Топ 20 причини да настояваме за базов доход.

Базовият доход е най-доброто решение за несправедливостите на настоящата ни данъчна и социална система, но както се казва в Близкия изток, "хората и народите се държат разумно, само когато вече са изчерпали всички други средства."

Така че, може да мине известно време, преди да сме готови не само да видим, но и да признаем глупостта на сегашната ни система и беззаконието на това, което сегашното правителство се опитва да мине като "реформи". Въпреки всичко, фактът, че БСДД включи идеята за Базов доход в своята Програмна платформа 2015, със сигурност е знак на надежда.

По същество идеята е много проста: заменя сегашната бъркотия на помощите-подаяния, данъчни облекчения с несправедлив плосък или прогресивен пряк данък и компенсации с една проста система, в която всеки индивид получава доход. То е като в Монополи, получавате сума всеки път, когато минете през началото.

Тази идея изглежда радикална за някои, невъзможна за други, но ползите от нея могат да бъдат огромни. Българско Сдружение за Директна Демокрация се ангажира да приложи на практика Базовия доход и, за да се насърчи дебатът решихме да направим едно обобщение на основните му предимства. Ето нашите топ двадесет причини да заобичаме Базовия доход:

1. Справедливост - Всеки от нас има основно човешко право на съществуване. Базовият доход дава на всеки от нас, без дискриминация, достатъчна възможност, за едно достойно съществуване.

2. Изкореняване на бедността - Базовият доход директно премахва бедността чрез средства, които нито са обидно малко за достоен живот, нито са прекалено много за отказ от работа.

3. Опростеност - Сегашната система за помощи е толкова сложна, че милиарди остават неусвоени или изчезват, защото хората не знаят или не търсят това, което имат право да получават или не контролират партокрацията.

4. Достъпност - Финансирането, необходимо за Базовия доход е налично още днес чрез реорганизация на данъчната система, контрол от гражданите и нова икономика.

5. Ниска себестойност - Прилагането на сегашната система е изключително сложна, обременена и скъпа административна дейност в държавата.

6. Рационалност - Сегашната система е толкова сложна, че дори хората, работещи в нея не я разбират ("новата" пенсионна реформа). Дори Министерството на труда и социалната политика не може да се изчисли въздействието на своите промени в политиката за хората с увреждания, например. Това прави рационалната политика невъзможна.

7. Универсалност - Ние всички се нуждаем от сигурност на доходите и всички трябва да помним, че сме една общност - свързани помежду си чрез общи права и задължения.

8. Уважение - Сегашната система е срамна за хората, които имат нужда от помощи, тя накърнява човешкото достойнство, както и увеличава социалното разделение.

9. Освобождение - Базовият доход освобождава хората от капаните на бедността, които правят по-трудно да се печели и спестява, да се формират семейства или да се поемат рискове. Здравата база дава възможност на хората да направят повече за себе си и за другите.

10. Адаптивност - Базовият доход може да се коригира, за да отрази по прозрачен начин разликите в инфлацията, които могат да бъдат от значение за доходите.

11. Сигурност - в крайна сметка единствените истински ценни книжа на Земята са тези, които ние даваме един на друг. Базовият доход задължава да работим заедно, за да се гарантира, че всеки има обезпеченост на своето човешко право на достоен живот.

12. Препитание - по-високи заплати ще бъдат получавани, когато хората не са принудени от страх и нищета да излизат на пазара на труда.

13. Семейство - Предоставяне на Базов доход на всеки родител и отчитането на родителството като работа подобрява грижата за децата и други роднини, правейки семействата силни.

14. Общност - Базовият доход улеснява хората да допринасят за техните общности по начини, които имат смисъл. Доброволчеството, добросъседството и развитието на общността става по-лесно.

15. Капацитет - За да се спечели слабо повишение на доходите, много хора с увреждания са принудени често чрез безсмислени или вредни процедури да доказват, че "не могат да работят". Тази изцяло нелепа система трябва да бъде пометена.

