Стига толкова! Договорите трябва да се прекратят. България има достатъчно мощности и други възможности, включително да се защити от нереални неустойки.
Нямаме нужда повече от такава енергетика.
Ние сме за нова Енергийна икономика!
http://www.budd.bg/new-energy-economics/
Непрекъснато гледаме протести на лекари и ни говорят за фалити на болници, но макар първото да е всекидневие, второто още не се е случвало. Накрая държавата плаща дълговете – и започва трупане на нови. В същото време сме свидетели на парадокс с инвестициите.
Държавните и общински лечебни заведения редовно потъват в дългове, а в същото време са открити 138 частни болници. Само за последните 4 години са построени 40."
http://e-vestnik.bg/23346/kak-iztochvat-parite-ot-zdravnata-kasa-1-biznesat-s-bolnitsite-i-negovite-paradoksi/
Тихо и кротко нацията е тръгнала да си ходи, а някои са възседнали процеса и влачат, като че ли ще векуват.
Колко още, докога? Само мнозинство може да спре това, на следващите избори за Народно събрание. Да спре корпоративните интерси в здравеопазването, да въведе няколко конкуриращи се здравни каси и обществен надзор в управлението на болничните заведения.
Ние сме за безплатно здравеопазване и образование!
В системата на #Българска_директна_демокрация с #Базов_доход за всички български граждани и нова #Енергийна_икономика това е напълно възможно и постижимо за много кратък срок. Преди нацията ни да е изчезнала окончантелно!
Присъединете се за реалната промяна на:
www.budd.bg/take-action
"Проблемът на българската пенсионна система е, че не прави хората по-богати. На практика вместо вие да отделяте пари, които след това да получите под формата на пенсия, държавата използва вашите осигурителни вноски, за да плаща на сегашните пенсионери.
Така изплащането на пенсиите става за сметка на на бъдещите пенсионни доходи. Системата работи с постоянен дефицит, който се запълва с другите държавни приходи. Вие не само плащате осигуровки, но финансирате пенсионната система с преките данъци върху доходите си и с косвените данъци върху потреблението, като ДДС."
Тази констатация показва, че системата с Базов доход е неизбежна за България и нейната основа вече е факт. Остава да бъде проявена съответната политическа воля за въвеждането ѝ, подкрепена от мнозинството български граждани.
Присъединете се на www.budd.bg/take-action
Доц.Иво Христов:
"- Какви поуки може да си извади България от гръцката драма и как бихме могли да защитим най-добре националния си интерес?
- Не можем да го защитим, защото, първо, българските елити не са гръцките. Българските елити са изключително зависими. Те не изповядват собствен добре разбран интерес, който съвпада с националния интерес, както е в гръцкия случай. Второ, те са изключително зависими от имперския център в Брюксел и реалния имперски център във Вашингтон. Трето, българските елити са страхливи заради своето минало и своя генезис, който е, меко казано, тъмен. Четвърто, те са готови на всякакви компромиси, много отвъд чертата на разумния компромис, само за да запазят сегашното статукво. За съжаление европейските помощи и програми в този им вид допринасят за запазването на олигархичния ред, който съществува в България, Румъния и на други места от "новия Изток" - този нов "Див Запад" на Европа. В този смисъл влизането на България в ЕС въпреки наивните очаквания на много хора /включително и моите/, че това ще доведе до стабилизиране на ситуацията, повишаване на демократичния стандарт и подобряване на икономическите условия, всъщност доведе до стабилизирането на неолигархичния ред и модел, който беше създаден от посткомунистическата номенклатура, която работеше добре със западните елити. Едните гарантират територията и остатъчните си ресурси, а другите гарантират шансовете да бъде експлоатирана тази територия и голямата част от рентата да отива в имперския център, а остатъкът - в местните олигархични клики."
Времето за #Българска_директна_демокрация дойде!
