Традиционно на 1 май се отбелязва Денят на труда. Изправени пред реалността, трябва да признаем, че всеки ден стотици работни места се закриват завинаги. От друга страна, нараства броят на работещите в неформалната икономика. Имаме предвид най-големите групи неформални работници, като надомни и домашни работници. Безработицата расте с постоянни темпове и този процес е необратим, защото се корени във внедряването на новите технологии, автоматизиране на производствените процеси и политиката на глобализация и максимизиране на печалбите. Няма свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена.
Денят на труда не трябва да е ден, в който да искаме „повече работни места“, когато това няма как да се случи вече. Денят на труда трябва да е ден за освобождаване от ненужен труд, принудителен труд, от експлоатацията, от недостойното заплащане. Той трябва да е празник на намалената работната седмица и получаване на повече време за дейности, които развиват творческия потенциал на човека и трудовата реализация на неговото семейство.
Затова от 5 години, в цял свят Първи май се чества като Ден на Базовия доход, като еволюционна алтернатива за по-добро и справедливо общество. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има наистина свободна икономика.
Първи май е ден на признание на приноса на работническите и гражданските движения и техните борби и постижения през годините.
Ако някога синдикатите са създадени от неформалните работници и са дали власт на работниците, договаряйки 40-часова работна седмица и 8-часов работен ден, то сега глобализацията и технологичният прогрес унищожиха способността на синдикатите да извършват промяна. Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще елиминира половината работни места за следващите 20 години, Безусловният базов доход представлява способността да се овласти трудът на всеки индивидуално, особено актуално и необходимо е за самонаетите надомни работници.
Способността да кажеш „не“ на работодател би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки и пр.
Постижението на Базовия доход е постижение на нов договор между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички са свободни да преследват целите, които желаят, и всяка работа се признава по своята обществена стойност, а не само наемният труд, както е сега.
Базовият доход е бъдещето на работническото движение и гражданското участие в труда и управлението, към което да се стремим през 21 век. Системата с Базов доход у нас е напълно възможна още днес и въвеждането й зависи от обществено-политическата воля на мнозинството от българските граждани.
Цветелина Каляшева, Фондация „Синята птица“ – член на Европейската асоциация за Безусловен базов доход, tsvetelina.kalyasheva@thebluebird.org
Георги Неделчев, Съпредседател на Българско Сдружение за Директна Демокрация, contact@budd.bg
Проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на Съюза на икономистите в България, unieconom@abv.bg
Виолета Златева, Синдикат на самонаетите и неформалните работници, violetazlateva@gmail.com
Лидия Делирадева, Електронен референдум, reklama@bgreferendum.bg
Тони Баждаров, Участник в Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход, предприемач, tbajdarov@gmail.com
Американците започнаха да се връщат оттам, накъдето ние сме се запътили.
Chipotle (Чипотъл) става първата голяма верига за бързо хранене, свободна от ГМО. Веригата предприе изключително важна крачка след като обяви, че ще премахне генетично модифицирани съставки от менюто си. Тя ще определя тенденциите с предоставяне на по-добро качество на храните, като се стреми да опазва околната среда. Това вероятно е също толкова страхотно, колкото бурито да бъде доставено директно до вашата врата.
"Chipotle са стъпили на безкрайния път за набавяне на най-висококачествените съставки, които ние можем да намерим. С течение на годините, когато научихме повече за ГМО, ние решихме, че използването им в нашата храна не се привежда в съответствие с тази визия ", съобщиха от веригата за бързо хранене. "Chipotle беше първата национална компания с ресторанти, която разкри съставките на ГМО в храната си и сега ние сме първите, които готвим само с не-ГМО съставки."
От днес, 1831 ресторанта Chipotle използват не-ГМО царевица и са преминали от соево олио към свободни от ГМО слънчогледово олио и олио от оризови трици за своето готвене.
