В писмото, изпратено от гръцкия финансов министър Янис Варуфакис до Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, както се твърди - 45 минути преди понеделник, крайния за срок за правителството - е бил включен един решаващ ред, който би могъл да промени изцяло социалната система на страната.

Ако формулировката успее, страната може исторически да предефинира начина по който гледаме на съвременната социална държава. (това в по-пълен и завършен вид исторически може да направи и България на следващите парламентарни избори, бел.ред.)

Предложенията, които според сведенията, сега са приети от Еврогрупата и предадени на националните правителства за гласуване на удължаване спасяването на Гърция, са съдържали редица очаквани мерки, включително пресичане на избягването на данъци и подобряване на събираемостта им. Но също така е имало едно предложение, което демонстрира малко по-нетрадиционно мислене.

Ето го:

"Да се установи по-близка връзка между пенсионния принос и дохода, опростяване на социалните помощи, засилване на поощренията за деклариране на платен труд и предоставяне на целева помощ на работещите между 50 и 65 г., включително чрез схема за ГАРАНТИРАН БАЗОВ ДОХОД, така че да се елиминира социалният и политически натиск за ранно пенсиониране, което пренатоварва пенсионните фондове".

Това може да изглежда като технически пасаж, но говори за един от ключовите дебати за бъдещето на социалната политика в целия развит свят. Гърция се опитва да създаде ситуация, в която хората, на възраст между 50-65 г. да остават на пазара на труда, дори и по време на (потенциално продължителни) периоди без работа.

Решението? Гарантиран Базов Доход.

Ето как работи той. Базовият доход е плащане от държавата, което се предоставя на отделните граждани, без проверка на доходите или без задължение за работа. За своите поддръжници базовият доход е начин за предоставяне на минимален жизнен стандарт за всички граждани по небюрократичен и директен начин.

Докато неговите поддръжници са с левичарски уклон, той също получава подкрепа и от либертарианските десни, които го възприемат като начин за заобикаляне на проблема с правителството, опитващо се чрез сходни мерки да постига конкретни социални резултати. Както написа миналата година Сам Боуман, заместник-директор на Института Адам Смит:

"Идеалната социална система е базов доход, заменящ съществуващите правителствени програми за борба с бедността (данъчни кредити и повечето от това, с което се занимава Министерството на труда и пенсиите, освен с пенсиите и детските надбавки, бел.ред. у нас и с пенсиите и с детските) ... Както и настоящата системата за помощи, това ще създаде осигурена среда, но ще бъде елиминиран "капанът на помощите", където хората се демотивират, защото губят помощите си в размер, колкото е и заплащането което биха печелили чрез работа". (тогава наистина няма за какво да работят, което не е валидно за Базовия доход, защото заплащането за труд е над него, не го замества, бел.ред.)

Концепцията е да се заменят заплетените социални системи, изграждани постепенно в продължение на десетилетия, с просто месечно заплащане директно в сметките на хората. В страна, страдаща от висока безработица и в резултат от забележителен спад в потреблението на вътрешния пазар, такава схема би могла да предложи опора на потреблението в Гърция (същото е у нас, бел.ред.). То ще осигури доверие на лицата за бъдещи доходи и ще донесе облекчаване на част от "хуманитарната криза" която в момента се понася от Гърция. (в България е още по-тежка, със 70% работещи бедни, бел.ред.)

Според писмото, една от ключовите платформи в плановете на воденото от Сириза правителство за справяне с хуманитарната криза в страната, е да "оцени пилотната схема за Гарантиран Минимален Доход (досегашна пробна схема, различна от Базовия доход, бел.ред.) с оглед разширяването й в национален мащаб".

Това няма да е първата страна, която флиртува с такава идея. Миналата година Кипър, вледствие на своята собствена икономическа криза, прие нов закон предоставящ Гарантиран Минимален Доход от € 480 на месец на семейства с ниски доходи. Макар че системата бе отрупана с технически проблеми. Другаде, по-амбициозно, народно движение в Швейцария, призоваващо за месечно заплащане от 2500 швейцарски франка (£1,700), получи нужните за предизвикване на референдум по предложението над 100 000 подписа (ще бъде проведен през 2016г., бел.ред.).

Става въпрос, всъщност, за предефиниране на концепцията, преобладаваща в схващанията на съвременната социална държава, че целта на социалните помощи е да се поддържат хората "годни за работа". Това може да е било подходящ израз за времето си, но съвременните общества са развили различни очаквания за качеството на живот, което гражданите би трябвало да получават.

Да си просто годен за работа, вече не се вписва в тях.

В случая на Гърция изглежда, че такава схема първоначално ще бъде насочена към хората в предпенсионна възраст, за да се попречи на ранното им пенсиониране - давайки им доходи, които те така или иначе ще изтеглят от държавния пенсионен фонд.

Това може да е една малка стъпка от гледна точка на това, което привържениците на Базовия доход се надяват да постигнат, но тя може да следващият важен ход за доближаване на концепцията към обсъждане в широк обществен формат.

Превод Борислав Сотиров
Редакция БСДД