В последните дни слушаме сведения за гръцката криза, които изумяват - колкото с това, че нямат нищо общо с фактите, толкова и с това, че са изказвани от дежурните медийни икономисти. Хора, които все пак, мислим си, са заинтересовани да поддържат някакво реноме на експерти.
Мит 1: Гърция не е изпълнила програмата за съкращения на бюджета и заради това е изпаднала в криза.
Истината е, че Гърция изпълнява програмата и именно заради това все повече затъва.
Първо, според доклад на ЕК от миналата година, за 5 години приложение на програмата, Гърция е намалила заетите в публичния сектор от 907351 души на 651717 души – намаление от над 255000 души или с повече от една четвърт. Бюджетният дефицит е радикално намален: от 15.6% през 2009 г. на 0% през 2014 г. Условията за пенсиониране са радикално променени: стандартната пенсионна възраст е увеличена от 60 на 65 г. и уеднаквена за мъже и жени, трудовият стаж от 35 г. на 40 г., размерът на пенсията ще се променя според прогнозите за продължителност на живота и т.н. Няма държава от подложените на остеритет след 2008 г., която да е направила и половината на тези жертви. Това ако са незабележими реформи, здраве му кажи…
Какъв е ефектът? Икономиката се сви с 25% - незапомнен рекорд за европейска страна в мирно време. Приходите в бюджета намаляха по също незапомнен начин – с около една четвърт. Външният дълг стана още по-неизплатим. Размерът му е постоянен, ала тежестта му се увеличи, защото икономиката намаля. Дългът от около 130% спрямо БВП достигна около 180% още миналата година, преди СИРИЗА. Заредиха се смазващи социални последици: безработицата достигна 25%, а сред младежите - 60% и младите хора масово напускат страната. И т.н и т.н. По тежест тази депресия надминава дори показателите на Ваймарска Германия от 20-те и 30-те години на миналия век, когато там се е появил фашизъм.
В резюме: Лекарството наистина е горчиво и пациентът го изпи. Но в резултат заболя още по-тежко.
Мит 2: Европа храни Гърция. Тя произвежда по-малко, отколкото консумира.
Митът почива на невежо тълкуване на официалните искания за финансова помощ от страна на Гърция. Официален статистически факт е, че миналата година южната ни съседка отбеляза за първи път бюджетен излишък (за разлика да речем от България и половината страни от ЕС - бел.а.). Това, заради което очаква обещаните от Тройката пари е, да изплаща задълженията си по заварения външен дълг. Т.е. да взема нови кредити, за да изплаща старите. Така е предвидено по програмата на Тройката от 2010 г. и се прави през цялото време досега. По същия начин рефинансират дълга си всички страни, включително и България. Нищо от тези заеми не остава в страната. Т.е. тя се самоизхранва, но при наложените мерки прави това все по-трудно.
Мит 3: СИРИЗА е обърнала реформите и сега Гърция е закъсала.
Смешно е, че едни и същи хора твърдят както това, че не е имало реформи, така и че новото правителство за 5 месеца ги е развалило. Дори Чък Норис не може да премахне нещо несъществуващо.
Факт: СИРИЗА не предизвика катастрофата от 2009 г., тя управлява само от 5 месеца и бе извикана от избирателя на власт ЗАРАДИ катастрофата, която старите грешници от ПАСОК и Нова демокрация причиниха.
Още един факт: правителството на страната наистина заяви, че може да наеме около 15 хиляди души в случаите, когато съкращенията са били ирационални. Например, кабинетът на Самарас е уволнил чистачките в Министерството на финансите и е наело частна фирма за чистене срещу по-голяма цена, отколкото са били възнагражденията на съкратените чистачки. 15 хиляди прави само 2% от заетите на държавна работа и не се знае дали изобщо са наети.
Мит 4: СИРИЗА изпразни бюджета.
Както изтъкнах по-горе, бюджетът на Гърция харчи приблизително толкова, колкото събира. В края на юни т.г. поради саботажа на Еврогрупата, Варуфакис трябваше да избира между плащане на 1.5 милиарда евро на МВФ и изплащане на заплатите и пенсиите на гърците. Избра второто. Първото щеше да е противозаконно.
Мит 5: ЕК предлага единствено разумните, макар и трудни мерки.
