"Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!"
На днешната дата преди 73 години с разстрел за организиране на подривна дейност срещу немските войски българската държава отнема живота на българския социален поет Никола Вапцаров.
Борбата остава безмилостно жестока, за физическото и морално спасение на българския народ, за възстановяването на Българския национален идеал, за скъсването с омразата и междуособиците в българското общество, за връщането на справедливостта в правовата система на държавата.
Времето дойде!
Ние бяхме весели емигранти...
Време е, ние българите, да "колонизираме" обратно България по друг, по-справедлив и хуманен начин!
"Единствената трансформация на робовладелската система на банкстерите в посока баланс между хората и капитала е базовият доход за всички! Може да се има доверие само на политиците, които го предлагат и не са били на власт в последните 25 години, но имат нещо създадено зад гърба си на свой риск и без държавна помощ! И още нещо - ще ги открием предимно в свободните медии като фейсбук, защото другите медии са узурпирани от куклите на банкстерите! Промените са възможни само с валидно гласуване в деня на изборите! Всички други варианти на този етап са илюзия!" Тони Баждаров
Скоро ще стигнем американците... По разслоение в обществото.
За пръв път в най-новата американска история изпълнителни директори получават заплати 475 пъти по-големи от работническите. У нас, заплатата на БНБ шефа, назначен от "представителите" на народа, ще бъде 158 пъти по-голяма от минималната работна заплата и 520 пъти повече от социалната пенсия. Ето защо някои неща не ни се получават.
Някой ще каже, "ами работете повече и вие ще имате такива заплати". Пропуска обаче да добави, че няма толкова позиции за директори, че да има за всички желаещи, а междувременно, докато чакате настоящите да се споминат, за да освободят мястото си за вас, плодовете на вашата "яка" работа захранват дълголетието им. Има ли още заблудени?
Помислете, изборът все пак е налице - Базов доход за всички български граждани с прогресивно косвено облагане, в което имащите шанса да ползват и печелят от наемен човешки труд допринасят повече за обществото.
Споделете с вашите приятели, ако смятате, че несправедливостта в доходите убива!
Времето дойде!
www.budd.bg/take-action
"Базов" или "граждански" доход, независимо от пазара на труда.
Лорд Робърт Скиделски, почетен професор по политическа икономика в Warwick University и изследовател от Британската академия по история и икономика, член на британската Камара на лордовете, коментира разликата между минималната работна заплата и Базовия доход.
ЛОНДОН - Най-богатите страни в момента имат милиони "работещи бедни", хора, чиято работа не е заплатена достатъчно, за да ги задържи над прага на бедността, и чиито заплати поради тази причина трябва да бъдат субсидирани от държавата. Тези субсидии са под формата на данъчни облекчения.
Идеята е много стара. Англия въвежда система, наречена "Speenhamland" - форма на открито облекчение, с цел да се компенсира покачването на цената на хляба по време на Наполеоновите войни. През 1795 г. властите на Speenhamland, село в Berkshire, приели скала за допълнения към заплатата в зависимост от имущественото състояние. Добавките, които семейства са получили варирали от броя на децата и цената на хляба.
Но схемата била разкритикувана за това, че позволява на работодателите да плащат по-ниски дневни надници, защото данъкоплатецът ще компенсира разликата. През 1834 г., системата Speenhamland беше заменена от Нов Закон за бедните, който ограничава облекченията за приюти, при условия, достатъчно омразни, за да принудят хората да се върнат на пазара на труда.
След това, през 20-ти век, принципът на Speenhamland се възражда и то не от някой друг, а от свободния пазарен либерал, Милтън Фридман. През 1962 г. той предлага "отрицателен данък", при който хората печелещи под определен праг могат да получават допълнително доходи от правителството, без да плащат данъци за тях. Идеята е била да се накарат хората да се отделят от социалните помощи и да се върнат на работа. Тя се е реализирала в САЩ и в Обединеното кралство.
В същото време е имало усилия за повишаване на равнището на трудовите доходи чрез създаване на законова минимална заплата. Но минималната работна заплата никога не е достигнала до границата за "жизнен доход", следователно не намалява държавната сметка за субсидии на заплатите.
През 2008 г. около 5,5 милиона работни семейства във Великобритания получават данъчни облекчения, включително работни и детски облекчения, жилищни добавки и местни данъчни облекчения. Политиката за икономии са намалили този брой на 4,3 милиона. Като се има предвид, че е имало 11,4 милиона работещи домакинства във Великобритания през 2012 г., това означава, че изумителните 38% не получават "работна заплата за живот." Или, казано по друг начин: пазарно формираните заплати не успяват да осигурят доход за живот на 38% от работещите семейства. Това са "работещите бедни".
В своя план за бюджета британският министър на финансите Джордж Озбърн предложи да се намалят £ 12 милиарда (18 милиарда евро) от социалната система през следващите четири години, като част от плана си за намаляване на дефицита. От тях, £ 9.0 милиарда ще дойдат от намаляване на данъчните субсидии за работещите семейства.
За да се компенсира това намаление, Озбърн предлага повишаване на минималната работна заплата от £ 6.50 на час, за да £ 9 на час за същия период.
Увеличението ще падне върху работодателите, не върху публичните средства и така намаляването на субсидиите и помощите ще е нетна печалба за хазната на Нейно Величество. Един анализ на Института за фискални изследвания (ИФИ) прави заключението, че докато Министерството на финансите спестява £ 12 милиарда брутното увеличение на заплатите от по-високата минималната работна заплата ще е само £ 4.0 милиарда. Както Павел Джонсън, ръководител на ИФИ, казва: "Просто няма достатъчно пари, за да може новата минималната работна заплата да се доближи до компенсиращото парично изражение за хората с данъчни облекчения."
Но дори и ако минималната работна заплата се повиши достатъчно, за да компенсира оттеглянето на данъчните облекчения, прехвърлянето на повече разходи за работна ръка от данъкоплатците към работодателите би било погрешена стратегия. Причината е, че за много хора, вероятно повечето, работата ще бъде намаляващ източник на доходи. В крайна сметка, една прогноза, на която спокойно можем да разчитаме, е, че автоматизацията ще прави все по-голям пробив в света на човешкия труд. До 50% от съществуващите работни места могат да бъдат изложени на риск в следващите 20 години.
Това е отворен въпрос дали достатъчно нови работни места могат да бъдат намерени, за да попълнят липсващите и всъщност дали е желателно да продължат да се произвеждат все повече и повече продукти, услуги или администрация, просто, за да се създава заетост при все по-свиващи се заплати.
Както машините и автоматизацията все повече заместват човешкия труд, така хората ще се нуждаят от доходи, които да заменят заплатите от работа. Като се има предвид, че данъчните облекчения сочат в посока на подмяната при доходите, то повишаване на минималната работна заплата показва обратната посока, правейки доходите по-зависими от работните места. В действителност, акцентът върху минималната работна заплата почти сигурно ще ускори процеса на автоматизация.
Досегашните аргументи, че утвъждаването на минималната работна заплата не намалява търсенето на работна сила може вече да нямат достатъчно сила срещу бързото падане на цената за автоматизиране на производството на стоки и услуги.
Накратко, ако Озбърн се отнася сериозно към обещанието си да осигури "жизнен доход" за всички, той трябва да се движи към идеята за "базов" или "граждански" доход, независимо от пазара на труда. Един прост начин за в бъдеще би бил да се осигурят на всички граждани безусловни данъчни облекчения, които може да се увеличават постепенно, заедно с намаляването на доходите от работа. Но най-добре би било да бъде преразпределен национален доход за всички граждани.
И радетелите за свободен пазар, и социалистическите мислители отдавна подкрепят прилагането на система с Базов доход. Но идеята винаги е попадала под ударите на две възражения: "има общества, които са твърде бедни, за да си го позволят" и "би било пречка за работата".
Първото възражение със сигурност вече не е вярно, защото вече няма неразвити икономики, докато второто е без значение, имайки предвид, че целта не е да се засилят изкуствените или невъзможни стимули за работа, а да се даде възможност на хората да живеят без липсващата работа срещу заплащане. Базовият доход ще направи работата на непълно работно време възможна за много хора, които сега трябва да работят на пълно работно време със заплати, които не стигат за живот. И всички работници ще започнат да получават свободата да правят същия избор по отношение на това колко да се работи и при какви условия, какъвто собствениците на значителен капитал вече имат.
Времето за #Българска_директна_демокрация с #Базов_доход и#Енергийна_икономика дойде!
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
Робърт Скиделски, автор на тритомната биография на Джон Мейнард Кейнс, започва политическата си кариера в Лейбъристката партия, става говорител на Консервативната партия по съкровищни въпроси в Камарата на лордовете и в крайна сметка е принуден да напусне Консервативната партия за противопоставянето му на интервенцията на НАТО в Косово през 1999 година.
138 години от рождението на "певеца" на българското село, Елин Пелин.
Певецът на българското село - Елин Пелин е роден на днешната дата, 18 юли, преди 138 години. Жителите на възроденото село Байлово, Софийско, в което е роден, и най-вече родът на големия български писател, се отличавали с буден възрожденски дух и предприемчиво родолюбие.
Творецът, с рожденото име Димитър Иванов Стоянов, изследва духовната същност на българина, неговия интимен свят и съприкосновенията му с природната и социалната среда. Още в зората на 20-ти век, той разкрива драмата на стария Герак, който, стъписан от индивидуализма и егоизма, недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя помежду си. Предишната патриархалната етичност и човещина са заместени от вълчи нрави, морално падение и безогледна алчност. Старите форми на живот в село умират, създават се нови социални групи, нови социални образи.
Днес, в зората на 21-ви век, имаме на разположение вече и социални медии. Колелото се е завъртяло до същия оборот от епохата, описана в Елин Пелиновите произведения. Времето е дошло за промяна и историята да продължи към откриването на ценностите в българското общество. Отричането и заместването на несправедливата система е пътят, по който обществото или ще продължи напред, или ще загине.
Да възстановим Българския национален идеал!
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
178 години от рождението на Апостола.
На днешния ден, 18 юли, преди 178 години е роден Апостолът на свободата, Васил Иванов Кунчев - Левски.
Денят на рождението му е началната точка на един пламенен живот, останал завинаги в българската памет. Семейството, в което е роден е с 5 деца. Баща му, Иван Кунчев, умира около 1851 г. Майка му, Гина Кунчева, е жена с твърд характер и дава на децата си най-доброто възпитание и образование според възможностите си. Преживява смъртта на 4 от децата си - Кунчо, Мария, Христо и Васил, но доживява да види Освобождението, което героичният ѝ син е предначертал. На смъртния си одър промълвява само: "Децата, децата..."
Мечтата на Васил Левски е да изгради чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. Днес, ние все още сме призвани от него да го направим.
Да го направим!
Времето дойде!
НЕК въобще не са корумпирани.
Стига толкова! Договорите трябва да се прекратят. България има достатъчно мощности и други възможности, включително да се защити от нереални неустойки.
Нямаме нужда повече от такава енергетика.
Ние сме за нова Енергийна икономика!
http://www.budd.bg/new-energy-economics/
ЕС vs ЕСexit.
След като драматичният опит за промяна в Гърция не успя, надеждата преминава в Британското излизане от ЕС, което да предизвика "верижна реакция" за връщането на свободния пазар на континента, насърчавайки страни като Дания и Швеция да поемат контрола над собствената си съдба.
Политици от Швейцария и от най-големите партии в Исландия твърдят, че Великобритания ще бъде в състояние да се справи извън границите на ЕС, с което отхвърлят като "глупости" идеята, че тя може да бъде оставена в изолация. По-скоро, Великобритания може да излезе от ЕС, за да се наслади единствено на свободните търговски отношения и да стане по-просперираща, твърдят те.
Представител на Швейцарската народна партия, заявява, че излизането на Великобритания може да предизвика подобни процеси при останалите членове на ЕС. "Със сигурност има някои страни, които са в готовност и чакат да видят как се развива ЕС.", казва той, отбелязвайки, че "Дания и Швеция най-малко ще започнат преразглеждане на отношенията си с ЕС ".
"Британският изход" може да има ефекта на доминото в останалата част от блока, насърчавайки други нации да търсят собствената си независимост и стимулиране на икономическия растеж. Представителите от Швейцария и Исландия канят Великобритания отново да се присъедини към Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), на която британците са едни от основателите.
Нейните членове, Исландия, Швейцария, Норвегия и Лихтенщайн, имат достъп до общия пазар на ЕС, но не са подложени на същия политически контрол, наложен от Брюксел.
Исландците заявяват, че ЕС е "лишен от движеща сила" за либерализиране на търговията и преминаване към намаляване на търговските бариери в целия свят. ЕС е загубил значението си като търговска дестинация за Обединеното кралство, като само 45.3% от износа на стоки се отправят към политическия съюз през май, което е спад от пика от 66% в началото на 2000 г.