16. Бизнес - В момента държавата се опитва да увеличи заетостта чрез схеми и стимули, които само увеличават бюрокрацията и намаляват ефективността. Базовият доход позволява на хората да създадат собствен бизнес или да подобрят собствените си отношения с работодателите.

17. Творчество - Твърде много хора не развиват максимално своите способности и дарби заради страха от загуба на работата, която по този начин намразват. Базовият доход може да освободи творческата страна на човека.

18. Устойчивост - Основният провал на настоящата икономическа система е, че тя създава и разпространява нови пари, създадени в частните банки чрез дълг. Базовият доход е демократична икономическа система - парите отиват за хората, а не за банките.

19. Глобалност - Разпространява се глобално движение за Базов доход, което също ще спомогне за възстановяване на глобалната справедливост и позволява разпространението на ефективни човешки права по света.

20. Оптимизиране на администрацията - Интегрирането на системите за данъчно облагане и социално осигуряване означава, че най-накрая може да се закрие най-лошата част от държавните институции - бюрокрацията.

Във времето, един ден, Базовият доход ще изглежда толкова естествено и правилно, както свободното придвижване или свободното училищното образование. Това е идея, чието време е дошло и всеки заинтересован да направи обществото по-добро, трябва да му обърне внимание. Подкрепете ни.

Изявление, БСДД

Скъпи колеги, симпатизанти, приятели, поради широкия обществен дебат, който предизвикахме с инициативата за създаването на БСДД и по препоръка на наши координатори се нуждаем от още време за подготвителни процедури и затова ще продължим временно, за кратък период, дейността си като организация в обществена полза.

Тъй като постигането на нашите цели е свързано с конституционни и законодателни промени, а извънредни парламентарни избори няма да бъдат проведени тази година, допълнителната подготовка ще подобри нашите възможности за реална мобилизация на хората, които искат да видят истинска промяна за себе си и децата си в своя съзнателен живот.

Благодарим ви от все сърце за подкрепата, за отделеното време, за споделените виждания и мнения. Имаме още по-голяма нужда да сме заедно сега и занапред, и сме подготвили няколко важни и интересни инициативи, които ще засилят посланието ни към останалата част от обществото в следващите месеци.

Ще ви информираме своевременно за всяка наша стъпка, както изисква виждането ни за въвеждане и прилагане на Българската директна демокрация.

"Длъжен да оцелее"

На 10-ти април 1979 година, преди 36 години, в Космоса навлиза първия български летец-космонавт, генерал-лейтенант Георги Иванов. България тогава участва в клуба на космическите държави, произвежда храна за космонавти заедно със САЩ и СССР, провежда експерименти и подготвя апаратура за космически изследвания.

Днес нещата са други. Хубавата новина е, че ако българското общество намери сили да излезе от ступора на отчаянието и вземе обратно контрола върху властта, промяната е напълно възможна.

Директната демокрация, заложена в настоящата Конституция, може да доведе до събираемост на държавните вземания, които съвместно с Базовия доход и другите присъщи държавни разходи за задравеопазване, образование, култура, сигурност и отбрана, да бъдат насочени и към наука с иновации.

Държавното финансиране под контрола на суверена, заедно със системата за групово финансиране (crowd funding) реално може да върне отново България в редиците на напредналите световни нации.

Генът все още го има, а възстановяването на Българския национален идеал зависи от нас самите. Днес.

"Длъжен да оцелее" - филм за Георги Иванов:https://www.youtube.com/watch?v=ULTKoAC9Qzg

Изчезва ли България от енергийната карта на Европа?

Въпросът за защитата на Българския национален интерес остава открит поне до следващите парламентарни избори.

България се намира в позиция, в която трябва да осигури дългосрочни надеждни доставки на природен газ след два последователни провала в последните няколко години за включване в големи инфраструктурни проекти, а именно Набуко и газопровода Южен поток. Кризата в Украйна и намерението на Русия да я изключи от своята система заплашва да отреже доставките дори през единствения наличен газопровод към България.

След последните дискусии със Словакия и страните от Централна Европа, един български министър започна преговори за включване на страната в така наречения EastRing – газова мрежова инфраструктура. EastRing има за цел да се свържат всички страни от Черно до Балтийско море, за да се намали несигурността на газовия пазар на Източна Европа.

Според една гледна точка, България ще се свърже с проекта за тръбопровод – Турски поток, като по този начин се създава разпределител (хъб) за природен газ на нейна територия, напоследък дълго обсъждана цел. Нещо повече, по-силни връзки с Турция ще позволят на България да диверсифицира в средносрочен план общите си доставки чрез придобиване не само руски, но и азерски, ирански и дори LNG резервационен газ от турската газопреносна система.

България, Словакия, Румъния и Унгария са близо до подписването на меморандум за сътрудничество по проекта EastRing, който предвижда максимален капацитет от 40 милиарда кубически метра годишно и може да бъде класифициран като голям проект на пан-европейско ниво. В същото време българската администрация се стреми да изгради солиден съюз със SOCAR – Азербайджан и обмисля, че възкресението на Набуко е на масата, без да уточнява за плановете и сроковете, които са предвидени.

Трябва да се отбележи, че SOCAR засега определено смята да продължи с доставките си за Турция и попълването на Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (TAP), с вероятно включване на предложения Йонийскоадриатическия газопровод (IAP). Въз основа на количествата, които могат да бъдат извлечени от полетата в Азербайджан, както и тенденциите за битово потребление е много малко вероятно, че EastRing би могъл да има някакви значителни доставки от Азербайджан в дългосрочен план. За момента България има висящ договор за внос на 1 млрд куб.м годишно с Азербайджан за приемане след 2020 г., осигурени основно чрез междусистемната връзка Гърция-България (IGB), която се планираше да бъде готова до сега. Засега не съществуват сигурни доставки и други споразумения за по-големи количества.

Освен това, самата Европейска комисия е оставила отворен прозорец с възможност за Газпром да попълни количествата по проекта TAP, което означава, че България ще бъде силно зависима от руския газ при всички случаи и в дългосрочен план. Още повече, че проектът ще изисква широкомащабна междусистемна инфраструктура и подземни хранилища във всички участващи държави плюс техните непосредствени съседи, нещо, което изисква значителни капитали и най-важното е следствие на политическа воля и консенсус, който е трудно ще бъде постигнат с толкова много хора и разнопосочни енергийни интереси.

Хърватия, например, има своя собствена национална политика, която има за цел да осигури доставки чрез предложеното съоръжение Крък LNG и гореспоменатият IAP маршрут. Самата Сърбия се подготвя да се окаже въвлечена в Турски поток, надявайки се, че едно отклонение от Гърция през Македония ще достигне до нейна територия. Унгария вече се е привела в съответствие с Газпром и има впечатляващо намаление на цената на газа, докато Австрия има стратегическа цел да се подобри значението на техния газов разпределител (хъб) Баумгартен, което може да бъде постигнато само чрез прагматични и големи проекти за газопроводи.

При всичко това, България явно е влязла в решаващ етап, в който трябва да се поучи от условието, че ще е изключително трудно да постигне своята желана роля като регионален енергиен център, докато не вземе физическо участие в проекти със сериозна материална стойност. Много е вероятно, рано или късно София да надигне глас, за да се включи в Турски поток, който е единственият предложен газопровод, който би могъл да достигне до прага ѝ и има за цел да донесе около 40 милиарда кубически метра газ годишно за европейски доставки.

Този потенциален ход, разбира се, няма да намали зависимостта на България от руския внос на природен газ. Засега има само една обявена официална алтернатива за България наистина да разнообрази вноса и това е да се съобрази с Гърция и да се насочи към международния пазар на втечнен природен газ, за което да използва гръцките пристанища за масово предлагане на LNG в България.