Елит НЯМА, гражданите, народът-суверен е време да се погрижат за себе си и за възстановяването на Българския национален идеал, с#Базов_доход и нова #Енергийна_икономика
http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/gartsiya_shte_bade__razkostena_kato_nas-292558.html
Край Белица е открито #злато, съобщава Агенция Бгнес. Открито е, обаче, от канадци, а не от българи. Защо унищожихме минното дело, минно-геоложкото образование? За да сключваме договори за концесии, от които държавата не получава нищо, а местните работници биват експлоатирани до опадване на зъбите поне? Къде отиват печалбите тогава и кой разписва от българска страна? Как пък някоя австралийска или южно-африканска фирма различна от тази, която така и така ни изнася ценностите не дойде да добива злато у нас?
Ние сме за развитие на българска национална добивна компания под обществен контрол в пълна прозрачност с участието на държавата. Другата доказана по света форма на съчетаване на частния и обществения интерес е Публично-частното партньорство, в което частният партньор осигурява финансирането, строежа и оперирането, а държавата - разрешителните и отчуждителни процедури. Отново в пълна прозрачност след постигането на предварително договорена печалба за частния партньор и определен срок, обектът на такова партньорство се връща на държавата.
Времето дойде!
www.budd.bg
http://news.bgnes.com/view/1244447
В."24 часа" в своя статия описва как четиримата кандидати за ръководители на Българска народна банка вкупом са заявили, че ще работят срещу българския национален интерес и ще ни заведат там, откъдето хората вече се връщат. В това няма нищо чудно като се има предвид, че в националната ни банка ги изпраща мощното лоби на #Брюксел, с удобното слугуване на родната #партокрация.
Всяко зло за добро, се казва в такива случаи. Вече няма да има никакъв друг вариант за промяна освен мнозинството от българите на следващите избори за Народно събрание с гласа си да поискат смяна на цялата система с нова -#Българска_директна_демокрация с #Базов_доход и #Енергийна_икономика.
Времето дойде!
www.budd.bg
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4863582
Преди утрешната саморазправа с южните ни съседи да си припомним къде сме ние: #ООН - Световен доклад за щастието 2015.
#България е на 134-то място от 158 възможни, сред напълно нещастна африканско-азиатска група държави, а най-близките познати нации около нас са арменците - 130-ти и грузинците - 127-ми. Ние сме напълно последни в #щастиетона цивилизования свят!!!
Какво още можем да си кажем?
Това е докладът, който трябваше да разплаче окончателно всички у нас и ясно да посочи направлението, в което трябва да се движим от сега нататък - резки промени към водещите нации. Нищо подобно не се случи, никакви драстични мерки и никакви дебати не се оформиха.
На първо място в доклада е #Швейцария, поради което следва тя да бъде ПРИМЕР, като дори бележи лек ръст от предишен период - щастливите са станали още по-щастливи, при това трайно на първо място. При нас ръстът на щастливците е по-голям, но той, както е при депозитите в банките, вероятно се дължи на малцината облагодетелствани от последните няколко управления на държавата.
https://agenda.weforum.org/2015/06/which-country-is-the-happiest-in-the-world-2/?utm_content=buffer18734&utm_medium=social&utm_source=facebook.com&utm_campaign=buffer
http://www.mediapool.bg/shveitsariya-e-nai-shtastlivata-strana-v-sveta-bulgaria-e-134-ta-news233298.html
Времето за истинска промяна у нас дойде!
Включете се сега, за да приложим на практика онези правила и принципи, които принудително са направили много българи щастливи на чужда територия!
Началото в България вече е факт. Присъединете се!
Обещах да ви разкажа... Това не е страшна приказка. Това е истинска история.
Виждали ли сте как чужденец, който никога не е стъпвал в България, плаче за нея без глас, а сълзите му капят в чинийката с швейцарско сирене?
Аз видях. Винаги съм описвала България с най-красиви думи, с много обич. Този път направих едно друго представяне - съпоставка между България, която виждаме всеки ден, и онази, другата, за която копнеем, която изгубихме, която не можахме да съградим.
