градския транспорт, работно облекло, добавки за децата и пр. В България работодателите отделят едва 16% от разходите си за подобни придобивки. Резултатът е, че у нас работещите бедни, според официалните данни, са 600 000 души!!! Това са хора, които работят, но получават под 400 лева. За сравнение, минималната месечна издръжка за един човек е 563 лева.

Какви са причините да сме най-евтината и най-онеправдана работна ръка в Европа?

Димитър Бранков, зам.-предс. на Българската стопанска камара: ”Причините са много. Те са свързани с преструктурирането на икономиката, ориентацията към отрасли, които са с ниска добавена стойност, респективно с ниски изисквания към работните места, говоря като образование, като квалификация, а това обуславя и ниски нива на заплащане. Вероятно е малко популярен фактът, че над 65% от работните места фактически са с ниски изисквания към квалификацията и образованието”.
Ваня Григорова, КТ “Подкрепа”: ”Нискоквалифицираният труд наистина е оправдание за ниските заплати. Защото да погледнем само един от секторите и това е аутсорсинга. Дори по отношение на аутсорсинга заплатите в Б-я са възможно най-ниските в ЕС. Аутсорсинга по принцип са услуги, които се изнасят извън България. Тоест тука плащаме ниските заплати, плащаме ниски данъци и осигуровки и наблюдаваме високите приходи на фирмите отвън. Което показва само, че бизнесът може да плаща повече и непрекъснато търси оправдания, за да не го прави”.
Според статистиката, до 80% от работещите у нас са със заплати около минималните осигурителни прагове. Според Мика Зайкова, финансов експерт: ”Това означава, че ние, а хората все пак са живи, не са умрели, това означава, че имаме бум и ръст на сивата икономика. Официално тя е 35% , но неофициално, което е по-вярното надминава 50%. Е, вие как си представяте 50% от БВП на страната да минава покрай данъчната и осигурителната система. И затова ние имаме доход на глава от населението 5400 евро годишно, да речем, срещу 17 000 евро в Гърция или срещу 24-25 000 евро средно в Европа. Никой не е по-зле от нас”.

Според "експертите", трябва да се случат три неща, за да дръпнем от дъното на класацията. Първо, да се формулира цялостна политика по доходите. Второ, реорганизация на пазара на труда. И трето – реформа в образованието.

А според нас, ПЪРВО, времето на Базовия доход като "цялостна политика по доходите" вече е дошло. ВТОРО, Българската директна демокрация трябва да защити тази политика за неограничен срок, за да не се върне никога повече бедността по нашите земи. И ТРЕТО, Енергийната икономика с евтин енергоносител за всички ще донесе ръст и приходи, които да гарантират успеха ни с конкурентност, добавена стойност и инвестиции.

Присъединете се!

"Ето къде са парите!"

Това обобщава екипът на Електронен Референдум в коментар на своя сайт. Публична тайна е, че т.нар. "представителни" пари, заедно с нелегално изтичащите и онези, които се харчат необмислено представляват огромна сума на фона на ужасяващата бедност у нас. 

При системата с Директна демокрация, работата на хората, на които е делегирана законодателната, изпълнителна и съдебна власт, т.е. държавността не е нужно да демонстрират представителност по ред причини. Не са нужни и огромни средства и субсидии за издръжка на политически партии, както и не е нужно броят на делегатите в Парламента да е повече от 100. Няма да има нужда някой да ги купува поради факта, че в решенията директно взимат участие гражданите, за които самата държава се е погрижила с базов доход за всички. Личното богатство би следвало да се натрупва от легална икономическа дейност и колкото по-голямо е то, толкова по-голям би бил приносът за обществото посредством прогресивно косвено облагане, свързано с потреблението.

Общо за удобствата на народните ни представители в представителната ни демокрация данъкоплатците са дали от себе си около 70 милиона лева. Тук се включват парите за купуване на служебни автомобили, микробуси, застраховки, бензин, поддръжка, ремонти и дори за гориво за личните коли на депутатите.
Сумата се равнява приблизително на годишния дефицит в Здравната каса за лечение на онкоболни за последните 2-3 години.

Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде! 

Присъединете се!

Краят на преките данъци.

ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?

Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски”, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България

Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?

Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!

Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:

– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;

– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;

– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?

Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.

Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:

– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;

– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;

– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?

