ДОЙДЕ ЛИ ВРЕМЕТО ЗА ПРОГРЕСИВНО КОСВЕНО ОБЛАГАНЕ ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА, ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ, СПРАВЕДЛИВО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ЗДРАВА ДЪРЖАВА?
Отговори на въпроси, зададени от екип от студенти от СУ „Климент Охридски”, провеждащи собствено проучване на плоския данък в България
Въпрос 1. Разпределя ли системата на плоския данък справедливо данъчната тежест?
Формално погледнато – да! Това е заложено в самата философия на плоския данък. Цялата подготвителна и пропагандна работа преди неговото въвеждане у нас и в други страни от Източна Европа се базираше на твърдението: това е справедлив данък, защото ставката е еднаква за всички!
Но ако погледнем по-внимателно какво се случва на практика ще видим, че специално българският вариант на плоския данък, обявен за уникален и дори за еталон за други държави, желаещи да внедрят тази фискална иновация, сам по себе си и в сравнение с прогресивната система е дълбоко несправедлив:
– България е единствената страна в Европа, която въведе плоския данък без облагаем минимум; това ощети нискодоходните групи – най-вече тези, които получават под 360 лева месечно;
– плоският данък облагодетелства високодоходните групи, като им предостави допълнителен ресурс от лични доходи, който те ползват по свое усмотрение, главно за луксозно потребление с непроизводителен характер; респективно, отмени традиционното за ЕС задължение на заможните слоеве да поемат по-висок дял и принос в държавния бюджет, с което да подпомагат сектора на публичните услуги и социалните разходи на държавата;
– поради посочените по-горе причини, плоският данък задълбочи неравенството и той от стимул се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Не случайно, България твърдо е окупирала челното място в негативните класации по този показател в ЕС;
Въпрос 2. Кои са предимствата и недостатъците на плоския данък?
Засега може да се говори само за едно предимство: плоският данък се базира на по-опростена схема, неговото изчисляване не затруднява особено данъкоплатците и данъчната администрация, доколко благодарение на новата схема се разширява данъчната основа, което е една от целите на фискалната реформа. Не е ясно дали точно това разширяване не е довело до неефективна работа на проходната агенция, заета с преследване на всички слоеве от населението и изземане на средства от граждани с доходи под минмума за достойно човешко съществуване. По този въпрос няма надеждни данни от специализирани изследвания или правителствени отчети.
Що се отнася до недостатъците, те са значително повече:
– намалява се делът на преките данъци като източник на постъпления в държавния бюджет. България е с най-нисък дял на тези постъпления в ЕС-около 18% , което е почти два пъти по-ниско от средното равнище за ЕС;
– плоският данък не допринесе, както се твърдеше от неговите пропагандатори, за ограничаване на практиката за укриване на данъци. Затова пък България се превърна в своего рода европейско данъчно убежище и се нареди сред страните, които се смятат за атрактивни за отваряне на бизнес от чужденци. Обаче, реални преки чуждестранни инвестиции със значим икономически и социален ефект не се вливат в България, а чуждестранните компании регистрират свои дружества-пощенски кутии, за да заобиколят националните данъчни регулации;
– следващият недостатък е с ясно и доказуемо материално и финансово измерение. Очакваното значително нарастване на постъпленията в държавния бюджет, благодарение на драстичното снижаване на данъчната ставка (рекордните 10%), не се състоя. С изключение на първата година след въвеждането на плоския данък, през останалия период номиналната величина на постъпленията чрез него остана константна. Тоест, ефектът е почти нулев от чисто фискална гледна точка.
Въпрос 3. Каква е вредата от плоския данък?
Вредите са няколко:
– най-голямата е свързана с отражението, което дава върху данъчната култура на българите.
Веднъж свикнали да плащат ниски данъци, те трудно ще се съгласят на промени, които биха туширали или премахнали недостатъците на плоския данък чрез корекция в частта „необлагаем минимум” и чрез опити да се поправи генерално грешката от 2008 г., довела до рекордно ниска ставка от 10% върху личните доходи и корпоративните печалби.
