Част 2-ра – Директната демокрация в други европейски държави.

За сравнение ще дадем пример с швейцарската директна демокрация – според Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138: 100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива
и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция
100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект.

За факултативните (т.е. незадължителни) референдуми тази бройка е 50 000 души с право на глас или осем кантона, направили предложение в рамките на 100 дни на официалното публикуване на акта. За сравнение – в България се изискват 200 000 подписа (Чл. 10, ал. 1, т. 5 - Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права).

Нещо повече, правото на гражданите да участват пряко в държавната и местната власти в Швейцария е гарантирано не от отделен закон, а като право, заложено по Конституция. И, забележете: в Дял четвърти – „Народ и кантони” има различни видове референдуми, в това число и задължителни:
Задължителните референдуми са за въпроси, ясно регламентирани в конституцията или в законите, по които властите нямат избор – задължени са да ги подложат на референдум. На държавно ниво такива въпроси са например промените в конституцията и членството в международни организации. (В немското право, например, е предвидено задължително провеждане на референдум при приемане на нова конституция на Обединена Германия).

Вторият вид са така наречените инициативи. Това е възможността гражданите да предложат конституционна или законодателна промяна. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 хиляди подписа. Ако успеят да го направят, държавата е длъжна да организира референдум. За инициативите на кантонално и общинско равнище, се изискват по-малко подписи – пропорционално на броя на населението. В община Кьониц, например, се изискват 2000, а в община Берн – 5000 подписа. Примери за такива инициативи на национално равнище са референдумите за имиграцията и за златото, а на кантонално например референдум за автомобилния данък.

Ако инициативата ти дава възможност да предложиш нова идея, третата разновидност референдуми дава на гражданите силата да оспорят всяко, вече взето решение на парламента или другите органи на властта. Като за това вече се изискват по-малко подписи – само 50 хиляди на национално равнище, събрани в рамките на 100 дни след публикуването на оспорваното решение. За Кьониц се изискват само 500 подписа. Този вид референдум е нещо като вето, което, ако не ги отмени, най-малкото може да отложи влизането в сила на властовите решения, поради което се оприличава на спирачка, натисната от избирателите. Пример е референдумът от май 2014-та, с който е отменено взетото преди това от парламента решение за закупуване на нови бойни самолети за швейцарската армия.

Общонационалният референдум е една от основните и най-разпространени форми на гражданско участие в законодателния процес. Той се провежда на територията на цялата страна. Общонационален референдум предвиждат законодателствата на повечето от развити европейски държави. Предмет на този вид референдум могат да бъдат въпроси от общодържавно значение като например:
• приемане на нова конституция (Германия, Австрия и Швейцария);
• промяна в конституцията (Испания, Швейцария, Австрия);
• ратифицирането на международен договор, който влияе върху функционирането на държавните институции (Франция);
• промяна в организацията на публичните власти (Франция);
• ратифициране на международен договор за присъединяване към организации за колективна сигурност или към супранационални общности (т.е обединение на държави или федерално държ. устройство) (Швейцария);
• приемане или изменение на закони (Швейцария, Австрия) и др. Още тук.

Честит Празник, Първи май – Международен ден на Базовия доход.

Традиционно на 1 май се отбелязва Денят на труда. Изправени пред реалността, трябва да признаем, че всеки ден стотици работни места се закриват завинаги. От друга страна, нараства броят на работещите в неформалната икономика. Имаме предвид най-големите групи неформални работници, като надомни и домашни работници. Безработицата расте с постоянни темпове и този процес е необратим, защото се корени във внедряването на новите технологии, автоматизиране на производствените процеси и политиката на глобализация и максимизиране на печалбите. Няма свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена. 

Денят на труда не трябва да е ден, в който да искаме „повече работни места“, когато това няма как да се случи вече. Денят на труда трябва да е ден за освобождаване от ненужен труд, принудителен труд, от експлоатацията, от недостойното заплащане. Той трябва да е празник на намалената работната седмица и получаване на повече време за дейности, които развиват творческия потенциал на човека и трудовата реализация на неговото семейство.