Представих България чрез седемте смъртни гряха. Чужденците, които ме слушаха, бяха от най-различни държави - Полша, Швеция, Лихтенщайн, Швейцария, Франция, Италия, Мексико.
Първо им показах алчността.
Снимки на красиви български плажове, със златист пясък, недокоснати дюни и стъпки на влюбени, оставили пясъчните си следи, за да ги погали и съхрани морето. Залези от земния рай, полюшващи се на вълните последни слънчеви лъчи, неизречени думи, тиха китара и миди, изпечени на ламарина.
После снимките се смениха и хората видяха разрушените дюни, гъсто построени хотели по плажовете, дувари до небето и едно измъчено и уморено от агресията море, което се опитваше да събере лъчите на заника, но не му достигаше пространство, за да протегне вълните си...
След това им показах гнева.
Снимките на български села, с подредени и чисти дворове, с кипящ живот, с училища, пълни с деца, стада по тучни пасища, извори с жива вода, занаятчии и земеделци, пълни шепи с лято, плодове и мед, се смениха с картини на обезлюдени села, порутени къщи, изоставени градини, буренясали ниви, старци, останали сам-сами на прага на последната оцеляла къща, цигански гета, цели улици, превърнати в сметища, детски площадки, обрасли с тръни, затлачени от боклуци речни корита, изсечени гори, пребити на улицата, пред очите на деца, животни...
Разказах им, че гневът срещу разрухата и беззаконието е прогонил хората от България. Гневът е грях. Простено ли е да избягаш.., не съм съдник, а само свидетел.
След това им показах леността, чревоугодието и надменността.
Не ми беше трудно.
Първо им показах дядо Добри и им разказах за това какво прави всеки ден, въпреки многото си лета. После достатъчно бе да покажа парламента и лицата на депутатите, дремещи по време на заседание. Много лица - подпухнали, бездуховни, оядени, гримирани, за да не си личи отегчението, лапащи на депутатски трапези и банкети, къщи като дворци на кметове и управници.
После им разказах за Ботев, Левски, Раковски, за хъшовете, за Паисий. Показах портретите им, закачени в кабинети, зад лицата на онези, подпухналите. Гротеска.
След това им показах завистта. Разказах им вица за казана с българи в ада, който, единствен по рода си казан, няма нужда да бъде охраняван, защото, ако някой се опита да изпълзи, другите го дърпат обратно надолу.
Накрая им показах похотта. Проститутки по магистралите, трафика на млади българки за бели робини, майки, търгуващи с децата си, докато те са още в утробата им, циганки, които раждат на 11 и 12 години, а след това разчитат на държавата да ги издържа, но продължават да се плодят.
Когато екранът изгасна, никой не проговори. В стаята беше се настанила мъртва тишина. Тогава видях, че жената от Лихтенщайн плаче, а сълзите й капят в чинийката.
Единствено италианецът, с пресипнал от покруса глас, попита: „Но защо, защо направихте това..?”.
Нямах отговор. Не, имах. Но нямаше да повярват... Успях да кажа само няколко думи на Екзюпери: „Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки”.
Автор: Лидия Делирадева
България и международните финансови институции: доклад, изнесен на международната конференция „Money, Markets, Movements“ в Пловдив
Въпросът за ролята на международните финансови институции (МФИ) в националната икономика е прекалено голям, за да получи дори приблизителен отговор в рамките на броени минути. Въпреки това ще опитам да обобщя последиците върху социалната и демографската система в България от някои вдъхновени от МФИ решения.
Най-важната характеристика на българската икономика е, че тя работи в режим на валутен борд. Това означава, че българската централна банка винаги трябва да държи достатъчно запаси от „твърда валута“, с които да покрива стойността на парите в обращение. Дори когато търговските ни партньори обезценяват своите валути и поддържат по-висока инфлация, България стриктно следва правилото: за всеки лев в обращение в хазната на централната банка трябва да държим около 0.5 евро – във валута, нискорискови ценни книжа или злато. С валутен борд България е длъжна да следва всички свойствени за еврозоната ограничения, без да получава достъп до ликвидността на Европейската централна банка.
