Ето това е индексът който трябва да следим, за да оценяваме справедливо качеството на държавното управление - каквото и да говорим, важни са резултатите! Оказва се, че фалиралата Гърция е много напред пред България в тази класация - вижте в хипервръзката данните за 2014 г.: http://hdr.undp.org/en/content/table-1-human-development-index-and-its-components. България също има право на развитие, но постигането на значим напредък е възможно или на кредит по модела на Гърция или чрез базов доход за всички. Към днешна дата кредиторите едва ли биха игнорирали урока, който им преподаде Гърция. Следователно за България единствен шанс за ускорено развитие остава въвеждането на модела БАЗОВ ДОХОД ЗА ВСИЧКИ. Този модел единствен засега дава шанс за сделка между хората и капитала в лицето на реалния сектор на националните икономики, който създава благата. Присъединете се!
Кауза Аз и БСДД.
Кауза Аз и БСДД – http://www.budd.bg/take-action/
Включете се, участвайки доброволно за каузата и в дейността на Българско Сдружение за Директна Демокрация във вашата общност, регион или зона. Сдружението ни, от самото си създаване, е изградено на доброволни начала и с подкрепата на гражданското общество.
Нуждаем се от резултатни усилия, за да бъдат спечелени парламентарните избори у нас и промяната реално да се случи, затова разчитаме на вас и вашата помощ.
Независимо от личните ви способности или възможностите и времето, с които разполагате, вие ще бъдете изключително полезни за организацията на новите отношения и преки участници в действията за мнозинство в подкрепа на необходимите конституционни и законодателни промени.
Можете да помогнете на местно ниво в агитацията или в кампаниите за избори, или да се включите на национално или регионално равнище.
Последвайте линка – http://www.budd.bg/take-action/
Следете публикациите ни и на фейсбук страницата на БСДД – https://www.facebook.com/buddbg
Драстично вдигат социалната пенсия от 113 лв. на 115 лв. и 15 ст.
Срамното поведение на държавата трябва да бъде изкоренено, заедно с бедността!
Ние сме за:
Базов доход за достойно човешко съществуване на всеки български гражданин.
Контрол на гражданите над политическите лица чрез Директна демокрация и законна справедливост.
Нови възможности за предприемачеството в ефикасна Енергийна икономика.
Присъединете се на www.budd.bg/take-action/
За или против демонтирането на паметника на съветската армия в София?
В платформата за проучване на общественото мнение, провеждане на публични дискусии и организиране на петиции и подписки, Електронен Референдум, е зададен въпрос, за да може да се изследва чрез гласуване общественото мнение на българите. Темата е свързана с действията на самостоятелна група граждани, започнала кампания за набиране на средства за демонтиране паметника на Съветската армия в София. При желание на гласуващите резултатите ще бъдат изпратени на инициаторите. Ако желаете да оставите мнение, може да го направите във формата за коментари под изброените отговори в сайта за гласуване. Коментарите също могат да бъдат изпратени на инициаторите. Още тук.
Гласувайте на www.bgreferendum.bg
Не става само с лихви. Не става и с дълг.
"Българските" банки след феноменалния случай с КТБ и общата криза изтеглиха парите от обращение като се постараха да приберат кредитите си. Това доведе до масов провал в репутацията и кредитоспособността на физически и юридически лица. Тази нова реалност от своя страна не може да доведе до ново задлъжняване, съответно няма как да се "нащракат" нови пари.
И проблемите заваляха.
За да запазят високия си жизнен стандарт и огромни печалби, родните банкери взеха смелото и изпитано решение да одерат още малко кожи от съществуващите си все още клиенти. Повишаването на таксите и комисионните запазва основното правило на казиното - "Банката никога не губи!".
Времето за промяна дойде! Очаквайте повече за Чистите пари тук, както и в тяхната фейсбук страница.
Господари на сеира.
Неспокойната пролет на 2015 година надигна страстите и ни провокира да разсъждаваме що е туй модерен патриотизъм и демоде ли е националното ни самочувствие.
Един български кмет, от един революционен град, ни накара да си върнем гордостта, която бяхме изгубили, само защото използва истинските думи и послания. Никола Белишки от Панагюрище превзе със словото си социални мрежи, видеоканали, медии.
Докъде трябва да е стигнало нашето общество, за да се радва и споделя хиляди пъти една реч, която би трябвало да е нещо нормално, нещо, което сме възприели за истина, и не я оспорваме. Години наред нашите държавници, простете, силно казано държавници, може би по-добре е да ги нарека обслужващ персонал, бягаха от думите робство, кланета, вериги, насилие, кръвен данък. Бягаха и бягат като камилски птици след скакалец, само за да не произнесат тези думи.
В какво са ни превърнали, за да избухваме в този възторг, защото някой е казал истината, която изчезна дори от учебниците по история?
Намери се даже някаква умница, която да пише възмутени писма чрез медиите до кмета, че думата робство не била правилна.
Били сме роби, факт. Но сме били и герои. Колко отсечени глави са паднали, които не са приели "правата" вяра - мъже, жени и деца са отишли под ножа, но са съхранили себе си за историята.
Всички знаем и всички помним. Но след едно-две поколения, с политиката, която са приели камилските птици, гонещи скакалеца, децата и внуците ни няма да помнят и няма да знаят.
Не е нужно нищо повече от малко време и търпение, за да превърнеш един народ в безлична папагалска маса, заличавайки бавно от паметта му няколко думи, а с тях и националното му самочувствие. Затова възторгът ни днес може да е безразличие утре...
Обезличаването се извършва пред очите ни. И досущ като камилските птици, техните верни подгласници, излюпени от яйцата на същите и топлени под перата им, за да им служат добре, не провиждат отвъд служенето си, за да признаят, че вековното ни търпение на роби е факт на малодушие, но краят на робството е и край на малодушието. Когато робът признае пред себе си, че е бил такъв, той трудно ще стане отново роб. Геройството се измерва със силата да заявиш истината, за да не бъдеш никога повече унизен.
Това разсъждение обаче е много опасно и неудобно, защото означава, че имаме национално съзнание. Народ, който е осъзнат, не може да бъде ничий слуга. Лоша работа.
"Отмъщение зверско, но оправдаемо и от бога, и от съвестта. Кръвожадност, но добра черта. Българинът пет века е бил овца - звяр да бъде е по-добре. Човеците уважават пръча повече отколкото козата, кучето - повече от пръча, кръволочния тигър - повече от вълка и мечката, и плътоядния сокол - повече от кокошката, която му дава превъзходна гозба. Защо? Защото олицетворяват силата, която е правото и свободата... Философията нека процъфтява; природата остая, каквато си е. Христос е казал: ако те плеснат от една страна, дай и другата. Това е божествено и се покланям. По обичам Мойсея, който дума: зъб за зъб, око за око! Това е естествено и го следвам. Ето жестокия, свещения принцип, на който трябва да положим борбата си с тираните... Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях..."
"Под игото", Иван Вазов
Проблемът ни е много дълбок и от още една гледна точка - мнозина „модерни” не почетоха паметта на жертвите на фашизма. Не съм червена, синя или зелена, свободна съм. Не съм електорат. И тази свобода ми дава силата да сложа цвете в памет на жертвите на фашизма, независимо дали има организирана инициатива или не.
Но, както казах и по-горе, проблемът ни е много дълбок. Нещо повече, той е умишлено създаден. Един разделен на кряскащи групички народ е лесен за управление и манипулиране.
Години наред в България продължава едно добре планирано насъскване на хората едни срещу други, което отвлича вниманието им от политическите безобразия.
Стигнахме дотам, че да спорим дали е имало турско робство и да заменяме думата геноцид с "масово изтребление". Стигнахме дотам, че да боядисваме паметници и да скверним паметта на загинали хора, а след това да се киприм със смелостта си по телевизията. Осквернителите на паметници не са нищо повече от лумпени. Емоционално и духовно оглозгани хора, които не пишат с имената и делата си история, а само я цапат.Но демокрацията се изживява строго индивидуално. Някои я възприемат като свобода да дращят по сгради и паметници, други като свобода на духа, словото и идеите.
Истината за мен е, че ние нямаме никаква нужда от тези спорове. Те се създават изкуствено, за да се увеличи електоралната подкрепа за тази или онази партия.
Знам, че моят глас е глас в пустиня. Но скоро пустинята ще е толкова дълбоко в нас, че ще обезличим историята си с модерни термини, защото днес "модерните" българи отново трябва да са на нечия страна.