Затова от 5 години, в цял свят Първи май се чества като Ден на Базовия доход, като еволюционна алтернатива за по-добро и справедливо общество. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има наистина свободна икономика.
Първи май е ден на признание на приноса на работническите и гражданските движения и техните борби и постижения през годините. 

Ако някога синдикатите са създадени от неформалните работници и са дали власт на работниците, договаряйки 40-часова работна седмица и 8-часов работен ден, то сега глобализацията и технологичният прогрес унищожиха способността на синдикатите да извършват промяна. Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще елиминира половината работни места за следващите 20 години, Безусловният базов доход представлява способността да се овласти трудът на всеки индивидуално, особено актуално и необходимо е за самонаетите надомни работници. 

Способността да кажеш „не“ на работодател би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки и пр.

Постижението на Базовия доход е постижение на нов договор между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички са свободни да преследват целите, които желаят, и всяка работа се признава по своята обществена стойност, а не само наемният труд, както е сега.

Базовият доход е бъдещето на работническото движение и гражданското участие в труда и управлението, към което да се стремим през 21 век. Системата с Базов доход у нас е напълно възможна още днес и въвеждането й зависи от обществено-политическата воля на мнозинството от българските граждани. 

Цветелина Каляшева, Фондация „Синята птица“ – член на Европейската асоциация за Безусловен базов доход, tsvetelina.kalyasheva@thebluebird.org

Георги Неделчев, Съпредседател на Българско Сдружение за Директна Демокрация, contact@budd.bg 

Проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на Съюза на икономистите в България, unieconom@abv.bg 

Виолета Златева, Синдикат на самонаетите и неформалните работници, violetazlateva@gmail.com 

Лидия Делирадева, Електронен референдум, reklama@bgreferendum.bg

Тони Баждаров, Участник в Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход, предприемач, tbajdarov@gmail.com

Американците започнаха да се връщат оттам, накъдето ние сме се запътили.

Chipotle (Чипотъл) става първата голяма верига за бързо хранене, свободна от ГМО. Веригата предприе изключително важна крачка след като обяви, че ще премахне генетично модифицирани съставки от менюто си. Тя ще определя тенденциите с предоставяне на по-добро качество на храните, като се стреми да опазва околната среда. Това вероятно е също толкова страхотно, колкото бурито да бъде доставено директно до вашата врата.

"Chipotle са стъпили на безкрайния път за набавяне на най-висококачествените съставки, които ние можем да намерим. С течение на годините, когато научихме повече за ГМО, ние решихме, че използването им в нашата храна не се привежда в съответствие с тази визия ", съобщиха от веригата за бързо хранене. "Chipotle беше първата национална компания с ресторанти, която разкри съставките на ГМО в храната си и сега ние сме първите, които готвим само с не-ГМО съставки."

От днес, 1831 ресторанта Chipotle използват не-ГМО царевица и са преминали от соево олио към свободни от ГМО слънчогледово олио и олио от оризови трици за своето готвене.

В изявление Chipotle отбелязва, че "93% от царевицата, отгледана в САЩ през 2014 г. е била генетично модифицирана. Това включва 76 процента от царевицата, която е едновременно хербицидо устойчива и пестицидо произвеждаща, като останалата част е с инженерство за една от тези черти. Деветдесет и четири процента от соята, отгледана в САЩ през 2014 г. е била модифицирана за устойчивост на глифозат."

"Като се имат предвид опасенията около тези видове ГМО и химикалите, свързани с тях, ние почувствахме, че е особено важно да се търсят не-ГМО съставки, когато е възможно", добавят от Chipotle.