Тук се налага едно уточнение: проектът за преминаване обратно към прогресивна система, макар и в умерен вид, няма да реши проблема, защото резултатите и от него, преди плоския данък, бяха напълно незадоволителни. Следователно трябва да се разгледа и защитава системата с базов доход, която прави ненужно неработещото пряко данъчно облагане.
– другата вреда е свързана с отказа на управляващите в България от справедливо преразпределение – като фискална политика и инструмент за противодействие на прекомерното неравенство в доходите и на застоя в икономическия растеж. Напротив, залага се на лошо политическо изразходване на национален ресурс за поддържане на некачествени и недостъпни публични услуги и инвестиции.
Въпрос 4. Какъв е ефектът от плоския данък и неговото влияние върху икономиката?
Съвкупният ефект, както и структурните му компоненти са категорично негативни. Вместо очакваното пренасочване на част от освободения ресурс, притежаван от високодоходните групи и компаниите, към инвестиции в нови работни места, се получи обратен ефект: свиване на деловата активност и заетостта.
Тривиалното обяснение, че този резултат се дължи на вездесъщата криза е само част от истината. По-вярното е, че неолибералната концепция за „прокапващата икономика”, чието приложение чрез плоския данък щяло да доведе до съживяване на икономиката, се провали напълно;
България беше въвлечена в една нелоялна конкурентна игра, т.нар. “ефект на съседството”. Надпреварата между държавите от един по-широк регион, коя ще предложи по-нисък корпоративен данък, за да привлече повече инвеститори. Тук България и Македония определено водят в състезанието, без да са постигнали обаче осезаем резултат. Обратно, преките чуждестранни инвестиции у нас спаднаха 5-6 пъти в сравнение с 2008 г.
Въвеждането на плоския данък е в дисонанс с практиките и препоръките на ЕК за антикризисни стратегии:
– МВФ още през 2006-2007 г. призна, че експериментът „Плосък данък” се е провалил и препоръча внимателно връщане към прогресивната система (без да уточнява, че и тя е провалена);
– ЕК още през 2007 г. се опита да спре българското правителство в решението му да въведе плосък данък, но нейното мнение не беше зачетено; Днес комисията апелира за хармонизация на данъчните системи в ЕС, имайки предвид главно ограничаването на неолибералните практики в новите членове на общността, в това число и България.
Като краен резултат, на данъчните иновации в България не се гледа с добро око от институциите и стратегическите центрове, които направляват реформите и препоръчват пакетите от мерки за овладяване на рецесията.
Нещо повече, сред експертите от Западна Европа се шири мнението, че държави като България злоупотребяват с т.нар. европейска солидарност, въвеждайки крайно ниски данъци, в същото време те очакват и ползват субсидии от ЕС, средствата, които идват от западноевропейските данъкоплатци, облагани значително повече от източноевропейските им партньори.
Въпрос 5. Защо нямаме оценка на въздействието от плоския данък?
Частични оценки, въпреки ограниченият достъп до информация, са правени от независими експерти. Разчетите показват, че високодоходните групи още през втората година след въвеждането на плоския данък са намалили своя принос в националния бюджет с около 500 милиона лева. Същевременно, с 600 милиона лева се е увеличила тежестта за данъкоплатците със средни и ниски доходи!
Що се отнася до липсата на официални експертни оценки на въздействието, обяснението на този факт е просто: никой не обича да говори за провалите си, а още по-малко е готов да даде аргументи в ръцете на своите критици. Особено в навечерието на каквито и да е избори!
Факт е, че плоският данък напълно задоволява управляващия елит в България от всички цветове. Затова анализите са занемарени, а дискусиите в медиите и специализираните публикации са рядкост!
Редакция: БСДД
Не – на плоската данъчна ставка за всички!
Да – на справедливия базов доход за всички!
Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!