В изявление Chipotle отбелязва, че "93% от царевицата, отгледана в САЩ през 2014 г. е била генетично модифицирана. Това включва 76 процента от царевицата, която е едновременно хербицидо устойчива и пестицидо произвеждаща, като останалата част е с инженерство за една от тези черти. Деветдесет и четири процента от соята, отгледана в САЩ през 2014 г. е била модифицирана за устойчивост на глифозат."
"Като се имат предвид опасенията около тези видове ГМО и химикалите, свързани с тях, ние почувствахме, че е особено важно да се търсят не-ГМО съставки, когато е възможно", добавят от Chipotle.
Здравните опасения за генетично модифицираните храни са спорен въпрос: много привърженици казват, че са безопасни, но много други са изразили възмущението си. Световната здравна организация наскоро определи глифозат-а като "вероятно канцерогенен за човека." Защитниците на околната среда са загрижени за разрушаването на селското стопанство с генетично модифицирани култури, както и на околната среда.
Важно е да се отбележи, че докато месните и млечни продукти в Chipotle идват от животни, които не са генетично модифицирани, все още има такива, които са хранени с ГМО-фуражи. Техните напитки съдържат също генетично модифицирани съставки, включително съдържащите царевичен (глюкозо-фруктозен) сироп, направен от ГМО царевица. Въпреки това, Chipotle казва: "Ние работим усилено върху това предизвикателство и осъществихме значителен напредък. Например, 100% от говеждото месо от хранени с трева животни, което се сервира в много Chipotle ресторанти не е от животни, хранени с ГМО-зърно или друго зърно."
Компанията със своята здравословна ориентация съзнателно е работила в продължение на няколко години, за да се отстранят ГМО от менютата. През 2013 г. те разкриха всички съставки на менюто си, съдържащо ГМО и бяха първата такава верига ресторанти.
"Това е още една крачка към вижданията, които имаме за промяна на начина, по който хората мислят и консумират бързата храна", заяви Стив Елс - изпълнителен директор, пред New York Times. "Само защото храната се сервира бързо, не означава, че трябва да се прави с евтини суровини и съставки, високо преработени, с консерванти, пълнители и стабилизатори, изкуствени оцветители и аромати."
Ресторантите са направили много стъпки, за да хранят своите клиенти по-съзнателно. През декември миналата година, Chipotle извади свинското месо от менюто си в стотици от обектите си след одит на своята верига за доставки, която показа, че месото е от свине, отглеждани в затворени помещения.
Chipotle не са просто загрижени за осигуряване на по-добро качество и етично отгледани храни за потребителите, те също така се стремят да опазват околната среда. През март, Chipotle предупреди клиентите и инвеститорите, че изменението на климата би могло евентуално да повлияе върху наличността на някои съставки, които отиват в бурито гарнитурата като специфичното гуакамоле, например.
"Индустриалните ферми и фабричното земеделие произвеждат тонове отпадъци, които разрушават почвените хранителни вещества", се казва в изявление на компанията. "Това изглежда много лошо за нас. Така че, ние работим усилено, за да набавим нашите съставки по начини, които защитават нашата малка планета."
Българската природа е изключително благодатна за този нов тип земеделие. Подобни обществено и социално ангажирани компании засега липсват от нашия малък пазар, главно заради ниската покупателна способност на населението и демографската катастрофа.
Българската директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика може рязко да промени това положение. Продължението тук.
Свободата на печата у нас.
Свободата на печата у нас все така е под въпрос. Изненадани няма, мерки - също. Застоят е гарантиран.
България заема 75-о място в света и 32-ро място в Европа по свобода на печата в класацията на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус" след страни, като Монголия, Унгария, Мали, но преди Румъния, Хърватска и Македония.
Според "Фрийдъм хаус"свободата на печата по света е ударила десетгодишно дъно през 2014 година, а българските медии заедно с тези в още около 70 държави са определени като "частично свободни". Според доклада на организацията едва 14% от световното население живее в страни с реално действаща медийна среда.