Здравните опасения за генетично модифицираните храни са спорен въпрос: много привърженици казват, че са безопасни, но много други са изразили възмущението си. Световната здравна организация наскоро определи глифозат-а като "вероятно канцерогенен за човека." Защитниците на околната среда са загрижени за разрушаването на селското стопанство с генетично модифицирани култури, както и на околната среда.

Важно е да се отбележи, че докато месните и млечни продукти в Chipotle идват от животни, които не са генетично модифицирани, все още има такива, които са хранени с ГМО-фуражи. Техните напитки съдържат също генетично модифицирани съставки, включително съдържащите царевичен (глюкозо-фруктозен) сироп, направен от ГМО царевица. Въпреки това, Chipotle казва: "Ние работим усилено върху това предизвикателство и осъществихме значителен напредък. Например, 100% от говеждото месо от хранени с трева животни, което се сервира в много Chipotle ресторанти не е от животни, хранени с ГМО-зърно или друго зърно."

Компанията със своята здравословна ориентация съзнателно е работила в продължение на няколко години, за да се отстранят ГМО от менютата. През 2013 г. те разкриха всички съставки на менюто си, съдържащо ГМО и бяха първата такава верига ресторанти.

"Това е още една крачка към вижданията, които имаме за промяна на начина, по който хората мислят и консумират бързата храна", заяви Стив Елс - изпълнителен директор, пред New York Times. "Само защото храната се сервира бързо, не означава, че трябва да се прави с евтини суровини и съставки, високо преработени, с консерванти, пълнители и стабилизатори, изкуствени оцветители и аромати."

Ресторантите са направили много стъпки, за да хранят своите клиенти по-съзнателно. През декември миналата година, Chipotle извади свинското месо от менюто си в стотици от обектите си след одит на своята верига за доставки, която показа, че месото е от свине, отглеждани в затворени помещения.

Chipotle не са просто загрижени за осигуряване на по-добро качество и етично отгледани храни за потребителите, те също така се стремят да опазват околната среда. През март, Chipotle предупреди клиентите и инвеститорите, че изменението на климата би могло евентуално да повлияе върху наличността на някои съставки, които отиват в бурито гарнитурата като специфичното гуакамоле, например.

"Индустриалните ферми и фабричното земеделие произвеждат тонове отпадъци, които разрушават почвените хранителни вещества", се казва в изявление на компанията. "Това изглежда много лошо за нас. Така че, ние работим усилено, за да набавим нашите съставки по начини, които защитават нашата малка планета."

Българската природа е изключително благодатна за този нов тип земеделие. Подобни обществено и социално ангажирани компании засега липсват от нашия малък пазар, главно заради ниската покупателна способност на населението и демографската катастрофа. 
Българската директна демокрация с Базов доход и Енергийна икономика може рязко да промени това положение. Продължението тук.

Свободата на печата у нас.

Свободата на печата у нас все така е под въпрос. Изненадани няма, мерки - също. Застоят е гарантиран.

България заема 75-о място в света и 32-ро място в Европа по свобода на печата в класацията на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус" след страни, като Монголия, Унгария, Мали, но преди Румъния, Хърватска и Македония.

Според "Фрийдъм хаус"свободата на печата по света е ударила десетгодишно дъно през 2014 година, а българските медии заедно с тези в още около 70 държави са определени като "частично свободни". Според доклада на организацията едва 14% от световното население живее в страни с реално действаща медийна среда.

Един от авторите на доклада – Елън Ахекян, коментира, че една от най-обезпокоителните тенденции в България, е концентрацията на собственост, "особено в ръцете на "Нова българска медийна група", най-вече като се има предвид, че собственикът е депутат (бел.ред. Делян Пеевски), за когото се знае, че подкрепя партията, която е на власт".

Според нея обаче въпреки продължаващите лоши практики в бранша, през 2014 г. в медийния сектор у нас се е наблюдавало известно подобрение заради намаляването на броя докладвани нападения над журналисти.

