"Дори да смятате Ципрас за некомпетентен глупак, дори отчаяно да искате да свалите Сириза от власт, дори да ви радва перспективата да избутате досадните гърци от еврото... исканията на Еврозоната са лудост. Това е преврат. Това надхвърля грубостта и преминава в чиста отмъстителност, пълно унищожение на националния суверенитет и никаква надежда за избавление.
Предполага се това да е "предложение, което не може да се отхвърли", но е гротескно предателство към всичко, което представлява Европейският проект. Кой вече ще вярва на добрите намерения на Германия?
Това, което видяхме през последните няколко седмици е, че да бъдеш член на еврозоната означава, че в случай на неподчинение, кредиторите могат да ти унищожат икономиката.
Това няма отношение към теорията на остеритета. Остава в сила истината, че грубият остеритет без облекчение на дълговете е обречена политика, независимо колко от него е готова да понесе дадена страна. И това на свой ред означава, че дори пълна капитулация на Гърция би била задънена улица.
Дали Гърция може да постигне успешно излизане? Дали Германия ще се опита да блокира нейното възстановяване? (Съжалявам, но вече трябва да си задаваме и такива въпроси).
Европейският проект - проект, който винаги съм хвалел и подкрепял - току-що понесе ужасен, може би смъртоносен удар. Каквото и да си мислите за Сириза или Гърция, не те го нанесоха."
Демокрация или Европа?
Проблемът засега остава, но заради него системата няма как да остане същата. Бедността трябва да бъде изкоренена, а задлъжняването, което я води - премахнато. Европейските народи ще намерят начин и сили да го направят, няма друг път напред.
Шокиращото поведение на лидерите на еврозоната в наказването на Гърция за гласуването ѝ против строгите икономии и желанието за плащане на дълговете чрез растеж има тревожни последици за бъдещето. Дали е твърде късно да се поставят демокрацията и Европа отново заедно? Не, началото е поставено.
Ние ще участваме в промяната.
Присъединете се сега на www.budd.bg/take-action
ЕС vs ЕСexit.
След като драматичният опит за промяна в Гърция не успя, надеждата преминава в Британското излизане от ЕС, което да предизвика "верижна реакция" за връщането на свободния пазар на континента, насърчавайки страни като Дания и Швеция да поемат контрола над собствената си съдба.
Политици от Швейцария и от най-големите партии в Исландия твърдят, че Великобритания ще бъде в състояние да се справи извън границите на ЕС, с което отхвърлят като "глупости" идеята, че тя може да бъде оставена в изолация. По-скоро, Великобритания може да излезе от ЕС, за да се наслади единствено на свободните търговски отношения и да стане по-просперираща, твърдят те.
Представител на Швейцарската народна партия, заявява, че излизането на Великобритания може да предизвика подобни процеси при останалите членове на ЕС. "Със сигурност има някои страни, които са в готовност и чакат да видят как се развива ЕС.", казва той, отбелязвайки, че "Дания и Швеция най-малко ще започнат преразглеждане на отношенията си с ЕС ".
"Британският изход" може да има ефекта на доминото в останалата част от блока, насърчавайки други нации да търсят собствената си независимост и стимулиране на икономическия растеж. Представителите от Швейцария и Исландия канят Великобритания отново да се присъедини към Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), на която британците са едни от основателите.
Нейните членове, Исландия, Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн, имат достъп до общия пазар на ЕС, но не са подложени на същия политически контрол, наложен от Брюксел.
Исландците заявяват, че ЕС е "лишен от движеща сила" за либерализиране на търговията и преминаване към намаляване на търговските бариери в целия свят. ЕС е загубил значението си като търговска дестинация за Обединеното кралство, като само 45.3% от износа на стоки се отправят към политическия съюз през май, което е спад от пика от 66% в началото на 2000 г.
Членовете на ЕАСТ могат да договарят своите собствени договори с държави извън ЕС, а свободата на Великобритания липсва. Извън ЕС, тези страни са в състояние да изградят свои собствени търговски сделки с бързо развиващите се нововъзникващи пазари в света. Държавите от ЕАСТ и Швейцария имат търговски договори с Китай и Япония, и преговарят за търговски отношения с Индия, Малайзия, Индонезия, Виетнам и Филипините.