Историята показва, че често сме били на страната на губещия. Не си научихме урока, че единствената правилна страна е българската страна.
Това, което си причиняваме с разделението си, не може да бъде определено по друг начин, освен като национален аборт. Разкрачени между идеологии, чужди войни и интереси, между краката ни изпадна отрочето, което толкова дълго чакахме и носихме в утробата си – свободата. Свободата да мислим и говорим се измерва вече само с това дали сме на този или онзи протест или контрапротест.
Днес се кланяме на нови господари. И отново сме зависими. Фашизмът не си е отишъл. Фашизмът е идеология на подчинение и изтребление на различния. Не правя разлика между фашизма на Хитлер и фашизма на корпоративните интереси, които днес управляват света и разпалват войни за собствено благо.
Фашизмът днес може да бъде наречен растяща бедност, живот назаем, но не по Ремарк, а по договор с банка, бездна на социалната несправедливост, погълнала и задушила идеи, стремежи, любови...
Сталинизмът е бил не по-малко кощунствен от хитлеризма. Самата аз произхождам от аристократичен род, чиито книги някога са били използвани за огрев от примитиви. Именно по тази причина твърдя, че вандализмът е инструмент на духовната нищета.
Милионите загинали във Втората световна война - по бойни полета, в концлагери и гета - не заслужават нашето пренебрежение, насаждано като позиция уж на свободомислещите модерни. Нито са свободомислещи, нито са модерни. Зависими са толкова, колкото им поръчат, за да прокламират демокрацията не на свободна България, а на зависима България. Може да не го съзнават, но може и да го правят съзнателно.
Вирусът на свободата е силно зарáзен. Затова срещу него има създадена имунизационна стратегия, наречена демокрация по нашенски. Българската демокрация като фон на един оскотял от неволи народ. Нито един от нас, който е доведен до състояние на нищета, не може да бъде свободен или полезен на обществото. Твърде удобно за политическата групировка, която навърши вече четвърт век.
Цветето в памет на жертвите на фашизма не е роза, нито гербер, нито друго. То е моят вътрешен поклон не към големите исторически играчи, а към едно обикновено, може би безименно войниче на 20 години, почти дете, оставило костите си в някой окоп, към еврейските деца, изпепелени в концлагерите, към майката, чийто син не се е върнал от фронта...
"А все остальное дорожная пыль..."
Може би се чудите защо съм озаглавила тази статия „Господари на сеира”. Очевидно е. Докато ние спорим, караме се и се делим, някой ни гледа сеира. И ни употребява.
Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум
http://www.bgreferendum.bg/publication/gospodari-na-seira/
9 Май – Ден на Европа или День Победы?
Някой ден, но не и днес, 09.05.2015г., ще празнуваме по-хубаво Деня на Победата и Деня на Европа. Денят на Европа или ще се върне на 5-ти май, където е по-подходящото му място, заради празнуването на т.нар. Голяма Европа от 47 държави (Съвета на Европа), или западните съюзници от ВСВ2 великодушно ще забравят, че просто часовата разлика ги е накарала да празнуват отделно от Русия, ден по-рано, капитулацията на Нацистка Германия. Разбира се, има и други сценарии.
Истината е, обаче, че политическото разделение на народите от Стария континент продължава с пълна сила. В технологичния, напреднал 21-ви век, многовековната европейска цивилизация отново се превръща в заложник на "елитарни" интереси и извратено желание за контрол над обществото.
България, малка, немощна днес, може отново да даде прекрасен пример и принос в Европейската история. Притиснатите от бедността, обезверяването и откровеното отчаяние българи могат да решат да се съюзят с онези, които не участваха в 25-годишния погром и, които днес все още имат силите, познанията и морала да служат на обществото, на своите родители, деца и внуци. Под контрола на същото това общество, с прозрачна Българска директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика.
Държавата това съм аз. Част 3.
Директната демокрация е една сложна, многопластова, саморегулираща се система. В България тя трябва да заработи с коренна промяна на закона или залагането на правото на гражданите да участват в държавната и местната власти в Конституцията.
В швейцарския модел, например, вотът на гражданите е окончателен и не зависи по никакъв начин от броя гласували на последните парламентарни избори.
