Неспокойната пролет на 2015 година надигна страстите и ни провокира да разсъждаваме що е туй модерен патриотизъм и демоде ли е националното ни самочувствие.
Един български кмет, от един революционен град, ни накара да си върнем гордостта, която бяхме изгубили, само защото използва истинските думи и послания. Никола Белишки от Панагюрище превзе със словото си социални мрежи, видеоканали, медии.
Докъде трябва да е стигнало нашето общество, за да се радва и споделя хиляди пъти една реч, която би трябвало да е нещо нормално, нещо, което сме възприели за истина, и не я оспорваме. Години наред нашите държавници, простете, силно казано държавници, може би по-добре е да ги нарека обслужващ персонал, бягаха от думите робство, кланета, вериги, насилие, кръвен данък. Бягаха и бягат като камилски птици след скакалец, само за да не произнесат тези думи.
В какво са ни превърнали, за да избухваме в този възторг, защото някой е казал истината, която изчезна дори от учебниците по история?
Намери се даже някаква умница, която да пише възмутени писма чрез медиите до кмета, че думата робство не била правилна.
Били сме роби, факт. Но сме били и герои. Колко отсечени глави са паднали, които не са приели "правата" вяра - мъже, жени и деца са отишли под ножа, но са съхранили себе си за историята.
Всички знаем и всички помним. Но след едно-две поколения, с политиката, която са приели камилските птици, гонещи скакалеца, децата и внуците ни няма да помнят и няма да знаят.
Не е нужно нищо повече от малко време и търпение, за да превърнеш един народ в безлична папагалска маса, заличавайки бавно от паметта му няколко думи, а с тях и националното му самочувствие. Затова възторгът ни днес може да е безразличие утре...
Обезличаването се извършва пред очите ни. И досущ като камилските птици, техните верни подгласници, излюпени от яйцата на същите и топлени под перата им, за да им служат добре, не провиждат отвъд служенето си, за да признаят, че вековното ни търпение на роби е факт на малодушие, но краят на робството е и край на малодушието. Когато робът признае пред себе си, че е бил такъв, той трудно ще стане отново роб. Геройството се измерва със силата да заявиш истината, за да не бъдеш никога повече унизен.
Това разсъждение обаче е много опасно и неудобно, защото означава, че имаме национално съзнание. Народ, който е осъзнат, не може да бъде ничий слуга. Лоша работа.
"Отмъщение зверско, но оправдаемо и от бога, и от съвестта. Кръвожадност, но добра черта. Българинът пет века е бил овца - звяр да бъде е по-добре. Човеците уважават пръча повече отколкото козата, кучето - повече от пръча, кръволочния тигър - повече от вълка и мечката, и плътоядния сокол - повече от кокошката, която му дава превъзходна гозба. Защо? Защото олицетворяват силата, която е правото и свободата... Философията нека процъфтява; природата остая, каквато си е. Христос е казал: ако те плеснат от една страна, дай и другата. Това е божествено и се покланям. По обичам Мойсея, който дума: зъб за зъб, око за око! Това е естествено и го следвам. Ето жестокия, свещения принцип, на който трябва да положим борбата си с тираните... Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях..."
"Под игото", Иван Вазов
Проблемът ни е много дълбок и от още една гледна точка - мнозина „модерни” не почетоха паметта на жертвите на фашизма. Не съм червена, синя или зелена, свободна съм. Не съм електорат. И тази свобода ми дава силата да сложа цвете в памет на жертвите на фашизма, независимо дали има организирана инициатива или не.
Но, както казах и по-горе, проблемът ни е много дълбок. Нещо повече, той е умишлено създаден. Един разделен на кряскащи групички народ е лесен за управление и манипулиране.
Години наред в България продължава едно добре планирано насъскване на хората едни срещу други, което отвлича вниманието им от политическите безобразия.
Стигнахме дотам, че да спорим дали е имало турско робство и да заменяме думата геноцид с "масово изтребление". Стигнахме дотам, че да боядисваме паметници и да скверним паметта на загинали хора, а след това да се киприм със смелостта си по телевизията. Осквернителите на паметници не са нищо повече от лумпени. Емоционално и духовно оглозгани хора, които не пишат с имената и делата си история, а само я цапат.Но демокрацията се изживява строго индивидуално. Някои я възприемат като свобода да дращят по сгради и паметници, други като свобода на духа, словото и идеите.
Истината за мен е, че ние нямаме никаква нужда от тези спорове. Те се създават изкуствено, за да се увеличи електоралната подкрепа за тази или онази партия.
Знам, че моят глас е глас в пустиня. Но скоро пустинята ще е толкова дълбоко в нас, че ще обезличим историята си с модерни термини, защото днес "модерните" българи отново трябва да са на нечия страна.
Историята показва, че често сме били на страната на губещия. Не си научихме урока, че единствената правилна страна е българската страна.
Това, което си причиняваме с разделението си, не може да бъде определено по друг начин, освен като национален аборт. Разкрачени между идеологии, чужди войни и интереси, между краката ни изпадна отрочето, което толкова дълго чакахме и носихме в утробата си – свободата. Свободата да мислим и говорим се измерва вече само с това дали сме на този или онзи протест или контрапротест.
Днес се кланяме на нови господари. И отново сме зависими. Фашизмът не си е отишъл. Фашизмът е идеология на подчинение и изтребление на различния. Не правя разлика между фашизма на Хитлер и фашизма на корпоративните интереси, които днес управляват света и разпалват войни за собствено благо.
Фашизмът днес може да бъде наречен растяща бедност, живот назаем, но не по Ремарк, а по договор с банка, бездна на социалната несправедливост, погълнала и задушила идеи, стремежи, любови...
Сталинизмът е бил не по-малко кощунствен от хитлеризма. Самата аз произхождам от аристократичен род, чиито книги някога са били използвани за огрев от примитиви. Именно по тази причина твърдя, че вандализмът е инструмент на духовната нищета.
Милионите загинали във Втората световна война - по бойни полета, в концлагери и гета - не заслужават нашето пренебрежение, насаждано като позиция уж на свободомислещите модерни. Нито са свободомислещи, нито са модерни. Зависими са толкова, колкото им поръчат, за да прокламират демокрацията не на свободна България, а на зависима България. Може да не го съзнават, но може и да го правят съзнателно.
Вирусът на свободата е силно зарáзен. Затова срещу него има създадена имунизационна стратегия, наречена демокрация по нашенски. Българската демокрация като фон на един оскотял от неволи народ. Нито един от нас, който е доведен до състояние на нищета, не може да бъде свободен или полезен на обществото. Твърде удобно за политическата групировка, която навърши вече четвърт век.
Цветето в памет на жертвите на фашизма не е роза, нито гербер, нито друго. То е моят вътрешен поклон не към големите исторически играчи, а към едно обикновено, може би безименно войниче на 20 години, почти дете, оставило костите си в някой окоп, към еврейските деца, изпепелени в концлагерите, към майката, чийто син не се е върнал от фронта...
"А все остальное дорожная пыль..."
Може би се чудите защо съм озаглавила тази статия „Господари на сеира”. Очевидно е. Докато ние спорим, караме се и се делим, някой ни гледа сеира. И ни употребява.
Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум
http://www.bgreferendum.bg/publication/gospodari-na-seira/
Държавата това съм аз. Част 3.
Директната демокрация е една сложна, многопластова, саморегулираща се система. В България тя трябва да заработи с коренна промяна на закона или залагането на правото на гражданите да участват в държавната и местната власти в Конституцията.
В швейцарския модел, например, вотът на гражданите е окончателен и не зависи по никакъв начин от броя гласували на последните парламентарни избори.
В цялостта си тази система за пряко въздействие на гражданите означава много по-силен контрол върху политиците. Подложени на изпитание не само веднъж на 4 години (както е у нас, в България), а по няколко пъти годишно, те са принудени да бъдат постоянно нащрек, да бъдат много по-прозрачни и предпазливи в действията си.
Дори отхвърлените с отрицателен вот граждански инициативи могат да влияят много силно върху дневния ред на политиката и политиците.
През септември 2013 година, например, с относително голямо мнозинство е отхвърлена революционната за Швейцария инициативата за премахване на исторически традиционната наборна военна служба. 35% обаче гласуват „Да”. Фактът, че една трета от обществото смята армията в днешния й вид за ненужна, безполезна и скъпа, така шокира военните и техните политически защитници, че след референдума армията наистина се променя – военните стават по-открити и отчетни, замислят се как да бъдат в услуга на обществото и започват да се включват активно при, да кажем, възстановяването на селища, пострадали от природни бедствия, или в засаждането на нови гори.
Излишно е да се обяснява какво е значението на тази система за формирането и поддържането „в кондиция” на активно и отговорно гражданско общество. Но да отчетем информирания избор. "В Швейцария се обръща голямо внимание на това хората да бъдат възпитавани и обучавани, за да използват инструментите за влияние, с които разполагат", казва Марк Летау – журналист във вестник „Дер Бунд”, Берн.
Всички са отрано информирани и въвлечени в конкретните теми много преди момента на гласуването. Включително младежите и децата. Търсят се оригинални и остроумни начини дори и най-сложните въпроси да бъдат „преведени” на техния език, за да бъдат в течение какво решават възрастните.
„Държавата това съм аз”
„Просто местните хора си казват – имаме проблем, дайте да го решим. Всеки е част от решаването на проблема. Хората най-напред се опитват да решават своите проблеми сами. Това е много дълбоко в съзнанието на обществото, част от културата и етиката, от ДНК на швейцарците”, казва Марк Летау. "Швейцарецът, продължава той, не би могъл да проумее защо в малка страна като България въпроси като присъединяването към ЕС или НАТО са решени без референдум. Или как е възможно без референдум въвеждането на плосък данък или вземане на държавен заем. От друга страна, швейцарецът много трудно би проумял смисъла на друг въпрос, който често може да се чуе в България. Ако го попиташ „какво прави държавата за теб”, ще се учуди много и ще ви каже: „Каква държава, аз съм държавата. Нямам нужда от държавата, а от решение”.
И едно уточнение. Мнозина ще кажат, че на швейцарците им е лесно, защото са богати. Истина по-скоро е точно обратното. Една от най-важните причини за швейцарското богатство вероятно е именно в начина, по който са устроили и управляват държавата и живота си."
За незавършения проект на "модерността" и доминитета на Запада.
"Базовият проблем на капитализма се решава само с базов доход за всички. Няма друг социално-икономически модел, който може да удовлетвори едновременно човешките права и пазарните потребности на капиталистите!"
Тони Баждаров
Добър пример ли е Германия за нас българите?
Пътническият жп транспорт в Германия е на прага на 6-дневна стачка на машинистите, предаде ДПА. Товарните влакове спират още в понеделник, а във вторник към колегите си ще се присъединят и машинистите на пътническите влакове.
Това ще бъде една от най-дългите стачки в историята на Германия, отбелязва ТАСС, като се позовава на синдиката на машинистите Ге Де Ел (GDL). Това ще е и осмият протест в спора за заплатите между синдиката и Дойче бан, допълва ДПА. В четвъртък профсъюзът отхвърли новото предложение на Дойче бан, включващо 4,7-процентово увеличение на заплатите на два етапа от 1-и юли и еднократно изплащане на 1000 евро до 30-и юни.
Ге Де Ел, който блокира жп транспорта в Германия с четири стачки миналата година, е по-малкият от двата основни синдиката на машинистите в страната. Той се бори да вдигне заплатите с 5 на сто и да съкрати работната седмица с един час, припомня ДПА.
Интересно е защо тази истински резултатна форма на протест вече е забравена у нас от двата вида синдикати. От друга страна, защо гражданските протести не използват така наречените Граждански стачки, сред които е политическата стачка - свързана е с недоволството на обществени групи от управлението на страната или региона? Още тук.
Част 2-ра – Директната демокрация в други европейски държави.
За сравнение ще дадем пример с швейцарската директна демокрация – според Дял четвърти: Народ и кантони, Глава 2: Инициатива и референдум, Член 138: 100 000 души с право на глас могат да предложат пълно преразглеждане на федералната конституция в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива
и според Член 139: Народна инициатива за частично преразглеждане на федералната конституция
100 000 души с право на глас могат да поискат частично преразглеждане на конституцията в рамките на 18 месеца от официалното публикуване на съответната инициатива под формата на изработен проект.
За факултативните (т.е. незадължителни) референдуми тази бройка е 50 000 души с право на глас или осем кантона, направили предложение в рамките на 100 дни на официалното публикуване на акта. За сравнение – в България се изискват 200 000 подписа (Чл. 10, ал. 1, т. 5 - Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права).
Нещо повече, правото на гражданите да участват пряко в държавната и местната власти в Швейцария е гарантирано не от отделен закон, а като право, заложено по Конституция. И, забележете: в Дял четвърти – „Народ и кантони” има различни видове референдуми, в това число и задължителни:
Задължителните референдуми са за въпроси, ясно регламентирани в конституцията или в законите, по които властите нямат избор – задължени са да ги подложат на референдум. На държавно ниво такива въпроси са например промените в конституцията и членството в международни организации. (В немското право, например, е предвидено задължително провеждане на референдум при приемане на нова конституция на Обединена Германия).
Вторият вид са така наречените инициативи. Това е възможността гражданите да предложат конституционна или законодателна промяна. Инициаторите разполагат с 18 месеца, за да съберат 100 хиляди подписа. Ако успеят да го направят, държавата е длъжна да организира референдум. За инициативите на кантонално и общинско равнище, се изискват по-малко подписи – пропорционално на броя на населението. В община Кьониц, например, се изискват 2000, а в община Берн – 5000 подписа. Примери за такива инициативи на национално равнище са референдумите за имиграцията и за златото, а на кантонално например референдум за автомобилния данък.
Ако инициативата ти дава възможност да предложиш нова идея, третата разновидност референдуми дава на гражданите силата да оспорят всяко, вече взето решение на парламента или другите органи на властта. Като за това вече се изискват по-малко подписи – само 50 хиляди на национално равнище, събрани в рамките на 100 дни след публикуването на оспорваното решение. За Кьониц се изискват само 500 подписа. Този вид референдум е нещо като вето, което, ако не ги отмени, най-малкото може да отложи влизането в сила на властовите решения, поради което се оприличава на спирачка, натисната от избирателите. Пример е референдумът от май 2014-та, с който е отменено взетото преди това от парламента решение за закупуване на нови бойни самолети за швейцарската армия.
Общонационалният референдум е една от основните и най-разпространени форми на гражданско участие в законодателния процес. Той се провежда на територията на цялата страна. Общонационален референдум предвиждат законодателствата на повечето от развити европейски държави. Предмет на този вид референдум могат да бъдат въпроси от общодържавно значение като например:
• приемане на нова конституция (Германия, Австрия и Швейцария);
• промяна в конституцията (Испания, Швейцария, Австрия);
• ратифицирането на международен договор, който влияе върху функционирането на държавните институции (Франция);
• промяна в организацията на публичните власти (Франция);
• ратифициране на международен договор за присъединяване към организации за колективна сигурност или към супранационални общности (т.е обединение на държави или федерално държ. устройство) (Швейцария);
• приемане или изменение на закони (Швейцария, Австрия) и др. Още тук.
На кого дължи светът толкова пари?
Повечето от парите у нас са създадени от банките, когато те дават заеми. Единственият начин да има допълнителни пари в икономиката е да се вземат назаем от банките, оставяйки всичко в капана под планината от личен дълг и ипотеки.
Проблемът:
1. Банките създават нови пари, когато хората влизат в дългове.
Когато се вземе заем се създават нови пари. Тъй като хората заемат повече, повече пари се вливат в икономиката. Цялото допълнително харчене на тези новосъздадени парични средства оставят хората с впечатлението, че икономиката се развива добре, което ги насърчава да се заемат още повече. Както дълга върви нагоре, така и сумата на парите също се увеличава.
2. За всеки лев в обращение, има един лев дълг.
Тъй като банките създават парите, когато хората вземат назаем, за всеки лев от парите в икономиката ще има един лев дълг. Ако имате 100 лева в банковата си сметка, някой друг трябва да бъде натоварен със 100 лева в дългове. В цялата икономика ще има толкова дългове, колкото са парите.
3. Ако искаме повече пари в икономиката, ние трябва да задлъжнеем още повече.
Ако имаме нужда да увеличим парите в икономиката - например, по време на рецесия - тогава ние трябва да задлъжнеем още към банките. Ето защо правителството отчаяно иска от банките да кредитират отново: ако банките започнат да раздават повече заеми, те ще създадат повече нови пари в процеса, и хората, които ги вземат на заем ще изхарчат тази нови пари в икономиката.
Но ако финансовата криза е причинена от хора, които имат твърде много дългове, как може решението да е хората да поемат още дългове?
4. Ако се опитаме да изплатим дълговете, тогава парите ще изчезнат.
Когато изплащате дълговете си, парите, които напускат банковата ви сметка не отиват при някой друг - те просто изчезват. Това е така, защото погасяването на заема просто е обратния процес на създаването на парите: банките създават парите, когато се правят нови заеми и ефективно "унищожават" парите, когато се изплащат заемите.
Така че, когато много хора се опитват да платят дълговете си по едно и също време, парите изчезват от икономиката. Като резултат от това имаме забавяне, с по-малко пари и по-малко ново харчене от заеми. Когато това се случи, то е като източване на маслото от двигателя на колата: много скоро, всичко спира да работи.
Това означава, че е почти невъзможно да се намалят дълговете ни без да се причинява рецесия. И вие лично можете да изплатите дълговете си само с помощта на парите, които са създадени, когато някой друг влезе в дълг. Това създава капан на дълга, в който с течение на времето нивото на лична задлъжнялост в икономиката трябва да продължи да се увеличава.
Има едно единствено решение за прекъсването на този дългогодишен омагьосан кръг. Създаване на пари от държавата и инвестирането им директно в гражданите без посредничеството на банките и без да се влиза в дълг. Следете за решенията тук.
Първи май – ден на работещите бедни.
Според последните официални данни 3 800 000 българи живеят с доходи под 360 лв. на месец, което е прието за праг на бедност у нас, въпреки че при цената, която плащаме за режийни, храна и облекло, този праг е откровен сарказъм.
Тази цифра съставлява над 50 % от населението и включва и работещите бедни. Данните не са стряскащи. Те са апокалиптични. На този фон в последните дни се говори за шоково поскъпване на парно, топла вода и електричество – между 30 и 47 %. Като изключим цифрите и се вслушаме в “експертите”, те препоръчват увеличаване на минималната работна заплата и преквалификация. Добре, ще я увеличат – с 5, 50 или с 80 лв. Има ли някой останал що-годе разумен човек, който да вярва, че това увеличение ще го спаси от бедността? Или е поредният опиат, който да приглуши надигащото се социално напрежение и да приспи съзнанието ни с някое и друго подаяние? Защото в отчаянието си човек разчита и на 5 лева, били те и унизителни. Няма решение на този проблем в една ограбена държава, в която същите, които 25 години крадоха, сега се опитват да се правят на спасители, ако не се смени системата на доходи.
Да погледнем на Базовия доход чрез няколко отговора на най-често задавани въпроси.
Първо ще срещнем неразбиране. Скептицизмът идва от масовата умора да мислим и от пълното обезверяване на изтощените от бедност и страх българи.
После ще срещнем много силен отпор – от онези, които не искат да пуснат кокала и да напуснат хранилката, която всички ние пълним с труда си. Както и от онези, които създават нови и нови креации на стари партии, за да разсейват вота на гласоподавателите, с единствената цел не да влязат във властта, а да запазят властта на поръчителите си, извличайки след това дивиденти и за себе си.
Ще се опитам в този кратък текст да обясня достъпно и разбираемо за всички защо БАЗОВИЯТ ДОХОД е единствената алтернатива на фона на цялото безплодно говорене на политиците и имитацията на мерки за справяне с бедността. Текстът е първа част от поредица, която да даде отговори на най-често задаваните въпроси.
Задавате въпрос: За какво ми е да работя, ако имам Базов доход?
Този въпрос е най-често срещаният, в това число и от страна на работодателите, които имат своите опасения да не загубят работниците и служителите си.
Отговор: Представете си, че имате 500 лв. гарантиран от държавата Базов доход на месец. Тези средства ще може да ви стигнат да покривате основните си нужди – да платите сметките за ток, вода, да си купите храна, да платите данък, например.
Но нищо повече. Тези средства за достойно съществуване няма да са достатъчни за средния и висок клас на живот. Те ще ви гарантират, че няма да гладувате. Няма човек, който не би искал да се развива и да печели пари, особено ако не е поставен в унизително състояние на бедност. Бедността убива всяка инициатива. Бедността ви кара да се страхувате за работното си място и да търпите унижения, а не да бъдете продуктивни.
Митовете за мързеливия българин не са нищо повече от умишлено скалъпено обяснение, което да оневини липсата на адекватни мерки за справяне с бедността. Българинът не е мързелив, а унизен. Всеки от нас, поставен в ситуация на работещ беден или безработен, се е сблъсквал с примирението да приеме каквито и да било условия на труд и заплащане, само за да има с какво да нахрани децата си.
Базовият доход гарантира необходимия минимум, за да не бъдем повече унижавани и гладни. Оттук нататък всеки ще може да избере – дали да работи и да осигурява благосъстояние за себе си и семейството си или да живее единствено и само с тези средства. Като се има предвид устройството на човешката психика, независимо дали се отнася за българи или граждани от други държави, това, което е безспорно доказано, е стимулът на хората да развиват своите умения, да постигат професионални успехи, да бъдат креативни и предприемчиви, когато нямат страх от бедност и унижение.
Друг често задаван и напълно основателен въпрос е този за малцинствата.
Питате: И ромите ли, повечето от които сега живеят само от социални помощи, а не плащат ток, вода, данъци, ще получават Базов доход?
Отговорът на този въпрос е да. Всеки български гражданин ще има Базов доход. Но и всеки български гражданин ще е длъжен да си плаща разходите и данъците. За тези, които не го правят вече ще могат да се прилагат всички налични и бъдещи закони без никакви оправдания, които да спрат веднъж завинаги живеенето на едни върху гърба и труда на други.
Ромите ще бъдат поставени наравно с всички останали български граждани и така ще им бъде отнето оправданието за неплащане или криминална дейност, която сега те оправдават с бедността и безработицата.
Нещо повече – ако едно ромско семейство има 5 деца, например, то и всяко българско семейство, осигурено със същия базов доход, ще може да си позволи да има повече деца, тъй като за децата този доход също е гарантиран. По този начин ще се стимулира раждаемостта и родителите няма да имат затруднения да отглеждат децата си, дори ако единият родител не работи.
На следващо място идва въпросът: Откъде ще дойдат средствата за Базовия доход, след като България е бедна държава?
Отговорът на този въпрос се корени в дълго и умишлено насажданата заблуда, че България е бедна. Нашата родина не само има природни ресурси, залежи и невероятни възможности. Десетилетия обаче тези ресурси се управляват неправилно, експлоатират се от чужди компании и при неизгодни за България договори, а българските производство и земеделие все повече западат, стопаните фалират, корпорациите превземат пазара, на който все по-малко се срещат български продукти.
Нещо повече, средствата, с които сега разполага държавата ни – европейски помощи и субсидии, средства от държавния бюджет и т.н. – не се разпределят правилно, в много случаи “по втория начин”.
Базовият доход залага на съвсем нова данъчна политика, която почива върху облагане с данък на потреблението, а не на труда и доходите. По този начин се осигурява не само социална справедливост, която към момента напълно липсва в нашето общество и пропастта между богати и бедни се увеличава с всеки изминал ден. По този начин хората, които имат желание да се развиват и да допринасят за семействата си и за обществото, ще могат да бъдат включени, а хиляди други няма да са принудени да работят при унизителни условия – без осигуровки и договори или пък с недопустимо дълго работно време.
Много важен елемент от тази съвсем нова данъчна политика е облекчението за работодателите, тъй като с въвеждане на Базовия доход отпада и понятието “минимална работна заплата”. Постоянното увеличаване на минималната работна заплата, което сега се използва като залъгващ инструмент, чрез който управляващите с години се опитват да ни внушат, че е борба с бедността, трупа тежест върху работодателите, откъдето се увеличават сивата икономика, нечовешките условия на труд, укриването на осигуровки и т.н.
За да не стане много дълго за четене, в тази първа част относно въпросите, които задавате по Базовия доход, ще дам отговор на още само един от тях, според мен от изключителна важност, а именно: Как Базовият доход ще се отрази на малкия и средния бизнес?
Всеки бизнес и неговият успех са резултат от потреблението, а потреблението не може да се увеличава, ако сме бедни и неплатежоспособни. Именно по тази причина, развитието на малкия и средния бизнес е в пряка зависимост от всеки от нас и нашите възможности да ползваме неговите продукти и услуги. В този смисъл Базовият доход не само ще стимулира потреблението и ще осигури просперитет за малките и средни фирми и предприятия, но вследствие от увеличените им възможности, те ще могат да отварят нови работни места, да развиват нови идеи, да наемат и обучават хора.
В заключение ще кажа, че системата на Базовия доход е неразделна и взаимосвързана с цялостното държавно и икономическо устройство. Много хора не разбират колко възможно и достъпно е тя да бъде въведена. Ние не сме откриватели, това е мащабна европейска инициатива, която заема все повече място в умовете и желанията на хората. Трудно е да се обясни само чрез въпроси и отговори как би работила нашата идея за Директна демокрация, Базов доход и Енергийна икономика. Но всеки, който се интересува, който иска промяна, който повече не желае да се страхува и да живее в несигурност и бедност, може да потърси информация в интернет и тук, на нашия сайт.
Автор: Лидия Делирадева, Електронен Референдум
Редакция: БСДД
Честит Празник, Първи май – Международен ден на Базовия доход.
Традиционно на 1 май се отбелязва Денят на труда. Изправени пред реалността, трябва да признаем, че всеки ден стотици работни места се закриват завинаги. От друга страна, нараства броят на работещите в неформалната икономика. Имаме предвид най-големите групи неформални работници, като надомни и домашни работници. Безработицата расте с постоянни темпове и този процес е необратим, защото се корени във внедряването на новите технологии, автоматизиране на производствените процеси и политиката на глобализация и максимизиране на печалбите. Няма свободен пазар на труда, когато на практика всеки е принуден да търси работа на всяка цена.
Денят на труда не трябва да е ден, в който да искаме „повече работни места“, когато това няма как да се случи вече. Денят на труда трябва да е ден за освобождаване от ненужен труд, принудителен труд, от експлоатацията, от недостойното заплащане. Той трябва да е празник на намалената работната седмица и получаване на повече време за дейности, които развиват творческия потенциал на човека и трудовата реализация на неговото семейство.
Затова от 5 години, в цял свят Първи май се чества като Ден на Базовия доход, като еволюционна алтернатива за по-добро и справедливо общество. Базовият доход e необходима предпоставка, която позволява на хората действително да избират кога да влязат или излязат от пазара на труда и следователно да има наистина свободна икономика.
Първи май е ден на признание на приноса на работническите и гражданските движения и техните борби и постижения през годините.
Ако някога синдикатите са създадени от неформалните работници и са дали власт на работниците, договаряйки 40-часова работна седмица и 8-часов работен ден, то сега глобализацията и технологичният прогрес унищожиха способността на синдикатите да извършват промяна. Докато автоматизацията на работната сила продължава с темп, при който ще елиминира половината работни места за следващите 20 години, Безусловният базов доход представлява способността да се овласти трудът на всеки индивидуално, особено актуално и необходимо е за самонаетите надомни работници.
