Докато университетите у нас се чудят как да привлекат студенти и да запълнят останалите празни 8000 места с платено образование, в Дания, правителството дори плаща на своите студенти да отидат в датски университет.
"Датските граждани не трябва да плащат никакви такси за обучение. Настаняването също е много евтино.", казва Луис Кристоферсен, преди да добави: "В действителност, всички ние сме платени от правителството ни, ако сме записани в университет. Това е като някой да ви плаща заплата за посещаване на лекции за висше образование"
Повечето датчани завършват висшето си образование без да влизат в дълг.
Всеки датски студент получава около 900 щатски долара (5839 датски крони) на месец по схема, известна като SU (Statens Uddannelsesstøtte). Щедрата финансова подкрепа не трябва да се връща обратно, дори ако учащите отпаднат и единственото изискване за студентите да получат пълната сума е те да не живеят с родителите си. Студентите получават безплатно финансиране за максимален срок от шест години, като се започне от 18-годишна възраст. Тези, които са особено успешни имат право да получават допълнителни плащания.
"Някои датчани мислят, че харчим парите, които получаваме в барове и клубове, но повечето студенти разбират какъв е залогът: Съществуването на схемата е от решаващо значение, за да се даде възможност за отлично образование за всички, без значение какво могат родителите им да направят", казва Астрид Фишер, която учи в Техническия университет на Дания, на север от Копенхаген. Различни фирми предлагат специални студентски намаления за кина, автобуси, влакове или музеи, добавя Кристоферсен.
Много датчани смятат, че достъпът до образование, без финансови пречки, е правителствена отговорност и, че не трябва да се оставя в ръцете на частни университети или фирми.
"Целта на схемата е да се гарантира, че тя е не само за подкрепа на социалното и икономическо състояние на потенциалните студенти, но за развитие на способности и интереси, които са решаващи за успеха в образованието", казва Мадс Ларсен, говорител на датското Министерството на образованието, във Вашингтон Пост.
Има данни, че идеята работи: датските университети имат един от най-високите проценти на дипломирани сред всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а гражданите ѝ практически са без студентски дългове.
За да финансира тази система и други разходи, скандинавската страна има една от най-високите данъчни ставки в света. Това е прието и контролирано от гражданите с пълното съзнание за приноса, който дават за високото ниво на образование и стандарт в Дания.
Може ли безплатното висше образование да навреди на икономиката?
Опонентите казват, че културата за свободни датски университети насърчава студентите да завършват специалности, които не отговарят на търсенето на пазара на труда в страната.
Обаче нивото на младежката безработица в Дания в момента е 11 на сто - едно от най-ниските в Европа като в България е почти 24%.
Независимо от това, фирмите са поискали повече правителствени усилия да се съсредоточат върху университетите и курсовете, които създават работни места и растеж. Михаел Алмер, вицепрезидент на човешките ресурси в Novozymes, една от водещите датски биотехнологични компания, заявява пред Вашингтон Пост: "Липсата на таланти ще ограничи растежа на икономиката и специално на фирмите. Нашето правителство трябва да постъпва умно кои видове образование да се финансират - имаме нужда от повече инженерни и научни студенти." Алмер също признава, че самите компании трябва да направят повече, за да се представят като атрактивни работодатели.
Последните проучвания, всъщност, повдигат въпроси относно дългосрочната валидност на тези аргументи. Широко цитиран доклад на ОИСР от декември миналата година установи, че неравенството и липсата на достъп до образование спъват икономическия растеж в най-развитите страни.
Дания, обаче, почти няма отрицателни икономически последици, което е в противоречие на почти всички други изследвани държави.
Защо ли?
Времето дойде!
Присъединете се за Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика!