Образоването на душата е също толкова важно, колкото и изучаването на науките. Човек не може да бъде цялостен и удовлетворен, бил той и с научни титли, ако не се е докоснал до мъдростта на човешкото.
В този смисъл са и решенията, които хората вземат. Не можем да се съгласим, че един обикновен пастир не може да взема правилни решения за живота си, само защото няма университетско образование.
Когато говорим за директна демокрация, смятаме, че всеки би могъл да участва и да решава, независимо от неговото образование. Това е така, не само заради задължителните информационни кампании, предшестващи всеки референдум при тази система, но и защото хората имат заложен в тях инстинкт кое е добро и справедливо за тях. Освен това, не при всеки референдум участват всички граждани. Човек сам преценява доколко въпросът е важен за него.
Тук е мястото да подчертаем, че възпитаването на отговорност и активност също е част от процеса на директната демокрация. Да си информиран, за да вземеш решение как да гласуваш, се превръща във вътрешна необходимост, тъй като ти е добре известно, че без твоя глас решението може да бъде взето от други и в твой ущърб.
Но ставаше въпрос за образоването на душата. Никое човешко същество не стои цял живот на едно място в развитието си. Едни напредват бавно, други по-бързо, но животът, и в най-богатите материално, и в най-бедните общности, е във вечно движение.
Пастирът може да е по-мъдър и по-свободен от милиардера, именно заради простичките неща в живота си. Това не означава, че той не знае какво иска за себе си и семейството си. Напротив, това, за което той би гласувал и би желал, ще е по-полезно и по-справедливо за много повече човеци, сравнено с желанията и решенията на милиардера.
Немислимо е да се изключват малките хора от вземането на решения, необразованите, бедните. Заблудата, че те не знаят, не могат, непълноценни са, умишлено се насажда през последните 26 години, за да се утвърди един тесен кръг от самозвани "умници", които внушават, че са избрани и единствено достойни да решават как и по какви правила да живеем.
От нас зависи, от тези, които разказваме за идеите на БСДД, да обърнем модела и да включим всеки обикновен човек в спасението на цялата ни нация. Накъде ще насочим личностното развитие на българите - дали към леност и консуматорство или към отговорност и действеност? Времето на самосъжалението и мрънкането отмина. Време е за революция в мисленето и израстване на духа.
Присъединете се сега на http://www.budd.bg/take-action/