Факт: В изтекли документи на самия МВФ ,който е един от кредиторите, се признава, че ако се приложи сегашната програма на ЕК, дори при най-оптимистичния сценарий, и след 15 години дългът на Гърция няма да е устойчив, т.е. изплатим със собствени сили . В текста се подчертава, че са нужни "допълнителни отстъпки" в плана на ЕК, за да има някакъв шанс за оздравяване. Анализът е изпратен конфиденциално на депутатите от Бундестага и въпреки това Германия не промени позицията си. Т.е. Еврогрупата прекрасно знае, че отговорът на нейния план е твърдо "ОХИ" и че този отговор го дава не гръцкият народ, а икономическите закони. А досегашният тип мерки водят страната в задънена улица. Въпреки това Еврогрупата настоява страната да каже на референдум ДА. Това разумно ли е?
Тук безумното антиевропейско поведение е на Тройката, а не на Гърция. Ако имаше смисъл, още според първия "спасителен план", през 2013 г. БВП на Гърция трябваше да се е върнал на 98% от нивото от 2009 г. А е на 78% спрямо 2009 г. Още през 2012 г. самата Тройка призна, че провалът е пълен и направи нов, по-сдържан план, според който миналата година БВП трябваше да е на 87% от нивото през 2009 г. И тази фантасмагория пропадна.
Мит 6: Новото правителство на Гърция не иска да прави реформи.
Факт: Филтърът на нашите медии не пропусна стотици декларации на новото правителство, че идва на власт, за да скъса с порядките на старите партии и олигархията, които доведоха до натрупването на дълговете до 2010 г.: неплащане на данъци от богатите и свръхбогатите; масово избягване на плащане на ДДС в магазини и заведения (нещо добре познато и у нас - бел.а.); раздути държавни щатове (поради традицията на старите партии да си купуват подкрепа чрез назначения на държавна работа – също познато - бел.а.).
Второ, правителството на Ципрас прави реформи. Един пример е предварителното облагане на инвестиции в чужбина – за да спре практиката на богатите гърци да изпират пари чрез фалшиви инвестиции. Интересното е, че българското правителство протестира срещу тази мярка, желаейки да продължи да бъде един от адресите на данъчното пиратство. Друг пример, който бе съобщен у нас с присмех, е използването на "таен клиент", за да се дисциплинират търговците, които не издават касова бележка. Предлаганият план за реформи е дълъг и затова ще обобщя – те са насочени към растеж на икономиката и на данъчната база. За разлика от тези на ЕК, които потискат оборота, стимулират укриването на данъци и от година на година хвърлят все повече от уязвимите прослойки в истинска нищета. Също добре познат прийом в нашата страна - "отличничка".
Мит 7: Правителството е радикално ляво и затова спира реформите (които уж не съществуваха - бел.а.).
Напротив, правителството е представило план, който не "глези" населението и е в интерес както на левите, така и на центристи и десни – възстановяване на икономиката и изплащане на дълговете. А не е в интерес само на олигархията и огромната клиентела на провалените стари партии. Но просто Еврогрупата отказва да го разглежда.
Мит 8: Гърция обявява, че няма да изплаща своите кредити.
Факт е, че Гърция не е отказала да изплаща кредитите. Тройката спря да си ги самообслужва. Всички гръцки платежи от 2010 г. се правеха с нови заеми, отпуснати от ЕЦБ и европейските правителства. Нищо от тези пари не оставаше в страната, а пряко преминаваше в сметките на кредиторите -пак същите страни и организации. Тъй като Еврогрупата спря да изпълнява програмата , за да притисне Атина в преговорите, то и вноските на Гърция спряха. Еврогрупата, а не Атина спря тази въртележка.
Мит 9: Референдумът в Гърция е за излизане от еврото (версия: за излизане от ЕС - бел.а.).
Факт: Въпросът на референдума е за приемане или отхвърляне на предложението на ЕК за продължаване и дори засилване на досегашните гибелни мерки. Ето точният текст: "Трябва ли да бъде приет проектът за споразумение на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, представен на Еврогрупата на 25 юни и състоящ се от две части, представляващи тяхното цялостно предложение? Първият документ е озаглавен "Реформи за приключване на настоящата програма и след това", а вторият е "Предварителен анализ на устойчивостта на дълга".
Мит 10: Понеже СИРИЗА и гърците са едни левичари и нахални паразити, то евроиституциите и най-вече Германия и Франция са целите в бяло.