Валутният борд сам по себе си е рестриктивен паричен режим, но българската му версия е особено жестока. Жонглирайки с дефиницията за „парични задължения на Българската народна банка“ (тоест паричната база, виж ЗБНБ чл. 28 ал. 2 т. 2), БНБ поддържа валутни резерви, които са почти три пъти по-големи от количеството на парите в обращение. Централната банка следва стара стратегия да ограничава на парите в обращение с цел да поддържа ниска цена на труда, в опит да се привличат по този начин чуждестранни инвеститори – и без да се държи сметка за дефлационните последици от тази политика.
Валутният борд е инструмент на колониалната политика, използвана през XIX век – но той бе наложен на България през 1997 г., когато страната бе изправена пред галопираща инфлация и платежният й баланс беше застрашен. България се обърна за помощ към Международния валутен фонд и сред условията за предоставяне на стенд-бай кредит (който на практика никога не бе използван) бе именно схемата с валутния борд. Истина е, че българските финансисти взеха активно участие в изработването на дизайна на валутния борд, но основният двигател в процеса беше Мишел Камдесю, управляващ директор на Международния валутен фонд от 1987 до 2000 г. – тоест, поне единият от родителите на валутния борд в България са МФИ.
Многобройни са последиците от избора на подобна монетарна политика и не всички от тях са лоши, но като цяло ефектите са неблагоприятни за страната ни, погледнато в дългосрочен план. Една от най-важните и недостатъчно осветлени последици е загубата на чувството за държавност. Ние загубихме монетарния си суверенитет и това бе неявен знак за повечето хора в България, че не сме в състояние да управляваме сами себе си. Днес мнозинството от хората има нагласата, че някой друг е поел отговорността за решенията, касаещи нацията. След валутния борд се сдобихме с фискален и с енергиен борд, в медиите се говори напълно сериозно също и за изборен борд, данъчен борд, конституционен борд, за всякакви други бордове. Това е признак на всеобщо недоверие към политическия елит в България, но говори и за нещо по-основно: ерозия на държавността. Тя е пряко следствие от решение, подкрепяно и наложено ни от МВФ.
Споменах за “енергия”: в жестоката зима на 1997 г., като условие за това да получим международна финансова помощ, Световната банка ни нареди да приватизираме доставчиците на електричество за населението. Беше ни обещано, че този ход ще коригира дисбалансите в енергийната система, ще доведе до повече конкуренция, до честни цени, до приходи за държавния бюджет и т.н. Сега България е страната с най-висок дял на енергийна бедност в Европейския съюз.
Може би сте чули за яростните улични протести през февруари 2013 г. Трите чуждестранни електроразпределителни компании синхронизирано надуха фактурите за ток в страната и се оказа, че някои пенсионери ще дадат повече от половината от месечните си доходи, за да си платят сметките за електричество. Това също е следствие от натиска на Световната банка да приватизираме ЕРП. Делът на хората в България, живеещи в условията на енергийна бедност според някои методологии надхвърля две трети.
Някои казват, че след 1997 г. България е постигнала впечатляващ икономически ръст. Ще се усъмня в това. За мен Индексът за човешко развитие е по-адекватен показател от Брутния вътрешен продукт. Оказва се, че социалният преход, белязан от приватизация, загуба на монетарна независимост и широк спектър неолиберални политики ни води към загуба на качество на живота. С изключително скъпа валута, най-ниски данъци в Европа и чуждестранна собственост на най-важните мини, на най-важните производствени предприятия и на почти всички банки, днес България е най-нещастното общество в т.нар. развит свят. Само да отбележа, че продажбата на българските банки на чуждестранни собственици беше общо изискване на МВФ и на Световната банка през 1997 г.
