Днес, 16-ти април, отбелязваме Деня на Българската Конституция. "Законът на законите", първоначално наречен "Органически Устав на Българското княжество" след Освобождението през 1878г. е в основата на Българската държавност и обществено устройство. На бъдещите промени в последната ни Конституция от 1991г. възлагаме надеждите си за реална смяна на тежкото положение, в което партократските елити въвлякоха народа през 25-те преходни години. Това е напълно възможно с конституционно мнозинство, подкрепено от по-голямата част от българските граждани.
В историческото си развитие България има 4 конституции - Конституция на Българското княжество, известна като Търновска конституция (16 април 1879 - 6 декември 1947), Конституции на Народна република България (6 декември 1947 - 18 май 1971 и 18 май 1971 - 13 юли 1991) и действащата Конституция на Република България (12 юли 1991).
Първата българска конституция - Търновската, е гласувана на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането й. Тя узаконява възстановяването на българската държавност след вековете на робство и бездържавие. Състои се от 169 члена, подредени в 22 глави.
Днес се нуждаем от Българска директна демокрация с вписано в Конституцията право на Базов доход, в която гражданите да участват информирано в обсъждането и вземането на решенията за своя живот. Властта трябва да бъде върната в ръцете на суверена в Републиката - Българския народ!
Времето за усъвършенстване на действащата Конституция дойде!
Честит професионален празник на българските юристи! Още тук.
Свободна квантова енергия? Успешна Енергийна икономика? ДА, възможна е!
Българският научен потенциал е огромен, доказан по света, най-вече в САЩ. Защо българите там успяват да реализират голяма част от мечтите си? Възможно ли е тяхната дейност да продължи в България? Да, но единствено при радикална промяна на обществените отношения у нас, а именно въвеждане с мнозинство от българските граждани на Българска директна демокрация с Базов доход. Продължението тук.
http://www.chukanovenergy.com/
https://www.youtube.com/watch?v=3lAZAzn6QSg
"Длъжен да оцелее"
На 10-ти април 1979 година, преди 36 години, в Космоса навлиза първия български летец-космонавт, генерал-лейтенант Георги Иванов. България тогава участва в клуба на космическите държави, произвежда храна за космонавти заедно със САЩ и СССР, провежда експерименти и подготвя апаратура за космически изследвания.
Днес нещата са други. Хубавата новина е, че ако българското общество намери сили да излезе от ступора на отчаянието и вземе обратно контрола върху властта, промяната е напълно възможна.
Директната демокрация, заложена в настоящата Конституция, може да доведе до събираемост на държавните вземания, които съвместно с Базовия доход и другите присъщи държавни разходи за задравеопазване, образование, култура, сигурност и отбрана, да бъдат насочени и към наука с иновации.
Държавното финансиране под контрола на суверена, заедно със системата за групово финансиране (crowd funding) реално може да върне отново България в редиците на напредналите световни нации.
Генът все още го има, а възстановяването на Българския национален идеал зависи от нас самите. Днес.
"Длъжен да оцелее" - филм за Георги Иванов:https://www.youtube.com/watch?v=ULTKoAC9Qzg
Автоматизацията отново атакува.
Автономният автомобил на британската фирма за авточасти Делфи тези дни извърши първото автономно пътуване от бряг до бряг в САЩ. За преодоляването на 5500-километровото разстояние са били нужни 9 дни.
Автомобилът, наречен Роудрънър, тръгва от Сан Франциско за Ню Йорк, пълен с технологии и с един инженер на борда в шофьорската седалка. Преминава през всякакви пътни ситуации, включително и с побеснели шофьори. Изпитателите все пак признават, че контролът е бил поет от човека за 1% от разстоянието. Въпреки това останалите 99% показват "тревожната" тенденция за отпадане на професията шофьор в най-скоро време.
Добрата новина е, че хората занапред ще могат да се съсредоточат върху онези дейности, които дават възможност за личностно развитие. Останалите ще бъдат автоматизирани докрай. Това ще доведе до възможността машините да осигурят основата на националния доход, а справедливото му разпределение в Базов доход става неизбежно. Още тук.
За прокапващата икономика...
Бяхме обещали да ви държим в течение за прокапващата икономика с количествени облекчения и новините от Европейската централна банка не закъсняха. Тези дни Марио Драги и Петер Прает се "похвалиха", че вече се виждат първите резултати.
Да, и то какви!
Вижда се, че се е случило "циклично възстановяване", а не структурно. На чист български език това означава, че в икономиката някъде са се появили пари (нащракани, нарисувани, напечатани), но те са за малко и докато трае "цикълът", не се знае къде точно са отишли и кога пак ще дойдат. Драги призова правителствата да започнат структурни реформи и каза, че от банката не зависело кой знае колко много това дали Европа ще успее да се възстанови.