Вредите са няколко:

– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.

– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?

Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.

Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;

България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. “ефект на съседството”. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.

Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:

– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);

– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.

Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.

Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?

Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!

Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!

Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!

Редакция: БСДД

Не – на плоската данъчна ставка за всички! 
Да – на справедливия базов доход за всички!

Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!

Присъединете се!

Посягат и на пощенската услуга "изплащане на пенсии"! Защо?

В социалните медии изтече информация за поредния съдебен казус, в който частни фирми съдят държавата – този път заради решението й да възложи единствено на Български пощи (БП) да изплаща пенсии (виж:  http://www.legalworld.bg/35500.dyrjavna-pomosht-li-e-plashtaneto-na-pensiite-samo-prez-bylgarski-poshti.html) .  Услугата в мнозинството от случаите се извършва „на гише”  или чрез пощенски запис. По официални данни БП обслужват около 1,3 милиона пенсионери, което е над 50% от техния брой.

Делото е заведено във Върховния административен съд (ВАС) от дружествата „Изипей” АД и „Финанс Инженеринг” АД, които също са получили лиценз за извършване на парични преводи. Искането очевидно е поставило в затруднено положение ВАС, което личи от двете негови решения: първото – да даде ход на делото; второто – да спре процедурата и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург относно възникналия казус.

Дотук нищо необичайно. Не за първи път български магистрати се отмятат от свое определение – поради опасения да не сгрешат пред националните и европейските законодателни институции; или – поради други, извънсъдебни причини (заради тях родното правосъдие още от влизането на България в ЕС е взето на мушка от Европейската комисия и този сектор получава в ежегодните мониторингови доклади слаби или незадоволителни оценки).

Чисто юридическата страна на спора вероятно ще заинтересува тяснопрофилираните експерти по европейско право, както и пощенския мениджмънт. Но за широката публика и по-специално за потребителите най-важен е въпросът: какво се случва с масово търсената услуга „изплащане на пенсии”! Ще попадне ли и тя в категорията на набелязаните за ускорена либерализация дейности ?   Или българското правителство ще съумее да защити въпросната Наредба, с която е предоставило  на БП да изплаща пенсиите на по-голявата част от  пенсионерите, живеещи в труднодостъпни региони и селища. В тях държавната корпорация „БП” е задължена с изрична  евродиректива да поддържа т.нар. универсални услуги, между които са и пенсионно-осигурителните.

Ако правителството докаже, че с приемането на специализираната Наредба  не осигурява държавна помощ и не подкрепя „монополиста БП” – в разрез с европейските норми, е добре. Първо, защото КСО повелява въпросната услуга да достигне до всеки отделно взет пенсионер, в т.ч. на лица с увреждания по домовете; второ, услугата е преди всичко социална по своя характер, независимо, че се осъществява в пазарна среда.

Нека да обобщим: В строгия смисъл на думата и съгласно закона за пощенските услуги изплащането на пенсиите не епощенска услуга. Изплащането на пенсиите е услуга по възложителство, която се предоставя от БП  и от банките (по силата на една и съща Наредба – ”Наредба за пенсиите и осигурителния стаж” от 01.01.2000 г). В този контекст БП не е монополист по отношение на предоставянето на услугата ”изплащане на пенсии” и тази  услуга е либерализирана в някаква степен;

Добре  известно е, че единствено БП могат безпрепятствено да реализират изискването на ЗСО и специалната Нардеба, доколкото разполагат с над около 3000 офиси в цялата страна. Какъв е смисълът тогава да разрушиш една мрежа, за да изградиш нова. Освен ако не се върнем във времената на реформатора Симеон Дянков, чието верую беше „креативно разрушение”- навсякъде и във всичко, което е създадено преди да започне неговата мисионерска дейност в бившата му родина.

Но ако правителствените съображения увиснат пред институциите в Люксембург и Брюксел, тогава ще сме свидетели на поредната агресивна инвазия на никнещите като гъби частни компании за финансови -банкови и небанкови – услуги.

Те вече проникнаха в кредитния бизнес и легитимираха непазарното лихварство; работят и  по събиране на задължения от кредитополучатели по съмнителни схеми, наложени от банките; пробиха защитните системи на ЕРП-та, които ги предпазваха от кражби на ток или злоупотреби от страна на част от крайните потребители; навлязоха в печелившия  сегмент: ”счетоводни консултации за избягване на дължими данъци” и т.н. Печалбите от целия този сенчест бизнес в крайна сметка сметка се трупат на гърба на данъкоплатците и потребителите, на които пък се пробутва мантрата за пазарната либерализация на публичните услуги.