Хората отговарят с краката си: след 1997 г. населението на България е намаляло с 1 млн. души, което съответства на 14% от нацията. Заедно с Молдавия, България е страната в света с най-бързо намаляващ брой на жителите си. За да боли повече, след 2000 г. Световната банка ни консултира за образователна реформа. За да оптимизираме фискалните разходи, Световната банка ни посъветва да закрием 800 училища в отдалечени селища. Това доведе до бавна и мъчителна смърт на десетки български села и на практика до загуба на жизненост в селските райони в цялата страна. Сега Световната банка ни хвали за „Смелата и категорична реформа в училищната система“. В момента е в ход подобна реформа и в здравеопазването.
Преди две години Световната банка публикува доклад, посветен на тежката демографска криза в България. Трябва да изтъкнем, че в този документ нямаше и едно единствено предложение как да се намали смъртността или да се повиши естествения прираст чрез насърчения за по-висока раждаемост. Вместо това ни посъветваха да разкъсаме семейните връзки, които са последния възел на българското общество, и да уповаваме на свободните капиталови пазари. Капиталовият пазар, а не семействата и децата, трябвало да осигури достойни грижи за застаряващото население на България. Както може да се очаква, грижата за старите хора следва да бъде поверена главно на чуждестранни частни компании, тъй като те имат опит и са особено ефективни откъм разходите си.
Много думи са изговорени за пенсионната реформа, нужна предвид демографския ни срив. На практика, държавният бюджет покрива огромна дупка в пенсионната система, възлизаща на около 5 млрд. лева, или една четвърт от бюджета на държавата. Тази яма започна да се отваря след 2000 г., когато беше издигнат т.нар. втори стълб на пенсионната система: задължително осигуряване в частни пенсионни фондове. Този ценен съвет отново дойде от Световната банка. „Вторият стълб“ източи обществената пенсионна система и съответно държавния бюджет. Сега социалните, образователните и здравните политики в нашата страна са с вързани ръце – а принудителните капиталови пенсионни фондове процъфтяват.
Повечето от съветите и предписанията на международните финансови институции по отношение на България имаха негативен ефект и унищожената ни икономика и разкъсаното ни общество са доказателство за това. Но те поне дават отлична възможност да изучаваме провала на една доминираща идеология.
Източник: https://mittag.wordpress.com/2015/07/06/ifi/
“Банкерите притежават Земята. Вземете я от тях, но им оставете силата да създават пари с контрол над кредита и с едно движение на химикалка те ще създадат достатъчно, за да си я откупят обратно.” – Сър Джосая Стамп, бивш президент на Английската централна банка.
Мъдрата мисъл на барон Стамп е била изказана в епоха, в която компютрите са липсвали дори от приключенските книги с научна фантастика на Жул Верн. Днес банките боравят чудесно с технологиите на новото време в парична система създадена преди стотици години. Но за това след малко…
Друг също така „малко“ известен факт у нас е, че най-задлъжнялата страна спрямо своя Брутен вътрешен продукт е… Япония, а не Гърция. Много близка компания им правят Италия, Испания Португалия, а по дълг на глава от населението Гърция е близо до Франция и Австрия, с много повече са САЩ, Белгия, Италия, Ирландия и разбира се Япония. Също така, факт, отбелязан в доклада „Поглед върху правителствата“ за 2015г. на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-важните световни икономики, а други кандидатстват, в това число и България, показва, че бюджетните приходи на Гърция спрямо БВП са високи, съизмерими с тези на Австрия, Италия, Унгария. На глава от населението гърците са в една група с Япония, Израел, Испания и Чехия. В структурата на общите държавни приходи от данъци са на едно ниво с Германия, Словения, Мексико, Полша и отново Япония, а по структура на данъчните приходи като процент от общото данъчно облагане са на едно ниво с Франция и Холандия. На пръв поглед нищо странно и особено.
Какво се случва всъщност при южните ни съседи тогава? Някой май наистина се гаври с тях, но никой не иска да признае? Не гледахме ли вече този филм у нас? По-добре ли живеем ние от тогава?
“Историята разказва, че сарафите (впоследствие банкери) са използвали всяка форма на злоупотреба, интриги, коварство и всевъзможни насилствени средства, за да поддържат контрол над правителствата чрез контролиране на издаването на парите.” – Джеймс Мадисън, 4-ти президент на САЩ, един от бащите на Американската Конституция.