Горната възможност все пак не е истинско решение за София основно по три причини. На първо място, тя ще се зависи от Гърция, вместо от Русия и тази ситуация наистина трябва да предлага някакви особени политическо-геостратегически предимства, които потенциално не биха могли да се предложат от Москва. Второ, за LNG тенденцията е цените да варират и за по-дълги периоди може да бъде много по-скъпо, отколкото руския тръбопровод да доставя газ. По тази причина, въпреки че гръцката DEPA постоянно и дългосрочно предлага на българската страна, последната не беше склонна наистина да се включи в такъв проект. На трето място, самата Гърция гледа на Турски поток положително по принцип, като вече си е осигурила място в TAP, оставяйки към момента LNG-опцията като резервна, ако всички други планове се объркат.

Така може спокойно може да бъде изчислено, че е въпрос на време, преди България официално да признае намерението си да се присъедини към Турски поток, или като неделима част, или като малък партньор. В този смисъл, Южен поток и Набуко така ще бъдат подредени, че да възкръснат, въплътени в един маршрут.

Тогава защо изобщо България се отказа от Южен поток? Кой извърши това спрямо България?

Изводът се налага от замо себе си, че единствената възможна национална стратегия за България остава строителство на собствен LNG регазификационен терминал в свое пристанище заедно с настояване пред американските си “партньори” за подсигуряване на дългосрочно безпрепятствено преминаване на свои газовози през турските проливи, което и днес е възможно. За компенсация на ценовите вариации да построи завод за преработка на природния газ заедно с когенерационна централа и по този начин да стаблизира енергийната система и да осигури равномерна горивна алтернативна база за останалата част от икономиката.

Кой трябва да дойде, за да извърши това просто действие преди България да е изчезнала не само от енергийната, но и от географската карта на света? Онези българи, който ще се поучат от историята и ще защитят Българския национален интерес. Още тук.

Причините за наводненията у нас.

Гледайки картините от затрупаната със сняг половин България, всички ние мислим за това какво може да стане, когато той започне да се топи и водата да се оттича. Екип на БСДД е анализирал причините за наводненията у нас и кой е виновен това да се случва все по-често и с постоянство.
Виновни, от тези, които пряко отговарят за това да ни предпазят, естествено няма! Проблемите, обаче, стават хронични и на хората твърде често им се налага да напускат домовете си, виждайки целият им живот да се превръща в кал.

Необходими са решения, отговорност и действия и то от специалисти, разбиращи проблемите и мотивирани да ги решат.

Картината на случващото се е породена от различни комплексни проблеми, натрупвани с години. Динамичните промени в климата, влияещи на вида и интензитета на валежите са един от тях. За територията на България, средногодишното количество валежи остава непроменено, но се разпределя по съвършено различен начин.
Към днешна дата успяхме да превърнем язовирите в България във Враг Номер Едно, забравяйки, че те са класически хидротехнически съоръжения, резерв за чиста питейна вода, без която животът ни е невъзможен.

При изграждането на язовирите, обемът им се определя от нуждите от вода за определения район и водосборната област, като запълването на този обем е разчетено да се осъществи от определено количество валежи. Част от водоемите са оразмерени да се запълват при снеготопене (планинските язовири), друга част са разчетени на дъждовни количества, според географския район на България.

Към настоящия момент са нужни спешни мерки в няколко направления:

1.Оценка на състоянието на всички съществуващи язовири и микроязовири с идентифициране на тяхното предназначение: битово водоснабдяване, напояване, енергийни нужди. Това включва и установяване на собствеността, както и пряко отговорните за състоянието на съоръженията лица.

2.Басейновите дирекции в цялата страна да изготвят карти, отразяващи вредното въздействие на водите (според действащото законодателство), в изпълнение на приетите европейски Директиви за оценка и управление на риска от наводнения. Тук трябва да се отбележи, че срокът за това беше края на 2011 г.!!!

3.За съотвените райони, обслужвани от конкретните водоизточници подробна и точна база данни за брой на населението, текущо състояние на промишлеността, селското стопанство и перспективите според интегрираните планове за развитие до 2030 г. Всичко това ще даде ясна представа за нуждите от водоснабдяване на даден район за период от около 15 години, което ще бъде времеви хоризонт за всички мерки, които ще се предприемат за разпределение и управление на водните ресурси.

