С такъв призив, на 7-ми април тази година, Световната здравна организация отбелязва Световния ден на здравето. Глобализираното, индустриално хранене се оказва, че води или може да предизвика над 200 заболявания от диария до рак.
Производството на храни вече се извършва със съставки от множество различни източници. Тази практика осигурява нови възможности за замърсяване на храната с вредни бактерии, вируси, паразити, или химикали.
Примерите за опасни храни включват не само претъпканите с химически добавки продукти за директна консумация, но и недосготвени храни от животински произход, плодове и зеленчуци, замърсени с фекалии, и миди, съдържащи морски биотоксини.
Лошото, нездравословно и вредно хранене нанася тежки обществени, икономически и здравни поражения върху хората и за преодоляването на това положение се изисква преди всичко колективно разбиране и интерес. На потребителите в края на веригата на предлагането на храни им остава да се интересуват от произхода и съставките, да практикуват хигиена на храните и обучение как да се готвят специфични храни, да четат етикетите, когато купуват и приготвят храна.
Скоро се очакват устройства и приложения за лична употреба. които могат да сканират храната и да предпазват потребителите от нежелани последици. Това вероятно ще прекрои изоснови хранителната индустрия за десетилетия.
Честит празник и на здравните работници у нас, както и на Медицинския университет в София. Продължението тук.
http://www.who.int/mediacentre/news/releases/2015/food-safety/en/
158 години от рождението на Александър Батенберг.
Днес, 5-ти април, отбелязваме 158 години от рождението на първия суверен на новата българска държава след Освобождението през 1878-ма година.
За Княз на Княжество България, Александър Батенберг, е избран от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема новата държава в ръцете си.
По време на неговото управление (1885) се случва най-значимото, изцяло българско политическо и обществено действие - прокламирането и осъществяването на Съединението между Източна Румелия и Княжество България.
Заради смелостта си да отстоява българския национален интерес си навлича гнева на Русия и тя започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия.
Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.
Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 след неуспешна операция от апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I в центъра на София. Продължение.
Ще бъдем ли някога "пенсионери"?
Интересни изчисления изпълниха общественото пространство, пуснати на свобода от социалното ни министерство вчера. По утопичност далеч надминали предложената система с Базов доход.
Според "експертите", след около 17-20 години ще можем да получаваме пенсии като тези, от които хората се нуждаят днес. Интересен е въпросът как ще достигнем до това мечтано благополучие като вноски за такива пенсии могат да си позволят много малко хора в настоящата икономическа ситуация. Липсват и гаранции, че те ще могат да запазят работата си толкова дълго време, да не говорим, че не е ясно дали изобщо ще доживеят, а ако доживеят, в какво здравословно състояние ще се намират. Не се споменава и за евентуалната нормална инфлация, която отново ще прати тази сума на сегашните покупателни нива. Никак не се говори и за евентуалното обезценяване на лева, което между другото е неминуемо. Също, нищо не се казва по въпроса, ако спестените пари внезапно изчезнат, както обикновено се случва при партокрацията, как ще бъдат компенсирани облаганите и пенсиониралите се граждани.
Такава пенсионна система е обречена, както е обречен всеки, който се надява на нея, за да преживее достойно последната част от живота си.
В системата с Базов доход функциите на данък върху труда и данък за здраве се изземват от държавата и се пренасят в данъчната тежест върху потреблението като по този начин се запазва справедливостта и споделената отговорност в обществото. Обидното вече определение "пенсионер" отпада, както и недостойната тромава бюрократична система, изяждаща точно доходите на хората за прилични старини.
За да предизвикаме полемика добавяме един от източниците на информацията за дълбоките и важни изчисления за "светлото" бъдеще на "пенсионери", което ни подготвят. Продължението тук.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/04/03/2506057_kalfin_obeshtava_s_40_po-visoki_pensii_i_nezavisim_noi/?ref=email_mynews
Къде сме ние?
Инициираната от Китай Азиатска Инфраструктурна Инвестиционна Банка завъртя света около себе си през последните няколко дни.
Голямата надпревара за растящите азиатски икономики засега ще мине без наше участие, както обикновено става с всяко смислено събитие по света (напр. Световното изложение в Милано тази година).