Един от авторите на доклада – Елън Ахекян, коментира, че една от най-обезпокоителните тенденции в България, е концентрацията на собственост, "особено в ръцете на "Нова българска медийна група", най-вече като се има предвид, че собственикът е депутат (бел.ред. Делян Пеевски), за когото се знае, че подкрепя партията, която е на власт".
Според нея обаче въпреки продължаващите лоши практики в бранша, през 2014 г. в медийния сектор у нас се е наблюдавало известно подобрение заради намаляването на броя докладвани нападения над журналисти.
Резултатът от това е една точка подобрение за България в новия доклад на "Фрийдъм Хаус", заемайки 75-о място в класацията. В същото време Елън Ахекян посочва, че според данните, властите в страната ни изглежда са толерирали заплахите срещу журналистите.
"Фрийдъм хаус" отчита влошаване на средата на Балканите. В различните страни има някои общи практики, като например използването на законите за клевета обида от бизнесмени и политици като оръжие срещу критиките към тях. Налице и редакционен натиск от политически лидери и медийни собственици, което води до автоцензура. Освен това журналистите са подложени на заплахи и нападения срещу тях, като виновните остават ненаказани.
Собствениците на медиите обслужват собствените си интереси
"Фрийдъм хаус" посочва, че като цяло правителствата използват законите си в областта на сигурността и за борба срещу тероризма като претекст да запушват устата на критици.
Освен това групи за натиск и престъпни групировки използват все по-безсрамни тактики, за да сплашват журналисти, а собствениците на медии опитват да манипулират съдържанието на информациите, за да обслужват собствените си политически или икономически интереси:
"Една от най-притеснителните тенденции е мобилизацията на демократични страни срещу пропагандата на авторитарни режими и войнствени групировки. Опасността идва оттам, че вместо да насърчават честна и обективна журналистика и свобода на информацията като адекватен антидот, демокрациите прибягват към цензура и своя собствена пропаганда", каза , отговорничката за доклада Дженифър Дънам.
Норвегия, Швеция, Белгия с най-свободни медии
От разгледаните в доклада 199 страни и територии, 63 са оценени като "свободни" за информационни медии, 71 като "частично свободни" и 65 като "несвободни".
В едва осем страни през 2014 година се наблюдава подобрение на ситуация, докато в 18 са засечени практики, които говорят за влошаване на средата. По-значима негативна тенденция има в Турция, Унгария, Гърция, Сърбия и други.
Според класацията пресата е най-свободна в Норвегия, Швеция, Белгия, Финландия, Холандия и други. В дъното са Туркменистан, Узбекистан и Северна Корея.
Оценката на САЩ се е понижила заради арести, тормоз и жестоко отношение към журналисти от полицията по време на протестите във Фъргюсън, щата Мисури.
mediapool.bg
Под прикритието на цирка с ТВ7...
Днешните драми ще имат много сериозни последици.
http://politics.actualno.com/Pod-prikritieto-na-cirka-s-TV7-NS-promeni-drastichno-dva-vajni-zakona-news_470416.html
ГМО - храните идват!
Европа се предава бавно и мъчително! ГМО-храните идват! Брюкселският бизнес с лобизма процъфтява...
Вашингтон, САЩ - Следвайки своето предложение да позволява на държавите-членки на ЕС да НЕ внасят ГМО-храни, Европейската комисия на 24 април одобри 17 ГМО за внос, включително високоолеиновата соя.
Каква формулировка само!
Заедно със соевите сортове Plenish и Vistive Gold, ЕС одобри Дикамба(хербицид)-толерантна и омега-3 соя, всички от които са били в процес на одобрение за ЕС от няколко години. Високоолеиновата соя ще предостави на преработвателите на храни за пържене и печене качествата, които са им необходими за мазнините, без необходимостта от частично хидрогениране, създаващо транс мазнините. (замества се една отрова с по-голяма, б.р.)