От всичко казано дотук следва, че висшите финансови кръгове в Северозападна Европа не желаят да признаят огромната вреда от политиката на остеритет, която налагат от 7 години в 5 страни-членки. Вреда за всички, включително и за богатите икономики. Тя намалява пазарното търсене вътре в Общността и отдалечава богатите страни от перспективата някога да си получат заемите. Дори да победят на референдума, дори да отчаят опозицията в Южна Европа, това ще бъде Пирова победа. Защото ще върнат ЕС на релсите, които водят – 7 години по-късно, това е очевидно - към общоевропейски фалит. За сметка на това, спекулантите ще си останат с печалбите от високите лихви, изплащани от южноевропейските страни.
И след 10-те мита - една истина: "Нахалният" Алексис Ципрас поиска 30% намаление на главницата на дълга и 20 години гратисен период. Всъщност, точно същото обяви в петък и МВФ. Според Фонда може да сработи само програма, която включва 30% орязвяне на дълга и удължаване на периода на изплащане от 20 на 40 години. Нищо изненадващо.
За нас поуката е, че ако това се прави спрямо Гърция, която, все пак, е стара страна-членка на ЕС, то статусът на страна като България пада и се връща някъде там, където беше преди членството.
Не виждам повод дори за злорадство.
БГНЕС
Чавдар Найденов, социолог.
http://news.bgnes.com/view/1242962
Загубите от разширението на Северен поток. Кой печели?
Германия, повече от явно вече, е големият печеливш от провалянето на българското участие и ролята на страната ни в газовите коридори и връзки, с приемането на разширението на Северен поток.
Водещата европейска икономика и водеща европейска политическа сила разчисти Балканите от руското влияние, но не се посвени да ползва дерогация (изключение) от европейските правила за себе си в отношенията с руския газов монопол. Няма да сме учудени, ако след 2019-та г. започнем да получаваме немски "руски" газ през пет интерконектора и един разпределител, за да остане цената все така убийствено висока за индустрията ни.
За Германия всичко, за нас нищо? Това съюз ли е? Време е да поискаме промяната за България и да я заслужим със собственото си демократично усилие.
Докато ние се делим на русофили и русофоби, забравяйки, че сме БЪЛГАРИ, немската индустрия от две години разполага и с технология, която даже изключва ползването на природния газ! Това се казва стратегия - взимаш всичко днес за собствения си интерес и се грижиш утре отново да си подсигурен. Така трябва да постъпваме и ние като народ. Скоро ще имаме тази възможност с искането за въвеждане на реалното участие на българските граждани във вземането на решенията за собствения си живот.
Природата сама е показала пътя. В екологичните системи, въглеродния двуокис, изпуснат в атмосферата, е обвързан с рециклирането му. Този естествен цикъл е вдъхновил Audi, за чийто нов продукт, синтетичния е-дизел вече говорихме:https://www.facebook.com/buddbg/videos/vb.320209328143802/451919228306144/?type=2&theater
А ключът към въглеродно-двуокисната неутрална мобилност е инсталацията на Audi за е-газ.
Първата централа за електричество-към-газ в индустриален мащаб е вече доказана технология. Проектът на Audi за е-газ е изцяло устойчив - не само по отношение на самия автомобил, но и на цялата верига на енергийните източници. Защото технологията електричество-към-газ свързва електрическа мрежа с мрежата на природен газ. Audi е първият производител в света, който въвежда този иновативен процес. Крайните продукти са водород и Audi е-газ, който всъщност е познатият отдавна синтетичен природен газ. Той може да бъде включван в съществуващата газопреносна мрежа и станции за зареждане.
При откриването на завода шефовете и немският екоминистър коментират: "Ние подкрепяме тази технология, която може да се превърне в крайъгълен камък в историята на автомобилността в Германия. Поради това, че тази форма е с неутрален въглероден двуокис", при откриването на завода във Верлте, западно от Бремен.
Освен, че се решава въпроса с енергийната независимост, опазваме и климата, докато пълним резервоара. Излишъкът от електроенергия от възобновяеми енергийни източници и другите централи, както би било у нас, се използва за разделяне на водата в кислород и водород в три електролизатора чрез електролиза. В следващия етап, наречен метанизиране се съчетава водорода и въглеродния двуокис. Реакцията произвежда възобновяем синтетичен метан (CH4): Audi е-газ. Новият модел А4 g-tron ще се движи с него, както и със стандартния метан.
Но производството на е-газ не е единственият аспект на проекта. Веднага след като е налице функционираща инфраструктура, заводът ще бъде в състояние да предостави и водород за автомобили с горивни клетки. В допълнение, е-газта може да се преобразува обратно в електричество и така да служи за междинно съхранение на електричеството от възобновяеми енергийни източници. Тя може да служи и за захранване на резервиращи мощности (двигатели, турбини), които да допълват вече навлизащите литиево-йонни батерии за домашна употреба при липса на слънце, вятър и вода.