Резултатът от това е една точка подобрение за България в новия доклад на "Фрийдъм Хаус", заемайки 75-о място в класацията. В същото време Елън Ахекян посочва, че според данните, властите в страната ни изглежда са толерирали заплахите срещу журналистите.

"Фрийдъм хаус" отчита влошаване на средата на Балканите. В различните страни има някои общи практики, като например използването на законите за клевета обида от бизнесмени и политици като оръжие срещу критиките към тях. Налице и редакционен натиск от политически лидери и медийни собственици, което води до автоцензура. Освен това журналистите са подложени на заплахи и нападения срещу тях, като виновните остават ненаказани.

Собствениците на медиите обслужват собствените си интереси

"Фрийдъм хаус" посочва, че като цяло правителствата използват законите си в областта на сигурността и за борба срещу тероризма като претекст да запушват устата на критици.

Освен това групи за натиск и престъпни групировки използват все по-безсрамни тактики, за да сплашват журналисти, а собствениците на медии опитват да манипулират съдържанието на информациите, за да обслужват собствените си политически или икономически интереси:

"Една от най-притеснителните тенденции е мобилизацията на демократични страни срещу пропагандата на авторитарни режими и войнствени групировки. Опасността идва оттам, че вместо да насърчават честна и обективна журналистика и свобода на информацията като адекватен антидот, демокрациите прибягват към цензура и своя собствена пропаганда", каза , отговорничката за доклада Дженифър Дънам.

Норвегия, Швеция, Белгия с най-свободни медии

От разгледаните в доклада 199 страни и територии, 63 са оценени като "свободни" за информационни медии, 71 като "частично свободни" и 65 като "несвободни".

В едва осем страни през 2014 година се наблюдава подобрение на ситуация, докато в 18 са засечени практики, които говорят за влошаване на средата. По-значима негативна тенденция има в Турция, Унгария, Гърция, Сърбия и други.

Според класацията пресата е най-свободна в Норвегия, Швеция, Белгия, Финландия, Холандия и други. В дъното са Туркменистан, Узбекистан и Северна Корея.

Оценката на САЩ се е понижила заради арести, тормоз и жестоко отношение към журналисти от полицията по време на протестите във Фъргюсън, щата Мисури. 

Още тук.

mediapool.bg

Бепе Грило, лидер на италианското опозиционно "Движение 5 звезди" за Евросъюза.

"Европейският съюз е абсолютно безполезно образувание, ако той наистина беше съюз и общност, Гърция нямаше да се окаже в такава ситуация като сегашната." Това е заявил в интервю за RT Бепе Грило, лидер на италианското опозиционно „Движение 5 звезди”.

По думите на Грило, „разпадането на ЕС вече се състоя”. „Другите европейски страни можеха лесно да спасят Гърция и то без особени усилия. По такъв начин излиза, че ЕС не е съюз и не е общност” – заявил той.

Лидерът на „Движение 5 звезди” поддържа идеята за обща Европа, но е против единната валута. „Нашите различия ни помагат да общуваме и да намираме общ език. Различията обогатяват нашите култури. Но общата валута е нещо съвършено друго” – отбелязал Грило и добавил, че в Италия се подготвя референдум за излизане от еврозоната.

Грило характеризира диктуваните от Брюксел мерки за строги икономии като „капан”, в който се оказали политическите процеси и финансовата система на Италия. Тяхната реализация води до съкращаване на работни места при това сред определени слоеве от населението.

Свиването на пазара на труда и заплахата за намаляване на работната заплата водят до по-малко харчене, а това само усложнява ситуацията. Като изход Грило предлага да се развива експортът, защото националните пазари сега преминават през криза.

Според италианския политик, европейците живеят в „преобърнат свят”. И не последна роля играе финансовата система, при която дълговете на държавата принадлежат на чужди банки. Значителна част от националния дълг на Италия е в ръцете на немски и френски банки. „Те се опитват да си върнат парите чрез Европейската Централна банка, която дава пари на нашите банки, за да могат те да си върнат своите дългове на немски и френски банки. Този порочен кръг трябва да бъде разкъсан” – счита Грило. Още тук.

БЛИЦ

https://www.youtube.com/watch?v=fWCmSLk3teg

Премиерът на Сърбия за намаляване на депутатите.

Премиерът на Сърбия, Александър Вучич, обяви, че е време, с конституционни промени, броят на депутатите в страната му да намалее от 250 на 125 или най-много 150 души. За пример са му послужили Чехия и Белгия, които с над 10 милиона население имат съответно 200 и 150 депутати, без сенаторите.

Една от основните теми в Програмната платформа на БСДД е намаляването на броя на депутатите в българския парламент до не повече от 100. Тази мярка е напълно възможна въз основа на политиката за въвеждане на Българска директна демокрация с връщане на властта на нейния конституционен собственик - българският народ, суверенът на Република България. Още тук.

http://www.tanjug.rs/news/176132/vucic--serbia-will-have-to-change-constitution.htm

Audi току-що създадоха дизелово гориво от въздух и вода.

Audi произведе ново гориво за двигатели с вътрешно горене, имащо потенциал да направи голям пробив, когато става дума за изменението на климата и енергийната независимост - това е така, защото синтетичният дизел се прави само от вода и въглероден двуокис.

Пилотният завод на компанията, която се управлява от германския старт-ъп Sunfire в Дрезден, произведе първите партиди от "е-дизел"-а този месец. Германския федерален министър на образованието и науката Йохана Ванка сложи няколко литра гориво в служебния си автомобил, Audi A8, за да отбележи събитието.

Горивната база условно е наречена "син суров петрол" и се основава на електроенергия от възобновяеми източници като вятър, слънце или друго, използвана за производство на водород от вода чрез реверсивна електролиза. След това водородът се смесва с въглероден двуокис СО2, който се превръща във въглероден окис CO с два химични процеса и получените реакции произвеждат течност, съставена от въглеводороди с дълга верига - това е "син суров петрол", който след това се използва за създаване на крайния продукт - синтетичен е-дизел.

Audi казва, че въглеродният двуокис, използван в процеса в момента, се доставя от съоръжение за производство на биогаз, но в кратък срок развитието на технологиите ще позволи CO2 да се извлича директно от околния въздух като се нанамаляват парниковите газове в атмосферата.

Sunfire твърди, че анализът показва по-добри свойства на синтетичния дизел от тези на канцерогенния дизел от изкопаеми горива, както и че липсата на сяра и твърди частици го прави много по-щадящ за околната среда. Общата енергийна ефективност на процеса на създаване на това гориво при използване на възобновяема енергия е около 70 процента, добавят от Audi.

"Двигателят работи по-тихо и се създават по-малко вредни вещества." казва техническият директор на Sunfire, Кристиан фон Олсхаузен.

Горивото може да се комбинира с конвенционалния дизел, както често вече се прави с биодизела.

Пилотният завод Дрезден е настроен да произвежда около 42 галона (160 л) от синтетичния дизел на ден през следващите месеци, а двете компании твърдят, че следващата стъпка е да се изгради по-голяма инсталация.

"Ако получим първи поръчки за продажби, ние ще бъдем готови за комерсиализиране на технологията ни", добавя фон Олсхаузен.

Sunfire очаква, че пазарната цена за синтетичен дизел може да бъде между 1 и 1,5 евро за литър, което би било почти конкурентна или малко по-висока от сегашната цена на дизелови горива в Европа, но действителната цифра ще бъде до голяма степен зависима от цената на тока.

Изводът е ясен: борбата за евтина енергия и енергийна независимост вече е напълно възможна. Енергийната икономка вече е въпрос единствено на обществена и политическа воля. Технологията на добра цена за нея е налична.