В отговор на твърденията, че Великобритания може да бъде оставена без търговски връзки извън ЕС, се представят доказателства, че британците разполагат с "огромни възможности извън ЕС". Страните от ЕАСТ и Швейцария ще ги подкрепят.
България може да стане част от новата архитектура на истинска Европа с подкрепата на мнозинството от българските граждани на следващите избори за Народно събрание.
Времето дойде!
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
http://www.telegraph.co.uk/finance/economics/11731694/Brexit-vote-could-trigger-European-free-market-chain-reaction-say-Swiss-and-Icelandic-MPs.html
Как да осъвременим демокрацията в Интернет епохата.
Преди утрешната саморазправа с южните ни съседи да си припомним къде сме ние: #ООН - Световен доклад за щастието 2015.
#България е на 134-то място от 158 възможни, сред напълно нещастна африканско-азиатска група държави, а най-близките познати нации около нас са арменците - 130-ти и грузинците - 127-ми. Ние сме напълно последни в #щастиетона цивилизования свят!!!
Какво още можем да си кажем?
Това е докладът, който трябваше да разплаче окончателно всички у нас и ясно да посочи направлението, в което трябва да се движим от сега нататък - резки промени към водещите нации. Нищо подобно не се случи, никакви драстични мерки и никакви дебати не се оформиха.
На първо място в доклада е #Швейцария, поради което следва тя да бъде ПРИМЕР, като дори бележи лек ръст от предишен период - щастливите са станали още по-щастливи, при това трайно на първо място. При нас ръстът на щастливците е по-голям, но той, както е при депозитите в банките, вероятно се дължи на малцината облагодетелствани от последните няколко управления на държавата.
https://agenda.weforum.org/2015/06/which-country-is-the-happiest-in-the-world-2/?utm_content=buffer18734&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer
http://www.mediapool.bg/shveitsariya-e-nai-shtastlivata-strana-v-sveta-bulgaria-e-134-ta-news233298.html
Времето за истинска промяна у нас дойде!
Включете се сега, за да приложим на практика онези правила и принципи, които принудително са направили много българи щастливи на чужда територия!
Началото в България вече е факт. Присъединете се!
Кой изкопа гроб за Гърция и защо България отдавна е в него?
“Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.” – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.
Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…
Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия. В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.
Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?
“Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.” – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.
Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.
Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.
И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.
С други думи преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.
Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловещ, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.
“Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.” – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ
Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115лв, масова пенсия от 158лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380лв. Източно европейците, в това число и ние българите няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.
Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?
Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?
Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.
Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?
Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.
Автор: инж.-ик. Георги Неделчев
Съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД
П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:
„Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!”
Студентът: “Тогава аз отлитам.”
Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:
“Вървиш си по улицата и насреща ти две торби — едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?”
Студентът отговорил: “Тази с парите.” А професорът отвърнал: “А аз ще взема тази с акъла ако съм на твое място.”
Студентът: “Кой какво си няма това иска.”
Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре “Говедо”. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:
“Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?”
Ъпгрейдът на ТПТИ – подобрен капан за мишки.
"С апаратни хватки председателят на Европарламента Мартин Шулц защити интересите на едрия бизнес."
Браво, на печелившите, честито! На останалите, сбогом на илюзиите! Побеждава организираната група на лобистите и техните "европейски" комисари в Брюксел.
Засега! За после отговаряме всички ние.
Трудът не е самоцел, а заплащането за него е различно понятие от това за доход.
Българската #православна църква и патриарх Неофит се нареждат сред най-прогресивните сили на планетата, осъзнали, че трудът не е самоцел, а заплащането за него е различно понятие от това за#доход. Да припомним, че човечеството се развива чрез технологиите и автоматизацията, което всъщност представлява заместване на човешкия #труд с този на машините. Факт е, че най-богатият човек в света, Карлос Слим, собственик на Мтел у нас, се бори за въвеждане на 3-дневна работна седмица с 11-часов работен ден, което да позволи на хората да се трудят до късна възраст. Тази концепция се подкрепя от Международната организация на труда към ООН, което е най-добрата основа за въвеждане на система с Базов доход, премахваща неработещата пенсионна система.