Присъединете се за реалната промяна в България с#Българска_директна_демокрация с #Базов_доход и#Енергийна_икономика на www.budd.bg/take-action
Щедрите промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Интересно съвпадение се получи днес по една от най-важните теми за нас. Депутатите в Народното ни събрание решиха, че за свикване на референдум ще бъдат необходими 400 хиляди, вместо сегашните 500 хиляди подписа.
Колко щедро!
Това стана с приемането на последните промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, по който никога нищо съществено не се е случило в обществото ни.
В същото време получихме информация от наши колеги в Швейцария за нивото, до което е достигнала една от най важните подписки за референдум там. Тази за вземане на решение по въпроса как да бъдат създавани парите, от частните банки или от обществена институция. Прагът е 100 хиляди подписа от над 8 милиона население. Направете сравнението сами. До този момент има събрани 78 750, а останалите трябва да бъдат налични до септември.
Ако бъдат получени навреме, правителството има два месеца да ги провери и одобри за насрочване и провеждане на национален референдум.Такава инициатива в страната на парите е истинска бомба и може да се случи само там. Навсякъде другаде партокрацията е задушила гражданските инициативи с невъзможни условия, както е при нас. Затова, например, този въпрос вече се дебатира в британския парламент от прогресивни, но вече избрани депутати.
Ще ви информираме своевременно за развитието на темата, а българският вариант на инициативата ще е част от нашата работа след сезона на отпуските.
Присъединете се за #Българска_директна_демокрация с #Базов_доход и#Енергийна_икономика на www.budd.bg/take-action
http://dnes.dir.bg/news/prag-referendum-19438648
https://www.facebook.com/vollgeldreform
http://www.vollgeld-initiative.ch/
http://positivemoney.org/2015/07/help-requested-switzerland/
Проблемите на настоящите парични системи.
Пред Гърция стои рядката възможност наистина да извърши малката революция, за която говори водачът на гръцкото правителство. Дали ще стигнат неговите сили и каква воля ще изрази суверена на референдума в неделя? Предстои да разберем, но дотогава вижте какво стои на бюрото на финансовия министър на южната ни съседка:
Проблемите на настоящите парични системи
На първо място, ако гърците се налага да върнат тяхната собствена валута няма да има смисъл да я базират на парична рамка, която се е проваляла отново и отново във Великобритания, Европа, Азия, Латинска Америка и Северна Америка. Страните, които са разрешили на банковия сектор да създава пари от нищото са били подложени на циклични бумове и сривове, създавайки милиони безработни и изтривайки години от растежа. По тези причини, на практика няма смисъл да се възпроизвежда такава система, която историята е показала, че не работи:
Проблем 1: Размерът на парите в икономиката се определя от доверието на частните банки
Банките са предприятия от частния сектор, които са естествени „печалбо-максимизатори“. И все пак, те са специални с това, че по-голямата част от печалбата им идва от създаването на пари чрез раздаване на заеми. В следствие на това, в периоди на относителна икономическа стабилност, те имат стимул да създават огромни суми пари, обикновено за вече съществуващи активи във финансовия сектор и недвижимата собственост, които нямат пряк принос към БВП. Цените на тези активи след това бързо се увеличават. Въпреки това, тъй като по-голямата част от кредитите се използват за купуването на вече съществуващи активи, които не повишават растежа на БВП, по-голямата част от доходите не се увеличават в съответствие с дела на дълга в икономиката. Нарастването на дълга на частния сектор значително изпреварва ръста на доходите. Скоростта на кредитирането и създаването на нови пари в крайна сметка се забавя. Цените започват да намаляват, но стойността на заемите остава същата (т.е. стойността на активите намаляват, докато стойността на пасивите се запазва непроменена) и кризата се разгръща.
Това обаче е само върхът на айсберга. Точно, както банките могат да създават пари чрез отпускане на кредити, същите тези пари се унищожават, когато кредитите са погасени. По този начин, когато скоростта и стойността на погасените кредити надвишава скоростта и стойността на разрешените нови заеми, размерът на парите намалява. Когато кризата започва да се развива, банките, предоставили прекалено много пари на хора или фирми, които не могат да ги изплатят, стават загрижени за платежоспособността на своите баланси. Следователно, те ограничават кредитирането на домакинствата и бизнеса, харченето се намалява и цените намаляват още повече, което води до рецесия.