"От една страна, ние сме щастливи да видим тези ГМО най-накрая да получат одобрение от Комисията след години на отлагане", казва Ричард Уилкинс от Американската асоциация за соя (ASA), първи заместник-председател. "От друга страна, обаче, това съобщение означава малко, ако ЕС ще продължава в сегашния си ненаучен и бавен процес на одобрение за нови сортове, развити благодарение на биотехнологиите. Днес повече от 40 допълнителни приложения на ГМО за внос, подадени от различни фирми, все още отлежават в системата на ЕС."
Уилкинс казва също, че даването на възможност на държавите-членки да "отказват" вноса на храни с ГМО характеристики е гигантска крачка назад.
"Ние вярваме, че ако това предложение се приеме, то би било в явно нарушение на задълженията на ЕС в рамките на Световната търговска организация и ще има отрицателно въздействие върху износа на соя от САЩ в Европа", заявява Уилкинс. "Отново, всеки път, когато видите развитието на модерна селскостопанска биотехнология, задълбочена като одобрение за внос на чужд пазар, това е крачка напред, от която нашите земеделски производители се възползват. Но като цяло, тази седмица показа, че все още имаме да извървим дълъг път в Европа."
Гражданите на Европа трудно намират сили да се противопоставят на партокрацията. Липсващата Директна демокрация оголва редиците на гражданството за достъпа на корпорациите. Докога и докъде? Четете още тук.
Директната демокрация в България – част 1-ва.
Знаете ли защо днес в България не работи директната демокрация?
Защото ние смятаме, че хората правят референдуми. А всъщност референдумите правят и моделират мисленето на хората и обществото.
Неотдавна българският президент се обяви за промени в изборните правила с думите: „Инициативата за национално допитване ще отключи пряката демокрация“. Нищо подобно няма да се случи. Тъй като според сега действащия Закон за референдумите (Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление) има редица трудности и ограничения за гражданските инициативи за провеждане на референдуми.
Да вземем за пример изискването за брой подписи – според Чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона, предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права, а според ал. 2 Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права.
Всички знаем, че събирането на такъв огромен брой подписи е почти непреодолима задача, може би по силите единствено на добре организирана партийна мрежа, разполагаща с хора в цялата страна. Какъв е смисълът на такова изискване, ако то не е умишлено заложена спирачка, при положение че при провеждането на съответния референдум така или иначе ще се чуе гласът на огромен брой хора?
По сега действащия закон в България има още няколко значителни пречки пред прилагането на вота на гражданите на национално ниво, а именно:
Приемане или отхвърляне на предложението - предмет на референдума, заложено в Закона
Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
(2) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума.
(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.
Оспорване на резултата от референдума
Чл. 24. Законността на резултатите от национален референдум може да се оспори от лицата по чл. 10, ал. 1 и 2 (имат се предвид 1. не по-малко от една пета от народните представители; 2. Президента на Републиката) в 7-дневен срок от обявяването им от Централната комисия за произвеждане на национален референдум пред тричленен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението на тричленния състав може да се оспорва пред 5-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок.
Какъв е изводът от цитираните законодателни ограничения в българския закон?
Елементарно – дали поради недостатъчно обмисляне и проучване на европейския опит или поради умишлено въвеждане на тези ограничения, за да не се допусне прекалено влияние на гражданския глас в държавната и местната власти (склонни сме да приемем второто), тези ограничения не водят до стимулиране на гласуването при един евентуален референдум.
Помислете, какво би било, ако гражданите знаеха, че няма законови ограничения за приемане на техния вот. Дали не биха били много по-активни в гласуването, в случай че гласът им ще бъде приет за окончателно решение, без допълнителни обструкции? Дали при липса на тези ограничения не биха приели въпроса на референдума като своя лична отговорност? Именно по този начин – с премахване, например, най-малко на изискването за брой гласували, отговарящ на участвалите в последните избори за парламент, ще се стимулира и гражданската активност при гласуването – хората ще знаят, че няма връщане назад, ако не са дали гласа си.
