Обезлюдяването на България в цифри.

Липсата на поминък и доходи е обезлюдила 164 населени места в България към 31 декември 2014 г., по данни на Националния статистически институт.

През миналата година едно населено място е закрито, а едно е присъединено към съседно.

Най-голям брой обезлюдени населени места има в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 61, 57 и 11.

В 1135, или в 21.6 на сто от населените места, живеят по под 50 човека.

Градовете в България са 257, а селата - 5 009, сочат обобщените статистически данни.

Една трета от населението на страната живее в общо 7 града с по над 100 хил. жители - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.

Най-населен е Югозападният район, където живеят 29.5% от населението, втори е Южният централен район - 20.1%, в Югоизточния живеят 14.7 на сто, а в Североизточния - 13.2%. В Северния централен район живеят 11.5%, а в Северозападния - 11.1%.

Във всичките шест района на страната населението през миналата година намалява.

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 93 361 души, или 1.3 на сто от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 316 557 души (18.3 на сто).

Само в две области населението се увеличава - София (столица) - с 0.5 на сто и Кърджали - с 1 на сто. При всички останали области има намаление на населението, като най-голямо е за областите Видин - 2.2 на сто и Смолян - 1.9 на сто.

Населението на България в края на 2014 г. е 7 202 198 души, според данни на НСИ.

Още тук.

Седемте световни недвижими културни ценности на България.

Днес, 18 април, е Международният ден за опазване на недвижимото културно наследство. Денят се чества от 1984 г. с решение на ЮНЕСКО – Специализираният орган към ООН за образование, наука и култура.

България има седем световни недвижими културни ценности:

- Боянската църква, 
- Ивановските скални църкви, 
- Казанлъшката гробница, 
- Мадарският конник, 
- Несебър - старият град, 
- Рилският манастир и 
- Свещарската гробница.

България има над 40 000 регистрирани недвижими паметници на културата и още над 100 000 нерегистрирани. Тези цифри ни доближават до едни от най-богатите на СТАРИНИ държави в Европа като Франция, Италия и Гърция! РЕСУРС и едновременно с това факт, достоен за национална гордост и подтик към обединение на усилията ни в посока на оформяне ОБРАЗА на държавата ни като част от най-старите цивилизации!

Защо не ни се получава обаче?

Две са големите причини за това:
- Обществото ни не разпознава недвижимите културни ценности като РЕСУРС, а по скоро като ТЕЖЕСТ, като болен човек, на който му е необходима постоянна специализирана помощ . Резултатът е тотална разруха, особено в малките населени места, тъй като частните обекти са оставени на възможностите на собствениците, без особена държавна подкрепа.
- Изключително и твърде често срещана некомпетентна специализирана намеса, подкрепяна от държавата в лицето на Министерство на културата чрез лошо законодателство и съмнителна експертност осигурена чрез политически назначения.
Две сериозни причини вплетени една в друга като Параграф 22.

България отделя смешен бюджет за опазване на културното си наследство. През 2015 г. той е около 600 000 лв. за 40 000 паметника!
Разбира се, държавата ни разчита и на подаянията от ЕС по целеви оперативни програми, възлизащи тази година за опазване на недвижимото културно наследство на близо 70 млн.лв. Като казваме, държавата, остава съмнението, че това всъщност се случва само на ТЕОРИЯ.

Обществена тайна е, че всяко подаяние, минаващо през цедката на кое да е министерство към общини и държавни обекти се превръща в огромна хранилка за предимно недобросъвестни ползватели. За съжаление. 
Факт са твърде многото псевдореставрации със съмнителна стойност, прикриващи реално строителна дейност. Факт е погазването на международни конвенции от страна на ЕДИНСТВЕНИЯ одобряващ орган – Министерство на културата и е факт, че НЯМА ОБЩЕСТВЕН КОНТРОЛ, на тази институция, който да има задължителен характер.