Способността да кажеш „не“ на работодател би имала неопровержим ефект върху увеличението на заплатите, подобряването на условията на труд и социалните придобивки и пр.
Постижението на Базовия доход е постижение на нов договор между работодател и работник, включително правото на работника да бъде свой собствен работодател. Това би означавало нова ера на иновации и предприемачество, при която всички са свободни да преследват целите, които желаят, и всяка работа се признава по своята обществена стойност, а не само наемният труд, както е сега.
Базовият доход е бъдещето на работническото движение и гражданското участие в труда и управлението, към което да се стремим през 21 век. Системата с Базов доход у нас е напълно възможна още днес и въвеждането й зависи от обществено-политическата воля на мнозинството от българските граждани.
Цветелина Каляшева, Фондация „Синята птица“ – член на Европейската асоциация за Безусловен базов доход, tsvetelina.kalyasheva@thebluebird.org
Георги Неделчев, Съпредседател на Българско Сдружение за Директна Демокрация, contact@budd.bg
Проф. Кръстьо Петков, Председател на УС на Съюза на икономистите в България, unieconom@abv.bg
Виолета Златева, Синдикат на самонаетите и неформалните работници, violetazlateva@gmail.com
Лидия Делирадева, Електронен референдум, reklama@bgreferendum.bg
Тони Баждаров, Участник в Европейската гражданска инициатива за Безусловен базов доход, предприемач, tbajdarov@gmail.com
Бепе Грило, лидер на италианското опозиционно "Движение 5 звезди" за Евросъюза.
"Европейският съюз е абсолютно безполезно образувание, ако той наистина беше съюз и общност, Гърция нямаше да се окаже в такава ситуация като сегашната." Това е заявил в интервю за RT Бепе Грило, лидер на италианското опозиционно „Движение 5 звезди”.
По думите на Грило, „разпадането на ЕС вече се състоя”. „Другите европейски страни можеха лесно да спасят Гърция и то без особени усилия. По такъв начин излиза, че ЕС не е съюз и не е общност” – заявил той.
Лидерът на „Движение 5 звезди” поддържа идеята за обща Европа, но е против единната валута. „Нашите различия ни помагат да общуваме и да намираме общ език. Различията обогатяват нашите култури. Но общата валута е нещо съвършено друго” – отбелязал Грило и добавил, че в Италия се подготвя референдум за излизане от еврозоната.
Грило характеризира диктуваните от Брюксел мерки за строги икономии като „капан”, в който се оказали политическите процеси и финансовата система на Италия. Тяхната реализация води до съкращаване на работни места при това сред определени слоеве от населението.
Свиването на пазара на труда и заплахата за намаляване на работната заплата водят до по-малко харчене, а това само усложнява ситуацията. Като изход Грило предлага да се развива експортът, защото националните пазари сега преминават през криза.
Според италианския политик, европейците живеят в „преобърнат свят”. И не последна роля играе финансовата система, при която дълговете на държавата принадлежат на чужди банки. Значителна част от националния дълг на Италия е в ръцете на немски и френски банки. „Те се опитват да си върнат парите чрез Европейската Централна банка, която дава пари на нашите банки, за да могат те да си върнат своите дългове на немски и френски банки. Този порочен кръг трябва да бъде разкъсан” – счита Грило. Още тук.
БЛИЦ
Премиерът на Сърбия за намаляване на депутатите.
Премиерът на Сърбия, Александър Вучич, обяви, че е време, с конституционни промени, броят на депутатите в страната му да намалее от 250 на 125 или най-много 150 души. За пример са му послужили Чехия и Белгия, които с над 10 милиона население имат съответно 200 и 150 депутати, без сенаторите.
Една от основните теми в Програмната платформа на БСДД е намаляването на броя на депутатите в българския парламент до не повече от 100. Тази мярка е напълно възможна въз основа на политиката за въвеждане на Българска директна демокрация с връщане на властта на нейния конституционен собственик - българският народ, суверенът на Република България. Още тук.
http://www.tanjug.rs/news/176132/vucic--serbia-will-have-to-change-constitution.htm