Роден преди 172 години, станал български емигрант едва на 19, последовател на най-прогресивните идеи на своето време, както и на делото започнато от Раковски и организирано от Левски, останал в историята завинаги млад, кръстен на Христос.
Написва следното:
"Редът е сега да поговориме за самата наша емиграция и да кажеме своите две думи за характерът и за направлението на оние революционни идеи, които са хванали вече корен в животът на нашият народ и които твърде скоро тряба да дадат други бои на картата на Балканският полуостров и твърде скоро да притурят нови и светли страници в историята на южните славяни. И ние така също, както и по-голямата част от нашите предшественици емиграционни публицисти, сме били сякога с такова убеждение, че колкото повече се увеличава числото на нашата емиграция отсам Дунавът и колкото повече в тая част от народът ни се появляват развити, здрави и способни личности, толкова повече се увеличава силата на нашият народен протест против робството, толкова повече се осигурява началото на нашата политическа свобода и толкова повече шансове за успех придобива нашата свята и необходима народна революция.
...
И наистина, в продължението на последните няколко години ние видяхме, че както народът, така и неговата емиграция не можаха да направят нищо отделно. На емиграцията не достигаше помощта на народът, а на народът не достигаше помощта на емиграцията. И така от сичкото това се ражда вопрос, който ние няма никак да сбъркаме, ако го наречеме вопрос за нашето бъдъще и вопрос за нашето съществувание по лицето на земята. Да разгледаме тоя вопрос и да видиме де лежи неговото решение.
Секи вече знае, че българският народ се намира под игото на едно до такава степен варварско и подозрително правителство, щото не само сяко едно свободно или човеческо проявление в неговият живот, но и самото негово съществование се счита за бунт, за престъпление...
...
И така, ако ние и да сме уверени, че както после денят настава нощ, а после нощта ден, така и нашият народ скоро ще да се реши да излезе на видело и да разреже възелът на своето съществование, но като виждаме, че ние, т.е. пак нашата емиграция, се не простираме по-надалеч от едно просто желание да му се помогне и за това употребляваме различни диети, микстури[3] и слабителни, то не можеме да не кажем, че успехът на неговото възбунтувание е твърде съмнителен и че в такъв случай сичката отговорност пред историята ще да се струпа на нашите умни и разсъдителни глави. Ще да повториме: идеята за твърде близко въстание против европейските диваци е проникнала вече в сърцето както на нашето младо поколение, така и на оная маса от народът, която при днешньото свое положение не очаква друго нищо, освен глад, мор или крайна сиромашия. А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си; а у българинът сичкото това е вече отнемено, погазено, продадено и осквернено. Още една безплодна година, и той ще да издигне косата против причините на своята смърт, пък — или загинал, или оживял — той ще да турне край на своите воловски теглила.
...
„Но какво можеме ние да направиме?“ — ще да попита някой от нашите действително родолюбиви емигранти. Ех, господа, вие видяхте какво можаха да направят нашите една шепа юнаци при Кара Исин и видели би какво може да направи сичкият наш народ, ако да би имал той добро оружие, добри водители и оная малка помощ, която той не можа да посрещне в 1868 година! Знаете ли сега какво иска и какво очаква от нас нашият нещастен и поробен народ? Ако знаете, то ние трябва да бъдеме готови секи ден, сяки час и сяка минута да поднесем своята лепта пред олтарят на неговата свобода, защото страшният съд е вече близо и робът не ще да търпи."
"Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето Отечество." - Христо Ботев. Третият от героичната българска Троица на Директната Демокрация, заедно с Раковски и Левски.
#БСДД