Възможни решения:
- Въвеждане на Базов доход, осигуряващ средствата за достойно съществуване на всеки. Това е решението, с което собственик на недвижима културна ценност при желание да може да погледне отвъд ежедневния страх за оцеляването си и да се погрижи за ценността с някои допълнителни усилия.
- Реформа в специализираните институции по опазване на недвижимото културно наследство в посока ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ. Изучаване, популяризиране и развиване на дисциплините в НЕДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО като един от основните РЕСУРСИ на държавата ни.
- Въвеждане на Обществено допитване за големите финансови проекти по опазване на недвижимото културно наследство за държавни, общински и частни обекти.
- Реформа в концепцията по разпределянето на средствата, както от бюджета на държавата, така и от оперативните програми за опазване на културното наследство, отново в посока ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ.

Честит празник! 
Нека сме горди, с това което дедите ни са изградили и съхранили – гробници, храмове, манастири, жилища, градове и села!
Нека сме горди и с това, че сме оцелели като нация, въпреки стотиците храмове и крепости, които сме изгубили през своите лоши исторически периоди!

Продължението тук!

Бюджетът остава на минус...

Прогнозите и разчетите на Финансовото министерство до 2018-та година показват бетониране на статуквото, никаква промяна към по-добро за населението и бавна, мъчителна агония за онези, които вече са в нужда.

На този процес трябва да бъде сложен край. Времето дойде! Още тук.

http://www.segabg.com/article.php?id=747333

Ден на Българската Конституция – Законът на законите.

Днес, 16-ти април, отбелязваме Деня на Българската Конституция. "Законът на законите", първоначално наречен "Органически Устав на Българското княжество" след Освобождението през 1878г. е в основата на Българската държавност и обществено устройство. На бъдещите промени в последната ни Конституция от 1991г. възлагаме надеждите си за реална смяна на тежкото положение, в което партократските елити въвлякоха народа през 25-те преходни години. Това е напълно възможно с конституционно мнозинство, подкрепено от по-голямата част от българските граждани.

В историческото си развитие България има 4 конституции - Конституция на Българското княжество, известна като Търновска конституция (16 април 1879 - 6 декември 1947), Конституции на Народна република България (6 декември 1947 - 18 май 1971 и 18 май 1971 - 13 юли 1991) и действащата Конституция на Република България (12 юли 1991).

Първата българска конституция - Търновската, е гласувана на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането й. Тя узаконява възстановяването на българската държавност след вековете на робство и бездържавие. Състои се от 169 члена, подредени в 22 глави.

Днес се нуждаем от Българска директна демокрация с вписано в Конституцията право на Базов доход, в която гражданите да участват информирано в обсъждането и вземането на решенията за своя живот. Властта трябва да бъде върната в ръцете на суверена в Републиката - Българския народ! 

Времето за усъвършенстване на действащата Конституция дойде!

Честит професионален празник на българските юристи! Още тук.

"Помощта за давещите се – дело в ръцете на самите давещи се"

Неангажираната позиция на Европейската комисия относно пътя, по който България е нужно да се движи само доказва ироничния лозунг "Помощта за давещите се - дело в ръцете на самите давещи се." 

ЕК, заела ролята на великия комбинатор Остап Бендер, а може би и на Пилат Понтийски, вероятно без грам ирония, но с лобистки плам ни уверява, че крилатата фраза от "12-те стола" може да означава, както „спасявай се сам, никой няма да ти се притече на помощ", така също и „сигурно с нещо си допринесъл (помогнал си си), за да се намираш на това дередже". 

В тази вече традиционна за нас ситуация поведението на настоящите ни евродепутати изглежда меко казано странно. Никакви реални стъпки, никакви реални мерки, единствено поддържане на ступора, в който все по-дълбоко изпада обществото ни. 

Излизането от вцепенението и предприемането на радикални разумни мерки става все по-неотложно и животоспасяващо.