Още по темата тук.

Навигатор за директна демокрация.

"Навигаторът за Директна демокрация" разполага с директните процедури и практики на демокрацията в световен мащаб. Той е създаден като глобална информационна платформа за сътрудничество на базата на общите типове съвременна Директна демокрация.

Разграничават се три вида народна процедура за гласуване: инициатива, референдум и плебисцит. Съдържа 10 различни форми на процедура и дава възможност да се сравнят комплекти и инструменти на Директната демокрация в различните страни.

Идеята на "Navigator World Map" е проста и ясна: да преместите курсора по картата на света до всяко място, за да изберете и с едно кликване на мишката да получите достоверна информация за състоянието на Директната демокрация в съответното място. Ще бъдете информирани за процедурите (инициативи, референдуми, плебисцити) на разположение на различни политически равнища (вж LEGAL DESIGNS) и тяхното практическо приложение (вж LEGAL DESIGNS/Cases). Навигаторът е текущ проект; нови случаи ще бъдат добавяни постоянно.

Отзиви и коментари са добре дошли. Още тук.

http://www.direct-democracy-navigator.org/

ГМО - храните идват!

Европа се предава бавно и мъчително! ГМО-храните идват! Брюкселският бизнес с лобизма процъфтява...

Вашингтон, САЩ - Следвайки своето предложение да позволява на държавите-членки на ЕС да НЕ внасят ГМО-храни, Европейската комисия на 24 април одобри 17 ГМО за внос, включително високоолеиновата соя. 
Каква формулировка само!

Заедно със соевите сортове Plenish и Vistive Gold, ЕС одобри Дикамба(хербицид)-толерантна и омега-3 соя, всички от които са били в процес на одобрение за ЕС от няколко години. Високоолеиновата соя ще предостави на преработвателите на храни за пържене и печене качествата, които са им необходими за мазнините, без необходимостта от частично хидрогениране, създаващо транс мазнините. (замества се една отрова с по-голяма, б.р.)

"От една страна, ние сме щастливи да видим тези ГМО най-накрая да получат одобрение от Комисията след години на отлагане", казва Ричард Уилкинс от Американската асоциация за соя (ASA), първи заместник-председател. "От друга страна, обаче, това съобщение означава малко, ако ЕС ще продължава в сегашния си ненаучен и бавен процес на одобрение за нови сортове, развити благодарение на биотехнологиите. Днес повече от 40 допълнителни приложения на ГМО за внос, подадени от различни фирми, все още отлежават в системата на ЕС."

Уилкинс казва също, че даването на възможност на държавите-членки да "отказват" вноса на храни с ГМО характеристики е гигантска крачка назад.

"Ние вярваме, че ако това предложение се приеме, то би било в явно нарушение на задълженията на ЕС в рамките на Световната търговска организация и ще има отрицателно въздействие върху износа на соя от САЩ в Европа", заявява Уилкинс. "Отново, всеки път, когато видите развитието на модерна селскостопанска биотехнология, задълбочена като одобрение за внос на чужд пазар, това е крачка напред, от която нашите земеделски производители се възползват. Но като цяло, тази седмица показа, че все още имаме да извървим дълъг път в Европа."

Гражданите на Европа трудно намират сили да се противопоставят на партокрацията. Липсващата Директна демокрация оголва редиците на гражданството за достъпа на корпорациите. Докога и докъде? Четете още тук.

България след вчерашния ден и вековният арменски въпрос.

Преди 100 години Османската империя се включва в Първата Световна Война като съюзник на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) срещу Антантата (Англия, Франция и Русия). Това означава, че както е обичайно за войните, в които противници са Османската и Руската империи, военни действия се водят на Кавказкия фронт, чиято най-гореща точка по онова време е именно територията населявана от арменци. Във връзка с това и двете Империи решават да изтеглят арменското население от двете страни на границата.