Историята с дълга на Гърция започва от 2001-ва година с приемането на еврото – политическата валута на „обединена“ Европа, задачата, на която на пръв поглед е да облекчи банковото обслужване и инвестиционните възможности сред гражданите и държавите в ЕС. Истината обаче се оказва друга. Поради засиления интерес за печалби, частните банки започват невъздържано раздаване на невъобразими кредити за проекти от ранга на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. и поддържането на армия, готова да влезе в бой с целия цвят. Чисто по балкански повечето от парите изтичат към личните сметки на политици, а проектите са щедро обслужени от европейски доставчици на продукти и услуги. Това довежда до небивал ръст на БВП и той се утроява на глава от населението само за 7 години. Но идва съдбоносната 2008-ма с жестоката финансова криза долетяла през океана и опияняващата лудост се превръща в предсмъртен гърч. Така функционира днешната парична система в света, парите се създават с проста счетоводна операция при отпускането на кредита, а съотношението между така създадени електронни пари от частните банки и реалните веществени пари, създадени от националните, стига до 97% към 3%. Когато частните банки надушат печалби за своите акционери в растящите икономики кредитът се разраства главозамайващо и паричната маса в електронен вид нараства неимоверно, когато обаче облаците се сгъстят, онези, които са по-чевръсти и имат по-силно лоби успяват да закрият позициите си като същевременно рязко спират да кредитират. Така същите нарисувани пари, които до скоро са обливали икономиката, изчезват. А нов кредит вече няма кой да отпусне. Натрупаните задължения под прикритието на фразата за „стабилност на банките“ се прехвърлят върху институции на данъкоплатците, а смазаната икономика започва да изпитва хронична нужда от нови заеми, но вече само обществени, за да попълни парадоксално високите дефицити в държавния бюджет. Така вълкът остава сит, но агнето вече не е цяло и дупката за вечно съхранение на неговите кости бива изкопана със завидно майсторство.
Точно това се случи с България преди 20-ина години. Прави са някои, когато казват, че нещо им намирисва или пък напомня на нашите терзания от тогава. Да, механизмът е един и същ и отдавна се знае от сериозните експерти, икономисти, нобелови лауреати или обикновени финансисти. Някой обаче е време да допълни, че нашите кости вече са положени и затрупването на отвора е въпрос на време, тъй като никой нищо не прави за да бъде прекратена тази срамна операция. Блатото на Паричния съвет, въведен спрямо една силна за времето си национална валута – германската марка, но след това механично прехвърлен върху изкуствено създаденото евро, клатещо се върху разнообразните европейски икономики с различни данъчни системи, ни е откъснало от света и реалните възможности за маневриране и защита на родната икономика с български национален интерес.
И докато в реалния живот смъртта е неизбежна и невъзвратима, то във финансовия свят всеки един проблем е поправим стига да има желание и политическа воля за това. Истината е, че решение за Гърция има и то отдавна отлежава на бюрото на фрау Меркел и другите евролидери „под формата на един „червен бутон“, с който всички тези проблеми могат да бъдат забравени“, свободно цитирайки един гръцки преподавател в Тексас. Става дума за въвеждането на нова парична система с реформа в банковия сектор, свързана с отнемането на правото за създаване на пари от частните банки и оставянето му само и единствено под ръководството на обществено контролираните национални банки или специални регулаторни обществени институции. Заедно с това се разделят обслужването от инвестициите в различни направления, за да се локализира риск само върху онези частни интереси, които желаят повече печалби, но и носят самостоятелно възможните загуби, без те да бъдат прехвърляни като тежест върху обществото. С други думи печалбите нека да са частни, но и загубите никога повече няма да са обществени. Това е изходът от експоненциално нарастващата задлъжнялост, облечена в уж справедливи икономии, те пък представени като някаква специална немска работливост, без да се споменава, че и немците обичат да си пийват бира, да скачат от балконите в Слънчев бряг и да гонят момичета по дансинга. По въпроса за тази система вече се събират подписи за референдум в Швейцария – страната на парите, а в Британския парламент вече текат дебати по темата кой и как да има право да създава пари. Проблемът на еврозоната обаче се корени в системата на управление на Европейския съюз, в частност Европейската комисия, която за жалост действа като инструмент за влияние в Европа на армията от лобисти в Брюксел. Днес те надхвърлят 30 000 души или на всеки европейски депутат се падат по около 40 души заети с лобизъм.