4.В същите райони да се анализира развитието на канализациониите системи за същия период от време, с цел изясняване на капацитета на отвеждащите съоръжения. В настоящия момент все още има населени места без цялостна канализационна мрежа, което е още една от причините за наблюдаваните събития, заедно със свлачищата. В рамките на този анализ ще се изяснят и нужните мерки по отношение на речните корита.

След систематизирането на тази информация, следва да се изработи и цялостен план за страната с набелязани в него конкретни мерки:

- оценка на нуждите от съхранение на свободни водни количества в язовирите с цел изработване (актуализиране) на цялостна стратегия по отношение на реконструкцията на съществуващите и изграждане на нови хидротехнически съоръжения;
- система за контрол и санкции по правилата за стопанисване и ползването на хидротехническите съоръжения;
- въз основа на цялостното проучване на реките да се предвиди брегоукрепване и корекции в долните им течения. В случай на доказани нужди да се предвидят водни компенсатори (обеми за временно запълване), с цел овладяване на високи вълни;
- да се осигурят системи от безнапорни канали за напояване (свързани с микроязовирите), която да служи като естествен облекчител при високи води.

След конкретизирането и одобряването, в резултат на широко обществено обсъждане с ползване на подходящи интернет платформи, на предложения комплекс от мерки, те следва да бъдат остойностени по етапи на прилагането им и спешно осигурени финансово с различни инструменти (еврофондове, държавни инвестиционни заеми и др.). Най-доброто финансово-инвестиционно решение, обаче, се нарича Публично-частно партньорство. Тогава държавата или общините не харчат безконтролно публичните средства и не губят собствеността си, а след договорения период за възвръщане на инвестираните средства от частния партньор, съоръженията се връщат в разпореждане на държавата и общините. Ние, от БСДД, сме за спиране на безконтролното и безогледно погубване на средства от данъкоплатците чрез необосновани инвестиции и разходи и за насочването им директно към българските граждани. По този начин, чрез засилване на потреблението, както и друг път се е случвало в най-новата история на България, за много кратък период от време може да бъде възстановена икономиката и преустановена демографската катастрофа за българската нация.

Нашата България!

Това е Нашата България!
Такава, каквато я обичаме, каквато я сънуваме, за която мечтаем, с която живеем и за която тъгуваме, която искаме да видим силна и грижовна за всеки от нас, която да изграждаме и благоукрасяваме. Защото днес повече от всякога имаме нужда от свободата си и от възстановяването на Българския Национален Идеал, станал реалност преди 137 години със саможертвата на хиляди герои.
С поглед, отправен към бъдещето на нацията, през очите на собствената ни съвест, нека отбележим Освобождението на Нашата България!
Честит празник, скъпи сънародници! Честит 3-ти Март, Българи!

НАЧАЛО!!! Гръцкото правителство призова за радикално нова социална политика с БАЗОВ ДОХОД.

В писмото, изпратено от гръцкия финансов министър Янис Варуфакис до Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, както се твърди - 45 минути преди понеделник, крайния за срок за правителството - е бил включен един решаващ ред, който би могъл да промени изцяло социалната система на страната.

Ако формулировката успее, страната може исторически да предефинира начина по който гледаме на съвременната социална държава. (това в по-пълен и завършен вид исторически може да направи и България на следващите парламентарни избори, бел.ред.)

Предложенията, които според сведенията, сега са приети от Еврогрупата и предадени на националните правителства за гласуване на удължаване спасяването на Гърция, са съдържали редица очаквани мерки, включително пресичане на избягването на данъци и подобряване на събираемостта им. Но също така е имало едно предложение, което демонстрира малко по-нетрадиционно мислене.

Ето го:

"Да се установи по-близка връзка между пенсионния принос и дохода, опростяване на социалните помощи, засилване на поощренията за деклариране на платен труд и предоставяне на целева помощ на работещите между 50 и 65 г., включително чрез схема за ГАРАНТИРАН БАЗОВ ДОХОД, така че да се елиминира социалният и политически натиск за ранно пенсиониране, което пренатоварва пенсионните фондове".