Всъщност Гърция би следвало да е твърде добре запозната с описания по-горе процес, като гърците са били принудени да компенсират задлъжнялостта и да платят дълговете си към Тройката, и да гонят първичен бюджетен излишък в размер на 4-5% от БВП годишно. Според известния икономист Стив Кийн това на практика означава, че около 4-5% от гръцкото парично предлагане (или 4-5% от покупателната способност) се изважда от икономиката всяка година.
Проблем 2: Икономиката може да се стимулира само чрез насърчаване на по-нататъшна задлъжнялост
Всичко това означава, че единственият ефективен начин да накарате икономиката да заработи отново и единственият начин да накарате предприятията и потребителите да харчат повече е чрез насърчаване на повече заеми. Но ако прекомерните нива на задлъжнялост (по-специално заемите към частния сектор) са източник на кризата, тогава не е ли това рецептата за следващата криза?
Проблем 3: Приходите, генерирани чрез създаване на пари (сеньоражът, „печатането“, вече „нащракването“ на пари) са придобити от банковия сектор, вместо от широката общественост
Централните банки продават парите, които те издават, под формата на банкноти и монети, по номиналната им стойност. Но създаването на тези пари струва само една малка част от номиналната стойност на банкнотите и монетите. Следователно централна банка има значителна печалба при създаването на пари в брой (наречено сеньораж) като след това препраща тази печалба към хазната.
Въпреки това, тъй като банките са в състояние да създават пари под формата на електронни банкови депозити, те също придобиват определено количество сеньораж. Разликата е, че частните банки издават между 95-97% от всички пари, докато само 3-5% от парите са създадени от централните банки. Ето защо, по-голямата част от сеньоражните печалби са прихванати от частни банки, а не от широката общественост.
Проблем 4: Банките са твърде големи, за да фалират
Съгласно действащата парична система, банките са твърде големи, за да фалират. Ако ние им позволим да се провалят, цялата система от плащания ще се срути. Това е така, защото банките изпълняват три функции, които в момента са неразривно свързани помежду си: 1) Те осигуряват система за плащания, което позволява парите да бъдат изпратени, както и получени 2) Те предлагат спестовни и инвестиционни схеми, които позволяват на спестителите и инвеститорите да увеличат парите си в дългосрочен план и 3) Те предоставят заеми и ипотеки.
Депозитите, които банките създават, т.е. електронните пари, които съставляват по-голямата част от общата парична наличност, са по същество задълженията (обещанието да се плати) на частните банки. Тъй като ние използваме тези пасиви (или обещания за плащане) като нашата основна форма на парите, то една безотговорна банка, която е издала твърде много лоши заеми трябва да бъде спасена само заради това, цялата система на плащанията да не се срине заедно с нея.
Решението: Суверенна парична система (контролирана и направлявана от суверена)
А.
В Суверенната парична система, властта да се създават пари ще бъде отнета от банковия сектор и прехвърлена на публичен орган, какъвто е Централната банка на Гърция. Централната банка на Гърция ще бъде единствено отговорна за създаването на нови пари, които след това ще бъдат прехвърлени на правителството, което би могло да ги използва за публични разходи, намаляване на данъците, или директни трансфери на гражданите (напр. Базов доход, вече включен частично в плановете на Варуфакис). Клиентските разплащателни сметки ще съдържат електронни пари, емитирани от Банката на Гърция, вместо да представляват задължения на частните банки.
Банките все още ще имат важната функция да поддържат съвпадането на спестителите с кредитополучателите и ще действат като посредници. Разликата е, че една банка ще може да заема само парите, които спестител е предоставил чрез инвестиционна сметка.
Тези промени ще позволят на Банката на Гърция да се увери, че създаването на пари ще съответства на растежа в реалната икономика. Ето защо създаването на пари няма да зависи от желанието на банковия сектор да отпуска заеми. Ако инфлацията нарасне над целево ниво следва Централната банка на Гърция да забави скоростта на създаване на пари. И обратно, ако е имало дефлация, Банката на Гърция може да ускори темпа на създаването на пари. Новосъздадените пари ще бъдат прехвърлени на правителството, за да се влеят директно във вените на реалната икономика. Централната банка на Гърция ще бъде в състояние да повлияе на икономиката като цяло много по-ефективно и пряко в сравнение с настоящата система.
Б.
Вместо да се налагат пари, създадени през процеса на кредитиране, с дълг, Суверенните пари ще бъдат създадени свободни от дълга. Когато бъдат създадени нови пари, гръцката хазна ще издава определено количество “безсрочни облигации с нулев купон“. Те ще бъдат безлихвени и никога няма да се наложи да бъде погасени, защото са собственост на Централната банка. Тогава тя ще купува тези облигации като захранва сметката на правителствената хазна с нови драхми.