Върху същия невероятно издържлив гърб се стоварват и многобройните такси, които привилигерованите банки въвеждат за щяло и нещяло.  Банките също изплащат пенсии на възрастните българи – чрез своите  клонове и банкомати.  Но както откриването на индивидуални сметки и тяхното поддържане като услуга за пенсионерите, така и  използването на банкомати за изплащането на пенсии се осъществява по цени, едностранно  определени от съответния трезор. В случай става дума за пазарни цени, с гарантирани високи печалби за  банковата услуга – дейност, която сериозно се разминава с представите за  социални цени (  напомням, че изплащането на пенсиите за стаж и възраст според ЕС е социална услуга).

Нека да поясним: не сме против либерализацията!

Тя съществува в редица страни , при това доста успешно, защото снижава цената за потребителите  при по-високо качество  на услугите (като бързина, достъпност и гъвкавост). Справка – модернизацията на публичните услуги в скандинавския регион, където Швеция демонстрира успешен модел-симбиоза на държавни, частни и общински финансови, транспортни, пощенски и прочее услуги. Но има дейности в тази нова пазарна ниша, при които маркетизацията и либерализацията не се оказаха сполучлив метод. Обратно, те замениха един вид лоша практика (държавен монополизъм)  с още по-лоша (частен монополизъм; или с картелно разпределение на пазарните зони). Примерите за неуспешна или направо вредна за гражданите-потребители либерализация на пубичните услуги са многобройни, а териториалното им проявление се среща в целия свят. Такива са електроснабдяването и снабдяването с вода на населението; ж.п. транспортът; сенчестото банкиране и много други. Очевидно е дошъл ред е на пощенските услуги, с които населението е свикнало от десетилетия.

Следователно, поредният съдебен казус с пощенската услуга „изплащане на пенсии” не е инцидентен, нито ограничен във времето и пространството. Той е част от верижния процес на опазаряване на всичко, което носи пари. Вярно е, че от пенсионните преводи  БП не печелят много, доколкото върху общата сума се начислява едва с 0,7% такса. Но за завелите иска пред ВАС частни фирми това са много пари и добри печалби, особено ако имаме предвид, че те няма да се задоволят с таксата от 7 промила (справка- тактиката за печелене на пари на управляващите капиталови дружества при Универсалните пенсионни фондове, облагащи своите клиенти с 5-процентна такса!). При тази хипотеза вече става ясно защо се посяга на държавно регулираната услуга „изплащане на пенсии”.

Добре е българската държава да не чака пасивно присъдата от Люксембург, а да инициира кампания за защита на своето дружество: БП. Ако има претенции към него, да наложи вариант на модернизация, която да накара пощенските служители да се адаптират към изискванията на дигиталната икономика и растящата конкуренция в сектора. После може да се мисли и за вариант за либерализация – най-добре е да бъде заимстван от шведския опит.

Другата институция, която би трябвало да пресече поредното посегателство над публичните/пощенски услуги, са синдикатите. Те вече понесоха достатъчно загуби от общата дерегулация на пазарите – в смисъл на работни места, социална защита, пенсионни права и пр. Тоест, няма какво повече да губят. В такива случаи влиза в сила другият/алтернативен защитен механизъм на синдикатите: масовият протест. Той би бил успешен, ако се включат и гражданите потребители на пощенската услуга „изплащане на пенсии”.

Автор: Проф. Кръстьо Петков, Съюз на икономистите в България

Майчинството е работа 24 часа / 7 дни в седмицата.

Прекратяването на демографската катастрофа за нас българите преминава през промяна в раждаемостта в положителна посока. Не само заради това, но поради елементарното човешко уважение, което цялото общество дължи на българските майки, сме длъжни да осъзнаем и приложим достойна мярка за възнаграждението на майчиния "труд".

Единственото справедливо и реално решение е реформа на данъчната ни система с пренасяне на тежестта върху потребителските данъци и преразпределение на националния доход от БВП под формата на Базов доход за всеки български гражданин.

Времето дойде! Присъединете се на http://www.budd.bg/take-action/