С приемането на Франция, Германия и Италия играта навлиза в нова фаза, докато САЩ упорито се въздържат и даже се противопоставят. Голямата изненада беше Великобритания, която загърби американските си другари и постави приоритет върху националния си интерес, включвайки се няколко дни по-рано. В последните дни на март, голяма група от 21 държави подаде документи за приемане като сред тях са Израел, Русия, Австрия, Финландия, Турция, Унгария, Киргизстан, че дори и малката ни съседка от Черноморието - Грузия.
Къде сме ние?...
Няма ни, вероятно имаме други по-важни задачи. Някой отново ще каже по време на поредните избори за узаконяване на партокрацията, че трябва да развиваме производства и ще осигури пазари. За съжаление това вече няма как да се случи. С липсващ вътрешен пазар поради неплатежоспособност и откровена дълбока бедност, както и с експортно ориентирана икономика, която не може да създаде достатъчно високоплатени работни места и облагодетелства основно чуждестранни собственици не може да бъде променена ситуацията у нас.
Времето за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика дойде!
194 години от рождението на Георги "Сава" Раковски.
Днес, 2-ри април, отбелязваме 194 години от рождението на Георги "Сава" Раковски, основоположникът на Българската национално-освободителна борба. Известен публицист, историк, демократ и радетел за сбъдването на Българския национален идеал. Той е идеен вдъхновител на четническото движение, а организационните му способности дават основата за делото на Васил Левски и вдигането на Априлското възстание. В дните преди да се разболее фатално от туберкулоза, уморен, но обнадежден, води оживена кореспонденция със своя ученик Левски, знаейки, че предава борбата в най-добрите ръце.
Георги С. Раковски оставя след себе си послание към следващите поколения да бъдат организирани, да следват българския интерес и да пазят свободата, която е по-ценна от всичко. Още тук.
1-ви април - Международен ден:)
1-ви април, освен, че е Международен ден на шегата е и Международният ден на птиците. Тъй като чувството ни за хумор е започнало да изчезва заедно със справедливостта по тези земи, решихме тази година да поставим акцента върху птиците. Онези красиви, невинни създания, които днес страдат заедно с изчезването на гората, подложена на поголовна сеч. Считаме, че част от разумния подход за развитие и съхранение на туризма у нас би бил и онзи, който е свързан с наблюдение и изучаване на птиците. Това би помогнало и за запазване на гората като естествено обиталище на пернатите ни приятели. Денят се отбелязва от подписването на Международната конвенция за защита на птиците на 1-ви април 1906г.
На снимката, една от най-редките птици в България - ловният сокол.
Енергийна икономика в действие.
Енергийна икономика в действие. Важен момент е автономността - независима, истинска енергийна ефективност, без скъпи мрежи и сложни бизнес отношения. Към продължението...
Бясно преобразуване на пасищата в ливади.
Възможността на отделните общини и по-малките населени места за създаване на доходи е земята, с която те разполагат. В системата с Базов доход, ако не е приложена на национално ниво, местното самоуправление може да се погрижи доходите на общината да бъдат разпределени равномерно сред жителите ѝ. Успешен модел на такова управление вече има приложен на практика в Испания. Още тук.
100 години от създаването на Съюза на военноинвалидите в България.
Днес, 29-ти март, се навършват 100 години от създаването на Съюза на военноинвалидите в България. Организацията, която се е грижила за незагиналите герои на България е създадена след войните в началото на 20-ти век. Нека не позволяваме тя да се разраства, а да остане като скъп национален спомен за онези, които не загубиха, но отдадоха живота си за нашата Родина. Нека никога да не допуснем нови военноинвалиди от началото на този век и во веки веков.
"Да се завърнеш в бащината къща".
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни..."
На днешния ден, 28-ми март в Копривщица, е роден Димчо Дебелянов - един от най-обичаните и четени български поети. Животът му е белязан от трудно детство с неизлечими спомени за родния край, последвано от монотонна работа и неутолимо желание да се отаде на творчеството в литературата.
Призванието му на творец го подтиква трескаво да търси начин да разполага с достатъчно време за литературните си занимания, а едновременно с това да изкарва прехраната си.
През 1912 г. копнежът по родния дом и утехата на семейното огнище, далеч от студенината на големия град, раждат шедьовъра „Да се завърнеш в бащината къща“. С избухването на Първата световна война заминава на Южния фронт в Македония като доброволец.
Ротата, чието командване му е току-що поверено, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на възраст от 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица.
Днес, ние, неговите съвременни читатели, препрочитаме тогавашната мъка, за да я срещнем отново:
"...Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!"
Още тук!