България след вчерашния ден и вековният арменски въпрос.
Преди 100 години Османската империя се включва в Първата Световна Война като съюзник на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) срещу Антантата (Англия, Франция и Русия). Това означава, че както е обичайно за войните, в които противници са Османската и Руската империи, военни действия се водят на Кавказкия фронт, чиято най-гореща точка по онова време е именно територията населявана от арменци. Във връзка с това и двете Империи решават да изтеглят арменското население от двете страни на границата.
Целта е да се опразни зоната за сражение като се постави “в безопасност“ цивилното население, както и да се предпазят въоръжените сили от евентуална предателска дейност на благосклонно настроеното към Русия християнско население. По данни посочени от Робер Мантран в неговата “История на Османската Империя” само 120 000 души оцелели и достигнали лагерите в Хама, Хомс и Дамаск. Колоните на депортираните оредявали с всеки изминал ден. Преброени са 200 000 в Даир-ез-Зор, 50 000 в Алепо. От другата страна, 300 000 души са достигнали в Кавказ, благодарение на руската окупация. Не може да бъде посочен точният брой на жертвите – между 300 000 до 600 000, а според други 1 000 000, дори 1 500 000.
Участието на Османската империя в Първата световна война завършва с нейния крах като имперска държава. Съгласно сключеното Мондорско примирие тогавашната държава се задължава да изтегли войските си от всички свои арабски провинции и други нейни територии. Да демобилизира своята армия с изключение на един малък контингент, да предаде военноморския си флот, да върне всички военнопленници, да предостави на Антантата контрола върху всички свои железопътни пътища, морския транспорт, пощата, телеграфа, на Антантата се признава правото да окупира зоната на Проливите, тунелите в планините Торос в Югоизточен Анадол и всеки друг обект по свое усмотрение. След това се създава нова национална държава – Турция от всеизвестният Мустафа Кемал Ататюрк.
Тези встъпителни редове са кратка историческа справка за ужасяващите събития, които са причина за едно гласуване на българският парламент в слънчевия петъчен ден 24 април. Точно сто години от началото на трагедията. Трябваше да се гласува Декларация, която да признае арменския геноцид за… геноцид. Разбира се, едва ли някой се съмнява, че това гласуване е инспирирано от политически сили, чиито щаб кварири не са в София. Вече 24 държави, сред които Германия, Франция, Италия, Гърция, Русия, Аржентина и др. са признали извършеното за геноцид, въпреки недоволството на Анкара. Първите, които официално го признават са Уругвай през 1965 г., следват ги Кипър през 1975 г., след като Турция анексира северната част на острова, като кипърците дори инкриминират отричането, че това е било геноцид. Държавите, които официално са признали това “масово изтребление” за геноцид до 2005 г. са малко и без особено влияние в световната геополитическа игра. След тази година постепенно и големите играчи се включват в “признаването”.
Това развитие на нещата, може да бъде свързано с възкачването на Реджеп Таийп Ердоган и неговата Партия на Справедливостта и Развитието на власт в Турция. Политическата платформа на Ердоган е определяна като Неоислямистка. Това всъщност означава, че след почти 90 години господстване, светските и прозападни идеи, които налага Ататюрк са слезнали от дневния ред. Религията възвърна част от позициите си, а Османското минало беше възприето като наследство на Турция. По този начин Ердоган иска да повдигне престижа на страната си, която е в страхотен икономически подем през новия век. Нарасналите възможности на държавата се превръщат в повишени амбиции, които са отразени от новата Ердоганова идеология.