Членовете на ЕАСТ могат да договарят своите собствени договори с държави извън ЕС, а свободата на Великобритания липсва. Извън ЕС, тези страни са в състояние да изградят свои собствени търговски сделки с бързо развиващите се нововъзникващи пазари в света. Държавите от ЕАСТ и Швейцария имат търговски договори с Китай и Япония, и преговарят за търговски отношения с Индия, Малайзия, Индонезия, Виетнам и Филипините.
В отговор на твърденията, че Великобритания може да бъде оставена без търговски връзки извън ЕС, се представят доказателства, че британците разполагат с "огромни възможности извън ЕС". Страните от ЕАСТ и Швейцария ще ги подкрепят.
България може да стане част от новата архитектура на истинска Европа с подкрепата на мнозинството от българските граждани на следващите избори за Народно събрание.
Времето дойде!
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
http://www.telegraph.co.uk/finance/economics/11731694/Brexit-vote-could-trigger-European-free-market-chain-reaction-say-Swiss-and-Icelandic-MPs.html
Верен ученик на грешна доктрина.
България и международните финансови институции: доклад, изнесен на международната конференция „Money, Markets, Movements“ в Пловдив
Въпросът за ролята на международните финансови институции (МФИ) в националната икономика е прекалено голям, за да получи дори приблизителен отговор в рамките на броени минути. Въпреки това ще опитам да обобщя последиците върху социалната и демографската система в България от някои вдъхновени от МФИ решения.
Най-важната характеристика на българската икономика е, че тя работи в режим на валутен борд. Това означава, че българската централна банка винаги трябва да държи достатъчно запаси от „твърда валута“, с които да покрива стойността на парите в обращение. Дори когато търговските ни партньори обезценяват своите валути и поддържат по-висока инфлация, България стриктно следва правилото: за всеки лев в обращение в хазната на централната банка трябва да държим около 0.5 евро – във валута, нискорискови ценни книжа или злато. С валутен борд България е длъжна да следва всички свойствени за еврозоната ограничения, без да получава достъп до ликвидността на Европейската централна банка.
Валутният борд сам по себе си е рестриктивен паричен режим, но българската му версия е особено жестока. Жонглирайки с дефиницията за „парични задължения на Българската народна банка“ (тоест паричната база, виж ЗБНБ чл. 28 ал. 2 т. 2), БНБ поддържа валутни резерви, които са почти три пъти по-големи от количеството на парите в обращение. Централната банка следва стара стратегия да ограничава на парите в обращение с цел да поддържа ниска цена на труда, в опит да се привличат по този начин чуждестранни инвеститори – и без да се държи сметка за дефлационните последици от тази политика.
Валутният борд е инструмент на колониалната политика, използвана през XIX век – но той бе наложен на България през 1997 г., когато страната бе изправена пред галопираща инфлация и платежният й баланс беше застрашен. България се обърна за помощ към Международния валутен фонд и сред условията за предоставяне на стенд-бай кредит (който на практика никога не бе използван) бе именно схемата с валутния борд. Истина е, че българските финансисти взеха активно участие в изработването на дизайна на валутния борд, но основният двигател в процеса беше Мишел Камдесю, управляващ директор на Международния валутен фонд от 1987 до 2000 г. – тоест, поне единият от родителите на валутния борд в България са МФИ.
Многобройни са последиците от избора на подобна монетарна политика и не всички от тях са лоши, но като цяло ефектите са неблагоприятни за страната ни, погледнато в дългосрочен план. Една от най-важните и недостатъчно осветлени последици е загубата на чувството за държавност. Ние загубихме монетарния си суверенитет и това бе неявен знак за повечето хора в България, че не сме в състояние да управляваме сами себе си. Днес мнозинството от хората има нагласата, че някой друг е поел отговорността за решенията, касаещи нацията. След валутния борд се сдобихме с фискален и с енергиен борд, в медиите се говори напълно сериозно също и за изборен борд, данъчен борд, конституционен борд, за всякакви други бордове. Това е признак на всеобщо недоверие към политическия елит в България, но говори и за нещо по-основно: ерозия на държавността. Тя е пряко следствие от решение, подкрепяно и наложено ни от МВФ.
Споменах за “енергия”: в жестоката зима на 1997 г., като условие за това да получим международна финансова помощ, Световната банка ни нареди да приватизираме доставчиците на електричество за населението. Беше ни обещано, че този ход ще коригира дисбалансите в енергийната система, ще доведе до повече конкуренция, до честни цени, до приходи за държавния бюджет и т.н. Сега България е страната с най-висок дял на енергийна бедност в Европейския съюз.