Ние предлагаме въвеждане на 4-дневна работна седмица с 9-часов работен ден, което ще осигури сериозно количество работни места в съществуващата икономика, ще подобри психичното здраве на българите и ще повиши производителността на труда. Подобрено договаряне между работник и работодател, подкрепа на заплащането на работниците от държавата и достойно съществуване за полагащите надомен труд, самонаетите, доброволците и хората в културата, изкуството и вероизповеданията, се постигат с въвеждане на #Базов_доход, #Енергийна_икономика и#Българска_директна_демокрация.
Присъединете се!
Времето дойде!
www.budd.bg/take-action
Гръцката дра(х)ма.
Южните ни съседи могат да започнат процес, за който вече се говори в самата Германия - държавата, която най-много настоява за политика на икономии с нови дългове. Може да бъде поставено началото на следваща парична система, освободена от тежестта на непрекъснатото задлъжняване, т.нар. Суверенна парична система. Това може да се случи или с въвеждането на драхмата, или като се предизвика европейско решение за въвеждането на такава система с еврото.
Тъй като общата европейска валута е политическа, едно решение на ЕК и Европарламента може да реши дълговата криза категорично и завинаги. В другия случай Гърция ще може да решава за себе си. И в двата варианта ние бихме спечелили. Най-лошото решение би било нещата да останат така, както са и Грекзита да повлече след себе си останалите членове на Еврозоната. Особено най-гръмогласните.
Ние сме за Суверенна парична система, позволяваща въвеждането на Базов доход и основана на принципите на Директната демокрация с нова Енергийна икономика за сериозен икономически растеж.
Нашите редовни коментари и насоки можете да получавате отhttp://www.budd.bg/bulletin/
Респект, Гърция!
3.558.450, или 61,30% от гръцките граждани гласуваха срещу контрола над собствената си държава, налаган от корпоративните и лобистки интереси в Брюксел.
Свободният избор и смазващото 'ΟΧΙ показаха, че светът може да поеме в посока, избрана от хората на една държава.
Отговорността на правителството бе филтрирана през прекия избор на народа, който даде съвременен урок на Европа що е то Директна Демокрация на практика и то пряко от люлката на древногръцката Δημοκρατία ("δήμος" – сбор от политически отговорни хора, "κράτος" – сила, власт, господство).
Поучихме се, виждайки на практика, как в период на криза, а защо не и в такъв на просперитет, Европа би могла да се превърне в магнат на приятелството, социалната ангажираност, политическата отговорност и свободните търговски отношения.
Рано днес, в полза на отговорния народ, воден от собствения си вот и отговорно правителство, вече бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис се оттегли от министерския пост, осигурявайки "по-благоприятни условия на предстоящите преговори с кредиторите по погасяване на гръцкия дълг".
Ще успее ли обаче поелият поста, родом от Ротердам, Холандия, Евклидис Цакалотос да защити интересите на Гърция и нейните граждани, ще се справи ли в "клетката" на днешната политическа еврозона, с помощта на малката пробойна, която отвори вчерашното ΌΧΙ? Това ще покажат следващите часове и дни.
Оставаме с опита на южната ни съседка, и надеждата и организацията на нашия народ за свободна Европа с Базов Доход, Директна Демокрация и Енергийна Икономика. Присъединете се!
Гръцкото ΌΧΙ.
Да пожелаем мъдрост на гръцкия народ за днешния референдум. На практика те ще трябва да изберат как правителството им да плаща заемите - с растеж или с икономии.
Ние се надяваме да изберат първото, защото това ще повлияе на целия регион и най-после България ще може открито да заяви своето желание за изкореняване на бедността.
Да отхвърлим балканския гнет на дълговата парична система и да поставим Българския национален идеал за възстановяване, растеж и просперитет преди интересите на финансовото и банково лоби!
Да изплатим дълговете си със създаване на нови стоки и услуги в пазар, който може да ги потребява, а не да ги гледа отстрани. Да премахнем цялата дългова спирала и да я заменим със Суверенна парична система, свободна от веригите на задлъжняването до безкрай.
ΌΧΙ