Неангажираната позиция на Европейската комисия относно пътя, по който България е нужно да се движи само доказва ироничния лозунг "Помощта за давещите се - дело в ръцете на самите давещи се."

ЕК, заела ролята на великия комбинатор Остап Бендер, а може би и на Пилат Понтийски, вероятно без грам ирония, но с лобистки плам ни уверява, че крилатата фраза от "12-те стола" може да означава, както „спасявай се сам, никой няма да ти се притече на помощ", така също и „сигурно с нещо си допринесъл (помогнал си си), за да се намираш на това дередже".

В тази вече традиционна за нас ситуация поведението на настоящите ни евродепутати изглежда меко казано странно. Никакви реални стъпки, никакви реални мерки, единствено поддържане на ступора, в който все по-дълбоко изпада обществото ни.

Излизането от вцепенението и предприемането на радикални разумни мерки става все по-неотложно и животоспасяващо.

Време е оценката за работата на политическите организации да излезе от клишето за харизмата, артистизма, хитрите ПР-техники, душевните терзания, публичните манипулации и да се концентрира върху резултатите от работата за обществото, както и най-после да бъде въведен директен контрол върху тази работа от страна на народа-суверен. Като следствие да могат хората заели се с подобна обществено-политическа тежест да носят и съответната тежка отговорност. Не може повече за поредна грешка на управлението да заплащат мнозинството от българските граждани.

Международното безветрие, в което сме попаднали, е идеалната среда за провеждане на конституционни промени с подкрепата на голяма част от обществото при въвеждането на Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика. Времето дойде! Още тук.

http://bnr.bg/post/100545409/ek