Това може да изглежда като технически пасаж, но говори за един от ключовите дебати за бъдещето на социалната политика в целия развит свят. Гърция се опитва да създаде ситуация, в която хората, на възраст между 50-65 г. да остават на пазара на труда, дори и по време на (потенциално продължителни) периоди без работа.

Решението? Гарантиран Базов Доход.

Ето как работи той. Базовият доход е плащане от държавата, което се предоставя на отделните граждани, без проверка на доходите или без задължение за работа. За своите поддръжници базовият доход е начин за предоставяне на минимален жизнен стандарт за всички граждани по небюрократичен и директен начин.

Докато неговите поддръжници са с левичарски уклон, той също получава подкрепа и от либертарианските десни, които го възприемат като начин за заобикаляне на проблема с правителството, опитващо се чрез сходни мерки да постига конкретни социални резултати. Както написа миналата година Сам Боуман, заместник-директор на Института Адам Смит:

"Идеалната социална система е базов доход, заменящ съществуващите правителствени програми за борба с бедността (данъчни кредити и повечето от това, с което се занимава Министерството на труда и пенсиите, освен с пенсиите и детските надбавки, бел.ред. у нас и с пенсиите и с детските) ... Както и настоящата системата за помощи, това ще създаде осигурена среда, но ще бъде елиминиран "капанът на помощите", където хората се демотивират, защото губят помощите си в размер, колкото е и заплащането което биха печелили чрез работа". (тогава наистина няма за какво да работят, което не е валидно за Базовия доход, защото заплащането за труд е над него, не го замества, бел.ред.)

Концепцията е да се заменят заплетените социални системи, изграждани постепенно в продължение на десетилетия, с просто месечно заплащане директно в сметките на хората. В страна, страдаща от висока безработица и в резултат от забележителен спад в потреблението на вътрешния пазар, такава схема би могла да предложи опора на потреблението в Гърция (същото е у нас, бел.ред.). То ще осигури доверие на лицата за бъдещи доходи и ще донесе облекчаване на част от "хуманитарната криза" която в момента се понася от Гърция. (в България е още по-тежка, със 70% работещи бедни, бел.ред.)

Според писмото, една от ключовите платформи в плановете на воденото от Сириза правителство за справяне с хуманитарната криза в страната, е да "оцени пилотната схема за Гарантиран Минимален Доход (досегашна пробна схема, различна от Базовия доход, бел.ред.) с оглед разширяването й в национален мащаб".

Това няма да е първата страна, която флиртува с такава идея. Миналата година Кипър, вледствие на своята собствена икономическа криза, прие нов закон предоставящ Гарантиран Минимален Доход от € 480 на месец на семейства с ниски доходи. Макар че системата бе отрупана с технически проблеми. Другаде, по-амбициозно, народно движение в Швейцария, призоваващо за месечно заплащане от 2500 швейцарски франка (£1,700), получи нужните за предизвикване на референдум по предложението над 100 000 подписа (ще бъде проведен през 2016г., бел.ред.).

Става въпрос, всъщност, за предефиниране на концепцията, преобладаваща в схващанията на съвременната социална държава, че целта на социалните помощи е да се поддържат хората "годни за работа". Това може да е било подходящ израз за времето си, но съвременните общества са развили различни очаквания за качеството на живот, което гражданите би трябвало да получават.

Да си просто годен за работа, вече не се вписва в тях.

В случая на Гърция изглежда, че такава схема първоначално ще бъде насочена към хората в предпенсионна възраст, за да се попречи на ранното им пенсиониране - давайки им доходи, които те така или иначе ще изтеглят от държавния пенсионен фонд.

Това може да е една малка стъпка от гледна точка на това, което привържениците на Базовия доход се надяват да постигнат, но тя може да следващият важен ход за доближаване на концепцията към обсъждане в широк обществен формат.

Превод Борислав Сотиров
Редакция БСДД

Началото.

На 19 Декември, 2014 г. се проведе среща на Инициативния комитет и стартира учредяването на Българско Сдружение за Директна Демокрация.

На добър час!