В цялостта си тази система за пряко въздействие на гражданите означава много по-силен контрол върху политиците. Подложени на изпитание не само веднъж на 4 години (както е у нас, в България), а по няколко пъти годишно, те са принудени да бъдат постоянно нащрек, да бъдат много по-прозрачни и предпазливи в действията си.
Дори отхвърлените с отрицателен вот граждански инициативи могат да влияят много силно върху дневния ред на политиката и политиците.
През септември 2013 година, например, с относително голямо мнозинство е отхвърлена революционната за Швейцария инициативата за премахване на исторически традиционната наборна военна служба. 35% обаче гласуват „Да”. Фактът, че една трета от обществото смята армията в днешния й вид за ненужна, безполезна и скъпа, така шокира военните и техните политически защитници, че след референдума армията наистина се променя – военните стават по-открити и отчетни, замислят се как да бъдат в услуга на обществото и започват да се включват активно при, да кажем, възстановяването на селища, пострадали от природни бедствия, или в засаждането на нови гори.
Излишно е да се обяснява какво е значението на тази система за формирането и поддържането „в кондиция” на активно и отговорно гражданско общество. Но да отчетем информирания избор. "В Швейцария се обръща голямо внимание на това хората да бъдат възпитавани и обучавани, за да използват инструментите за влияние, с които разполагат", казва Марк Летау – журналист във вестник „Дер Бунд”, Берн.
Всички са отрано информирани и въвлечени в конкретните теми много преди момента на гласуването. Включително младежите и децата. Търсят се оригинални и остроумни начини дори и най-сложните въпроси да бъдат „преведени” на техния език, за да бъдат в течение какво решават възрастните.
„Държавата това съм аз”
„Просто местните хора си казват – имаме проблем, дайте да го решим. Всеки е част от решаването на проблема. Хората най-напред се опитват да решават своите проблеми сами. Това е много дълбоко в съзнанието на обществото, част от културата и етиката, от ДНК на швейцарците”, казва Марк Летау. "Швейцарецът, продължава той, не би могъл да проумее защо в малка страна като България въпроси като присъединяването към ЕС или НАТО са решени без референдум. Или как е възможно без референдум въвеждането на плосък данък или вземане на държавен заем. От друга страна, швейцарецът много трудно би проумял смисъла на друг въпрос, който често може да се чуе в България. Ако го попиташ „какво прави държавата за теб”, ще се учуди много и ще ви каже: „Каква държава, аз съм държавата. Нямам нужда от държавата, а от решение”.
И едно уточнение. Мнозина ще кажат, че на швейцарците им е лесно, защото са богати. Истина по-скоро е точно обратното. Една от най-важните причини за швейцарското богатство вероятно е именно в начина, по който са устроили и управляват държавата и живота си."
Бедни, по-бедни, Българи! Докога?
Как икономистите обясняват феномена „обедняване”?
Преди дни за пореден път медии и експерти коментираха драстичната и растяща бедност у нас. Фактите са известни: според Евростат, България твърдо е окупирала върха на негативните класации в ЕС:
- по дял на хората, принудени да живеят със сериозни материални лишения, държим рекорд - над 40% от населението;
- в челото сме и по дела на хората, живеещи в крайна бедност, 21,8%;
- по риск от изпадане в бедност също сме първи – над 26% от населението е в тази категория;
Бяха изнесени стряскащи данни за мизерния стандарт на 53% от българските домакинства, които преживяват с доход под 360 лв. на човек (което означава, че около 3,8 милиона души са поставени в постоянен режим „оцеляване”). Франс-прес и други чуждестранни агенции, по повод Деня на труда, също ни зачетоха - като най-бедната нация и дори се опитаха да обяснят защо подобно срамно явление се случва в цивилизована Европа.
Единствено властимащите у нас запазиха мълчание!
Докато течеше публичният дебат за българската бедност, част от тях се появиха на бляскави балове; други се радваха на църковни отличия (екс-премиерът Сакскобургготски беше провъзгласен за цар на българите - една противоконституционна инициатива на БПЦ); трети се саморазправяха с полуживи телевизионни журналисти и т.н. Иначе свръхприказливият ни президент не зачете с празнична трудова реч своите сънародници и не отвърна на нападките, че сме бедни, защото сме били мързеливи по природа! С две думи: тържество на суетата! И на безхаберието!