Така че, балансът на Централната банка на Гърция ще е изравнен, новосъздадените пари ще се появят като задължение на Банката на Гърция и актив на гръцката хазна. Облигациите от друга страна ще са актив на Централната банка на Гърция и задължение на гръцката хазна.
В.
Даването на Централната банка на Гърция на монопол върху издаването на цялата нова валута би означавало, че новите пари може да се създадат дори докато бизнесът и домакинствата изплащат техните съществуващи кредити. Никой не би трябвало да взема на повече дълг, за това да има увеличаване на харченето в икономиката. Допълнителните разходи на гръцкото правителство ще са противовес на всяко намаляване на харченето, причинено от частния сектор изплащащ дълговете си. Това би позволило намаляване на дълга, без да се увеличава риска от бъдеща криза.
Г.
Разрешаването на Централната банка на Гърция да има монопол върху цялото ново създаване на пари, би означавало, че всички печалби от създаването на електронни пари и банкноти биха отишли в гръцкото правителство. С 95-97% от настоящите пари, създадени от банките, прехвърлянето на това преимущество на Централната банка на Гърция ще увеличи публичните приходи масирано, което допринася за повече публични разходи или погасяване на държавния дълг.
Д.
Разделянето на инвестиционните сметки от разплащателните сметки би означавало, че системата за плащания не може да бъде застрашена, когато банката не успее да се справи. Вместо наличие на разплащателни сметки с пари, съставени от несигурни обещания за плащане, издадени от банки, тези сметки биха съдържали без рискови и без дългови пари, емитирани от държавата. Ако банката на клиента се провали, парите по разплащателната сметка все още са на сигурно място и клиентът все още може да получи достъп до нея и да ги похарчи. Клиентите, които направят парите си да са на разположение за отпускане на заеми в инвестиционна сметка, ще трябва да изчакат, докато банката бъде ликвидирана, за да получат своята инвестиция обратно. Плащанията могат да се извършват само чрез разплащателна, а не чрез инвестиционна сметка. Съответно, не би било необходимо да се спасява една безотговорна банка, за да се защити системата за разплащания.
В крайна сметка, Гърция може да има много по-светло бъдеще занапред със създаване на парите под демократичен контрол. Централната банка на Гърция ще има по-директен и по-добър начин за влияние върху икономиката, когато е необходимо, да не говорим и за по-малко сложната и по-стабилна банкова система.
Ние сме за суверенна парична система в #Българска_директна_демокрация с#Базов_доход и #Енергийна_икономика.
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
http://positivemoney.org/2015/06/type-monetary-framework-greeks-adopt-part-ways-eurozone/
https://goroned1.wordpress.com/2015/04/05/
Юнкер и ББ – приятели?!
Брюксел. „Благодаря, Бойко! Благодаря, България!” това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред журналисти пред сградата на Европейската комисия в Брюксел, след среща с 30 български кметове от ГЕРБ, предаде репортер на Агенция "Фокус".
„Много се зарадвах тази сутрин като чух, че българското правителство е поело ангажимент да участва във финансирането на проекти чрез предоставянето на 100 млн. евро към Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) от т. нар. план „Юнкер”, макар че не харесвам този израз, но както и да е. Това е една много важна новина както за Европа, така и за България. Тя показва, че българското правителство приема много сериозно своите ангажименти, що се отнася до Европейския съюз, така че съм много доволен този факт, защото България сега ще е в ситуация да се възползва от облагите, които Инвестиционният план за Европа предоставя. Благодаря, Бойко! Благодаря, България!” заяви г-н Юнкер.
"Всички сме щастливи да видим как българският министър-председател се държи солидарно с Европа. Аз имам много добро отношение към Бойко, той е мой добър приятел", каза още Юнкер. / Агенция Фокус
http://www.focus-news.net/news/2015/06/30/2086049/zhan-klod-yunker-blagodarya-boyko-blagodarya-balgariya.html
Да припомним, ЕС не е ЕВРОПА, а юридическо лице без аналог, политически съюз с икономически интереси и форма на управление на европейски държави и то не всички. Пари за Базов доход в България явно има, след като можем да си позволим такива самостоятелни инициативи. Интересното е, че после тези пари се връщат под формата помощи за поръчки за "наши" фирми. Колко плоско. ЕС? Юнкер? Докога?