Целта е да се опразни зоната за сражение като се постави “в безопасност“ цивилното население, както и да се предпазят въоръжените сили от евентуална предателска дейност на благосклонно настроеното към Русия християнско население. По данни посочени от Робер Мантран в неговата “История на Османската Империя” само 120 000 души оцелели и достигнали лагерите в Хама, Хомс и Дамаск. Колоните на депортираните оредявали с всеки изминал ден. Преброени са 200 000 в Даир-ез-Зор, 50 000 в Алепо. От другата страна, 300 000 души са достигнали в Кавказ, благодарение на руската окупация. Не може да бъде посочен точният брой на жертвите – между 300 000 до 600 000, а според други 1 000 000, дори 1 500 000.

Участието на Османската империя в Първата световна война завършва с нейния крах като имперска държава. Съгласно сключеното Мондорско примирие тогавашната държава се задължава да изтегли войските си от всички свои арабски провинции и други нейни територии. Да демобилизира своята армия с изключение на един малък контингент, да предаде военноморския си флот, да върне всички военнопленници, да предостави на Антантата контрола върху всички свои железопътни пътища, морския транспорт, пощата, телеграфа, на Антантата се признава правото да окупира зоната на Проливите, тунелите в планините Торос в Югоизточен Анадол и всеки друг обект по свое усмотрение. След това се създава нова национална държава – Турция от всеизвестният Мустафа Кемал Ататюрк.

Тези встъпителни редове са кратка историческа справка за ужасяващите събития, които са причина за едно гласуване на българският парламент в слънчевия петъчен ден 24 април. Точно сто години от началото на трагедията. Трябваше да се гласува Декларация, която да признае арменския геноцид за… геноцид. Разбира се, едва ли някой се съмнява, че това гласуване е инспирирано от политически сили, чиито щаб кварири не са в София. Вече 24 държави, сред които Германия, Франция, Италия, Гърция, Русия, Аржентина и др. са признали извършеното за геноцид, въпреки недоволството на Анкара. Първите, които официално го признават са Уругвай през 1965 г., следват ги Кипър през 1975 г., след като Турция анексира северната част на острова, като кипърците дори инкриминират отричането, че това е било геноцид. Държавите, които официално са признали това “масово изтребление” за геноцид до 2005 г. са малко и без особено влияние в световната геополитическа игра. След тази година постепенно и големите играчи се включват в “признаването”.

Това развитие на нещата, може да бъде свързано с възкачването на Реджеп Таийп Ердоган и неговата Партия на Справедливостта и Развитието на власт в Турция. Политическата платформа на Ердоган е определяна като Неоислямистка. Това всъщност означава, че след почти 90 години господстване, светските и прозападни идеи, които налага Ататюрк са слезнали от дневния ред. Религията възвърна част от позициите си, а Османското минало беше възприето като наследство на Турция. По този начин Ердоган иска да повдигне престижа на страната си, която е в страхотен икономически подем през новия век. Нарасналите възможности на държавата се превръщат в повишени амбиции, които са отразени от новата Ердоганова идеология.

Паралелно с тези промени тече процес на постепенно централизиране на властта в страната и поетапно елиминиране на политическите противници на Неоислямистите. Това превръща Турция в сериозен играч на регионалната геополитическа сцена. Важната географска позиция, силната армия, икономиката на страната, която е 14-та по големина в света и имперското минало, кара турските политици да се опитват да играят своя собствена, независима политика на международната сцена. Припомняме, че Турция беше основен съюзник на НАТО по време на Студената война. Страхът на Турската държава от гиганта СССР, я караше да търси закрила от евентуални посегателства при другата супер-сила – САЩ, но разпадането на Съветската държава освободи Турция от тази тежест.