Защо е така?
Дали пренебрегването на растящата бедност и рисковете, които носи тя за националния просперитет се дължи на традиционната липса на съпричастие от страна управляващите „елити”? Обяснението е удобно и достоверно, но отчасти. Има и друга причина: начинът, по който се гледа на феномена „обедняване” у нас – не само от политиците, но и от засегнатите от тази социална болест и техните обществени застъпници - синдикатите.
„Бедността не е порок” - тази мъдрост служи освен за морално оправдание на изпадналите в нищета, но и като повик за търпеливо понасяне на болките от мизерното съществуване.
Търпението се е превърнало във втора природа на мнозинството българи, в национална стигма. Ако говорим за обществен порок, той се е вкоренил именно тук. Върху подобна житейска философия се гради цялата прогнила система на политиката за смекчаване на бедността - чрез специални доплащания и държавни помощи, институционални грижи, милосърдни и дарителски кампании. Такава е и стратегията на ЕК за противодействие на бедността.
Това роди парадоксален резултат: Средствата, които се наливат в социалните системи сякаш растат ежегодно; европейските програми за противодействие на бедността се множат; но нейните мащаби се разширяват. Наскоро ни осведомиха за още един парадокс, този път исторически: според най-новото изследване на ОИСР, „напредъкът” на света е довел дотам, че днес се завръщаме към равнището на неравенствата в доходите от 1880 г.!
Изводът е: в този омагьосан кръг ще се въртим, докато на бедността се гледа само като на остатъчен социален проблем, който е поле за действие на специализирани държавни и общински служби с огромен административен бюджет, или "морално" задължение на милосърдни организации и отделни граждани.
Изглежда обаче, че моментът на просветление настъпва!
Засега сред част от икономистите в лицето на по-достоверната и прозорлива част от гилдията. Изненадващо сред тях се наредиха първите фигури от МВФ, като Кристин Лагард и Оливие Бланшар. Те сигнализираха за новата глобална опасност, родена от кризата: разрушителните последици за растежа, предизвикани от прекомерното неравенство и масовата бедност.
Растящото влияние на новото икономическо мислене пролича на форума, посветен на неравенството и растежа, проведен в Брюксел, 16-17 април, 2015 г. На него си дадоха среща водещи учени от двете страни на океана, представители на международни финансови и банкови институции, Европарламента и ЕК, граждански организации. Както обикновено напоследък за големи световни събития, официални представители от България нямаше (освен ако не са присъствали инкогнито). Дебатът се доминираше от представители на „Клуба на богатите”: Германия, Холандия, Австрия и др. Участниците в конференцията произведоха новина! И то каква: прекомерното неравенство - между държавите и вътре в тях - е водещата причина за ниския, символичен растеж след 2008 г., което на свой ред минира не само социалното сближаване и приобщаване в обществото, но и демокрацията, заедно с икономическата динамика.
Иначе казано, задълбочаващото се неравенство и бедността удължават цикъла на кризата и правят изхода от нея крайно несигурен.
Ако тези констатации бяха изречени от леви интелектуалци или граждански лидери, със сигурност щяха да бъдат подминати от политико-корпоративната върхушка. Но на трибуната един след друг заставаха нобелистът Пол Кругман, топ-анализаторът от МВФ Джонатан Остри, експерти от ЕК, ЕП и ОИСР. Предупреждението, което отправиха беше категорично: „Спрете неравенството! Иначе няма просперитет!”
Известно е, че факторът, който ражда бедността, е неравенството в доходите.
България е класически пример как работи посочената причинно-следствена връзка. Ние сме най-бедната нация в ЕС, но не само заради ниската икономическа активност и трудова заетост, както е заявил пред Франс-прес наш местен пазарен фундаменталист. Други, по-богати нации имат проблеми с пазарите на труда и застоя в средните доходи, но не позволяват обедняването да се превърне в необратима тенденция.
Как? Като спазват едно универсално правило: щом неравенството и бедността преминат рационалните граници, активирай преразпределението и социалните трансфери! И още: установявай адекватни базови стандарти за индивидуалните доходи. Така ще се раздвижи потреблението, ще се стимулира бизнеса и темповете на растеж ще тръгнат отново нагоре. Разбира се, при условие, че в същото време се насърчават инвестициите - частни и публични.
