"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни..."

На днешния ден, 28-ми март в Копривщица, е роден Димчо Дебелянов - един от най-обичаните и четени български поети. Животът му е белязан от трудно детство с неизлечими спомени за родния край, последвано от монотонна работа и неутолимо желание да се отаде на творчеството в литературата.

Призванието му на творец го подтиква трескаво да търси начин да разполага с достатъчно време за литературните си занимания, а едновременно с това да изкарва прехраната си.

През 1912 г. копнежът по родния дом и утехата на семейното огнище, далеч от студенината на големия град, раждат шедьовъра „Да се завърнеш в бащината къща“. С избухването на Първата световна война заминава на Южния фронт в Македония като доброволец.

Ротата, чието командване му е току-що поверено, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на възраст от 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите му са пренесени в родната му Копривщица.

Днес, ние, неговите съвременни читатели, препрочитаме тогавашната мъка, за да я срещнем отново:

"...Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!"

Още тук!