Днес Турция наистина успява да води независима политика, въпреки продължаващото си формално участие в НАТО. Тя отказа да предостави своите бази за въздушни удари срещу Ислямската държава, както по-рано отказа участие във военната операция срещу Ирак. Промени позицията си спрямо Израел, като до скоро беше сред малкото мюсюлмански приятели на еврейската държава. Опитва се да съсредоточи голяма част от енергийната инфраструктура по традиционното трасе Изток-Запад и се опитва да се конкурира с Ислямската република Иран и Кралство Саудитска Арабия за първенство в мюсюлманския свят. Освен положителни страни, воденето на независима външна политика има и отрицателни страни и Турция ги усеща с пълна сила.

Гореспоменатите регионални конкуренти, както и традиционните геополитически играчи, САЩ и Русия, се опитват да сдържат амбициите на развиващата се държава. Това става чрез използването на широк инструментариум от политически, икономически и социални “хватки”. Признаването на Арменският геноцид е една от тях. По този начин се цели формирането на необходимо обществено мнение по света, сближаване на регионалните християнски държави срещу Турция и придобиването на още един “коз” при евентуални преговори с Турция от всякакъв вид. Арменският геноцид не е единствената акция, която цели сдържането на Ердоган. Във вътрешната политика избухват скандали за корупция, протестите в парка “Гези” и др.

Покрай границите на Турция гори конфликтът в Сирия и Ирак, а кюрдското малцинство там е активно въоръжавано и обучавано във военно дело от различни сили. Това силно притеснява правителството в Анкара, заради многочисленото кюрдско население в източната част на страната, което там е мнозинство. Това накратко е геополитическото положение на Турция днес, като тук не се стремим да сме изчерпателни, а само да очертаем причините за гласуването на подобна “Декларация за признаване на арменския геноцид” от българските депутати.

Гласуване на подобен документ би поставило България в деликатна ситуация. Турция е държавата, в която България реализира най-големия си износ ( 3,919.8 млрд. лв. за 2013 г. според НСИ) и е продала на България стоки за 2,953.9 млрд. лв., което означава, че за 2013 г. България реализира най-положителното си търговско салдо, търгувайки с Турция – 965.9 млн. лв. (2013 г. е последната, за която НСИ дава данни относно външната ни търговия). За влиянието на Турция върху вътрешната политика на България не е известно много, освен многобройните слухове, но ДПС и партията с Корман Исмаилов в Реформаторския Блок рядко пропускат да демонстрират близостта си с Ердоган. Голямото турско малцинство (585,024 души ок. 9% от населението на България) винаги е предизвиквало притеснения сред обществото и политиците ни, от другата страна на границата живеят по общоприети оценки ок. 450 000 български граждани, повечето, от които са с турски произход. Това създава потенциал за евентуални сепаратистки настроения в източните и югоизточните райони на България, където е концентрирано населението от този етнос. Въпреки, че такива настроения изглеждат далечни, не бива да се подценява опасността в бъдеще, особено, имайки предвид нарастващата мощ на турската държава и отслабването на влиянието на традиционните свръх-държави върху регионалните геополитическите процеси. Наред с тези съображения, не бива да се пренебрегват и продължителните икономически проблеми на страната ни, които стават все по-големи заради политическата обстановка около Русия и кризата в Гърция и Еврозоната.

Накрая следва да “поздравим” българските депутати за особената формулировка на приетата декларация -“Масово изтребление на арменския народ от Османската империя” (САЩ също маневрират относно признаването на геноцида, така че формулировката може да дължим на някой съветник от Белия дом). Иначе трудно ориентиращите се наши политици възприеха една позиция, която може би ще бъде приемлива и ще отрази интересите на двете страни. България вече фигурира в някои списъци с държавите признали геноцида, а от друга страна и турските дипломати останаха доволни, че протестът им беше отразен като премиерът лично и извънредно отиде в парламента, за да насочи питомниците си.

Отговорът на Големия въпрос все пак остава да тежи на съвестта на следващите поколения българи. Ако има такива…

Автор: Иван Христов, Софийски университет

Редакция: БСДД