У нас вече второ десетилетие се върви по обратната логика: орязване на разходите (каквито и да са те); замразяване на реалните заплати и пенсии; намаляване на данъците и осигурителните вноски. Ефектите от изредените „мерки” са двупосочни: изземване на средства от обедняващите и
прибавяне на ресурс (рента) към забогателите.
Ето доказателства: от 1995г. до 2011 г. облагането на високите доходи в България е намаляло пет (!) пъти; ние сме страната с уникално съотношение на дела на преките данъци в бюджетните постъпления (едва 18,8% при 33,4% в ЕС); при дела на осигурителните вноски изоставаме от средното европейско равнище със 7-10%. Връщането в тези нормални нива днес у нас вече няма да доведе до нещо значимо след като икономиката беше смачкана, а традиционните пазари загубени. Нужен е друг, нов подход.
Няма случай в стопанската история, когато една държава преразпределя в полза на високодоходните групи, натоварва с нови тежести нискодоходните и в същото време се е преборила с обедняването! Затова националната кауза (ако изобщо има такава) за лекуване на българското общество от срамната социална болест, чрез бюджетни икономии и милосърдни акции, на този етап е загубена - „кауза пердута”! Освен ако просветлението, което се зароди в Брюксел и Вашингтон, не облъчи и нашата територия, намираща се все още в плен на неолибералната идеология.
Ще дочакаме ли повика: „Спрете неравенството и бедността, за да се възстанови растежа”, да намери почва в България? И от безмислената фискална политика, която се провежда вече седма година (при липса на монетарна такава), да се отиде към успешни мерки от пакета „Анти-бедност”? Такива мерки съществуват, те официално се разглеждат на всички континенти; икономическата наука и прогресивната общественост у нас не от вчера ги предлагат на управляващите. Независимо от своя партиен профил, те така и не проумяха, че няма друга рецепта за лечение на растящата бедност освен генерален ремонт на разпределителната система и на данъчния модел.
Резултатът от безхаберието на елитите е печален и международно популярен: след бедните и по-бедните нации се нареждаме ние, българите!
Послепис: Ще се вслушат ли в предупреждението онези, които явно и задкулисно направляват съдбините на България? Вероятно да, но не веднага. Защо е така? Позитивната реакция - когато и както се случи - няма да е резултат от морален катарзис сред властимащите, нито на намеса свише, която да възстанови брутално нарушеното равновесие между имащите и нямащите в обедняла България. Страхът е този, който носи известна надежда! Страхът сред силните на деня, че икономическият застой и масовата бедност може да дадат нов импулс на социалното недоволство, което на свой ред ще постави в упор искането за смяна на Системата, т.е. властовият контрол най-после да бъде върнат на гражданите, на които принадлежи по Конституция. Лозунг, издигнат спорадично от част от протестиращите през 2013 г. После - заглъхнал и задушен, отстъпил място на антиличностни лозунги и взаимни обвинения между партийно дирижирани протестъри.
"Газпром" готов на отстъпки, за да избегне съдебна битка с ЕС.
Време е, освен чрез "усилията" на Европейската комисия, българското правителство също открито да поиска цени на газа, които да освободят българското общество в предприемаческите инициативи и личното потребление.
Това преминава през пълно разсекретяване на заробващите договори и прозрачност в бъдещите търговски взаимоотношения, що се касае до ползването на публични средства или сделки от името на държавата, чиито суверен по Конституция е Българският народ.
Изграждането на интерконекторни газови връзки със съседите не е достатъчна мярка и само създава допълнитекни предпоставки за корупция с техните своеобразни "митници" - капацитетите за презграничен пренос. Идеята за нещо, наречено с краткото, но всъщност сложно име "хъб" се оказа откровена глупост и няма начин да се осъществи.
Затова е време за дебат относно изграждане на терминал за регазификация на втечнен газ в останалите държавни части в пристанищата на Варна или Бургас и спиране с лъжите за това, че танкери-газовози не могат да преминават през турските проливи. Това твърдение обслужва единствено чужди, небългарски интереси.
Нима нямаме "прекрасни" отношения с Вашингтон, за да поискаме съдействие, ако "някой съсед" смята да пречи на нашата енергийна независимост?