Паралелно с тези промени тече процес на постепенно централизиране на властта в страната и поетапно елиминиране на политическите противници на Неоислямистите. Това превръща Турция в сериозен играч на регионалната геополитическа сцена. Важната географска позиция, силната армия, икономиката на страната, която е 14-та по големина в света и имперското минало, кара турските политици да се опитват да играят своя собствена, независима политика на международната сцена. Припомняме, че Турция беше основен съюзник на НАТО по време на Студената война. Страхът на Турската държава от гиганта СССР, я караше да търси закрила от евентуални посегателства при другата супер-сила – САЩ, но разпадането на Съветската държава освободи Турция от тази тежест.
Днес Турция наистина успява да води независима политика, въпреки продължаващото си формално участие в НАТО. Тя отказа да предостави своите бази за въздушни удари срещу Ислямската държава, както по-рано отказа участие във военната операция срещу Ирак. Промени позицията си спрямо Израел, като до скоро беше сред малкото мюсюлмански приятели на еврейската държава. Опитва се да съсредоточи голяма част от енергийната инфраструктура по традиционното трасе Изток-Запад и се опитва да се конкурира с Ислямската република Иран и Кралство Саудитска Арабия за първенство в мюсюлманския свят. Освен положителни страни, воденето на независима външна политика има и отрицателни страни и Турция ги усеща с пълна сила.
Гореспоменатите регионални конкуренти, както и традиционните геополитически играчи, САЩ и Русия, се опитват да сдържат амбициите на развиващата се държава. Това става чрез използването на широк инструментариум от политически, икономически и социални “хватки”. Признаването на Арменският геноцид е една от тях. По този начин се цели формирането на необходимо обществено мнение по света, сближаване на регионалните християнски държави срещу Турция и придобиването на още един “коз” при евентуални преговори с Турция от всякакъв вид. Арменският геноцид не е единствената акция, която цели сдържането на Ердоган. Във вътрешната политика избухват скандали за корупция, протестите в парка “Гези” и др.
Покрай границите на Турция гори конфликтът в Сирия и Ирак, а кюрдското малцинство там е активно въоръжавано и обучавано във военно дело от различни сили. Това силно притеснява правителството в Анкара, заради многочисленото кюрдско население в източната част на страната, което там е мнозинство. Това накратко е геополитическото положение на Турция днес, като тук не се стремим да сме изчерпателни, а само да очертаем причините за гласуването на подобна “Декларация за признаване на арменския геноцид” от българските депутати.
Гласуване на подобен документ би поставило България в деликатна ситуация. Турция е държавата, в която България реализира най-големия си износ ( 3,919.8 млрд. лв. за 2013 г. според НСИ) и е продала на България стоки за 2,953.9 млрд. лв., което означава, че за 2013 г. България реализира най-положителното си търговско салдо, търгувайки с Турция – 965.9 млн. лв. (2013 г. е последната, за която НСИ дава данни относно външната ни търговия). За влиянието на Турция върху вътрешната политика на България не е известно много, освен многобройните слухове, но ДПС и партията с Корман Исмаилов в Реформаторския Блок рядко пропускат да демонстрират близостта си с Ердоган. Голямото турско малцинство (585,024 души ок. 9% от населението на България) винаги е предизвиквало притеснения сред обществото и политиците ни, от другата страна на границата живеят по общоприети оценки ок. 450 000 български граждани, повечето, от които са с турски произход. Това създава потенциал за евентуални сепаратистки настроения в източните и югоизточните райони на България, където е концентрирано населението от този етнос. Въпреки, че такива настроения изглеждат далечни, не бива да се подценява опасността в бъдеще, особено, имайки предвид нарастващата мощ на турската държава и отслабването на влиянието на традиционните свръх-държави върху регионалните геополитическите процеси. Наред с тези съображения, не бива да се пренебрегват и продължителните икономически проблеми на страната ни, които стават все по-големи заради политическата обстановка около Русия и кризата в Гърция и Еврозоната.
Накрая следва да “поздравим” българските депутати за особената формулировка на приетата декларация -“Масово изтребление на арменския народ от Османската империя” (САЩ също маневрират относно признаването на геноцида, така че формулировката може да дължим на някой съветник от Белия дом). Иначе трудно ориентиращите се наши политици възприеха една позиция, която може би ще бъде приемлива и ще отрази интересите на двете страни. България вече фигурира в някои списъци с държавите признали геноцида, а от друга страна и турските дипломати останаха доволни, че протестът им беше отразен като премиерът лично и извънредно отиде в парламента, за да насочи питомниците си.
Отговорът на Големия въпрос все пак остава да тежи на съвестта на следващите поколения българи. Ако има такива…
Автор: Иван Христов, Софийски университет
Редакция: БСДД
22-ри Април – Ден на Земята.
Днес, 22-ри април, е Денят на Земята. Съхраняването на живота в дома на човечеството, опазването на чистотата му, биоразнообразието и природната хармония има своя празник на днешния ден.
Решаването на екологичните въпроси на Земята преминава през отказ от горене на въглеводородите и намиране на друг, устойчив, евтин и достъпен за ползване енергоносител. Това ще запази горите, водите, растителните и животински видове, както и ще ограничи разрушителните способности на човека.
Честит празник! Продължение...
"Тестатика" и енергийната икономика.
"Тестатика" - това е името на генератор за енергия в християнската община–кооператив Methernitha в Швейцария. Този генератор не използва никакви външни източници, но доставя енергия за задоволяване на нуждите на общината, в която се включват и различни работилници.
И така повече от 30 години!
Полезен модел е създал изобретателят проф. Стефан Маринов, физик, завършил Пражкия и Софийския университети, през 60-70 г. на 20-ти век работи в БАН. Заради революционните си идеи става жертва на политически гонения на социалистическия режим и емигрира в САЩ. Непознат и непризнат в България, загинал при загадъчни обстоятелства - пада от седмия етаж на университетската библиотека в Грац, Австрия. Все пак сбъдва мечтата си да създаде „Перпетуум мобиле”, генераторът „Тестатика”, който прави енергия от нищото!
Поредният български учен, чиито идеи и реализации поставят отново въпроса: Защо плащаме толкова скъпо за енергия, когато тя би могла да се създава свободно?
Чий интерес защитават партиите и регулаторните енергийни органи, на хората или на енергийните въгле-водородните корпорации?
Благодарение на вярата в работата и в успеха на такива учени ние смятаме, че промяната в енергийния модел е възможна като създаде нов, който да докаже, че старият е вече негоден! Наричаме го Енергийна икономика, с поставяне на евтина енергия за индустрията и потреблението в основата на икономическите отношения.
Априлското въстание – най-чистото, най-святото и най-голямото събитие в цялата българска история.
"Нищо от мъгливата история на първото и второто български царства и абсолютно нищо от най-новата българска история не може да се сравни с трагичното величие и красота на Априлското въстание. След дългата петвековна зима Априлското въстание беше голямата българска пролет. Първата и до ден-днешен последната." (акад. Георги Марков, Априлското въстание)
Днес, 20 Април, отбелязваме 139 години от Априлското въстание, най-чистото, най-святото и най-голямото събитие в цялата българска история. Избухва преждевременно в Копривщица, с вярата на Апостолите, че "чистата и свята" свобода трябва да бъде само българско дело, загърбвайки каквито и да било политически комбинации с Австро-Унгария или Русия или който и да било външен фактор.
Априлското въстание показва и възможното единство на народа ни, въпреки че участниците в него са малко на брой и принадлежат към различни социални прослойки, всички са милеещи за свободна и независима България.
Време е да поемем инициативата в свои ръце по примера на вечните ни герои. Не е нужно да проливаме кръв, за да постигнем обединение и възраждане на нацията, но можем да се поучим. Нека се обединим с поглед напред и сега!