Ние сме за реална алтернатива с Българска директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика.
Присъединете се и участвайте на www.budd.bg/take-action
Мартин Карбовски: Яко гръцко (за какво точно се карат ЕС и Гърция, ще полудеете).
"Този спор, който клати планетата звучи като яко гръцко.
Приятно е да знаеш, че има хора, които се карат за някакъв процент.
Дайте им го бе, стисни и стипци, дайте си процента, ние тук всеки ден някой ни взима процент в новините – к’во, нищо ни няма.
Нищо ни няма. Нищо ни няма. Нищо ни няма. Нищо ни...няма ни..."
Нов модел за Европа, Георги Неделчев за БСДД
БНР - Радио Благоевград: Нов модел за Европа, Георги Неделчев за новосъздаденото сдружение за директна демокрация.
Чуйте звуковия файл: https://www.facebook.com/buddbg/videos/478981942266539/
Германски медии: Гръцката криза може да е катастрофа за МВФ.
"Недостойните препирни за плащане на сумите по втория помощен пакет отровиха атмосферата в Европа. Преговарящите се оплетоха в спор за ДДС ставки и пенсионни реформи. Затова е и истинско избавление, че тази помощна програма вече е история, отбелязва изданието.
Положението обаче не е толкова безизходно, колкото изглежда, и дори дава шанс за ново начало, уверява списание "Шпигел". Настъпи това, от което мнозина европейци се страхуваха месеци наред. Това е лошата новина. Има обаче и добра - не всичко е загубено. Може би този "нулев час" дори е шансът на Гърция при едно ново начало да се справи по-добре отколкото досега, пише изданието."
Кризата е в нас и ние сме в кризата.
Какво ли не се изписа и не се изказа през последните седмици за Гърция и Ципрас. Де що има анализатори и експерти се упражниха, всеки по своему, а някои и по поръчка, върху темата гръцки дълг и какви ще са последствията от предстоящия в Гърция референдум.
Както беше писал Солженицин, в едно друго време и по друг повод „Рекло телето дъба да мушка”. Само че дъбът на световния капитал се е разраснал до нечувани размери, разклоненията му са обхванали и въвлекли в зависимост цели държави, както и Европейския съюз. Гръцкото теле е устойчива и инатлива порода. Не се дава лесно и обича живота.
Какво да кажат обаче българските Белчо и Сивушка, които се напъват да стават европейски крави – дали ще станат европейци по гръцки сценарий или ще ги вкарат в кошарата на европейското стадо при други условия?
Драги зрители, всичко зависи НЕ от нас – европейци ли ще сме, по-европейци или най-европейци – въпросът се решава на ниво, където ние, обикновените хора, трябва да слушкаме, а не да вадим рога.
Но нека обясня с думи прости на драгия зрител как професори и анализатори тътнат словозаблуди, целящи да ни убедят, че нашият единствен и спасителен остров е зависимостта от цялото, а не независимостта на националното.
Европейските идеи за прогрес и техническо развитие са прекрасни, но утопични. Защо? Защото идеята за единност се опорочи от влиянието на капиталите върху решенията на Европейския парламент. Защото там вече не са независими, не са заинтересовани за съдбата на народите в европейското семейство, а от просперитета на отделни компании и корпоративни гиганти.
Когато главата на едно семейство изпадне в зависимост, повлича всички членове на семейството със себе си. Така цялото вече зависи от чужди решения и те се превръщат в расистки спрямо всеки, дръзнал да бъде различен или да отстоява себе си и своите ценности, ако те не отговарят на версията на ръководството.
В този смисъл, обявяването за варварски, враждебни, неправилни или недоразвити другите общества, които изповядват различни ценности и са построили дома си по друг начин, не те прави по-малко варварин или враг от тях самите.
В своето интервю за Фрогнюз от 30 юни професор Слатински обвинява Ципрас, че е забил нож в гърба на демокрацията, нарича го враг на демокрацията и громи с думи тежки решението на гръцкия премиер да проведе референдум.
В противовес на тези обвинения, един нобелов лауреат по икономика – професор Пол Кругман – споделя, че създаването на единната европейска валута е грешка.
В “Ню Йорк таймс” проф. Кругман развива тезата, че не всичко, но повечето, от това, което чуваме за гръцката безотговорност и разпуснатост, не е вярно.
