Директната демокрация в България – част 1-ва.

Знаете ли защо днес в България не работи директната демокрация?
Защото ние смятаме, че хората правят референдуми. А всъщност референдумите правят и моделират мисленето на хората и обществото.

Неотдавна българският президент се обяви за промени в изборните правила с думите: „Инициативата за национално допитване ще отключи пряката демокрация“. Нищо подобно няма да се случи. Тъй като според сега действащия Закон за референдумите (Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление) има редица трудности и ограничения за гражданските инициативи за провеждане на референдуми.

Да вземем за пример изискването за брой подписи – според Чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона, предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права, а според ал. 2 Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права.

Всички знаем, че събирането на такъв огромен брой подписи е почти непреодолима задача, може би по силите единствено на добре организирана партийна мрежа, разполагаща с хора в цялата страна. Какъв е смисълът на такова изискване, ако то не е умишлено заложена спирачка, при положение че при провеждането на съответния референдум така или иначе ще се чуе гласът на огромен брой хора?

По сега действащия закон в България има още няколко значителни пречки пред прилагането на вота на гражданите на национално ниво, а именно:

Приемане или отхвърляне на предложението - предмет на референдума, заложено в Закона

Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
(2) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от две години от датата на произвеждането на референдума.
(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.

Оспорване на резултата от референдума

Чл. 24. Законността на резултатите от национален референдум може да се оспори от лицата по чл. 10, ал. 1 и 2 (имат се предвид 1. не по-малко от една пета от народните представители; 2. Президента на Републиката) в 7-дневен срок от обявяването им от Централната комисия за произвеждане на национален референдум пред тричленен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението на тричленния състав може да се оспорва пред 5-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок.

Какъв е изводът от цитираните законодателни ограничения в българския закон? 
Елементарно – дали поради недостатъчно обмисляне и проучване на европейския опит или поради умишлено въвеждане на тези ограничения, за да не се допусне прекалено влияние на гражданския глас в държавната и местната власти (склонни сме да приемем второто), тези ограничения не водят до стимулиране на гласуването при един евентуален референдум.

Помислете, какво би било, ако гражданите знаеха, че няма законови ограничения за приемане на техния вот. Дали не биха били много по-активни в гласуването, в случай че гласът им ще бъде приет за окончателно решение, без допълнителни обструкции? Дали при липса на тези ограничения не биха приели въпроса на референдума като своя лична отговорност? Именно по този начин – с премахване, например, най-малко на изискването за брой гласували, отговарящ на участвалите в последните избори за парламент, ще се стимулира и гражданската активност при гласуването – хората ще знаят, че няма връщане назад, ако не са дали гласа си.