Ако не от ЕЦБ, то от кого зависи?
От гражданите на Европейския съюз, разбира се. Правителствата са потънали в партократични игри, Брюксел се задъхва под собствената си тежест, а обикновените граждани, потънали в дългове, изнемогват от незапомнено неравенство.
Решението, обратно на количествените облекчения, се нарича Базов доход и не случайно водещи икономисти изпратиха отворено писмо до медиите, за да предизвикат общественото мнение и гражданството да отвори съзнанието си за реалността.
А тя е една. Парите трябва да се предоставят директно, без посредници на хората. Те, със своето потребление сами ще помогнат за естественото структурно възстановяване на националните икономики и оттам на цялостната европейска икономика. Други инструменти вече няма. Още по темата...
Световни икономисти предлагат да се дадат пари на хората, а не на банките.
С писмо, публикувано наскоро във "Файненшъл таймс", 19 икономисти от цял свят, включително и съоснователят на Световната мрежа за Базов доход – проф. Гай Стендинг, призовават Европейската централна банка да приеме алтернативна политика и вместо да се инжектира 60 млрд. евро на месец във финансовата система в продължение на 18 месеца, те да се дадат кеш директно на всички граждани от еврозоната.
Това изобщо не е екзотична идея, а по-ефективен начин да се стимулира икономиката в еврозоната, смятат те.
Има критика срещу количествените облекчения на финансовите пазари, които в последните години доказаха, че нямат значим резултат за икономиката. Изследванията в САЩ и Великобритания показаха еднозначно, че количествените облекчения като средства в този сектор отиват в едва 5% от домакинствата. Реално не се наблюдава никакъв икономически растеж, нито увеличаване на работните места, ако се подпомагат финансовите структури. Парите за корпорации и банки няма никаква гаранция, че ще бъдат инвестирани в реалния сектор. Затова предложението на 19-те световни икономисти е много просто - средствата да се раздадат на гражданите от еврозоната, което би означавало по 175 евро на месец на човек, в рамките на период от 18 месеца. С тях ще се стимулира потреблението, хората ще покрият свои основни нужди, задължения, тъй като сумите не са големи. С такава финансова инжекция ще има видим резултат и то не само за 5%, а за 100% от домакинствата.
Идеята централните банки да разпределят пари на гражданите често се нарича "количествени облекчения за хората" – термин, въведен от австралийския икономист Стив Кийн. Той е подписал писмото наред с другите 18 икономисти, включително и няколко защитници на Базовия доход като съоснователят на Световната мрежа за Базов доход проф. Гай Стендинг, Дейвид Гребер, Франсис Копола и лорд Робърт Скиделски. Наскоро Гай Стендинг написа статия, аргументирайки предложението ЕЦБ да финансира пилотни изследвания за Базов доход в Европа, в която казва:
"Може да се осигурят месечни плащания на всеки мъж, жена и дете, да речем в четири области, при единственото условие те ще продължат да ги получават, ако останат да живеят в тези области. Хората, все пак, ще бъдат свободни да се местят. Но тези пари ще им помогнат да останат. Такива плащания може да се правят за период от 12 или 24 месеца."
Европейската асоциация за Безусловен базов доход също подкрепи този подход като го нарече прагматичен и директен. Въпреки че концепцията за "количествени облекчения за хората" и Базовият доход да имат общи черти, изразявайки се в разпределяне на пари за всички граждани без условия, количествените облекчения не се разбират като перманентна мярка, а по-скоро като краткосрочен инструмент, целящ стимулиране на търсенето.
Централните банки извън еврозоната, каквато е нашата БНБ, също могат да почерпят опит и идеи от това предложение. За България то също е напълно приложимо. Има механизми това да стане, но въпросът е дали има политическа воля и отговорност към срива на стандарта на живот на хората у нас. Могат да се дадат за пример редица експерименти по света, които доказват, че като се дадат пари директно на гражданите, те ги влагат в жизнено необходими вещи и услуги, облекчават личния и семейния си бюджет, а заедно с това стават по-продуктивни на работното си място. /БГНЕС
Още тук.
------------------
Цветелина Каляшева, изпълнителен директор на Фондация "Синята птица" - член на Европейската асоциация за Безусловен базов доход.
http://news.bgnes.com/view/1224835
Мрачни прогнози за световната икономика.
Инструментите на настоящата система за справяне с бедността, изкуственото неравенство и пълната безнадежност са изчерпани. Анализът на Саксо Банк без да споменава само потвърждава неизбежността на въвеждането на Базов доход за всички граждани, заедно с практиката на Директната демокрация и засилването на моделите на Енергийна икономика. Времето дойде! Да се покаже силата на духа на българите, да се демонстрира пред света, че ние можем самостоятелно да прекроим нашата система и да възстановим Българския национален идеал. Както са го правили нашите предшественици при Съединението на България! Продължението тук.