Нещо повече, нобеловият лауреат съставя пред очите ни сценария за “Грексит” и казва:
„Проблемът с Грексит винаги се е съдържал в риска от финансов хаос, в банковата система, разрушена от панически тегления на средства, и в бизнеса, кретащ едновременно заради банкови проблеми и заради несигурност по отношение на законовия статус на дълговете. По тази причина няколко поредни гръцки правителства се присъединяваха към исканията за строги икономии и по тази причина дори СИРИЗА – управляващата лява коалиция, беше готова да приеме мерките, които вече бяха наложени. Всичко, което тя искаше на практика, е спиране на по-нататъшните ограничения.
Но тройката не искаше и да чуе за това. Човек може лесно да се изгуби в детайлите, но основното в момента е, че Гърция беше възнаградена с оферта от типа “това или нищо”, която по нищо не се различава от политиките през последните пет години.
Това е (и най-вероятно е трябвало да бъде) оферта, която премиерът Алексис Ципрас не може да приеме, тъй като това би унищожило политическата причина за съществуването му. Следователно целта би трябвало да бъде той да напусне поста си, което по всяка вероятност ще се случи, ако гръцките гласоподаватели се страхуват достатъчно от конфронтация с Тройката и гласуват с “да” на референдума.
Те обаче не трябва да го правят по три причини:
Първо, ние вече знаем, че все по-суровите икономии не водят до нищо – след пет години Гърция е в по-лоша форма от когато и да било.
Второ, много и дори по-голямата част от хаоса покрай Грексит вече се е случила. След затварянето на банките и налагането на капиталови ограничения, няма какви повече щети да бъдат нанесени.
И накрая, присъединяването към ултиматума на Тройката ще представлява окончателното отказване от каквито и да било претенции за гръцка независимост. Не вярвайте на твърденията, че представителите на тройката са просто технократи, които обясняват на необразования гръцки народ какво трябва да направи. Тези предполагаеми технократи на практика са фантазьори, които пренебрегват всичко, което знаем за макроикономиката и са бъркали през цялото време.
Тук не става въпрос за анализи, а за сила – силата на кредиторите да дръпнат шалтера на гръцката икономика, която ще издържи докато вариантът за излизане от еврото се смята за немислим.
Така че, сега е време да сложим край на тази немислимост. В противен случай Гърция ще се изправи пред безкрайни икономии и депресия без ни най-малък намек за край.”
Та, не разбрах, кой на кого е забил нож в гърба? Или нашият професор нещо се е объркал?
Според вас, на кого бих повярвала повече и в чии думи има повече здрав разум, но най-вече независим разум?
Смешно е дори да задавам този въпрос, особено предвид почти пълната липса на независимо мнение в България и замяната му с платени, подплатени и подгрети партийно разбирачи.
Иска ми се обаче да се върна на гръцкото теле и нашите Белчо и Сивушка. Те си приличат по това, че са в едно положение – криза в кошарата, криза извън кошарата, кризисен план, спуснат отвън, а вътре – разпад, глад и икономии.
Белчо и Сивушка отдавна гладуват. Разликата между нас и гърците е основно в това, че там ядоха и пиха всички, а тук европейските средства отидоха в ръцете на шепа хора, за сметка на това тежестта падна на плещите на обикновените българи.
Кризата е в нас и ние сме в кризата, драги зрители.Икономическият империализъм, стратегическото превъзходство на определени държави над всички останали и корпоративните капитали няма да ни изведат към свобода, независимост и икономически растеж, а ни поставят в перманентна задлъжнялост за поколения напред и без изход, в колониално робство. Така беше и при налагането на комунистическата догма, така е и днес. Същия хомот утре ще теглят децата ни.
Горкият Ципрас, който реши да се прави на независим и корав в общество на люти икономически хиени.
Все пак, не мога да пропусна и една светлинка в мрака – държавата, която остана независима, която търгува свободно с целия свят и в която правилата се определят не отвън, а с референдуми, с гласа на народа. Да живее Швейцария, в която няма криза и няма да има. Чудно защо…
Автор: Лидия Делирадева, Електронен референдум
Спрете ТПТИ.
Парламентарната група Европа за свобода и директна демокрация EFDD/ЕСДД протестира в Европарламента срещу лобисткото заробващо споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции - ТПТИ между САЩ и ЕС. При посещението си у нас по покана на БСДД, г-н Пол Нутъл - ЕСДД заяви, че Европа вече се управлява тоталитарно единствено от еврокомисарите на Юнкер и техните 30 000 либисти.
БСДД подкрепя и участва в инициативата за спиране на това срамно споразумение.
Спрете ТПТИ, подпишете петицията: https://stop-ttip.org/balgarski/