С други думи преди години върху нас беше стоварена ужасяващата тежест на понасянето на всевъзможни загуби, но пък управляващите имаха възможност да получат потупване по рамото за фискалната си дисциплина и малко еврофондове, една система от помощни субсидии, която послужи за корумпиране на правителства и изкривяване на демократичния процес. За разлика от България, в Гърция тежестта беше стоварена върху държавата, докато гражданите имаха възможност временно да се възползват от щедро изливаните дългови пари. Повярвайте, това не е повод за завист или омраза, а за сериозно замисляне.
Метафората за гърка, живеещ на гърба на бедните източно европейци е зловещ, а нейната разновидност за вземането на хляба от устата или поршето от ръцете на нищо не подозиращия германец е не по-малко ужасяваща. Такава хипотеза унищожава европейската идея, вкарва динамит в приятелските отношения между народите на континента, програмира конфликти, ненавист и сегрегация. Не за друго, а защото лобистите в Брюксел ловко освободиха частните банки и облигационери от гръцките заеми, които ги направиха богати. Оставиха дълговете в ръцете на европейските длъжностни лица, невинно обяснявайки, че загробването на Гърция всъщност е една общо европейска форма на солидарност. Това се оказа добър инструмент за разделение, съответстващо на владеене чрез страха, все белези на тоталитаризма, от който същите тези европейци уж се бяха отървали преди 25 години. Гърция изобщо не е най-зле в света откъм дългове, но се отнасят най-зле с нея, може би защото си позволява да прави темата публична, да ангажира демократично хората си, извършвайки своеобразна политическа революция. Някой иска да я накаже за нещо, някой на някого иска да намекне нещо днес? На Италия, Португалия и Испания тепърва им предстои да се сблъскат с дълговата криза и Гърция явно трябва да им послужи за урок.
“Който контролира обема на парите, в която и да е страна, е абсолютен господар на цялата индустрия и търговия.” – Джеймс А. Гарфийлд, 20-ти президент на САЩ
Експериментите с Гърция, започнали с идването на Папандреу на власт през 2009-та и откритието, че отчетите на предишните правителства са умишлено манипулирани, се провеждат до днес като парите от новите заеми отиват за изплащане на старите. Това неминуемо ги оскъпява, имайки предвид и определението „боклук“, с който рейтинговите агенции великодушно даряват Гърция. От 2010г. досега южните ни съседи се молят, чукат по вратите на кредиторите или просто ругаят като най-накрая и във всеобщо допитване изразяват желанието си опитите с тях да приключат като така наречените европейски „партньори“ се отнесат с уважение и приложат нормални мерки, запазващи достойнството на гражданите. Това, което ние загубихме отдавна със социална пенсия от 115лв, масова пенсия от 158лв., утопично недостижими пенсии след десетина години и минимална работна заплата, за онези, които все още имат работа от 380лв. Източно европейците, в това число и ние българите няма за какво да се сърдим на гърците, че отстояват правата си. Просто ние сме забравили, че изобщо имаме права, най-важното, от които е правото на достоен живот, записано във всички Конституции и в Международната харта за правата на човека. Днес, достоен живот без доходи е невъзможен, а пари има достатъчно, но не се разпределят справедливо и гарантират крайно неравенство. Липсва единствено политическа воля и желание за справяне с най-важните предизвикателства пред гражданите – техните доходи, свободният избор с директно участие във вземането на решения и освобождаване на предприемаческата инициатива. Сочената за оправдание на срамните доходи у нас ниска производителност на труда не е причина, а следствие, породено от липсата на иновации, лошото образование и здравеопазване, ниското ниво на инвестиции в умения и технологии, както и крайната експлоатация с напълно отсъстващ синдикализъм или общо отстояване на права. От друга страна желанието експортна ориентация страната ни направи напълно зависими от чуждите пазари, докато вътрешният беше унищожен, заедно с демографията и щастието на хората, които са останали да добавят стойност и печалби предназначени само за малцина.