Децата трябва да се учат на това, което ще им бъде от полза, когато пораснат. Аристип
Финландия продължава стремително по пътя на реформите в образованието. Северняците са установили пряката връзка между знанията, приети демократично в съответствие с нуждите на средата и успешната житейска реализация. Сътрудничеството в образованието и ориентирането към ситуациите, които изискват знания е една нова и интересна тема за размисъл, когато търсим решение за възстановяването на Българския национален идеал. Още тук.
Енергийна икономика в действие.
Енергийна икономика в действие. Важен момент е автономността - независима, истинска енергийна ефективност, без скъпи мрежи и сложни бизнес отношения. Към продължението...
Дойде ли времето за Базов Доход?
Ей, вие там. Искате ли да отидете в Мечтаната земя за секунда?
Да! Добре.
Нека, тогава, да си представим, ако имахме мечтан Парламент, който действително изработва бюджет, създаден за съпричастност и справедливост на практика, а не само на хартия.
Такъв Парламент ще признае,
че е почти невъзможно да се живее, да не говорим за издържане на семейство, на минималната работна заплата. (И не забравяйте, че у нас има псевдо експерти, нео-либерали, които мислят, че трябва да се премахне и минималната работна заплата, бел.ред.).
Такъв мечтан Парламент ще разгледа нещо, наречено Базов доход. Това ще гарантира на всички граждани, независимо от образованието или населеното място, където живеят, че ще са подсигурени с доход от страна на правителството, гарантиращ човешкото право на достоен живот (бел.ред.).
Правителството ще определи този доход и след това ще гарантира, че всеки занапред ще го получава. Не както досега, да се раздават средства само на някои, за да не правят нищо (бел.ред.).
Базовият доход не е същото
като минималната работна заплата. Той ще замени сегашната ни социална система. Хората ще получат Базов доход независимо дали са наети на работа или не. Очевидно е, че ако работят ще могат да получат повече от живота освен покриване на базовите си нужди (бел.ред.).
Това е невъзможно, ще кажете. Това сериозно никога няма да се случи, приятели. С тази политическа среда?!
Всъщност, идеята е известна
от дълго време. Това е било предложение, харесано от Мартин Лутър Кинг, Джордж Макгавърн, и дори от консервативния икономист Милтън Фридман.
Също е било обект на дискусии в Института Като - не точно от куп левичари там. Ето какво казва Като за Базовия доход в сравнение с текущата социална система:
"Би било много по-ефикасно. Би било по-малко предмет на рентиерстване. Би било лесно достъпно за бедните, а ползите ще се влеят в тях, заедно със средната класа" (бел.ред.).
Човешка ръка споделя блага,
от консервативна гледна точка, Базовият доход означава по-малко държавна бюрокрация и по-голяма свобода (има и такава дума!) за хората да харчат парите си, когато и както им е удобно.
Трикът с Базовия доход е да се намери най-подходящата цифра. Тя трябва да е достатъчно висока, така че хората да могат да избегнат нищетата, но и ниска, така че хората все още да са мотивирани да излязат и да си намерят работа.
Като ориентир,
швейцарците планират гласуване на Базов доход за $ 2800 на месец. (За България е най-добре да е 1000лв за възрастен и 500лв за подрастващ до 18г., но още днес може да се започне и с 500/250, бел.ред.).
"Най-важното нещо е да се създаде ниво, на което хората могат да започнат изграждането на някаква сигурност. Ако икономическата ситуация позволява, можете постепенно да увеличавате Базовия доход до равнище, на което той ще отговаря за издръжката.", казва Гай Стендинг, професор по Изследване на развитието в Училището по ориенталски и африкански изследвания, според списание Fast Company.
Проблемът с нашата икономика не е в горната част,
при богатите. Проблемът е, че толкова много хора на дъното правят това, което би трябвало, но почти нищо не получават от това. Има стратегии за коригиране на тази несправедливост, като подобряването на общественото образование и здравеопазване, заедно с отваряне на демократичния процес към хората, както и внедряване на нова икономика ориентирана към ефикасна и съобразена с околната среда енергия (за България, бел.ред.). Но това са едни от първите неща, отрязани при незавършилия преход у нас, времето на затягане на коланите, което изобщо не е свършвало (бел.ред.).
Вижте, обаче, Северна Каролина, Индия, Намибия, Финландия, Бразилия и други. Скоро и у нас (бележка на редактора). Още тук.
Шон Дръри, http://bluenationreview.com/