Може би сте чули за яростните улични протести през февруари 2013 г. Трите чуждестранни електроразпределителни компании синхронизирано надуха фактурите за ток в страната и се оказа, че някои пенсионери ще дадат повече от половината от месечните си доходи, за да си платят сметките за електричество. Това също е следствие от натиска на Световната банка да приватизираме ЕРП. Делът на хората в България, живеещи в условията на енергийна бедност според някои методологии надхвърля две трети.
Някои казват, че след 1997 г. България е постигнала впечатляващ икономически ръст. Ще се усъмня в това. За мен Индексът за човешко развитие е по-адекватен показател от Брутния вътрешен продукт. Оказва се, че социалният преход, белязан от приватизация, загуба на монетарна независимост и широк спектър неолиберални политики ни води към загуба на качество на живота. С изключително скъпа валута, най-ниски данъци в Европа и чуждестранна собственост на най-важните мини, на най-важните производствени предприятия и на почти всички банки, днес България е най-нещастното общество в т.нар. развит свят. Само да отбележа, че продажбата на българските банки на чуждестранни собственици беше общо изискване на МВФ и на Световната банка през 1997 г.
Хората отговарят с краката си: след 1997 г. населението на България е намаляло с 1 млн. души, което съответства на 14% от нацията. Заедно с Молдавия, България е страната в света с най-бързо намаляващ брой на жителите си. За да боли повече, след 2000 г. Световната банка ни консултира за образователна реформа. За да оптимизираме фискалните разходи, Световната банка ни посъветва да закрием 800 училища в отдалечени селища. Това доведе до бавна и мъчителна смърт на десетки български села и на практика до загуба на жизненост в селските райони в цялата страна. Сега Световната банка ни хвали за „Смелата и категорична реформа в училищната система“. В момента е в ход подобна реформа и в здравеопазването.
Преди две години Световната банка публикува доклад, посветен на тежката демографска криза в България. Трябва да изтъкнем, че в този документ нямаше и едно единствено предложение как да се намали смъртността или да се повиши естествения прираст чрез насърчения за по-висока раждаемост. Вместо това ни посъветваха да разкъсаме семейните връзки, които са последния възел на българското общество, и да уповаваме на свободните капиталови пазари. Капиталовият пазар, а не семействата и децата, трябвало да осигури достойни грижи за застаряващото население на България. Както може да се очаква, грижата за старите хора следва да бъде поверена главно на чуждестранни частни компании, тъй като те имат опит и са особено ефективни откъм разходите си.
Много думи са изговорени за пенсионната реформа, нужна предвид демографския ни срив. На практика, държавният бюджет покрива огромна дупка в пенсионната система, възлизаща на около 5 млрд. лева, или една четвърт от бюджета на държавата. Тази яма започна да се отваря след 2000 г., когато беше издигнат т.нар. втори стълб на пенсионната система: задължително осигуряване в частни пенсионни фондове. Този ценен съвет отново дойде от Световната банка. „Вторият стълб“ източи обществената пенсионна система и съответно държавния бюджет. Сега социалните, образователните и здравните политики в нашата страна са с вързани ръце – а принудителните капиталови пенсионни фондове процъфтяват.
Повечето от съветите и предписанията на международните финансови институции по отношение на България имаха негативен ефект и унищожената ни икономика и разкъсаното ни общество са доказателство за това. Но те поне дават отлична възможност да изучаваме провала на една доминираща идеология.
Източник: https://mittag.wordpress.com/2015/07/06/ifi/
Кой изкопа гроб за Гърция и защо България отдавна е в него?
“Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.” – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.
Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…
Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия. В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.
Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?
“Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.” – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.
Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.
Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.
И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.
С други думи преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.
Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловещ, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.
“Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.” – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ
Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115лв, масова пенсия от 158лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380лв. Източно европейците, в това число и ние българите няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.
Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?
Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?
Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.
Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?
Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.
Автор: инж.-ик. Георги Неделчев
Съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД
П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:
„Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!”
Студентът: “Тогава аз отлитам.”
Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:
“Вървиш си по улицата и насреща ти две торби — едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?”
Студентът отговорил: “Тази с парите.” А професорът отвърнал: “А аз ще взема тази с акъла ако съм на твое място.”
Студентът: “Кой какво си няма това иска.”
Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре “Говедо”. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:
“Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?”