Време е оценката за работата на политическите организации да излезе от клишето за харизмата, артистизма, хитрите ПР-техники, душевните терзания, публичните манипулации и да се концентрира върху резултатите от работата за обществото, както и най-после да бъде въведен директен контрол върху тази работа от страна на народа-суверен. Като следствие да могат хората заели се с подобна обществено-политическа тежест да носят и съответната тежка отговорност. Не може повече за поредна грешка на управлението да заплащат мнозинството от българските граждани.

Международното безветрие, в което сме попаднали, е идеалната среда за провеждане на конституционни промени с подкрепата на голяма част от обществото при въвеждането на Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика. Времето дойде! Още тук.

http://bnr.bg/post/100545409/ek

Свободна квантова енергия? Успешна Енергийна икономика? ДА, възможна е!

Българският научен потенциал е огромен, доказан по света, най-вече в САЩ. Защо българите там успяват да реализират голяма част от мечтите си? Възможно ли е тяхната дейност да продължи в България? Да, но единствено при радикална промяна на обществените отношения у нас, а именно въвеждане с мнозинство от българските граждани на Българска директна демокрация с Базов доход. Продължението тук.

http://www.chukanovenergy.com/
https://www.youtube.com/watch?v=3lAZAzn6QSg

Планът "Юнкер" финансира само един български проект.

Планирано, върху България се стоварва следващият тежък удар, този път по така наречения План "Юнкер". От предвидените стотици милиарди извънредно финансиране от Европейската комисия ние ще получим няколко трохи, за да си довършим газовата връзка с Гърция, която между другото трябваше много отдавна да бъде готова. Всички други проекти представени за съмнителното финансиране са отхвърлени, вероятно защото са били още по-съмнителни или най-малкото слабо подготвени. По този начин най-бедната и нещастна страна за ЕС ще си остане такава. Въпросът е колко още българите могат да търпят това положение и кога ще започнат да се организират за справяне с това крайно негативно състояние, комбинация от брюкселски лобизъм и наша партократска некадърност. Още тук.

Игри за големи деца.

Лесно е да решаваш съдбата на хората спрямо личния си интерес, когато го правиш с техните пари и с пари, които си нащракал на клавиатурата си. 

Една от малкото функции, присъщи на днешната държава под контрола на гражданското общество, е създаването на парите без вграден в тях дълг. Няма друг справедлив начин за излизане от дълговото робство и възстановяване на предприемачеството.

"Длъжен да оцелее"

На 10-ти април 1979 година, преди 36 години, в Космоса навлиза първия български летец-космонавт, генерал-лейтенант Георги Иванов. България тогава участва в клуба на космическите държави, произвежда храна за космонавти заедно със САЩ и СССР, провежда експерименти и подготвя апаратура за космически изследвания.

Днес нещата са други. Хубавата новина е, че ако българското общество намери сили да излезе от ступора на отчаянието и вземе обратно контрола върху властта, промяната е напълно възможна.

Директната демокрация, заложена в настоящата Конституция, може да доведе до събираемост на държавните вземания, които съвместно с Базовия доход и другите присъщи държавни разходи за задравеопазване, образование, култура, сигурност и отбрана, да бъдат насочени и към наука с иновации.

Държавното финансиране под контрола на суверена, заедно със системата за групово финансиране (crowd funding) реално може да върне отново България в редиците на напредналите световни нации.

Генът все още го има, а възстановяването на Българския национален идеал зависи от нас самите. Днес.

"Длъжен да оцелее" - филм за Георги Иванов:https://www.youtube.com/watch?v=ULTKoAC9Qzg

Небрежност или подигравка?

Подпомагането на нуждаещите се с веществени продукти е скъпо, ненужно и често обидно занимание. Не е нужно да се дублират веригите за доставки по магазините със сложна и скъпа система за разпределение на продукти. Проекти по света вече са доказали, че подпомагането с пари е много по-ефективно, а въвеждането на Базов доход дава възможност за трайно преодоляване на последствията от кризи и бедствия за отделния човек. Продължението тук.