Когато гърците казват, че ги тласкат към българизация, това означава, че частният дълг е станал институционален, а след това ще бъде стоварен върху населението и изсмукан от хората под формата на икономии. Резултатът е крайна бедност и изрядни финанси, оправдани с мъгливи описания на мързеливи непроизводителни хора. Това се случи у нас 96-97-ма година. За това родните експерти са прави. Да си припомним обаче кой е ползвал парите и там, и тук?
Не по-малка гавра с България е чужди евродепутати да ни дават за пример, когато се опитват да нагрубят гръцкия премиер в пленарната зала на Европарламента – институцията, символ на идеята за демократичния Европейски съюз. Нашите евродепутати трябваше веднага да протестират и да поискат незабавни мерки за извеждане на България от това унизително положение на трайна бедност и нищета. Защо седем години у нас така наречените еврофондове не постигнаха никакви стабилни резултати? Нима тези пари не са парите на европейските данъкоплатци, комбинирани с вноската ни към ЕС, също така събрана като данъци от и без това изнемощелите български граждани?
Гърция е наказана от ЕЦБ, МВФ и ЕК, за да послужи за пример, както ние служим за пример, пред останалите, да не си и помислят да спират плащанията, независимо от условията за гражданите на съответните страни, ако не искат да ги сполети съдбата на гърците, камо ли тази на българите. Не става и дума за развитие, за това, че заемите могат да бъдат обслужвани по-добре, когато има наличие на ръст в икономиката. Нито дума не се споменава и затова какво преживяха досега гърците, да не говорим за българите, които се развяват като плашило пред останалите европейци. Напълно незаслужено, с участието на същите тези европейски институции, лицемерно критикуващи и същевременно поддържащи с братски прегръдки и целувки установеното положение у нас.
Така кръгът на мисли се затваря. Икономиите не генерират растеж, съответно платежоспособността намалява, следователно дълговете стават неизплатими. Тази политика не работи, никъде, и ако това е единственият избор пред гърците, поставен от кредиторите то тогава що за еврозона е това? Гърците предоставиха своето предложение, остава кредиторите да се произнесат. Къде обаче сме ние и имаме ли национално достойнство и сили да се изправим от гроба, в който отдавна лежим и чакаме някой друг да падне в него, за да има с кого да споделим националната си мъка?
Предстои да видим. Но не като зрители, а с директно участие в процесите.
Автор: инж.-ик. Георги Неделчев
Съпредседател на Българско сдружение за директна демокрация – БСДД
П.П. Един стар анекдот може да ни ориентира за характера на преговорния процес между Гърция и трите институции кредитори – ЕК, ЕЦБ и МВФ:
„Професор седи в студентския стол. Идва студент и сяда на неговата маса. Професорът казва: ”Птица и свиня не могат да седят на едно място!”
Студентът: “Тогава аз отлитам.”
Професорът се ядосал много и решил да го скъса на изпита. В деня на изпита студентът отговаря за отличен. Професорът му задава въпрос:
“Вървиш си по улицата и насреща ти две торби — едната с акъл, другата с пари. Ти коя ще вземеш?”
Студентът отговорил: “Тази с парите.” А професорът отвърнал: “А аз ще взема тази с акъла ако съм на твое място.”
Студентът: “Кой какво си няма това иска.”
Професорът се ядосал още повече, взел му книжката и написал вътре “Говедо”. Студентът си тръгнал без да я отваря. Не минали 2 минути и студентът влиза отново и казва на професора:
“Извинете, г-н професор, тук само сте се подписали, може ли да добавите и оценката?”
